AYP епизод 14: Референдума, закона, процедурата…

*** Референдумът,  закона и процедурата *** Константин Павлов: Атанасе, въпрос към теб. Ти познаваш добре процедурата, ти си участвал в подготовката на този закон. Има ли вратичка, в която тези документи да останат някъде по институциите или в момента така е тръгнала процедурата, че референдум ще има, ако изключим това, което говорихме току-що за КС? Атанас Славов: Вратичката ,която е факт, това е колко време ще продължи проверката в служба ГРАО. Доколкото разбрах, тази проверка е приключила, но приключването не става само с изявление за медиите, а с изпращане на резултатите от проверката обратно в НС. Ако си спомняте, когато беше внесена подписката в парламента и беше казано, че ГРАО ще проверява 3 месеца. Не знам дали са изтекли тези 3 месеца, но в закона няма максимален срок, в който може да се извърши проверката – пише „незабавно“. Това незебавно може да е 2-3 месеца, а може и повече. Т.е., това е вратичката, която да позволи известна манипулация на процедурата, но в момента, в който имаме върнат резултат от проверката в парламента по официалния ред, там сроковете от там нататък са съвсем сериозно разписани в закона и трябва ад се спазват. Константин Павлов: Много е важно, получавам и в чата въпроси, за т.нар. „разяснителна кампания“. Как гражданите ще разберат за какво точно да си пуснат гласа или против какво точно, кой трябва да ги осведоми и по какъв начин да стане това. Първото нещо, което искам да се спрем, че МС трябва да издаде Информационен лист. Какво е информационен лист. Атанас Славов: В българските условия съм виждал информационни листи за местни референдуми – практиката е много различна. Виждал съм инфорационни листи в други държави как се подготвят, че да има балнасирано излагане и на двете тези, с достатъчно информация, като има обикновено кратка форма на информационния лист – 23 странички и дълга, коят омже да стигне до няколко десетки и стотина страници. Така е написано всичко там, че да става достъпно и за хора, които не са специалисти в дадена материя. Аз също нямам познания по ядрена енергетика съвсем детайлни или пък по-принципни, но това не означава, че не мога да имам позиция какъв да е резултата от референдума и коя теза подкрепям. Констанитн Павлов: Това, което мен ме притеснява в случая, е следното. Този информационен лист, трябва да бъде написан от някого с някаква позиция. В идеалния случай, това е човек, който е абсолютно безпристрастен, познава съвършено добре двете позици, може да го напише на достъпен език, така че всички граждани с право на глас да го разберат идеално и недвусмислено. Ето, Иване, ти толкова текстове си написал досега, кажи ми такава хипотеза доколко е вероятна? Иван Стамболов: Тук вече има значение какъв е въпросът. Ако говорим за въпроса за ядрена енергетика и Белене, това е абсолютно невъзможно да се случи. Невъзможно е в 1, 5 в 100 страници да се изразят двете гледни точки. Кои са тези две гледни точки?! Тук имаме икономически, имаме геопилитечски, имаме вътрешнополитически аргументи, имаме, ако щете, цивилизационни аргументи. На база на какво да вземе човек решението за това? Нека да опростим нещата по следния начин. Преди известно време, на 29 март 2012 г., НС взе решение да се прекратят всякакви работи по АЕЦ Белене. Това не е ли достатъчен аргумент да се прекрати и тури пепел на този въпрос? Значи, НС е взело някакво решение, а ние викаме – абе дай да видим дали да го изпълним това решение или не. Аз предлагам референдума да бъде не дали да има ядрена енергетика на площадката на Белене, а да ъбде – дали да изпълняваме решенията на НС или не. Ето това ще бъде един по-добър референдум. Константин Павлов: Да се върнем към специалисти. Атанасе, тук говорехме за казуса пред 2003 г., когато правителството взе едно решение за Козлодуй. Сега говорим за решението от 29 март, когато е и моя рожден ден, как е възможно НС да взима отношение по такива въпроси, по конкретни икономически проекти. Това възможно ли е? Атанас Славов: Възможно е. Народното събрание е представителна институция – законодателна власт и политическа власт с контролни функции. НС упълномощаа изпълнителната власт и формира изпълнителната власт, която дължи отчет. Т.е. в една парламентарна република, НС се предполага, че има позиции по тези въпроси. Още повече, че НС гласува Бюджета на държавата. Щом гласува бюджета на държавата, предложен от правителството, означава, че има позиция – негласно или гласно изразена. Аз считам за необходимо НС да взема отношение по такива въпроси, което не означава, че то ще изпълнява решенията. Така или иначе, не можем да отречем тези конституционни правомощия на НС. НС освен това може да привиква министрите, т.е., да упражнява парламентарен контрол върху тях, дори може да гласува вот на недоверие на правителството, включително например за позицията му по ядрената енергетика. Константин Павлов: Аз четох Конституцията и пак, с моята скромна компетентност, видях, че вътре няма нищо, което да дава права на НС да решава такива въпроси. Предполагам, че ще ме опровергаеш, но аз мога да прочета чл. 84, който гласи: „чл. 84л Народното събрание: 1. приема, изменя, допълва и отменя законите; 2. приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му; 3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) установява данъците и определя размера на държавните данъци; 4. насрочва избори за президент на републиката; 5. приема решение за произвеждане на национален референдум; 6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя; 7. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя; 8. избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон; 9. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми; 10. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир; 11. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея; 12. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет; 13. дава амнистия; 14. учредява ордени и медали; 15. определя официалните празници; 16. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи; 17. (нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.“ И никъде нищо не пише за... Атанас Славов: Добре, и в момента, в който НС гласува вот на доверие или избира министър-председателя и след това министрите, то гласува политическа програма и структура на кабинета. Т.е., НС пряко е обвързано с това каква политическа програма за управление има тази страна. И тази политическа програма изцяло е в компетенцията на НС да решава това. Т.е., доколкото имаме мнозинство в НС, което е възпроизведено в изпълнителната власт, НС е напълно компетентно по тези въпрос. Иван Стамболов: Бих искал тук да не се съглася. Безспорно донякъде дискомфортен е факта, че едно и също мнозинство гласува законите в парламента, гласува и в правителството. Точно тези неща, които ти изчете (чл. 84 от Конституцията – бел.ред.) са достатъчни, за да може да прехвърли НС известни свои компетентности към правителството, което се очаква да ъбде по-компетентно. Т.е., ако НС не е казано че се изказва по търговски сделки, то то не се изказва по търговски сделки. Не е хубаво управляващата партия да прехвърля отговорността на правителството към парламента, за ад ратифицира някакви непопулярни нейни действия. Атанас Славов: Да ви припомня договора с „Краун ейджънтс“ от преди 10 години, който е едно търговско споразумение, който бе ратифициран от НС. Много други договори, които предвиждат чуждо участие, които по същество са търговски отношения, минават през НС. Не мога да се съглася с това лимитиране на правомощията на парламента, те са си конституционно установени, те са конституционно ограничени до определени сфери. Но, решенията по въпросите дали да имаме ядрена енергетика или не, са в неговите компетентности. Още нещо, освен този член, имаме и членове 18 и 19 от Конституцията, където е установено какво е държавен монопол в ядрената енергетика. Държавен монопол се установява със закон, а законите се приемат от НС. Тезата, че НС не е компетентно да взема решение по този въпрос трудно мога да възприема. Иван Стамболов: Само, че чл. 18 от Конституцията, те са 5-6 неща, които подлежат на държавен монопол и безспорно ядрената енергетика е едно от тях. Атанас Славов: Което се установява със закон. Иван Стамболов: Което, да, се установява със закон. Тогава вече идва и възможността да излезем от целия този батак, който сами сме си направили. Константин Павлов: Да се върнем на информирания избор на избирателия. Има едни неща, които мен много ме интересуват, става дума за чл. 16 от закона за референдумите (кратко така ще го наричам), където пише: „Обищините предоставят безвъзмездно на Иинициативния комитет и на застъпници на алтернативната позиция подходящи помещения за провеждане на обсъждания и други прояви по въпросите на референдума“. Аз винаги всичко се опитвам да си го представя практически. В община Х, малък град с 10 хиляди души, се появяват трима души от ИК и казват, ето ние искаме да проведем такова обществено обсъждане. Общината веднага с радост предоставя подходящо помещение. В следващия момент се появяват 120 човека отвън, които казват – ние сме застъпници на алтернативната позиция и всички искаме да ни дадете подходящо помещение за обсъждане. Общината,  т.е., конкретния кмет или конкретния общински секретар или въобще този нещастен човек, който ще бъде натоварен с тази нещастна задача, трябва да реши кой е легитимния застъпник на алтернативната позиция и именно на него да му даде това така търсено общинско помещение. При положение, че кръчмата, селският клуб, селското кино е едно, а освен това е свързано и с разходи, с работно време и т.н. Как, въобще трябва да става това нещо? Между другото, пред същата дилема ще бъдат изправени и гравните редактори на медиите, когато в студиото на телевизията ще има един човек, който е от Ик и още 20 човека, които ще са застъпници на алтернативната позиция и които ще кажат – аз искам да застъпя алтернативната позиция. И кой ще плати, естествено, но това ще го обсъждаме по нататък, имам специални въпроси за парите. Атанас Славов: Трудно ми е да кажа как на практика ще стане точно това. Но, доколкото имаме Изборен кодекс, който се прилага в случаите, когато нямаме уредба в закона за прякото участие се прилага Избирателен кодекс, предполагам, че има създаден механизъм за това как се посрещат застъпниците, какви възможности имат те да обсъждат, да се събират. Може би хората, които са по-запознати със самия избирателен прозес и са участвали в такава материя, биха могли да вземат по-адекватно отношение. Но все пак, доколкото за първи път имаме национален референдум, мисля че много институции ще са изправени пред предизвикателството да намират ad-hoc решения. Иван Стамболов: Аз пък бих върнал разговора с няколко изречения по-назад, когато така брилянтно коментирахме, че НС е органа, който трябва да реши дали ядрената енергетика я правим – тогава защо е нужен референдум? Кое от двете е вярно? Константин Павлов: Референдумът може да отнеме част от правомощията на Народното събрание... Атанас Славов: Точно така. Референдум се провежда по въпроси, които са от компетенцията на Народното събрание и изрично не са изключени от възможностите за провеждане на референдум... Иван Стамболов: Хипотетично, ако референдумът каже да на така точно формулирания въпрос, какви задължения произтичат за НС? Атанас Славов: Аз не мога да кажа директните задължения, доколкото това е един продължителен процес. Но, ако трябва ад се предвидят средства за това в бюджета за догодина, те да се предвидят. Но, има нещо друго, което трябва да кажа. Това е един референдум. След една година, казва закона, може да се провежда референдум със същия въпрос. Константин Павлов: След една или след две? Атанас Славов: Може би трябва да го проверим точно как беше хипотезата, но така или иначе, това не е решение веднъж завинаги. Което означава, че при преценка, че имаме проблем с така взетото решение, референдум може да бъде проведен отново, може да бъде конкретизиран. Още нещо, което се изпуска тук. Имаме един въпрос, правителството, както и НС, както и президента, имат правомощията да инициират друг въпрос да бъде решен, свързан с първия, да бъде решен на този референдум. Т.е., имаме възможност за т.нар. „контра предложение“. Ако правителството не е съгласно с този въпрос, или депутатите, или президента, те могат да формулират алтернативен въпрос и двата въпроса да бъдат решени на референдум. Константин Павлов: Това ли е всъщност т.нар. „редакция“ на въпроса без да се изменя смисъла или това е нещо друго? Атанас Славов: Това е друго. Редакцията, действително, означава да бъде фокусиран въпроса така, че да няма двусмислие. Както е въпросът в момента (На подписката за АЕЦ Белене – бел.ред.) не е съвсем коректно зададен. Докато контрапредложението е формулиране на нов въпрос по същата тема. Константин Павлов: Т.е., ако аз разбирам правилно, напълно възможно е, ако някой ден на нас хипотетично ни се налага да ходим до някоя тъмна стаичка да пускаме бюлетини за референдум, вътре да има няколко въпроса, част от въпросите да бъдат свързани с това, което Инициативния комитет е предложил, част от въпросите да бъдат свързани с това, което някой от властта там, хората, които имат право да... Атанас Славов: Точно така, но затова трябва отново да бъде придвижен процес, въпроса да бъде обсъден от НС и т.н. За такова нещо времето почти изтича, т.е. това трябва сега да се случи, ако искаме да минем в тази хипотеза. Иван Стамболов: Всъщност, въпросите могат да бъдат три – на инициатора, на кабинета и на президента. (...) Константин Павлов: Има ли максимален брой въпроси? Атанас Славов: Няма ограничения. Където аз съм наблюдавал референдуми, често пъти въпросите са действително много. Даже има обявени три дати в годината, в които се решават най-различни въпроси. Някой път листа може да е и от 10-15 въпроса. Иван Стамболов: Аз бих призовал парламента да се ограничи до два въпроса. Първият, да има ли АЕЦ Белене и втория – да няма ли АЕЦ Белене. Константин Павлов: Сигурен съм, че с тези въпроси можеш да докараш безсънни нощи на много хора. На мен обаче много ми е интересен въпроса със застъпниците на алтернативните позиции. Извинявайте ,че непрекъснато ви връщам на тези застъпници на алтернативни позиции. Но, реално, ако тука на тази маса трябва да наместим един човек от Инициативния комитет и няколко човека от застъпниците на алтернативната позиция, виждате, залата е ограничена, т.е., ние реално не можем да съберем всички. Кажете ми как си го представяте това да стане? Дори и да няма в момента точна процедура това как да стане, аз ще ви прочета, например, Избирателния кодекс какво пише точно за тази част: „Чл. 138. Доставчиците на медийни услуги, с изключение на електронните медии, предоставят едни и същи условия и цени на всички регистрирани за участие в изборите партии, коалиции от партии и инициативни комитети, които се обявяват на интернет страницата им не по-късно от 40 дни преди изборния ден и се изпращат незабавно на Сметната палата и на Централната избирателна комисия. Заплащането се извършва предварително.“ Ясно е – половината от уравнението го знаем... Атанас Славов: Другата половина са решенията на ЦИК, които неминуемо ще трябва да се вземат, за да се организира процеса. Без тези решения и без конкретиката, която тя (ЦИК – бел.ред.) дава, можем много да си разсъждаваме хипотетично, но в крайна сметка ще тане това, което ЦИК, като независим орган, надявам се, вземе решение как да се организира процеса. Константин Павлов: Ето, ние сме граждани – дайте да измислим решение. Ето ти, като конституционалист и човек, който се занимава с избори и референдуми, как може да се реши този проблем? Атанас Славов: Ако аз съм кмет на община и при мен дойдат застъпници, които са упълномощени по съответния ред от Инициативния комитет, аз не бих им създал пречки. Константин Павлов: Но, това е ИК за провеждане на референдума, а застъпниците на алтернативната позиция, те какво трябва да направят. Да речем, аз трябва да се регистрирам в ЦИК, че съм застъпник на алтернативната позиция ли? Атанас Славов: Това не мога да го кажа. Аз също трябва да си попълня знанията, практически, във връзка с организацията на самия процес. Константин Павлов: Иване, ти имаш ли идеи? Иван Стамболов: Идеи за какво? Според мен целият този процес, независимо какво ще се случи и независимо какво ще се организира и какво ще се направи, резултата ще бъде един и същ. Ще се случи това, което има да се случва, независимо дали ще се проведе референдума, независимо какво ще кажат хората. Това практиката го е показвала. Народното събрание вече веднъж реши, че няма да има Белене, това не произведе нищо. Какво значи да се спре проекта Белене? Решението на НС явно не стига. Сега, хубаво, ще има някакъв референдум, който ще каже едно или друго нещо, НС ще бъде длъжно да излезе с някакво решение и това решение може да си увисне там и там да си остане. Моята прогноза е, еч независимо от това какво ще се случи на този референдум, ще има да става това, което има да става и по-добре да не се правят такива неща и да издевателстваме върху съзнанието на хората. Атанас Славов: Аз мисля, че за да имаме смислени референдуми в България, все пак трябва да се коригира законовата база. Защото, по намина, по който е разписано, като процедура и акто изискване, за да имаме валиден референдум, трябва да са гласували поне толкова хора, колкото са гласували на последните парламентарни избори. Последните изчисления показват, че стигаме до 70% кворум за действителност, което е абсурдно. Никъде, където се провеждат референдумите, няма такъв кворум за действителност. Ако искаме да работи този инструмент на гражданското участие, точно това трябва да бъде променено. Нези, които правихме закона, предлагахме процента да не е повече от 25. От една страна да имаме известна спирачка пред крайните предложения – фундаменталистки, радикални предложения, и от друга страна, обаче, да имаме едни легитимни референдуми. Има държави, в които няма изобщо такъв праг за участие. И, втората ми критика към закона, това е високия брой подписи, които трябва ад се съберат. Това означава, че един инструмент, който е предвиден да работи в интерес на гражданите, става по-скоро инструмент в ръцете на добре организираните партийни машини с това високо изискване за подписи. Иван Стамболов: Аз съм много против това нещо. Това отваря вратата за зверски популизъм. Направим ли това нещо, което д-р Славов казва, това значи, че утре БКП ще излезе и ще каже – искате ли пенсиите да са от 500 лв., нужни са им 200 гласа... Атанас Славов: Нека да рафинираме малко тезата. Подписката за иницииране на референдум е едно, а решението да се отиде на референдум е второ и след това, колко ще гласуват на този референдум, е нещо трето. Така, че подписки, да речем със 100 хиляди, ще отидат на референдум, но очевидно няма как 100 хиляди гласа да решат въпрос, който са призвани да решават... Иван Стамболов: За 100 хиляди гласа да правим много тежки разходи е... Атанас Славов: Аз не мисля, че демокрацията оправдава разговора за финансирането, т.е., не мисля, че финансите трябва ад пречка за демократичния процес. Демокрацията заслужава такива разходи. Константин Павлов: Нека кажа нещо за разходите. Законът изрично казва, че двете гледни точки трябва да са равнопоставени в публичното пространство, да има начин те да се комуникират. От едната страна ще има пари, т.е., със сигурност ще се финансира едната гледна точка, но кой ще финансира другата? Иван Стамболов: И не само (...) Константин Павлов: Имаме другата гледна точка, която изисква финансиране. Ако не се появи такъв Инициативен комитет и за другата гледна точка, защото е напълно възможно да не се появи, тогава, според мен, за да се изпълни закона държавата трябва тя да финансира, т.е., ние всички от данъците си трябва да финансираме другата гледна точка така, че тя да бъде равнопоставена в медиите. Иначе няма как да се изпълни закона, нали така? Атанас Славов: Държавата финансира информационна кампания, която равнопоставено отразява двете тези. Константин Павлов: Това не го разбирам как ще стане, при положение, че едната теза не е финансирана. Второто нещо, за моите любими застъпници. Аз виждам, че не ви се говори на тази тема, но аз си мисля, че трябва едни първични избори за застъпници на алтернативната теза да се направят... Иван Стамболов: За да бъде демократично... Константин Павлов: ...за да бъде демократично. Аз се шегувам, разбира се, но показвам една голяма дупка в закона, която, според мен, компрометира информирания избор, така компрометира и целия закон и, за съжаление, донякъде компрометира и цялата идея за пряката демокрация. Тя е свързана с информирания избор, той е свързан с това разясняване, а то от своя страна е свързано с равнопоставеност на двете гледни точки и тяхното доро представяне в медиите и в цялото общество. Атанас Славов: Законът вече функционира от 3 години, на местно ниво има проведени референдуми, които са изпълнили изискването на закона, част от тези референдуми са покрили кворума за действителност, валидни са, нямаме фрапантни нарушения на начина, по който са проведени. Макара уредбата за местни референдуми да не е много по-детайлна и по отношение на информационната кампания. Голямата възможност, предоставена ни от този закон, е все пак да сме едно общество на активни граждани, които защитават различни позиции, често пъти противоположни. Доколкото имаме инструмента това да се случва, аз по-скоро бих говорил в подкрепа на референдума, отколкото в негативен план. Референдумите не са изолиран инструмент. Те трябва да се мислят задено с парламентарното управление, заедно с формите на демокрацията на участието, които не споменахме тук, но те също са толкова важни. Така също и с формите на демокрацията на обсъждането – т.нар. „делиберативна демокрация“. Т.е., едни възможности за участие на гражданите за вземане на решения на различните нива на държавното управление. Веднъж на избори, втори път – на референдум, трети път – в различни обществени комисии, форуми, заседания, четвърти път – чрез обществени консултации на законопроектите. Доколкото комбинирания ефект от тези различни форми на гражданското участие го имаме случващ се на практика, бихме имали един по-отворен, по-демократичен политически процес. Аз не бих се фокусирал единствено и само върху пряката демокрация. За да завърша този малък обзорен разговор, бих казал така. Всичко това има смисъл, ако принципа на върховенство на правото бъде гарантиран. Ако нямаме rule of law, в някакъв смисъл обезсмисляме и представителната, и пряката, и делиберативната демокрация. Константин Павлов: Ето един конкретен въпрос. Имаме ли в България правова държава... Атанас Славов: Правова държава, върховенство на правото... Константин Павлов: ...имаме ли в България върховенство на правото и правова държава? Иван Стамболов: Не, това е най-големия проблем. Атанас Славов: Направили сме заявка, още, обаче, не сме извървели пътя. Константин Павлов: Говорим за недостатъците на закона. Вече стана дума за това, че прага е твърде висок за гражданска инициатива. Всъщност, понеже ти (Атанас Славов – бел.ред.) си участвал в самия процес, кой депутат или коя парламентарна група поставиха този висок праг? Атанас Славов: Ще ти кажа направо – ДПС. Те се страхуваха, че референдумите могат да бъдат използвани срещу тях по един или друг начин. Т.е., като филтър срещу възможни радикални предложения, свързани с ограничаване на малцинствени права. Но, за да стане закон, означава, че са грасували много повече от депутатите на ДПС. Залогът беше такъв – или имаме нов приет закон, който дава право на гражданите да инициират референдуми, и това беше компромисът, който те (ДПС – бел.ред.) направиха тогава или изобщо нямаше да имаме нов закон, щяхме да си останем със стария рестриктивен закон за допитване до народа. Константин Павлов: Т.е., възприе се философията – по-добре лош закон, но закон, така ли? Атанас Славов: Така решиха политиците. Константин Павлов: Кой гласува против, имаше ли някой, който да гласува против или се прие с голямо мнозинство? Атанас Славов: Сравнително голямо мнозинство се постигна. Изработването на целия този закон включваше представители от различни политически сили. Аз бих казал, че този закон имаше привърженици от всички политически сили и врагове от всички политически сили. Визията не беше ляво-дясно-център и т.н. Константин Павлов: Да поговорим за последиците от един проведен референдум. Има ли някакма юридическа процедура, според която, резултатите от този референдум да бъдат касирани, като изборите, например? Четох в закона, че Върховния административен съд (ВАС) се занимава с това нещо. Какво би могло да се случи, за да каже ВАС, че все едно не се е провел референдум? Атанас Славов: Това, което се случва и на парламентарни избори – фалшификации, манипулаци... Т.е., ако имаме многобройни опити за манипулиране на вота по един или друг начин, това може да е аргумент пред ВАС да обяви вота за невалиден. Но, примерът, който имаме с парламентарни избори, за нарушения, те не водят до касиране на целите избори, а на определени секции, в определени райони. Т.е., шансът да имаме касиране на целия избор, е минимален. Константин Павлов: Да поговорим отново за кампанията. Имаме въпрос от Интернет. Все пак, референдумът е един граждански инструмент. Необходимо ли е, тук и в Избирателния кодекс, и в Закона за допитване до населението, се говори за платени кампании, възможно ли е по някакъв начин да бъде... Честон казано, аз малко се колебая дали е възможно обществения интерес да бъде представен само чрез платени кампании, как ще гарантираме, че ще има безпристрастни мнения, как става това нещо? Иван Стамболов: Това е трудно за референдума и не толкова трудно за местни и парламентарни избори. Защото, при референдума имаме един инициатор, който формулира един въпрос както намери за добре и казва – отговорете. Тогава вече трябва да се формира някакъв друг субект, който да защити някаква противоположна теза. Друг е въпросът дали тази теза ще лъде противоположна, защото въпроса може да бъде така формулиран, че да няма противоположна теза. Тогава става трудно да се комуникират двата избора. Ако трябва да ги приравним към казуса за местните и парламентарните избори, то аз отдавна смятам, за което доста хора са ме критикували, защото може би е наивно схващането ми, но за да има една горе-долу равнопоставеност в комуникационните кампании, те трябва ад бъдат максимално еднакви и максимално задължителни. Всяка страна трябва да има един пакет от комуникационни медиини форми, които може и трябва да изпълни. Иначе, грубо казано, ние сме две страни – ти казваш за АЕЦ Белене, аз казвам – против, ти си длъжен да направиш 10 клипа, 10 билборда и 10 листовки, аз съм длъжен да направя 10 клипа, 10 билборда и 10 листовки. Оттам нататък кой да го финнасира това нещо... може да го финансира и бюджета. Това, което ти прочете преди малко, че трябва медиите да предоставят една и съща цена на всички участници, е дълбоко несправедливо. Примерно, ГЕРБ в момента като управляваща партия има 20 млн.лв. субсидия. Кой може да се мери с тях? Константин Павлов: Така е, макар, че ние не знаем какво е точно тяхното мнение. Няколко пъти вече аз, малко да се отклоня от темата. Когато с колегата Асен Генов бяхме лично при министър-председателя, той каза – абсолютно съм приключил въпроса с Белене, документално и всякак. Виждаме, обаче, че в момента цяла България ври и кипи по този въпрос. Така, че всяко решение е предпоследно. Да поговорим пак за последиците от референдума. След като се случи този референдум, неговите последици..., т.е., той на-вероятно няма давност. Веднъж, след като народът реши, теоретично и след 200 г. Неговите резултати продължават да са валидни, така ли е? Атанас Славов: Ако не са отменени от същия този народ. Т.е., ако не е проведен нов референдум, който да има отрицателен резултат по същия въпрос. Иван Стамболов: Какво произтича от това е въпросът. Какво от това? Атанас Славов: Какво от това, че е проведен референдум. Държавата, в лицето на своите институции, трябва да предприеме мерки да изпълни решението. Това може да е процес, отнемащ години наред. Иван Стамболов: Т.е., нищо. Атанас Славов: Не, не е нищо. Това означава нещо, въпроса е, че резултатите може да ги видим напред във времето. Константин Павлов: Не знам как на юридически език да се каже, но по-задължителни ли са резултатите от референдума за правителството, отколкото едно решение на НС, има ли по-голяма тежест? Иван Стамболов: То едното трябва да се превърне в другото. Константин Павлов: Задължително трябв ада се превърне в другото, така ли? Атанас Славов: Зависи вече от вида въпроса на референдума. Случаят с Белене, който е един наистина сложен въпрос, без участието на НС, на правителството, този въпрос не може да бъде решен. Но, ако имаме референдум да отменим член еди-кой си на съответния закон, то той се отменя този член по силата на самия референдум, без гласуване в парламента и повече не е необходимо да се прави. Т.е., в зависимост от материята, която е поставена на референдум, имаме съответно нови решения, поредица от решения или нямаме такива. Случаят с Белене задължително ще има в една или друга посока стъпки. Константин Павлов: Време е вече да приключваме, ми се иска да приключим с някакви ваши препоръки как да се подготвим, ние в студиото, вие, обществото, най-добре за бъдещи референдуми, в какви посоки е необходимо да се действа спешно, неотложно, така че нещата да се развиват добре за България и за обществото. Говорим тек, че има проблеми в този закон, за проблемите в разяснителната кампания и т.н. Кажете вие двамата стъпките, които сега трябва абсолютно да се направят, за да не направим някоя голяма глупост с идущия референдум? Иван Стамболов: Предвид този референдум, който идва? Константин Павлов: Ако искаш предвид на идващия референдум, ако искаш кажи и по принцип. Иван Стамболов: По принцип, аз съм приверженик на представителната демокрация и против пряката демокрация – това няма какво да го обсъждаме – това са мои убеждения. Предвид идващия референдум, който така или иначе вероятно ще се състои, не знам какво да кажа. Той ще бъде опорочен, той ще бъде донякъде смешен, той ще бъде безсмислен. Това не е толкова страшно, защото от него нищо няма да произлезе. Атанас Славов: Това дали има или няма пряка демокрация в България, е въпрос решен от Конституцията. Според мен, в България има както представителна, така и пряка демокрация, на първо място. На второ място, трябва да сме достатъчно бдителни и достатъчно отговорни. Както преценяваме, когато купуваме нов автомобил, така да си направим сметката като отиваме да гласуваме на референдум. Рациото, което се изисква и в едната, и в другото посока, не се различават принципно. Иван Стамболов: Имам само едно опасение, ако ми позволиш. Аз се страхувам, че е решено вече нещо доста нечистоплътно и в момента се търси начин то да бъде ратифицирано чрез народа и чрез Народното събрание. Константин Павлов: Мислиш, че някой „ще си измие ръцете“? Иван Стамболов: Ще поживеем и ще видим. Константин Павлов: Въпрос от Интернет – Янаки Стоилов е вносител на високите прагове. Това така ли е? Атанас Славов: Не. Янаки Стоилов бе защитник на по-либерален режим. Константин Павлов: Мисля, че се получи страхотна дискусия. Искам да благодаря и на двамата ми гости – Иван Стамболов и Атанас Славов. Благодаря на всички, които ни задаваха интересни въпроси и онлайн. Приключваме за днес. Очаквайте ни следващия път.

Прочети цялата новина

Свързани новини: