В процеса на надигане на обществото срещу даден режим, винаги това носи сътресения вътре в самото общество. Една от последиците на надигането е именно желанието за организация, солидарност и в крайна сметка създаването на основите на гражданско общество, ако то липсва. В Сирия има проблем с гражданското общество и това се вижда в момента, когато из цялата страна се усещат ударите на гражданската война. Млади сирийци все по-често поглеждат към опита на други, за да го приложат в страната си. Текстът, който ще прочетете по-долу е пример за дебата, който се води след новото поколение. 

Автор: Хиба Фесал, за Shams Soury

Когато отворя очите си всяка сутрин и се приготвям да тръгна към лабораторията, включвам телевизора, за да чуя новините от дома, надявайки се, че нещо се е променило и, че тиранията си е тръгнала. Но зверствата нарастват от 150 убити до 200, до 300 средно на ден, за да станат по 1000 загинали седмично.

На фона на безпомощността и тишината на света, сирийците имат друг избор, освен да го направим от самите себе си. Много от тях, ще подхванат всяко изречение във всяка статия, на която се спрат и ще се подиграват от мисълта за малки индивидуални усилия, които се събират заедно. Това е начинът, по който сирийците могат да започнат да строя общество. Въпреки това, преди да се спрем на това, какво означава този термин?

Според определението от Международната организация за гражданското общество, организация, в която скандалният Франсис Фукуяма е съветник, терминът “гражданско общество” все още не разполага с ясна дефиниция. Тя твърди обаче, че независимото гражданско общество може и трябва да бъде “третият сектор, различен от правителството и бизнеса”. От тази гледна точка, гражданското общество се отнася по същество до т.нар. “междинни институции” като професионални организации, религиозни групи, синдикати, граждански организации, които дават глас на различни сектори на обществото и обогатяват участието на обществото в демократичните държави. Въпреки това, има непрекъснат дебат относно етичните и финансови ангажименти на такива институции.

Активността на гражданското общество в Сирия никога не е съществувала в ерата на Асад. Всички професионални съюзи са под държавен контрол, подобно на онова, което Оруел описва в “1984″. Дори части на международни НПО-та не могат да избегнат наблюдението и контрола на партията Баас, която застрашава живота на всеки, избрал тази област. Ето защо, когато избухнаха сирийските бунтове, пребиваващите в чужбина сирийци счетоха, че е трудно да се осъществи колективна работа в голям мащаб. Закони, забраняващи свободата на събрания (публични и частни) са оръжия, които запазиха властта на Баас за около половин век.

Видът на трудностите варира в зависимост от местоположението на активиста. Постоянно пребиваващите в тоталитарни страни сирийци не могат да дадат максимални усилия за Сирия като групи, заради законите, ограничаващи правото на събрания. Докато пребиваващите в чужбина, главно в силно развити държави, сирийци  нямат този проблем, то унаследената култура на страха надделява и кара средностатистическия сириец в чужбина да подозира, че други сирийци са от сирийското разузнаване и служби и, че неговото семейство в Сирия ще бъде застрашено.

За да се реши дилемата с негативността относно даренията, един въпрос може да ги убеди: как ще стигнем до хората, които искат да помогнат на Сирия? Този процес включва регистриране на организация, планиране на събития, за да дойдат гости, да се събират дарения, да се документира процеса, да се изпращат пари, да се кандидатства за отпускане на средства, да се призовава за подкрепа от други организации, да се информират хората за каузата и много други неща, които не включват само дарения! Има много, в което можем да помогнем!

Чудесен пример, който винаги съм искала да дам на колегите си сирийци е кампанията на One за Африка. Тя наблегна на работата, която се извършва вътре в африканските страни и отвън от емигранти, за да помогне за възстановяването на страни, пострадали във войни и тирания… не твърде различно от Сирия.

Моля, погледнете тези  случаи по целия свят, вярвам, че гласът на един човек може да направи промяна, така че не се подценявайте, можете да помогнете!

* Хиба Фесал е сирийка, която публикува в “Shams Soury”  

Предполагам заради ежедневието в града, избрах да чета книга за приключенски пътешествия. Често рутината и повтарящите се събития през седмицата ме подканват към мисли за пътуване. Възможно е и подклажданият през тийнейджърските ми години интерес към приключенска литература да оказва…

Има още →

това е читалнята към Детски отдел на Столична библиотека. помещението има нужда от ремонт - такъв не е правен отдавна, подът е под всякаква критика, стените са потъмнели от времето, книгите се нуждаят от по-уютен дом, а децата - от по-приветлива обстановка освен, че няма пари за нови книги (което само ...

Предполагам заради ежедневието в града, избрах да чета книга за приключенски пътешествия. Често рутината и повтарящите се събития през седмицата ме подканват към мисли за пътуване. Възможно е и подклажданият през тийнейджърските ми години интерес към приключенска литература да оказва своето скрито влияние. Семейство французи преприемат поредица от пътувания през Африка, през Хималаите, през остров [...]

Преди известно време ви разказах за "Нека големият свят се върти" на Колъм Маккан, но сега искам да добавя още няколко неща, които се надявам да ви се сторят интересни.

Започнах книгата веднага след като прочетох "Хлебарката". Тръгна трудно и ми се стори малко тромава, след всички тези емоиции при Рауи. Това бе само на пръв поглед, може би заради откъслечното ми четене. За пореден път се убедих, че подобен тип литература не може да се чете по 5-10 минути, заспивайки вечер. За да усетя една книга, трябва да се потопя изяло и да заживея с нея, пък било то и само за ден два. Изчаквам я да ме хване и да не ме отпусне до края.

Така стана и с Маккан. Толкова силно ме вкопчи, че след като я прочетох, още същата вечер изгледах и филма, който е свързан с централния разказ в романа. Централен не само защото присъства навсякъде в книгата, а и защото дава физическо изображение на същинската история в книгата. Илюстрира тънкия баланс, който държи Кориган (свещенник от ирландски произход) между духовния, материалния и женския свят. Баланс, който на пръв поглед изглежда абсолютно невъзможен, също толкова, колкото и да качиш 2 тона оборудване (тайно) на двете кули, за да опънеш там въже и да изиграеш 45-минутен пърформанс на тази височина, а публиката да е цял Ню Йорк. За корицата смесих метафората с истинската история и изкарах свещенника, ходещ по въжето-заглавие, пазещ по-трудния баланс.

Друго нещо, за което си мислех, четейки тази книга, е това как романите могат да те подготвят и запознаят с един град много по добре от всеки един гайд или справочник. Как не изпитах културен шок, попадайки в апартамент в едно от гетата на Хавана, откъдето идват повечето от историите на Педро Хуан Гутиерес в "Мръсна хаванаска трилогия". Същото бе и с Индия и "Белият тигър". С радост подарявам английската версия на "Соло" на чуждестранните си гости в София. Надявам се скоро да успея да посетя Бруклин и да съм достатъчно подготвен за него, разбира се :)

На снимката долу моята приятелка Айлин от Бруклин с българските издания на "Соло" и "Нека големият свят се върти". Тя е олицетворение на това как човек може да живее еднакво добре и в САЩ, и България, а защо не и във всяка точка по света - където си пожелае. Нещо, което се отдава на малцина.

Реших да подкрепя шествието на 1 октомври, защото всяко прекаляване, включително и това (и най-вече това) на властите трябва да бъде наказвано. Тъкмо се бяхме примирили със старите правила за синята зона, тъкмо бяхме посвикнали с тях и се бяхме върнали да си гледаме работата, кой с каквото се занимава в този шарен живот, когато лакомията на столична община изби в инициатива за нови по-скъпи и по големи зони за платено паркиране. А когато лакомията е съчетана с простотия и некомпетентност, резултатите са ужасяващи. Трудолюбието и гостоприемството били национални черти на българите. Глупости! Национални черти са лакомията и простотията или поне са те, ако приемем овластените по един или друг начин българи за представителна извадка на нацията, каква би трябвало да се очаква да бъдат.

Та лакомията и простотията на столична община пръкна една наредба за паркиране, толкова некадърна и нелепа, че два месеца вече не може да влезе в сила и ще доведе до това хората, които живеят в зоните за платено паркиране, да поискат да не плащат изобщо, след като вече веднъж се бяха съгласили да плащат разумна цена при предишната наредба, макар че и тогава плащането беше незаконно, защото срещу него гражданите не получаваха нищо конкретно и гарантирано.

Говорил съм го публично, писал съм го, но ще го кажа още веднъж: решението може да бъде много просто и организацията – лесна и изпълнима.

Първо. Съгласяваме се, че паркирането в София ще бъде платено. Но за да няма дискриминация на териториален принцип, ще бъде платено на цялата територия на града. Тази територия ще се раздели за зони и хората, които живеят където и да е в дадена зона, ще паркират абсолютно безплатно в цялата зона. Другите ще плащат цена, която ще е определена след обсъждане с тях и при категорично ясен ангажимент за какво ще се харчат и в какво ще се инвестират така събраните от общината пари. Та, например, ако аз живея в Младост, паркирам там безплатно, но си плащам, ако отида да паркирам в Люлин. И обратно.

Второ. По силата на това, че живея в дадена зона, ми се учредява право да паркирам един автомобил навсякъде в нея. Това право се учредява на мен, а не на автомобила или на имота, в който живея. За доказателство, че наистина живея в тази зона, общината нека бъда така добра да се довери на полицията, която ми издава лични документи, и да се съобрази с адресната регистрация, написана в тях. На полицията трябва да вярваме, нали? Щом полицията казва, че живеем там, там живеем и – точка. От общината се иска само да ми издаде карта, подобна на кредитните карти, които ни издават банките. Тази карта ще има чип и този чип лесно ще може да бъде разчетен с уредите на общинските блюстители със зелените елечета. И в който и да е автомобил да се намира тази карта, то той може да паркира безплатно в съответната зона. Ако ми дойде някой на гости с колата си, аз ще му дам картата и той ще паркира в зоната, а къде е моята кола в това време си е лично моя работа. Говорим за право на гражданин, а не на автомобил, апартамент, гардероб или пиано. Един гражданин – едно право за паркиране. Толкоз. Ама някоя баба без кола, ще си продаде картата. Нейна си работа. Правото си е право и тя го има по силата на адресната си регистрация.

Ето това е философията на нещата, ако сме решили, че живеем в демократична държава с гражданско общество. Да не говорим, че властта на общината е доста по-различна от властта на държавата. Общината е нещо като голям домсъвет, излъчен от собственици, които съжителстват не в сграда, а в град. Общината е избрана, за да защитава и провежда интересите на собствениците, които са я избрали. Да защитава интересите им, а не да ги тероризира и рекетира, да ги ограбва и унижава. Защото, ако домсъветът краде собствениците, домоуправителят яде бой. И освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен!

Tweet

Сутринта пуснах своя Kindle (с клавиатура), за да свали последния брой на Капитал и да си го почета на терасата. Когато го погледнах малко по-късно, ме посрещна ново заглавие в списъка с неща за четене – Your Kindle is Updated. Оказва се, че през дните, в които Kindle-ът е бил спрян, Amazon са пуснали софтуерен ъпдейт за последното поколение Kindle с клавиатура.

Да, въпреки че пуснаха много нови модели, не забравят и старите, които много от нас ползват. Вярно, не първото и второто поколение, но и това е нещо, имайки предвид, че последната генерация е на малко повече от две години.

Хубавите за мен неща са, че:
- четенето ще стане още по-лесно заради по-контрастния шрифт;
- ще усетим разнообразие в начина, по който изглеждат електронните книги, благодарение на Kindle Format 8;
- ако реша да си купувам аудио книги, ще мога да ги слушам на всички устройства, без да губя представа докъде съм стигнал (Whispersync for Voice). 

Има още и родителски настройки за ограничаване на достъпа, подобрения в изобразяването на комиксите и детските книжки, таблиците и картинките.

Пуснете своя Kindle Keyboard в дебрите на интернет за малко, за да се сдобие и той с версия 3.4. Можете да го обновите и собственоръчно, като го свържете към компютъра си.

Подобни статии:

1. Kindle апликацията вече и за деца
2. Kindle vs екзотични почивки до Карибите

Веселина Седларска

Изобщо няма да си правя труда да ви лъжа, че такъв разговор се е състоял. Не се е състоял. Но би могло. Нужни са само един американец и един българин. Джон и Иван, да речем. Седят на чашка и попоглеждат към телевизора. Иван е патриот, Джон е…. ами, американец.

Голямата новина е, че американски консорциум иска да строи „Белене”. Джон вдига чаша: „О, страхотна новина!” Иван стиска чаша: „Страхотна далавера!” Джон не разбира, предварителната му информация е, че България е страна, в която инвестициите са редки и непредвидими като епилептични припадъци. По-добре ли е да не се строи? – пита. „Да не се строи е също страхотна далавера” – отговаря Иван. Как така от две противоположни неща и двете са далавера, чуди се Джон. „Виж сега, в България от две неща три са далавера – така по-ясно ли е? Ти си мислиш, че е американска инвестиция, ама аз си мисля, че не е нито американска, нито инвестиция.” Джон гледа така, като че ли започва да осъзнава, че България е едно нещо, което не можеш нито да изплюеш, нито да преглътнеш.

„Това с разпита на рапърите сериозна новина ли е?”, пита Джон, който изпитва затруднение да различава новините от шоуто, бодигардовете от политиците, вип личностите от маргиналите, футболистите от анонимните алкохолици и други такива взаимноизключващи се групи в неговата страна, но напълно заменяеми в нашата. „Много сериозна новина, поругали са националния флаг – пояснява Иван. – И се чудя, че питаш, като знам отношението към американския флаг. Какво ще се случи, ако някой изгори американското знаме, сещаш ли се?”

Джон, оказва се, е подготвен. „Изгориха го. През 1968-ма, на онова място между Конгреса, обелиска на Вашингтон и паметника на Линкълн. Съдиха този, който го изгори. Съдът реши, че всяко действие по отношение на флага е израз на гражданско чувство и позиция и по тази причина се приравнява към правото на свобода на словото.  А първата поправка към Конституцията забранява да се установяват с какъвто и да е закон границите на тази свобода. Американското право е прецедентно, сега който и да запали знаме, може да се позове на това решение на съда.” Иван се опитва да обясни: „Ама тези рапъри са се подиграли с бялото, зеленото и червеното, с цветовете на флага…” Тук Джон го прекъсва: „А онези лентички, които вашите ръководители режат при откриване на строителни обекти, не са ли също в бяло, зелено и червено? Да се режат на парчета не е ли в такъв случай престъпление? На всичкото отгоре те си ходят с уликите в джоба, броят си ги, подаряват си ги. Не знам, питам, ти ми обясни.” Иван също е затруднен да различава някои неща: например свободата на словото от пустословието и словоблудството, гражданската позиция от мрънкането, търпението от търпенето и търпежа.

“И това, че на месец в България се дават 150 000 подкупа ли е сериозна новина” – пита Джон. Е, тия са сивите подкупи, полуофициалните, сигурно има още толкова черни, отговаря Иван. Джон вади калкулатор: „Значи докато ти ми обясняваш с едно изречение какво става, се дадоха и взеха 3-4 подкупа? Не че при нас не се дават подкупи, но те са на такова високо равнище, че бройката е малка, а сумите огромни, различно е. А в новината казаха, че тук го правят обикновените хора и даже без да им поискат.”

Иван е затруднен. Не е единодушен. Според него американците, които са узаконили ходатайството със закон за лобирането, не бива да се правят на много изненадани. Е, направили са го, защото са се сетили да прибират данъци от ходатайстването. От своя страна Иван се сеща, че тук пък депутат се сети да прибира данъци от пенсиите и решава да е откровен: „Така е, ние профилактично си знаем, че трябва да дадем подкуп, затруднява ни обикновено колко да е сумата. Ако дадеш малко, работата няма да стане. Ако дадеш много, минал си се.” Ами направете си ценоразпис, предлага Джон. И ни в клин, ни в ръкав пита: „Вие имате ли индустрия? Защото ми се струва, че тук икономиката се състои от това 80 процента от населението да продават разни неща на останалите 20 процента.” И добре, че си отговори сам, защото Иван си дава сметка, че едва сега се замисля абе ние всъщност имаме ли индустрия?

Виж по казуса Опиц Иван има солидно мнение. Този човек не трябва да излежава присъда, защото на хората им е писнало от кражби. Особено по селата, където циганите са тарашили всяка къща. Като ти падне пердето от гняв, как няма да стреляш. Джон обаче търси друга гледна точка: „Пердето пада пред очите също така и от глад. Ако стрелянето по човек от гняв е аргумент, то би трябвало и кражби на циганите от глад да е аргумент.” Тук Иван се чувства призван да извади също толкова логичен аргумент: „Гладни са, защото не работят. Да работят!” Джон обаче вика: Къде? И хайде пак вие имате ли индустрия.

Новините завършват със спокойна картинка от някакъв български град, циганско лято и палми. Тази новина за екологична акция против глобалното затопляне ли е, пита Джон. Гледай ти какво му минава през ума: че за да протестират срещу замърсяването на природата, еколози са наредили по улицата палми, да стане ясно колко нелепо е чрез разширяване на озоновата дупка да си инсталираме тропиците тук. Не, казва Иван и за яснота прибягва към американски шаблон: палмите не адресират глобалното затопляне. „В такъв случай да не би да адресират изсичането на горите? В смисъл унищожават се истински дървета, затова ви слагаме дървета в саксии, за да видите колко е грозно.” За красота ги слагат, казва Иван. И не еколози, а кметове.

Новините са свършили, започва „ВИП брадър” и се налага Иван да пообясни на Джон коя е Памела Андерсън, защото когато Джон е започнал да се интересува от гръдни обиколки Памела вече си била тръгнала от САЩ и поела към държави, на които Джон не е чувал столиците. В този смисъл Джон е по-близко до Златка Черната, отколкото до Памела. Водещите на шоуто са бурно развеселени от това как ще протече етническият конфликт между Бони и Ники. Тук Иван окончателно се убеждава, че Джон е голям задръстеняк. Обезпокоен бил, че с лека ръка някаква кавгица се определя като етнически конфликт. Чувал бил, че на Балканите България се гордее с етническия си модел, а виждал колко нехайно се драска с кибрита, за да се произведат фойерверки. В новините току-що говорели с опечален глас за годишнината от събитията в Катуница, а веднага след това в шоуто етикирали някаква лична дрязга като етнически конфликт. Въобще и изобщо той оставал с впечатлението, че ние тук си произвеждаме етнически събития за вдигане на рейтинга и в политиката, и в шоуто.

След третата чашка Иван вече е по-близо до Джон, отколкото до патриотизма. Доверява му се като възмутен на възмутения: „Ей затова няма да им гласувам догодина на изборите за парламент!” О, парламентът избира ли се, киска се Джон. Той пък мислел, че в парламента ни по право влизат собствениците на соларни паркове. Като пътувал из страната все му обяснявали: този соларен парк е на този депутат, онзи на еди коя си депутатка. В Америка инсталациите били по навесите на спирки и покриви главно. Такава депутатска привързаност към алтернативните източници на енергия не бил виждал. Е, и такъв хубав чернозем, задраскан от енергийни инвестиции, не бил виждал.

 След четвъртата чашка Иван вече се интересува от правилата на имиграционните служби в САЩ. Аз, вика, се вливам решително в шестата емиграционна вълна, или седмата, ако не е осмата…абе, последната. „Последната знаеш ли коя е? – пита Джон. – На неродените българи. Три бременни жени вече ме питаха дали името, което са намислили за бебето, може да се произнася и възприема на английски. Не им виждали бъдещето тука.”

То че тук човекът не е важен, е ясно – казва Иван, но ти кажи защо кокошките са важни, този закон за щастливите кокошки от вас тръгва, какво му е нормалното? „Нормалното е, че кокошките не могат да говорят, да протестират, да се борят, да дебатират, да упражняват натиск и контрол и затова трябва да бъдат защитени. А хората могат да се отстояват сами…” Джон можеше и да каже още нещо, ако на това място Иван не слага край на българо-американската дружба с: Ти мен кокошка ли ще ме наричаш бе !?

В. „Преса”

Предлагам на вниманието на читателите три текста, само два от които на пръв поглед имат връзка с една и съща тема. Какво е общото обаче между веселичкия текст във възхвала на правото на премиера Борисов да си прави каквото иска и да не дава обяснения никому за нищо, и двете следващи информации на „Дневник“ и „Биволъ“ за изплуващите факти около далаверата „Белене“? Връзката е пряка- правят си с нас каквото си искат, защото им позволяваме и защото публикациите, като тези в „Дневник“ и в сайта „Биволъ“, са голямо изключениев днешна България. В българските медии съмнението в правотата на владетелите на самите медии и истинското разследване е кауза невъзможна. Изключението от това правило само го потвърждава и си струва да бъде видяно и осмислено. (ivo.bg)

събота, 29 сеп 2012 г.

Batman Forever

Как прелитам си е моя работа!

BNews.bg

Как осигурявам моята сигурност – това си е моя работа, обяви премиерът Бойко Борисов в отговор на журналистически въпрос в севлиевското село Ловнидол относно ползването на военни самолети. Заплащането ще стане, когато му дойде времето, добави той.

Милиони, милиони, милиарди ние сме спестили на държавата. Десетки тонове наркотици сме задържали през последните месеци и как ще си осигурявам преминаването, защото виждате, че аз всеки ден съм в някой град или село, и трасетата, по които преминавам, как си ги осигурявам или

кога ги прелитам и по какъв начин, на никой не считам за нужно от моите врагове да ги уведомявам предварително”,

заяви Борисов, когото вицовете и народния фолклор неслучайно свързват с филмовия герой Батман.

Премиерът направи изказването си ден след като БСП обвини правителството, че е направило паралелен правителствен авиоотряд от военни вертолети, които ползва за пътуванията си из страната докато армията изнемогва за пари.

Данъкоплатците не са ощетени по никакъв начин,

увери той: „Факт е, че ние 30 пъти повече усвояваме пари от еврофондовете. Данъкоплатците в България бяха ощетени, когато всички програми на Европейския съюз бяха спрени. Всички. А сега ние сме единствената може би държава в ЕС, която няма нито една спряна програма. И ние ги даваме тези пари на българските данъкоплатци”.

Бойко Борисов отново попита защо е трябвало да се купуват транспортни военни хеликоптери и самолети, които стоят празни, предаде “Дарик”.

„Ако не съм летял с тях, те щяха да ги излетят във въздуха, щото трябва да натрупат тези часове”,

заключи Борисов.”

ДНЕВНИК:

29.09.2012

“Арун Савкур – единият от чужденците, твърдящи, че имат интерес от закупуване на проекта за АЕЦ “Белене”, е бил глобен в Италия за опит за манипулиране на борсата чрез разпространяване на невярна информация.

В България индиецът, работещ в Ню Йорк, се появи в парламента като представител на основния потенциален инвеститор Quantum Group.

Италианската преса обаче съобщи миналата година, че Арун Савкур е бил глобен с 300 000 евро и прокуратурата е предложила да му бъдат повдигнати обвинения за това, че е излъгал, че се интересува от приватизацията на авиокомпания “Алиталия” през 2007 г.

Комисията за контрол на борсовата търговия Consob е приключила разследването си и е взела решението на 28 юни 2011г., но то бе обявено едва в началото на март 2012г.

В него се посочва, че в края на 2007 г. Арун Савкур разпространява невярна информация, че представлява консорциум, искащ да придобие предложените от министерството на икономиката и финансите 49.9% от “Алиталия”. Между октомври и декември същата година той твърди, че консорциумът се състои от LLC Evergreen, Evergreen Special Situations Fund III LP, THL Transportation Equities Fund и голямата южноазиатска авиокомпания Singapore Airlines. Скоро Singapore Airlines отричат да имат каквото и да общо с инициативата на Савкур.

През ноември 2007 г. той разпространява за медиите съобщение за заявен интерес от Evergreen Fund LP, THL и “водеща международна авиокомпания” за преструктуриране и рекапитализация на изпадналата в затруднение “Алиталия”. С приблизително същия текст той изпраща писмо до президента и борда на директорите на “Алиталия”, както и до министерството, и получава мандат да получи информация, необходима за оценка състоянието на компанията (т.нар. дю дилиджънс).

В средата на декември Савкур, подписал се като “директор на Evergreen LLC”, завява интерес с писмо, в което между другото се твърди, че Evergreen LLC координира консорциум, че в бъдеще този консорциум ще включва Singapore Airlines, че ще предложи оферта за закупуване на предложения пакет от “Алиталия” и че споменатите членове на консорциума Evergreen Fund LP и THL управляват активи за над 170 млрд. долара.

По повод тези факти, изброени в решението на Consob, комисията заключава, че “в контекста на съществувалия по това време интерес от инвеститори (…) това е можело да повлияе на решенията на инвеститорите относно инвестирането в акции на “Алиталия”. Подобно нарушение – “разпространяване чрез медиите, включително в интернет и с други средства, на информация, слухове или фалшива или подвеждаща информация, която е възможно да изпрати фалшиви или подвеждащи сигнали, засягащи финансови инструменти” – се наказва в Италия с глоба между 100 000 и 25 милиона евро и от Consob определят административна санкция от 300 000 евро.”

Българска следа в QUANTUM води към банкера Банкер     by newswriter on 30/09/2012 9:57 AM Биволъ http://bivol.bg Мрежата е коварна и паметлива. Дори когато нещо е изтрито, някъде се пази архив. Читател сигнализира, че е открил съдържанието на страницата на инвестиционния фонд на мистериозния кандидат-инвеститор в АЕЦ Белене – Quantum Group. Както писа по-рано Биволъ, в момента линкът води към несъществуваща страница. Оказва се, че това не е грешка в линка, страница е имало и е била изтрита. Кога точно и по какви причини е заличена информацията за инвестиционния фонд можем само да гадаем. За последно страница е индексирана в архиватора на 11 ноември 2006 г. http://web.archive.org/web/20061111000914/http://quantumgroupus.com/Industries/Evergreen%20Fund/Evergreen%20Fund.htm От текста се разбира, че инвестиционните фондове на Quantum всъщност са три: - Evergreen Fund, управляван от Quantum Fund Management Ltd., който се специализира в технологични инвестиции в Азия и се хвали с управлявани активи на стойност 1 587 786 078 евро. - Quantum Fund LP, който инвестира в САЩ в IT-компании, телекоми, мини, енергетика и имоти. Фондът се интересува от старт-ъп компании, и обещава да вложи до 564 милиона долара. - Quantum Investments пък се интересува от тежко машиностроене, металургия, фармацевтика и развойни инженерингови дейности в САЩ. Този фонд е управляван от Арун Савкур, който в момента представлява основния инвеститор кандидат да строи АЕЦ Белене – Quantum Group Българската връзка обаче цъфва от последната структура, именуваща се Quantum Financial Advisory Services. Като корпоративен партньор е посочена фирма с абревиатура TFN, но кликването на нея отваря вече несъществуваща страница на “Глобал файненшъл нетуърк” (GFN), на която е посочен и българския партньор: “Болкан кепитъл мениджмънт”. http://web.archive.org/web/20061019075240/http://fnetwork.net/index.html Двете структури се владеят от Правин Банкер и синът му Седрик Банкер (откриват се още като Банкър или Бенкър). Банкерът Банкер Роденият в Шри Ланка американски гражданин Правин Банкер е известен като инвестиционен банкер. В биографията му публикувана от Investor.bg пише, че е “екзотичен банкер” специалист по инвестиции в развиващи се пазари и международен експерт по лоши вземания. “Дневник” му прави по-подробен портрет на “спасител на обречени сделки” и взима от Банкер интервю през 2006 г. В началото на нулевите години той има интереси във фонд “Доверие” чрез управлявания от него Balkan Fund LLC, в Дарик Радио и в “Медика” АД където е съдружник с Огнян Донев. През август 2009 г. Правин Банкер и синът му Седрик Банкер бяха в работната група за бъдещето на Кремиковци, създадена по инициатива на премиера Борисов веднага след като пое премиерския пост. Освен Кремиковци, сред клиентите на “Болкан кепитъл мениджмънт” се брои и правителството на България за пласирането на 250 млн евробондове, фалиралата БДЖ, НЕК и Булгаргаз – пише в сайта на фирмата с капитал от 100000 лв., чиито собственици са Правин и Седрик Банкер. Седрик Банкер е французин, с карта на постоянно пребиваващ чужденец в България. С баща си притежават още една фирма: Джи Еф Ен Инвестмънтс, с капитал от над 1 млн. лева. Двете фирми са собственици на “Болкан Секюритис”. Интересен факт е, че на 13 декември 2006 г. Комисията за финансов надзор отказва на “Болкан Секюритис” лиценз за инвестиционен посредник, като се аргументира с това, че Седрик Банкер и съдружникът му Васил Караиванов имат проблем да докажат произхода на средствата за участие в капитала на “Болкан Секюритис” “С оглед изчисленията, направени на база предоставената от „Централен депозитар” АД справка, вх. № РГ-03-219/1/11.10.2006 г., Седрик Банкър е реализирал печалба на „Българска фондова борса – София” АД в размер многократно по-малък от средствата, които са му нужни за придобиване на дялове в дружествата-учредители на заявителя, които са в размер общо на 30 500 лв.” – пише в заключението на КФН. Две години по-късно обаче “Болкан секюритис” успява да вземе лиценз на инвестиционен посредник, а междувременно “Глобал файненшъл нетуърк” е успяла да консултира множество сделки в България, както става ясно от собственото му портфолио. Вероятно по ирония на съдбата, българските фирми, партньори на “глобалната финансова мрежа” на Правин Банкер и чрез него на Quantum Group, кандидат да строи АЕЦ Белене, са регистрирани на адрес ул. Димитър Хаджикоцев номер 4 в София, срещу хотел Хемус, точно зад прочутия бар “Синатра”, в който според мълвата Путин и Първанов са взели решението за Големия енергиен шлем – АЕЦ Белене, Южен Поток и Бургас-Александруполис.

Share on Facebook

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Мащабна международна кампания иска справедливост за Михаил Стоянов

Facebook пуснаха нова версия на приложението си Messenger за iOS, което вече е версия 2.0.

Facebook Messenger e самостоятелно чат приложение за популярната социална мрежа. Новата версия е с подобрен потребителски интерфейс, както и скорост. Вече е и с официална поддръжка на iOS 6 и iPhone 5. Пригодено е за по-големия дисплей на новия iPhone 5.

Актуализацията идва малко повече от седмица след обновяването на Messenger за Android устройства. Новите неща са няколко като например показването на чат мехурчета, които правят приложението да изглежда повече като популярното Messages на Apple.

Също така приложението за iOS мобилни устройства вече показва и списък на всички ваши приятели, които в момента са онлайн. Вече можете да закачите своите приятели, с които говорите най-много, в най-горната част на списъка като „Предпочитани“, за да са ви винаги подръка.

Ето и пълния списък с промените:

• Плъзнете наляво навсякъде в приложението, за да видите бързо кой е на разположение и за да изпратите съобщение;
• Добавете приятелите си, с които говорите най-често, като „Любими“ най-горе на екрана;
• Нов дизайн на екрана с разговорите;
• Подобряване на скоростта и надеждността на приложението;
• Поддръжка за iOS 6 и iPhone 5
• Корекции на малки грешки.

Снимки: iTunes

Подобни статии:

1. Скоро: Facebook Messenger и за Windows 7
2. Пуснаха ъпдейт на Pinterest за iPhone и iPad с iOS 6

А ето ги и следващите три идеи, върхо които работиха отборите на StartUp Weekend София: Need Table, Social Challenge, Rent a Local.

Need Table (9 гласа) Лидер: Антони Иванов. Отбор от 6 (Христо Христов, Жоро Йорданов, Юлиан Кунторов, Адриана Сърбова, Николай Николаев )

Искате да излезете с приятели и да хапнете нещо вкусно? Не знаете къде, а дори и да знаете, дали има свободни места точно там? Няма проблем, с Need Table ще можете да намерите място, където да изкарате една незабравима и вкусна вечер. Освен това ще можете да си направите резервацията онлайн.

Вижте тяхната Facebook страница:

Имат си и сайт: http://www.needtable.com/.

Подобни статии:

1. StartUp Weekend София: SwapSwop, Unstuff, Plan Buddy
2. Startup Weekend София: DrinkPal, Play & Drive, Punish Me For Slacking

Добро утро! Ето че сме готови да ви покажем още три от проектите, разработени от ентусиастите по време на Sofia Startup Weekend. Това SwapSwop, Unstuff и Plan Buddy.

SwapSwop (18 гласа) Лидер: Диана Дворска, Отбор от 5  (Краси Енева, Георги Костадинов, Иван Пенчев, Петър Маринов)

Ако обичате книгите, знаете, че има книги, които се намират трудно, но някой може да ги притежава, а има и книги, които са ви подръка и които могат да са интересни на някой. А ако можехте лесно да намерите тези заглавия и да ги вземете, за да ги прочетете? А ако някой има нужда да разгледа книга, която вие вече притежавате? Swap Swop работи и с Twitter, като там в реално време можете да следите интересните заглавия, които се предлагат навсякъде. Това е идеята зад SwaSwop, социална мрежа за споделяне на книги. Идеята е страхотна, не мислите ли?

Вижте тяхната фен страница във Facebook.

Ето го и Twitter профил-а им.  

И снимка на екипа:

Интересен е и техният pitch:

http://www.youtube.com/watch?v=fAkp1NYkC4U

Подобни статии:

1. Startup Weekend София: DrinkPal, Play & Drive, Punish Me For Slacking
2. Startup Weekend София: FanLyrics, Park Here, Sofia Go

Второто издание на конференцията DigitalK ще обхване трите най-бързо развиващи се  тенденции, които ще движат света на бизнеса в следващите години, а може би и десетилетия – предприемачеството, дигиталния маркетинг и значението на дигиталните общности. На 1 октомври 2012, понеделник, от 9.00 ч. в Народния театър „Иван Вазов” дигиталният форум DigitalK ще събере над 700 участници от рекламни и маркетинг агенции, инвеститори, предприемачи и технологични компании и всички, желаещи да обменят опит и вдъхновения от живота на компаниите в дигиталния свят. 14 от най-големите световни имена в дигиталните технологии ще разказват за това как онлайн доверието може да доведе до реални печалби в бизнеса и какви са ползите от дигиталните технологии.

Едни от най-значимите лектори на DigitalK 2012 са бившият технологичен евангелист на Apple и професор по предприемачество в престижното бизнес училище INSEAD Пол Кюин-Хайт, творческият и дигитален директор на рекламната агенция Saatchi & Saatchi Worldwide и президент на новосъздадения дигитален фестивал Mobile Lions Том Еслингер и директорът Дигитални стратегии в спортния гигант Puma Джей Баснайт. В своята презентация Пол Кюин-Хайт ще разкрие какви качества са нужни, за да бъдеш добър предприемач. Темата на Еслингер е за връзките между брандовете и мобилните технологии, а Баснайт, който ръководи цялата дигитална маркетингова стратегия и бюджет на Puma за целия свят, ще разкаже как се управлява профил на компания с 8 милиона фенове.

Гостите на дигиталния форум на Капитал ще имат възможността да слушат и да се запознаят на живо и с имена от не по-малко влиятелни компании като Google, VISA, Nokia, Audi и др.

Дигиталните иновации могат да преоткриват цели пазари и индустрии, а дигиталните общности означават промяна на диалога на компанията с клиентите – тези теории ще бъдат доказани с примери за най-добрите начини за превръщането на доверието на клиентите в продажби.

Целта на конференцията DigitalK е на разбираем език и с конкретни примери да помогне на присъстващите да разберат значимостта на т.нар. дигитален капитал, дигитални иновации и дигитални общности. Затова водещи инвеститори ще споделят опит в подпомагането на стартиращи компании и усилията на тези компании да променят цели индустрии. Ще бъде акцентирано и върху възможностите за финансиране на стартиращи български бизнес идеи.

DigitalK се организира от бизнес седмичника Капитал и има за цел да бъде платформа за споделяне на знания и опит от дигиталната сфера, която променя бизнеса и света, в който живеем. Партньор на конференцията тази година е Европейският инвестиционен фонд. Събитието ще се проведе с подкрепата на Мобилтел и Nokia.

Повече информация за събитието и условията за участие можете да намерите на http://digitalk.capital.bg/.

Подобни статии:

1. Българска мрежа на общностите предлага нови възможности за дигитален маркетинг
2. Тенденции в дигиталния маркетинг