Катриона Дейвис, CNN

Тези снимки са направени в рамките на една седмица (лявата на 22 септември, а дясната на 15 септември) в центъра на Алепо и показват невероятната устойчивост на някои от жителите му пред лицето на кървавата гражданска война в Сирия.  

Домът на фотографа Иса Тума в историческия район на Алепо и силно пострадал от изстрели. И все пак, на фона на кръстосания огън между опозицията и правителствените сили, Тума все още организира международен фотографски фестивал, както прави всяка година.

Тума, който е собственик на галерия в Алепо, организира изложбата в продължение на 11 години и става ясно, че шоуто ще продължи, въпреки, че битките достигат центъра на града на 19 август. Фестивалът трябва да отвори врати на 15 септември.

“Преди това продължавахме подготовката за фестивала по нормалния начин, защото не мислехме, че центърът на града ще бъде засегнат от войната”, казва Тума.

“Но животът се промени бързо. Стрелбата започна да идва от всички посоки”, добавя той.

Най-големият град в Сирия, в северната част на страната, се превърна в ключово бойно поле между бунтовническата Свободна сирийска армия, която контролира части на града, и силите лоялни на президента Башар ал-Асад, които се опитват да я прогонят.

До август борбата е ограничена до околностите на града, но оттогава се е преместила по-близо и по-близо до центъра.

На 27 август домът на Тума в историческата част на града, е силно пострадал от изстрели и той казва, че е бил в капан вътре в продължение на девет дни, докато битката продължава да бушува отвън.

“Линиите на Свободната сирийска армия бяха в предната част на къщата ми”, казва той, “тези девет дни бяха толкова страшни.”

“След девет дни двете страни спряха да стрелят за кратко време, за да се изтеглят цивилните.”

“Амнести интернешънъл” съобщава в свой доклад от 23 август, че цивилните поемат тежестта на въздушните удари и артилерийските атаки срещу жилищни райони, като десетки хора, които не участват в конфликта са убити и ранени.

ООН изчислява, че 19 хиляди души са били убити в цяла Сирия, откакто избухва въстанието преди 18 месеца и 1,2 милиона души – половината от тях деца – са напуснали домовете си, превръщайки се в бежанци в собствената си страна. (към момента цифрите са далеч по-големи: 30 000 официално са жертвите, а 4 милиона души са разселени – б.пр.)

Тума сега живее с родителите си в центъра на Алепо и се смята за късметлия. Той казва: “Много хора живеят на улицата или по входовете на сградите, в училищата, църквите, в градините, много хора живеят заедно, без да имат място.”

“Цяла нощ не мога да спя, защото войната се случва през нощта. Понякога водата се спира за два или три дни, понякога електричеството прекъсва, ако се стреля по кабелите.”

Много практически проблеми правят организирането на фотографския фестивал почти невъзможно, като Тума добавя: “Имаше липса на комуникация или Интернет връзка в града в продължение на почти един месец; сградата, в която фестивала се проведе беше недостъпна и произведения на изкуството, които бяха пратени от художници по целия свят, не са пристигнали.”

“Това е почни невъзможна ситуация, но искаме да отидем, защото, ако не го направим, хората ще загубят надежда”, казва Тума.

Така той организира по-малка по мащаб изложба в собствената си галерия, която не е била ударена и 60 души присъстват на символичното стартиране.

870 фотографии от 48 артисти от цял свят са показани в галерията на Тума, но не в една голяма сграда, както е планирано, а в отделни, сменящи се панели. Няколко други галерии в града предлагат да покажат части от изложбата.

“Хората бяха наистина щастливи по време на откриването”, казва Тума, “Това е много важно за всички.”

“Всичко трябва да се променя в зависимост от ситуацията, нищо не е сигурно. Всичко зависи от това, в коя посока е стрелбата, дали можем да се свържем с хора за реклама.”

Тума споделя, че голяма част от постоянната му аудитория е избягала от Сирия и сега идвали хората, които може би никога не са виждали галерията или да се интересуват от фотография преди.

През март Тума стартира също проект за мир, наречен Art Camping в отговор на войната, който разделя страната, откакто протестите срещу Асад започнаха пред март 2011 година.  Къмпингът представлява серия от семинари по изкуство, музика и фотография, често насочени към бежанци или хора, които никога не са се интересували от изкуство преди.

“Хората говорят за бежанци в Йордания и Ливан, но голямата част от бежанците са в града”, казва Тума. “Всичко около Алепо е война и все повече и повече хора идват в центъра. Той е толкова пренаселен, че не може да си представите колко много хора живеят в града. Когато хората правят програми за бежанците, те им дават храна и лекарства, но не и култура или нещо, което да ги държи заети. Това е много важно за всеки, означава, че все още имат някаква надежда. Това са хора, които са принудени да напуснат домовете си, които никога не са били в галерията преди и сега се обръщат, за да правят изкуство. Около 500 души са взели участие в арт къмпинга Не съвсем заедно, но различни хора работиха в различни работни групи.”

Публикацията е част от програмата по CNN – Inside the Middle East. Може да следите в Twitter екипът на програмата: Рима Мактаби @rimamaktabi, Джон Дженсен @jonjensen, Скамс Елуазер @SchamsCNN, Катриона Дейвис @catrionadavies и Майри Макей @mairicnn.

Може би, това се дължи на начина, по който от компанията Asus пуснаха обновление за операционната система на своите Transformer Pad Infinity и Transformer Prime таблети, но се очакваше и Acer също да обновят текущата си продуктова линия до Android Jelly Bean. Но...

Мизерията в България се е превърнала в битие, начин на мислене и перспектива. За прекалено много хора. Те не могат да си позволят разходи за облекло, образование, култура. Но когато няма и за храна, какъв е този живот? На специално организиран празник по повод Международния ден на възрастните хора, социалният министър Тотю Младенов пожела на българските пенсионери да бъдат „здрави, активни и търпеливи„. И като своеобразен „десерт“ им сервира обещанието на своето правителство да увеличи всички пенсии средно с малко над 9% от 1 април догодина. Средната пенсия в страната сега е ...

Закружилась листва золотая
В розоватой воде на пруду,
Словно бабочек легкая стая
С замираньем летит на звезду.

Я сегодня влюблен в этот вечер,
Близок сердцу желтеющий дол.
Отрок-ветер по самые плечи
Заголил на березке подол.

И в душе и в долине прохлада,
Синий сумрак как стадо овец,
За калиткою смолкшего сада
Прозвенит и замрет бубенец.

Я еще никогда бережливо
Так не слушал разумную плоть,
Хорошо бы, как ветками ива,
Опрокинуться в розовость вод.

Хорошо бы, на стог улыбаясь,
Мордой месяца сено жевать...
Где ты, где, моя тихая радость,
Все любя, ничего не желать?

Веселина Седларска

 Референдумът ме поставя пред следното затруднение. Аз съм човек, който възприема Бойко Борисов като компас, сочещ юг. Компас, чиято стрелка показва юг, е много полезен уред. Той те ориентира, че правилната посока е не тази, която посочва, а точно обратната. В този смисъл най-често мненията на премиера съвпадат с представата ми за неправилно. Затова бих гласувала на референдум за „Белене” обратно на това, което препоръчва премиерът. И ето го затруднението: не знам мнението на премиера. Компасът му се върти от някаква магнитно-инвестиционна буря, в която вече въобще не е ясно накъде е север и къде е юг. Това е само един от многото парадокси, които още нероденият референдум вече роди.

Най-непонятният парадокс разбира се е този, че ще трябва да се произнесем по въпрос, по който сме наясно кажи-речи колкото по въпроса за хигс бозона. Разликата между стратегията за развитие на ядрена енергетика и „Белене” е като разликата между Бозон на Хигс и това, което ние нарекохме Божествена частица. Едното е уж другото, но не съвсем. Ние сме в състояние да построим „Белене”, без това да допринесе ползи за развитие на ефективността от ядрената енергетика. Както и има начини да развиваме ядрената енергетика, без да строим „Белене”. Когато става дума за хигс бозон, знаем, че по този въпрос е най-добре да се произнасят учените от ЦЕРН. За „Белене” обаче трябва да се произнесем ние.

Добре, ще се постараем да се произнесем. Кажете ни колко ще струва този проект. Колко точно ще струва. И ни го кажете в един глас, а не едните да казват, че цената е 5 милиарда, а други да твърдят, че е 5 пъти по 5. Кажете ни откъде ще дойдат парите. Кажете ни какво ще означава това за бюджета – ще бъде ли за сметка на здравеопазването ни, образованието ни, социалните придобивки. Кажете ни с какво централата ще промени живота ни– ще поевтинее ли токът, с колко, ще печелим ли като държава от износ на ток. Кажете ни колко потенциално опасна е централата, какво казват сеизмолозите. Кажете ни колко работни места ще осигури строителството на централата и експлоатацията й. Кажете ни всички тези неща и ние може би все пак ще можем да се ориентираме. Така направиха в Австрия.

То се и налага да се ориентираме. Ако имаме точни цифри, по които няма спор, най-добре е ние да се произнесем, защото иначе ще се произнесат хора, които досега не са показали, че са по /раз/умни от нас. Ако имаме точното условие на задачата, по-добре е ние да я решим. А не група хора, които рядко улучват добрия отговор. Налага се решението да бъде взето от тези, които се колебаем че сме компетентни, за да се спасим от варианта то да бъде взето от хора, които никога не си признават, че са некомпетентни.

Следващият парадокс обаче е, че на нас ще ни бъде студено да излезем до урните и да гласуваме по въпрос, свързан със справянето със студа в много следващи зими. Референдумът ще се проведе през зимата и въобще не се ловете на бас за активността с проф. Михаил Константинов, защото ще го загубите. Няма да гласуват толкова, колкото са отишли до урните на последните избори /каквото е изискването на закона за признаването на резултатите от референдума/, то е ясно. Парадокс е, че подобно изискване за бройка за избор на парламент няма. Значи прагът за упражняване на най-истинската демокрация – пряката, е по-висок от прага за упражняване на представителната демокрация – парламентарната?  Това си има обяснение – политиците улесняват условията да бъдат избирани те, и затрудняват условията да решаваме ние. И това е парадокс, но тук вече възприет като норма.

Студ-не студ, да речем, че излезем да гласуваме всички. И решаваме да има „Белене”. Означава ли това, че някой е задължен да го направи? Не, точно по въпроса за „Белене” не означава. Там всичко ще се диктува от парите – има ли ги, чии са, в чия изгода. Ние, некомпетентните, ще направим един безсмислен референдум по въпрос, който няма как да бъде решен с референдум. Резултатът ще е: между 20 и 30 милиона лева похарчени на вятъра, ожесточена предизборна партийна кавга, проверка на партийните редици. Парадокс е и това, че Сергей Станишев показа силата си със събраните подписи, но в крайна сметка обиди подписалите се, като ги въвлече в една партийна, а не гражданска битка. Най-тежкият резултат обаче ще бъде компрометирането на референдума като форма за пряка демокрация. Парадоксът на парадоксите: може пък това да е целта.

“Редута”

Спогодба за социална сигурност и административно споразумение към нея подписаха министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов и министърът на човешките ресурси и развитие на уменията на Канада Даян Финли, съобщиха от пресслужбата на ведомството. В рамките работното посещение на българската делегация в Канада, в петък Младенов подписа документ, с който се регламентират гаранциите за пенсионните права на над 50 000 българи, които живеят в Канада.

Само наистина беден – и в джоба, и в душата си – човек може да се съгласи с плоската максима: "Ако не става дума за пари, става дума за много пари", с която ни облъчват медийни водещи, искащи да звучат загадъчно и мъдро. Или както с голяма доза жлъч пеят ранните "Бийтълс" в иронично озаглавения албум Beatles For Sale: "Най-хубавите неща в живота са безплатни. Но вие може да ги дадете на птичките и пчеличките. Аз искам пари."

Никога не е късно брат ти да те направи за резил. Така би могла да се перифразира народната мъдрост след гръмналия скандал около задържането на по-малкия брат на Димитър Бербатов – Асен, с намерен кокаин в колата на съпругата му. Всъщност за брата на известния ни футболист замесването в скандали не е нещо ново и не за първи път е обект на полицейски проверки, разследване, както и на неясни слухове. За разлика от прочутия си брат, чието име се обсъжда покрай футболните му прояви и трансфери, по-младият Бербатов успешно резили фамилията с живота, който води и средата, в която се движи. Преди две години домът на Асен Бербатов беше претърсен по подозрение в източване на кредитни карти от терминал във фалиралия му бутик. И въпреки че не беше привлечен като обвиняем, а версията за продажба на наркотици беше отхвърлена, въпросите около него останаха да висят във въздуха. Малко преди това името му нашумя заради неплащане на кредит към Първа инвестиционна банка. През лятото на същата...

Археолог открил в израелската пустиня ковчег с мумия. Той гордо съобщил: - Току-що открих мумия на мъж, умрял от инфаркт, отпреди три хиляди години. Анализите потвърдили твърдението на учения. - Как разбрахте, че е умрял от инфаркт? - попитал един журналист. - Много просто - отвърнал археологът. - В ръката си стискаше папирус, на който пишеше, че е заложил десет хиляди шекела на Голиат. Усмихни се, България! Залозите не са от вчера, а непрекъснатите разкрития за нови и нови уговорки на футболни мачове не разколебават любителите на хазарта. А археолозите не спират да ни изненадват - оказа се, че най-старият град в Европа е бил край Провадия. А с археолози по принцип трудно се спори: Срещат се италианец и евреин. Италианецът гордо казва: - Ти знаеш ли, че като правиха оня ден разкопки в Рим, археолозите откриха телефонен кабел. Това показва, че по времето на Римската империя сме имали телефони. Евреинът отговаря невъзмутимо: - А пък вчера, когато правиха разкопки в...

Капаните и предимствата на този инструмент - един от авторите на законопроекта и един скептичен наблюдател в разговор за смисъла от референдумите Какво представляват референдумите и защо се провеждат? Има ли смисъл да се правят референдуми в България? По-добре ли е да се научим да правим референдуми или е по-добре да не се занимаваме с тях? В неделя, 7-ми октомври 2012 г., от 18.00 ч., ще опитаме да намерим отговори или поне правилните въпроси със следните гости: Иван Стамболов – Сула е автор на няколко книги и популярен блогър, спечелил наградата за блог на БГ Сайт през 2010г и първа награда на Българската WEB асоциация в категорията „Общество и политика“. Отскоро е и политик в „България на гражданите“. Повод да бъде поканен в нашата дискусия е материалът му, посветен на референдумите: „Пряката демокрация е като пряката реч“ снимка: Offnews Атанас Славов е университетски преподавател и специалист по конституционно право. Членува в Управителния съвет на Института за пряка демокрация и е участвал в подготовката на законодателството, посветено на пряката демокрация в България. снимка Водещ ще бъде Константин Павлов - Комитата

Очаквайте ни НА ЖИВО тази неделя, 7 октомври, 18.00 ч. тук: http://gnevnite.pianews.eu/live

Вашите мнения, коментарите и въпросите са добре дошли тук, в Twitter с хаштаг #gnevnite14, както и в Livechat-а по време на живото излъчване.

Финансовото министерство не възнамерява да спази закон, приет през 2009 г. по времето на ГЕРБ, който предвижда държавата да внася здравни осигуровки за деца в размер на 8% от минималния осигурителен доход. Това стана ясно от изказване на вицепремиера Симеон Дянков в парламента, в отговор на въпрос на синия депутат Ваньо Шарков.

Май само децата обичат да гледат рекламите по телевизията. Даже ги научават наизуст. Всички останали сме толкова свикнали с препарати за тоалетни чинии, лекарства срещу запек и любезно говорещи момичета с цветни шалчета, че изобщо не ги забелязваме. Но има и приятни моменти.

И тези приятни моменти са тогава, когато рекламите използват страхотни, но позабравени песни. Тогава музиката заживява собствен живот. През последните дни няколко приятели споделят в социалните мрежи парчето на E.L.O. (Electric Light Orchestra) “Mr.Blue Sky”. Да ви призная и аз си го тананикам откакто Mtel заляха всичко с новия си клип с новото лого. А днес го чух и по радиото, след като години наред нито веднъж, ама нито веднъж не помня това парче да е звучало. И сега всеки път, когато отнякъде чуя рекламата на Mtel, после часове наред песента е в главата ми. Така рекламите могат да предизвикват и приятни емоции.

Задачка за рекламодателите е да мислят дали асоциирането на бранда им с популярно парче не носи и рискове. Защото аз примерно слушам песента и не чувам какво друго ми казват, нито чета какво пише на екрана. Когато песента заживее втори живот, вече всички я асоциираме с рекламодателя, дори и в случаите, когато той не е платил за това. Изгодно. Някои се сещат колко са доволни от компанията, други сигурно се сещат за неприятния си опит с нея. Но това последното си е техен проблем. За нас остава хубавата музика.

Тук съм събрал няколко много приятни парчета, които през последните години заживяха втори живот сред българската публика заради използването им в реклами.

E.L.O. “Mr.Blue Sky” от реклама на Mtel

 

Ten years after - I’d love to change to world – от реклама на Globul

Moby - Why Does My Heart Feel So Bad? – от реклама на минерална вода Банкя

John Paul Young – Love Is In The Air – от реклама на Coca Cola

Част от лайковете във Facebook се появяват автоматично, без знанието на потребителя, твърди американски експерт по сигурността. За да се увеличи брояча на бутона Like, установен на странична страница, е достатъчно просто да изпратите на приятел чрез лично съобщение във Facebook линк към тази страниц...

Башар Рахал е роден в Дубай през октомври 1974 г. Когато е на 6-годишна възраст семейството му се мести в България и той започва да участва в различни детски телевизионни програми. Завършва НАТФИЗ в класа на проф.Стефан Данаилов. Преди близо 12 лета заминава да живее и работи в САЩ. Снима се в редица наши и щатски продукции. В момента е водещ на предаването „Големите загадки”. Женен, с две деца. Ето какво ни разказа Башар за разликите между родните и американските сериали, намиращата се в разгара си предизборна надпревара отвъд океана и какво иска да промени в себе си. - Башар, какво означава името ти? - Рахал означава пътешественик, а Башар идва от арабската дума за благата вест относно раждането на Христос. Тоест съм един Благовест Пътешествеников. - Сестра ти Карла също играе, занимава се и с музика. Откъде в семейството ти тази любов към сценичните изкуства? - Баща ми беше супер артистичен човек, майка ми също е такава. Въобще хуморът винаги е заемал много важно...

Убийствата, които се извършват напоследък ни карат да се питаме дали у всеки от нас не дреме един килър който в определен момент може да извърши голяма поразия. Тези, които са способни на това са навсякъде. Разхождат се по улиците, може да бъдат срещнати и в магазина, в мола и къде ли не още. Не се различават по нищо от нормалните хора, но са готови всеки момент да избухнат и да се „разплатят” с този, на когото са вдигнали мерника. Случаите са десетки. Спомнете си убийството на студента Стоян Балтов пред дискотека „Амнезия” в столичния Студентски град в края на 2008 година. Трима младежи ще отговарят за това, че са отнели по брутален начин живота на студента. Това са Александър Данаилов, Вили Георгиев и Светлозар Стоилов. Те все още не са осъдени, а процесът е на първа инстанция. Какво може да се каже за убиеца на Мирослава от Перник Марио Любенов – Заека освен че е завършен социопат. Ами за 21-годишния Петър Ангелов който уби Женя Тодорова по заръка на нейната леля Светла...

Американските политици умеят да изнасят първокласно политическо шоу. Те владеят триковете как се вдига шум по даден проблем, докато звучат сурово, компетентно или агресивно, озарявайки публиката с мегаватова усмивка. Те знаят да се обявяват за победители и с лекота да преминават на други теми, разгръщайки на показ семейните албуми в праймтайма. Първото действие на най-големия политически спектакъл завърши. Първият кандидат-президентски дебат между Мит Ромни и Барак Обама приключи без остър драматичен конфликт. С бледото присъствие на настоящия президент се изчерпаха и изненадите за публиката. В тази политическа сцена се разигра битка на имидж и доверие, където Ромни беше явен победител. Но той, горкият, практикува толкова усърдно и толкова дълго покрай първичните избори на републиканците, че за зрителя остава тайнство как изобщо му е останал глас. След толкова данъчни притеснения, предизборни издънки и погрешно изтървани проценти. Неговата самоувереност обаче не изглеждаше...

Тази книга предизвика много дискусии както сред професионаните социолози и политолози, така и сред по-широките кръгове мислещи хора. Писах два пъти за нея, но продълажавам да получавам молби да я пратя (което ме радва, защото значи съм "напипала" важна тема). Отговорих на всички персонални молби да я пратя по мейл и ще продъла да го правя, но няма да е излишно според мен още един път да дам два линка, от които свободно може да се свали (форматът на файла е pdf):

http://www.scribd.com/doc/46545214/Ekspertite-na-prehoda#download

http://rusfolder.com/32978265


За този, който сега чува за скандалната книга, предлагам да прочете какво съм писала за нея дотук:


"Експертите" на прехода

Ролята на средния, т.е. никакъв човек. Структурата на властта. Изобщо.

Експертите на прехода - 2: Децата на номенклатурата.

Иван Кръстев: Изкуството на компромиса (Експертите на прехода-3)

Симеон Дянков предложи на "тристранката" да мисли за диференциация на минималната заплата по региони:

Принципно смятам, че минимална работна заплата в размер от 310 лева е правилна на този фон на развитие на българската икономика. Въпросът е дали може юридически да има разделение или диференциация по райони. За 310 лева минимална работна заплата в София, Пловдив или в Бургас не работи почти никой. Докато в Северозападния район – Монатана, Враца, Видин – имаме данни, че значителна част от хората в частния сектор работят на минимални заплати. Там излиза въпросът дали увеличението на минималната заплата ще предизвика проблем за бизнеса в региона. Аз смятам на Тристранния съвет, който е следващата седмица, да питам социалните партньори дали може да се мисли за диференциран подход по райони. Може да се направи формула: в районите с по-ниска безработица от средната за страната минималната работна заплата да бъде еди-каква си, а за райони с по-висока безработица – минималната заплата да бъде по-ниска. Правили сме сметки в кои сектори това може да влияе на безработицата и спокойно казвам, че при заплата 310 лева в нито един от секторите това не би трябвало да е проблем.

На теория, това е добре – една и съща минимална заплата може да на е проблем в големи градове и силноразвити региони и да създава голяма тежест и висока безработица в други региони, които не са толкова развити. В този смисъл, посоката на мислене е правилна. Не може с една и съща регулативна тежест да се товари и най-развитият град, и най-западналото село.

Обаче, в България реално минималната заплата не е толкова голям проблем на пазара на труда – тъй като съществуват т.нар. "минимални осигурителни прагове", които най-често са по-високи от минималната заплата. Какво значение има, че минималната заплата е 290 лева след като минималният праг е 400 или 500 лева и всъщност работодателите трябва да се съобразяват с него? На практика, минималните осигурителни прагове са "де факто" минимални заплати и те са тези, които имат нужда от реформа на първо място.

Подобно мнение защити и Европейската комисия в своите доклади от юни:

трябва да бъдат преразгледани браншовите и професионалните минимални осигурителни прагове. Някои от тези прагове са определени много близо до средната за тези браншове и професии работна заплата, което налага по-висока реална ставка на социални отчисления за онези служители, чиято действителна заплата е под облагаемия минимум. Вследствие на това тази система, чийто замисъл е борбата с недекларирания труд, може всъщност да оскъпи нискоквалифицираните работници в някои сектори и региони на пазара на труда.

Радващо е, че се обръща поглед към проблемите на пазара на труда. Радващо е, че посоката на мислене е правилна. Добре е, обаче, да се адресира и точно реалният проблем, за да има сериозен положителен ефект върху заетостта и пазара на труда. Фокусирането само върху минималната заплата и пропускането на минималните прагове би било не само погрешно, но и неефективно.

Блогът за икономика 2012

В х-л “Радисън” в София се организира научна конференция “Да опознаем миналото си”. Темата е съдбата на 11 000 евреи от Македония и Тракия, станали жертва на Холокоста. Това мероприятие събуди доста сериозна реакция сред част от обществеността. Появиха се мнения, че конференцията е продължение на  започналата целенасочена антибългарска пропагандна кампания на Скопие за прехвърляне на цялата отговорност за трагедията с евреите в тези земи върху България. “Да опознаем миналото си” е свързана пряко с внушенията на македонския филм “Трето полувреме”, който бе обявен от специалисти и историци за манипулативен и грубо фалшифициращ историческата истина. Дебатите ескалираха дори до Европарламента. Българските евродепутати загърбиха политическите си различия и се обединиха около каузата да не допуснат гавра с националната ни чест.

В самата Македония се чуват гласове, че диктаторското правителство на Никола Груевски се опитва да отклони вниманието от вътрешните проблеми на страната, чрез експлоатирането на Холокоста и “българската вина” със 70 г. давност. Оказа се, че “Трето полувреме” е взаимстван от по-стари съветски и югославски соц. филми за Втората световна война, но адаптирани в антибългарска светлина. За да поддържа темата гореща, Скопие наля милиони евро държавна субсидия във филма и построи третия в света музей на Холокоста, след тези в Израел и Ню Йорк. Тъй като догодина предстоят световни чествания на 70 г. юбилей от спасяването на 50 хиляди български евреи от лагерите на смъртта, кампанията за обезценяване на този безпрецедентен акт се засилва. За съжаление, се наблюдава активно пригласяне на македонистката политика от страна на лица и стуктури в самата България.

Разгръщането на тази пропаганда, съчетано с репресии срещу българите в Македония и опитите за подправяне на исторически паметници, ескалира до физическа заплаха и саморазправа с българския посланик в Македония, при опита му да поднесе цветя на гроба на националния ни герой Гоце Делчев. Правителството на Р.България се почувства длъжно най-после да реагира в лицето на Министъра на външните работи Николай Младенов. Преди месец той заяви, че страната ще начертае “червени линии” на взаимоотношенията си със съседните държави, от които няма да има отстъпление. Тези своеобразни граници на компромисите ще пазят също така историческата ни памет и културна самобитност. Дори премиерът Борисов се принуди да каже в Тел Авив пред колегата си Нетеняху, че “има опити на кръгове по света да преиначават историята”. Държавните ни институции явно усещат грозната заплаха на международен и скъпо платен антибългарски заговор, защото и Президентът Плевнелиев се включи с изявления в общата позиция.

На свой ред българската общност в Скопие реагира чрез официално изявление на Българския културен клуб. В него се изразява тревога от тенденциозност при провеждането на конференцията в “Радисън”. “..Както е добре известно, през мрачните години на Втората световна война еврейското население от всички европейски страни, окупирани от (или съюзени с) хитлеристка Германия, е депортирано в нацистките лагери на смъртта, а щастливите изключения са само две – Дания и България. Извън всякаква човешка логика и дълбоко непочтено е спасителите днес да бъдат обявявани за палачи, а обвинители да са наследниците на онези, които не са спасили никого!”, завършва комюникето.

Биволъ потърси за мнение един от поканените на скандалната конференция – Спас Ташев. Той е признат изследовател на политическите събития в Западните Балкани, както и темата за Холокоста на полуострова през времето на Втората война. Ташев е издал няколко книги за това. Понастоящем работи като съветник в Министерски съвет.

 Спас Ташев

- Г-н Ташев, от 5 до 7 октомври Българският хелзинкски комитет организира конференция „Да опознаем миналото си”, която е посветена на съдбата на македонските и тракийските евреи. Вие ще присъствате ли на тази конференция?

- Българският хелсинкски комитет наистина организира подобна конференция, получих покана, но предварително поети ангажименти ме възпрепятстват да присъствам и взема участие в докладите и дискусиите.

- В информация в медиите се твърди, че на конференцията се очаква да бъдат отправени обвинения към България като виновник за депортацията и смъртта на македонските и беломорските евреи. Допускате ли да се случи подобно нещо?

- Нека първо да кажа, че според мен българското общество отдавна се нуждаеше от сериозни дебати по тази тема, защото тя вече няколко поредни години се обсъжда по света, но не и у нас. Досега в България, като отзвук от случващото се зад граница, се водиха основно публицистични спорове, но това не е достатъчно. Така че, от тази гледна точка, конференцията „Да опознаем миналото си”, е полезна. В нея са потвърдили участието си изтъкнати български и чуждестранни изследователи и специалисти по еврейската проблематика в България като Ваня Гезенко, Габриеле Нисим и др. В техните трудове се наблюдава един сериозен и последователен научен подход, поради което смятам, че не трябва да изхождаме от една предварително създадена негативна оценка.

- От къде тогава идват опасенията за обвинения към България?

- В конференцията е предвидено да вземат участие някои изследователи, които досега в своите писания са се явявали проводници на неточни и неверни констатации и изводи. Аз съм чел техните статии и неведнъж съм заявявал, че не съм съгласен с тях. Общ за тези писания е фактът, че те не разглеждат събитията в тяхната взаимна връзка и цялост, а взимат отделни елементи извън контекст и се фокусират само върху тях. За останалите обстоятелства мълчат, сякаш те не съществуват. Това пречи на един обективен и безпристрастен анализ. Така се стигна до опитите за налагане на образа на България, като единствен виновник за депортацията и смъртта на македонските, беломорските и пиротските евреи. Ако трябва да посочим фактите с конкретните им имена, анализите на тази група изследователи се крепят на факта, че българска полиция участва във вдигането на евреите от техните домове и транспортирането им до транзитните лагери Скопие и Лом. Тези хора обаче въобще не коментират при какви обстоятелства става това. Мълчи се, че хитлеристка Германия е създател на антиеврейското законодателство и тя го налага силово в цяла Европа, включително и в България. А тази констатация дори е отразена в протоколите на Народния съд в България. Някак тихомълком се отминава факта, че нацистка Германия е творец на идеята за окончателното решаване на еврейския въпрос, пак от Берлин тръгва искането и натиска за депортацията на евреите, които са небългарски поданици от „новите земи”. Мисля, че вече доста хора у нас са чули измислиците за така наречените български транспорти към смъртта. Защо никой не обръща внимание върху документите и дори фотографските източници на информация, че за транспортирането на евреите от „новите земи” към лагерите на смъртта, в Скопие и Лом пристигат специално организирани от Третия райх ешелони. В Скопие са три депортационни германски влака, а в Лом три югославски и един германски кораб. Пак в Скопие и Лом става официалното поемане на евреите от германските власти и те депортират евреите основно към Треблинка. Там германски нацисти извършват самите убийства. В тези събития няма евреи, убити от българи. Странна изглежда тенденциозността за премълчаване и омаловажаване на тези безспорни и неопровержими факти и се пита какво се цели с това?

- Има ли достатъчно доказателства за това, което твърдите?

- Разбира се, че има. Налични са и чуждестранни, и германски, и български документи. В последния ден на самата конференция, на 7-ми октомври, се предвижда и прожекция на кинохроника от март 1943 г. за депортацията на беломорските евреи. Аз самият съм показвал тези кадри по една българска телевизия, но в техния съкратен вариант от 2.12 минути, както е качен на сайта на Мемориалния музей на холокоста в САЩ. Монтираните в ГДР оригинални кадри обаче са към 8 минути и се надявам да бъдат показани целите. Тогава наистина зрителите ще видят, че при вътрешния транспорт през България са използвани влакове с надпис БДЖ и BULGARIA, ще видят транзитния лагер в Горна Джумая, но също така поемането на евреите от хитлеристката полиция и военни на пристанище Лом. Точно за този момент главният комисар на КЕВ Александър Белев пише, че германските власти поемат евреите.

- Значи все пак има български влакове с надписи БДЖ и BULGARIA?

- Има и не ми е известно някой сериозен български изследовател да е крил това. Между другото, въпросната немонтирана кинохроника е известна още от края на 70-те години на ХХ в., тогава е взета от служител на филмовия архив на ГДР, там кадрите са реставрирани и озвучени с дикторски текст на немски език. От България официално са предоставени на Мемориалния музей на холокоста в САЩ, на “Яд Вашем” в Израел и на други институции. Именно с тези кадри обаче се манипулира днес в Р Македония. Там неотдавна бе размахана фотография на вагони с надписи БДЖ и BULGARIA, като доказателство за българското участие при депортацията на македонските евреи. Аз съм гледал внимателно целия материал от 8 минути и твърдя, че става въпрос за стопкадър от същия този немонтиран кинопреглед. За него в сайта на Мемориалния музей на Холокоста в САЩ е записано, че е направен в Горна Джумая (днес Благоевград) и в него е отразена депортацията на евреите от днешните гръцки градове Кавала, Серес и Драма. Така че тези кадри нямат нищо общо с депортацията на евреите от Скопие. По-лошото обаче е друго. Със занижено качество, за да не се разпознават детайлите и без да има съответното разрешение от Българската национална филмотека която е собственик на въпросните кадри, те са качени на сайта на “Фонд на Холокоста на евреите от Македония”. Това е институция, създадена с решение на македонското правителство и неговият председател и половината от членовете на ръководството му се назначават от същото това правителство, т.е. това не е неправителствена, а силно казионна организация. За тези кадри обаче е записано, че представляват „депортация и убийства на македонските евреи от български нацисти в окупирана Македония”. Подобен неверен коментар е недопустим за сайт, който е под контрола на македонското правителство, защото в кадрите никъде няма убийства и става въпрос за вътрешен транспорт на лица, които не са родени на територията на днешната Р Македония и нямат нищо общо с нея. Самото депортиране до лагерите в Полша става от германските власти. В сайта на “Фонд на Холокоста на евреите от Македония” също така нарочно не е споменато, че именно германски нацисти извършват убийствата на тези 11200 евреи в концлагерите, а не българи. Това са част от “триковете” на скритата манипулация.

- Каква тогава трябва да бъде позицията на България по тези въпроси, които повдигате?

- Аз смятам, че конференцията „Да опознаем миналото си” ще подейства като катализатор за българското общество. Именно в това е нейната най-голяма полза, защото слага началото на сериозните изследвания и дебати. Това е нещото, от което наистина се нуждаем. Едва след като стане внимателното изясняване и анализиране на всички факти и след като интерпретирането им бъде изчистено от идеологеми, може да се мисли за формулирането на някаква официална българска позиция по този въпрос. Реалистично е това да стане през следващата 2013 г. Има основания България да изрази съжаление, че историческите обстоятелства, наложени от нацистка Германия, са въвлекли България в сложна ситуация, която не е оставила възможност за избор в тогавашния времево-политически контекст да бъде предотвратена депортацията на тези евреи от Македония и Тракия, които не са били български поданици, както това е могло да стане с 50-те хиляди, които са имали български документи за самоличност.

- Днес все още се водят дискусии, дали България наистина е можела да спаси тези евреи?

- Наистина десетилетия витаят стотици различни анализи и отговори. Все пак кое налага експлицирането на темата и то изключително а антибългарски контекст именно сега? Но основните факти са следните: През 1941 година Италия е изпаднала в тежко положение във войната си с Гърция. За да си гарантира гърба, с оглед на предстоящата война срещу СССР, Хитлер решава да се притече на помощ на Мусолини. Пътят му е през България, той оказва огромен натиск и на всеки е ясно, че ние не можем да го спрем. В този драматичен момент България не е имала полезен политически ход. При това положение, остава само да се реши като какъв ще премине Хитлер през България. Ако бяхме оказали съпротива, България щеше да бъде окупирана, а съдбата на еврейското й население щеше да бъде предопределена. В София решават да пуснат германските войски като съюзнически. България обаче не участва във войната. Германия и Италия сами окупират Гърция и Югославия, пред тях е подписана капитулацията им. Впоследствие Германия прехвърля върху България за администриране някои от окупираните от нея територии, населени основно с българи. Това обаче не са териториални промени, а Берлин заявява, че статутът на тези земи ще бъде решен след края на войната. Евреите в тези земи са чужди граждани, със статут на германски военнопленници, те си остават югославски и гръцки поданици. Поражението на Германия в Северна Африка и проектирания евентуален съюзнически десант на Балканите през 1943 г. решава съдбата им. В същото време има евреи заловени от нацистите в Европа, които са били освобождавани, след показване на българския им паспорт. Има свидетелства за семейства на евреи, арестувани в Чехия например, когато едните са отведени в лагерите, а тези, които са били поданици на България, са освободени и оцеляват след войната. Определено може да се твърди, че през ония години на най-кръвопролитната война в историята на човечеството, когато човешкият живот не е струвал пукната пара, българският паспорт е бил индулгенция за живот, особено на хората с еврейски произход. Това заслужава да бъде изследвано и популяризирано, а не маргинализирано. Българското общество наистина прави невъзможното, в контекста на тогавашната ситуация.

- Днес в Скопие твърдят, че всъщност влизането на България в Македония през 1941 г. влошило съдбата на македонските евреи. Вярно ли е това?

- В историята няма „ако”, но все пак можем да приложим съпоставителен анализ. През април 1941 г. цяла Югославия е окупирана от Германия. Впоследствие част от нея, а именно Вардарска Македония и Моравско, са дадени за администриране от България. Сърбия остава под германска окупация. Нека да видим разликите. През април 1941 г. в цяла Югославия се разполагат печално известните айнзац групи. Това са мобилни наказателни групи, които основно избиват евреите. Скопие също става седалище на айнзац група. Започва разграбване на еврейските магазини, побоища, убийства. В края на април идва българската администрация и айнзац групите от Македония са изтеглени. Не твърдя, че македонските евреи са били щастливи, но убийствата и издевателствата спират. Под българска администрация Скопие дори става привлекателно място за евреите от Белград. Много от тях, снабдени с редовно издадени български визи, се опитват да се преселят в Македония. На гара Скопие обаче представители на германската комендатура ги връщат обратно в Белград. В същото време, в Сърбия остава германската окупация, остават и айнзац групите. Проведени са стотици наказателни акции срещу евреите и повечето от тях са избити още през 1941 г. Да, те не са депортирани, просто са убити на место и затова през 1942 г. Сърбия е обявена от нацистите за свободна от евреи. Когато през 1942 г. се провежда конференцията Ванзее, за Сърбия са посочени едва 10 хиляди евреи. Това са основно македонските и моравските евреи, сръбски поданици, защото в самата Сърбия евреи вече почти няма. При това положение да се твърди, че българската администрация е влошила положението на македонските евреи, е най-малкото абсурдно. Нека не забравяме, че именно секретарят на скопската българска община Желязков предупреждава евреите за предстоящата депортация и така няколко семейства са спасени. Ще дам още един пример. През 1959 г. хитлеристкият посланик в София Адолф-Хайнц Бекерле е арестуван в Германия и е обвинен, че е отговорен за смъртта на македонските и беломорските евреи. По време на процеса, като доказателства се събират и показания на затворници от концлагера Треблинка. Всички те заявяват, че единствените евреи от Европа, които идват в Треблинка с пари, цигари, хранителни запаси от консерви, сушено месо и кашкавал и съответно добре нахранени, са македонските и беломорските. Тези хора не са давали показания пред Народния съд в България или пред съдилищата в Титова Югославия, така че казаното от тях може да се приеме за напълно обективно и изчистено от идеологеми.

- Накрая искаме да Ви попитаме кои среди имат интерес от фабрикуването на обвинения към България и какво искат да постигнат с това?

- Трудно ми е да отговоря на първата част на този въпрос. Отговорът, че в съседство традиционно се наблюдава антибългаризъм, в случая би бил доста опростенчески. Трябва да си дадем сметка, че опитите за прехвърляне на цялата вина върху България за депортацията и смъртта на евреите от Македония и Тракия и от друга страна прикриването на ролята на нацистите в тези събития, е своеобразна тиха реабилитация на Хитлер. Обвиненията към България стигат до там, че се отрича дори спасяването на 48 хиляди евреи български поданици. Този факт се обяснява със случайност, или просто стечение на обстоятелствата. Игнорират се дори свидетелствата на очевидци, съвременници и потърпевши. Всичко това поражда ответна справедлива реакция в българското общество, завихрят се спорове, създават се ненужно негативни образи. Давам си сметка, че авторите на обвиненията към България разчитат именно на такива първосигнални реакции. В период, когато отношенията между България и Израел са изключително важни, когато има стратегическо партньорство и приятелство между двете държави и е в ход реализацията на редица проекти, избутването на тази тема на преден план от чужди политически дикредитирани фактори, създава напрежение и затруднения, от което не произтича нищо градивно – напротив. Затова смятам, че обвиненията към България, без да почиват на реални факти, нямат бъдеще. Още повече, че ние имаме още много неща, които можем и трябва да покажем. Защото не само сме спасили българските евреи и тази общност единствена е изпратила войната увеличена, а не намаляла. Все още малцина знаят, че в годините на Втората световна война България е издала 15 хиляди транзитни визи на европейски евреи, изселващи се в Палестина. Така са спасени допълнително 15 хиляди евреи небългарски поданици. Ето още един премълчаван факт, с който да се гордеем като българи.

Ако вечер предпочитате книгата пред любимия си сериал...
Ако можете да възпроизведете Данте без да се замислите...
Ако знаете наизуст театралния афиш за месец напред...
Ние искаме да се запознаем с Вас!

Продуцентска къща „Арт Кейс” съвместно с „Аз чета” обявяват конкурс за студенти за есе на тема по избор: „Любовта е театър” или „Любовта в театъра”.

Условието за участие в конкурса е съвсем просто - написването на текст по една от двете теми, който да е не по-голям от 3 600 знака. Изпратете го на e-mail: office@art-case.eu със Subject: Za konkursa преди крайния срок - 25.10.2012 г.

Наградите

За първо място:

1) Парична награда в размер на 200 лв.;
2) Публикуване на спечелилия авторски текст в сп. „Капитал Light” и онлайн в сайта „Аз чета” и на фейсбук страницата „Любов по италиански”.
3) Две покани за постановката „Любов по италиански” в театър „Иван Вазов”
4) Лична среща с актьорите от пиесата

За второ място:

1) Парична награда в размер на 100 лв.;
2) Две покани за постановката „Любов по италиански” в театър „Иван Вазов”

За трето място:

1) Парична награда в размер на 50 лв.;
2) Две покани за постановката „Любов по италиански” в театър „Иван Вазов”

Журито е изключително престижно:

1. Юрий Дачев – режисьор; драматург; репертоарен директор и драматургичен консултант в МГТ „Зад канала”
2. доц. д-р Мариета Гиргинова – секция Нова и съвременна българска литература в Института за литература при БАН; лектор в Киевския държавен университет „Тарас Шевченко”
3. Калин Сърменов – директор на Сатиричен театър „Алеко Константинов” и актьор
4. Емануела Шкодрева – актриса, Народен театър „Иван Вазов”
5. Ива Рудникова – главен редактор сп. „Капитал Light”
6. Росица Илиева – редактор сп. „Капитал Light”
7. Иво Христов – журналист
8. Ростислава Генчева – журналист, продуцент в TV7
9. Александър Симов – журналист, началник на отдел „България” във вестник „Дума”
10. д-р Валерия Пачева – продуцент, продуцентска къща „Арт Кейс”

Защо да участвате?

1. За да разкриете на света писателския си талант и да получите възможността да печелите от него;
2. За да докажете на себе си и света, че наистина имате писателски талант;
3. Защото театърът е Вашата стихия.

Успех!

В Китай например помагаме на вярващите на религията Фалун гонг, която е подобна на будизма. Помагаме и на уйгурите, които са тюркски мюсюлмански народ в северозападен Китай. Тези две общности не са много известни на Запад и са по-дискриминирани, отколкото християните в Китай. В Китай има 20 милиона уйгури. Да, на фона на 1,4 милиарда това е капка в океана, но все пак са 20 милиона. Но останалите мюсюлмански държави не помагат на Уйгурите. А защо? Много просто - защото държави като Пакистан и Саудитска Арабия имат интерес да са в добри отношения с Китай, който е световна суперсила. Затова си мълчат и затова, когато стават убийства на Уйгури, никой не го обсъжда. Защитавали сме и други малцинства - вярващите в религията Баха'и и ахмадитите в Иран, индуистите в Пакистан...

94 криминални регистрации – що е то?

Стихове

На 5 октомври 1912 година Цар Фердинанд прочита манифеста, с който България обявява война на Османската империя. Започва дългата кървава Епопея от опити за обединяване на Родината. Това е втората освободителна война за българите. На този ден страната ни отбелязва 100 години от обявяването на Балканската война. Вечна слава!

В петък, 5 октомври, светът отбелязва печална годишнина. На днешния ден, преди 12 месеца, основателят на компания Apple умира в САЩ на възраст 56 години. Смъртта му не е съвсем неочаквана. Предприемачът от дълго време води борба с рака. Шест седмици преди да напусне този свят, той предава ръководост...

Тъкмо си мислех да издам пътеписа “До Чикаго, без назад” и Таня (дъщеря ми) каза, че като награда за дипломирането й (Таня вече е доктор на юридическите науки от DePaul University в Чикаго и успешно взе бар изпита да практикува право в Илинойс - бел.ред.) поиска пътуване до Родината. Нали скромността краси човека, та тя пожела да включим и Италия. Напълних дисагите и потеглих с мъжа ми за Чикаго. В Чикаго Таня ме попита какъв багаж да вземе за България. Казах й, че ще вземем една голяма празна кошница и ще я напълним с разочарования. Да, ама не. И така, дрогирана с хапчета, мъчейки се да преодолявам фобията си от летене със самолети, като зомби кацнах в София след 22 годишно отсъствие. Милите роднини и приятели, които ни посрещнаха на летището, криеха потреса от променената ми визия зад големи букети с цветя.

Проектът е публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите. За първи път текстът се публикува официално преди да се внесе в парламента, преди да се приеме от правителството и тристранката – една стъпка в посока прозрачност.

Днес публикувах текст за проектобюджета озаглавен "Как ще се харчи най-големият бюджет в историята"

Ще акцентирам на тази част:

Покрай протестите на полицаи и военни отново се започна темата за вдигане на заплатите в силовите ведомства и в държавния сектор като цяло. Обаче смея да твърдя, че сме стигнали до крайности, които правят всякакво увеличение на разходите за заплати абсолютно неефективно. Например в МВР над 97% от разходите отиват за заплати и текуща издръжка.

Под 3% остават за капиталови разходи. При такава ситуация няма достатъчно средства за техника, оборудване, информационни технологии и се получава така, че имаме огромен брой полицаи и чиновници в МВР, но те нямат добри условия за работа, което намалява ефективността им значително.

И МВР, и други ведомства ще трябва да насочат повече средства към инвестиции и нови технологии, което ще им позволи с по-малко персонал да вършат повече работа. При такива реформи ще останат и средства за по-високи заплати.

Блогът за икономика 2012

Анна Мария Петрова-Гюзелева е родена в Лом, но израства във Враца. От много време живее и работи в Италия, но твърди, че си е останала българка и родолюбка. Още на 8 години започва да играе балет, а на 15 дебютира в киното и то в главната роля на Неда в руско-българската мега продукция "Пътят към София" на режисьора Николай Мащенко. Така съдбата й дава ясен знак къде е нейното място под слънцето – на сцената. Завършила е Държавното хореографско училище в София, Факултета по балетна педагогика и хореография при Българска държавна консерватория, Театрален факултет в НВУ. Специализира актьорско майсторство в киностудия "Довженко” в Киев, има специализация по хореография при самия Морис Бежар. Сред многобройните и заслужени дипломи има дори и такава по конна езда към киноцентъра в Бояна. Анна Мария е автор на две стихосбирки – "Молитва за живот” и "Цветя и бодли на Виа Егнатия”. Активен член е на дамския литературен кръжок "Евгения Марс”. От 28 години е и любима съпруга на нашия...

Аз не отивам в мола само за да се забавлявам. Не отивам там само да изпробвам способността си да не искам разни неща! Аз отивам там също така, за да наблюдавам хората. Както вече неведнъж казах – неискането и некупуването носят също такава наслада на човека, както искането и купуването. Въпрос на настройки. А ако човек има второ име – то това име трябва да е Настройващият се. По повод настройките ще ви посоча на северозапад. Погледнете натам и ще видите германците. Те – които преди седемдесет години не можеха да понасят евреи, цигани, хомосексуалисти и луди – сега са най-толерантните хора на света. Или поне се опитват да бъдат такива. Настройки. Някой би казал – но сегашните хора не са тогавашните хора! Да да. Не са друг път. За един месец германците биха станали (както и всички други) при подходящо настройване – същите нацистки изроди, каквито са били и през 1944та. А да не говорим, че сегашните толерантни германци са синове и дъщери, внуци и правнуци на точно тия германци...

Някои сайтове, като например онлайн-версиите на популярни издания, предлагат на своите потребители платено съдържание - за да прочетете статията, трябва да сте абонирани за актуализациите на сайта. Специалистите на Google са решили да предложат и на потребителите, и на собствениците на такива сайтов...

Тази инфографика показва реално какво ново има в новия iPhone 5. С какво толкова iPhone 5 е по-добър от предшественика си iPhone 4S.

Една от основните хардуерни разлики е в дисплея. Тя половин инч и цели 112,640 пиксела. Рефлективно за да се справи с новият дисплей, процесорът на iPhone 5 (Chip A6)  е два пъти по-мощен от Chip A5. Появява се и новата генерация на интернет свързаност – 4G.

Софтуерно новият iPhone има също някой подобрения. Разполага с най-новата версия на „Siri“, която включва спортни резултати, проепоръки за филми и резервации за вечеря.

Снимка: Pontofrio

Подобни статии:

1. Ново: Споделяне на снимки със Skype за iPhone и iPad
2. Новите iPhone, iPad mini и iPod nano на 12 септември

Instagram набра популярност през последните години и то главно сред масовите потребители, отколкото сред бизнеса. Чрез функциите, които предлага – хаштагове и възможността за изграждане на база от последователи може спокойно да го наречем Twitter-а за снимки.

Тенденцията тази мрежа да е по-разпознаваема сред потребителите бързо се променя като в рамките на близката година все повече брандове осъзнаха силата на това приложение и започват активно да го включват в техните маркетингови стратегии. Някои от търговските марки разработиха приложения по подобие на Instagram специално за техни кампании или интегрират таб във Facebook страниците си, който има подобна функционалност.  Ще споделим с вас брандове, които в  момента са ни вдъхновили и смятаме, че всички може да научим по нещо от тях:

Подобни статии:

1. Снимки вместо думи с Instagram
2. Как Instagram завладя сърцата и очите на Америка

БХК: Прокуратурата отказва да се занимава със смъртните случаи в домовете за деца

Видеопорталът YouTube съобщи, че е оптимизирал правилата за проследяване и премахване на незаконно използвани материали в рамките на системата за управление на съдържанието ContentID. Съгласно новите правила, жалба ще могат да подават само тези потребители, които преди това не са обвинявани в наруша...

Нови правила в ЕС ще защитават жертвите на престъпления

Честните гласове на България

Продукти за 4 порции:
600г пилешко месо
1ч.ч. течна сметана
1 глава лук
1к.ч. бяло вино
1к.ч. зехтин
1ч.л. сол
1ч.л. естрагон
400г паста  Талиатели, Фетучини

Приготвяне:
Месото се реже на кубчета. Лукът се почиства, измива и скълцва на дребно. Взема се дълбок тиган. Налива се 3- 4с.л. зехтин и съдът се поставя на включен котлон. Лукът се добавя, когато загрее мазнината. Запържва се за 5 минути. После се добавят пилешките хапки. Пържат се 5 минути. Бърка се с дървена лъжица, да не загорят. После се налива сметаната и виното. Готви се 20- 30 минути на тих огън. Поръсва се щипка сол и сух, стрит тарос. Сметановото ястие се оставя да къкри на изключен котлон. В тенджера се налива вода. Поръсва се сол и съдът се поставя на включен котлон. Пастата се добавя, когато заври водата. Следват се инструкциите написани на опаковката на макароненото изделие. В порция се поднасят, пилешки хапки, поляти със сметанов сос. Гарнират се с Талиатели, оформени в навита куличка.

Нормалната работа на Пиратския залив вече е напълно възстановена след проблеми в началото на седмицата. Официалната позиция на ръководството на сайта е, че основна причина за прекъсванията е бил модул за разпределение на електричество, който е излязъл от строя. Въпросният модул вече е подменен и тър...

Продължаваме с поредицата на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, после разсъждавахме какво прави една страна интересна, както и за нещата на Арабския, които (не)са харесвани от авторката.  Днес ще прочетем малко по-подробно за сулатаната Оман и оснвния му продукт - тамяна. Приятно четене:

Салала, Оман

четвърта част

Тамянът на Султанство Оман

Днес моята трета част ще бъде базирана изцяло на факти, събирани от мен по интернет пространството. Много е полезна тази информация, защото всеки който е далече от Дофар, Оман се лута в представите си като сляпо куче.   Малко енциклопедична справка:  

Султанство Оман

се дели на 5 района (минтаги) и 4 губернанства (мухафази): Мускат (столица), Мусандам, Бурайми и Дофар. В това число влизат и 59 вилаета. Всички административни единици се управляват от губернатори, назначавани от Оманското министерство на вътрешните работи.

Губернаторство Дофар

представлява ‘Земя на тамяна’ на Арабския полуостров и някога е бил врата от Индийския океан за цял Оман на керваните идващи в Южна Арабия. Тук се намират 10 вилаета: Салала, Тумраит, Така, Мирбат, Садах, Рахют, Далкут, Мукшин, Шалим и острова Халланият. В миналото на големите територии на Салала се е култивирало с помощта на сложна напоителна система и се отглеждала селско-стопанска продукция, предостатъчна да изхранва британския контингент в Месопотамия по време на Втората световна война. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Тамянът

е една от най-древните и най-ценни субстанции за кадене, той е "мозъкът на небето", символизиращ святост. Традиционно се използва от антични времена като благовоние в Индия, Китай, както и по време на християнски богослужения. Много хилядолетия драгоценната ароматична смола тамян (ливан - така се среща в по-старите преводи на Библията) била единственият източник на доходи за обитателите на изгубените в пустинята селища. Южната част на пустинята, опънала се през целия Арабски полуостров, граничи с оманската провинция Дофар. Именно там, върху каменистото високопланинско плато растат дърветата, за които се разказват легенди. Още в древни времена югозападният район на държавата Оман - Дофар бил известен като важен център на търговията с тамян. Легендата разказва, че един от тримата мъдреци, които дошли да се поклонят на младенеца Иисус и носейки в дар тамян, е тръгнал именно от Дофар.   Заради многото мъгли в този район съществува легендата, че тамянът - това е роса, падаща от дърветата. И това не е далеч от истината. В края на март върху дърветата правят нарези. През дъждовния сезон, който започва след това, сок, който много прилича на мляко, се издига по ствола и изтича през нарезите. Арабите го наричат "сълзите на боговете". Три-четири седмици съхне той върху ствола на дърветата, а след това започва времето, когато събират реколтата. От едно дърво събират до 400 г тамян. Местните жители смятат, че димът му гони дявола. Преди всички бедуини в селото живеели благодарение на тамяна. Днес само старците знаят къде растат дърветата и какво трябва да се прави с тях. Векове возели тамяна по суша от Дофар в Южна Арабия, откъдето завивайки на север, пътували покрай Червено море до мястото, където пътят на благовонията се разделял на две. Единият стигал до Египет, а другият отивал на изток - във Вавилон и Сирия. Докато товарът стигне до местоназначението, стойността му се увеличавала шест пъти. Затова египтяните се стремели сами да изминат този път, избягвайки посредниците и дори се опитвали да си донесат млади дръвчета, за да ги засадят в Египет. Първата известна експедиция на египтяните се отправила за благовония около 3 000 години преди раждането на Христос. Това означава, че тамянът като благовоние се използва вече пет хиляди години. В търговските закони на Рамзес III от 1200 г. пр. Хр. се казва, че цветът на благовонията може да бъде от опушено кехлибарен до нефритово зелен, блед като лунна светлина, а всички останали нямат никаква ценност. Именно тамяна се изполва за балсамиране на египетските мумии. В древните времена тамянът за оманците бил това, което е нефтът сега - най-важната експортна стока и източник на благосъстояние. Кервани от камили возели благовонната смола в Европа. Търговията с тамян отдавна вече не играе толкова важна роля както в старите времена, но все още над 300 000 дървета на платото Дофар плачат с божествени сълзи.   Веднъж пророкът Мохамед казал, че от всичко най-много цени молитвите и приятните ухания. Всеки петък ароматният дим гони злите духове от мюсюлманския свят.   Тамянът е ароматна смола от дърво от семейство Бурсерови (Burseraceae), което расте в Източна Африка (Сомалия, Етиопия), на Арабския полуостров и в Индия и Иран. Латинското наименование на това красиво, невисоко дърво или храст с гъста корона и бели или бледорозови цветове е Boswellia sacra (синоними B. carteri, B. thurifera). За получаването на тамяна през пролетта в ствола на дървото се прави дълбок надрез, от който започва да изтича млечен сок. На въздуха той се втвърдява в кръгли зърна с кехлибарено жълт до ръждиво-червен цвят и характерен мирис. При стриване се образува прах, който частично се разтваря във вода като образува мътна емулсия с горчив вкус. В етанол смолата се разтваря малко по-добре. При нагряване се размеква и разпространява силен приятен балсамов аромат. Съдържа смоли (50-60%), камед (20-30%), минерални вещества (6-8%), етерични масла (3-7%). Истинският тамян е смолата на дървото Boswellia Carteri.

Учени твърдят, че дори малки количества дим от тамян има антидепресивно действие, потискайки страховете и тревогите. Отстранява безсъницата, нощните страхове, подпомага правилния ритъм на съня. Това е най-плътният, най-приспивният аромат, който бихте си представили. Има един римски писател, който казва за хората тук - толкова много кервани с тамян минават оттук, че хората са станали безгрижни, сънливи от приятното ухание на тамяна.

[caption id="attachment_35561" align="aligncenter" width="200"] Тамян[/caption]

    Очаквайте продължението Автор: Теди Снимка: авторът   Други разкази свързани с Оман– на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

След седем години съдебни дела най-накрая приключи битката между Google и американските издатели на книги. Това стана след сключване на споразумение между двете страни, съобщи BBC. Скандалът избухна през 2005 година заради плановете на Google да сканира книги, които да бъдат качени в гигантска ел...

Големите финансови организации продължават да гледат с недоверие на финландския мобилен гигант Nokia и да намаляват кредитния рейтинг на компанията. Поредната институция, която сваля доверието си от Nokia е швейцарската банкова група Credit Suisse, съобщи Neowin. Рейтингът на компанията вече е не...

Microsoft е изпратила покани на журналистите едновременно за две важни събития, които ще се проведат почти едно след друго. На 25 октомври софтуерният гигант ще обяви началото на продажбите на таблета Surface, а на 29 октомври ще разкрие всички подробности за новата мобилна операционна система Windo...

Централният софийски квартал „Лозенец”, а може би и не само той, осъмна днес облепен с призиви на Националната демократична партия „Да спрем циганския терор”. Продължението на призива от името на самоназначили се за свръхпатриоти партийци гласи: „ Да продължим идеЙте на „Атака”. Авторите са тиражирали неграмотността си. Издайническото погрешно Й ( и кратко)- кратко и ясно изобличава „дъблочината” на демонстрирания агресивен „патриотизъм” на хора, които сами илюстрират правилото, според което на въдицата на примитивния расизъм най-лесно се ловят необразованите хора ( не само в България).

Връщам се и гледам новините на ТВ 7, където водещата ми съобщава за „монометен”, вместо минометен обстрел ( друг е въпросът, че на български може да се каже и минохвъргачен, но руският език, разбираемо, продължава да доминира във военната лексика у нас). Решавам, че е грешка не езика. Но не е . Именно „монометен” обстрел пише и в текста, който тече на т.н. крол в ефира на официозната телевизия и водещата просто чете написаното, без да се усъмни, че има грешка…Което ме успокоява по въпроса за грешките- какво толкова, всеки греши, дори и овластената пропаганда, която има пари да си купи грамотни журналисти, но за чест на гилдията (все пак) не всички се продават.

Но да се върнем към терора с лепенките по витрините на магазините, които ни призовават да спрем терора на циганите. Любопитна семантична подробност е, че това се случва на площад „Журналист”- същият, където мес(т)ната месарница от месеци наред продава стоката си под портрета на Тодор Живков. Месарите ни натрапват текезесарския си политически вкус, а други агресори със собствена визия за чиста раса тероризират лепкаво чужда собственост. Претендиращите за чиста раса мърсят без съгласието на хората витрините им, които после сами ще трябва да чистят от лепкавите стикери.

И още една подробност: случайно или не, но лепенките с призива да продължим „идейте” на Атака „красят” аптеки и други магазини, но не и местния банков клон. Вероятно храбреците благоразумно са пропуснали едрия обект от съображения за (собствената си) сигурност- ами ако има денонощна охрана, алармена система или просто видеонаблюдение? По-лесно е да се тероризират аптеки, нали така…С други думи, дават си сметка, че вършат нещо нередно, но се развихрят само там, където смятат, че няма да срещнат отпор.

Питам българските медии по въпроса за отпора. Защото си спомням, как обслужваха раждането на въпросната партия. Когато на 25 март отцепници от „Атака” създадоха националистически клонинг на своята партия-майка, българските медии се скъсаха да обгрижват новороденото, което беше сукало обилно от парламентарното мляко и чрез Димитър Стоянов дори беше захранило с идеЙте си Европейския парламент. Надеждите на услужливите медии явно клоняха към това, че клонингът някак по-умерено ще представя националистическия вот в България ( пред чужденците) в угода на ГЕРБ, тъй като махалото на силната любов на бащицата Волен Сидеров към управляващия Борисов отново се бе върнало в обратната точка.

Явно няма да стане, както са се надявали. Агресията е в кръвта на примитивния национализъм и някой трябва да постави въпроса на основата на закона, ако не искаме хора, поставящи се над закона, да ни разлепят някоя нощ стикери с жълти шестолъчки по вратите.

Share on Facebook

След пускането на първата публична версия на браузъра Firefox с интерфейса Modern UI за Windows 8, на повърхността започнаха да изплуват и допълнителни подробности за характерните черти на този продукт. Един от програмистите на Mozilla публикува в личния си блог информация, която подсказва какво...

Въпреки огромната сума, с която американски съд наказа Samsung, заради патентни нарушения срещу Apple, корейската компания е в изключително добро финансово положение. През третото фискално тримесечие на тази година дори се очакват рекордни печалби, които правят глобата от 1 милиард долара да изглежд...

Днес, 5 октомври, е официалният празник на Стара Загора. На този ден през 1879 год. губернаторът на Източна Румелия Алеко Богориди полага основния камък за възстановяването на опожарения от войските на Сюлейман паша град по време на Руско-турската война /1877-1878/. Така, съгласно изработеният от чешкия техник Любор Байер план, Стара Загора се превръща в първия следосвобожденски [...]

Отново си направихме дърво от хартиената чанта, която ни остана след последната разходка до IKEA:) Но този път...

Неделчо Михайлов, кмет на район Владислав Варненчик, Варна Снимка Сайт на "ПП Движение нашия град"

Варненската прокуратура е образувала досъдебно производство за фалшифициране на списъците с имена и подписи на граждани, подкрепящи регистрацията на свързваната с ТИМ партия "Нашия град" за последните местни избори.

Проверката на варненската Районна прокуратура е започнала още на 27.10.2011, като ЦИК е предоставила на прокуратурата оригиналните списъци, послужили за регистрацията на ПП "Движение нашия град".

Участието на "Нашия град" в местните избори през 2011 г. беше под въпрос, след като на 09 август ЦИК заличи нейната регистрацията поради недостатъчен брой подкрепящи. Проверката на ЦИК установява 5867 коректни записи за избиратели, подкрепящи регистрацията на партията. Съгласно чл. 89, ал. 3, т. 11 от Изборния кодекс са нужни не по-малко от 7000 избиратели.

След обжалване във ВАС ЦИК дава на "Нашия град" срок до 17ч. на 18 август, за да внесе липсващите подписи на избиратели. Те успяват да съберат подписите и на 23-ти август ЦИК възстановява регистрацията на "Нашия град".

Проверката на прокуратурата обаче е установила, че подписите събрани за няколко дни са фалшифицирани, като са използвани данните на граждани от регистрите на пенсионен фонд "Сила", който се управлява от ТИМ, научи Биволъ.

С постановление на прокурор при Варненска районна прокуратура от 08.05.2012 е било образувано досъдебно производство 162/2012 срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 309 ал 1. от НК.

Разследването е възложено на ОД МВР Варна, като два пъти е било удължавано. Ако не бъде отново удължено, то трябва да приключи на 08.11.2012.

Българският наказателен кодекс обаче инкриминира не само извършването на фалшификацията, но и използването на фалшивите документи.

Партия "Движение нашия град" се яви на изборите и спечели три места за общински съветници във Варна, а лидерът на партията Неделчо Михайлов стана кмет на район Владислав Варненчик. Всичко това става на базата на установен фалшификат - стотици подписи на нищо неподозиращи граждани, внасящи за пенсия във фонда "Сила".

Междувременно Общинските съветници от партията и кмета Михайлов получават заплати и се разпореждат с общинската собственост.

Биволъ не получи отговор от варненската прокуратура защо след като е установила данните за престъплението по чл. 309 ал 1. от НК тя не е сезирала ЦИК, която по закон трябва да се обърне към съда, за заличаване на партията. Това означава също, че трябва да се назначат частични избори във Варна и в другите общини, където "ПП Движение нашия град" е участвала в местните избори.

Отделно прокуратурата е трябвало да сезира Комисията за защита на личните данни и Комисията за финансов надзор, която регулира работата на пенсионните фондове за злоупотребата с личните данни на гражданите, записани без да знаят като подкрепящи регистрацията на "партията на ТИМ".

Източници на Биволъ свързват оттеглянето на Неделчо Михайлов от ръководния пост в партията "Нашия град" през това лято с подготовка той да бъде "хвърлен на вълците" в назряващия скандал.

Фалшифицирането на документи не е единствения специалитет на структурите на варненската групировка ТИМ, към които принадлежат и партията Нашия град и пенсионния фонд "Сила"

"Като групировка на организираната престъпност, ТИМ се занимава с широк спектър от криминални дейности – изнудване и рекет, заплахи, проституция, залагания, трафик на наркотици, кражби на коли и трафик на крадени автомобили." пише през 2005 г. в секретен доклад от София до Вашингтон бившия военен разузнавач, посланик Джеймс Пардю.

Share on Facebook

Момичета, това определено е нещо, което ще ви изпълни с възторг. Първо, вече никога няма да ви се случи да останете без батерия за телефона, второ – това ще се случи по особено елегантен и красив начин. Всичко, което трябва да направите е да пъхнете телефона си, в специалната чантичка, с вградено зарядно устройство. Everpurse ще поддържа жив телефона ви през целия ден.

Тази чантичка е толкова готина и сладка, че можете да я носите отделно или пък да я пъхнете в по-голяма дамска чанта. Модата и технологиите вървят ръка за ръка и доказателството за това е тази чанта. Дизайнът е разработен от двама чикагски дизайнери. Можете да избирате между три цвята от плат или кожа. В комплекта се включва и захранващо устойство, върху което поставяте чантичката за да се зареди. Без кабели!

Everpurse притежава достатъчно енергия за да презареди батерията на iPhone два пъти за един ден. Независимо какво правите, дали сърфирате из нета, социалните мрежи, говорите или пращате SMS-и и e-mail, вече не е нужно да се тревожите, че в един момент телефонът ви ще “умре”. Винаги и по всяко време чантичката е с вас и можете да разчитате на него.

 

И още нещо. Изобретателите на тази красота разработват специална серия и за мъжете. Намерението им е да разширят асортимента от чанти, за всички марки телефони. Плюс още по-голям избор от дизайн, цветове и материи.

Не знам за вас, но аз с нетърпение очаквам пускането на Everpurse в масово производство. Повече информация можете да намерите на www.Everpurse.com

http://www.youtube.com/watch?v=rJythP8kcbE

Снимки: Everplus

Подобни статии:

1. Заменяме телефона в хотела с iPhone
2. Red Bull дава не само крила

Ако се чудите какви са тенденциите в социалните медии и как да се възползвате от тях, как да управлявате бранда си като ефективно комуникирате с цел повече продажби, как да създадете онлайн магазини и да станете част от онлайн търговията или пък как да създавате, таргетирате и управлявате PPC рекламни кампании във Facebook то това е за вас!

Семинарът “Как да продаваме успешно чрез социалните мрежи„, който е част от поредицата семинари на тема „социални мрежи“ организиран от SocialMe, ще се проведе на 27.10.2012 в град София, ТЦ Интерпред зала в 08:30 ч. Всички желаещи да се запишат могат да го направят на официалната страница на събитието SocialMe Workshop #9.

Водещите гурута, които ще ви покажат последните трикове и хитрости от света на социалните мрежи са:

Иво Илиев е консултант в сферата на дигиталния маркетинг и реклама от близо 10 години. Реализира за европейски компании множество маркетингови стратегии, основани на ефективното използване на социалните медии и търсещите машини в Интернет. През последните години реализира множество интерактивни Facebook приложения и дигитални разработки. Иво е главен организатор на „Класация на българските facebook страници“: http://bgfacebook.com/.Популярен е в интернет пространството със своя професионален блог за интернет маркетинг, социални медии и SEO: http://ivosiliev.com/

• Новите тенденции в социалните медии, какво се промени през 2012;
• Кои социални медии да използваме активно и ще ни бъдат от полза;
• Какво вече не работи във Facebook;
• Какво не трябва да се прави / често срещани грешки;

Ален Попович е маркетинг мениджър на Social Me. Фирмата предлага практични и работещи решения за фирмите, които искат да популяризират дейността си онлайн, да привлекат бързо голям брой потребители към страниците си и да спечелят вниманието на по-голяма част от аудиторията чрез една от най-големите социални мрежи в света – Facebook. Ален Попович прави успешни Facebook кампании за едни от най-големите фирми и марки на българския пазар - Vip Brother Bulgaria, Ариана, Технополис, Nikon, Фондацията на Димитър Бербатов, Chivas Regal, Chupa Chups, X Factor Bulgaria и над 50 други бранда.

• Управление на бранд и фирмена фейсбук страница – казуси и примери от практиката;
• Създаване на игри и конкурси във Фейсбук с цел привличане на повече фенове. Правила и позволени действия. Примери от практиката;
• Как да реагираме при нападки и критични ситуации по време на комуникация с феновете;

Бисер Вълов Бисер Вълов Блогър, ПР специалист и ценител на креативността в общуването. Работи от 5 години в агенция APRA Porter Novelli, като настоящият му пост е „Мениджър нови медии“. Отговаря за дигиталните услуги на агенцията, обединени в звеното APRA Digital. Специализирал е в областта на дигиталния маркетинг и интернет комуникацията. Има няколкогодишен опит като ПР конкултант и организатор на събития, работейки за клиенти като Coca-Cola, Nestle, HP и Microsoft. Автор е на един от първите блогове за маркетинг в България – „Отвъд ириса„. В свободното си време се интересува от литература, психология и изкуство.

• Създаване, таргетиране и управление на платени ФЕЙСБУК РЕКЛАМНИ КАМПАНИИ ( PPC )
• Избор на ефективен „landing page“ за фейсбук реклама;
• Нововъведението „Фейсбук оферти“ и как да ги използваме;
• Копирайтинг на рекламните съобщения и практически примери;
• Създаване и използване на видео в социалните медии и фирмени страници с цел популяризиране на продукти/услуги;

Инж. Стефан Чорбанов MBA - Стефан Чорбанов основава Stenik през 2004 г., като последнователно заема позициите като дизайнер, разработчик, PM и консултант. Със своите съдружници налага Stenik като водеща уеб агенция за разработка на интернет магазини. В 9 годишния си „e-commerce“ опит, Стефан е работил за клиенти като Фантастико, Хиполенд, CarpetMAX, Кокетна, Пакостник, Денси и десетки други. От 4 години, като хоби, развива свои собствени онлайн магазини, което го прави специалист не само от страната на разработчика, а и от страната на търговеца – комбинация от опит, който малцина го притежават.

Димитър Димитров - Димитър Димитров се присъединява като съдружник в Stenik през 2006 г., като от тогава до днес отговаря за печеленето на нови клиенти за компанията. Опитът, който придобива със сключените си договори за над 300 уеб сайта и срещите си със стотици други клиенти, му дава самочувствието да се нарече уеб консултант. Участвал е в консултирането и разработката на редица големи уеб сайтове и онлайн магазини за клиенти от ранга на МЕТРО, Евромаркет, Тексимбанк, HDI и др. Силата на Димитър е консултирането на клиенти за интеграция на онлайн магазини с различни ERP системи и складови софтуери, а неговата страст са онлайн магазините за дрехи, фитнес и хранителни добавки.

• Как да създадем и управляваме успешно онлайн магазин;
• Нови тенденции и актуални новини в областта на онлайн търговията 2012/2013г.;
• Съвети и препоръки за електронни магазини. Най-често допускани грешки.;
• Интересни примери и казуси от практиката;

Александър Манев - управител на печатна къща J-Point+. Фирмата е създадена през 2006 година и е специализирана в областта на дигиталния офсетов печат. Александър е Магистър инженер по Информационни технлогии с интереси и практика в областта на IT технологиите, дигиталният печат и иновациите. Технологичните нововъведения, които прави поставят печатницата на  лидерска позиция в печатарския бранш в България. В Началото на 2012 година стартира web-to-print порталът print2day, който позволява онлайн дизайн, изработка и поръчка на печатни рекламни материали. Последното нововъведение за тази година, което Александър прави за J-Point+ е машина за печат и изработка на пласмасови карти.

Венелин Кръстев - маркетинг мениджър на печатна къща J-Point+. Той е завършил полиграфия в ХТМУ и е минал през всички етапи на работният процес в областта на полиграфията:  от предпечат през експонация на филми до дигиталия печат с първият модел HP Indigo през 2001 година. Работи в печатарския бранш повече от 10 години, през които непрекъснато се стреми да усъвършенства уменията си и процеса на работа. Със знанията и уменията, които  Венелин натрупва през годините, успява да привлече за J-Point+ големи клиенти, като най-големите брандове в сферта на FMCG, извесни марки вериги магазини, продукти и други.

Панелната дискусия пък ще бъде водена от:

Модератори: Ален Попович, Иво Илиев

Борис Луканов - Експерт по маркетинг, реклама, PR, комуникации и медии.
Борил Богоев - Работи в областта на дигиталните технологии и маркетинг от 1999 г. Управител е на Webface Consult и автор на онлайн курсовете „Летящ старт в Интернет маркетинга“, „Десет навика за върхова продуктивност“ и „Email Kama Sutra“. Съавтор е в „Блогопедия“ и горд притежател на Ph.D. по бизнес модели в Интернет. 
Стефан Чорбанов - Основател и управител на Stenik
Димитър Димитров - Съдружник и търговски директор на Stenik
Бисер Вълов - Блогър и ПР експерт. Към момента работи като „Мениджър нови медии“ 
в APRA Porter Novelli / APRA Digital.
Крис Георгиев - Предприемач и експерт в областта на онлайн маркетинга.

Програма:

8:30 –   9:30    Регистрация на участниците
9:30 –   10:30  Иво Илиев
10:30 – 11:00  Кафе пауза и Нетуъркинг
11:00 – 12:00  Ален Попович
12:00 – 13:00  Обедна почивка
13:00 – 14:00  Бисев Вълов
14:00 – 14:20  Кафе пауза и Нетуъркинг
14:20 – 16:00  Стефан Чорбанов и Димитър Димитров
16:00 – 16:15   Кратка почивка 
16:15 –  17:00  Александър Манев и Венелин Кръстев
17:00 – 17:15   Кратка почивка
17:15 –  18:30  Дискусионен панел 

Семинарът “Как да продаваме успешно чрез социалните мрежи„, който е част от поредицата семинари на тема „социални мрежи“ организиран от SocialMe, ще се проведе на 27.10.2012 в град София, ТЦ Интерпред зала в 08:30 ч. Всички желаещи да се запишат могат да го направят на официалната страница на събитието SocialMe Workshop #9.

Подобни статии:

1. Семинар на тема „Използваш ли ефективно Google Analytics?“
2. Кръговратът на социалните мрежи: Инфографика

Едно от най-сладките изкушения Kit-Kat ще се опита да направи масова почивка в света. Както всички знаем то слоганът на Kit-Kat е „Take a break, have a Kit-Kat„, а грандиозната хрумка ще бъде реализирана посредством специална апликация във Facebook. Идеята е да бъдат активизирани всички 13 милиона фена на Kit-Kat във Facebook страницата, а също така да бъдат генерирани и допълнителни такива. Всеки, който иска да се включи в необикновеното събитив ще трябва да хареса страницата на Kit-Kat в социалната мрежа.

Всеки един, който има регистриран профил във Facebook, може да участва в най-голямата почивка в света. Като официална дата на събитието е обявена 11.10.2012 г. Потребителите ще могат да изпращат снимки и видео материали на свои приятели, а всичката информация ще се складира в специална виртуална кутия наречена „Break Box“. На гореспоменатата дата тази кутия ще се отвори и всички участници ще могат да се забавляват виждайки споделените видеа и снимки.

Играта на Kit-Kat се очаква да събере милиони последователи, които да се опитат да направят един наистина прекрасен почивен ден. Петъкът трябва да се превърне в ден изпълнен с усмивки и множество свежи моменти. Ако и вие искате да станете част от това можете да се присъедините на фен страницата на Kit-Kat във Facebook.

Снимка: Nestle

Подобни статии:

1. Борим стреса в социалките с KitKat
2. Heineken+Facebook=Бъдеще