„Дано да не е“, казвам аз. „Ама надали“, казва реалистът. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова с изумление откри, че на плажа „Кабакум“ край Варна няма държава. „Ама това преместваем обект ли е?“, възкликнала министърката, когато видяла двуетажната къща на общинския съветник, търговец на лекарства, бивш кандидат за кмет на Варна, а отскоро и президент на футболен клуб „Локомотив Пловдив“, Веселин Марешки. „Според мен това не е преместваем обект“, отговорила Павлова на собствения си въпрос. А когато прочела и табелата „Privаtе club“, избухнала: „Частен клуб? Абсурд! Не може на плаж за обществено ползване да има нищо частно!“ И ако след такава реакция очаквате държавата бързо да събори „частния клуб“, изграден върху държавния плаж, по-добре се ощипете и не очаквайте нищо подобно. Защото мачът отдавна изглежда купен.

Лиляна Павлова има най-малкото два проблема. Първият е тя самата, вторият е прекият й началник. Да започнем с първия: Нормално ли е да си министър на строителството и да не си чул за двуетажната къща на Марешки на плажа? Да, това не е тема на големите медии, но отдавна има достатъчно публична информация по въпроса. Публично известно е как преди година министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов е наредил спешна проверка на сигналите за изливане на бетон върху плажа. После къщата се оказва върху метална скара, после се оказва „временен преместваем обект“ и после нищо. И Лиляна Павлова не знае кого отива да проверява? Едва ли. И сега стигаме до втория й проблем. Вечерта след проверката големите медии услужливо спестиха името на собственика на къщата на „Кабакум“. Зрителите научиха, че „друг проблем се оказа обект, който се води преместваем, но по всичко личи, че сградата е монолитна и е построена върху бетонни основи. Лиляна Павлова разпореди незабавна проверка по случая.“ И така новината за широките народни маси остана анонимна. Ако началникът на Лиляна Павлова е искал името на Марешки да бъде част от новината, то щеше да бъде. И ако Бойко Борисов не иска името на Марешки да е част от новината, то не е. Нали не се съмнявате в това.

Сега си припомнете как преди две седмици Бойко Борисов убеди в 5 минутен разговор Веселин Марешки да спонсорира с милиони левове футболен клуб „Локомотив Пловдив“, а после феновете го аплодираха. Него, премиера. Този вид хора винаги се разбират. А Лиляна Павлова дали от неинформираност, дали от внезапен порив на справедливост, наговори едни неща във Варна, за които скоро всички ще забравим. Разбира се, остава и възможността министърката да си свърши работата до край. Ако успее да го направи, ще се открои от останалите си колеги. А дали тогава ще продължи да бъде част от тях?

коментарът е написан за Vesti.bg

Трима рибари хванали златната рибка. Тя им казала: - Пуснете ме и ще ви изпълня три желания. Но тъй като сте трима - на всеки по едно. - Добре - казал първият, - имам един проблем. Аз съм шофьор на камион, постоянно обикалям из страната. И катаджиите все ме спират, все ме глобяват, все подкупи искат... Направи нещо по въпроса. - Ето ти една торба злато да си плащаш. - Аз пък живея в блок. - казал вторият. - Пълно е с хлебарки, не мога да се отърва. Направи нещо. - Ето ти една малка хлебарка. Пусни я в апартамента, тя ще избие всички останали хлебарки и после ще се самоубие. - А аз живея в къща - казал третият. - Пълно е с плъхове, няма отърване от тях. Направи нещо. - Ето ти един малък плъх. Пусни го в къщата, той ще избие всички останали плъхове и ще се самоубие. Първият рибар помислил малко и казал на рибката: - Знаеш ли какво... Я си вземи торбата със злато и ми дай един малък катаджия. Усмихни се, България! След труса Перник бе връхлетян от нов проблем - нашествие на...

Федералното министерство на външните работи на Германия е уведомило днес българското посолство в Берлин, че не възразява да бъде открито българско консулство във Франкфурт на Майн, с консулски окръг федералните провинции Хесен, Северен Рейн-Вестфалия, Райнланд-Пфалц и Саарланд. След като бъде сертифицирана сградата съобразно изискванията на германското законодателство, ще бъде обявена и дата за откриването на консулството.

Инженерите от НАСА , работещи с космическата сонда Dawn , оценят състоянието на 'махалото' ( reaction wheel ) на системата за ориентация , електроснабдяването на което е било автоматично изключено в началото на август - проблемите могат незначително да забавят сондата на орбита около астероида Веста - се казва в съобщението на сайта на агентството.

Този и други въпроси въпроси задава в открито писмо до началника на кабинета на българския премиер, изпратено и до медите, д-р Иво Инджов, политолог и експерт по масови комуникации.

Расистките нападения в Гърция зачестяват, предупредиха имигранти

Румъния реагира срещу "крайно дискриминиращи изявления" на френски депутат

Океанската стартова платформа 'Одисей' (Odissey) и управляващият кораб "Си-Лонч Командер" (Sea Launch Commander) на компанията Sea Launch AG на 14 август 2012 са пристигнали в стартовата точка на екваториалната част на Тихия океан, откъдето на 18 август 2012 е планиран старт она ракета носител "Зенит-3SL" с американският телекомуникационен спътник "Интелсат-21" (Intelsat-21).

От НАСА са съобщили , че успешно е завършила операцията по обновяването на операционната система на марсохода 'Любопитство', което позволява на апарата да пристъпи към изпълняването научната програма.

Молът като стъргало. Така могат да се оприличат големите търговски центрове у нас, които напоследък никнат като гъби. И както едно време главният площад, наричан стъргало, бил най-оживеното място в градчето, така днес е и молът. Там има всякакви магазини, кафенета, ресторанти, разкрасителни центрове, хранителни стоки, кина. Молът е сред предпочитаните места за срещи и развлечение. Поне това показват препълнените паркинги на търговските комплекси и дългите върволици коли, напиращи да влязат в тях. В криза ли е обаче съвременното стъргало? Един от големите молове у нас е застрашен от фалит. Варна Тауър трупа загуби, борчове, а от началото на месеца обектът периодично остава без ток. В същото време столичните му събратя се пукат по шевовете, радват се на клиенти и печалби. Не станаха ли обаче прекалено много моловете у нас? За всеки квартал по един търговски център. Всеки голям, а и не толкова голям град си има мол или два. Продължават да се строят и нови. Моловете станаха повече от...

Частната датска компания Copenhagen Suborbitals, на 12 август 2012 е направила изпитание на собствена космическа капсула. Капсулата е един от ключовите елементи в космическият кораб който се проектира.

Промените в моделите на общуване и различните условия, в които живеят съвременните тийнейджъри, се отразяват единствено на начина, по който те се вписват в обществото. Потребностите и задачите, които стоят пред тях, не са се променили в сравнение с предшествениците им в хода на развитие на обществото. Основното, с което трябва да се справят, е да намерят какви са техните силни и слаби страни, в каква посока биха желали да се развиват, какви хора биха искали да им бъдат приятели, какъв тип отношения да поддържат във връзките си. Или с две думи, да влязат в света на възрастните. Мобилните технологии са предпоставка за общуване с много повече хора, отколкото е възможно в действителност. Огромният информационен поток в допълнение предлага на младите хора най-разнообразни посоки, които могат да обмислят за обучението, местоживеенето и работата си. Тези разнообразни алтернативи са прекрасни, но удължават периода на формиране на окончателен избор. Докато бъдат осмислени опциите, се...

Започвам с изричната уговорка, че това не е чиклит. Така че, ако търсите леко четиво с предсказуем край „Мъжът от съседния гроб” не е вашата книга.

Ако искате да прочетете съвременна любовна история, ако искате да видите себе си през очите на героинята, ако искате да знаете какво минава през главата на мъжа и защо понякога, той реагира по начин, по който не разбирате, то прочетете „Мъжът от съседния гроб”.

Катарина Масети представя през очите на Бени и Скаридата, гледната точка на двамата за това, което се случва в тяхната връзка. Бежовата, както я нарича Бени е независима интелектуалка, която обича опера и работи в библиотека. Бени е фермер, който се бори да поддържа фермата си. Тя очаква от мъжа до себе си да споделя нейните интереси, да водят културни разговори и той да й носи кафе в леглото.

Той очаква жена, която да го чака с усмивка и топла храна на масата след като се прибере вечер след тежък работен ден. Какво е общото между тези двама души, които са два различни свята. Отговорът е само един – Любовта. Онази любов, която разтреперва краката ти, която те кара да чакаш до телефона да се обади другия и когато чуеш гласа му стомахът ти да се свива от вълнение. Ето това се случва с нашите двама герои, които се запознават на гробището, на което по чиста случайност гробът на съпруга й е до гроба на майка му. Първоначалната антипатия е заменена от необяснимо привличане, което лека полека прераства във връзка. И тук световете им се сблъскват. Колкото повече време минава толкова повече разбират, че нямат бъдеще. Цялата безизходност на ситуацията може да се обобщи във въпроса, който героинята си задава „Как можеше нещо, което ти се струва толкова правилно да е толкова грешно?”

В образите на Бени и Скаридата всеки може да открие частица от себе си и частица от любимия мъж. Книгата е откровена, на моменти забавна, на моменти тъжна. Това не е розова история, в която някой красавец ще те грабне в обятията си и ще се отправите щастливи към залеза. Катарина Масети дава един реалистичен поглед върху взаимоотношенията между мъжа и жената, с всички проблеми и сблъсъци, които произтичат в една връзка.

Това е роман, който ще се хареса предимно на жени, но в него няма захаросани и напудрени детайли, които да украсят любовната история. Представена е реалността, такава каквото е, истинска и сурова, но именно в това е и очарованието.

Интересен факт за книгата е, че идеята за нея се е зародила докато Масети е присъствала на погребение на фермер, загинал при инцидент с трактор. В същото време е знаела, че жена му иска да се разведе с него.

Прочетете още и ревюто на Настя за "Мъжът от съседния гроб".

Професионалният спорт е най-добрата приказка на съвременния свят. В нея можеш да се родиш просяк, но да се превърнеш в принц и да се ожениш за царската дъщеря. Ако последното не ти се получи – с парите, които получаваш, ще можеш да си позволиш наема на четири VIP проститутки за четвърт ден. И пак ще си изкараш добре като неосъществения ганайски просяк, но осъществен италиански национал Марио Балотели. На това момче благодарение на футбола не просто нещата му са се наредили като в приказка, ами на всичкото отгоре всеки внимава какво говори за малкото самовлюбено лайно. То толкова е докачливо и не можеш да му кажеш дори „лигльо”, защото ще открие расистки подтекст в думите ти и ще ги преведе като „мързелив негър”. Приказката на родения като житейски аутсайдер Балотели я има и в български вариант, който не е какъв да е, а направо е разкош. Тази приказка обаче ние не можем да я разказваме и рекламираме и може би затова нямаме олимпийски шампиони. За тяхната липса в Лондон най-малко...

Райна Иванова е началник на отдел „Контрол на храните” в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Родена е в Брезник, Пернишко. Завършила е Ветеринарния институт, който преди години се намираше в София, и повече от 30 години работи в областта на контрола на храните. - Г-жо Иванова, лято е, жега е, храните поскъпват, вие проверявате ли какво ни предлагат търговците за ядене срещу повече пари? - Правим проверки по сигнали на граждани и по планове, които определя нашият началник. Всеки търговски обект подлежи на контрол от нас. Получаваме много сигнали – в агенцията, на сайта и на горещия телефон, който сме обявили – 0700 12299. Проверяваме всички жалби, независимо как са получени, и отговаряме в писмена форма. - Премиерът Бойко Борисов скоро ви разпореди да проверявате продажбите на храните на открито, както и производителите, правите ли го? - Да, на база на оценка на риска на тези обекти вече извършваме проверки в курортите. Също така на продаваните плодове...

Във вторник, в щата Ню Джърси се проведе първият изпитателен полет на военен дирижабъл с размера на футболно игрище. Този 90-минутен полет е извършен в близост до военната база Лейкхорст от компанията Northrop Grumman в рамките на започващите много месечни изпитания на Long-Endurance Multi-Intelligence Vehicle (LEMV). Ако всички по-нататъшни тестове бъдат успешни, LEMV дирижабълът ще [...]

Petko Angelov grabs an old, rusted sickle and leads peope clad in folk costumes to a ritual harvest in his fields in southern Bulgaria sown with the first ever wheat planted by humanity – the einkorn.

Президентът Росен Плевнелиев за пореден път демонстрира политическа коректност в словото си на връх Шипка вчера, като възхвали подвига на българските опълченци, без да спомене нито веднъж Русия като освободителка и Османската империя като поробителка. Държавният глава е патрон на националните възпоменателни чествания по случай 135-ата годишнина от Шипченската епопея през Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.

Качеството на живот е нещо по-различно от елементарния, бакалски мислен просперитет. Има общо с тъй нареченото “добруване”, но не само. Измерва се със съдържанието на паницата, но и с доста други неща. И за неговата наличност не са достатъчни нито магистралите, нито спортните зали, нито “българският Лувър”.

Жанр: романтичен, захаросан, донякъде тийнейджърски

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1800741/

Режисьор:Скот Спиър

Хореографи: Джамал Симс, Травис Уол и Крис Скот

Участват: Катрин Макормик, Райън Гузман, Адам Севани, Стефен Бос, Чад Смит, Клеопатра Коулман

Времетраене:99 минути

Трейлър:

Предпремиерно гледахме въпросния филм с Биляна. На нея ѝ хареса. На мен – по-скоро не.

Сценарият е откровено блудкав и изтъркан – младо момиче на богат татко-милионер се влюбва в квартален танцьор от гетото на Маями, който ръководи танцова трупа с името The Mob (“Тълпата”). Последният инвестиционен проект на таткото е да срине гетото и да вдигне луксозен комплекс на негово място, срещу което “Тълпата” се опълчва… сещате се нататък.

Има една-единствена причина да гледате този филм и тя е – да си напълните очите със загоряла плът, яки танци и невероятна хореография. Това е и причината за първи път да сложа хореографите редом до режисьора.

Между другото, филмът е поредна част от серията:

• Step Up (2006)
• Step Up 2: The Street (2008)
• Step Up 3D (2010)
• Step Up 4: Miami Heat (a.k.a. Step Up: Revolution) (2012)

Няма да давам оценка, защото тя не е повече от 2/10, ако махнем танците, но пък те са основното във филма. За да решите дали искате да гледате този филм, просто изгледайте трейлъра и си го представете удължен до час и половина… (много мразя трейлъри, които показват ВСИЧКИ яки моменти във филма, а този прави това)

Толкова.

Жанр: романтичен, захаросан, донякъде тийнейджърски

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt1800741/

Режисьор:Скот Спиър

Хореографи: Джамал Симс, Травис Уол и Крис Скот

Участват: Катрин Макормик, Райън Гузман, Адам Севани, Стефен Бос, Чад Смит, Клеопатра Коулман

Времетраене:99 минути

Трейлър:

Предпремиерно гледахме въпросния филм с Биляна. На нея ѝ хареса. На мен – по-скоро не.

Сценарият е откровено блудкав и изтъркан – младо момиче на богат татко-милионер се влюбва в квартален танцьор от гетото на Маями, който ръководи танцова трупа с името The Mob (“Тълпата”). Последният инвестиционен проект на таткото е да срине гетото и да вдигне луксозен комплекс на негово място, срещу което “Тълпата” се опълчва… сещате се нататък.

Има една-единствена причина да гледате този филм и тя е – да си напълните очите със загоряла плът, яки танци и невероятна хореография. Това е и причината за първи път да сложа хореографите редом до режисьора.

Между другото, филмът е поредна част от серията:

• Step Up (2006)
• Step Up 2: The Street (2008)
• Step Up 3D (2010)
• Step Up 4: Miami Heat (a.k.a. Step Up: Revolution) (2012)

Няма да давам оценка, защото тя не е повече от 2/10, ако махнем танците, но пък те са основното във филма. За да решите дали искате да гледате този филм, просто изгледайте трейлъра и си го представете удължен до час и половина… (много мразя трейлъри, които показват ВСИЧКИ яки моменти във филма, а този прави това)

Толкова.

Подобни публикации

• 12.05.2011 -- Три от най-забавните инструктажи за безопасност преди полет (3)
• 12.06.2011 -- Любим жанр филми… (2)
• 19.04.2012 -- Игрите на глада (7)
• 07.02.2012 -- Хроники (Chronicle) (1)
• 26.09.2011 -- Скъпа, няма не мога (I Don’t Know How She Does It) (4)
• 16.05.2011 -- Високо напрежение (Limitless) (2)
• 21.04.2011 -- Алгоритми за сортиране, обяснени с танци (3)
• 06.04.2011 -- Love.NET (12)
• 28.03.2011 -- “Речта на краля” – най-добър филм за 2010 г. според “Оскарите” (5)
• 06.01.2010 -- Шерлок Холмс (9)
• 25.01.2008 -- "Как се запознах с майка ви" (How I Met Your Mother) (7)
• 06.05.2007 -- Три филмчета за пътуване във времето (4)
• 15.07.2006 -- 3D кино (6)
• 27.01.2012 -- Мъжки джиджавки vs. Женски дрънкулки (8)
• 22.01.2012 -- Шофьорите в Европа и шофьорите в София (0)
• 08.01.2012 -- Карагьозовата къща в Копривщица – чудесно място за купон! (1)
• 09.12.2011 -- Хахаха Импро Театър (9)
• 01.12.2011 -- www.FaceInHole.com (4)
• 11.10.2011 -- Шефове гадняри (2)
• 19.08.2011 -- Lost in Translation (again) (7)

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението й. Според преданието на този ден апостоли се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим.

Харесва ни, когато разнообразяваме четивата. И когато нашите приятели също го правят. Обичаме класациите да са шарени, защото това означава, че не само заклетите читатели са се втурали към книжарниците, а има пробив и сред по-нередовните.

"Книга за теб" - най-продавани книги 6 - 12 август
1. Петдесет нюанса сиво. Е.Л.Джеймс. БАРД
2. Кръчмата на Калахан. Спайдър Робинсън. Дамян Яков
3. Шантарам. Грегъри Робъртс. Оргон
4. Промоция: Трите книги на Карлос Руис Сафон с 10% намаление!
5. Промоция Трилогията "Игрите на глада" с 10% намаление. Сюзан Колинс. Екслибрис

Книжарници "Сиела" - най-продавани книги 6 - 12 август
1. Петдесет нюанса сиво. Е.Л.Джеймс. БАРД
2. Любов. Елиф Шафак. Егмонт България
3. Малкият принц. Екзюпери. Лъчезар Минчев
4. Шапка пълна с небе. Тери Пратчет. Вузев
5. Теодор Буун: Заподозрян. Джон Гришам. Обсидиан

Класация "Книжен Ъгъл" - най-продавани книги 8 - 14 август
1. Петдесет нюанса сиво. Е.Л.Джеймс. БАРД
2. Няма връщане назад. Александра Маринина. Хермес
3. Дамски вторници. Моника Пец. Ентусиаст
4. Хомеопатия от А до Я. Жан-Луи Масон. Изток-Запад
5. В сянката на Борисов. Иван Бакалов. e-press

Книжарници Книгомания - най-продавани заглавия на чужди езици 7 - 13 август
1. FIFTY SHADES OF GREY
2. CATCHING FIRE: Hunger Games Trilogy, Book 2
3. FIFTY SHADES DARKER
4. A DANCE WITH DRAGONS: Book 5 Of A Song Of Ice And Fire
5. SNUFF: Discworld Novel. Terry Pratchett

На почти всички читатели тук им е добре позната статистиката на техните страници – „приятели на фенове“. Едни много вдъхновяващи числа, многократно по-големи от текущия брой фенове, позволяващ ни да си представим до колко много хора бихме могли да достигнем, ако всеки „фен“ взаимодействаше с даден наш постинг и всеки негов „приятел“ би видял това във фийда си. Разбира се, това си е чиста фантастика, но нека wи разкажа за оптимистичния проблясък в тази история.

Напоследък Facebook бива доста критикуван, че опира до „отчайващи“ мерки, за да получава повече приходи от реклама. А и след спадащите ѝ акции компанията има нужда да възстанови доверието към себе си, предоставяйки нови възможности за ефективно достигане до публиките. Сравнително наскоро Facebook обяви възможност за промотиране на отделни публикации от дадена страница, което им гарантира изключително висок процент на видимост. Тогава много хора със страници останаха разочаровани, научавайки колко малко „фенове“ средно виждат техните публикации, ако не са промотирани. TechCrunch тъкмо обяви, че Facebook тества следващото ниво във Facebook рекламата.

Новата възможност да се достигат и приятелите на „феновете“ на страниците чрез промотиране безспорно ще зарадва много рекламодатели, но дали няма да разочарова потребителя? Всъщност Facebook вече демонстрира показване на публикации във фийда ни от страници, които не сме харесали (без да са платени). Става въпрос за публикации от страници, които Facebook все пак оценя като релевантни за нас на базата на общите ни интереси със съответния приятел, който е харесал дадената страница… При промотираните постове до „приятели на фенове“ ще е малко по-различно – сред новини от наши приятели, техни снимки и други лични истории ще ни попадат и публикации от страници, които може да се окаже, че не вълнуват личността ни по никакъв начин. В крайна сметка каквито и мерки да се вземат, рекламата винаги ще бъде ефективна, само ако е направена достатъчно привлекателно и е насочена адекватно към правилните аудитории.

Както споменах, това е още тест и се предлага за тесен кръг страници, но едва ли ще остане дълго време само тест предвид силното желание на Facebook да предоставя нови възможности в тази насока. И за досегашните промотирани постове (тези само до харесалите дадена страница) няма никаква гаранция, че 100% от феновете ще ги видят. Още по-малко това може да се очаква при промотиране на публикации до „приятели на фенове“. При всички случаи този способ ще носи много повече активност към страниците. Друг е въпросът, че вероятно този тип реклама по всяка вероятност ще излиза по-скъп от стандартните платени публикации и изобщо от стандартните реклами, които потребителят отдавна се е научил да не поглежда дори.

За или против сте новата възможност? Очаквам оживена дискусия този път!

Снимка: Facebook

Подобни статии:

1. Подберете си истинските „приятели“ във Facebook
2. Facebook страниците вече с 5 вида администратори!

Ива, Вяра и Дари (Страната отвъд дъгата) отново ни показват интересна морска идея: -Привет отново сме на морска вълна,...

Австралия за пореден път е определена като земния рай. В глобално проучване Мелбърн е посочен за най-доброто място за живеене. Ясно е, че не гените са определящи качеството на живот, а злите гении.

Ако гените предопределяха развитието на една нация, Мелбърн трябваше да е нещо като Йоханесбург- световна столица на престъпността ( която в самата Южна Африка също не е генетично предопределена). Защото Австралия е заселена с хората, които са били смятани за толкова вредни в Англия, че са ги прогонили на другия край на света. Потомците на някогашните престъпници обаче живеят днес по-добре от всички на планетата.

Как някогашната австралийска каторга се е превърнала в най-привлекателното място за хората, населяващи наша грешна планета в днешния 21-ви век?

Много е важно кой ти е началник, родител, настойник или надзирател дори- от кого се учиш, на кого подражаваш. Ако става дума за цял народ, определящо е кой му е по повлиял в развитието или деградацията. Защото, както виждаме в Австралия, насила хубост става. Зависи от насилника.

Английското насилие над Северна Америка, Канада, Нова Зеландия явно дава различни плодове от онези, които познаваме по нашите земи като резултат от вековното „присъствие“ на две империи с не по-малки световни претенции от британските. Левски е предупредил, че ще бъдем заробени от освободителите си и е прав, но много конкретен. Защото заветът му е свързан с конкретни поробители. Той очевидно не важи за освобождаването на Италия от австрийско робство с френска военна помощ малко преди България да бъде освободена от руската армия през същия онзи 19-ти век.

Ако Австралия ви се струва много далечен пример, вижте Западна Европа. Тя е освободена от американците и британците от реалната окупация на чужд завоевател, докато България е „освободена“ от червената армия от собственото си правителство и независимост, без да е била окупирана, но получава в рамките на съветското „освобождение“ статут на окупирана държава за цели 3 години и остава такава де факто десетилетия наред. Съответно получава насила по съветски калъп всичката хубост: икономиката, обществените отношения, правораздаването, медиите, съветизираната култура и почитанието към към вожда.

В прослава на всичко това в центъра на българската столица стърчи агресивно извисен над България обелиск на благодарността към „освободителите“.

Не стига това, ами в рамките на един човешки живот България е освободена от себе си през 1989 г. от „освободителите“, без които Тодор Живков нямаше да бъде сменен по начина, който направи възможно неговият охранител, подобен на Живков „човек от народа“, днес да е пълновластен господар на страната .

Докато не се освободим от наносите на „освобождението“ ще бъдем все така задръстени на дъното на живуркането спрямо истински освободените народи в Европа. И спрямо Австралия, разбира се.

Share on Facebook

Франция обяви ромите за пречка за влизането на България в Шенген

Всяка трета бяла робиня в ЕС е българка или румънка

Трафикът на хора все по-често е с цел принудителен труд

Испания отказва здравна помощ на нелегалните имигранти

Потребителите на Goodreads са достигнали впечатляващата цифра от 10 милиона, стана ясно през тази седмица. Самият основател на социалната мрежа - Отис Чандлър, сподели радостната новина в блога на Goodreads с думите:

"Благодаря ви, че избрахте да прекарате време с нас в Goodreads – да споделите любовта си към книгите, да откриете нови идеи, да разкажете на приятелите си за това невероятно изживяване."

С 10 милиона потребители, Goodreads има 360 милиона споделени книги и 20 000 групи, в които се дискутират различни жанрове, автори и произведения. Сред най-четените заглавия са "Хари Потър", "Великият Гетсби", "Шифърът на Леонардо", "Здрач", "Спасителят в ръжта", "Гордост и предразсъдъци".

Социалната мрежа за книги и читатели Goodreads е създадена през 2006 г. Идеята се ражда в дневната на Елизабет и Отис. Те искрено вярват, че трябва да има достъпен начин човек да намира нови книги и да дискутира четивата си. В крайна сметка го създават, а сайтът им постепенно добива световна популярност. За първите четири години и половина от съществуването си Goodreads има 5 милиона потребители, за сметка на това броят на "добрите читатели" се удвоява в следващите 15 месеца.

В социалната мрежа читателите имат възможност да добавят книги в своите каталози и списъци за четене, да подреждат рафтовете си. Да създават групи и да общуват с други хора, които споделят интереса им към определена тематика или жанр. Да участват във викторини, да оценяват и препоръчват книги.

НЯМА ДА МАХАТ БОТЕВ ОТ УЧЕБНИЦИТЕ. Нито пък Левски. И никога не е имало подобни намерения. Това са просто манипулации, с цел продажба на вестници.

Така ни е устроена системата, че по инерция вярваме на авторитетни фигури, било то хора или организации. Или медии.
Не от вчера е, че често истината е рядко срещана из медиите и не е от вчера умишленото манипулиране и раздухване на неверни, преувеличени или буквално съчинени твърдения. Защото това продава вестници, привлича зрители пред екраните и така нататък.

Само че макар всеки път хората в един или друг момент да се усетят, продължават да се хващат на изтъркания номер. И отново и отново не прилагат капка критично мислене към това, което консумират, приемайки го за чиста монета. Кажат ли някоя глупост, автоматично им се вярва на медиите, по отношение на Павловиани рефлекси, равни нямаме.

Вбесява ме, че медиите, чиято работа е да намира и казва истината такава, каквато е, в момента съществува паралелно с “истината е въпрос на гледна точка” практики. Вбесява ме, че няма никаква регулация и не се носи отговорност, когато се злоупотребява с общественото доверие, с фактите и с хората. И още повече ме вбесява, че политиците никога не пропускат да се възползват. Добър начин да разбереш струва ли си даден политик или партия, просто да бъдат наблюдавани как се държат при поредния скандал.

Точица добре го е казала:

“Американци искат да махаме Левски от учебниците!” пищят едни вестникарски заглавия. “Махат Ботев”, тръшкат се други. Днес във Фб мои разумни иначе приятели заплашваха, че няма да заведат децата си в училище, ако това се случи. Заплахата беше споделена около 7000 пъти.
Заинтригувана от колективната истерия (и като знам колко либи истината нашата преса), решавам да погледна за какво става въпрос. Оказва се, че в центъра на всенародния гняв стои анализ на Комисията за защита на дискриминацията, която е проверила учебниците за пети и шести клас и е коментирала кои от тях отчитат факта, че в българското училище учат и деца от други народности.  Границата между патриотично достойнство и демонизиране на определени групи хора може да е тънка, но е ясна. Анализът е достъпен на страницата на Комисията и всеки може да види, че там за промяна на учебната програма и за отпадане на когото и да било от нея не става и дума.

 

Дълго и безплодно търсих имената на Ботев и Левски, но за тях изобщо не се споменаваше. 

 

Да, комисията обсъжда доколко историята и литературата се преподават така, че да не учат децата да се мразят помежду си. Доколко училището се въздържа да възпитава в омраза, да изопачава патриотичното наследство, превръщайки го във фашизъм с днешна дата. И няма смисъл да се правим, че не разбираме разликата между историческото описание на османската експанзия и описанието на исляма въобще като кръвожадна и войнствена религия.
Няма смисъл да се правим, че не разбираме разликата между централното място на Ботев в учебниците и еднозначното припознаване на всички страни от неговата идеология. Шекспир не е хич политически коректен – “Венецианският търговец” може да се тълкува като антисемитизъм, отношенията между Калибан и Просперо в “Бурята” – като оправдание за бруталния, макар и начеващ, колониализъм. И какво? Тези теми се разискват на спокойствие, без някой люто да се обиди от името на Шекспир и да сравнява всяко несъгласие с него с опит да бъде изхвърлен от учебниците.

В интерес на истината учебникарският бизнес е извънредно изгоден. Тиражите са такива, че издателство с добри позиции реализира огромни печалби. Не и, разбира се, ако училищата масово предпочетат друг учебник. Затова и издателите са свръхчувствителни към всяка публична критика и са готови на всякакви медийни хватки, за да се защитят.
В случая е използван класически реторичен похват, reductio ad absurdum. Аргументът на противника е префасониран така, че да прозвучи абсурдно в ушите на масовата публика.
А жълтите медии това и чакат.

Твърде жалко. Защото историята е достатъчно бурна, та да учим децата си да се мразят.
Ще разкажа една лична неотдавнашна случка, която доста ме жегна.

Вървя с децата през родния си град. Изведнъж чувам името си от другата страна на улицата. Виждам своя приятелка от гимназията, също с количка, става ми хубаво – едно от най-свестните момичета в класа, седеше на чина пред мен, страшно сърдечна и мила. И – ура! – спомням си как се казва, което с моята разсеяност си е чисто постижение. Доволна я представям на дъщеря си.  Сега работела в онкологията, имала две момчета, разменяме телефоните си, аз все така гордо записвам името. Питам как се казват децата й. И тук тя ми казва две турски имена, като леко притеснено добавя кое какво значи.
Внезапно се сещам, че името, което съм помнила толкова години, всъщност не е нейното.
Че пет години е седяла на чина пред мен под име, което й е било натрапено, и е слушала всички клишета за турците и исляма в едновремешните ни учебници.
Същите, заради които ние не реагирахме на преименоването като на нещо недопустимо.
Двете с нея бяхме заедно, когато Йълдъз Ибрахимова дойде в нашето училище да изнася, да изпее лекция за джаза.
Само че тогава беше Сузана Ерова.
Мъчно ми е, че преименоването не беше скандал за никого от българите, които познавам. Мъчно ми е, като знам колко малко им трябваше на познатите ми, за да почнат да мразят турците ей така.  Мъчно ми е, като знам колко страшно можеше да стане. И на всички да им се струва естествено.
Реториката от тогавашните ни учебници още се възпроизвежда. А с нея и всички инстинкти на омразата.

Затова е добре да има подобни анализи. Не за да ашладисва политическа коректност на класиката, а за да научи на мирно съжителство нас.

 

КЗД (комисия за защита от дискриминация) никак не е долюбвана и то не от вчера. В България никак не е харесвана идеята, че може да има дискриминация и дискриминирани. Ако с някой се държат зле, отказва му се работа, то той си е виновен, било то, защото се е родил от погрешния пол, раса, етнос, вяра или сексуалност. Но това не е дискриминация, нее… това е, ъъ… , абе я дайте да нареждаме циганите, защото макар темата да няма нищо общо, по всяко време и във всеки контекст, може да се дерайлира разговора км нареждане на циганите. Понеже нищо не доказва правотата и не разрешава проблемите, като мразене на дадена група. Мда.

Издателствата също демонстрираха неотдавна, че държат да запазят бизнеса и печалбите си на всяка цена… и че не се свенят откровено да лъжат. И въпреки това… всички се вързаха (фигуративно казано). И пак… и пак… и пак….

Колкото до спирането на деца от училището.
Тук се откриват страхотни начини за тролене. Наистина, всички тези хиляди хора, които се включиха, възмутено размахвайки ръце и крещейки, те са идеалната група хора, на които може да им се прати и писъмце от някой нигерийски принц, току виж повечето клъвнали.
Не виждам извинение за тези хора и честно казано, притеснявам се за децата им. Защото толкова да липсва критичната мисъл, толкова да липсва опитът да се провери информацията и да се разбере за какво иде реч (сериозно… има ли някой, който наистина, насериозно, би повярвал, че някой би махнал Левски от учебниците?), преди да се изпада в масова истерия.
Ами спирайте ги тия деца. То се е видяло, че така или иначе нямат шанс. Училищата са цъфнали и вързали, вкъщи също е едната дълбока интелектуална среда… за чий хикс да си дават зор, наистина…

НЯМА ДА МАХАТ БОТЕВ ОТ УЧЕБНИЦИТЕ. Нито пък Левски. И никога не е имало подобни намерения. Това са просто манипулации, с цел продажба на вестници.

Така ни е устроена системата, че по инерция вярваме на авторитетни фигури, било то хора или организации. Или медии.
Не от вчера е, че често истината е рядко срещана из медиите и не е от вчера умишленото манипулиране и раздухване на неверни, преувеличени или буквално съчинени твърдения. Защото това продава вестници, привлича зрители пред екраните и така нататък.

Само че макар всеки път хората в един или друг момент да се усетят, продължават да се хващат на изтъркания номер. И отново и отново не прилагат капка критично мислене към това, което консумират, приемайки го за чиста монета. Кажат ли някоя глупост, автоматично им се вярва на медиите, по отношение на Павловиани рефлекси, равни нямаме.

Вбесява ме, че медиите, чиято работа е да намира и казва истината такава, каквато е, в момента съществува паралелно с “истината е въпрос на гледна точка” практики. Вбесява ме, че няма никаква регулация и не се носи отговорност, когато се злоупотребява с общественото доверие, с фактите и с хората. И още повече ме вбесява, че политиците никога не пропускат да се възползват. Добър начин да разбереш струва ли си даден политик или партия, просто да бъдат наблюдавани как се държат при поредния скандал.

Точица добре го е казала:

“Американци искат да махаме Левски от учебниците!” пищят едни вестникарски заглавия. “Махат Ботев”, тръшкат се други. Днес във Фб мои разумни иначе приятели заплашваха, че няма да заведат децата си в училище, ако това се случи. Заплахата беше споделена около 7000 пъти.
Заинтригувана от колективната истерия (и като знам колко либи истината нашата преса), решавам да погледна за какво става въпрос. Оказва се, че в центъра на всенародния гняв стои анализ на Комисията за защита на дискриминацията, която е проверила учебниците за пети и шести клас и е коментирала кои от тях отчитат факта, че в българското училище учат и деца от други народности.  Границата между патриотично достойнство и демонизиране на определени групи хора може да е тънка, но е ясна. Анализът е достъпен на страницата на Комисията и всеки може да види, че там за промяна на учебната програма и за отпадане на когото и да било от нея не става и дума.

 

Дълго и безплодно търсих имената на Ботев и Левски, но за тях изобщо не се споменаваше. 

 

Да, комисията обсъжда доколко историята и литературата се преподават така, че да не учат децата да се мразят помежду си. Доколко училището се въздържа да възпитава в омраза, да изопачава патриотичното наследство, превръщайки го във фашизъм с днешна дата. И няма смисъл да се правим, че не разбираме разликата между историческото описание на османската експанзия и описанието на исляма въобще като кръвожадна и войнствена религия.
Няма смисъл да се правим, че не разбираме разликата между централното място на Ботев в учебниците и еднозначното припознаване на всички страни от неговата идеология. Шекспир не е хич политически коректен – “Венецианският търговец” може да се тълкува като антисемитизъм, отношенията между Калибан и Просперо в “Бурята” – като оправдание за бруталния, макар и начеващ, колониализъм. И какво? Тези теми се разискват на спокойствие, без някой люто да се обиди от името на Шекспир и да сравнява всяко несъгласие с него с опит да бъде изхвърлен от учебниците.

В интерес на истината учебникарският бизнес е извънредно изгоден. Тиражите са такива, че издателство с добри позиции реализира огромни печалби. Не и, разбира се, ако училищата масово предпочетат друг учебник. Затова и издателите са свръхчувствителни към всяка публична критика и са готови на всякакви медийни хватки, за да се защитят.
В случая е използван класически реторичен похват, reductio ad absurdum. Аргументът на противника е префасониран така, че да прозвучи абсурдно в ушите на масовата публика.
А жълтите медии това и чакат.

Твърде жалко. Защото историята е достатъчно бурна, та да учим децата си да се мразят.
Ще разкажа една лична неотдавнашна случка, която доста ме жегна.

Вървя с децата през родния си град. Изведнъж чувам името си от другата страна на улицата. Виждам своя приятелка от гимназията, също с количка, става ми хубаво – едно от най-свестните момичета в класа, седеше на чина пред мен, страшно сърдечна и мила. И – ура! – спомням си как се казва, което с моята разсеяност си е чисто постижение. Доволна я представям на дъщеря си.  Сега работела в онкологията, имала две момчета, разменяме телефоните си, аз все така гордо записвам името. Питам как се казват децата й. И тук тя ми казва две турски имена, като леко притеснено добавя кое какво значи.
Внезапно се сещам, че името, което съм помнила толкова години, всъщност не е нейното.
Че пет години е седяла на чина пред мен под име, което й е било натрапено, и е слушала всички клишета за турците и исляма в едновремешните ни учебници.
Същите, заради които ние не реагирахме на преименоването като на нещо недопустимо.
Двете с нея бяхме заедно, когато Йълдъз Ибрахимова дойде в нашето училище да изнася, да изпее лекция за джаза.
Само че тогава беше Сузана Ерова.
Мъчно ми е, че преименоването не беше скандал за никого от българите, които познавам. Мъчно ми е, като знам колко малко им трябваше на познатите ми, за да почнат да мразят турците ей така.  Мъчно ми е, като знам колко страшно можеше да стане. И на всички да им се струва естествено.
Реториката от тогавашните ни учебници още се възпроизвежда. А с нея и всички инстинкти на омразата.

Затова е добре да има подобни анализи. Не за да ашладисва политическа коректност на класиката, а за да научи на мирно съжителство нас.

 

КЗД (комисия за защита от дискриминация) никак не е долюбвана и то не от вчера. В България никак не е харесвана идеята, че може да има дискриминация и дискриминирани. Ако с някой се държат зле, отказва му се работа, то той си е виновен, било то, защото се е родил от погрешния пол, раса, етнос, вяра или сексуалност. Но това не е дискриминация, нее… това е, ъъ… , абе я дайте да нареждаме циганите, защото макар темата да няма нищо общо, по всяко време и във всеки контекст, може да се дерайлира разговора км нареждане на циганите. Понеже нищо не доказва правотата и не разрешава проблемите, като мразене на дадена група. Мда.

Издателствата също демонстрираха неотдавна, че държат да запазят бизнеса и печалбите си на всяка цена… и че не се свенят откровено да лъжат. И въпреки това… всички се вързаха (фигуративно казано). И пак… и пак… и пак….

Колкото до спирането на деца от училището.
Тук се откриват страхотни начини за тролене. Наистина, всички тези хиляди хора, които се включиха, възмутено размахвайки ръце и крещейки, те са идеалната група хора, на които може да им се прати и писъмце от някой нигерийски принц, току виж повечето клъвнали.
Не виждам извинение за тези хора и честно казано, притеснявам се за децата им. Защото толкова да липсва критичната мисъл, толкова да липсва опитът да се провери информацията и да се разбере за какво иде реч (сериозно… има ли някой, който наистина, насериозно, би повярвал, че някой би махнал Левски от учебниците?), преди да се изпада в масова истерия.
Ами спирайте ги тия деца. То се е видяло, че така или иначе нямат шанс. Училищата са цъфнали и вързали, вкъщи също е едната дълбока интелектуална среда… за чий хикс да си дават зор, наистина…

Pinterest е много популярна и изключително интересна социална мрежа. Напоследък не се говореше много за нея, но създателите й не са стоели със скръстени ръце през това време. Ето че от днес можете да ползвате Pinterest и от своите iУстройства (iPhone, iPad и iPod Touch) и Android устройства.

Това са няколко скрийншота от моя iPad, които ще ви дадат представа за това как изглежда мобилното приложение на Pinterest за iPad.

Ако и вие нямате търпение да го изпробвате на своето мобилно устройство, направо кликнете на тази снимка:

Свалете си Pinterest

Подобни статии:

1. Instagram за Android вече също има Tilt-Shift ефект
2. Spotify вече и за iPad

Microsoft представиха новия дизайн на своята клауд хостинг услуга SkyDrive.com. Това става само две седмици след като пуснаха новата имейл услуга Outlook.com, която замести изцяло Hotmail.com и се опитва да конкурира Gmail на Google. Microsoft постепенно и усърдно създават място в облака, където потребителите ще могат да ползват техните услуги. Outlook.com вече е достигнал над 10 милиона потребители. Следващата логична стъпка беше да се заемат и със SkyDrive.com.

SkyDrive.com е с нов модерен дизайн, на който могат да се насладят браузващите от своя компютър или таблет. Новите функционалности включват „моментално търсене“, контекстуално меню, възможност за маркиране на няколко файла, HTML5, сортиране на съдържанието и подреждане чрез drag-and-drop.

Skydrive за Windows и OS X също намазват от новостите. Там най-важното е, че синхронизирането на файлове е станало доста по-бързо.

В края на миналата година Microsoft пуснаха SkyDrive приложения за Windows Phone и iOS. Е, до няколко седмици се очаква и такова за Android, като то ще се впише идеално в настоящите разбирания за дизайн на Microsoft. Ще има същите възможности и ще позволи и на собствениците на Android устройства да синхронизират файловете си и да ги споделят с лекота.

В новата версия на SkyDrive.com Microsoft са обърнали специално внимание и на разработчиците на приложения. Премахнати са ограниченията относно вида на файловете, техния размер и резолюцията на снимките, които могат да се качват чрез приложенията в SkyDrive.

Microsoft съобщиха, че всички промени ще бъдат достъпни за потребителите през следващите 24 часа.

Вижте и това интересно видео, което нагледно представя новия SkyDrive.

http://www.youtube.com/watch?v=DaWw0zLT67E

Снимки: Windowsteamblog 

Подобни статии:

1. Microsoft планира пускането на Windows 8 през октомври
2. Microsoft с функция „Do Not Track“ при Windows 8

Ако вече имате свой бизнес, то със сигурност знаете, че един от най-важните фактори за неговия успех е репутацията му. Да, всички онези неща, които ви открояват от останалите, качествата на вашите продукти или услуги, както и многото останали дребни детайли, които сте градили дълго време. И докато репутацията си в „живия живот” най-вероятно владеете добре, то все повече бизнеси имат сериозни проблеми с репутацията си в мрежата. Там действат малко по-различни закони и за да се справите успешно, със сигурност ви е нужна помощ от специалисти в областта.

В последните години уебсайтовете се превърнаха в нова арена за бизнес битки. Различни недобронамерени потребители и хакери с различна мотивация се опитват непрекъснато да вгорчат живота на бизнес потребителите. Спомнете си колко често напоследък чувате за „хакнати страници”, откраднато съдържание и т.н.

Част от виртуалните престъпници нападат даден сайт с цел да извлекат някаква полезна информация, да бъдат допуснати и да саботират успеха на дадена корпорация. Все по-често обаче сайтовете и на по-малки компании са използвани за разпространение на зловреден код и „инфекции”, които да заразят техните потребители. Според официалната статистика подобни атаки унищожават ежедневно репутацията на повече от 6600 потребители в световен мащаб. Те стават носители на вредоносни файлове и по този начин заразяват всеки, опитал се да отвори техния сайт. Отново според статистиката хакването на сайт и поставянето на зловреден софтуер са най-честно срещаните методи на хакерите, чрез които могат да нарушат работата на вашия сайт. Такъв е случаят с една четвърт от всички функциониращи бизнес сайтовете – в някакъв период от своето съществуване те са били подложени на такива атаки.

И ако подобен проблем е огромен, защото ще се злепоставите пред своите клиенти или пред желаещите да станат такива, всичко става още по-зле впоследствие. За да ограничат „заразата”, най-известните търсачки като Google, Yahoo и Bing вкарват подобни сайтове в черни списъци, от които след това излизането е трудно. Идеята на тези списъци е, че попадне ли веднъж в тях, сайтът на вашата фирма най-малкото няма да може да се отваря от повечето потребители, а те вместо да видят Вашите услуги и продукти, ще получат съобщение, че Вашият сайт може да зарази компютрите им.

Сред добрите новини, касаещи сигурността на сайта ви в момента, е, че най-вероятно компютърът, от който работите и качвате неща в него, е защитен от антивирусна програма, а и хостинг компанията ви се грижи за голяма част от сигурността. Въпреки това от проблеми не е защитен на практика никой. Пътищата за атака непрекъснато се променят. Почти всеки уеб сайт има своите слабости, независимо от използваните технологии и хостинг платформата, на която е разположен. От скоро обаче потребителите могат да разчитат на нещо доста сигурно в защитата на репутацията на сайта си.

Благодарение на новата SaaS услуга на хостинг компанията ICN.Bg, наречена „ICN.BG Security & Reputation”, е налице възможност за постоянен мониторинг на репутацията на даден сайт. В резултат на ежедневно сканиране в различни системи, поддържащи черни списъци, онлайн репутация, както и проверка за зловреден код, възможни слабости в приложението ви, анти-спам и друг вид уязвимости, мястото на вашия бизнес в мрежата ще е доста по-сигурно, а репутацията му – гарантирана.

Благодарение на ICN.BG Security & Reputation всички собственици на сайтове ще имат по-добра възможност да защитят своя сайт от атаки, експлойти, анти-спам и друг вид действия, целящи нарушаване на нормалната работа на сайта. Работата на системата ви гарантира получаване на пълна статистика при наличие на заразени файлове, информация за грешки в използвания софтуер, както и информация как да се защитите.

Подобни статии:

1. Осигурете сигурна репутация за бизнеса си в интернет
2. Интернет бизнеса в България през 2011 – II /Обновена/

Акциите на компанията на групово пазаруване отбелязаха спад, след като компанията не оправда очакванията на анализаторите за печалбите си през второто тримесечие.

Рубриката „Социална сряда“ е гордо спонсорирана от фирма Social Me, предлагаща практични и работещи решения за фирмите, които искат да популяризират дейността си онлайн, да привлекат бързо голям брой потребители към страниците си и да спечелят вниманието на по-голяма част от аудиторията чрез една от най-големите социални мрежи в света – Facebook.

За много хора Facebook не е просто място за качване на снимки, но и начин да поддържаш връзка с приятелите си, като им изпращаш съобщения. Такива съобщения можем да пращаме и от смартфоните си, като за iOS, Android и BlackBerry OS има специално приложение – Facebook Messenger. Приложението е страхотно, защото е фокусирано само върху разменянето на съобщения. Дори и да ви пишат през чата във Facebook, пак ще получите съобщението там, при това с Push известие, т.е. никога няма да изтървете някои интересен разговор.

Още със SMS-ите обаче свикнахме да получаваме известие, когато дадено съобщение е било доставено успешно. С Facebook Messenger получаваме една допълнителна екстра – там виждаме кога е прочетено съобщението, което сме изпратили, а ако си пишем с повече хора, кои от тях са го видели. Ето така:

Това е особено полезно по разбираеми причини. Пробвайте и на своя мобилен телефон. В чата във Facebook и в съобщенията там тази функция все още не е достъпна, но пък я направиха част от Facebook Groups, така че нищо чудно да се появи. Поздрави и приятна сряда!

Снимки: Facebook

Подобни статии:

1. Препращай във Facebook със „Социална сряда“
2. Facebook Messeges при затворен браузър само в „Социална сряда“

Турция е държава, в която новите технологии бързо се превръщат в част от ежедневието на хората. Комшиите не спират да търсят начини да ги прилагат на практика. Те са например едни от първите в Европа, които започнаха да плащат с мобилните си телефони. QR кодовете обаче са ми една от най-любимите теми, главно заради спора дали има смисъл от тях. Горната снимка е от една от църквите от времето на Византийската империя – Чора.

Забелязах QR кодове в Св. София, имаше такива и в двореца Топкапъ (Topkapi). Поставени са на важни места в обектите, за които може да се разкаже нещо. Те обичайно са означени и с номер, така че ако туристите се разхождат с едно от онези устройства със слушалки и копчета, наречени аудио гид, да могат да се ориентират какво да слушат. На табелата има линк към мобилен сайт, който пренасочва мобилния браузър към съответното място, от което може да се свали Microsoft Tag (добра работа, Microsoft!). QR кодът може да бъде разчетен, разбира се, и с всеки друг четец. Аз например използвах Red Laser за iOS. Зарежда се мобилен сайт, който директно отвежда към страницата за съответното място в музея. Избираш езика и после четеш на воля.

Перфектна идея на Министерството на кулурата и туризма на Република Турция! Така и така доста от туристите снимат със смартфоните си, защо да не ги използват и за да прочетат повече за нещата, които заснемат. Всъщност видях доста хора да се застояват пред табелките, вероятно привлечени от квадратния баркод.

И тук QR кодовете не пречат. Напротив, има голяма вероятност да направят нечия разходка много по-полезна и приятна. Освен това е и безплатно, като изключим интернет трафика в роуминг, който не е евтин. На табелката имаше текст, който все пак насочва хората, които не знаят какво е QR кодът. Едно голямо браво! В България също има подобна инициатива. Върху табели пред повечето исторически обекти е изписан телефон номер. В интерес на истината не съм го набирал и не знам какво и как точно се случва. QR кодовете биха били чудесен партньор на телефонния номер, все пак телефоните ни доста поумняха и могат много повече неща.

Подобни статии:

1. За QR кодовете и печатните медии
2. Не отричайте QR кодовете, научете се да ги използвате

Представи се с няколко думи на читателите на socialevo.net.  

Целият си съзнателен живот съм се занимавала с комуникации – в печатна медия, после корпоративен пиар, пиар в държавната администрация, политически пиар, след което онлайн комуникации и социални медии. Сега водя един проект в сферата на e-marketing. Обичам да комуникирам с хората, забавно ми е.

Кои социални мрежи  използваш и защо?    

Ползвам LinkedIn от 2005 г., Facebook от 2008,  Twitter от 2008 и Pinterest от 2011 г. С LinkedIn си намирам работа, Facebook го ползвам по работа, Twitter ми е интересен и не ме натоварва, а Pinterest – дава много идеи.
Имам профили в Xing, WAYN, hi5, probook и Netlog, но защо – никой не знае.

Защо използваш Twitter?    

Защото е бърз, защото не ме натоварва, защото е еманация на журналистическия лийд, защото помага много в SEO, защото можеш да си правиш закачки, да пускаш недомлъвки, защото вярвам, че с негова помощ човек може да научи много повече и да намери много повече от колкото където и да е другаде. Стига да знаеш какво търсиш

Какво интересно намираш в Pinterest?    

Картинките. Възможността да покажеш нещо, което да говори само за себе си. Визуализацията винаги е била най-лесният вариант за предаване и възприемане на някаква информация. Едно умело подреждане на Pinboard-а, би могло да създаде много ясна картина за това, което брандът или човекът прави.

Използваш ли платформи за улесняване управлението на профили като TweetDeck или HootSuite?    

В работата си като Social Media Specialist ги използвах и двете платформи, за личните профили – не.

Финални думи и пожелания към читателите.   

Важно е да комуникираме и да се разбираме. Късмет в начинанията.

Подобни статии:

1. Комбинирай Pinterest и Twitter по български
2. Pinterest отвори врати за всички