Unfair Play

Изт: pistonheads.com

Не съм юрист и винаги съм разбирал термина „авторско право” в буквалния смисъл – като авторско право, т.е правото на автора, за авторство, върху неговите авторски произведения. Това няма нищо общо със средствата, формите и начините за разпространение на тези произведения.

Нарушение на авторското право, от неграмотната ми камбанария, например, е да сложиш името си под „Душа назаем” и да кажеш, че ти си я написал.

Да притежаваш хартиено копие от книгата ми и да го дадеш на един-двама-трима, пет, десет приятели назаем, за да го прочетат и те, не е нарушение на авторското ми право.

Не е нарушение на авторското ми право да събереш 200 човека в зала и да им я зачетеш безплатно.

Не е нарушение на авторското ми право да свалиш книгата безплатно от интернет и да я споделиш с 200-400-500 твои приятели, по имейл или чрез социалните мрежи, за да може те също да я прочетат безплатно.

Не е нарушение на авторското ми право да качваш книгите ми по всевъзможни торенти, форуми, електронни библиотеки и сайтове за свободно споделяне.

Това не е нарушение на авторското ми право, това е повсеместно разпространение на авторските ми произведения!

И не само, че ви насърчавам, но и ви умолявам – правете ги тези неща!

Да защитиш един носител на авторско съдържание с авторско право е все едно да влезеш с кофа в морето и да твърдиш, че водата в кофата е по-различна от останалата, защото е твоя, понеже ти си донесъл кофата.

Не би било почтено да продаваш творчеството ми, без моето разрешение и знание, например, но какъв, по дяволите, би бил проблемът да го ползваш и разпространяваш колкото си искаш и то – напълно безплатно?

Не съм, естествено, единственият автор, който се застъпва за свободното споделяне на авторско съдържание и за неговото безплатно разпространение онлайн. Аз съм един от най-дребните – има къде-къде по-прочути / авторитетни / богати автори от мен, които са на мнение, че свободното разпространение на авторските им продукти онлайн не само не ограничава търговската реализация на същите тези продукти, ако имат комерсиален вариант, но дори я насърчава.

Не желая да влизам в конфликти с хората, които държат на всяка цена да контролират методите, средствата и формите за разпространение на авторското им съдържание и, които настояват това да не се случва безплатно. Те имат своите основания, аз имам моите. Единственото ми възражение е срещу начина, по който го правят, защото той е:

а/ анти-еволюционен

б/ ретрограден

в/ обречен.

И, освен това, е доста негативен, което го прави несимпатичен.

В моите очи.

Разберете, аз не мразя парите. А хората на изкуството са ми симпатични. Бих искал да ги видя всичките богати – до един. Но, когато гледаш как другарчето ти пикае срещу вятъра, единствената нормална, естествена, приятелска и човешка реакция е да му посочиш този факт, като оставиш на него решението дали иска да ходи с опикани крачоли (пред многобройната си аудитория) или не…

Защо анти-еволюционен?

Защо интернет е първият по рода си и единственият в историята на човечеството проект, в който участва цялото човечество. Нито една философска система досега, нито дори войната и световният мир не са успели да обединят толкова много хора, от толкова различни социални, икономически, географски и културни среди, в една толкова обща цел.

Замислете се: телекомуникационните компании и кварталните доставчици опъват кабели и антени, някой някъде произвежда сървъри, друг компютри и портативни устройства, трети пише софтуер за тях, всички участват в този проект, потребителите плащат абонаменти, допринасят и споделят съдържание…всеки е съгласен и всеки е „ЗА” дистанциите да се скъсят, за да има достъп до останалите в мрежата. Независимо от личната мотивация да участва в „проекта”, всеки участник допринася с нещо за реализацията му.

Духовно-ориентираните хора знаят, че са клетки в един общ организъм, наречен човечество, където всички сме свързани, подобно на клетките в човешкия организъм, по начин, който все още е неизвестен за науката.

Материализацията на тази духовна хипотеза е глобалната мрежа – резултат от продължителната и целенасочена еволюция на човечеството към всеобща свързаност и повсеместно споделяне, на които имаме привилегията да се наслаждаваме днес.

Безсмислено е да обяснявам, че всеки опит да се застане на пътя на този единствен по рода си, общочовешки, еволюционен проект е обречен на провал.

Причините са две: първо, еволюцията винаги се движи напред, тя е еднопосочен процес и второ – когато има конфликт между интересите на общото и частното, печелят винаги първите, в дългосрочен план, защото общото може да съществува без частното, но обратното никак не е вярно…

Защо ретрограден?

Защото се опитва да съживи труп. Феър плей кампаниите не търсят нови,  алтернативни, еволюционни, изгодни за всички решения, а се опитват да върнат статуквото от миналото, когато начинът за разпространение на творчеството беше по-скъп, по-бавен, по-труден и по-ограничен от днес. Но беше по-изгоден за група от хора.

Вижте, интересите на един писател, ако са поставени на кантар, срещу интересите на неговите многобройни читатели, винаги имат второстепенно значение, защото той е невъзможно да съществува без тях, читателите, като аудитория, а те са напълно самостоятелни да отворят книгата на който и да било друг автор.

Така че, съветът ми е следният: ако публиката ви иска да се наслаждава на вашето творчество, независимо в каква форма творите и, ако иска да  му се наслаждава безплатно, дайте й това право! Дори я насърчете! В противен случай, вие не защитавате никакво изкуство, а само егоистичния си интерес. На никой не му пука за последния, именно защото е егоистичен.

Грешка е да се заканвате на хората, които ви обожават. Без тях вие сте просто един храносмилателен тракт, а не артист, за какъвто се представяте в обществото. Помнете, че щедростта е едно от най-красивите човешки качества. Артистите, те не са ли по-изтънчените човеци, с по-изисканите маниери? Не е ли тяхна ролята да дават пример и да движат обществото напред? Да вдъхновяват? Защо тогава участват в кампании, които се опитват да съживят миналото?

Защо несимпатичен?

Самата кампания в България има подчертано негативен характер. Тя, по същество, е рекламна кампания, с единствената разлика, че не продава някакъв продукт, а идеи, затова я наричат още „социална” кампания.

Имам известен опит в рекламата и от опит зная, че негативните внушения трябва да се избягват. Причината е проста – всяка кампания се стреми към провокирането на някакво действие – да купиш, да повярваш, да участваш в процеса. Всяка кампания търси положителното, про-активно поведение у потребителя, като антипод на бездействието. В този ред на мисли, негативните послания са неудобен инструмент за генерирането на про-активни, положителни действия, например – за купуването на албуми с права.

Негативният тон на рекламните кампании създава противоречие между интересите на кампанията и хората, за които е предназначена. Генерира се противодействие, а не съ- действие. В крайна сметка, рекламните кампании разчитат на добрата воля на своята аудитория – на убеждаващия стимул, а не на принудата като инструмент. Как ще мотивираш потребителите да плащат на творците, като открито ги наричаш крадци?

Нека разгледаме три конкретни примера:

Творец отмъква автомобила на своя фенка от мола, за да й отмъсти. Негативно послание. Можеше просто да й го поиска назаем. И тя щеше да му го даде. Нали затова е фенка!

Друг творец се промъква тайно в жилището на свой фен, за да му яде от студената шунка в хладилника, отново с цел да отмъсти. Негативно послание. Можеше просто да му отиде на гости. Всеки фен би си ударил задника в тавана от кеф да нагости любимия си артист с топли специалитети, плюс отбрана селекция от вина и ракии!

Красив музикант от женски пол свири на улицата, а минувачите обират даренията й, вместо да оставят такива. Тук аудиторията, за която е предназначена рекламата, вече буквално краде, при това – кеш и то – със собствените си ръце! Негативно послание. Тя можеше да събира даренията си онлайн. Тъкмо щеше да има и по-широка аудитория.

Няма да продължа с примерите, защото не искам да се заяждам нито с авторите на кампанията, нито с творците, които стоят зад нея. Това си е техен избор и техен начин на изразяване. Но искам да покажа, че за мен, като автор, този начин на изразяване е твърде несимпатичен. А като потребител на тяхното изкуство ми изглежда три пъти по-несимпатичен.

И, за да не бъда голословен, след малко ще отида да гледам Асен Блатечки на сцена, за което, съвсем естествено, ще си платя. После, ако иска, мога да го заведа у нас и да му сготвя целия хладилник, но ако се промъкне тайно през нощта за студения салам, ще яде само шамарите на сотаджиите…

В заключение

Поуката от всичко казано до тук е, че нещата са такива, каквито са и ние нямаме друг избор, освен да ги приемем. Не можем да вървим срещу еволюцията на човечеството, само защото посоката на тази еволюция, поне временно, не ни е изгодна.

Да, артистите и продуцентите, авторите и издателите, музикантите и лейбълите ще направят крачка назад, за да може аудиторията да спечели повече изкуство и повече свобода…на много по-ниска цена.

Еволюцията винаги е еднопосочен процес, а когато има конфликт между интересите на общото и на частното, първите винаги печелят в дългосрочен план, защото общото може да съществува без частното, но обратното никак не е вярно. Помнете това.

Играйте в повече представления, участвайте в повече проекти, пишете повече текстове по поръчка, свирете повече на живо, контактувайте повече с аудиторията си директно, без посредници и оставете глобалната мрежа да работи за вас, вместо да й се противопоставяте. Аз също искам да живея от пасивен доход под формата на авторски хонорари, но очевидно не съм уцелил епохата. А вие нямаше да четете това и дори нямаше да знаете, че съществувам, ако не беше стремежът на човечеството към всеобща свързаност и повсеместно споделяне, на които имаме привилегията да се наслаждаваме днес.

В природата няма празно.

Глобалната мрежа увеличава всеобщото изобилие – в този процес някои от старите източници на доходи ще отмират, като нефункционални, но на тяхно място ще се появяват нови и нови, още по-добри и още по-оригинални начини артистите да получат своето. Без задължително някой да губи от това. Единствените смислени сделки са сделките win-win. Всичко останало е измама. А природата не търпи празно. И за артистите тя няма да направи изключение.

Тихомир Димитров

Прочети цялата новина

Свързани новини: