Референдум на парадоксите

Веселина Седларска

 Референдумът ме поставя пред следното затруднение. Аз съм човек, който възприема Бойко Борисов като компас, сочещ юг. Компас, чиято стрелка показва юг, е много полезен уред. Той те ориентира, че правилната посока е не тази, която посочва, а точно обратната. В този смисъл най-често мненията на премиера съвпадат с представата ми за неправилно. Затова бих гласувала на референдум за „Белене” обратно на това, което препоръчва премиерът. И ето го затруднението: не знам мнението на премиера. Компасът му се върти от някаква магнитно-инвестиционна буря, в която вече въобще не е ясно накъде е север и къде е юг. Това е само един от многото парадокси, които още нероденият референдум вече роди.

Най-непонятният парадокс разбира се е този, че ще трябва да се произнесем по въпрос, по който сме наясно кажи-речи колкото по въпроса за хигс бозона. Разликата между стратегията за развитие на ядрена енергетика и „Белене” е като разликата между Бозон на Хигс и това, което ние нарекохме Божествена частица. Едното е уж другото, но не съвсем. Ние сме в състояние да построим „Белене”, без това да допринесе ползи за развитие на ефективността от ядрената енергетика. Както и има начини да развиваме ядрената енергетика, без да строим „Белене”. Когато става дума за хигс бозон, знаем, че по този въпрос е най-добре да се произнасят учените от ЦЕРН. За „Белене” обаче трябва да се произнесем ние.

Добре, ще се постараем да се произнесем. Кажете ни колко ще струва този проект. Колко точно ще струва. И ни го кажете в един глас, а не едните да казват, че цената е 5 милиарда, а други да твърдят, че е 5 пъти по 5. Кажете ни откъде ще дойдат парите. Кажете ни какво ще означава това за бюджета – ще бъде ли за сметка на здравеопазването ни, образованието ни, социалните придобивки. Кажете ни с какво централата ще промени живота ни– ще поевтинее ли токът, с колко, ще печелим ли като държава от износ на ток. Кажете ни колко потенциално опасна е централата, какво казват сеизмолозите. Кажете ни колко работни места ще осигури строителството на централата и експлоатацията й. Кажете ни всички тези неща и ние може би все пак ще можем да се ориентираме. Така направиха в Австрия.

То се и налага да се ориентираме. Ако имаме точни цифри, по които няма спор, най-добре е ние да се произнесем, защото иначе ще се произнесат хора, които досега не са показали, че са по /раз/умни от нас. Ако имаме точното условие на задачата, по-добре е ние да я решим. А не група хора, които рядко улучват добрия отговор. Налага се решението да бъде взето от тези, които се колебаем че сме компетентни, за да се спасим от варианта то да бъде взето от хора, които никога не си признават, че са некомпетентни.

Следващият парадокс обаче е, че на нас ще ни бъде студено да излезем до урните и да гласуваме по въпрос, свързан със справянето със студа в много следващи зими. Референдумът ще се проведе през зимата и въобще не се ловете на бас за активността с проф. Михаил Константинов, защото ще го загубите. Няма да гласуват толкова, колкото са отишли до урните на последните избори /каквото е изискването на закона за признаването на резултатите от референдума/, то е ясно. Парадокс е, че подобно изискване за бройка за избор на парламент няма. Значи прагът за упражняване на най-истинската демокрация – пряката, е по-висок от прага за упражняване на представителната демокрация – парламентарната?  Това си има обяснение – политиците улесняват условията да бъдат избирани те, и затрудняват условията да решаваме ние. И това е парадокс, но тук вече възприет като норма.

Студ-не студ, да речем, че излезем да гласуваме всички. И решаваме да има „Белене”. Означава ли това, че някой е задължен да го направи? Не, точно по въпроса за „Белене” не означава. Там всичко ще се диктува от парите – има ли ги, чии са, в чия изгода. Ние, некомпетентните, ще направим един безсмислен референдум по въпрос, който няма как да бъде решен с референдум. Резултатът ще е: между 20 и 30 милиона лева похарчени на вятъра, ожесточена предизборна партийна кавга, проверка на партийните редици. Парадокс е и това, че Сергей Станишев показа силата си със събраните подписи, но в крайна сметка обиди подписалите се, като ги въвлече в една партийна, а не гражданска битка. Най-тежкият резултат обаче ще бъде компрометирането на референдума като форма за пряка демокрация. Парадоксът на парадоксите: може пък това да е целта.

“Редута”

Прочети цялата новина

Свързани новини: