Среща на класа (II част)

Влязох в приятния ресторант в парка "Заимов" и се запътих към резервираната маса. Бях подранил с повече от час. Когато човек е силно затруднен, той винаги се престарава. Както казах, аз имах проблеми с лявото бедро и куцах болезнено. И точно заради това толкова се бях престарал с бързането, че бях дошъл за срещата с класа ми с час и половина по-рано. Това ме наведе на мисълта, че за да се постигат големи резултати, трябва пред действащия да има и големи пречки. Имаше ли пред моето поколение големи пречки, та да очакваме големи резултати от него? Така се запитах съвсем сериозно. После се тупнах по бузата - за да намаля сериозността - и седнах. - Две ледени безалкохолни бири – поръчах на сервитьорката и се усмихнах малко извинително. Не че се смущавах от глупаво звучащата поръчка. И все пак – дори на мен, презрелия всякакви клишета – „безалкохолна бира” ми звучеше малко извратено. Небългарско и немъжкарско. Все едно си поръчвах маникюр. Но нали може да съм шофьор? –...

Прочети цялата новина

Свързани новини: