Анастасия Кириленко, Атанас Чобанов,  Биволъ   Преди 34 години на 7 септември 1978 г. в Лондон е извършен атентат срещу българския писател-дисидент Георги Марков. На път към Би Би Си, където работи, на моста Ватерло той се разминава с човек, носещ чадър. Марков усеща болка в крака като от ужилване, която не затихва. На другия ден е приет с треска в лондонската болница „Сейнт Джеймс“. Писателят умира на 11 септември 1978, понеделник, в 9.30 ч. Съветският генерал Олег Калугин беше единственият свидетел от руските служби, разкрил подробности от технологията на убийството на Марков ...

В редовния доклад на СИФ за конкурентоспособност на икономиките на 144 страни (The Global Competitiveness Report 2012-2013) България направи качествен скок тази година, като това беше повод за радост и хвалби на правителството.

Страната се е изкачила от 74-то до 62-ро място в годишната класация за конкурентоспособност на Световния икономически форум (СИФ), пише в редовния доклад на СИФ за конкурентоспособност на икономиките на 144 страни (The Global Competitiveness Report 2012-2013) съобщи Vesti.bg

Подобен скок страната не е правила през целия период на участие в това престижно издание, подчертават експертите на Центъра за икономическо развитие (ЦИР), който е партньор на Форума за България.

"Една Румъния е с 20 места в инфраструктурата назад след България и усвоява четири пъти по-малко средства от фондовете на ЕС", коментира и премиерът Бойко Борисов.

Според него България е постигнала най-големите, най-добрите резултати в конкурентоспособността за всички времена според излезлите данни.

Други данни, които не бяха оповестени

На 11.05.2012 г. фирмата "Естат" е получила 440 724 лева без ДДС за „Социологически проучвания за изпълнение, мониторинг и оценка на Комуникационния план на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007 – 2013”, показа проверка на Биволъ в Агенцията за обществени поръчки.

В поръчката има две обособени позици "Провеждане на социологически проучвания и изготвяне на изследователски доклади" за 259624 лв. и "Извършване на медиен мониторинг и изработване и предоставяне на контент анализ на публикациите и излъчванията в печатните и електронни медии по теми, свързани с Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013". за 181100 лв.

Поръчката е възложена без предварително публикуване на обявление в официален вестник на Европейския съюз.

"Естат" е собственост 50/50 на Иво Желев Желев и на Фондация "Център за икономическо развитие" (ЦИР).

По-рано Биволъ разкри, че българският клон на "Прозрачност без граници", чийто изпълнителен директор Дияна Ковачева стана министър на правосъдието в правителството на ГЕРБ, е получила апетитни обществени поръчки непосредствено преди изборите през есента на 2011 г., които трябваше да наблюдава.

Очаквайте подробности

и стъкленият охлюв, както останалите писания на големия сръбски класик Милорад Павич е една приказка, изпълнена с любови, странности, мъдрости и заплетени в чувствата и времето герои "любовта е нещо, което се учи и упражнява. също така любовта е нещо, което трябва да откраднеш. ако всеки ден не откраднеш от ...

Робот наречен "Гепард" (англ. cheetah) постави нов световен рекорд по скоростно движение за роботи, като по този начин надбяга и най-бързият човек на планетата. Машината, която е финансирана от Пентагона, достига скорост от 45.5 км/ч. Рекордът бе поставен на специално изготвена за целта пътек...

 Ясен Бориславов

Новият политически сезон започна по-рано от очакваното. БСП влезе с летящ старт покрай т.нар. СПИН скандал. Посред августовските жеги медийният секретар Антон Кутев, „острието на червената атака” , както го ласкае Станишев, казал, че социализмът бил като СПИН, предавал се по наследство или по полов път. Като всяко остроумие-конфекция и това можеше да мине и да замине, но не би. Корнелия Нинова шумно се възмути от неуместната шега и поиска Кутев веднага да напусне политиката. Вместо да наведе засрамено глава и да се оттегли от всички заемани длъжности, „острието” отговори, че точно от Нинова не иска да чува за морал, защото била известна с вулгарния си език, а атаката срещу него целяла злепоставяне на Станишев от страна на близки до президента Първанов партийни кръгове. Така пламна СПИН скандалът, който вече две седмици върлува сред върхушката на БСП и весели широките народни маси.

Появиха се игриви вестникарски коментари, а разни форумни анализатори изтълкуваха думите на Кутев като прозрение на някакъв червен Макиавели. Журналисти от всякакви медии не пропускат ехидно да подпитват социолози, политолози и политици за мнение по инфекциозната тема. Някои охотно се изказват, други свенливо отклоняват разговора.

Откровението на Кутев е най-обикновено интелигентско попръцване. Той леко се е изпуснал в неподходящ момент. Случва се, особено с хора, при които говоренето изпреварва мисълта. Същественото в случая са реакциите. Неволното изпускане на медийния секретар се превърна в идеен репер, който разделя партията на две.

Станишев каза, че скандалът е напълно измислен, а времето, в което за вицове и закачки са налагани партийни наказания, отдавна е минало.

„Не виждам виц. Мисля, че само Кутев и председателят (Станишев), може би и Бойко Борисов, са се смели на тази реплика”, коментира Първанов пред Би Ти Ви.

Социологът Андрей Райчев деликатно взе страната на Станишев. Каза, че в думите на Кутев имало самоирония и не заслужават шума, който се вдига около тях. Мнението му е важно, защото той има много добро чувство за пласиране, пък и често казва верни неща. Само за края на прехода не е прав, но това е друго.

Оказа се, че времената, в които за иронично волнодумство са раздавани наказания, не са отминали напълно и партийната контролна комисия накара Кутев да се извини (28 август). Той го направи с половин уста: „Съжалявам, че някои хора се почувстваха обидени от това, че проявих ирония към собственото си семейство”. (31 август)

„Приравняването на БСП със СПИН показва дълбоко непознаване на традициите, манталитета, ценностите и привичките на БСП”, обясни съвсем сериозно Румен Петков в отговор на закачлив коментар в „24 часа” (3 септ.) Точно на него хич не му подхожда сериозно да говори за манталитет и ценности. Като министър освен с конфиденциалните си срещи с братя Галеви, публично облекчаване в градски шадраван и една парламентарна полемика за белите му чорапи и бялото му бельо, той ще се запомни и с фразата за тишината в спалнята на Татяна Дончева. Прави впечатление, че онази звънтяща простотийка не предизвика реакция в партията и тогава контролната комисия, която сега задължи Кутев да се извини, остана безмълвна. Възпитаните хора подминаха репликата на министър Петков с погнуса, а останалите я приеха като връх на остроумието и тя месеци наред се търкаляше из медиите. Другаде сигурно би се приела с конфузно недоумение или с шумен скандал и искане на оставки заради проява на лош вкус и „оскърбление на добрите нрави”, ако си послужим с едно демодирано понятие от правото. По същото време евродепутатът Димитър Стоянов от „Атака” си беше позволил непристойна язвителност по адрес на своя унгарска колежка от ромски произход и това предизвика скандал в европарламента, който отекна и у нас. Разбра се, че стандартите за допустимо и недопустимо поведение по света и у нас са съвсем различни. Не че и по-рано не е било ясно.

Нямаше как в СПИН мелето да не се включи и Бойко Борисов. Каза, че разпоредил в ГЕРБ да се вземат предпазни мерки при контакти с БСП.

Тъкмо скандалът беше започнал да отшумява и Яне Янев също се намеси. На 5 септември поиска парламентарна анкетна комисия да го разследва, защото в разменените реплики между Кутев и Нинова прозирали данни за ужасяваща корупция. СПИН скандалът бил ПИН код към невъобразими работи от времето, когато Овчаров беше министър. Щом народен артист като Яне Янев излиза на сцената, пиесата може да се играе и по-дълго. Тук ще отворя малка скоба. Преди години, когато политическата кариера на Янето беше едва що започнала, една позната ми сподели как все й се струвало, че такъв човек изобщо не съществува, а го играе Мариус Куркински. Затварям скобата.

Възможно ли е полъхът от едно невинно лятно изпускане да надуе клюмналите платна на президента Първанов и неговото лоби и отново да ги върне в игрите на властта? Едно нескопосно остроумие да върне партийните битки в предконгресна фаза и така септември да стане май. Това е основната интрига в СПИН скандала, който някои смятат за измислен, а други виждат като удобно поднесен шанс за изява.

Възможно ли е БСП да се разпадне, защото една част от партийния елит не харесва хумора на другата? Ако в един брак съпрузите не си понасят шегите, разводът става твърде вероятен. Освен ако бракът не е по сметка, а партийните бракове обикновено са точно такива. Чак до разпадане сигурно няма да се стигне, но скандалът все още е в развитие. Най-интересното може и да предстои.

Според теорията на хаоса някаква малка промяна на едно място в нелинейна система може да доведе до големи разлики в по-късни състояния. Нарича се „ефект на пеперудата” или ефект на Лоренц. Около този ефект е изградена теорията за образуването на ураганите. Образно казано, всичко зависи от това дали някаква много далечна пеперуда е размахала или не крила няколко седмици преди урагана.

Ако след няколко седмици се окаже, че интелигентското пърхане на Кутев е предизвикало завихрянето на урагана „Гоце” и ако партийната буря успее да провали избора на Станишев за председател на ПЕС, ще трябва да се признае, че Първанов владее не само апаратните игри, но е майстор и на мащабните политически интриги с международен ефект. Ако се съди по спонтанно организирания протестен митинг на възмутени социалисти срещу волнодумството на Кутев, събрал точно двама души пред „Позитано” 20 на 3 септември, вероятността за подобно завихряне не изглежда да е много голяма.

Както и да завърши тази малка лятна трагикомедия, поуката е ясна. В жегите трябва повече да се внимава. Ясно е също, че в БСП трудно различават сериозното от смешното и глупавото, поради което вършат и трите работи едновременно.

От eBay вчера анонсираха, че са придобили Svpply.com. Сумата по сделката засега не се съобщава. TNW ни съобщава, че това не е просто придобиване на една компания от друга, но и придобиване на наистина талантлив екип - шестте човека съставляващи базираната в Ню Йорк компания ще се присъединят към...

Съвсем скоро ще стартира инициативата. Ще пиша скоро пак : change education!

Това е :)

 

No related posts.

едно от най-красивите неща, които може да се наблюдават в края на лятото е събирането на птиците на ята и подготовката и отлитането им на юг. за щъркелите това се случва в последните дни на август и ако сте на южното черноморие със сигурност ще ги видите наблюдаването на птиците е ...

От Mozilla вчера публикуваха работен вариант на "Препоръки за добавките" (Add-on Guidelines). Макар и предназначен главно за разработчици, документът може да послужи и като справочник, на който да се облегне всеки потребит...

Верен на себе си до последния момент, посланик Джеймс Уорлик, вместо да си мълчи като убедения в автоматизма на задействаните отдавна механизми на руското влияние в България руски колега Юрий Исаков, отново се изказа публично и с цялото си нахалство- откровено.

Американският посланик напуска поста си в София до броени дни, но не пропусна за пореден път да каже нещо, което, разбира се, изобщо не е истина. Досега лъжеше например, че има проблеми с правосъдието в България. Сега пък твърди в телевизионно предаване, че имало тайни енергийни договори, сключвани с парите на българските данъкоплатци, които и до днес не били известни. Не го е срам, лъжец с лъжец!

А и си позволява пак да ни се меси, като ни предлага да се поинтересуваме от тези тайни договори, провокаторът му с провокатор. Той ли ще ни каже- ако искаме, ще се интересуваме. Обаче не искаме, нали!

Как да не го мразят хората, като си измисля такива неща! Пък и да не го мразят истински, има си патриоти, като Георги Първанов в качеството си на действащ президент и Румен Петков- като некачествен, свален вече от своите другари от поста вътрешен министър, които направиха необходимото, за да доведат до знанието на средния български прост…, пардон-просветен гражданин и селянин за вредата от взаимодействието с някакви си американски съюзници.

У нас се шири тезата, подклаждана от същите тези просветени селяни и граждани, че днес сме станали толкова зависими и сервилни към САЩ, колкото преди сме били от и към СССР. Вярно е! Ярка илюстрация на тази напълно същата зависимост днес е фактът, че не просто всеки, а президентът на държавата ни и неговата дясна ръка Румен Петков, псуваха яко Уорлик.

Нима не правеше същото и Тодор Живков с повод и без повод по отношение на съветския посланик и СССР изобщо. Изобщо,за виц по адрес на СССР у нас даваха за награда дефицитни стоки- тоалетна хартия на гражданите и дърва за огрев на селяните.

Нали си спомняте- а днес е рожденият му ден и си заслужава да отроним носталгична сълза за него- как Тодор Живков най-редовно затваряше устата на Брежнев. Щом го видеше и му се нахвърляше всеотдайно с целувки уста в уста и с прегръдки до задушаване, та онзи дъх не можеше да си поеме и накрая се даваше и майчиния петрол на безценица.

Освен това фактите са си факти по отношение на зависимостта ни от САЩ: близо 100 процента от необходимия ни природен газ, нефт и други суровини за енерегетиката, внасяме от Америка при това на цени, много по-високи отколкото Германия плаща. Наследили сме също зависимостта си от Америка в ядрената енергетика и в резултат на това пустите американци са ни впримчили яко към своята колесница. Не случайно всяка година сервилни американофили организират многохилядно сборище край язовир Копринка в близост до Казанлък, столицата на българската роза-цветето, което е символ на реакционната българска десница.

Обаче е дразнещо, че практически никой не протестира срещу тази наша зависимост от американците. Например през ледения януари 2009 г, когато ни врътнаха кранчето на природния газ без предупреждение и в града на българско-американската дружба Димитровтаун за малко да гръмне химическия завод, нито един патриот не извика както подобава „Долу Америка”. Намериха се само някакви полуидиоти да протестират пред посолството на Украйна като заблуждаващ „маньовър”, само и само да не се прехвърли справедливия гняв към истинския виновник Чичо Сам.

Е, хубавата новина все пак е, че Уорлик най-после го махнаха. Да живеят Първанов и Румен Петков- те остават и ликуват, заедно с подобните им.

Share on Facebook

При всеки разговор в България, какъвто и да е сюжетът, неминуемо ми задават въпроса: „Ти на ляво ли си или на дясно?!” Без значение е дали става дума за образование, здравеопазване или шистов газ, всеки събеседник изисква от мен да се легитимирам политически. Въпреки, че във Франция левица и десница също са ясно изразени, етикетът на разделението е само в парламента. Противопоставяне има, но то не почива върху предубежденията, а върху различията в начина на разрешаване на проблемите.

Напоследък твърде често ми се налага да припомням, че вече 12 години действа Законът за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Законът е твърде кратък – само 4 члена, а чл.3 (2) гласи:

„Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.“

Независимо дали ви харесва или не, този закон е в сила. Затова е необяснимо как и политици, и журналисти се правят, че такова животно няма. В социалните мрежи се разпространява репортаж на кореспондента на БНТ във Враца, който е излъчен в обедната емисия днес. Кметът на село Бели извор Кирил Илиев махнал знамето на Европейския съюз от площада и в замяна закичил сградата на кметството с плакат на Тодор Живков. Надписът под лика на диктатора гласи: „Тодор Живков обичаше хората и остави една силна и уважавана България“.

Да, обичаше хората. Обичаше тези, които изпрати в лагерите на смъртта. Обичаше българските турци, чиито имена смени насилствено, а после ги прокуди зад граница. Обичаше и Георги Марков, когото Държавна сигурност уби като подарък за рождения му ден.

По силата на Закона, Тодор Живков е престъпник. По същия начин въпросният кмет може да си сложи и портрет на фоторобота на заподозрения за атентата в Бургас. Няма реакция от областен управител или от прокурор. Няма критично отношение и от медиите. Няма и да има. Случаят във врачанското село е различен – това не е поредният носталгик, който си е сложил портрет на Тодор Живков на къщата. Това е кмет, т.е. длъжностно лице, част от администрацията, а ние му плащаме заплатата.

А ако на управляващите днес не им харесва приетия през 2000 г. закон, могат да го отменят. Лесно е.

На снимката е билбордът, който посреща посетителите на Несебър.

В знаменитом фильме Эльдара Рязанова “Берегись автомобиля” режиссер самодеятельного театра – персонаж Евгения Евстигнеева – спрашивает у актеров: “Не пора ли, друзья мои, нам замахнуться на Вильяма, понимаете ли, нашего Шекспира?” Труппа с энтузиазмом отвечает режиссеру: “И замахнемся!”

"Това ще бъде избор между два различни пътя за Америка,избор между две фундаментално различни виждания за бъдещето", каза Барак Обама в речта, с която прие номинацията за кандидат президент на демократите. По думите му американците ще се изправят пред най-ясния избор за всички времена в рамките на едно поколение. "През следващите няколко години големи решения ще бъдат взети във Вашингтон - за работните места и икономиката, данъците и дефицита, енергетиката и образованието, войната и мира - решения, които ще имат огромно отражение върху нашия живот и живота на нашите деца за десетилетия напред", каза Обама.

Историята е такава, каквото е. Тя не може да има някаква нова интерпретация, защото някъде искали да аргументират идентичност или нова култура, или нов език, каза Ковачев. „Подкрепям позицията на господин президента, защото това не е само българска позиция, това е позицията на справедливостта и на обективната историческа истина”, посочи евродепутатът.

  Забавна, вкусна и здравословна рецепта от блога на Мария Митева-Христоу - My cooking book: Необходими продукти: 90 гр. меко...

Не знам каква ще я надробят в Биг Брадъра тази година, но рекламата с Дарт Вейдър поне е яка.

Републиканците  атакуват демократите, демократите атакуват републиканците с 30-секундни видеоклипове, това е виждано и по-рано.

Възможностите, които Twitter даде за реклама,  дават основание на наблюдателите да пишат за  война на хаштаговете*.

В социалните мрежи има и други новости, особено в областта на  приложенията, насочени към избирателите.   Съобщава се за приложения, които правят  връзка между  данни за профилите във Фейсбук  и  избирателните списъци.

* ако може да се каже така.

Където и да копнеш днес извира история. Това е характерно за българския месец септември изобщо, но концентрацията на събития, имащи отношение към сегашната ни съдба, е особено голяма тъкмо на днешния 7-ми ден от месеца.

Няма да повярвате, ако не сте забелязали още, но някои от тези събития се преплитат по някакъв почти мистичен начин.

На 7-ми септември 1916 година генерал Иван Колев, след като държи знаменитата ( но само за патриотите, а не за русофилите) реч за боя, който си заслужават руските агресори, независимо от ролята на Русия в освободителната война в миналото, насмита 47-ми руски корпус в Добруджа начело на Първа българска конна армия. Месеци наред българската Трета армия ( каква ирония, после наричат Трета армия, в която и моя милост е служил, българската част от армията на НРБ, която беше бойна единица от Варшавския договор) громи руски полкове.
Но днес за това знаят малцина. За сметка на това мнозина руски и български другари по обезоръжаване на историческата ни памет лъжат с умиление за безоблачната ни вечна дружба, сякаш под впечатлението от онези събития русофилът Иван Вазов не е писал стихотворението си срещу руското нашествие със съвет руснаците най-напред да освободят себе си, а после да „освобождават” нас.

Мистичното преплитане обаче, за което споменавам, е във факта, че пак на 7-ми септември, но през 1940-та година, е подписан Крайовският договор за връщането на Южна Добруджа на България. Ако в обърканите от дългогодишната канонада на съветофилската пропаганда глави на твърде много българи не се бяха загнездили шрапнелите от старите лъжи, тази дата щеше да е двоен български празник днес. Само че как да стане, когато във външнополитическо отношение решаващ глас за възстановяване на справедливостта спрямо България, потъпкана от Букурещкия (1913 г. ) и Ньойския ( 1919 г.) договори, има самият Хитлер.

Ако днешните поборници за правото на стърчене на символите на съветската окупация в България като знаци на „освобождението” можеха да бъдат обективни, трябваше да поискат паметник на въпросния Хитлер- ако не в София, то поне нейде в Добруджа (опазил Бог- това е само пародиране на претенциите на съветолюбивите ни сънародници, които утре, на 8-ми септември, се канят отново да излеят на многохиляден митинг край Казанлък, наречен събор, любовта си към съветския колониализъм и неговите днешни руски проекции по нашите земи).

Но и това не е всичко по отношение на „мистиката” на 7-ми септември, макар в допълнителната тройка календарно преплетени на тази дата събития да има и логична връзка: дали е случайно, че тъкмо на своя рожден ден Тодор Живков открива официално в София паметника на съветската армия с раболепното „благодаря”, изписано със златни букви? Ще кажете, че още не е бил пълновластен господар на България по онова време, за да си позволи този каприз, какъвто прозира от атентата срещу писателя Георги Марков на 7-ми септември 1978-ма година в Лондон.

Но ще сгрешите: тъкмо през пролетта на 1954 г. Тодор Живков вече е овладял в много голяма степен Партията и става Първи секретар на ЦК на БКП, готвейки се за окончателното заграбване на едноличната власт. Имал е всички лостове, а ние имаме всички причини от по-късно време да не съмняваме в тяхната честолюбива употреба от него, за да натъкми за рождения си ден великото тържество в прослава на най-сетне разгроменото към онзи момент най-жилаво въоръжено съпротивително антикомунистическо движение в Европа, движението на Горяните, сравнимо по своята упоритост само с борбата на украинските националисти на континента.

За Горяните, разбира се, огромна част от днешните българи също не знаят нищо, както и за Българско-руската война през 1916-та година на два фронта (защото след контранастъплението в Добружда българските войски настъпват и през Свищов, по обратния път на руските войски от 1877 г., към Букурещ и го превземат, марширувайки тържествено по улиците на града).

Въпреки всичко написано дотук ситуацията след манипулацията на нацията днес е такава, че споменатата мистика от нашата история е заменена от мастиката на опиянението пред същия този „незабравим” Тодор Живков, чийто рожден ден официално празнуват днес в родния му Правец с излагане в местния музей на получените от него подаръци от чужди делегации и ръководители- досущ като за вожда Ки Мир Сен в Северна Корея, последната крепост на супер развития социализъм, който в България не можа да се развие до същата степен, като в азиатската старата.

А може би трябваше- за това ли тъгуват носталгиците? Може би трябваше да се развие до степен, хората да бъдат принудени да ядат трева, като в Северна Корея, за да изтрезнеят напълно от въпросната мастика?

Share on Facebook

Проверка на РИОСВ - гр. Шумен, сезирана от гражданско сдружение "Чиста България", за екологично замърсяване на землището на с. Костена Река, станало вследствие на работата на румънска фирма, подизпълнител на "Овергаз". Разливът на отрови е станал преди около две седмици. В последния момент преди проверката от "Овергаз" започват да прикриват замърсяването, копаят и събират пръстта от разлива - но, както се вижда във видеоматериала, не обработват замърсените участъци с абсорбиращ материал. Екологичните поражения са в протежение на километри в землищата на селата Костена Река и Овчарово.

Пътеписът ни днес ще ни води в Италия, до един от „служебните“ (т.е.в които може да попаднеш само заради летището;) градове – Бергамо. Едем ще ни го разкаже – приятно четене:

Бергамо

е един от онези градове, които повечето хора са чували, но не свързват с нищо конкретно. В случая, това е градът на чието летище кацат полетите на Уиз еър по направление Милано. Така че, от повечето туристи Бергамо е приеман просто като „летището, което ще ме отведе до Милано” и толкова. Но не е съвсем така. А иначе, разстоянието между двата града е около 40 км и има шатъл-буси за по 4 евро, които обслужват туристите, решили да отидат направо пред Ла скала. Ние обаче, не сме от тях. ;)   Признавам си, че за Бергамо нямах никаква представа, а и не проучвах нищо – той беше просто спирка между двата полета към Испания и обратно, така че беше принудителен, а не желан – поне на отиване. Предстоеше ни цял ден и нощувка там, идеи какво да се прави – никакви. Все пак стана ясно до сега, че Бергамо не е от големите туристически перли в Италия, а може би заслужава да е.   Кацаме благополучно по обяд на

летище Орио ал Серио,

времето е доста топло за средата на май, при все че в София е хладно и вали дъжд. Захвърляме якетата и се насочваме към Инфо центъра. Младите момичета говорят добър английски, безкрайно любезни са и в крайна сметка излизаме доволни. Въоръжени сме с няколко карти на града с отбелязани всички интересни места и подробна таблица с транспорта като време, маршрути и номера, както и 24-часови карти за транспорта. В нея е включен трансфер до летището (едно отиване и едно връщане), както и неограничено ползване на цялата транспортна мрежа на града – автобуси, трамвай и фуникульори. За тях обаче, после ще стане дума.   Автобуса ни откарва за около 15-20 минути до гарата, която е в централната част. Всички туристи слизаме, а автобуса продължава по негова си работа. Прекосяваме красив парк и тръгваме да търсим мястото, където трябва да спим тази вечер – резервиран в последният момент хостел.  

Хостел е силно казано – оказва се много уютен апартамент

с 3 спални, кухня, сервизно помещение и огромна тераса. Хазяи няма, всички продукти в заредения хладилник са на разположение на гостите. Помотаваме се докато открием точния адрес, после собственичката докато дойде да ни даде ключовете, се запиляваме в съседните улици. Кооперацията е в центъра, в съседство има школа за стрийт-денс, а след нея и  художествена гимназия. Града почва да ни се харесва все повече и повече.   Настаняваме се и за съжаление, от пълно размазване от приятния развой на събитията никой не се сeща да снима, а с кафе в ръка се мятаме на шезлонгите и под жаркото слънце откриваме плажния сезон, заобиколени от саксии с гриметрови бамбуци и маркуч с пръскалка :D  В съседство се намира адвокатска кантора, но работещите нямат нищо против водната ни война, а май се забавляват с нас – а уж това е професия за сухари…   От брошурите разположени в антрето на апартамента научаваме, че

Бергамо е център на провинция Бергамо, област Ломбардия

Населението му е над 120 000 човека. Градът е възникнал на мястото на древния град Бергомум като през 49 г. пр.н.е. е наброявал цели 10 000 жители. През 5-ти век е бил разрушен от нашествие на хуните, предвождано от митичния Атила. След възстановяването му  става столица на Ломбардското херцогство, като е под зависимостта на Милано. Бил е част от Венецианската република, а по-късно е част от  Кралство Ломбардия. През 1859 г. е освободен от Гарибалди и преминава към Кралство Италия.    

Като основен негов недостатък

ще посоча липсата на достатъчен избор за нощувки – цените са по-високи от тези в Милано, вероятно защото наплива на туристи не е толкова голям. Това ми предположение бе частично опровергано още същата вечер, когато в историческия център тълпите германски, испански, полски и руски туристи бяха повече и по-гъсти от тези в Несебър, Созопол и Слънчев бряг. Така че, явно не навсякъде Бергамо е неизвестно място за екскурзия или почивка. Останалото е  много добре планирано и изпълнено – в абсолютна полза и на туристите и на постоянните жители на града.   След няколко часа прекратяваме плажуването заради придошлите облаци, обуваме кецовете и се отправяме на разходка. Четем, че Бергамо се състои от две части - Citta alta или Горният град (известен и като Старият град), където се намира историческата част на града, и Citta bassa – Долният (новият) град, който е модерната част.   След обстойна разходка и четене на информационни табели (достатъчно количество, с изчерпателна информация и еднакво оформление, за което браво!) разбираме, че Бергамо има своето достойно място в историята на Италия. Да караме по ред, обаче ;)   Оказва се, че блока където ще спим е зад сградата на общината, така че сканираме парка в двора й и продължаваме. Булевардът е оживен, редуват се пекарни, салони за красота и плод-и-зеленчуци. Прави впечатление и огромния брой банки и финансови институции – причина „неизвестна” и към момента.   Началото на площада е ознаменувано с две еднакви сгради с колонади, а от там вече се открива гледка и към Чита алта. На същото това кръстовище срещу колонадите се намира катедралата  Santa Maria delle Grazie, която също заслужава внимание. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info] Вървим нагоре, минаваме

площад Vittorio Veneto

с местния търговски център, преди който обаче е градския театър - Teatro Gaetano Donizetti.. Той е кръстен на основната гордост на града – Гаетано Доницети, който е роден тук. Написал образци в италианското оперно изкуство, той е и сред основателите на „белканто оперите” – за повече информация в Уикипедия ;). Залата на театъра е много красива и внушителна, но туровете са само за организирани групи – жалко, защото е нещо, което си заслужава да види човек.  

Общо взето тази част от града е много приятна за разходки, за кафе, сладолед и похапване.

Тук е и алеята с многото заведения и различни магазинчета за сувенири. Следва още един площад, на който обаче е разположена голяма розова градина – още преди да я видите ще я усещате. Там е и градския хотел, а след него започват тузарските къщи – навлизаме в Бевърли хилс, както местните наричат района. Къщите са явно на доста богати люде, двуместните спортни коли започват да запълват трафика, а в пространството се разнася миризма на скъпи и доста натрапчиви парфюми. Дали и в истинския Бевърли хилс положението е същото?   Отминаваме тузарите и стигаме до

друга гордост на Бергамо – първия фуникульор

Той ще ни качи до Стария град за няколко минути, и е не само първи от разходката (защото в града има два фуникульора), а и е първият в Италия, доколкото схващаме надписа. Цената на билета ни е включен в дневната карта, иначе на място е 2 евро. Самият стар град прилича на крепост – има крепостни стени от времето на Венецианската република (17 век).   Слизаме на горната станция – тя разполага с кафене с панорамна гледка, обаче заради късния вече час (около 20) тя вече е затворена. Излизаме и се озоваваме назад във времето – към сегашния момент ни придърпват тълпите туристи говорещи високо на руски…хм…братушките защо не шляпат пред миланското Дуомо, а ни се пречкат тук?!   Изчакваме ги и е време да снимаме. Лутаме из се уличките, те са много и все със завои, пресечки и общо взето се мотаем безцелно. Тук са пръснати и доста частни имоти, особено в най-горните части на хълма – началната им цена е около 2 млн. евро, но се намират и апартаменти в по-ниската част за около 1 млн ;)   Така случайно стигаме до

центъра на района - площада Piazza Vecchia

Тук са съсредоточени доста значими сгради, които са се превърнали в символите на Стария град, а и на самия Бергамо – библиотеката, двореца, капелата, базиликата и катедралата.  

Дворецът  Palazzo della Ragione

е бил седалище на администрацията на града по време на епохата на общините. В момента се обитава от картинката галерия на Академия Карара - Pinacoteca dell'Accademia Carrara. Те принципно си имат сграда в новата част на града, но тя се реставрира и сега са тук. Иначе двореца е построен през 12 век, разрушен и  възстановен отново през 16 век от архитекта Пиетро Исабело. На фасадата има изобразен лъв и Св. Марк. В атриума има добре запазен слънчев часовник от 18 век. Беше затворено, така че не успяхме да влезем.  

Cappella Colleoni и базиликата Santa Maria Maggiore

са залепени една до друга, каква е причината нямам идея. Капелата е образец на ренесансовото изкуство и е наистина впечатляваща. Там е положен саркофага на Бартоломео Колеони, чиято известна статуя на кон можете да видите във Венеция. Макар капелата да е доста по-впечатляваща като архитектура от базиликата, фактологически втората води убедително.  

Базиликата Santa Maria Maggiore

ще познаете по двата червени мраморни лъва на входа. Тя е в романски стил, а строежът й е започнат 1137 година, като е известна със своя много добър църковен хор с над 800-годишна история. Когато Бергамо е под венецианско влияние, базиликата става средище на църковната музика. Това се дължи на  композитора Гаспаро Алберти, който създава църковната полифония (два органа, цигулка и църковен хор). Смята се, че делото му е крайъгълен камък във венецианската музика, но неговият творчески разцвет е свързан именно с тази базилика, а после делото му се разпространява из цяла Италия.. Някога малко преди това  време, пък се заражда и

бергамовския фолклор – танцът bergomasci

Той се характеризира със силно комедиен и палячовски ефект, като този танц става основа на няколко пасажа свързани с елфа Пък и Оберон от „Сън в лятна нощ” на Шекспир.   Наблизо се издига и

осмоъгълния баптистерий (кръщелня),

построен през 1340 от Джовани да Кампионе за базиликата Santa Maria Maggiore.  По време на големи строителни работи през 1650 баптистерия е  демонтиран, но е запазен изцяло. През 1856 г. пресглобен  в двора й, а  през 1889 година е преместен на сегашното си място. Вътре са изобразени барелефи на епизоди от живота на Христос, статуя на Йоан Кръстител и фреска от 1340 година на Джовани да Кампионе. Около горното ниво е изградена колонада, а над нея стоят осем статуи  от 14 век, представляващи добродетелите.   Въртим се на същия площад и стигаме до

Катедрала Бергамо,

наречена още Дуомо, естествено :)) Патрон й е Св. Александър от Бергамо. Градежа започнал през 9 век, реставрирана е през 17 и 18 мек, а днешния облик е от 1889 година.  Обаче е късно вече и цялата тая красота я пропускаме, после четем в нета и цъкаме с език. Нищо де, следващия път. А до тогава продължаваме разходката си, наслаждаваме се на парка и панорамната гледка от хълма.   Хващаме случен автобус и обикаляме града. Вече е тъмно, не става за снимки, но града прави впечатление на много подреден, чист и поддържан. На доста места се ремонтира, след като затворят магазините всичко се мие, изхвърля се боклука и града светва. Доста е спокойно,  всъщност  чак сега се усещам – то си е направо пусто. Глъчката идва от заведенията, по улиците рядко се мярка човек.  

Слизаме на центъра в Новия град

и се радваме на светлинното шоу на  арката издигаща се в парка на Стария град. Наоколо е включено осветлението и така  мястото изглежда различно. Оглеждаме отново и се отправяме към леглата, че утре ни чака ранен полет към Барселона. Наспиваме се, закусваме, пускаме ключовете в пощенската кутия и се  качваме на автобуса (картата за транспорта ни още важи, така че не плащаме нищо).   Минава почивката ни и е време да се прибираме. Самолета е пълен с испански баби с перфектен маникюр, с книжка в ръка и само с ръчен багаж – отиват да щурмуват Милано. Става ни леко тъжно за нашите български баби, преглъщаме горчиво и продължаваме.  По план имаме един следобед и нощувка в Милано.Седим в самолета и никъде не се усеща нетърпеливото „ще видим Миланооооооо”, което витаеше на излитане от София. Чудим се, цъкаме и си бърборим за…Бергамо.   Макар вероятно да не се усеща от снимките, защото повече гледахме отколкото снимахме,

Бергамо е много китен, спокоен и приятелски град

Има една много домашна и топла атмосфера, която те приласкава и те кара да се чувстваш на мястото си. Това се усеща още по първите малки улички, по които свърне човек. Да, не може да си съперничи с Флоренция, Неапол или Венеция, но има своето очарование. По-късно се оказа, че моя съседка от известно време живее в Бергамо и тя казва, че за първи път се случва да обича града, в който живее. И да се усмихва без причинно всеки път когато кацне там.   Та летим и се чудим – стигаме до заключението, че почивката в Испания ни е изцедила и имаме нужда от безцелно шляене – на Милано не му е сега момента. Кацаме и веднага звъним на жената с хостела. Оказва се, че няма проблем, но ще дойде да донесе ключовете довечера, че е в Милано по работа, а и не предвиждала да настанява никого, понеже нямала резервации. Купуваме пак дневни карти, оставяме багажа и тръгваме. За протокола да вметна, че

ако някой има нужда да си остави багажа в Бергамо няма проблем

До автогарата, която е срещу гарата, пред която пък спира автобуса от летището има багажно помещение. То е частно, напълно автоматизирано и прилича по-скоро на трезор. Има около 10 камери за наблюдение, така че няма нужда от притеснение. Влиза се по леко сложна система, но работи 24 часа  и е удобно ако имате голям престой между полети и решите да се разхождате в Бергамо или в Милано. В една каса се събират 2 големи или 4 малки куфара, цената й е 4 евро за 24 часа. А пък до Милано има редовен влак, билета му струва 5 евро в посока.   Оставяме багажа в „трезора” и се мятаме на 1цата, която има спирка съвсем наблизо. Автобуса се качва между двете нива на Стария град, вече го изпробвахме на слизане миналия път, защото фуникульора не работеше вече.   Оказва се, че автобуса заобикаля долната част на Стария град и спира зад него – там е втория  фуникульор и още по-висока част. Ами още по-хубаво :D Оглеждаме се, има заведения, огромен павилион за списания и сладкарница с вкусен сладолед и нелюбезна рускиня на касата. До тук може и да се дойде пеша, като след площада продължите и се спуснете по уличките.   Отиваме към  фуникульора и

се срещаме с първия нелюбезен италианец до сега!

Отказва се, че според него картите ни не важат за „неговата” машина, ние обаче се опъваме, защото знаем че си важат и се набутваме вътре. Той само махва и тръгваме. Вътре вече има група рускини, коментирайки си колко е странно, че картите им не важали за това влакче и трябвало да плащат отделно по 3 евро в посока!!!. Кхм, частна самоинициатива или какво?!   Слизаме на горната станция, която е сред малки италиански (то какви други да са :D ) ресторантчета и кафетерии. Обстановката е идилична, ние зяпваме и никой не се сеща да извади фотоапарата си. Така че за показване няма нищо, идете и вижте сами – по-интересно ще ви е ;) Отиваме към първата наблюдателна  тераса и зяпаме гледки. Наоколо са само частни вили и един главен път още на горе. Тръгваме, камъчетата са много болезнени за уморените ни крака (всъщност всички пътища в Стария град са застлани с камъчета, които стърчат с острото нагоре и след първоначалния екстаз за масаж започват болките). Всички дървета са под формата на чадър, като по-младите си имат специални шини за насочване на клоните перпендикуляри на ствола и правилното им подреждане.   Вървим и стигаме до най-голямата забележителност за тази част на Стария град -

Castello di San Vigilio,

който днес прилича по-скоро на добре запазена крепост. Вход няма, особена туристическа тълпа също липсва. Но пък има безплатна тоалетна ухаеща на зелена ябълка. Няма  пазач или надзирател в нея, но пък никой не прави зулуми – чудна италианска работа ;)  

Наоколо е едноименния парк - Parco Del Castello Di San Vigilio

с шадраван с риби, розариум, слънчев часовник, пейки и общо-взето места аз отдих. Има изградени допълнителни стълби и укрепления, така че да могат желаещите да се качат на кулата и на западната стена, от където залеза е вълшебен. Няма вече по-високо място, на върха на хълма сме.  От едната страна остава града, а от другата  неочаквано – Алпите. Да, Алпите започват именно от Бергамо. Някъде наоколо е и ботаническата градина, но къде точно така и не разбираме.   Махаме на света, пием по една биричка за здравето на всички и слизаме обратно. Нашият „приятел” на фуникульора пак е там, като ни вижда само изсумтява. Рускините остават да си допиват в едното ресторантче.  

Минаваме отново през долната част на Стария град,

купуваме сувенири (бая скъпи, всъщност – срещу Саграда фамилия магнитите бяха по 2 евро, тука са по минимум 5), та на другия фуникульор. Там уцелваме „чичкото от приказките” както го кръстихме. Къдрокос мъж приличащ по-скоро на гондолиер. Да, пееше канцонети – съвсем сериозно. И всички в неговото влакче бяха усмихнати, човека наистина пееше много добре и зареждаше всички с енергия.  

Вече сме в новия град

Някой скоро тук беше изразил изумление, че в Италия автобусите спират само ако им махнеш и качването става само през първата врата. Ами то и в Бергамо е така, а за слизане се натиска червения бутон. Ама то и в Истанбул е така, тъй че не е новост ;)   Вече сме в новата част, забиваме се в едно ресторантче да дополеем повода. То пък

в центъра се оказва лудница. Спортен празник, някакво еко изложение и конкурса Мис Бергамо

на живо от площада, който се излъчва на живо по специалната телевизия на Мис Италия. Сумати народ, някакви ВИП личности дето не познаваме. Само едната жена разпознаваме – над 60 годишна руса водеща от РАЙ, едно време тя водеше всичко – нещо като нашата Гала, ама на повече годинки и с пластични операции ;) Конкурса печели тази дето най-се набива на очи (или е най-лансирана, така и не разбрахме) – израствала в Рио девойка с баща бразилец и майка италианка, дошла си в Бергамо да става „студентеса”. Короната връчва самата Мис Италия, която се оказва лоша комбинация между чалга дива от 90-те и кравата Милка. Честито на спечелилите, ние си взимаме багажа и отиваме към апартамента, където ни чака терасата с бамбуците. На сутринта обратно към България.   В заключение мога да кажа, че

всички станахме фенове на Бергамо

И ще се върнем там скоро. Дразня се, когато някой се отнася пренебрежително към местата в страни от обичайните заподозрени „Рим-Париж-Лондон-Мадрид-Виена” и прочие. Париж не е Франция, Рим не е Италия и така нататък. Често пъти в малките, обикновени и някак наистина живи места се крие много повече очарование, красота и наслада от пълните с туристи комерсиализирани дворци и паметници. И както гласеше един рекламен надпис зърнат нейде из старите улички - „Ti Amo, BergAmo!”   Автор: Едем   Други разкази, свързани с Бергамо – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Възможно ли е българските политици от управляващата партия ГЕРБ в близките месеци да се преквалифицират в домоуправители? Това е въпрос, който от няколко дни виси със страшна сила в публичното пространство и мъчи съзнанието на нормалните българи. Той възникна при откриването на есенната парламентарна сесия, когато основните партии по традиция обявиха в Народното събрание приоритетите си за новия политически сезон. Сред тях за пореден път се открои  лидерът на „Атака” Волен Сидеров. Той посъветва депутатите и министрите от ГЕРБ, след като не могат да се справят с икономическата ситуация в страната така, че минималната пенсия да стане 500, а минималната заплата – 1 000 лева, просто да захвърлят политиката, да станат домоуправители и да оставят тази работа на други, по-способни от тях. Идеята на Сидеров звучи примамливо, но не струва и пет пари. Той не за първи път хвърля в обществото подобни бомби, които изглеждат свързани, но в действителност нямат нищо общо с реалната икономика, с реалните възможности на страната, с реалните тенденции и видимите перспективи в света наоколо. Но може би затова всъщност и публиката, както сочат социологическите проучвания, през последните година-две все по-малко вярва на лидера на „Атака” – независимо че той сочи като причина за намаленото си влияние някакъв хипотетичен заговор на управляващите от ГЕРБ да му намалят влиянието.

Другата парламентарна формация с изтъняващо до прозрачност обществено влияние – дясната Синя коалиция, макар да се държи по-сериозно и да говори по-аргументирано от „Атака”, има също толкова малък шанс да повлияе реално на събитията през новия политически сезон и да се окаже важен фактор в изборите следващото лято. От парламентарната трибуна онзи ден лидерът на СДС Мартин Димитров открои безработицата и влиянието на монополите като основни икономически проблеми на България в момента. „Правителството тръгва към левия популизъм, а с леви решения не може да се излезе от кризата” – заяви Димитров. Сините дадоха да се разбере, че, за разлика от досега, те вече ще бъдат пълна и категорична пълна опозиция на ГЕРБ, защото доверието им във възможностите на кабинета Борисов за справяне със ситуацията и провеждане на реформи е вече напълно изчерпано. Друг е въпросът дали и доколко тази закана от дясно реално плаши кабинета Борисов. Може би не повече от заявката на ляво-центристкото Движение за права и свободи, че точно сега, тази есен, трябва не да се открива новата парламентарна сесия, а направо да се закрие целият Парламент. „Политическият ресурс на 41-то Народно събрание и правителството е изчерпан. Икономиката е болна, болно е обществото, болна е самата демокрация в България” – заяви заместник-председателят на ДПС Лютви Местан. Той допълни, че най-доброто в момента е този Парламент да се разпусне и да се проведат предсрочни избори в късната есен – нещо, което според повечето сериозни наблюдатели едва ли ще се случи. Дори и да се случи обаче, то едва ли ще внесе особени промени в сегашната политическа конфигурация.  А и да внесе промени, те едва ли ще бъдат свързани с подобряване, а не с влошаване на ситуацията. Позволявам се подобна категорична прогноза, защото едно от пределно ясните неща в българския политически живот е фактът, че до момента в страната няма категорична положителна алтернатива на управлението на ГЕРБ. Важно е да се подчертае в случая думата „положителна”, защото предлаганият вариант за ново бъдещо управление под една или друга форма на Българската социалистическа партия със сигурност носи много видими минуси, при нито един видим плюс, поне засега. Това, освен че предварително е известно от натрупания през годините опит, пролича пряко и онзи ден в Парламента, когато социалистите посочиха за свой приоритет темата енергетика, в частност провеждането на референдум за изграждането, последван от самото изграждане на АЕЦ „Белене” – руската ядрена централа, която редица независими експертизи определят най-малкото като излишна за България. Още повече, изявлението на социалистите дойде на фона на съобщение, че Европейската комисия започва разследване срещу „Газпром” за налагане на монополно влияние в редица европейски страни, включително България. Някой ще възрази, че не бива да се бърка газовата енергийна политика с ядрената. Аз лично обаче бих поискал първо да разбера каква е разликата, след като и двете тези енергийни политики, освен за икономически печалби, са неприкрит инструмент за налагане и на политическо влияние от страна на Москва.

По време на дебата онзи ден управляващите от ГЕРБ подминаха темата „Белене”, което може да се сметне за знак, че държат на позицията си срещу изграждането на централата. За сметка на това те изтъкнаха, че техен приоритет в момента е приемането и изпълнението на бюджет 2013 със заложени в него възможности за увеличаване на доходите в България. „Ще осигурим такъв обем от средства, който да гарантира както по-добър живот на българските граждани, така и да се затвърдят позициите на България в Европа като финансово стабилна и конкурентна държава“ – обеща председателят на Парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев. Така или иначе обаче, той не уточни дали, според съвета на Волен Сидеров, ако не успеят в това си начинание, водещите политици от ГЕРБ наистина няма да решат да зарежат политиката и да се  преквалифицират в домоуправители.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com