Бебел Жилберто: Топлина от музика

08/20/12 08:05
(http://vasvalch.com/)

Бебел Жилберто: Топлина от музика

bebel_gilberto

Тези дни ми е твърде лятно, за да ви говоря за маркетинг, но пък все още не съм ви разказала за концерта на Bebel Gilberto във Варна. Крайно време е.

Още преди 2 месеца купих билетите и сърцето ми потъна в едно такова радостно чувство – не само дойде време за хубава музика, но и за едно бързо бягство до морето. И времето му дойде. След два дни отпускане около звука на вълничките дойде време за Варна, Морската, Летния театър и Бебел. Дъждът ни посрещна като добър приятел и показа, че няма нужда да си правим планове за неща, които не контролираме. Усмихнахме му се, поговорихме си как я кара и пихме по едно Мохито с последните му капки.

Когато той най-накрая се оттегли, музиката се разля. Нотите скочиха от сцената и ритмично се разходиха между седалките. И с тях не се бяхме виждали отдавна – едва ги познах в новите им летни рокли. Сцената смени цветовете си набързо като подивял хамелеон и се спря на успокояващо синьо. Дори и споменът за дъжда се разкърши диво.

Поразително е как бразилският дух превръща рождената дата в условност. Жената на сцената нямаше възраст, а само усмивка. Действа заразително и бързо цялата публика прие тази усмивка за своя – голям музикален човешки ксерокс. Атмосферата бързо се промени.

Една след друга дефилират мелодии, които съм слушала и преди, но никога не съм чувала по този начин. На запис те звучат някак хербаризирани, опитомени – на живо се разливат като вода, където си поискат. Сцената преля и първите редове бавно започнаха да се давят в музика. Противно на физиката, целият този поток стигна и до най-задните редове, до балкона, навсякъде. Само едно подканяне беше нужно, за да започнем да танцуваме. Клоните на дърветата се поклащаха в такт, сцената още няколко пъти смени цветовете си, инструментите безброй пъти смениха такта, а ние не сменихме своите усмивки.

Топло, дълбоко, солено и лятно – не мога по-добре да опиша това чувство. Музиката на Бебел мирише на плаж и най-вече на разходката по него със сплетени пръсти. Музика, която ти казва, че всичко – и дъждът, и мелодия – си имат свое време и се случват тогава, когато трябва.