Продукти:
1кг извара
1ч.ч. заквасенасметана
6 жълтъка
1ч.ч. пудра захар
1/2ч.ч. счукани орехи
2 ванилии

Приготвяне:
Изварата се слага в тензухено парче плат. Оставя се да се отцеди от излишната вода. Жълтъците се слагат в метална касерола.  Разбиват се с пудра захар до просветляване. Жълтъчената смес се сгъстява на водна баня. В купа се слага отцедената извара. Към нея се добавя сметаната и жълтия крем. Продуктите се разбиват с миксер до гладкост. Кремът се разпределя в купички на столче. Оставят се в хладилник. Кремчетата се поднасят, гарнирани с орехови ядки и домашно сладко.

Технологичният гигант Apple е най-скъпата компания в света, съобщи БТА. Днес акциите на концерна отново поскъпнаха, изстрелвайки пазарната му стойност до 621 млрд. долара. По този начин Apple надминава предишния рекорд за пазарна капитализация, поставен от Microsoft в дните на интернет-бума, пише...

тази игра е забавна и лесна, но ти трябва кутийка от кибрит, което не се намира много лесно. трябват и лист, лепило и нещо за рисуване, например моливи :) сложихме листче отвътре, залепихме и едно отгоре и нарисувахме куклата. а за крачета й служат кибритените клечки. получи ни се добре :) благодарим ...

*** Каква трябва да е личната ни стратегия? Артистичният протест, има ли граници? Гражданският протест, има ли граници? Да се ограничим ли до професионалната си сфера или не е достатъчно? *** Константин Павлов: Сега да поговорим малко за личните стратегии и затова какво човек трябва ад прави в такава ситуация. Евгений Дайнов: Буркани (със зимнина – бел.ред.). буркани с това, което искаш да ядеш през зимата. Константи Павлов: Аха, аз си помислих, че става дума за буркани с пари да си държим спестяванията. Евгений Дайнов: През 1997 година, ако имах буркани с банкноти и няколко буркани със зимнина... Аз в близките две седмици трескаво ще правя зимнина. Константин Павлов: Това реален съвет ли е, наистина ли това ще правиш? Евгений Дайнов: Абсолютно реален. Много хора се страхуват от нещо като „виденова зима“. Дори и да се страхува в по-мек вариант, онзи, който няма начин ад се отоплява и какво да яде, може да му се усложни живота. Константин Павлов: В чисто политически план, на мен ми е интересно следното. Първо, какво трябва да прави човек сам за себе си. Ето, ти Владо, си казал в една дискусия „Медиите без филтър“, че ако медиите си гледат работата и дискусиите за Държавна сигурност и т.н. минат на заден план, ще бъде по-добре. Продължаваш ли да си на това мнение? Владимир Йончев: Абсолютно да. В България медиите не си вършат работата – те не информират. Константин Павлов: Аз питах пак за личната стратегия – твоята лична стратегия, ако мога да я формулирам така, гласи следното – всеки да си гледа работата на своето работно място и нещата ще се оправят или все пак трябва да се мине през някаква конфронтация? Владимир Йончев: Няма толкова лесно да се оправят нещата. Всеки трябва да се бори и за свободата, и за мечтата си. Тези точки за путинизация, аз не съм съгласен с една. Според мени, има много положителен напредък – това е развитието на глажданското общество. Покрай Закона за горите, след това пожара на Витоша, в България се роди много силно гражданско общество. То е много аморфно, все още няма организации, но това е нещото, което дава надежда, дава стратегии за бъдещето. Като идвах насам си мислех – аз съм един от организаторите на протеста през 1997 година и си мислех за какво протестирахме тогава. Бедни бяхме, нямаше какво да се яде, но двете най-силни неща, за които протестирахме, бяха липсата на перспектива и липсата на свобода. Не толкова това, че някой ти забранява нещо, а че общоприетия морал е един абсурден. Нещо подобно се случва и сега. Всеки трябва да си търси личната перспектива, а не да си върши работата, която са му дали. Това е един въпрос, който избягваме да си задаваме.  Защото, ако си го зададем, ще установим, че е трудно да си изпълним мечтите. След това започваме да ги и нямаме. Константин Павлов: Да поговорим за границите на личното действие. Ето, например, премиера Борисов каза – каквото искате протестирайте, само не ми запушвайте Орлов мост и действайте там по закона за митингите и демонстрациите. Тези неща, които се случиха през юни, в които и аз участвах – протестите на Орлов мост, бяха откровено в нарушение на закона, никой не си играеше да подава заявления и да чака одобрени маршрути и т.н., макар че единия от протестите беше с одобрен маршрут. Т.е., ние, какви са тези ситуации, в които трябва да разширим тези граници, да кажем – стига, ние няма да се съобразим с правилата, защото има по-важни ценности, които трябва да защитим и това е много важно за нас. Говорим също за границите на артистичния протест, както на тези момичета от Pussy Riot, т.е., какво можем да си позволим ние като протестен акт, за гражданския протест – до къде можем да стигнем и да си позволим. На единия от протестите се чуваше дори призиви да се блокира летище София. Кажете, до къде трябва да се стига? Владимир Йончев: Много зависи от всяка конкретна ситуация. Когато няма чуваемост, когато няма изобщо желание за диалог, за преговори, тогава може да се стигне до много далече. Защо да не се блокира летището, ако отсреща голяма група от обществото има една теза, а властта от друга и няма никакъв канал за комуникация с тях. Константин Павлов: Ти готов ли си да влезеш в затвора за такава акция? Владимир Йончев: Не ми се иска да се правя на герой, защото не се знае какво би могло да се случи, а и не е това целта. Каквото и да се говори за това правителство, то има някаква чувствителност към граждански протести. Според мен, това е откровен страх, почти панически. Това не е ефективен начин на комуникация, но то, провителството, е сравнително чувствително към граждански протести. Много по-реалистичен сценарий е, глупавите протести за щяло и нещяло, това е един опасен сценарий. Енергията на орлов мост беше много голяма, но тя не е безкрайна. Много лесно може тя да се разводни, ако се направят – вече се направиха 10, а има планове да се направят още 50 протеста, които събират все по-малко и по-малко хора. Константин Павлов: Но ти много добре знаеш, че този процес на практика е неконтролируем. По-добре някой да си мисли, че има щаб, който организира тези протести? Владимир Йончев: Разбира се, че е неконтролируем. Въпросът е, че 9 бременни жени не раждат за един месец. Константин Павлов: Проф. Дайнов, има ли нужда обществотго от принципна позиция над политиката или човек трябва винаги да се ангажира с по-малкото зло с надеждата, че това по някакъв начин променя нещата? Това е стратегия и по време на избори – избираме най-малкото зло. Или пък има нужда някой да каже – не, вижте и тези са зле, и другите са зле, трябва да следваме някакъв ясен, почти идеален критерий и да бъдем непримирими. Каква стратегия е по-печеливша? Евгений Дайнов: За гласуването ли? Константин Павлов: За гласуването, пък и за отношението. Да кажем, ако политическата сила, която не одобрявам, прави протест, който пък одобрявам неговите цели, дали трябва да се включим? Владимир Йончев: Нека аз да те питам сходен въпрос. Кажи ми коя е тази политическа сила, която може да изкара поне 50 млади хора, с каквато и да е кауза? Евгений Дайнов: Щях да кажа – не мога да си представя такава политическа сила. Май няма такива примери... Константин Павлов: 50 човека могат, 500 – не съм сигурен. МГЕРБ напълниха Зала 1 на НДК с хора на възраст... Владимир Йончев: Да, но с каква кауза ще излязат на улицата. За по-тлъст кокал ли, за по-бързо развитие ли, за какво? Това е големият проблем на политическите партии и е много хубаво, че го имат. Те виждат, че някакви процеси се развиват независимо от тях. Константин Павлов: Кажи ми, все пак, има такива случаи. На всички тези протести, включително тези през юни, имаше едни такива призиви да не се политизира протеста, да остане граждански. За мен е странно как може един протест, който се бори за политически цели, да не бъде политически... Владимир Йончев: Думата „политизиране“ всъщност бе думата „партизиране“. Константин Павлов: А, самата стратегия – на следващите избори ще трябва да вземем решение, всеки от нас ще трябва да вземе това решение лично. Сигурен съм, че и аз, и хората, които сега ни гледат, се чудят... Евгений Дайнов: И аз се чудя. Всички се чудим. Владимир Йончев: И аз се чудя. Константин Павлов: Добре, чудите се, но кажете няколко изречения на глас. Евгений Дайнов: Принципът е да не те е срам, че си гласуал за еди-кой си, да прецениш внимателно, дали гласуването за някой ще спре истинските маймуни, които ти искаш да спреш или пък има ситуации, в които не се гласува. Аз веднъж не съм гласувал. Когато Георги Първанов се изправи срещу Волен Сидеров – как да гласувам!? Не участвам в такава срамна постановка – фашист срещу комунист. Тогава ми забраниха да публикувам статия по въпроса – от тогава почнаха моите разправии с в. „24 часа“. Първото звънче беше тогава – не ми позволиха да публикувам тази статия, в която призовавах да не се избира между фашист и комунист, защото са едно и също. Константин Павлов: Владо, на теб дрънна ли ти звънче. Ти през 2007 година напусна в. „Телеграф“? Владимир Йончев: Аз също не гласувах тогава – това е единствения път, когато не съм гласувал. Застанах пред вратата на изборната секция, за да съм сигурен, че не е било от мързел, стоях 1 минута и се прибрах. Евгений Дайнов: Аз отидох с колата до изборната секция в с. Миндя, където гласувам. Въртях се 1 час в изборната секция с въдица в ръка и на всички казвах – аз отивам за риба и няма да гласувам. Това е активна позиция. Константин Павлов: Аз отидох и гласувах, но с невалидна бюлетина. Нарисувах по един неприличен знак срещу двамата кандидати – срещу единия петолъчка, а срещу другия – пречупен кръст. Владимир Йончев: За следващите избори ще има един много ключов момент, от който страшно много зависи всичко – дали „магията“ ще рухне. Като онзи виц за Бойко и Цецо. Имало изложба на кучета в Банкя, естествено, Бойко Борисов спечелил първо място. Седнали на почетната стълбица Бойко Борисов и неговото куче, заредила се една опашка от хора, които искали да го приветстват. Минават  10 минути, 15 минути, половин час – опашката не свършва. Бойко погалил кучето по главичката и казал: „Айде, Цецо, да си ходим, че магията ще свърши.“ Това е проблемът на следващите избори – дали ще свърши магията. Константин Павлов: Няколко въпроса имаме тук от Интернет. Въпрос към Евгений Дайнов: Как може да се политизира половината население на България, което твърдо не гласува и си е отрязало комуникацията към политиката, защото без тях трудно ще се промени нещо? Евгений Дайнов: Нямам никаква представа. Ако знаех отговора на този въпрос, щях да съм по-щастлив човек. Нямам никаква представа. Владимир Йончев: Според мен, някаква част от тези 50%, които не гласуват и никога няма да гласуват, са асоциални хора, които, по принцип, не ги интересува развитието на България. По-голямата част от тези 50% са хора, отвратени от политиката. Любо Дилов-син беше казал: „Политиката я напуснаха отвратените и останаха отвратителните.“ Според мен тези, които правеха протестите на Орлов мост, бяха активната част от негласуващите, които нямат представителство в нито една партия. Константин Павлов: Сигурен ли си? Владимир Йончев: Мисля, че да. Много ключово за успеха и развитието на партиите в следващите години ще е, ако те се вслушат в тези хора и да не тръгна по първосигналната реакция да се опитат да ги привлекат към своите ядра. Никоя партия няма да успее, никой от хората няма да отиде към БСП, към ГЕРБ, към СДС и т.н. Константин Павлов: Не съм сигурен. Аз на протестите видях много млади активисти на различни партии, които в момента са в опозиция. Видях много хора, които гласуват, включително и за извънпарламентарни партии. Според мен, на протестите хората, които не гласуват, бяха малцинство. Евгений Дайнов: Аз познавам физиономиите. От Зелените бяхме не повече от 7-8 човека, млади БСП-ари – 5-6 и т.н. Тук с теб съм съгласен – мнодинството беше активно и би гласувало, ако имаше представителство. Най-печалното, обаче какво е в момента? Тъй като властта е подчинила повечето партии на себе си – СДС е подчинен, Меглена Кунева е сготвена, РЗС-та и всякакви такива и т.н. Повечето са сготвени и те нямат никакво намерение да се закачат към някакви протести и да карат някакви хора да гласуват за тях, защото те вече са се договорили с властта какво ще правят на изборите. Картелът е готов. Единствено неподчинена остана БСП, защото там не мина Първанов. Кой реално е срещу ГЕРБ? Костов (Иван Костов, лидер на ДСБ – бел.ред.), който има 5 депутата и БСП – това е. Константин Павлов: Въпрос към Евгений Дайнов от Атанас Чобанов: Цитат от ваше интервю за в. „Новинар“: „Каква е оценката ви за първите месеци на кабинета Борисов? – Много им се радвам, освен на две слепи петна, едното е много важно – сигурността.“ Кога престанахте да им се радвате, доц. Дайнов и не знаехте ли нищо за миналото на Борисов? Евгений Дайнов: Знаехме всички за миналото на Борисов. Аз се надявах... Това е принципен въпрос, преди да стигна до Борисов. Когато някое правителство дойде със заявка, че ще прави нещо общественополезно, аз мисля, че всеки от нас има задължение да го подкрепя, докато прави тази заявка, като спре – това задължение отпада. Тогава предупреждавах за едно нещо – че те мислят с милиционерски методи да решават всички въпроси и това ще им изяде главата, дори и да имат добрата воля. Радвах се на Бойко Борисов, защото си помислих, че тук има шанс да стане това, което в Англия казват „бракониера да го направиш горски“. Когато бракониера е горски и вече работи като горски, а не като бракониер с униформа на горския, тогава той е най-добрия горски – той знае всичките номера на бракониерите. Оказа се, тогава и аз си оттегих подкрепата, че Бойко Борисов от бракониер ставайки горски само туря униформата, но вътре си е пак бракониера. Владимир Йончев: Мисля, че това е ключовият момент, от който зависят изборите – точно тази магия, която ще падне. Защото за вскички е ясно, че има две медии в България – Интернет и вестниците. Тези, които активно четат в Интернет, вече не вярват... Константин Павлов: А, телевизиите – бТВ, ТВ7? Владимир Йончев: Слагам ги към вестниците – те умират. Все по-малко от моите познати гледат телевизия и различават лицата, които са по телевизиите. Една част от електората, който подкрепяше Борисов, е безвъзвратно загубен. Но другата част – това еогромната част. Множеството са възрастни хора, хора на средна възраст, които или са облъчени от традиционните медии, или пък не са, но все още не са се сблъскали с вълната срещу Бойко Борисов в Интернет. Най-важното е дали тази магия ще падне и дали тези хора, които с най-морални предпоставки искаха Бойко Борисов от бракониер да стане горски и да отстрелва лошите, дали са разбрали, че той всъщност няма такова намерение. Константин Павлов: Нека да ти дам контрапример, който ме прави песимистичен. Пак един материал на проф. Дайнов – „Опит за преразказ на интервюто на Бойко Борисов“, където съвсем ясно се вижда, между другото това го забелязах и когато аз правех интервйто с него. Той предпочита, когато му се задава въпрос, на който не желае да отговори или не му харесва отговора, да  се впусне в свободни разсъждения, които дори нямат и логическа възраст помежду си. Т.е., логическият анализ на тези изречения не дава никакъв резултат. Това са просто думи, изречени ей така. При положениу, че такива неща се излъчват в национален ефир и никой по никакъв начин не реагира и тази „магия“ остава... Евгений Дайнов: Трупа се, то с натрупване става. И Царят беше магьосник... Владимир Йончев: Трупа се. Константин Павлов: С тези оптимистични нотки, че тази „магия“ някой ден ще ни освободи и ние ще видим как наистина изглежгда кучето на Борисов, ние приключваме. Благодаря ви, че ни гледахте. Много ви благтодаря за въпросите, надявам се, че не съм пропуснал някой важен. Очаквайте ни отново. Довиждане.

Темата на този разговор е „Все още ли имаме нужда от издатели?”. Аз лично щях да го озаглавя „Слава на Господа, че вече нямаме нужда от проклетите издатели!”... Но това би прозвучало някак прекалено партизанско.

Отношенията между писателите и издателите са, разбира се, много странни и променливи.

Спомням си първата ми среща с Walker Books. Първият въпрос, който ми зададоха (кълна се, това е истина!), беше в каква чаша бих предпочел чая си – в тази с малкото мече, в онази с ракетата за тенис или в розовата с цветето. А на излизане ме попитаха, дали мога да се прибера сам с метрото. Бях на 33. Бях женен с дете. Но те очевидно ме виждаха като някакво побъркано хлапе.

Превъртаме 20 години напред: аз съм „пораснал”, а те вече са се изнервили от мен. Но ето го Алекс Райдър (главен герой на Хоровиц в детска поредица, у нас е издадена само първата книга "Стормбрейкър" - б.пр.). Създадох марка. Сега Walker ме ненавиждат, защото се нуждаят от мен, а това може да се окаже крайно неудобно за издателя, чийто живот навярно би бил по-лек без писатели.

Междувременно, другият ми издател – Orion – и също има проблеми с мен. Отношенията ни са обтегнати, особено откакто публикуваха романа ми "Шерлок Холмс: Домът на коприната" с не по-малко от 35 редакторски грешки. Техният коректор се опита да се самоубие, стреля по себе си с пистолет. Въпреки това с Orion ще издадем нова книга заедно – една история за убийство, подозрения и отмъщение.

Но истината е, че имам и други възможности.

Навсякъде издателите биват „изстисквани”. През 2010 г. Андрю Уайли с неговата Одисеева поредица „отряза надеждите за бъдеще на издателските къщи”, както се изрази Гардиън. (Става въпрос за това, че Уайли и представляваните от него писатели са сключили договор за разпространение на книги в електронен вариант с Амазон, пренебрегвайки издателските къщи).

След това Соня Ланд продаде 100 заглавия на Катрин Куксън директно на Amazon, без да спомене нищо на издателите Transworld и Simon & Schuster. Наследниците на Ян Флеминг също прецакаха – извинете, искам да кажа изключиха – Penguin при промотирането на дигигалните права на поредицата за Джеймс Бонд. И, разбира се, да не забравяме Bedford Square Books и Ед Виктър, които също пуснаха онлайн шест от своите стари заглавия миналата година – за да се позабавляват, така казаха. Но това забавление придоби доста големи размери, след като този месец те сключиха невероятна сделка с Tesco за продажбата на романа на Луис Фенел „Dead Rich”.

Естествено, като автор бих могъл да се справя и сам. Мога да се „самоиздам” чрез unbound.co.uk, както направи Тери Джоунс миналата година. „Традиционното книгоиздаване е в застой, колабира,” смята Тери, който навърши 70 на първия ден от настоящия месец. Надявам, че за него не се отнася нито едно от горните определения.

Освен това бих могъл да си кача новия софтуер Apple iBooks Author, който позволява на всеки да създава висококачествена проза. Е, при всички положения поне осигурява висококачествени принтиране, хартия и корица. Вярно, че Епъл искат скромните 30% от всички печалби и че може да продавате книгите си единствено през техните магазини, което де факто значи, че те ви притежават. Но 70% си звучи примамливо. Амазон предлага сходни условия за тяхната Digital Text Platform и тук не казвам нищо лошо за тях, за да не премахнат бутона „купи” на Алекс Райдър (както направиха с всички книги на Макмилън преди две години). Ето ви поглед към света, в който навлизаме.

И логично, следва въпросът – колко власт в действителност имат издателите? В момента не само е-книгите са под въпрос. Големите вериги си проправят път на практика във всичко – формирането на цени, дизайн на корици, възрастово брандиране, дори имат дума за заглавията. Някои хора биха могли да кажат, че издателствата са станали толкова желани, колкото и сглобяемите къщи от следващия сезон на сериала „Войната на Фойл”.

Така че, нужни ли са ни все още издателите?

Добре, нека забравим за маркетинга и напредъка за момент. Защото смешното е, че когато се нуждаех от тях, в началото на кариерата си, тогава нещо ги нямаше. Но редактирането навява сантиментални спомени. Джейн (Уинтърботъм, директор "Книгоиздаване" в Walker - б.пр.) е невероятен редактор. Трябва да спомена също, че без Walker Алекс Райдър изобщо нямаше да види бял свят.

Което ме води до въпроса – колко добри са самоиздадените книги? Или още по-точно, липсата на професионален редактор очевидна ли е? За да си отговоря на този въпрос, аз прочетох един самопубликуван роман, добре де, поне част от нея. По-точно един параграф. Въпросната книга е на водещ самоиздаващ се автор, който се слави с впечатляващи продажби. Но тъй като се счита за нелоялно един автор да коментира друг в публичното пространство, няма да ви кажа неговото име или заглавието на книгата.

Не е необходимо да може да съставите изречение по елегантен или дори просто смислово издържан начин, за да произведете бестселър – както отново и отново доказва Дан Браун. Но това, което ме поразява в прочетения откъс, е... добре де, само защото бъка от полицаи, това значи ли, че трябва да е написано толкова тромаво?

Сигурен съм, че има някои много добри самопубликувни книги някъде там и че тази може и да е една от тях. При всички случаи, кой съм аз да определям, но усещам, че по някакъв необясним начин да имаш издател вдига летвата.

Издателите служат, така си мисля, като един вид контрол по качеството. Бих намесил тук и традициите. Минаха около 600 години, откакто Йохан Гутенберг произведе първите печатани книги и макар че Ars Minor, отличният буквар по латински на Елий Донат, е отпаднал от списъка с бестселърите, ми харесва да съм част от тази традиция. Не ми харесва да бъда това, което Apple нарича „талант”. Аз съм автор. И пиша книги, не „съдържание”.

Наскоро ме помолиха да се присъединя към управляващия комитет на Обществото на авторите, но за съжаление се почувствах неспособен да продължа работата си с тях. Една от причините, струва ми се, е, че според мен те гледат на издателствата по-скоро като на основния враг на авторите. Ние срещу тях. Те скалпират нас. Не мисля, че това е вярно. Аз по-скоро ни виждам като силно свързани в един бързо променящ се пазар, където ценностите, на които най-много държим, могат да се окажат първите, изхвърлени през прозореца. Луд ли съм да мисля, че ако издателствата се интересуваха по-малко от история, герои, стил, оригиналност, дизайн, типография, добра граматика, образование, грамотност и просветеност – а малко повече от това да правят пари, биха имали по-малко проблеми? И това не е ли в крайна сметка също повод за радост?

Ако мога да си позволя да кажа, може би традиционните издатели имат много по-малко основание да се страхуват от дигиталната революция, отколкото мислят. Може би те трябва просто да я приемат. След пет години може би ще има само е-книги. След още петдесет хората може и изобщо да не четат. Но аз се радвам, че имах възможност да напиша това, което написах, когато го написах. Един от любимите ми автори, Джордж Оруел, казва така:

Всички писатели са суетни, себични и мързеливи, и в самата основа на техните мотиви се крие мистерия. Да напишеш книга е отвратително, изтощително мъчение, като дълъг период на тежка болест. Човек не би направил такова нещо, ако не е подбуждан от някакъв демон, на който той не може устои или който не може да разбере...

Намирам това за много вярно, но мисля, че важи и за издателите. Да не би книгоиздаването да се намира в интензивното отделение? Не знам. Но ако сме, то съм странно облекчен от знанието, че сме там заедно си издателите.

*Текстът е извадка от изказването на писателя Антъни Хоровиц по време на събитие на британската детска верига The Book People. Преведен със съкращения от The Guardian. Превод: Мая Коларова.

*** Путинизацията на България: Каква е разликата между модела „Станишев“ и модела „Борисов“? Някой от тях по-добър ли е за България и защо? Борисов символ ли е на путинизацията? *** 34:29 Константин Павлов: Сега да поговорим малко за путинизацията на България. Аз много харесах двете книги на проф. Дайнов. Едната – „Моделът Станишев: Путинизацията на България“ и другата – „Трите лица на тиранията“, където ставаше дума аз Русия. От книгата „Моделът Станишев: Путинизацията на България“ съм си извадил признаците за това кога можем да говорим, че една държава е путинизирана, изброявам:

• Подмяна на институциите;
• Подчинение на медиите;
• Обезсилване на гражданското общество;
• Подмяна на политическите партии с имитации;
• Премахване на яснотата на собствеността;
• Поставяне на гражданите в пълна зависимост от властта;
• Обвързване на властта с организираната престъпност;
• Замяна на конституционния и правов ред с властови произвол;
• Тотална корупция като метод за обществени взаимоотношения;
• Развращаване и варваризиране на обществените нрави;
• Реабилитация на комунистическото минало и на неговите агенти;
• Производство на нова национална идеология, в чиято основа е групов субект  (държавата, народът), а не индивидът, както е на Запад;
• Заемане на агресивна позиция спрямо Запада на международната арена.

От тези точки има ли нещо, което в България не е така, или не е точно така, или пък е точно обратното? Евгений Дайнов: Да, освен по по  последните две точки, по всички други в последната година има реализиран напредък. Т.е., България е повече путинизирана, отколкото беше по времето на Тройната коалиция. Тройната коалиция не успя да постигне тази степен на путинизация, която в момента вече имаме, по една проста причина. Имаше „триглава ламя“, имаше трима тартори и четвърти – един президент Първанов, който най-много искаше да бъде Путин. В тази бъркотевина орел, рак и щука, и жаба, не можаха да си направят играта. Докато тук имаш огромна концентрация на власт на едно място и затова... Знаете ли, Бойко Борисов, пак да се върнем на него, през първите 2 години от мандата си той мислеше, че неговите западни приятели ще го изтеглят, ще му свършат неговата работа и ще бъде безболезнено управлението и България някак си ще стане такава, че да не ни мислят. Константин Павлов: Че ще се договори, на практика с тях? Евгений Дайнов: Той беше убеден, че се е договорил – те да му свършат работата и България някак си да стане прилична страна и той да се забавлява нещо. Оказа се, че това не е така. Той отговори на това с концентрацията на всичката възможна власт в един малък кръг хора около себе си, а не „орел-рак-щука“. Затова много бързо тръгнаха процесите на путинизация, които ти изреди. Медиите са по-подчинени, отколкото бяха при Тройната коалиция, и гражданското общество е по-разпарчетосано, и икономиката монополизирана в огромни мащаби и т.н. Нищо подобно нямаше при Станишев, от това, което се случва в момента. Много сме напред с путинизацията, само че България не е Русия. Тези хора, които искат да превърнат България в мини Русия, винаги забравят едно много важно нещо. Българите не са руснаци, те само приличат на руснаци. Разликата е следната – в историята на България не е имало един ден феодално крепостно право, нито един ден. В Русия крепостното право е въведено в пълния му размер през ХVІ век и от тогава насам само се увеличава като обем на безправие. Това ни помага ефективно да противостоим – Окупирай Орлов мост и всякакви такива неща. Ефективно противостоене ние имаме, защото никога не сме били крепостни, ние го нямаме в костния си мозък заложено. Константин Павлов: Аз имам едно възражение. България по демократичен път избра както правителството на Станишев, така и правителството на Бойко Борисов, т.е. избра депутатите, които гласуваха съответното правителство. Беше ли подменен вотът на избирателите или, ако не е бил подменен, как се връзва... аз съм извадил още един цитат от ваше интервю за vesti.bg, където цитирате английските посланици, които казват, че „единствения начин в България да се възцари някой диктатор, е да бъде наложен с непреодолима сила отвън, защото българите по своя характер не са хора, които търсят силна ръка.“ Това променило ли се е реално, дали това не е последица от този рак, за който говорихме в началото? Евгений Дайнов: Българите не търсят по своя характер „силна ръка“, пишат тези доклади посланиците, които ВВС публикува преди време. Тук няма почва за искане на диктатура, пак по същата причина. Хората могат да викат - ние искаме силна ръка, искаме диктатура, да се стовари с пълна сила... но върху Пешо, не върху мен. Българинът, преди да е имал държава, 18-19 век вече е имал имоти, вече има местно самоуправление, той знае кое е неговото и не е склонен да разтвори всичко свое във волята на диктатора. Той си има дувар, все пак, не като руснака. Руснакът има дървена изба, която е направена с 20-годишен живот, на ничия земя и знае – като минат 20-те години, това изгнива, събираме катуна и си правим изба другаде. Константин Павлов: А, как да обясним това, което се случва последните няколко правителства, че вървим в тази посока без да го искаме или това е външно влияние? Евгений Дайнов: Българите не избраха Станишев да ги управлява. То нямаше ясен победител и затова беше Тройна коалицията. Много малка част от българите избраха Гоце (Георги Първанов – бел.ред.) за втори мандат, защото срещу него беше Волен (Сидеров – бел.ред.). Бойко Борисов беше избран, за да бъде Крали Марко, не за да бъде Путин. За да може лошо да ги цапардоса и ние, добрите да си гледаме градинката, живота и дувара – затова беше избран. Владимир Йончев: Много се занимавам с Крали Марко, онзи истинския, напоследък – имам интереси в тази сфера. Крали Марко освен това, че е много голям герой, то е и супер голям простак. Да не започваме циничните песни, свързани с Крали Марко, но... За разлика от другите европейски рицарски герои, Крали Марко си е „момчето от народа“. Той може да набие цър арабин, но в същото време си е простак, като всички от нас. Ето това е идеалната рецепта, по която Бойко Борисов е толкова обичан. Тези, които си обичат Крали Марко, заложено им е в съзнанието да оправдават всичките простотии, които се правят. Това е смисълът на тези компанийки,  които се правят и с които се управлява така гаменски и хулигански. Крали Марко освен герой е и наша еманация. Константин Павлов: Това, което ти току-що каза, че тезата на проф. Дайнов, че става дума за едни хора от крайните квартали, които по тарикатски управляват като едно време, това всъщност е идеята за Крали Марко в българската народопсихология. Това ли е...? Владимир Йончев: Да, до голяма степен да. Константин Павлов: Аз съм стреснат от тази работа... Владимир Йончев: Филията с мас... е прекрасен... Константин Павлов: Все пак, това не е ли съзнателно изграждане на образ от самия Борисов, че той е един човек от краен квартал, който управлява държавата като престъпна група, но все пак за себе си изгражда образа на Крали Марко? Да разделим малко двете неща – струва ми се, че образът на Крали Марко не е чак толкова вулгарен... Владимир Йончев: Много е вулгарен. Евгений Дайнов: В тази стая тук всички познаваме българските ПР агенции и българските ПР-и. Няма такъв специалист в България, който да може да произведе Бойко Борисов. Бойко Борисов си намери народа и народа си го намери сам-самичък. Той (Бойко Борисов – бел.ред.) е прав, казва – аз съм простак, вие сте простаци – разбираме се страхотно. Константин Павлов: Ще се съгласите ли към тези точки какво представлява путинизацията, да прибавим още две. Едната е свързана със специалните отношения с православната църква и не само с православната. В средноазиатските диктатури има специални отношения с мюсюлманските общности. Туркменския деспот, който почина... не мога да му произнеса името... Евгений Дайнов: Туркменбаши. Пълната му титла е следната – пожизнения президент на незавасима, неутрална република Туркменистан Сапармурат Туркменбаши Велики. За него говорим, нали? Константин Павлов: Да, за него. До колкото знам, има джамия на негово име и той също е в специални отношения с вярата и местната религиозна общност. Този в Узбекистан – Ислам Каримов, там хора твърдяха, че не неговото име произлиза от религията, а името на религията произлиза от неговото име. Тези всички управници държат да имат специални отношения с религията, в случая с православната църква, когато говорим за България и Русия. Владимир Йончев: Ето това е най-смешното. Тук трябва да добавим и Лукашенко (президентът на Беларус – бел.ред.), донякъде и Янукович (президент на Украйна – бел.ред.). В цялото постсъветско пространство има такава тенденция. Естествено, че на Изток тя вече е в страшни размери. Дори в Грузия, която е антируска, антипутинска, този култ към личността също не е за пренебрегване. Това е печатът на постсъветското пространство. Константин Павлов: А, има ли в Грузия религиозен елемент? Владимир Йончев: Има, да. Грузинците, там проблемът е много дълбок, винаги са били (...) и са наричали руснаците... Константин Павлов: Грузинците? Мислех, че са православни? Евгений Дайнов: Те са хилада години преди Месията. Ггрузия 600 години преди ние да сме се покръстили, те още тогава са били християни. Владимир Йончев: Пети век православието леко се изменя и те казват – нашето е правилното, вие сте еретици и наричат руснаците „еретици“. Константин Павлов: Ти казваш, че в момена решима на Саакашвили има подкрепа и има някакви елементи на... Владимир Йончев: На путинизация и всичките белези на диктатура. Тя често е оперетъчна, разбира се. Странното е друго. Където свършва бившия Съветски съюз – добре, приемаме, че е така. От другата страна, ние сме като че ли единствените, в които нещо прониква. Не е малко, но не станахме 16-та република. Това е единственото обяснение защо това в България е по-скоро смешно, отколкото страшно. Константин Павлов: Така да се каже „прескочихме трапа“ и вече сме от другата страна в ЕС, това ли искаш да кажеш? Владимир Йончев: Не, трапа сме го прескочили в момента, в който не сме станали 16-та република. От там нататък, всеки велик Крали Марко, който ще води бащината дружина, ще бъде по-скоро смешен, отколкото страшен. Константин Павлов: Като говориш за Крали Марко, тук ми изпратиха в чата въпрос с възражения, че Крали Марко е смел. Това е неговия образ, не се бои да се изправи пред каквато и да е опасност... Владимир Йончев: Ето, изправихме се срещу „триглавата ламя“. Константин Павлов: А, Бойко Борисов не е. Според мен, като я е видял, се е обърнал кръгом и някъде другаде би... Владимир Йончев: Не, напротив. Той се бие с „триглавата ламя“ вече четвърта година.

Треньорът на ЦСКА дава интервю пред журналист: - Нашият отбор играе винаги по план! През първото полувреме отблъскваме атаките на съперника, а през второто тръгваме в атака. - А кога е запланувано да вкарвате голове? - Е, това е грижа на другия отбор. Усмихни се, България, големи грижи са налегнали ЦСКА. Клубът може и да се размине с чаканата от феновете продажба, след като стана ясно, че съдът е запорирал акциите на му. Причината е дълг от 500 000 евро към украинския бизнесмен Константин Жеваго. Българският футбол е като нискобюджетна семейна сапунка, която всеки ден губи фенове. Отмина времето, когато българските мъже се кълняха в любимите си отбори. Скоро фенове ще останат само Дучето и Гугутката. Надъхан цесекар обещал на жена си да я води на ресторант, но се оказало, че въпросния ден има мач на любимия му отбор по телевизията. Естествено, човекът зарязал ходенето на ресторант. Жена му гневно обикаляла около съпруга си пред телевизора и мърморела: - Ама ти май обичаш...

Писателят Палми Ранчев е роден в София през 1950 година. Завършил е Националната спортна академия. Бил е състезател по бокс, треньор, притежавал е кафене, бил е главен редактор на вестник, сценарист и режисьор, телевизионен водещ. На 29 години става заслужил треньор по бокс. В момента е помощник-треньор на националния ни отбор по бокс. - Г-н Ранчев, според издатели младите българи четат основно за вампири и за вещици, имат слабост към фентъзи литературата. Какви са вашите наблюдения, какво четат българите? - Първо да се уточним какво означава младите българи. Ако това са младите българи до 14 години, е напълно нормално да четеш за вампири, таласъми и за подобни приказни същества. И не виждам нищо лошо в това. Приказното винаги привлича както младите, така и възрастните. Освен това животът в приказката в края на краищата е вид бягство от живота в България, който вече не е приказка. Затова приемам, че една част от българите, които предпочитат такива четива, ги избират, за да...

Веси Фотева е един от любимите ни млади журналисти в онлайн пространството. Пише в Dnevnik.bg за образование и здраве, но много обича да чете и няклко пъти е писала за наши кампании, затова и този път решихме ние да задаваме въпросите и я попитахме "Как четеш?"

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не. Трохи и мазни петна по страниците ме влудяват. Затова пък обожавам да чета вестници или списания докато закусвам.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вода, кафе. Хубава книга с чаша червено вино някъде на открито също не е лоша комбинация.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Никога не съм го правила. Ако нещо много ми хареса, или го запомням, или си го преписвам.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Ползвам самоделни книгоразделители – билетчета, картички, касови бележки, брошурки. Истинските разделители винаги ги губя. Понякога амбициозно се опитвам да запомня страницата.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена. Твърдо.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
За нищо на света не мога да спра по средата, затова и рядко чета в автобуса (случвало ми се е да си пропусна спирката). Обикновено приключвам главата, проверявам колко е дълга следващата и си преценявам силите и времето.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Да, и още как – уважавам времето и библиотеката си.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Гледам да разбера значението от контекста. Ако не – да живее Google :)

Какво четеш в момента?
Няколко неща - “Нещо като нож, нещо като цвете, нещо като нищо на света”, “Бизнес етикет” (голямо изключение от худиожествената ми пристрастеност), “Машини за Любов” и “Печатна грешка”.

Коя е последната книга, която си купи?
„Физика на тъгата“ на Георги Господинов.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Мога да чета по няколко, но това значи, че нито една не ме е грабнала достатъчно. Когато харесвам историята, чета само нея до последно.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
В леглото :)

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Важна е историята, не в колко тома е разделена.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Препоръчвам Стайнбек, макар че не е за всеки. Опитвам да преценя човека, какво би му харесало, но май книгите на Людмила Филипова (без последните две) съм ги препоръчвала най-много.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
На няколко рафта и купчинки. На рафтовете са вече прочетените, както и онези, които са наказани някъде зад всички останали, заради скучното си съдържание. А купчинките обикновено са с променлива височина и брой, притеснително близо до възглавницата ми, но винаги с книги, които съм приготвила за четене или чета в момента.

Приказки и разкази.
Можете да свалите от Box.


Разкази за Миналото, Настоящето и Нещата извън времето.
Можете да свалите от Box.


Приказки и притчи.
Можете да свалите от Box.

Семействата на арестуваните български моряци от кораба "Св. Николай" са в неведение за това какво се случва с тях. Те са написали открити писма до премиера, външния и вътрешния министри и до председателя на парламента на Р. България, в опит да получат повече информация, както и правна регламентация и защита за задържаните им близки.

Преди седмица по новините на Нова телевизия беше излъчен репортаж как министърът на регионалното развитие и благоустройството инспектира плажове в района на Варна. На един от плажовете беше установено, че концесионерът не е осигурил договорената зона от 50% за свободно ползване от туристите, и поставените от концесионера чадъри доста превишават техния определен процент от плажната ивица. Тук се касае за стар концесионерски трик, наблюдаван поне от няколко години. Чадърите се поставят плътно, в стройни редици и заемат не само по-голямата част от плажа, а започват и от брега на морето – т. нар. първа линия. Следват поне 5-6 реда такива. Свободните зони, където човек не плаща и може да постави свой чадър, са по-назад, по далече от морето. Останали са малки късчета, обикновено в двата края на плажа (до които човек трябва да ходи по-дълго пеша), където няма чадъри срещу заплащане и е “свободна зона”. Често обаче тези краища на плажовете са скалисти и като се влиза във водата, по...

Заповед от Германския федерален конституционен съд, издадена през февруари, определи, че телекомуникационните компании в Германия трябва да искат официален документ за самоличност от клиентите си при закупуване на предплатена SIM карта, но миналата седмица политик от регионалната Пиратска партия апе...

Тони Филипов, д-р

Понеделник, 13 август

Плевнелиев вика от Лондон: „Очакваме 12 млрд. лева инвестиции само във водния сектор. Ние показахме, вика, че в тези трудни времена могат да се взимат правилни решения, които да водят до добри резултати. Все още има проблеми в съдебната система, но работим усилено, за да ги преодолеем.”

Еле пък Цецо как работи…

Лелей… 12 млрд. само във водния сектор!

Естрагон: Е, сега, като знаем…

Владимир: Можем да потърпим.

Естрагон: Човек може да се опре на нещо.

Владимир: Няма от какво да се тревожим.

Естрагон: Трябва само да чакаме.

Владимир: Свикнали сме.*

При инвестициите е като при Годо, можеш да си чакаш колкото си искаш… Царят чакаше милиарди, Доган чакаше милиарди, Никито Василев чакаше 2 млрд. само от Америка, Бойко чакаше милиард и половина само за София… Цецо не се ангажира с цифра, но каза, че като потекат, емигрантите ще се върнат до един… По едно време даже се бях притеснил какво ще ги правим, ако вземат да дойдат… Но те не дойдоха. Това обаче не пречи ние пак да ги чакаме. Щото ние “имаме голяма култура на чакането”( К. Еленков).

Бай Неделчо Беронов, дето на стари години Костов го направи резил да го кандидатира за президент, вика пред „Труд” за правната култура на сегашното държавно ръководство: „Понякога изтръпвам, като ги слушам – питам се, абе тия хора, не са ли се запознали с конституцията, това е основен закон!”

И после цитира поговорката, че рибата се вмирисва от главата, с което неутрализира и последните ни съмнения, че като лидер на правно и конституционно неграмотните визира лично премиера.

Жалко. А беше обещал. Като сега ми е пред очите как през 2003 г. в „На четири очи” се кълнеше:

Цветанка: Упрекват ви, че не познавате добре конституцията.

Той: Да, не я познавам конституцията добре и… Ще намеря време да се запозная по-добре, за тяхно успокоение…”

И ние верно се успокоихме и не повдигнахме повече тоя въпрос, като разчитахме на мъжката му дума. 10 г. по-късно той продължава да не е наясно дори с някои преюдициални въпроси, като например разделението на властите. Явно така ще си върви…

Понеже споменахме Костов, дедо Кирил вика: “Иван Костов лично ме заплаши защо не съм изпълнявал политическите поръчения на кабинета му.” Ваньо искал да изритат Максим. Светиня му не казва с какво го е заплашвал, но няма да е нелогично, ако допуснем, че му е показвал досието от ДС-то. Щото дедо поп е бил агент, както знаете.

Мръсник!

Г-жа Мозер се чудеше оня ден: „Питам хората защо мразят Костов  и те не могат да ми отговорят нищо конкретно. Бил забогатял. Е, много хора забогатяха. Да не би БСП-то да е бедно?!”

А да не би пък да обичаме БСП-то?

Никой вече не обичаме. И това е големият шанс на Борисов.

Председателят на „Активни потребители” Богомил Николов вика: „Ядем сирене с тебешир”.

И какво ли още ядем?! Мамка им…

Гледам оня ден млечната витрина в магазина на една от големите вериги. Наистина имаше едно евтино сирене, явно с фиксирана цена. Но какво сирене! Едно такова беше описал колегата Джером навремето: „Оказа се, че на вид то никак не е привлекателно. Болнаво, посърнало, безрадостно сирене. Сирене, което е преминало през големи беди и тревоги…”

За пет лева толкова…

В „Дървото на еничаря” се разказваше за кадията на един пазар в Истанбул, който изобщо не си поплювал: „Касапинът, който мамеше с везните, бе обесен на вратата на дюкяна си. Зарзаватчията, който лъжеше от кога е стоката, беше с отрязана ръка. Други, подвели мющериите, трябваше да носят дървени яки в продължение на седмици, или, ако предпочитат, да платят солена глоба, или да бъдат приковани за едното ухо към вратата на дюкяна си…”

Дървена яка.

Ето това се нарича грижа за потребителя. Да скъсим някой и друг мошеника от къде главата, другите сами ще напишат етичен кодекс на търговеца. Ама Европа нема да позволи. Щото не е цивилизовано. А е цивилизовано да се туря тебешир в сиренето!

Тровим се един друг. Отделно се лъжем и крадем… Изобщо взаимопроникваме се където и както ни падне. Това, което сами си причиняваме, властта никога не може да ни го причини.

Вторник, 14 август

Чета, че властите готвели промени в ЗДП за колоездачите. Ако колоездят пийнали, колелата ще им бъдат вдигани на трупчета за известно време, а глобата, която сега е 30 лв., щяла да се завиши. Четох, че в Полша в момента имало къде 5000 колоездачи зад решетките, щото карали с над 0.5 промила.

Има резон. Всички участници в движението трябва да носят съответната отговорност. В това число и пешеходците. Не е редно за пиян пешеходец да лежиш като за трезвен… Пък и трезвите некой път се държат като пияни… По-лани в Часовете четох, че в Калифорния в началото на века въвели награда от $100 за шофьор, който блъсне неправилно пресичащ пешеходец. И така ги дисциплинирали. Пенсиите, за вас го казвам, дето редовно си правите корида с колите успоредно на подлеза!

Но това, дето ни задължиха да караме на фарове, е голяма простотия. Не знам вие как сте, но ние, всеки път като се качим в колата и запалим светлините, споменаваме авторите на промяната и родата им (до разумно коляно, де), в сексуално ангажиран контекст. За техен късмет, при тия цени на горивата, не можем да им образуваме ежедневен сърбеж…

Доде се вайкаме по представянето на олимпийците ни в Лондон, те ти нов републикански рекорд. Луковете повишили цените и А 95 ударил 2,71 лв., което е с една стотна от лева по-високо от пролетния рекорд. И други цени вървят скоростно напред. Изобщо, вдигане на цени е нашата дисциплина, ако трябва да сме честни.

В тая връзка да споменем, че пред Несебър тамошни носталгици (предполагам пенсии) поставили билборд на Тодор Живков. Страдат, щото тогава беше възможно да се заповяда на цените да не скачат, а на спортистите да скачат, но то беше за сметка на  други работи, които днес сме забравили. Но добър е Господ! Боко ще ни ги припомни. И то на фона на високи цени и ниски спортни постижения…

Кандидатът за президент на САЩ Ромни прекръстил сикхите на шейхове. Голяма работа! Буш изкара талибаните музиканти… Друго е притеснително. Говорителят на Ромни го оправдава с това, че двете думи му звучали еднакво и затова ги сбъркал. Още през 2002 г. сме отбелязал тази опасност. Че на американците някои думи им звучат еднакво. Например Bulgarian и barbarian. И веднъж като те нарекат по грешка barbarian … Оня ден афроамериканчето Орландо Джоунс се възмущаваше, че, като снимал у нас, българите се държали неадекватно с него. „Моля обяснете на тези хора, че не можеш просто да отидеш и да пипаш лицето на чернокож човек.”

Мисля, че преувеличава. Десетилетия са минали от историческата първа среща на шопа с негъра (От дека си бе, дзверо?) Ние вече имаме негри български граждани, някои от които не са просто черни, а чак сини! Освен това, почти целият ни елитен футбол се крепи на негрите. Вижте само в „Левски” и ЦСКА, че почти няма бял. През тия десетилетия ние обучихме хиляди негри от Сиера Леоне (докторът имаше колега в СУ, впоследствие министър на културата), Ангола, Етиопия, Конго, Нигерия… По-възрастните си спомнят каква категорична позиция зае НРБ срещу апартейда в ЮАР. А още по-възрастните сигурно не са забравили вълненията около англо-бурските войни, описани от Дедо Вазов…

Но за Джоунс беше думата. Възможно е да са го пипали, не изключвам. Но вината трябва да се търси в порнофилмите. Щото там подбират афроамериканци с едни такова, дето рядко се срещат при белите. Но все пак се срещат, де… Миналия месец на летището в Сан Франциско арестуваха 41-годишният Джон Фалкон, защото секюритито помислило, че крие в гащите ракета „Стингър”. (Джон е вписан в Рекордите на Гинес – 13.5 инча,  34,29 см.)

Джон Фалкон. Ракетата ясно личи, дори и когато е деактивирана…

Затова предупредихме, ако помните, нашите приятели пенсиите, да не слагат щафетите шпек в гащите, щото е неправдоподобно и подозрително… Както и да е, Джон им обяснил как седи работата, но „въпреки това, вика, те ме опипаха…”

Сряда, 15 август

Голяма пушилка се вдигна из медиите. КЗД била искала да извади Ботев от учебниците в името на етническата коректност. Та се наложи чак Игнатов да си прекъсне отпуската, за да успокоява развълнуваната общественост, че правителството и лично Борисов са твърдо Ботев да си седи… където си седи.

Предполагам, че обществеността предполага, че това изваждане е замислено, за да може в учебниците да се отвори място за нови герои. Щото историята не е дядовата ръкавичка. И затова така остро реагира.

Добре му става на човек, като види такава патриотична бдителност сред населението. Българи сме все пак. Но в случая работа е малко нещо понасилена. КЗД възложила на разни експерти да прегледат учебниците за етническа, полова, религиозна и т.н. дискриминация. И те, да си оправдаят парите, търсили и под телето вол. В един от докладите е направена бележка на издателство „Просвета” за учебника им по български за 7 клас. Щото там, в урока за предаване на чужда реч, материалът се онагледявал с пример от Ботев: „Бунтовникът не може да се примири с това, че турците „беснеят над бащино му огнище”. Та в доклада се препоръчва: „Приведеният текст  би могъл да бъде спестен и заменен с друг, доколкото в случая не се изучава Ботев, а се посочва пример за правилно и неправилно цитиране.”

И шефката на издателство “Просвета” Йоана Томова яхнала метлата: „Да изхвърлим ли Ботев от учебните програми?”

Чакай, ма, како, кой е казал да се изхвърля Ботев? Доколкото разбирам става дума за това, че утре може някой автор на учебници, патриот по душа, да включи математическа задача: „Филип Тотю гръмнал трима турци с пищова си и заклал още пет със сабята си. Колко турци общо е утрепал?”

Не сме ние човек, дето ще защитаваме една синекурна комисия, която троши по 2-2.5 млн. лв. годишно за тоя дето духа. (Между другото, предвид на масовото навлизане на ВЕИ и по-специално на вятърните централи, тоя израз трябва да се преосмисли, но тук няма място да обясним какво имаме „на предвид”…) Въпросът е принципен. Защо веднага го удряме на патриотизъм, когато имаме близка среща с обикновена глупост. Знаете ли какво са написали експертите за разказа на Ангел Каралийчев „Майчина сълза”, поместен в учебника по български за 5 клас на „Булвест 2000”? Че пращал негативни послания по отношение на увреждането и на изоставянето на деца. Щото нали там ластовицата изоставилата „сакатото лястовиче”, но някъде над Южна Африка и домъчняло и помолила вятъра да му занесе една нейна сълза: „Тук се внушава, че изоставянето на „сакатите” деца е норма, а не негативно явление…”

Това е не по-малко идиотско от бележките за Ботев. Но няма патриотичен заряд. Защото пък, за нещастие, в КЗД има няколко турци. И то за един заговор не ти трябва повече…

 „Из делниците на един луд”, 17 март, 2010 г.: „За турското робство не съм единодушен. Верно робство, имало това-онова, но не може сега ние пък 500 г. да си връщаме. Както се научавам, че станало на международен път E79. Спрял катаджия един турчин и без тая-оная, дай 20 евро! Ама защо?! Как защо бе, пет века робство! Ама това е било отдавна! А-а-а, не знам, аз вчера разбрах…

Утре друг ще разбере, други ден трети… Все изтича от някъде информация, че не е било баш присъствие… Не може да си гоним карез още няколко века…”

По-точно, не бива.

Трябва да се намери начин да се разкаже историята така, че да не обижда нито турците, нито българите. Не е невъзможно. Например, казвали са ми, че когато приемали Лютви Местан в БКП и, за да проверят какво самосъзнание има, го питали за боевете на Шипка. И Лютвито го разказал така, че всички останали доволни: „Нашите отдолу яростно нападали… Обаче нашите отгоре отблъсквали атаките смело…”

Може да ви се струва, че това е виц, ама не е. Достатъчно е да сте слушали речта на Плевнелиев на Шипка, за да видите колко близо сме до едно такова безподложно представяне на българската история. Или пък речта му по повод Трети март, когато също представи освобождението от турско малко като непорочното зачатие. Свободна България е зачената някак без да има чуждо проникване… Няма поробител, няма освободител, само някакви опълченци на Шипка търкалят едни камъни…

Но дори и да махнем Ботев, Каравелов, Вазов, Левски, Захари от учебниците, да прекръстим турското робство на османско присъствие, а защо не и османско гостуване… Ей, това звучи много гот, бе, не ли? По времето на османското гостуване само отделни хаирсъзи като Ботев и Левски нарушавали протокола…

Онзи ден г-н Георги Чунчуков ми изпрати тази снимка с величествения паметник на Альоша на върха на Бунарджика и скромно сгушеното паметниче на Апостола в подножието. Да се разменят местата на двата паметника би могло да бъде една достойна патриотична цел. Или бъркам?

Та казвам, че както и да фризираме историята, докато има партии и политици, за които етническото напрежение е хранителна среда, то ще се възпроизвежда. Например ДПС. Ако по някакъв магически начин междуетническото подозрение, което ДПС насажда сред турците, изчезне, изведнъж ще видим, че „големият политик” Доган е един книжен тигър, при това пиян. Мога да дам пример и с Атака, но предпочитам с ГЕРБ. Случайни ли са предизборните престрелките на Доган и Бойко? Случайни са друг път. В етническите конфликтите народите винаги играят ролята на глупака.

Независимо дали ни харесва, обречени сме да живеем с турците, та че и с циганите. От това съжителство зависи много, а ще зависи още по-много. Моят настолен приятел Насим Талеб разказваше за родния си Ливан. Как там пъстрата мозайка от религии и култури се смятала за пример за съвместно съществуване – християни от най-различни църкви, мюсюлмани (сунити и шиити), друзи, евреи… И след 13 века забележително съвместно съществуване, един появил се от нищото конфликт превръща за дълго левантийския рай в ад.

Ама ще кажете, сега времето е друго. Не, времето никога не е друго, още по-малко пък хората. Само драснете клечката и учудени ще останете колко народ ще се стече да раздухва огъня.

Четвъртък, 16 август

СГП отказала да разследва Фандъкова за несправяне с бездомните кучета, както поискаха червени общинари. Мотивът за отказа е, че общината правела каквото може, но проблемът бил от най-сложните и не можел да се реши “светкавично”. Пък и жертвите на кучетата не били чак “много на брой”.

Не са, бе, при това почти всички са пенсии, взели-дали вече…

Та сега вероятно прокуратурата ще изчака кучетата да изядат десетина дечица, за да се заеме с проблема. Как ми се иска да вкарам в употреба богатия си запас ненормативна лексика… Но се опасявам, че удоволствието да се ебаваш с прокуратурата никога не остава само твое…

„Кръстиха пъпеш и диня на президента на Туркменистан”, съобщава „Труд” съвсем не без задни помисли. Пъпешът бил кръстен „Пазител”, каквото е неофициалното прозвище на Гурбангули Бердимухамедов. А динята е названа “Президент”.

Гражданка демонстрира вкусовите качестна на новия сорт пъпеш на специално изложение в столицата Ашхабад.

Ало, БАН, мислете! Не казвам, че сега трябва да се юрнете да селектирате пъпеш или диня, не дай, Боже, на някой да му дойде на акъла да селектира тиква… Посочвам само как туркменските учени са си гарантирали финансирането с един прост жест. А  то такива жестове могат да се измислят с хиляди.

Например варненският цар Киро поканил Бойко на празника на града вчера да реже лентата на цели три обекта. Пристигането и заминаването на високия гост било съпроводено с тържествен камбанен звън.

Между другото, оня ден, докато режеше лентата на едно рехабилитирано третокласно пътче, Лилито обясни пред жителите на с. Гроздьово, че те не ходели да режат ленти щото им е кеф, а щото това било изискване на ЕК. „Всеки един път, вика, трябва да има табели, начало и завършване на проекта, официален старт и край. Такива са европейските изисквания, а не че ние искаме самоцелно да режим ленти. В противен случай ЕК ще ни санкционира”.

Да, бе, да! Виж къде ме клъвна петелът! Каква работа има Бойко да реже лентите на „пристройка на детска градина “Христо Ботев” и спортна зала в Първа езикова гимназия във Варна, построени от общината? Никаква!

Пък “Преса” обяснява, че бистришките „Тигри”, отборът на Борисов, наистина са летели с правителствения “Еърбъс” до Варна за мач с “Чавдар” – Етрополе. Причината била, че премиерът загубил на карти при игра на вързано и това му било “дългът”.

Добре, че не знае езици. И не може да играе на вързано с чужденци… Не мисля, че би заложил държавата, но все пак…

При великите персийските царе имало неписан закон. Всяка дума, изречена по време на царския гуляй, се записва от писари и всяка заповед, издадена от суверена в нетрезво състояние, внимателно се разгледала сутринта. Ако решението не било съвсем адекватно, дискретно се забравяло. Те и затова са били велики, де…

Бойко вика, че и „Левски” били ползвали правителствения „Еърбъс”, и ЦСКА. Проверка на д-р Филипов обаче показа, че „Юнак” Ивайло, клуб горе-долу сравним с „Тигрите” от с. Бистрица, не е ползвал „Еърбъс”-а. Но мениджърът на „Юнак” заяви, че след като има прецедент, щели да се възползват при първа възможност.

Петък, 17 август

Виетнамски учени създали лекарство срещу т. нар. синдром на Питър Пан. Тоя синдром се изразява най-общо в отказа от порастване. (Питър Пан: „Не искам да стана мъж. Никой няма да ме хване и да ме направи мъж!”) Доста мъже отказват да пораснат. Да не даваме примери, те са навсякъде около нас, че и над нас има…

Между другото, да не забравя, в контекста на скандалите около КЗД, ми хрумна с какво може да се замени спорният цитат на Ботев. Има един момент в „Питър Пан”, когато Уенди обяснява на мисис Дарлинг  за феите: „Когато едно бебе се засмее за първи път, една нова фея се ражда. Те живеят в гнезда по върховете на дърветата. Бледоморавите са момчета, белите са момичета, а сините сами не знаят какво са.”

То е ясно к’во са сините. Смятам, че от КЗД трябва да препоръчат това произведение да бъде застъпено в програмата на най-малките. Така те още от най-ранна възраст ще разберат, че има и трети вид и няма да се чудят после и да питат чичкото защо е леличка…

Колаж Веселин Драганов.

Да се върнем на синдрома. Описан е за пръв път от американския психолог Дан Кайли. Ето с какво се отличава един носител на синдрома (Цит. по сп. „Тема”):

 А) “Емоционален паралич”- емоциите му са затормозени, реакциите са неадекватни…

Б) “Социална безпомощност”- няма истински приятели, защото самият той никого не цени и с лекота ги предава. Сам е като куче, а самотата често води до състояние на паника. Действията му са импулсивни, няма точна представа за добро и лошо.

В) “Щраусова политика”- не забелязва проблемите с надежда, че те сами ще се разрешат; не си признава грешките и не се извинява. Много е изобретателен в прехвърлянето на вината върху другите.

Г) В детството той често иска да го съжаляват, за да получи желаното от него, предимно пари.

Д) “Сексуална зависимост”. Неговата социална безпомощност се прехвърля и върху общуването с другия пол. Страхът от отхвърляне скрива зад маската на жестокостта и безсърдечието на “печен мъж”. В повечето случаи остава девствен и след 20-ата си година, но се срамува и се фука с мними победи. (И, като му падне, компенсира индискриминативно.)

Познахте ли го?

Мога да ви кажа и къде живее. В Небивалата земя. „Втората надясно  и после все направо до сутринта.”**

……….

* Самюъл Бекет, В очакване на Годо.

 ** Джеймз Бари, Питър Пан

To be continued next път

Да, знаем, че изглежда плашещо и силно, но наистина имаме книжно проучване, идващо от българското Черноморие, което се изправя директно срещу оповестяваните класации на различните книжарници. Така е - едно си купуват хората, друго си носят да четат на плажа, комбинирайки и със стари четива. Писмото ни беше пратено от нашия добър приятел Благой Иванов, който работи в "Изток-Запад", а през ваканцията е поработил явно и като импровизиран социолог. Да видим!

Дали защото съм луд, дали от библиофилска патология, може би заради работохолизъм... или просто за чисто удоволствие, но реших да направя едно книжно проучване на плажа онзи ден. :) Обиколих целия Бутамята на Синеморец и говорих с над 50 души, задавайки им въпроса "Какво четете на морето?".

Целтами беше да видя доколко различните класации, които се публикуват в интернет, съвпадат с това, което всъщност българинът чете. Отделно, искаше ми се просто да сверя какви са плажните настроения, а и самото упражнение се оказа голям кеф, тъй като размених доста впечатления, мнения и страсти с плажуващите.

Та, ето на какви заглавия попаднах:

- Ни мъж,ни жена, Мод Марен

- Най-новата книга за езика на тялото, Алън Пийз & Барбара Пийз ("Езикът на тялото в любовта", съвсем скоро и с ревю в Аз чета - б.ред.)

- Звездният отбор, Джон Гришам

- Последният жив, Дейвид Балдачи

- Лудост, Калин Терзийски (единствената книга, която видях 2 пъти)

- Дневникът на един Дръндьо (първите 3 тома), Джеф Кини

- Лакомото мече, Емилиян Станев

- Зелено и златно, Силвия Чолева

- нещо на Паулу Коелю

- Бавно изгаряне, Джули Гаруд

- Вечеря за двама, Майк Гейл

- Физиология на брака, Оноре дьо Балзак

- Стратегията "Банкрофт", Робърт Лъдлъм

- Една година в Прованс, Питър Мейл

- Generation "П", Виктор Пелевин

- Дневниците ни със Слава Севрюкова, Иво Лозенски

- 1984, Джордж Оруел

- Плаване с "Ослепителни", Джек Лондон

- Дан за ангелите, Марина Юденич

- Първороден грях, Тасмина Пери

- Български хроники, Стефан Цанев

- Танц с дракони, Джордж Р. Р. Мартин

- един от томовете на Съкровищата на тракийските царе, Йорданка Николова

- Господството на Борн, Робърт Лъдлъм & Ерик ван Ластбейдър

- Шестият, Дейвид Балдачи (засякох да я четат и на английски)

- Третата тайна, Стив Бери

- Момчетата на Ананси, Нийл Геймън

- Сборът на дните, Исабел Алиенде

- Девет разказа, Дж. Д. Селинджър

- Америка и американците, Джон Стайнбек

- 3 секунди, Андерс Руслунд § Бьорг Хелстрьом

- Къщата на морския бряг, Валантайн Уилямс

- Яж, моли се и обичай, Елизабет Гилбърт

- Една ясна лятна сутрин, Джеймс Хадли Чейс

- Искаш ли да останеш жив?, Джеймс Хадли Чейс

- Железният светилник, Димитър Талев

- Айсбергът на смъртта, Джеймс Ролинс

- Петдесет нюанса сиво, Е. Л. Джеймс

- Пиеси, Хенрик Ибсен

- Ехо парк, Майкъл Конъли

- Фараон Ехнатон, Георгий Гулиа

- Парижки роман, Даниел Стийл

- Брегът на тъмната вода, Нора Робъртс

- Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния, Алън Пийз & Барбара Пийз

- Откат, Захари Карабашлиев

- нещо на Кристофър Райх

- Хари Потър и Нечистокръвния принц, Джоан К. Роулинг

- Шогун, Джеймс Клавел

- 10 малки негърчета, Агата Кристи

Както се вижда, трилърово ориентираните заглавия преобладават, най-вече криминално-трилъровите, както и българските автори + тук-таме "женски" неща.

Имаше, разбира се, и доста чуждоезични книги на западни автори, предимно на английски, сред които: Брам Стокър, Никълъс Спаркс, Ървин Уелш, Ф. С. Фицджералд и др. Някои обаче се четяха от чужденци, така че не съм наблягал на тях в списъка.

На съседния плаж пък, който е при устието на р. Велека, мернах един тип да чете "От Александрия до интернет" на Иън Макнийли & Лиза Улвъртън, като "Изток-Запад" беше отсрамено и от мен самия (с Антъни Бърджес и "Портокал с часовников механизъм"), а моите друзя (гадже, приятел и гадже на приятел) четяха съответно: "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли, "Закуска за шампиони" на Кърт Вонегът и "Прах от мечти" на Стивън Ериксън.

Струва ми се, че има смисъл в подобни проучвания и занапред мисля, че би било добре те да станат традиция - както при издателствата, така и при различните литературни медии. Освен, че е любопитна, тази анкета е и полезно калиброване, което дава ясна представа за поне една част от книжния пазар в България.

Ако трябва да допълним Благо, с анализа на "класацията", вкусовете са много и различни, а и нещо не виждаме модерните бестселъри в списъка. С изключение на "50 нюанса сиво", примерно. За сметка на това, класики - колкото щеш. Доволни сме от това! (Със сигурност повече от този списък, отколкото от списъка, който Алекс би могъл да изготви от четивата на съплажуващите по време на неговото "море". Не, не искате да знаете :)

P.S. Много ни се иска да разберем девойката от картинката какво точно чете, че много добре изглежда...

Ето тук ще се опитам – за себе си и за вас – да си обясня един малко сложен феномен. Който може всъщност да не е никак сложен – а просто аз да не съм достатъчно умен. Но нека видим. Преди дни полицията разкри крупен производител на канабис. Той бил „спуснал кепенците”, както се бяха изразили пишещите братя, на своята дискотека и от нея бил направил една китна оранжерия за канабис. Не знам дали дискотеките имат кепенци и дали една оранжерия за канабис може да бъде китна, но в журналистиката всичко става. И полицаите го надушили, нахлули, както само те си знаят (както си знаят от няколко години) и – доходоносният бизнес - капут! И това е добре. Ако не си любител на леките дроги, това си е един чудесен подвиг. Някои казват, че леките дроги са вредни. Аз като психиатър знам, че са доста по-безвредни от цигарите. Но - това не е моята тема. Искам да кажа друго. Преди десетина дни имаше литературно събитие. То се казваше Алея на книгата – Варна. Аз бях поканен и участвах в това...

*** Има ли разлика между Борисов в началото на мандата и Борисов сега? Или просто не бяхме достатъчно информирани? Какво представлява режимът на Борисов в момента? *** Константин Павлов: Ето така започваме по темата, заради която сме се събрали – за правителството на Бойко Борисов. Да се върнем малко в миналото – има ли разлика между Борисов преди и Борисов сега. Ако искате, можем да говорим за началото на мандата на Бойко Борисов, ако искате може да говорим за Бойко Борисов от неговото появяване на политическата сцена. Владо, знам, че ти го познаваш от времето преди да стане министър-председател, разговаряли сте. Кажете, има ли еволюция в самия Бойко Борисов и в неговите методи или просто знаехме по-малко за него? Владимир Йончев: Единствената еволюция е в това до каква степен си вярва. Хората се променят бавно и може да има малка промяна в него. Аз го помня като бодигард на Царя, тогава го видях за първи път около големите посрещания на Царя, след това го помня като кмет. Може да има някаква дребна еволюция, но това не е нещо съществено. За мен е много важно до каква степен започваш да си вярваш. Защо са толкова важни Pussy Riot за българското общество и за българската реакция? Важни са, защото образът на Путин започва да се превръща в еталон за реакция на българската власт. Бойко Борисов си мисли, че е един български Путин, което е малко смешно. Путин – добър или лош, може да се роди само в една страна като Русия – една страна със 17 млн.кв.км площ. Константин Павлов: Ти мислиш, че той реално иска да е Путин? Владимир Йончев: Има една приказка: „Видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак“. Константин Павлов: Моделът „Путин“ ми се струва, че е модел, който не си струва да бъде нито имитиран, нито... Владимир Йончев: Не, защо? Путин безспорно е силен човек, господар на една огромна държава. Няма по-подходящо място, където да бъде имитиран, отколкото в България. Ние сме били в този контекст и в този модел повече от 120 години. Константин Павлов: Проф. Дайнов, дали Бойко Борисов се промени? Евгений Дайнов: Нямам представа – това е много сложен въпрос. Аз от доста време го познавам, имаше период, в който често се виждахме. Да почнем от Путин. Аз написах цяла книга за Путинизацията на България по повод Тройната коалиция. Като се разрових констатирах, че примамката на Путин, притегателната сила на Путин е, че там му завиждат. Нашите му завиждат, защото там няма разделение на властите, няма независимост на този и онзи – каквото каже Путин, това е. Нашите си мислят, че техния живот ще бъде много прекрасен и много ще постигат всичко, което си помислят, а и народа ще си трае, ако те са като Путин. Това е някакво полуподсъзнателно, на предсъзнателно ниво, привличане. То беше особено характерно за Георги Първанов. И той президент, и Путин - президент, и Назърбаев - президент, и Лукашенко – президент, и всички са президенти с неограничена власт. Той (Георги Първанов – бел.ред.) е президент, но не май по същия начин и много му се искаше да стане и той като Путин. При Бойко Борисов не знам на какво се дължи тази деградация... всъщност знам. Бойко Борисов се промени. Той реши някъде февруари месец, че България може да се управлява като шайка... Константин Павлов: Февруари 2012? Евгений Дайнов: Да. Както Царят си бе помислил, че България може да се управлява като корпорация. Царят казваше – България, като погледнем БВП (Брутен вътрешен продукт – бел.ред.), годишния оборот на средноголяма корпорация – аз съм бил в бордове на такива, значи България ще я оправим – тя е корпорация. Бойко Борисов някъде февруари 2012 реши, че България може да се управлява като шайка разбойници. Това е, което виждаме в момента. Константин Павлов: Имаше ли конкретно събитие, което ви кара да мислите така? Евгений Дайнов: Имаше поредица от събития. След изборите миналата есен – президентските и местните, Бойко Борисов си даде съвършено ясна сметка за следното: че след по-малко от 2 години предстоят парламентарни и той с какво отива на тези избори. Той беше започнал да разправя навсякъде, мисля, че беше искрен, че в тази пролука – от ноември 2011 до лятото на 2012, той няма друг ход, освен да стартира всички отложени реформи, за да може към момента на изборите догодина да може да посочва резултати. Сега всички да ядат болката от реформата, сега – лятото на 2012, а догодина да каже: „Ето, мен не ме беше страх – започнах това, това и това, - ето ви го резултата.“ Това беше едно рядко щастливо стечение на обстоятелствата, защото министър-председателят беше разбрал, че неговия личен интерес нъвпада с националния – да има реформи. Някой казваше: „Едно е да искаш и да можеш, трето и четвърто е да можеш“. Февруари 2012 той разбра, че не може да го направи това. Няма да има реформи никъде, няма да има с какво да отиде на избори. От там веднага, когато това го разбра, мина към идеята, че България може да се управлява като шайка разбойници. Веднага събра шайката, веднага започна да раздава трескаво каквото може на свои приятели, за да ги превърне в монополисти, за да заграбят власт, за да формират зависим вот – на цели градове, на цели области, на своите наемни работници, на общините, в които живеят. Бойко Борисов реши, че ще се явява на изборите не с резултат, постигнато нещо, а с контролиран вот от тази шайка разбойници, комуто се опитва да раздаде всичкщите национални ресурси. Това е промяната на курса на Бойко Борисов, но аз не мисля, че това е промяна на самия Бойко Борисов. Константин Павлов: Много интересно е, е споменавате февруари 2012, а през февруари 2011 Бойко Борисов казва: „Имах днес час разговор с Евгений Дайнов...“ Преполагам, че е имало поредица от такива разговори и вероятно, на един от тези разговори Бойко Борисов е казал: „Аз видях, че тази работа с демокрацията не ми е интересна...“ или не е имало чак такъв разговор? Евгений Дайнов: Не, такъв разговор нямаше. Имаше ясно заявен избор от негова страна, че ще избере... Това е същността на Бойко Борисов. Още в самото начало, спомнете си, той си мислеше, че ако има някъде проблем в държавата, нещо не работи, то този проблем съществува, защото някой човек го причинява. Неговата схема винаги е била – намирам човека и го обезвреждам. Говоря с него, омайвам го и той спира да ми създава този проблем. Той (Бойко Борисов – бел.ред.) няма капацитета да разбере, че има системни проблеми и че не може да намери човека, с който да се договори. Когато разбра, че не може да се оправи с институции, с цели системи, които трябва да реформира, защото не разбира от системи – той разбира от лично договаряне. Краят на февруари беше моя последен разговор с него, където беше ясна неговата заявка, че няма да се лансира като приятел на потъпкания малък човек, няма да бъде виждан да се ръкува с производител на мебели или обущар, или мандраджия, или овчар, или птичар, и няма по никакъв начин да се откаже от публичното лансиране на своите приятели – Валентин Златев, Цеко Минев и цялата тази поредица. Това за мен беше достатъчна заявка, че имам насреща си, в най-добрия случай, Пиночет, а в най-лошия – Ал Капоне. Резултатите вече са налице. Той мисли, че прави едно общество, мисли, че в някаква степен е имитация на путинското, но не е – това е цървуланско, то е махленско. То е шайка от крайните квартали се опитва да управлява България. Владимир Йончев: Имаше една снимка, която се разпространяваше във Фейсбук. Застанали един до друг трима верни другари – Бойко Борисов, Марешки и Коко Динев на един стадион и купуваха или продаваха един футболен отбор. Мисля, че той беше преди на един застрелян от ВИС-2, после от Кюстендил мина към Пловдив. После по някаква чалгаджийска и любовническа линия се премести на друг и вече варненския бизнесмен, който държи Пловдивския Локомотив, който всъщност е кюстендилския ВИС-2. Константин Павлов: Точно затова беше и моя въпрос, защото аз футбол не следя. Какво означават тези полети с правителствения самолет на някои отбори от В група – Бистришките тигри. Тук в Интернет вече ги наричат „Бистришката хвърковата чета“? Помните случая, когато финала във В-група бе на Националния стадион „Васил левски“ и също се чу, че тази работа със самолета била резултат от загубен бас. Мислиш ли, че българския министър-председател би рискувал целия си престиж – не само в България, но и пред международни институции, да направи нещо такова или пък това са някакви хора около него, които го правят и само му вредят по някакъв начин? Владимир Йончев: Аз не съм склонен чак толкова да ги драматизирам Бистришките тигри. Ако това му е грехът на нашия министър-председател, че ходи да рита топка и че си вози приятелите-ритнитопковци на едно летящо такси, с мед да го намажеш. От там нататък, вижте какви са обясненията – плати ги „Чавдар“ (Етрополе), т.е. Емил Димитров. Този човек, който лобираше за Закона за горите, който прокарва всичките скандални поправки. Другият велик отбор след Бистришките тигри е „Чавдар“ (Етрополе). Хубаво, платил ги – от къде има тези пари да ги извади, защо „Чавдар“ (Етрополе) ще пътува с правителствения самолет, но те дори не са платени. Константин Павлов: Не са ли? Аз чета, че става дума за 20 хил.лв.? Владимир Йончев: За 20 хил.лв., но в бюджета ги няма. Константин Павлов: Т.е., те не са влезли в бюджета на Авиоотряд 28? Владимир Йончев: Те не са влезли в бюджета на Авиоотряда. Такъв е, по принцип, бизнеса на депутата Емил Димитров, който по-скоро казва, че едни неща ще ги плати, после ги взема гратис. Константин Павлов: Добре, това предполагам медиите ще го разнищят много сериозно, надявам се. По-скоро кажи какво означава това всъщност? Владимир Йончев: Това означава, че в тази държава няма никакви правила. Не бих реагирал остро, ако премиера каже: „Аз имам този и този кусур. Тъй като съм държавен глава, и много обичам спорта, пътувам с правителствения самолет, когато аз играя.“ Не е хубаво, не  еморално, но това бихме му го простили. Константин Павлов: Бихме му го простили, може би, ако си плати? Владимир Йончев: Не, според мен бихме му го простили от само себе си. Не трябва да очакваме съвършения управител. Но започват системните проблеми. Защо се лъже, че някой друг го е платил? Защо се лансират някакви отборчета? Проблемът е не толкова в Бистришките тигри, а в „Чавдар“ (Етрополе), които се мандахерцат насам-натам из държавата и са заграбили, уж за спорт, половината Балкан. Евгений Дайнов: Обяснението е чисто културно-психологическо. Управляват ни хора, които са с манталитет на гаменчета и тарикатчета от крайните квартали от соца. Какво правеха те – нещо да краднат, нещо да врътнат някаква далавера и да понабият някого. Това са същите тези хора, 25 години по-късно, управляват страната без да са се променили. Това са същите хора, това са същите тези гаменчета, вече на по 50 години, без да са се променили, които изобщо не са напреднали и ни управляват по начина, по който са въртели далаверките из крайните квартали на София и на големите градове преди 25-30 години. Това е проблемът. Затова те не разбират що е това институция, за какво съществува . Затова всичко е лично, затова те не намират проблем да си правят услуги. Тук имаме точно такава мафиотска въртележка от услуги. Забележи, Бойко Борисов прави услуга на отбора си, пращайки го да хвърка със самолета, Емо Фаса прави услуга, уж плащайки, комуто, на същия Емо вече е направена услуга с една лобистка поправка на закона. Това е точно мафиотското действие – ти получаваш нещо, единствено от властта и единствено под формата на лична услуга към теб. Но след това пък трябва да й върнеш услугата на властта, което ликвидира 1 000 години развитие на европейската цивилизация. Тези 1000 години са развитие от обществото, в което се обменят услуги, към общество на институции и правила и където, независимо от това кой си – барон или просяк, ти получаваш ... от институцията. Владимир Йончев: Това е пример и за друго – къде се взимат решенията. Решенията не се взимат в Министерски съвет. Те се взимат на терена на Бистришките тигри, на корта на Горна баня по тенис, на басейна Диана, където се играят карти и се играе табла с близките приятели. Това е правителството. Затова тези момчета от Бистришките тигри заслужават да пътуват с правителствения самолет, защото повечето съвети са дадени... Константин Павлов: Чакай сега. Може ли да ти възразя. Аз съм последния човек, който ще защитава правителството, но все пак бяха отворени заседанията на правителството, публикуват се стенограми – има пълна прозрачност. Не мислиш ли, че тази пълна прозрачност всъщност ни дава яснота как точно се взимат решенията, или това, което ние виждаме в тези стенограми, не е точно нещо, свързано с решенията, а нещо друго? Владимир Йончев: Едното не пречи на другото. В това управление не всичко е лошо и тази държава все още не се е разпаднала. Просто върви с бързи стъпки към разпад. Константин Павлов: До изборите ще издържи ли? Евгений Дайнов: Дефинирай издържи. Цели сектори ще блокират, вече са блокирали, например здравеопазване. Ще започне разпадане – институция след институция ще отказва да върши онова, за което съществува. Това вече също се случва. Например, опитай се да намериш коя институция отговаря за това в защитена местност като Велека да няма автомобили. Няма такава институция. МВР те пращат към Общината, Общината те праща към РИОСВ-Велико Търново, тя те праща към областния управител, той пък – към ченгетата. Константин Павлов: Подсказват ми в чата един въпрос, че всъщност нещата не от вчера са така. Защото Венци Мицов от „Хиподил“ коментира писмото на ДСБ, че „Хиподил“ са били съдени заради албума им по времето на Костов. Един вид – това отношение винаги е било така. Евгений Дайнов: Нямам представа за случаят. Владимир Йончев: Там случката беше, че цензурираха заглавието и трябваше да го направят „Хора от народа“. Искаше се едно разрешение от Министерство на културата дали албума може да се казва по определен начин, те не им разрешиха. Константин Павлов: Тук няма цензура – кажи името на албума. Владимир Йончев: Олигиналното заглавие, доколкото си спомням, беше „Пед*******та порода“ и те го поправиха на „Хора от народа“. Константин Павлов: Това под натиск? Владимир Йончев: Не, няма натиск. Завеждаш си продукт в МК, трябва да го регистрираш. Има два такива случая – единия е този на „Хиподил“, а другия беше на „Ъпсурт“, който е още по-смешен. Не искаха да го регистрират, защото имало „правописна грешка“ в името. Евгений Дайнов: Ето, виждате разпадащата се държава. Затова последния идиот, който преди 3 години обиколи Музикаутор и МК, за да съгласува албума на своята група и всички музиканти му се смяха – кой беше този последния идиот? Това бях аз. След като минах през всички перипетии, оставих едни добри 500 лв. на всички, за да легализирам първия албум на моята група, за да бъде легален и да има каквото трябва и да се продава по магазините, преди да разбера, че магазини вече отдавна вече няма, защото мутрите са разпарчетосали и убили вече пазара. Всички страхотно се забавляваха, особено Васко Кръпката, наблюдавайки моите многомесечни перипетии, с висене пред кабинети и накрая, с много странни разговори с различни началници в МК, които по едно време ми казаха, че трябва да формират комисия да види текстовете какво представляват и тогава да го пуснат. Накрая, олекнахме с едни 400-500 лв., оказа се, че този албум можем да го продаваме само на собствени концерти. Вече правим както всички нормални музиканти и изобщо нямаме вече никакви отношения с МК, с Музикаутор или с когото и да било. Константин Павлов: Аз мисля, че въпросът е бил за тези 400-500 лв., а всичко останало е било... Евгений Дайнов: Не, това си бяха такси, не бяха подкупи. 300 лв. ми взе Музикаутор да ми пази правата... Константин Павлов: Това е интересн въпрос и може друг път да говорим за него. Евгений Дайнов: Въпросът е, че институциите не фигурират в нашия живот вече. Всички те са оставени голи. Затова сме голи пред наводнения, пред пожари – ние сме голи. Институциите са някаква гарнитура към управляващата шайка разбойници. Ние, гражданите, които издържаме институциите, сме чисто голи и всяко нещо – метеорит да падне, ще ни убие. Между нас и опасността няма нищо, защото няма институции. Константин Павлов: Владо, имаш сега възможност да поговорим малко за институциите. Ти си част от форума Offroad, който се занимава с доброволчество по време на бедствия – през зимата с наводнението в с. Бисер, сега през лятото – с пожара на Бистришко бранище, предполагам и други акции. Кажи твоето лично впечатление за институциите – наистина ли е така, както казва проф. Дайнов, ако падне метеорит или ако се спука някоя язовирна стена, ние сме абсолютно загубени? Владимир Йончев: Това са две различни неща. Че институциите са много зле, че не се справят, това е абсолютен факт, с който съм напълно съгласен. Но, когато става въпрос за доброволчество, то е нужно, дори и когато институциите работят добре. Константин Павлов: Аз въобще не поставям под въпрос съществуването на доброволчеството. Аз съм много за и мисля, че нашата публика също. Моят въпрос бе по-различен – твоето впечатление от институциите, докато ти си бил доброволец? Владимир Йончев: Колкото една институция е свързана с директно вършене на работа на терен, толкова по-добре работи. Колкото повече се опред до документи, ако случайно не се объркат, което трудно става, някой от горе ги обърква. Константин Павлов: Какво означава това – че институция, която не върши работа. Нима няма институции, които не вършат директна работа или по-скоро имаш предвид нещо друго? Владимир Йончев: Сега ще дам пример. Има една супер хубава програма „Развитие на човешки ресурси“, по която Европа дава доста пари и много млади хора да започнат работа. Когато подадох документи през октомври по нея, те се побутваха до март, когато се взе решение да има нова териториална структура на Бюрата по труда и процедурата започна отново. Просто се разграфиха районите на София... Мина цялата тази работа, бутахме някакви документи, след което се взе решение тези бланки, които са попълвани, да се сменят с други. Разбираш ли колко е безумно. В момента, хиляди хора са започнали работа по тази програма, работодателите още не са си получили парите, за които са кандидатствали. Защото едни жени, вече абсолютно изтерзани, седят и преписват от бланка на бланкща, защото предната бланка била „крива“ и сега са сменени. Константин Павлов: Зла умисъл ли подозираш или пак да подозираме, както обикновено, некадърността и мързела? Владимир Йончев: В конкретния случай е зла умисъл, защото е очевидно, че се бавят едни пари. За да не се изплатят парите на работодателите, се симулират проблеми. Вместо да кандидатстват нови и нови хора, жените в Бюрата по труда седят и препопълват бланки.

Netflix обяви тази сутрин, че вече има 1 милион потребители в Обединеното кралство и Северна Ирландия. В никой друг регион по света това не се е случвало толкова бързо – само за седем месеца. Медийната компания побърза да посочи, че е натрупала един милион клиенти четири пъти по-бързо от Twit...

Турция търси помощ от ООН за бежанците от Сирия

Обяснете Вазов, не го редактирайте

Певиците от "Пуси райът" не искат помилване от Путин

Всички сме недоволни от сегашните управляващи. Недоволни сме и от предишните. Всъщност сме недоволни от всички политици и партии, участвали пряко и косвено в така наречения „преход”. Идват нови избори и повечето от нас осъзнават, че няма алтернатива. За която и партия да гласуваме, ние знаем, че нищо няма да се промени. Няма как да търсим реална промяна, след като сменяме играчите, вместо самият спорт. Защото причината е в системата, генерираща несправедливост след несправедливост.

Компанията Nokia съобщи официално за поредната актуализация на услугата Nokia Maps, достъпна на адрес maps.nokia.com. Едно от нововъведенията е появата на удобната функция "линийка". Тя позволява измерването на разстоянието между два обекта или от една точка на картата до друга. Друга нова функци...

Федерален съдия отхвърли предложението за споразумение на Facebook в дело, заведено заради използването на лицата и имената на потребителите в рекламите от спонсорираните истории (Sponsored Stories). Със спонсорираните истории, които бяха представени през януари 2011-та, Вашите имена и про...

Калина Томова, която живее в Чикаго, е известна на българския читател със своите стихове и кратки белетристични форми в периодичния печат. Сега пред нас е романът й „Тайната на сребърната нишка” - ЦМК „Алфамаркет”, Стара Загора, 2012 г. С интригуващото подзаглавие: „Една история на невъзможните възможности”. А също - с необичайна фабула и теистичен поглед върху съвременния свят, правещи тази книга трайно запомняща се.

Представители на руската компания за антивирусна и информационна защита Agnitum (създатели на една от най-уважаваните защитни стени Outpost Firewall Pro, а така също и на интегрирания пакет за компютърна безопасност Outpost Security Suite) заявиха, че са придобили изключителните права за ползван...

Официални източници съобщиха, че индийското правителство е наредило на интернет доставчиците да блокират достъпа до някои уебсайтове, а така също хората са били посъветвани да избягват изпращането на по-дълги SMS-и за период от две седмици, след като паника заля цялата страна заради разпростране...

В неофициалния блог на компанията Google се появи съобщение, че бутонът "Чувствам се късметлия" ще бъде премахнат от търсачката. Причината за това е, че след въвеждането на функцията url=http://www.google.com/i...

Още е лято и още изкушението да почетеш книга навън е прекалено голямо, за да му устоиш. И тъй като "Аз чета" е вече и в Instagram - с "кодово име" azcheta, разбира се - излизаме на лов за четещите хора и чакаме да ни станеш последовател там.

На открито, на закрито, в паркове, на пейки, под козирки, на плажа, в автобуса, зад волана в задръстването - ако четеш някъде и сме наблизо, вероятно няма да ти се размине. Е, ще питаме, разбира се.

А ако искаш да ни помогнеш, можеш да ни пращаш снимки на четящи практически навсякъде хора на електронната поща - editors@azcheta.com, като не пропускаш да ни опишеш по възможност къде точно е направена снимката, за да разположим на правилното място в нашата "фотокарта".

За спокойните сънища през зимата на малките дребосъци ви подсещаме за тези вълшебни малки възглавнички на Велиана и...

"Ню Йорк таймс": Медиите в България се борят да бъдат независими

Асандж призова Америка да спре "лова на вещици" срещу "Уикилийкс"

Бирма премахна цензурата върху медиит

ЕС остро критикува Русия заради присъдата срещу Pussy Riot

Маските са свалени, Pussy Riot са първите руски политзатворници

Руски антигей активисти ще съдят Мадона

Какво представлява управлението на България в момента? Какво ни чака през следващата година до парламентарните избори? Възможно ли е България да разчупи омагьосания кръг на лошо и по-лошо управление и да спре да подскача от трън на глог? Къде да търсим надеждата за бъдещето? Отговорите на тези въпроси търсиха тази неделя, 19 август в Епизод 9 на “Гневни Млади Хора” водещият Константин Павлов – Комитата и неговите гости – политологът Евгений Дайнов и журналистът Владимир Йончев. Вижте пълният видео запис от разговора:

*** Какво ни казва за българското общество обществената реакция на Пуси райът, Олимпиадата, префасонирането на паметника пред НДК, историята с Ботев и Левски? *** Константин Павлов: Здравейте, вие сте с 9-ото издание на предаването „Сърдити  млади хора“. Днес на гости в предаването са проф. Евгений Дайнов и Владимир Йончев. Проф. Дайнов е един от символите на промяната в България, политолог. В момента е преподавател по политология в Нов български университет, организатор на фестивала „Миндя рок фест“, който ще се проведе другата седмица. Владимир Йончев е главен редактор на сайта Offnews.bg. Журналист с мното дълга журналистическа практика и носител на наградата „Черноризец Храбър“. Днес ще говорим за това какво представлява в момента управлението в Бълтгария, какво можем да очакваме в България до парламентарните избори, които ще се проведат догодина и възможно ли е България да разчупи този омагьосан кръг на преминаване от лошо в по-лошо управление. Действително ли така се случва, както на мен ми се струва, и ако действително така се случва, какъв е начина, за да се излезе от тази ситуация. Ще поговорим и за това къде виждаме надежда за бъдещето, защото ние сме оптимисти и винаги виждаме някаква надежда. В началото искам да направя едно въведение, посветено на актуални събития от последните дни. Най-голямата световна новина, която се случи, е присъдата над руската пънк-група “Pussy Riot”, която направи едно артистично изпълнение в катедралата „Христос Спасител“ в Москва. Те бяха осъдени на 2 години лагер. Правилния превод на руската дума „колония“, която забелязвам, че се появява в българските издания е лагер. Те реално са новите затворнички в Гулак и, както каза Гари Каспаров, те са първите истински политически затворници в Русия след 1990 г. Да поговорим за реакцията на българското общество на тази новина и не само за нея. Наскоро приключи Олимпиадата в Лондон, имаше една драма около паметника около НДК, който ще бъде префасониран, за ад отговаря на новите исторически обстоятелства. Също така имаше и един спор около Ботев и Левски и тяхното присъствие в учебниците по история. Какво може да кажете за реакцията на българското общество на тези събития? Евгений Дайнов: Да почнем от “Pussy Riot”. Абсолютно скандална присъда, абсолютно скандално преследване, което породи вълна от международна солидарност. Меркел също говори вчера по този повод, и много музиканти, и Пол Макартни и кой ли не и къде ли не се надигнаха в тяхна защита, освен в България. България има раково образование дълбоко вътре в своето политическо тяло. Това раково образование е безпределната вярност към Русия, която пронизва огромна част от българския политически, духовен и културен живог. Не разбирам защо т.нар. леви интелектуалци, леви партии, винаги на първо място слагат интересите на Кремъл, независимо от това дали обитателят на Кремъл ляв ли е, десен ли, комунист ли е, антикомунист ли е. Независимо от това винаги на първо място са интересите на Кремъл. Този рак, който носим в нашето политическо и културно тяло, в случая обезобрази реакцията на българското общество спрямо историята с „Pussy Riot”. Нямаше истинска солидарност с тези девойки, но имаше сума ти писания в Интернет от някаква робско мракобесническа психика, което ме е срам, че с тях живея в една и съща държава, които казваха – тези трябва да бъдат затворени, съсечени, наказани и прочие. Мен ме е срам от такива моменти, срам ме е, че съм част от една нация с такива хора, които винаги и при всички положения поставят на първо място интересите на Кремъл, не на Русия, а на Кремъл, дори и над своите лични интереси. Напълно неразбираемо е, рационално политическо обяснение няма. Това е някакво раково образование, то трябва да бъде изрязано по някакъв начин, иначе винаги ще куцаме, ние българите. Константин Павлов: А тези другите случаи, неадекватната реакция, например за паметника около НДК и тази история с Ботев и Левски, не са ли свързани по някакъв начин с това раково образование? Евгений Дайнов: Това са някакви метастази от същия тип. Как може да има изобщо дебат толкова десетилетия какво да се прави с това крайно опасно нещо, което е пред НДК, от което падат плочи на хората по главата. Слушах някакъв човек от Общината разказваше, който е отговорен за префасонировката му, той каза – аз не се занимавам с паметника в момента, аз обезопасявам опасен обект. Това е единствения начин да се процедира в такива случаи. Но, това Съюза на художниците да изскочи отново с декларация, че това е велик, авангарден, с високохудожествена стойност паметник, това са пълни глупости. Това има връзка и с другия позор, че държим шмайзер срещу Университета да стърчи. Единственото, което ни спасява от позора на шмайзера е, че от време на време някой му боядисва героите или им слага шарени торби на главите – единствената проява на солидарност с ‘Pussy Riot”. За Ботев и Левски – това са пак някакви метастази от същото раково образование. Помните, че от много години насам един месец преди наближавнето на учебната година и се започва, че някой, видите ли, ще маха „Аз съм българче“ от учебниците. Започва едно ровене и дирене и се оказва, че никой никога не е имал намерение да маха „Аз съм българче“ от учебниците. Между другото, страхотен лаф от проф. Георг Краев – „Аз съм българче!“ – „Стига си се оплаквал, бе!“ Много ми хареса как „Капитал“ я бяха описали. Вестниците си измислиха, че някой иска да маха Ботев и Левски от учебниците и след това в „люта битка“ го победиха. Константин Павлов: Владо, ти написа хубав материал за “Pussy Riot”, направи няколко исторически паралела с Виктор Хара, Джим Морисън. Между другото, един по-близък паралел до нас си пропуснал – групата Plastic People of the Universe. Това е чешката група, която е репресирана в началото на 70-те години в Чехословакия. В знак на протест срещу тази репресия е основана т.нар. „Харта 77“, която е подписана от Вацлав Хавел. Той влиза след това в затвора, заради това, че еподписал тази Харта и така изгрява неговата политическа звезда. На Изток и ние можем да се похвалим с такова музикантско дисидентство. Какво мислиш, как реагира българското обещство на този процес в русия? Владимир Йончев: Българското общество е изключително разделено. Както винаги, половината говорят за ябълки, другата половина говори за круши. Ние нямаме никаква пресечна точка между тях. Двете големи групи въобще не спорят за едно и също нещо. Ако почнем да говорим какво представляват Pussy Riot, дали музиката им е хубава, дали акцията в храма има някаква естетическа и модерна стойност, това ще бъде един разговор. Нито ми харесва пънка, нито това, което направиха в храма, нито, че това е един добър начин да се протестира. Ако разговора се ограничава дотук – е едно. От там нататък, имаме една безумна реакция на властта. Заради една, според мен простотия, три момичета са осъдени на две години каторга. Всъщност това е проблемът. Как може, заради каквато и да е форма на протест или за изказване на мнение, очевидно има политическа оценка, според мен. Начинът не беше избран особено добре. Но тази молитва срещу Путин е политическа теза и заради това, те са наказани с едно изключително мракобесие по най-грозния и по най-страшния начин. Константин Павлов: Ние като български граждани не можем директно да въздействаме на правителството и ан управляващите в Русия, но ние можем да избираме тези, които ни управляват в България. В този смисъл, какво мислиш за реакцията на Външно министерство по случая. Ще прочета изявлението на говорителя на МВнР Весела Чернева: „Разочаровани сме от непропорционалната по тежест присъда срещу Надежда Толоконикова, Мария Альохина и Екатерина Самусевич от руската група „Pusy Riot”. Изкуството търси провокация, но това не може да бъде повод за наказателна репресия. Свободата на изразяване е основна ценност на демократичните общества.“ Това е цялата позиция на България. Евгений Дайнов: Добре, че Весела Чернева го е писала, а не Николай Младенов. Николай Младенов не би стигнал до такава яснота. В този случай Весела спаси срама от челото. Константин Павлов: А, успя ли наистина, не е ли твърде меко, твърде обтекаемо? Евгений Дайнов: Чакай сега, говорим за правителството на Бойко Борисов, не за Меркел, не за Дейвид Камерън. За правителството на Бойко Борисов това е максималното, което може да се очаква и добре, че Весела Чернева го е написала, а не Ники-то.

Снимка:БГНЕС

В руските медии броди призракът на грешно преведена информация от телевизия bTV, която на 15-ти август съобщи за раждането на внук на Владимир Путин. В сайта на телевизията новината е гарнирана със снимка на руския президент, на която той е доволно ухилен.

В съобщението не се казва, че детето се е родило в България, но в руските медии то беше изтълкувано именно така и предизвика редакционни брожения, въпроси и шеги в социалните мрежи.

"Внукът на Путин вече е назначен в борда на Газпром" - е най-популярната шега във Фейсбук и Туитър.

bTV, която единствена съобщи за раждането на "Путин 3.0" не посочва източниците си, но намеква за изтекла информация от руските служби.

Собственик на медията, известна със сервилното си отношение към властта и олигархията, е бившето ченге на Държавна Сигурност Красимир Гергов.

Дали новината за загадъчния внук е дошла по линия на контакти на Гергов с руски ченгета изглежда е фирмена тайна на телевизията, която не публикува често екслузивни сензационни информации с източник от Русия.

Тези дни ми е твърде лятно, за да ви говоря за маркетинг, но пък все още не съм ви разказала за концерта на Bebel Gilberto във Варна. Крайно време е.

Още преди 2 месеца купих билетите и сърцето ми потъна в едно такова радостно чувство – не само дойде време за хубава музика, но и за едно бързо бягство до морето. И времето му дойде. След два дни отпускане около звука на вълничките дойде време за Варна, Морската, Летния театър и Бебел. Дъждът ни посрещна като добър приятел и показа, че няма нужда да си правим планове за неща, които не контролираме. Усмихнахме му се, поговорихме си как я кара и пихме по едно Мохито с последните му капки.

Когато той най-накрая се оттегли, музиката се разля. Нотите скочиха от сцената и ритмично се разходиха между седалките. И с тях не се бяхме виждали отдавна – едва ги познах в новите им летни рокли. Сцената смени цветовете си набързо като подивял хамелеон и се спря на успокояващо синьо. Дори и споменът за дъжда се разкърши диво.

Поразително е как бразилският дух превръща рождената дата в условност. Жената на сцената нямаше възраст, а само усмивка. Действа заразително и бързо цялата публика прие тази усмивка за своя – голям музикален човешки ксерокс. Атмосферата бързо се промени.

Една след друга дефилират мелодии, които съм слушала и преди, но никога не съм чувала по този начин. На запис те звучат някак хербаризирани, опитомени – на живо се разливат като вода, където си поискат. Сцената преля и първите редове бавно започнаха да се давят в музика. Противно на физиката, целият този поток стигна и до най-задните редове, до балкона, навсякъде. Само едно подканяне беше нужно, за да започнем да танцуваме. Клоните на дърветата се поклащаха в такт, сцената още няколко пъти смени цветовете си, инструментите безброй пъти смениха такта, а ние не сменихме своите усмивки.

Топло, дълбоко, солено и лятно – не мога по-добре да опиша това чувство. Музиката на Бебел мирише на плаж и най-вече на разходката по него със сплетени пръсти. Музика, която ти казва, че всичко – и дъждът, и мелодия – си имат свое време и се случват тогава, когато трябва.

___
снимка: MySpace

Още по темата:

1. Музика на масата
2. Parov Stelar: Когато краката ти се движат сами

Рядко попадам на книга, която да успее да ме просълзи. Е, тази успя. При това на няколко пъти. Разбира се, не казвам, че ще се случи същото и с вас. Аз съм се натъжила по мои причини,а и всеки реагира различно, когато е поставен пред подобен текст. Според мен обаче, „Позитивно“ е толкова истинска, че би повлияла на всеки.

Доскоро никога не бях попадала на книга сглобена от блог, а само в последните седмици прочетох две . „Позитивно“ на Тошка Иванова е сбор от нейните постове в мрежата, в блог с името „Разни мисли на заразен човек“. Описани са преживяванията и емоциите на авторката, свързани с поставената й диагноза – Хепатит C. Проследено е всичко от момента на поставянето, през решението да започне да се лекува, до самия процес на лечение и крайния резултат.

Може би книгата остави най-силно впечатление в мен с ясно изразения факт, че за един ден целия ти живот може да се промени. Както Тошка пише на няколко пъти, уж всички осъзнаваме, че дните ни на този свят са преброени, но всъщност почти никой от нас не го разбира наистина. Обикновено трябва да преживееш нещо подобно на това, през което минава тя, за да стигнеш до това прозрение. И тогава, когато нещо такова се случи, поглеждаш назад и си казваш: „Ето, това беше денят, в който всичко се промени!“.  Така се случва, когато Тошка получава своята диагноза, съвсем случайно решава да си направи изследвания и напълно неочаквано – позитивен резултат за Хепатит C .

Освен самия сблъсък с ужасяващата болест, авторката представя обстойно и отношението на обществото към болните от подобни заболявания. Масово се смята, че застрашени от хепатит C са само венозни наркомани и абсолютно пропаднали хора. Всички се дърпат от болните, защото изобщо не са наясно нито какво представлява това заболяване наистина, нито начините му на предаване. На края на книгата е включена част, посветена на това да даде на читателите поне минималната необходима информация, за да разберат кои точно са хепатитните заболявания, как се предават и как се лекуват.

„Позитивно“ всъщност описва по доста сатиричен начин процедурите, през които болните трябва да минат за да получат достъп до лечение. Наистина много ми хареса как Тошка, макар и преживявайки този много труден период , пак проявява чувство за хумор. Процедурите и бюрокрацията, както и може да се очаква, са безкрайни. Но тя успява да се пребори със системата, да се справи с всичката документация и получава своите лекарства. Лечението преминава успешно и даже шест месеца след неговото приключване в кръвта й няма следи от вируса.

Цялата история ме накара много силно да се замисля за това колко е важно да бъде предоставяна на обществото поне елементарна култура, минимални знания за тези (а и за други) заболявания. Каквото хората знаят за хепатита, са научили от слухове или просто са подочули нещо оттук-оттам. И в крайна сметка това се отразява на отношението ни към болните. Нима пътят, който трябва да изминат, не е достатъчно тежък и без обществото да ги натоварва допълнително със своите предразсъдъци за хепатита? Тези предразсъдъци трябва да бъдат разбити. Веднага.

Макар и с двудневно закъснение, българското министерство на външните работи се присъедини към европейската реакция срещу реакционната симбиоза между авторитарната власт и подчинената й православна църква с т.н. правосъдие в Москва. В изявление на говорителя на ведомството Весела Чернева се казва:

„Разочаровани сме от непропорционалната по тежест присъда срещу Надежда Толоконикова, Мария Альохина и Екатерина Самусевич от руската група Pusy Riot”.
“Изкуството търси провокация, но това не може да бъде повод за наказателна репресия. Свободата на изразяване е основна ценност на демократичните общества”, се посочва в позицията на външното министерство.

Правилно сте прочели: това е позицията на външно министерство. Сама по себе си тя е интересна с нетипичната за България (бавна) бързина в критиката на каквото и да било, свързано с Русия. Онова обаче, което не сте прочели и вероятно няма да ви дадат такава възможност, е фактът, че това НЕ е позицията на България и цялото българско правителство.

Който не вярва, да се въоръжи с търпение, микрофон ( и евентуално с каска срещу полицейски палки), за да се опита да пробие мълчанието на другата част от правителството. Нека попитат Бойко Борисов, целуващия ръката на отдавна дискредитирания в очите на милиони руснаци ( да не говорим за западните ни съюзници) руски патриарх Кирил. Или да попитат резоньора на волята му Цветанов. Но ако те двамата все пак могат да се измъкнат от отговора с някакво ръмжене с позоваване на вече направеното изявление от МВнР, стига да се намери „смелчак” да им зададе въпрос, то бягството от коментар от страна на културния ни министър Вежди Рашидов ще бъде практически пряко потвърждение на твърдението ми, че в българското правителство не одобряват европейската позиция на МВнР. Защото Рашидов, прославил се с възродителния процес по отношение на тоталитарното изкуство, възродено от него като „социалистическо”, има ясна реакционна позиция за съхраняване на съветския паметник с позорния надпис в София. Мълчанието му срещу неговото поредно „вандализиране” този път е очевидно само форма на вътрешен протест срещу неудобството да се изкаже като антиевропеец срещу събитието в Москва, свързано с „поругаването” на любимия му паметник.

В случая не става дума за хипотеза, а за упорито прикриван факт за съществуването на две тенденции в управлението на България. А неговото прикриване е възможно само благодарение на световно известната реалност, че българските медии са смачкани в една открита война за овладяване на общественото мнение, доколкото то съществува все още.

Именно като открита медийна война определя това състояние на регрес в българската демокрация „Ню Йорк таймс”. В публикацията, посветена на България, е преразказана известната ни обстановка на медийната сергия у нас и оценката на външните наблюдатели за „хлъзгавия наклон” по който върви свободата на словото тук..Собственият принос на автора на статията също е преразказ, но на вица за робите на галерата и за вестоносеца на фараона, който им донесъл две новини, лоша и добра: че ще ядат екскременти, но пък добрата новина е, че такива има в изобилие.Именно така звучи заключението на „Ню Йорк таймс”, че това е всъщност само началото на медийната война в България, която с наближаването на изборите ще се засили.

Наздраве на консуматорите и да живее Фараона!

Днес започваме една поредица за Потсдам – Николай ще ни разкаже за месеца прекаран в Потсдам и Берлин. Приятно четене:    

Една академична стипендия в Потсдам

част първа

Добре дошли в Германия

Германия е страна, позната на много българи.

Дори и да не е ходил там, човек има досег с немската култура, изкуство и икономика. За мен тя беше свързана с духовност и гений. По тази причина избрах Германия за пост-докторантска специализация по стипендия на Германската служба за академичен  обмен (DAAD). Със сравнително слабо ниво на немски, разчитах на английския си. Предишният ми престой по подобна програма- във Виена- беше повече от резултатен: той ми помогна и в писането на дисертацията ми, и да се запозная с много бъдещи приятели. Очаквах и сега да бъде така. Щях да бъда в Германия (по-специално- Потсдам) само 1 месец, но какво от това? Предварително написал статията на английски, за която отивах там, очаквах, че ще имам повече време за пътуване из страната, както и до съседна Полша. Излетях за Берлин на 31 май с прекачване във Виена. Бях доста напрегнат и нервен, притеснявайки се ще успея ли да се оправя съвсем сам в толкова голям град, и дали изобщо този престой ще ми бъде комфортен. Във Виена живеят много българи и там комуникацията беше лесна, но в Потсдам не можех да очаквам нещо подобно. Мислех си, че все пак съм там само за 1 месец и комуникацията няма да ми липсва толкова много. Не се оказах прав.

Берлин

ме посрещна с 18 градуса и ясно небе, но се очакваше дъжд. Първото, което ме впечатли на летище „Тегел”, бяха многобройните самолети на „Луфтханза”. Помислих си: ”Хайде, Ники, за последно чуваш българска реч на живо, в следващите 36 дни няма да имаш този късмет”. Ориентацията беше лесна, бързо намерих спирката за автобусите. Трябваше обаче да се купи карта за Берлин ABC. Това означава, че може да се разкарваш из цял Берлин, както из околните селища, от 9 ч. сутринта до 3 ч. през нощта. Картата струва 6.80 евро. Първо пробвах да си я купя от автомат, пред който един турчин даваше инструкции: слагат се само монети или банкнота от 5 евро. Аз опитах да го направя, но не се получи, машината ми изхвърли банкнотата. Купих си картата от нормално гише, на което имаше огромна опашка, която обаче се движеше с голяма скорост. Хванах автобус TXL, който се движеше през центъра на Берлин до Александерплатц. Целта ми беше да стигна до бившия Източен Берлин, където се намираше моя хостел „Генератор”. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Хостел "Генератор""][/caption] На другия ден щях да потегля за Потсдам и да се настаня; днес това бе невъзможно. Туристите в автобуса се чудеха как да валидират билетите си и се наложи някой да им обясни, а аз гледах внимателно. Всичко беше доста лесно, почти като за малоумни. В сравнение с машинките в немските автобуси, нашите перфоратори са си направо мегасложни устройства. Дневната карта (Tageskarte), както и нормалният билет (einzelfahrausweiss) трябва да се валидират при първото качване на превозното средство, а ако са закупени от автомат в автобуса или трамвая, няма нужда да се валидират, защото вече имат маркирани дата, час и спирка. Слязох след 2 спирки и се прекачих на S-bahn 42 (шнелбан е градската железница). Тук е мястото да се спомене, че немците са луди по влаковете и имат гари почти навсякъде. В големите градове имат по 6-7 гари, а такива има и в много села. За сметка на това автобусите на малки разстояния (под 50-60 км) не са популярни.

S-bahn в Берлин

са социалистическо наследство и е планирано да бъдат напълно заменени с нови влакове до 2018 г. Транспортната система на Берлин все още страда от някогашното разделение на града и достъпът между двете части не е толкова лесен и удобен. За щастие, много от „призрачните” станции на метрото вече са функциониращи- това са станциите, през които са преминавали влакове от транспортната система на Западен Берлин, без да спират, понеже са били фактически на територията на Източен Берлин. Най-известната от тези станции е Фридрихщрасе. През повечето си пътувания в Берлин използвах градската железница, защото чрез нея достъпът до главните забележителности е изключително лесен- тя преминава през Олимпиящадион, Зоопарка, Шарлотенбург, Белвю, Централна гара (Hauptbahnhof, доста близо до Райхстага и Бранденбургската врата), Александерплатц. На няколко пъти се качих и на метрото (U-bahn), което е доста по-съвременно. Превозните средства като цяло не са много пълни, с малки изключения (обикновено след края на работния ден е по-натоварено, както и сутрин).

Хостелът

се намира съвсем близо до станция Ландсбергер алее. Той е на 7 етажа и има по около 50 стаи на етаж. Постоянно влизат и излизат хора. Противно на предупрежедението на официалния сайт обаче, тук идват и групи, най-вече от младежи под 25 г. Почти всички говореха немски. Моята резервация за нощувка беше за 10 евро в стая с 4 легла; като цяло, това е един от най-евтините хостели в Берлин. „Генератор”е верига, която има хостели също така в Хамбург, Барселона и Амстердам. Настаних се в стаята си- оказах се сам засега- и хвърлих поглед върху картата на транспортната мрежа на Берлин. Целта ми беше да видя Колоната на победата (Siegeseule), Райхстага и Бранденбургската врата. Трябваше да хвана влак от Весткройц, за да стигна до Tiergarten, откъдето пеша можеше да се придвижа по маршрута си, макар и да бе нужно малко повече вървене. Весткройц и Осткройц са основни транспортни хъбове, където се засичат линии на S-bahn, U-bahn I автобуси. Смятах, че ще се справя с ориентацията на Осткройц, но не познах. Въпреки че коловозите не бяха много, аз бях леко объркан, защото постоянно идваха нови и нови влакове. След 25-минутно обикаляне по пероните, най-после се качих на S7, който се движи в желаната посока. Това е и влакът, който води към Потсдам. Стигнах до Тиргартен (Tiergarten) за около 20 минути, и, разбира се, след слизането си обърках посоката- тръгнах на запад по „17 юни”, вместо на изток. Така стигнах до Техническия университет и до площад „Ернст Ройтер”. Навън започна да вали, но това не ми правеше впечатление. Погледнах внимателно картата и разбрах грешката си. Останалото беше лесно- вървейки все на запад, преминах покрай Колоната на победата, Райхстага, Брандебургската врата, като разходката приключи при Александерплатц след около час и половина.

Колоната на победата

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Колоната на победата"][/caption]   е построена през 1863 г. Тя е един от символите на вече несъществуващият Loveparade. Сега вече можех да си представя как един милион души танцуват в ритъма на техно, хаус и транс музика в центъра на Берлин. Намира се на важен кръстопът в града, Grosse stern. За да стигнеш до нея, трябва да минеш през подлез. Този път се задоволих само да я съзерцавам отдалеч, планирайки да я посетя по-късно през юни. По пътя към Райхстага видях различни паметници, сред които тези на Бисмарк и на съветската армия. Указателни табелки сочеха краткия път към Райхстага през парка, но предпочетох по-дългия път. Дъждът се засили и доста от туристите по пътя се криеха под дърветата.

Райхстагът,

сградата, за чието подпалване през 1934 г. Хитлер обвинява българските комунисти, и която беше опакована от Кристо през 1995 г., е построен след Обединението на Германия и обявяването ѝ за империя. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Райхстагът"][/caption]   На огромните поляни пред нея човек може спокойно да си полежи или да се снима. Тук, естествено, има много туристи, голяма част от които пресичат минаващия наблизо булевард неправилно. На фасадата е изписано „На немския народ” (Dem Deutschen Volke). Огромен стъклен купол се издига върху нея, заменяйки разрушеният от бомбардировките стар такъв. От него може да се наблюдава работата на немския парламент. За да се влезе вътре, е нужна предварителна резервация в интернет (http://www.bundestag.de/htdocs_e/visits/kupp.html), а входът е безплатен. Срещу Райхстага, в западна посока, е разположено Канцлерството. До него е входът на метростанция «Бундестаг», която се помещава в много модерна сграда, която явно има и друго предназначение. На около 300 м оттук в северозападна посока се намира и Централната гара (Hauptbahnhof). Близо до сградата е минавала и Берлинската стена. На 2 срещу 3 октомври ту е проведено тържеството по случай повторното Обединение на Германия. Вървейки малко на изток, се стига до

Бранденбургската врата,

символизираща обединен Берлин.   [caption id="attachment_33992" align="aligncenter" width="614" caption="Бранденбургската врата"][/caption] Виждайки я първоначално, изпитах разочарование, очаквайки, че тя е доста по-голяма и разкошно декорирана. Следващите няколко пъти, в които я видях, тя изглеждаше по-величествена. Пред нея, в началото на булевард «Унтер ден линден», има множество хора във военни униформи, с които туристите се снимат; изобщо, кипи голямо оживление. Тук са посолствата на САЩ, Великобритания и Франция, а руското е на около 50 м. Има и музей на фамилията Кенеди. Първото, което исках да видя обаче, беше хотел «Адлон», който някога мечтаех да видя на живо. Високата сграда със зелен покрив е построена отново след втората световна война и има почти същия вид като оригиналната. Булевардът е много широк и оживен, но не създава усещане за уют, каквото очаквах. Берлин все още има атмосфрата на някогашна имперска столица, сградите са величествени (бих казал грандомански) и вдъхват респект. Повървях по „Унтер ден линден”, въпреки че бях доста гладен, а и пак заваля силен дъжд. Минах покрах Хумболдтовия университет, много красива сграда с монументи отпред на братя Хумболдт, на Момзен, на Макс Планк и на Хелмхолц. Видях

Берлинската катедрала,

интересна и величествена сграда.   [caption id="attachment_34028" align="aligncenter" width="614" caption="Берлинската катедрала и ТВ-кулата"][/caption] Имаше още красиви сгради (църкви, музеи, театър), които бяха встрани от пътя ми и само ги мярнах за малко. Минах по моста „Либкнехт” и от него видях ГДР ресторант, оказа се, че там е и музеят на ГДР. Мостът е красив, има много скулптури по него; вижда се монументът на Фридрих Велики, както и Червеното кметство (Rotes rathaus). След моста започва т. нар. Остров на музеите, на който има множество музеи с колекции от античния свят. Тук се намира и най-известният от тях,

музей „Пергамон”

Продължих по булеварда и след петнадесетина минути се бях изправил пред високата 368 м Берлинска ТВ кула, някогашен символ на Източен Берлин! „Александерплатц” ми напомня много на София, а от него тръгват някои булеварди, като „Карл-Маркс-алее”, които са изцяло построени в соц стил. Не успях да видя „Часовника на света”, за съжаление, както и паметника на Маркс и Енгелс. Бях прекалено изморен и трябваше да се връщам в хостела. Затова се насочих към гарата и бързо хванах S-bahn. Другият ден бе важен за мен, защото това щеше да бъде първата ми среща с Потсдам, градът, в който трябваше да живея през следващите 30 дни. Знаех, че този град е известен със своите дворци и с Потсдамската конференция. Влакът S7 преминава през почти целия Берлин, насочвайки се към Потсдам. Пътят е 42 минути от Централната гара, а от Осткройц беше 55 мин.

Потсдам

ме посрещна със силен дъжд. Имах късмет, че си бях приготвил две зимни блузи, с които да оцелея през целия юни. Смятайки, че лятото по тези ширини също е горещо, се бях заредил с много летни дрехи. Оказа се обаче, че тук си е съвсем нормално да вали и да е хладно през юни. Гарата е доста модерна, в сгарадата има огромен търговски комплекс. Чисто и луксозно е, но има само един банкомат. Трябваше да си изтегля от него 350 евро, за да си платя наема в студентската организация, която администрира общежитията. Офисът беше точно до гарата, намерих го лесно. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]     Подписах договора за наем, който беше срочен и изтичаше автоматично, след което платих на касата и потеглих по „Брайте щрасе”, където се намираха няколко общежития и техният отговорник.  Това е улицата, която води от гарата до центъра на града. Лесно намерих отговорника, който на всичкото отгоре знаеше и английски. Той дойде с мен до моя блок, за да ми покаже стаята и да ми даде ключове. Подписах описа и се сбогувах с човека, който отиваше на почивка за 2 седмици- може би за Европейското? Апартаментът беше около 24 кв. м.  

  Имаше малка тоалетна с душ кабина, малък кухненски бокс и просторна стая. Разполагах с хладилник и печка с фурна. Мебелите бяха нови и без драскотина. Леглото беше широко и можеше да побере двама души. Цялата баня беше с керамика и теракот. Изобщо, изглеждаше, че няма от какво да се оплача. Докато разглеждах стаята си се натъкнах на всякаквата липса на полезни неща: одеало, възглавница, чаршафи, пердета или каквото и да било друго. Трябваше да си ги купя, защото домакинът нямал такива неща на склад! Стаята ми беше на първия етаж и отвън постоянно минаваха хора, защото зоната за велосипеди беше точно под него. След като полежах 10 минути на огромното легло, тръгнах да търся

Бюргерамт, гражданската служба

Насочих се обаче в погрешната посока- по Цепелинщрасе, само че на юг вместо на север. Нямах карта на града, нямах и интернет, а и не обичам да разпитвам хората по улицата... Рядко ми се случва да тръгна, без даже да знам посокта, но този път рискувах и сгреших... Това ми отне поне 50 минути. Най-после видях една карта на някаква спирка и се ориентирах. Намерих лесно Ратхаус- хубава и величествена сграда. Бюргербюрото се намираше вътре, на първия етаж, намерих го още по-лесно. Изтеглих си номерче. Имаше 34 души пред мен, но минаха за около 50 минути. Аз отидох на гише 6 при една блондинка. Опитах се да заговоря на немски, доста грешно, и се оказа, че тя знае английски. Регистрацията стана бързо и лесно, тя написа всичко и после го разпечата. Вече имах адресна регистрация; сега трябваше да си открия банкова сметка, на която ДААД да преведат стипендията ми. Отказах се да го правя, защото бях твърде изморен и гладен, а и трябваше да си купувам разни вещи за стаята. Все още не можех да проумея, че съм в Германия. За да го осъзная, ми трябваха десетина дни. Имах чувството, че всичко това е шега. Това беше така може би защото бях само за един месец, вместо за три. Така или иначе, чувствах, че съм в Германия единствено пазарувайки в супермаркетите и гледайки усмихнатите продавачки. И, разбира се, хапвайки от любимото ми плодово мляко.   Очаквайте продължението Автор: Николай Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Потсдам – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Обичам Starbucks. Не толкова заради кафето, което продават, а заради любовта им към новите технологии. Те например предложиха приложение, с което можеш бързо и лесно да плащаш в обектите им в САЩ. Има го за iOS и Android. С приложението можеш да следиш и колко точки си събрал в тяхната Rewards програма.

И колкото и да е добра тяхната идея, новината за партньорство с един от най-горещите стартъпи в момента, Square, е прекрасна. Square доказаха, че мобилните плащания наистина имат бъдеще, като разработиха система, чрез която iPhone, iPad или iPod Touch може да разчете кредитна или дебитна карта и да приеме плащане.

Е, от есента на тази година клиентите на Starbucks ще могат да плащат с Pay with Square, новата концепция на Square. Pay with Square е приложение, към което се добавят кредитна или дебитна карта. Когато наближиш обект, който работи с Pay with Square, просто отваряш приложението, одобряваш предварително плащане в този обект, влизаш, поръчваш и само си казваш името. И това е всичко. Интересен еквивалент на мобилното плащане по NFC технологията. В допълнение получаваш програма за лоялност, специални отстъпки и други благинки.

http://www.youtube.com/watch?v=XyjFNbUmDMU

Равносметката? Starbucks инвестират $25 милиона в чудесен проект и компания, а Square имат шанса да докажат, че тя работи, в още над 7000 обекта в САЩ, при това от ранга на Starbucks.

Европейската комисия обеща внимателно да следи свободата на медиите в България, където конкуриращи се политически и бизнес групировки контролират водещи информационни организации и ги използват, за да прокарват интересите си. Това пише в кореспонденция от София вестник „Ню Йорк таймс„, предаде БТА. Нели Крус, еврокомисарят за телекомуникациите, отговаряща за медийната политика и регулация, каза, ще поиска да се срещне с най-важните играчи, когато през септември пристигне в София за участие в конференция за широколентовия интернет, твърди вестникът. В имейли Крус е заявила, че е запозната с все по-голям брой информации за ограничаване ...

In addition to the signals sent to the Prosecutor at the International Criminal Court in The Hague, Ianko N.Iankov-Velyovski provides new data on criminal genocidal attacks against the population of Bulgaria carried out by state authorities of Bulgaria and other countries through the actions of their officials in complicity with international banking institutions. To The International Criminal Court Office of the Prosecutor P.O. Box 19519 2500 CM, The Hague, The Netherlands To: the documentation dated and sent on August 8, 2012 To: the documentation dated and sent on August 16, 2012 To Boris Velchev – grand son and ...

В допълнение към вече изпратените сигнали до Прокурора при Международния наказателен съд в Хага, Янко Н. Янков-Вельовски предоставя нови данни за престъпни геноцидни посегателства спрямо населението на България, извършени от държавните власти на България и на други държави посредством действия на техни официални представители в съучастие с международни банкови институции. Address for letters: Янко Николов Янков – Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз, Председател на Партия Либерален конгрес, Председател на Съюза на юристите-демократи, Председател на УС на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 ...

Правилото "Ако е в Интернет, значи е завинаги" вече няма да важи за Facebook или поне за снимките в него.

Френската компания, създател на небезизвестаната Assassin's Creed, Ubisoft, съобщи, че пуска собствена платформа за разпространение на игри - Uplay. Целта ...

Когато снимам с телефона, все по-често предпочитам Instagram пред стандартното приложение Camera, което идва с iOS. Да, някакви си 17 филтъра, които се заиграват със снимките. По-ценното на Instagram обаче е общността и 80-те милиона фенове на снимките, които са в Instagram единствено и само заради тях. А снимките са ценен актив в повечето социални мрежи – Facebook, Pinterest, Google+, Foursquare, даже и в Twitter. И това важни в пълна сила и за брандовете.

Преди време писахме за предаването „Какво Ви забърка Лео“ и как те използват Instagram. Доста компании по света, както и неправителствени организации използват Instagram, за да популяризират дейността си, да я покажат такава, каквато е, на своите настоящи и потенциални клиенти или привърженици. И като един уважаващ себе си инструмент Instagram вече предлага информация, която да е в помощ на брандовете. Преди броени дни откриха блог, специално посветен на бизнеса. Там вече има четири статии. Една от тях представя най-популярните брандове, друга дава основни съвети. Последната статия пък показва на практика как могат да се използват новите неща, които Instagram въвежда, и от брандовете.

Отделно има и секция в помощ на бизнеса, където има материали за това как се използва логото на Instagram, дали могат да се подават искания за нови филтри, как се използва техният API и пр. Има и директория с най-популярните профили в Instagram. Сред тях са Барак Обама, Джесика Алба, Puma, General Electric и много други.

Полезен ход от страна на Instagram! Аз вече се абонирах за блога.

Подобни статии:

1. Снимки вместо думи с Instagram
2. Как да експортирате вашите снимки от Instagram, преди Facebook да ги докопа