Trend Micro започна въвеждането на иновативна продуктова стратегия за компютърна защита наречена "Персонализирана защита" (Custom Defense) насочена към защитата на компютърните системи на корпоратив...

PrivacyFix е ново разширение за браузърите Firefox и Chrome, което дава на интернет потребителите по-голям контрол върху собствената им сигурност в Мрежата. Услугата автоматично проверява всички настройки на сигурността, които сме избрали в популярните онлайн услуги, които ползваме, включително във ...

Отдавна се говори, че Microsoft разработват мобилна версия на Office пакета си, но досега не сме получили официално потвърждение. Слуховете обаче продължават. Днес в чешката онлайн преса се появи информация, според която от софтуерната компания ще пуснат версия на Office за iOS и Android през 2013 г...

Настолната версия на Linux - Ubuntu - е инсталирана на десетки хиляди компютри по света. Всички тези инсталации, обикновено на компютри, работещи с Windows, обаче досега не са донесли нито цент за производителите на платформата Canonical. Ето защо от днес те започват да събират дарения от потребител...

Спиритически сеанс. По едно време медиумът успява да установи контакт с покойния съпруг на вдовицата. Духът моли да му изпратят стек цигари. Вдовицата възкликва: - Но той не каза къде да му ги изпратя: в рая или в ада! - Мисля, че всичко е ясно - сухо казва медиумът. - Да е поискал кибрит? Усмихни се, България! Учен от Харвард се докоснал до рая, докато бил в кома. Там се убедил, че праведниците има защо да понасят несгоди по време на земния си път. Проблемът е, че не всички сме достойни за това място, а контролът е повече от стриктен: Гримьорна. Две актриси се гримират преди да излязат на сцената. Едната казва: - Ако знаеш какъв сън сънувах тази нощ: умирам и отивам пред вратите на рая, опитвам се да вляза но ме спира Св. Петър. - Къде отиваш? - пита той. - Ами умрях и идвам в рая! - Не може! Ти си актриса, цял живот заблуждаваш хората. В този момент виждам, че ти се разхождаш от другата страна на вратата. И го питам: - А тази защо е тук? Нали и тя е актриса? - Каква...

Китайски изследователи разработват нов тип операционна система на име TransOS. Тази платформа е базирана в облак и може да се използва на различни видове устройства, като най-важното условие е те да могат да се свързват с интернет. TransOS ще позволява неща като: автоматично обновление на софтуера, ...

Едва вчера ви споделихме информация, че Twitter планират да развият собствена услуга за хостинг на видео и ето, че от социалната мрежа косвено потвърждават този слух. Оказа се, че днес Twitter са купили Vine - малка компания, предлагаща едноименна услуга за споделяне на видеоклипове. Vine е сформира...

Болгары с надеждой ждут своей очереди... На сцену вышли все, кому дали слово на саммите, не поднялся на трибуну только президент Ассоциации болгар Украины Антон Киссе. Господин президент, сославшись на то, что он опаздывает на самолет, сбежал из зала. Вопрос. Вы, господин Киссе, заблаговременно были приглашены на такое серьезное мероприятие, за вашей спиной стоит болгарская диаспора, которая ждала серьёзного заявления на саммите, а вы плюнули на всех. Не предательство ли это? Болгары были в недоумении. Такой представительный форум, и ни слова о проблемах болгарской диаспоры. Как можно было бросить своих на произвол судьбы? Руководители болгарских обществ Украины были возмущены. «Как собака на сене, – говорят люди, – и сам не выступил и нам не дал». А почему не выступил, спросят рядовые болгары? Неужели опоздание на самолет – уважительная причина? Нет. Не причина. Ответ прост – президенту болгар всея Украины просто нечего было сказать. Разве знает он, что волнует болгар Киева, Львова или Крыма, разве помогает им? Конечно, нет.

Достойно ли се защитават интересите на българите в Украйна и знаят ли политическите партии ГЕРБ, БПС и "Атака" кого подкрепят като представител на българската общност в тази страна?

Миналата седмица компанията за информационна сигурност RSA, оповести своите разкрития, че проведените през url=http://www.kaldata.com/73526/Водещи-американски-банки-бяха-атакувани-от-хак.htmlминалия месе...

До 15 ноември 2012 г. млади журналисти и блогъри, отразяващи европейската тематика, могат да изпращат своите материали за участие в конкурса на Информационното бюро на Европейския парламент в София. Темата на конкурса, “Време за промяна в ЕС”, е свързана с промените, които кризата наложи както в икономическото развитие, така и ...

Ако ГЕРБ въведе данък върху спестяванията го чака изборна катастрофа. Лудото предложение, ако бъде прието, ще засегне огромна част от българите и те ще покажат червен картон на самозабравилите се партииковци от управляващата партия. Ние ги предупреждаваме, пък те нека ни се смеят! Пилците ще ги броим догодина по избори.

След като стана ясно, че Сърбия няма да припари до ЕС преди да признае независимостта на Косово, сръбските медии по комунистически започнаха да проповядват как в Европейския съюз всъщност не е добре. Прилага се познатия манипулативен подход. Взима се един частен случай и след това от него се правят генерални заключения за тенденцията. Разбира се [...]

” В България можете да кажете, да говорите, да напишете, да питате, каквото искате! Това е висша степен на демокрация и свобода на медиите и хората“, подигра се днес с фактите и реалностите, регресиращи и и регистрирани всеки ден не само от българите, но и от външните наблюдатели по отношение на влошаващата ситуация със свободата на словото в България.

Подигравката на Борисов напомня на вица за Хрушчов, който питал колхозниците как се чувстват. “Добре сме, добре сме”, пошегували се и колхозниците.

Ето част от част от възможните реплики, написани от Медиапул към тази подигравка:

„Демокрацията и свободата на словото и хората в България се намират в “пълен разцвет” през последните три години от управлението на ГЕРБ.
Тази теза разви в сряда лично премиерът Бойко Борисов в присъствието на държавния секретар по вътрешна сигурност на САЩ Джанет Наполитано и американския посланик Марси Рийс, която при встъпването си в длъжност в началото на месеца определи за свой основен приоритет спазването на свободата на словото у нас, наред със съдебната реформа, борбата с корупцията и енергийната диверсификация.

Констатацията му стана факт в същия ден, когато британският в. “Гардиън” цитира изследване, според което България се нарежда на второ място в ЕС по нарушени права на защита. Само преди седмица пък немският посланик Матиас Хьопфнер изрази безпокойството си, че страната ни се намира на последно място по свобода на словото в Европа в ранглистата на “Репортери без граници”. През май пък американската неправителствена организация “Фрийдъм хаус” нареди България на 78-о място в света по този показател след страни като Бенин, Гвиана, Намибия и Източен Тимор.

Министър-председателят бе провокиран да анализира за пореден път отношението на правителството към основните конституционни принципи от въпрос, зададен към Наполитано, с който тя бе помолена да посъветва управляващите как да се справят с постоянния проблем с неспазването на човешките права от страна на властта.

“Самият факт, че всеки може да дойде в сградата на Министерския съвет (МС) и да зададе какъвто иска въпрос на г-жа Наполитано, показва не само, че демокрацията е в пълен разцвет, не само, че правата на човека са гарантирани отвсякъде… и колкото и да се опитвате, и да се стараете, поради определени поръчки, да ни изкарате недемократични или непублични, няма как да успеете по простата причина, че щом Вие сте тук и никой не режисира това, което ще питате… е повече от показателно”, заяви премиерът с лека усмивка обръщайки се към питащия репортер.”

Към чуждите мисли, които всъщност никак не са ми чужди, добавям и специфично мои, за да илюстрирам как прогресира свободата на словото при една отделно взета личност в журналистиката тук, па макар и да е само някакъв си блогър, посочен персонално от самия премиер Борисов на заседание на министерския съвет като негов главен журналистически враг, т.е. моя милост.
Да вземем любимото пропагандно оръжие на Бойко Борисов за налагане на критиците с бухалката на сервилното слово, закупения с пари на фаворизираната от правителството Корпоративна търговска банка телевизионен канал ТВ 7. Миналият декември там бях (не)официално забранен с устна заповед пред новинари и продуценти от протежето на Борисов в телевизията Николай Бареков, защото съм си позволил да напиша истината за безобразието вицепремиерът Цветанов да служи като конферансие за връчване на годишна награда на шефа на същата тази банка Цветан Василев. Това не пречи на телевизията да ме „споменава” с обидни квалификации без право на отговор.
Погнаха ме и в най-тиражния „сензационен вестник” , седмичника „Уикенд”, където ми заложиха капан да дам интервю, гарнирано обаче с преписан от интернет компромат с напълно идиотско съдържание. В същия вестник, в който имаха храбростта да пишат неласкави неща за Борисов, преди ме наричаха с ласкателни квалификации, но рязко смениха тона спрямо мен след като попадна в ръцете на медийната групировка, обслужваща управляващата клика.
Периодично получавам някакви предложения за работа от медии, след което „мистериозно” се оказва, че нещо се е „объркало” в последния момент. За последните 3 години и половина при управлението на ГЕРБ това се повтаря минимум 5-6 пъти ( мога да опиша подробно всяка сценка, но май не си струва- както се вижда имам си достатъчно душмани, за да нахъсвам още).

И понеже затръшнатите преди пред мен медийни врати от времето на тройната коалиция явно им се виждат малко, напоследък забиват още пирони за запушване на евентуални пробойни, през които се е промъквало словото ми. Най-новата дъска върху името ми е закована във вестник, който през лятото си позволи да помести няколко мои статии. Междувременно в битката за овладяване на все повече медии Борисов наложи приближената си Венелина Гочева начело на група превзети с бой вестници и сега там вкупом, включително в онзи, където ме публикуваха, на името ми е сложен кръст с „анатема”, благословена от сервилната Гочева.

Както се вижда, обръчът около скромната ми шия, който и преди съществуваше, се затяга именно от тази власт, която гръмогласно хвали свободното дишане на стиснатите за гушата български медии.
На дебеловратия, който запушва усти, му е широко около врата, но в широкия смисъл на думата това ще му изяде главата. Да стискаш определени гърла за известно време не е проблем за професионалния побойник, но да лишиш цял един народ от свобода и от истината за тази пълзяща агресия, това не е по силите на никой властник днес, колкото и да е брутален.

И накрая, изпреварващо по отношение дежурните подигравки, че „занимавам” публиката със себе си, отговарям: пиша в лично качество за лични истории, а не се позовавам на никакви преразкази, поради което дори и подигравчиите четат този текст. Защото той е изключение от правилото на наложеното мълчание в българските медии. Все пак е „нещо”- не можеш да четеш мълчание, нали!
Свободата на словото у нас е сведена до лична кауза на отделни личности, вместо да е грижа на обезличените от властниците граждани, които те претендират да „развиват” по европейски. И така са ги развили вече, че скоро свят ще ни се завие от дишането при разредения кислород на най-високия европейския връх по цинизъм, арогантност и дебелоочие, демонстрирани от катерача на подобни върхове Борисов.

Share on Facebook

Доц. Николай Димитров, д.м.н., е завършил медицина в София. Специализирал е в САЩ, Швейцария и Германия. Интервенционален кардиолог и зам.-директор на Университетска болница „Св. Екатерина”. Национален консултант по кардиология. - Доц. Димитров, българите от години насам оглавяваме класациите за сърдечносъдови заболявания. На какво се дължи това – слаба здравна култура, лоша профилактика, начин на живот? - Аз не мисля, че българите са по-нискоинтелигентни или по-немарливи към здравето си, отколкото останалите нации. По-скоро бих погледнал от позитивната страна на проблема. Според мен въпросът е двустранен – от една страна лекарите и тези, които определят здравната стратегия на една нация, би трябвало непрекъснато да работят с хората, да обясняват кое е полезно, кое не е полезно. Първичната профилактика на хората е изключително важна, защото едно заболяване в по-голямата си част може да се предотврати, ако се вземат предварително мерки, а не след като се е появило. Така...

Грозно е да си гей със задна дата. Или поне обсъждането на сексуалността ти посмъртно се счита за грозно. Когато имаш дълго пазена семейна тайна, тя трябва да се пази сама до гроб и никога да не се появява по телевизията. А ако случайно някой непосветен я намери – трябва да я върне обратно и все едно нищо не е чул и видял. Можеш да говориш каквото пожелаеш – например да твърдиш, че някъде се вършат нередни неща, които според закона са престъпления. Можеш да намекваш и дори да обвиняваш кой стои зад тях. Но никой няма право да изисква от теб повече конкретност – все пак това са престъпления и трябва да съобщиш за тях, ако си толкова наясно. Накратко това са псевдоизводите на обществения псевдоморал. Те са извлечени от месечния Топ 3 на величията, претърпели гавра според някакъв незнайно какъв етичен кодекс, измислен от незнайно кого. В класацията участват Георги Парцалев, Стефан Данаилов и Христо Стоичков, чиито имена вдъхновиха нещо като почетен караул - за повече хигиена около...

Гърция показа две коренно различни лица при посрещането на германския канцлер Ангела Меркел. От една страна желязната дама беше посрещната с пълни военни почести от правителството и задоволството на премиера Андонис Самарас, на когото Меркел отдаде подкрепа. От друга я „приветстваха” стотиците хиляди разгневени гърци, развяващи плакати с нелюбезни лозунги, закани и обиди, сред които преобладаваха нацистките свастики, гарнирани със сблъсъци с полицията. Според едно проучване на общественото мнение 84% от гърците имат негативно мнение за германския канцлер. Мнозина я обвиняват за тежките икономии, които потопиха в страната в още по-дълбока рецесия. Дълбокото разделение остана видимо, въпреки огромното символно значение на визитата, отгърнала „нова страница” в двустранните връзки. От германска гледна точка визитата в Атина бележи обрат в германската политика по отношение на Гърция. Излизането на Гърция от еврозоната вече не е на дневен ред, коментира в. „Ханделсблат”....

Едно твърде извратено престъпление броди напоследък в държавата ни. Децата бият собствените си създатели. За това алармираха вчера от Районния съд в Пловдив, където се е гледало именно такова дело. Жалбата е подадена от майка, която системно била пребивана от дъщеря си. Чашата преляла, когато възрастната жена била налагана с гюм и нож. На цялата тази ужасяваща гледка станала свидетелка съседка, която по-късно потвърдила в съда че възрастната жена е била системно пребивана от дъщеря си. Всичко това е станало в пловдивското село Садово. Но това не е единствен случай. Друг мъж от Асеновград също пребил родителите си, бил осъден да не ги доближава но въпреки това пак ги набил. Цялата тази история ни се стоварва на главите на фона на все по-голямата битова престъпност. Какво се е случило между децата и родителите, та не могат да се понасят? Къде се е скъсала нишката между тях? Грешката, разбира се, е в родителите, които не са ги възпитали когато е трябвало. Нямало е кой да обясни...

Веселина Седларска

Те са тук, а ние все още нямаме дума за тях. Мюсюлмани? Да, такива са, но не просто и само мюсюлмани. Салафити? Да, защото проповядват салафията -  изначалното, коренното разбиране на исляма. Радикални ислямисти? И това, но не непременно в смисъла, в който си го представяме обикновено като потенциални самоубийствени атентатори. Думата „радикален” означава „коренен”, а щом те претендират да са най-близо до корена на исляма, значи са радикални. Фундаменталисти? Разбира се, защото фундаментален и коренен е едно и също. Консерваторите в исляма? Да най-консервативни сред консервативните. Уахабити? И това, защото салафити и уахабити са названия за едно и също нещо. Сунити? Със сигурност, но не като всички останали сунити, а разклонение на сунитството. Ислямски сектанти? Естествено, след като са разклонение.

Всеки обаче се сеща за кои хора става дума, ако кажеш „ония с брадите”. Откъде дойдоха, как дойдоха, защо докато мнозина си въобразяваха, че явлението е пазарджишко, те се увеличават в Смолянско, Благоевградско, както и в отдалечената от тези региони Нова Загора? На този въпрос в ДПС ми дават следния отговор: „Случва се същото, каквото се случваше с нахлуването на християнски секти през 90-те години.”

 Дали това, което се случва днес в Нова Загора, е същото, което се случваше да речем в недалечното село Сотиря през 90-те? Нека сравним.

Сотиря е с предимно циганско население. Махалата е на хълма, нямат вода. Носят с бутилки от ниското. Поминъкът се свежда до ровене в сметището на Сливен, което е разположено до селото. През 90-те години тук пристигат корейски пастори. Основават две евангелски църкви. Корейците носят дарения, проповядват близкия свършек на света, когато Исус ще отведе всички страдащи в рая на царството небесно.  Обясняват им, че те не са просто християни, а уникални, защото са последователи на най-чистата част от християнството – онази, която не е била омърсена през времето с ритуали и показност.

 В селото започват да кръщават момченцата Исус. Има и Давид, и Мойсей. На момичетата дават името Сузана, според сотирските цигани женски вариант на Исус. Спират пиянствата. Обаче постепенно спират и даренията. А обещаното второ пришествие се бави. Водата не се качва на хълма. Избират за кмет ром, който има затруднения с четмото и писмото. Корейците идват все по-рядко. Един ден кравите на селото изчезват, а пастира намират пиян-залян. Защо си се натряскал, питат го, нали в църквата не ви дават да пиете? Аз се оставих от Божето, мънка пастирът на избягалите крави. Пастирът на хората също все повече мънка по въпроса за пришествието. Хората се разбягват от Божето. Отиват на гурбет в Италия. Започват да кръщават момченцата Антонио. След като Страшният съд се отлага, започват отново с кражбите. Чупят ръката на една баба, която излиза на бой с крадците. Българите пропищяват. Всичко става отново същото, само че още по-същото. Защото и циганите, и българите вече са по-бедни.

Циганският квартал на Нова Загора се казва „Шести”. В него живеят около 10 хиляди души, една трета от населението на града. За тях е голяма обида да бъдат наричани цигани.  Голямата част от тях се определят като турци. Българите от града ги възприемат като турски цигани. Изследователите на ромски етнос ги наричат „миллет”, обособена ромска група, която е поминувала като ариегард на турската армия.

В квартала няма вода. Улиците са кални, но вода в къщите няма. Вместо да е поне метър и половина над земята, тя е най-малко метър и половина под земята. Хората вадят вода с помпи. Съседите се уговарят, но ако случайно и двамата пуснат помпите, едната изгаря. Една помпа струва 50 лева. Мехмед Али Бинбаш е купил за една година десет помпи.

В квартала живеят доста стругари, шлайфисти, фрезисти, все бивши работници в Завода за машиностроителни машини. В момента в завода работят двамина от квартала. На другите им казват благодаря, че кандидатствате, ще ви се обадим по телефона. Не се обаждат.

Преди години в кафенета в Нова Загора се появиха надписи, че не се сервира на цигани. Тръгна слух, че който от кв. „Шести” пресече моста след 20 часа, ще бъде насила върнат обратно. Вдигна се шум, намесиха се правозащитни организации. Сега няма такива надписи. Но и в кафенетата рядко може да се види мургав клиент.

Асен Йорданов е на 37 години, видеоператор на сватби. Професията му го прави известен и приет в целия град. Живее в кв. „Шести”, но е добре дошъл в заведенията в центъра. Някои от работещите там са му дори приятели. „Аз нямам проблем, пускат ме. Но ако отида с мои приятели, цялата работа завършва в полицията. Сервират на мен, а отказват да сервират на приятелите ми. Скоро се случи пак, бях с две момчета от квартала. Отказаха да им приемат поръчката. Мога да ти кажа имената на заведенията, които го правят. Аз, разбира се, вдигнах скандал, те викат полиция, полицаите ме отвеждат, пиша обяснения, пускат ме. Случвало ми се е към петдесетина пъти през последните двайсет години.”

В махалата има джамия. Там са добре дошли. Там са приети, равни, дори специални. Млади мъже от квартал „Шести” ходят на хадж в Саудитска Арабия. Връщат се, разказват чудеса. Хора от махалата ходят на гурбет във Франция. Връщат се с бради, жените с фереджета. Там били разбрали, че това ти осигурява защита – и от Аллах, и срещу хората. Чувстват се уникални, те не са просто последователи на исляма, а на най-чистата част от него – онази, която не е била омърсена през времето с ритуали и показност. Вече не се чудят дали са цигани, миллет, турски цигани или турци. Вече са избраниците на салафията – прилагането на религията така, като я е проповядвал самият пророк Мохамед. Вече са част от свещената армия за опазване на Корана и Сунната, защото никой и нищо не бива да стои над тях. Вече не са ничии. Вече са някои.

„Парите, парите!” Да, има и пари, и обещания, и пътувания. Но другото, колкото и наивно да звучи то, е по-трайното. Асен Йорданов живее сред тях: „Знам, че някои от тях имат много пари, но никога няма да направят сватба, каквито правим ние, за 20 хиляди лева. Техните сватби са за по 200 лева – пасти и безалкохолни. Цигари не пушат. Ако е останала паница манджа от вчера, днес ще сготвят, но първо на масата ще сложат старото ядене и чак когато то се изяде, сервират днешното. Скромно живеят, говорят тихо, някак по-прибрани хора са от нас. Говорят с теб така, като че ли те знаят от 50 години. Аз не ходя в джамията, но те ми харесват. На такава голотия и простотия съм се нагледал по тези сватби, че всяко фередже ми изглежда по-подходящо за жените. Аз си печеля парите от това да снимам жените разголени, но мисля, че ще е по-добре за всички жените да са покрити с фереджета. Не мисля, че тези хора са опасни. С какво да са опасни?”

Асен не подозира, че най-опасни са хората, когато нещо в тях те привлича толкова много, че искаш да станеш като тях. И как да мисли, че тези хора са съмнително добри, като той знае кои са очевидно лоши – това са хората, които не пускат приятелите му в заведението да изпият чаша кафе. „Знаеш ли какво казват? Това заведение е само за хора с клубни карти, така казват. Един от тях да ми покаже клубна карта, аз веднага ще си извадя три. Клубна карта…”

Ето как нещата в една циганска махала преди и един квартал с турци цигани сега са уж същите, но всъщност доста различни. Голямата разлика между българските роми и българските турци е, че при ромите няма колективен страх, роден в близко време от възродителен процес и поддържан през цялото време след това с политически цели. На ромите няма как да им кажеш, че танковете пак могат да дойдат. Ромите пътуват през живота и през света по силата на гена. Те опитват нещо, поминуват колкото дал Бог и продължават нататък. В с. Градец, Котленско, има около 5000 роми и 500 българи. В средата на 90-те там се появи голяма евангелска църква с кухня. Църквата тогава беше пълна. Намаляха даренията, намаля и поривът на населението да открива Бог. Но това не е изненада, докато виж, това че голяма част от ромите в Градец гласуваха за „Атака” си е вече трудно обяснимо.

Но най-голямата разлика е, че когато ромите приемат християнството, те го правят, за да се оприличат на мнозинството, което не ги приема. Нека нашият общ Бог те умили да ме приемеш! Приемането на исляма се прави, за да се раздалечат от мнозинството, което не ги приема, да се отграничат. Нека моят Бог ти отмъсти, че не ме приемаш! В  ромския кв. „Надежда” в Сливен има регистрирани 26 протестантски църкви. Църкви в отделни къщи предимно, чиито стопани са преминали тридневни пасторски курсове. Сега пасторите са търсени повече от партийни централи пред избори, отколкото от паството си.

Неотдавна в същия квартал бе построена голяма джамия. Духовният терен за нея е вече свободен. В джамията ходят ония от „луксозната” част на кв. „Надежда” с големите къщи, турчеещите се. „Ние сме си турци – заявяват се тези с големите къщи, – не сме роми, ромите са от оная улица нататък и най-добре е да ги изселят в Румъния, нали са роми!?” Колко време остава, докато презираните роми от огромния квартал, решат да се направят на по-турци, като пуснат бради и надянат хиджабите и чадорите?

Каквото и да е това, което нахлу у нас, едно е сигурно: ние се бяхме постарали да го посрещнем с постлана пътечка пред всяка махала и село, в които  живеят хора с ясна религия и спорна народност, и хора с ясен етнос и спорна религия. Ако тези махали и села не бяха третирани само като лесно манипулируеми бройки на изборите, щеше да е различно. Ако интеграцията не беше само дума-бутон за теглене на лесни пари, щеше да е различно. Ако мнозинството разбираше, че това, което прави за малцинството като го приема, го прави всъщност за себе си, щеше да е различно. Ако имунната ни система като народ, ако православната църква, ако службите, ако общините, ако …..

В ДПС имат още един кодов израз за отговор на въпроси по тази тема. „Някой дърпа дявола за опашката?” Кой някой? Самото Движение за права и свободи ли, което в името на изборните си резултати умерено кокетира с принципни постановки за правата на човека да вярва в когото иска и да се облича както иска? Съдът, който буксува в Пазарджик? Или правителството, за което всяка шумна тема е добре дошла за отвличане на вниманието от насъщните проблеми? Дали пък не всички правителства, които мислят повече за парите, които могат да дойдат от арабския свят, отколкото за опасностите?

Те не са опасни, уверява ме Асен от Нова Загора. Никога не се е замислял, че едни хора могат да бъдат потенциално опасни, без и на самите тях през ум да им минава. В Корана няма нищо опасно, уверява ме Мехмед Али Бинбаш. Не споменава, че когато една безопасна книга събере армия от предани хора, тя може в един момент да бъде оглавена от опасен човек и свещената книга не може да попречи. Трябва да бъдат изчистени до корен, това пък го казват доста българи. Без да се замислят, че нищо не е по-жизнеустойчиво от нещата, които някой се е опитвал да изчиства до корен.

Наскоро салафити призоваха своите братя да не ядат домати. Когато доматът се разреже наполовина, се виждала форма, която приличала на кръст. Значи доматите били християнски. Една сестра от Палестина виждала Пророка да плаче всеки път, когато мюсюлманин яде домат. По настояване на вярващите салафитски лидери уточнили позицията си: Домати могат да се ядат, но без да ги режат.

Ето тези хора ни е съдено да разберем какви са. Вече са тук.

Сп. „Тема”

Българските политически партии ГЕРБ, БСП и "Атака" подпомагат един от кандидатите в изборите за нов състав на Върховната Рада на Украйна. Това е Антон Киссе, председател на Асоциацията на българите в Украйна. Избирателният окръг 142 се нарича още български, тъй като голяма част избирателите са нашите сънародници от Бесарабия. Във връзка с тези избори и кандидатурата на Киссе, етнически българи, живеещи в Украйна, изпратиха до българските медии материал, в който се дава информация за събития и съмнения, оставащи страни от българската медийната публичност.

Двойният аршин влезе в действие и по отношение на БТА. Така да се каже в най-държавната ни медия, в националния ни информационен институт, където се държи всяка буква и цифра да са точни до абсолютност. А пък българо-османската мерна единица за дължина „аршин" е известна с разминаването си. Различна по големина - някъде около два лакътя, но в зависимост колко е дълга „отсечката" от пръстите до лакътната става. С двуякия аршин премери не кой да е, а Конституционният съд

Правителството предлага на Народното събрание да гласува 10% данък върху лихвите по банковите депозити на физическите лица. Новият данък беше представен от Симеон Дянков.

Демокрацията и свободата на словото са в пълен разцвет, а правата на човека са гарантирани отвсякъде, каза министър-председателят Бойко Борисов.

През нощта над страната ще има разкъсана облачност, по-значителна над Източна България. Тихо време с минимални температури сутринта 2° и 7°, по морския бряг 10-15°, в София около 3°, съобщава НИМХ.

ЕСПЧ: Турските власти неправомерно са изолирали затворник заради сексуалната му ориентация в условия, които нарушават човешкото достойнство

България е нарушила човешките права в съда 92 пъти за 5 години

Днес отбелязваме световния ден срещу смъртното наказание

Здравното ведомство ще обсъди покриването на разходите за лечение на "пеперудените хора"

След като управляващите обещаха първоаприлско повишаване на пенсиите с проценти, които по-скоро ядосаха пенсионерите, безогледната официална пропаганда продължава с „подвизите” си в обещаването на светло бъдеще в името на втория мандат за управление на ГЕРБ.

Съществен принос в кампанията има прогнозирането на непредсказуемата цена на тока, която вероятно повече от всичко срива плановете на сегашната власт за продължаване на обществения договор за приятелство и мирно сътрудничество с населението, бомбардирано през лятото със скок в цената на електроенергията. Съответно пропагандаторите подскачат под влияние на високото напрежение и според тоягата на началниците, за да си заслужат моркова.

В този дух премина поредното телевизионно предаване тази сутрин по официозната ТВ 7, в която дълго и с многократни повтаряния на обвиненията към всички предшественици на сегашните управляващи беше внушавана вина за днешната цена на тока. Няма да преразказвам неподражаемия разговор на телевизионния изразител на партийната линия на ГЕРБ Бареков, който се бори с всички сили да вкара в устите на събеседниците си „правилните” пропагандни заключения и обобщения, съобразени по ценорозписа на разпоредените му пропагандни кампании. Но си заслужава да спомена изтръгнатото от него днес „обещание” от гостуващия ( за стотен път) в предаването му председател на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев да има евентуално някакво намаление на цената на електроенергията …следващото лято. С други думи- да минат изборите и хората да се надяват на чудото като междувременно пуснат „правилната бюлетина”.

Този път обаче първото място по безумни обещания грабна друг невъзмутим вестоносец на добри новини от управляващото семейство. Цитираният от в. „Новинар” земеделски министър Мирослав Найденов обещава България да си върне арабските пазари, но в края на…втория мандат на ГЕРБ. Не е ли малко нахално. Не е малко, много е нагло…

Пак по същото време, но само ако ГЕРБ получи отново народната любов на изборите, Найденов обещава да сме си върнели търговското салдо с Москва от средата на 80-те години. Освен че това също е нахално заради предпоставянето на продължаващо герберско управление, прогнозата на министъра също е и далеч от реалностите. А те сочат безпощадно, че търговският баланс на България с Русия е типичен за една колония, която днес внася от метрополията си стоки на стойност десет пъти по-висока, от стойността на нейния износа за колониалната си владетелка. Да се разчита, че това може лесно да се промени с чушки и домати, за каквито напомня замечтано при посещението си в Москва Мирослав Найденов, е повод за фейлетон, а не за анализ на сериозна хипотеза.

Колкото повече наближават изборите, толкова повече оглупяват посланията на властта за бъдещето. Знаем, че любовта е сляпа, но любовта към властта все пак трябва да почива и върху някакъв здрав разум. Изглежда управляващите все повече го губят и преминават към хаотично бръщолевене за запълване на оставащото време до „страшния съд” на избирателите, които тази седмица им отправиха остро предупреждение в социологическо проучване, осъдило за първи път ГЕРБ на ужасната участ лидерът Борисов да мине в масовката на политиците, които са „по-скоро” неодобрявани от хората. От това май-по-страшно няма за партията, която без своя победоносен ( досега) премиер начело на държавата изглежда обречена да отиде там, откъдето дойде: в пъкъла на къкрещия вече наказателен вот.

Share on Facebook

Биволъ публикува части от поверителния доклад, който американският журналист Джеф Щайн използва като основа за статията си за Бойко Борисов в авторитетното американско издание "Конгрешънал Куотърли" през 2007 г. Статията предизвика скандал в България, тъй като представя тогавашния кмет на София като фигура свързана с организираната престъпност.

Според Щайн докладът съдържа 200 страници и е изготвен от частна разузнавателна агенция по поръчка на швейцарска финансова институция, проучваща възможна инвестиция в България. След като се запознават с доклада швейцарците се отказват от инвестицията.

Американският журналист, считан за един от най-добрите познавачи на американския сектор за сигурност твърди, че е потвърдил изложеното в доклада чрез свои източници в ЦРУ и други американски служби.

Джеф Щайн изрично потвърди за Биволъ, че страниците, с които разполагаме се съдържат в пълната версия на доклада. В тях обаче няма никакви сведения нито за автора, нито за неговия клиент. Прави впечатление обаче, че изводите и обобщенията са формулирани не като препоръки за инвестиционна политика на частна фирма, а като препоръки към американски политици да внимават с българската организирана престъпност.

През юли т.г. Джеф Щайн даде интервю за Биволъ, в което сподели, че през 2007 г. е изпратил няколко десетки страници от доклада по факс на българска журналистка, която според думите му е била "с доста добра репутация". Нейният вестник обаче така и не ги използва, цитира или публикува.

В доклада могат да се идентифицират два тома с няколко големи раздела. Първият том съдържа аналитични справки за Бойко Борисов и Цветелина Бориславова (12 страници от 17), справка за "престъпната група" ИПОН (5 страници) и справка за поръчковите убийства в България за периода 2001-2005 когато Борисов е главен секретар на МВР (5 страници). В приложение от 26 страници са дадени извадки от Булстат за всички фирми и лица, споменати в документите.

В обобщаващ, вероятно встъпителен текст е споменато, че в доклада има справки на базата на публични източници за трите най-големи престъпни групировки: СИК, ВИС, ТИМ, с които обаче не разполагаме.

Авторите на доклада уточняват, че са използвали многобройни източници, някои от които са конфиденциални. Източниците са номерирани от 1 до 83. Вторият том съдържа статии и извадки от българската и чуждестранна преса.

Съдейки по датите на отпечатване, които са различни за различните части, проучването е отнело най-малко 6 месеца: от януари 2005 до юни 2005 г.

Биволъ проведе собствено проучване за достоверността на този текст. Според авторите на доклада в анализа за Борисов е използван документ, за който те вярват, че представлява "поверително персонално досие на Борисов и Бориславова, изготвено през 2002 г. като част от разследване за Борисов от българските специални служби". Използвани са и други документи предоставени от поверителни източници.

Текст с много сходно съдържание на това в американския доклад циркулира в интернет от 2003 г. Той не е датиран, но от събитията описани в него става ясно, че е изготвен през втората половина на 2002 г. Справката има същата структура на изложението, следва същата хронология на събитията и съдържа всички имена, споменати в американския доклад с много редки изключения. В американския текст обаче са пропуснати повечето оценъчни разсъждения, изчистени са много определения, характеристики и интерпретации, като е запазена важната фактология, допълнена на места с други данни.

Различни източници на Биволъ от тогавашните български специални служби потвърдиха, че справката, циркулираща в Мрежата от 2003 г. е дело на служител от НСС. Мненията им са поляризирани относно ролята на споменати трети лица и политическите оценки за тях. Забележително е обаче, че никой не оспорва написаното за криминалното минало на Борисов.

Биволъ провери всички цитирани в доклада имена на фирми и лица в информационните масиви на Търговския регистър, Булстат и Държавен вестник. Отбелязахме малък брой неточности, които не променят смисъла и значението на написаното. Данните от публично достъпни източници и констатираните разминавания с изложението ще публикуваме като коментари под линия.

============================================

Поверително

В България има три основни криминални „групировки" за които се предполага, че се радват на протекцията на Бойко Борисов, Главния секретар на Вътрешното министерство. Тези криминални групи за познати като ВИС, СИК, и ТИМ. Имената обаче са в известна степен поовехтели поради това, че тези криминални банди са в състояние на непрекъснат преход опитвайки се да оставят на повърхността лустро на почтеност като основават „законен" бизнес, особено в секторите на застраховането, охранителните услуги (бодигардове), банките и индустриалното производство. В действителност, под тази повърхност, те се занимават с изнудване, проституция, трафик на наркотици, залагания, търговия с оръжие, и други незаконни и монополистични действия. Те са и на предната линия на корупцията, подкупването на политици и полицаи и/или поставянето на техни хора и дела в полицейските структури. Най-яркият пример за тази форма на корупция е случаят с Бойко Борисов, който е бивш бизнес партньор на един от криминалните босове на СИК, а в момента е началник на всички правоприлагащи органи и всички разследвания за организирана престъпност в България. Докато той се занимава с ПР за излъскване на образа си на ефективен борец срещу престъпността, фактите ясно показват, че големите криминални босове на СИК, ВИС, и ТИМ остават неприкосновени. Престъпността, корупцията и честите поръчкови убийства са очебийни, а сериозни престъпения остават неразрешени под началството на Борисов.

Досиетата на криминалните групи СИК, ВИС, и ТИМ са приложени за преглед и се основават на документи с публичен произход. Важно е да се отбележи, че организираната престъпност в България съществено се отличава по история, структура и традиции от сицилианската мафия, Коза ностра и други престъпни синдикати, които са добре познати на САЩ.

Съвременната организирана престъпност в България е всъщност резултат от падането на комунизма и последвалия го мъчителен преход.

Още преди падането на комунизма България е била корумпирано общество, ръководено от политикани, тайни служби, полиция, и преди всичко фаворити спортисти, борци, експерти по карате, и бандити, които са в основата на проблема с настоящата организирана престъпност. Тези престъпници се домогват до властта и станаха продължители на корупцията, която е преобладавала в комунистическата система. Успяха да надживеят няколко последователни правителствени промени и се внедриха в така-наречения законен бизнес, натрупвайки богатство чрез придобиване на бивша държавна собственост и избрани недвижими имоти.

Тъй като САЩ се стремят да установят по-добри отношения с България заради стратегическото й положение в Източна Европа и като ценен съюзник, налага се да дадем съвет за изключителна предпазливост и вземане под внимание тази непрозрачна сила в страната, която е в сърцевината на проблема с организираната престъпност и корупцията.

Привилегирована и поверителна информация

Доклад за проучването за Борисов

 

Анализ

Бойко БОРИСОВ

Генерал Бойко БОРИСОВ е Главен секретар на Министерството на вътрешните работи на България.

Той е роден на 13 юни 1959 год. в Банкя, предградие на София, столицата на България.

Баща му, Методи БОРИСОВ, до 1987 год. е служител на Софийско градско управление – МВР. Бил е началник на 2-ри сектор в столичната противопожарна охрана. Членувал в БКП. Уволнен заради подозрения в извънбрачна връзка (това се е третирало като неприемливо поведение срещу правилата, нарушаващо комунистическия етичен кодекс).

Майката на Бойко БОРИСОВ, Венета БОРИСОВА е починала преди няколко години. Била е начална учителка.

Сестрата на Бойко БОРИСОВ, Красимира Методиева ИВАНОВА е родена през 1956 год. В момента живее в София, кв. Княжево. Работи като лекар-педиатър в бившата ІІІ АГ-болница, Княжево. Има данни, че тя има участие в акционерното дружество, което е приватизирала болницата. Съпругът й е адвокат. Имат син, студент по право.

Бойко БОРИСОВ има дъщеря от разтрогнат брак – Венета, която учи в САЩ, Лос Анджелис. В момента Бойко БОРИСОВ съжителства (без брак) с приятелката си Цветелина БОРИСЛАВОВА.

Бойко Борисов завършва средно образование в гр. Банкя. Бил е секретар на комсомолската организация в училището. (бележка под линия: Членството в организацията на младите комунисти (или "Комсомол") е било считано като начална точка за бъдещо членство в комунистическата партия). През 1977 год. кандидатства във Висшата специална школа на МВР в Симеоново, факултет "Държавна сигурност", но e пренасочен и приет във факултет "Противопожарна охрана", тъй като е считан за неблагонадежден от комунистическата партия с оглед миналото на дядо му - той е разстрелян на 22.09.1944 год. (13 дни след държавния преврат въздигнал на власт спонсорираната от Съветите комунистическа партия). Редовната си военна служба отбива в ШЗО-Плевен през периода 1977-1978 год. През 1982 г. Бойко БОРИСОВ се дипломира във Висшата специална школа на МВР в Симеоново като инженер по специалността "Противопожарна техника и безопасност" и полицейски чин младши лейтенант.

Бойко БОРИСОВ е активен състезател по карате и е бил треньор на националния отбор по карате.

Бойко БОРИСОВ започва кариерата си в системата на МВР като командир на взвод в СГУ-МВР - "Противопожарна охрана". По-късно е произведен командир на рота . Впоследствие Бойко БОРИСОВ е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). В периода 1985-90 г. е преподавател и завеждащ катедра във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. През този период защитава докторска дисертация.

Страница 5 от 17

Дата на отпечатване: 10 януари 2005

Източник #3

Привилегирована и поверителна информация

Доклад за проучването за Борисов

 

През 1989 год. е командирован с курсантски взвод в района на Каолиново, Дулово и района на Разград във връзка с масовите изселвания на местните жители в Турция. (Неговите твърдения в интервюта от 2001 г., че в този период е командвал батальон не отговарят на истината.)

През 1990 год., след падането на комунистически режим, отказва да подпише декларацията за деполитизиране, напуска системата на МВР и започва частен бизнес. Първите сведения за контакти, сътрудничество и общ бизнес с публично компрометирани лица и фирми са от този период.

През ранните 90, Бойко БОРИСОВ запозва общ бизнес (с ползването на общ офис в парк хотел "Москва"), с Младен МИХАЛЕВ (известен като Маджо), Румен НИКОЛОВ (известен като Пашата), босове на известната криминална групировка СИК.

Налични са данни, че охранителната фирма ИПОН, създадена от Бойко БОРИСОВ в началото на 90-те също е съпричастна към криминални деяния още от самото си създаване. Пример: Убито лице на 05 декември 1994 г. в района Зона Б5 (София). ИПОН е била наета за възстановяване на средствата, която убитият дължал на голяма българска корпорация. Случаят не е разкрит. Друг случай от същия период е кражбата на 500 000 лв. от касата в офис на ИПОН. Заподозреният автор на кражбата и неговата приятелка са намерени убити в района на Враца. Убиецът не е открит.

Предвид връзките на Бойко БОРИСОВ с организираната престъпност през 1998-2000 г. той е изучаван от Националната служба за сигурност (НСС), с цел привличането му за нащатен сътрудник на НСС. През този период Бойко БОРИСОВ редовно дава информация на НСС за действията на лидери на организираната престъпност в България. Трябва да се отчете, обаче, че е често срещана практика българските служби за сигурност да рекрутират (като агенти или нещатни сътрудници) на някои лица единствено за осигуряване на политически чадър в замяна на предоставяне на сенчести услуги в полза на конкретни управленски и/или корпоративни кръгове. Пример – Поли ПАНТЕВ, Косьо САМОКОВЕЦА, Славчо ХРИСТОВ и т.н.) Папката със събраните за Бойко БОРИСОВ материали и постъпилите от него доклади е била връчена на тогавашния директор на НСС ген. Атанас АТАНАСОВ и той е одобрил вербовката на Бойко БОРИСОВ. Тя обаче никога не се осъществява поради промените в НСС след парламентарните избори през 2001 г.

Понастоящем ИПОН е една от най-големите охранителни фирми в България (персонал: 800-900 гардове). Фирмата охранява важни клиенти в България - МОБИЛТЕЛ (най-големият мобилен оператор в България), тръбопроводите на рафинерията Нефтохим на ЛУКОЙЛ, хазартната фирма АЙ ДЖИ ЕМ, Първа източна международна банка (ПИМБ), известна като "банката на организираната престъпност", застрахователя БУЛ ИНС (за когото се счита, че е контролиран от гореспоменатата криминална група СИК), къщите и вилите на Славчо ХРИСТОВ (бившият шеф на СИБАНК, считан за посредник на бившия премиер КОСТОВ в бизнес делата му), Николай МАРИНОВ (Маргина), Младен Михалев (Маджо) (и двамата известни като ключови ръководни фигури в криминалната групировка СИК).

През лятото на 2000 год. ИПОН поема охраната (физическа защита) на Общинска банка (София) след като е препоръчана от кмета на София Стефан СОФИЯНСКИ и бившия високопоставен офицер от службите

Страница 6 от 17

Дата на отпечатване: 10 януари 2005

Източник #3

Привилегирована и поверителна информация

Доклад за проучването за Борисов

 

генерал Сава Джендов (б.ред. бивш началник на УБО). От 2001 год. ИПОН охранява и голямата фирма за производство на алкохол СИНХРОН ИНВЕСТ.

ИПОН охранява и бившия комунистически диктатор Тодор ЖИВКОВ от изхвърлянето му до смъртта му.

След като Бойко БОРИСОВ е назначен за Главен секретар на МВР, той прехвърля акциите си от ИПОН на своя приятел Добромир БАДЪНКОВ (бивш началник на направление "Охранителна полиция" към СДВР, чийто син е служител на ГКПП-Аерогара София).

Новият премиер, бившият цар Симеон Сакс-Кобург ГОТА e охраняван от ИПОН и персонално от БОРИСОВ при частните му визите в България през 90-те.

Налични са данни, че Бойко БОРИСОВ е бил препоръчан за поста Главен секретар от бизнесмени и политици, заинтересовани да осигурят плавен преход на политическата власт към Симеон, запазвайки техния контрола и запазвайки структурите за криминални дейности, свързани с редица политици и установени по време на правителството на КОСТОВ.

Вярва се, че следните кръговете и лица са издигнали Бойко БОРИСОВ:

- о. з. ген. Любен ГОЦЕВ, о. з. ген. Бригадир АСПАРУХОВ (преди няколко месеца предложението той да бъде назначен като съветник на премиера предизвика скандал с оглед на възможния му достъп до класифицирана информация на НАТО и след ожесточен публичен дебат назначението му беше оттеглено).

- кръга БАНКЯ, имащ силни позиции в някои правителствени структури (МВР, МФ, Президенството) и с близки връзки с организираната престъпност - Чавдар ЧЕРНЕВ, Димитър СЪБЕВ, Максим ДИМОВ, Виктор ВЪЛКОВ, Ивайло ТРИФОНОВ, Славчо ХРИСТОВ.

За кратък период Бойко БОРИСОВ се налага като ключова ръководна фигура в МВР и публично акламиран харизматичен лидер (според изследванията на общественото мнение, той е най-популярният политик в България от последните години), въпреки липсата на професионална квалификация и опит, противоречивите му действия и популистките изказвания.

Вярва се, че бързото му развитие е улесенено от:

- атрактивно публично поведение на БОРИСОВ, представящо го като енергичен, силен и решителен човек, с воля и възможности да се бори с престъпността, противопоставен на невзрачната личност на министър Георги ПЕТКАНОВ;

- подкрепата от широк кръг политици, бизнесмени, собственици на медии и на организираната престъпност, които смятат, че той е правилният човек за запазването на статуквото, осигуряването на плавен преход на икономическата власт след изборите през 2001 г., и запазването на криминалните структури, създадени и/или процъфтяващи при правителството на КОСТОВ.

Бойко БОРИСОВ направи редица ходове, за да изпълни списък с противоречащи си задачи: да увеличи властта си в Министерството и влиянието си върху премиера, за да удовлетвори спонсорите си, да увеличи икономическата си

Страница 8 от 17

Дата на отпечатване: 10 януари 2005

Източник #3

 

Привилегирована и поверителна информация

Доклад за проучването за Борисов

 

мощ (счита се, че Бойко БОРИСОВ и неговите спонсори контролират значителна част от проституцията и каналите за трафик на дрога в България) и да постигне високо публично доверие и признание:

- Бойко БОРИСОВ не предизвика (или блокира вече започнати) разследвания за сегашни и предишни служители в Министерството на вътрешните работи (Генерал АТАНАСОВ, Славчо БОСИЛКОВ), за които има данни, че редовно са отклонявали средства от контрабандни канали, за да подкрепят кабинета и управляващата партия на КОСТОВ. За тези офицери се вярва, че имат съпричастност към мрежи, които систематично поддържат с вътрешна информация за дейности като наркотрафик, кражби на коли и трансфера им извън България - дейности практически неосъществими без информационна и техническа подкрепа от страна на полицейските и специалните служби. Още повече, че в някои случаи генерал БОРИСОВ публично поддържа такива компрометирани офицери, както и престъпници на високо ниво. Примери: възпрепятстваното разследване на НСС и НСБОП за Константин САМОКОВЕЦА; игнорираните сигнали, че генерал Атанас АТАНАСОВ контролира контрабандни канали през ГКПП-Русе. Бойко БОРИСОВ или негови близки са се срещали на няколко пъти с лидери на организираната престъпност - Младен МИХАЛЕВ (Маджо), Константин САМОКОВЕЦА (няколко срещи в неговия хотел в планинския курорт Боровец с близки на генерал БОРИСОВ), Георги ИЛИЕВ (бос на главния конкурент на СИК, наречената ВИС-2 криминална група, като има данни, че тяхната среща през януари 2002 завършва с жесток скандал). Въпреки, че Бойко БОРИСОВ редовно прави публични изявления, че министерството ще смачка организираните престъпни групи, неговите реални действия показват обратното.

- Бойко БОРИСОВ повиши или преназначи уволнени служители на Министерството, за които се вярва, че са замесени в престъпни дейности. Примери: Красимир ПЕТРОВ (директор на РДВР-Бургас), Стоян ВЕЛЧЕВ (зам.-началник на СДВР – МВР), Веселин ПАВЛОВ (зам.-началник на НСГП), Венцислав ВЕЛИКОВ (зам.-началник НСБОП), Николай НАЧЕВ (началник на икономическото направление в НСС), Янчо СТАНЧЕВ, Николай ГРИГОРОВ (началник служба "Полиция" - СДВР), Васил ВАСИЛЕВ (бивш директор на Национална служба "Полиция").

- Бойко БОРИСОВ успешно дискредитира и отстрани от политическата сцена началника на кабинета на премиера Стоян Ганев. Данните са, че той е предоставил на премиера компрометиращи материали за ГАНЕВ, подадена му от генерал АТАНАСОВ. Желанието му е било да неутрализира ГАНЕВ, който беше близък съветник на премиера с голямо влияние върху неговото мнение. Така генерал БОРИСОВ става най-близкият съветник на премиера и едновременно с това частично неутрализира Васил БОЖКОВ (известен като Черепа), бос на организираната престъпност, един от най-богатите хора в България, за когото има данни, че е свързан с БСП и е конкурент на бизнес групировката СИК и спонсор на ГАНЕВ. Има данни, че в момента БОЖКОВ се крие в Аржентина #1. Бойко БОРИСОВ открито каза в пресата, че няма амбиция за по-висок пост в правителството (прочит: "Като Стоян ГАНЕВ") и признава единствено премиера като авторитет над себе си. Различни слухове са пуснати в обръщение, за да дискредитират напълно Стоян ГАНЕВ, включително слух, че Стоян ГАНЕВ е уволнен заради завършила с разрив хомосексуална връзка между него и премиера.

- Бойко БОРИСОВ систематично и публично надхвърля своите права и отговорности като главен секретар на МВР, като по този начин дискредитира вътрешния министър Георги ПЕТКАНОВ и установява два властови центъра и модел на двойно подчинение в министерството. Той също така редовно атакува съдебната система и прокуратурата, карайки публиката да вярва, че съдебната система (а не МВР) е отговорна за нарастващата криминална активност в страната, като също така подобрява собствения си образ на решителен борец срещу престъпността, чиито инициативи са блокирани от скованата съдебна система.

Следва

---

#1 Информацията за укриването на Васил Божков в Аржентина не може да се потвърди от публични източник.

Коментарите преди...

След публикацията на статията в "Конгрешънал Куотърли" Бойко Борисов я определи като поръчков материал за злепоставяне на партията му ГЕРБ. Той посочи, че зад нея стоят лидерът на ДСБ Иван Костов и депутатът от ДСБ Атанас Атанасов, както и министър Румен Овчаров от БСП.

Вътрешният министър Румен Петков от БСП обаче опроверга написаното в публикацията и каза, че МВР няма да разследва твърденията.

Прокуратурата също заяви, че няма да се самосезира, защото няма ясен източник на информацията.

Президентът Георги Първанов нарече публикацията "антибългарска" и "обидна".

ДСБ излезе със становище, в което се настоява прокуратурата, президентът и Комисията по вътрешен ред и сигурност да реагират и да проверят информацията за криминалното минало на Бойко Борисов.

... И сега.

Пред Биволъ генерал Атанасов отрече компрометиращата информация за него в доклада. Според него Борисов никога не е бил разработван от НСС. "Нито едно от тези лица не е било на вниманието на контраразузнаването, защото е нямало причина" - каза той. Според него внушението, че Поли Пантев е бил негов агент е пуснато от покойния Цвятко Цветков. "Аз му чух името като го убиха" - каза още Атанасов и уточни, че впоследствие официално е било обявено, че Пантев е бил сътрудник на криминална полиция в Софийско градско управление.

Иван Костов каза за Биволъ, че в ДСБ са запознати с доклада. Той потвърди още, че становището на ДСБ, публикувано на сайта на партията преди 5 години още е актуално и призивът към институциите за проверка на данните в доклада важи и сега. Попитан защо след като не са видяли реакция на институциите от ДСБ не са дали доклада на пресата Иван Костов отговори, че в ДСБ има принцип "да даваме на медиите становища и коментари, които са само на ДСБ".

На вниманието на CRIM

Този доклад е част от станалите публични данни за криминалното минало на настоящия български премиер Бойко Борисов и ще бъде предоставен на Специалната комисия за борба с организираната престъпност, корупцията и прането на пари в Европейския парламент. Другите документи предоставени до момента са следните:

- доклад на посланик Джон Байърли с най-висок гриф на секретност, изтекъл в Уикилийкс, в който се твърди, че ЦРУ е потвърдило данни за участието на Борисов в мащабен трафик на амфетамини, източване на горива и пране на пари през банката на Цветелина Бориславова.

- доклад на посланик Джон Байърли за българската банкова система, в който се твърди, че банката на Цветелина Бориславова СИБАНК е "гнила ябълка", замесена в пране на пари от престъпната дейност на Бойко Борисов.

- обяснения на бившия охранител на Бай Миле - Васил Костов - Кеца, протоколирани в заседание на Шуменския окръжен съд по делото "Килърите", в които той твърди, че постът на главен секретар за Борисов е купен от български престъпни босове от СИК и Сретен Йосич.

- доклад на западна разузнавателна служба, разпространен от БГНЕС, в който се твърди, че Бойко Борисов е осъществил контакти през посредници с известен сръбски контрабандист.

Спасението на българските евреи – обратната страна на медала

Нещо започва да ни влече към Хелоуин с това черно коте. Направихме си го много лесно от черен...

*** Референдумът,  закона и процедурата *** Константин Павлов: Атанасе, въпрос към теб. Ти познаваш добре процедурата, ти си участвал в подготовката на този закон. Има ли вратичка, в която тези документи да останат някъде по институциите или в момента така е тръгнала процедурата, че референдум ще има, ако изключим това, което говорихме току-що за КС? Атанас Славов: Вратичката ,която е факт, това е колко време ще продължи проверката в служба ГРАО. Доколкото разбрах, тази проверка е приключила, но приключването не става само с изявление за медиите, а с изпращане на резултатите от проверката обратно в НС. Ако си спомняте, когато беше внесена подписката в парламента и беше казано, че ГРАО ще проверява 3 месеца. Не знам дали са изтекли тези 3 месеца, но в закона няма максимален срок, в който може да се извърши проверката – пише „незабавно“. Това незебавно може да е 2-3 месеца, а може и повече. Т.е., това е вратичката, която да позволи известна манипулация на процедурата, но в момента, в който имаме върнат резултат от проверката в парламента по официалния ред, там сроковете от там нататък са съвсем сериозно разписани в закона и трябва ад се спазват. Константин Павлов: Много е важно, получавам и в чата въпроси, за т.нар. „разяснителна кампания“. Как гражданите ще разберат за какво точно да си пуснат гласа или против какво точно, кой трябва да ги осведоми и по какъв начин да стане това. Първото нещо, което искам да се спрем, че МС трябва да издаде Информационен лист. Какво е информационен лист. Атанас Славов: В българските условия съм виждал информационни листи за местни референдуми – практиката е много различна. Виждал съм инфорационни листи в други държави как се подготвят, че да има балнасирано излагане и на двете тези, с достатъчно информация, като има обикновено кратка форма на информационния лист – 23 странички и дълга, коят омже да стигне до няколко десетки и стотина страници. Така е написано всичко там, че да става достъпно и за хора, които не са специалисти в дадена материя. Аз също нямам познания по ядрена енергетика съвсем детайлни или пък по-принципни, но това не означава, че не мога да имам позиция какъв да е резултата от референдума и коя теза подкрепям. Констанитн Павлов: Това, което мен ме притеснява в случая, е следното. Този информационен лист, трябва да бъде написан от някого с някаква позиция. В идеалния случай, това е човек, който е абсолютно безпристрастен, познава съвършено добре двете позици, може да го напише на достъпен език, така че всички граждани с право на глас да го разберат идеално и недвусмислено. Ето, Иване, ти толкова текстове си написал досега, кажи ми такава хипотеза доколко е вероятна? Иван Стамболов: Тук вече има значение какъв е въпросът. Ако говорим за въпроса за ядрена енергетика и Белене, това е абсолютно невъзможно да се случи. Невъзможно е в 1, 5 в 100 страници да се изразят двете гледни точки. Кои са тези две гледни точки?! Тук имаме икономически, имаме геопилитечски, имаме вътрешнополитически аргументи, имаме, ако щете, цивилизационни аргументи. На база на какво да вземе човек решението за това? Нека да опростим нещата по следния начин. Преди известно време, на 29 март 2012 г., НС взе решение да се прекратят всякакви работи по АЕЦ Белене. Това не е ли достатъчен аргумент да се прекрати и тури пепел на този въпрос? Значи, НС е взело някакво решение, а ние викаме – абе дай да видим дали да го изпълним това решение или не. Аз предлагам референдума да бъде не дали да има ядрена енергетика на площадката на Белене, а да ъбде – дали да изпълняваме решенията на НС или не. Ето това ще бъде един по-добър референдум. Константин Павлов: Да се върнем към специалисти. Атанасе, тук говорехме за казуса пред 2003 г., когато правителството взе едно решение за Козлодуй. Сега говорим за решението от 29 март, когато е и моя рожден ден, как е възможно НС да взима отношение по такива въпроси, по конкретни икономически проекти. Това възможно ли е? Атанас Славов: Възможно е. Народното събрание е представителна институция – законодателна власт и политическа власт с контролни функции. НС упълномощаа изпълнителната власт и формира изпълнителната власт, която дължи отчет. Т.е. в една парламентарна република, НС се предполага, че има позиции по тези въпроси. Още повече, че НС гласува Бюджета на държавата. Щом гласува бюджета на държавата, предложен от правителството, означава, че има позиция – негласно или гласно изразена. Аз считам за необходимо НС да взема отношение по такива въпроси, което не означава, че то ще изпълнява решенията. Така или иначе, не можем да отречем тези конституционни правомощия на НС. НС освен това може да привиква министрите, т.е., да упражнява парламентарен контрол върху тях, дори може да гласува вот на недоверие на правителството, включително например за позицията му по ядрената енергетика. Константин Павлов: Аз четох Конституцията и пак, с моята скромна компетентност, видях, че вътре няма нищо, което да дава права на НС да решава такива въпроси. Предполагам, че ще ме опровергаеш, но аз мога да прочета чл. 84, който гласи: „чл. 84л Народното събрание: 1. приема, изменя, допълва и отменя законите; 2. приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му; 3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) установява данъците и определя размера на държавните данъци; 4. насрочва избори за президент на републиката; 5. приема решение за произвеждане на национален референдум; 6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя; 7. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя; 8. избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон; 9. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми; 10. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир; 11. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея; 12. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет; 13. дава амнистия; 14. учредява ордени и медали; 15. определя официалните празници; 16. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи; 17. (нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.“ И никъде нищо не пише за... Атанас Славов: Добре, и в момента, в който НС гласува вот на доверие или избира министър-председателя и след това министрите, то гласува политическа програма и структура на кабинета. Т.е., НС пряко е обвързано с това каква политическа програма за управление има тази страна. И тази политическа програма изцяло е в компетенцията на НС да решава това. Т.е., доколкото имаме мнозинство в НС, което е възпроизведено в изпълнителната власт, НС е напълно компетентно по тези въпрос. Иван Стамболов: Бих искал тук да не се съглася. Безспорно донякъде дискомфортен е факта, че едно и също мнозинство гласува законите в парламента, гласува и в правителството. Точно тези неща, които ти изчете (чл. 84 от Конституцията – бел.ред.) са достатъчни, за да може да прехвърли НС известни свои компетентности към правителството, което се очаква да ъбде по-компетентно. Т.е., ако НС не е казано че се изказва по търговски сделки, то то не се изказва по търговски сделки. Не е хубаво управляващата партия да прехвърля отговорността на правителството към парламента, за ад ратифицира някакви непопулярни нейни действия. Атанас Славов: Да ви припомня договора с „Краун ейджънтс“ от преди 10 години, който е едно търговско споразумение, който бе ратифициран от НС. Много други договори, които предвиждат чуждо участие, които по същество са търговски отношения, минават през НС. Не мога да се съглася с това лимитиране на правомощията на парламента, те са си конституционно установени, те са конституционно ограничени до определени сфери. Но, решенията по въпросите дали да имаме ядрена енергетика или не, са в неговите компетентности. Още нещо, освен този член, имаме и членове 18 и 19 от Конституцията, където е установено какво е държавен монопол в ядрената енергетика. Държавен монопол се установява със закон, а законите се приемат от НС. Тезата, че НС не е компетентно да взема решение по този въпрос трудно мога да възприема. Иван Стамболов: Само, че чл. 18 от Конституцията, те са 5-6 неща, които подлежат на държавен монопол и безспорно ядрената енергетика е едно от тях. Атанас Славов: Което се установява със закон. Иван Стамболов: Което, да, се установява със закон. Тогава вече идва и възможността да излезем от целия този батак, който сами сме си направили. Константин Павлов: Да се върнем на информирания избор на избирателия. Има едни неща, които мен много ме интересуват, става дума за чл. 16 от закона за референдумите (кратко така ще го наричам), където пише: „Обищините предоставят безвъзмездно на Иинициативния комитет и на застъпници на алтернативната позиция подходящи помещения за провеждане на обсъждания и други прояви по въпросите на референдума“. Аз винаги всичко се опитвам да си го представя практически. В община Х, малък град с 10 хиляди души, се появяват трима души от ИК и казват, ето ние искаме да проведем такова обществено обсъждане. Общината веднага с радост предоставя подходящо помещение. В следващия момент се появяват 120 човека отвън, които казват – ние сме застъпници на алтернативната позиция и всички искаме да ни дадете подходящо помещение за обсъждане. Общината,  т.е., конкретния кмет или конкретния общински секретар или въобще този нещастен човек, който ще бъде натоварен с тази нещастна задача, трябва да реши кой е легитимния застъпник на алтернативната позиция и именно на него да му даде това така търсено общинско помещение. При положение, че кръчмата, селският клуб, селското кино е едно, а освен това е свързано и с разходи, с работно време и т.н. Как, въобще трябва да става това нещо? Между другото, пред същата дилема ще бъдат изправени и гравните редактори на медиите, когато в студиото на телевизията ще има един човек, който е от Ик и още 20 човека, които ще са застъпници на алтернативната позиция и които ще кажат – аз искам да застъпя алтернативната позиция. И кой ще плати, естествено, но това ще го обсъждаме по нататък, имам специални въпроси за парите. Атанас Славов: Трудно ми е да кажа как на практика ще стане точно това. Но, доколкото имаме Изборен кодекс, който се прилага в случаите, когато нямаме уредба в закона за прякото участие се прилага Избирателен кодекс, предполагам, че има създаден механизъм за това как се посрещат застъпниците, какви възможности имат те да обсъждат, да се събират. Може би хората, които са по-запознати със самия избирателен прозес и са участвали в такава материя, биха могли да вземат по-адекватно отношение. Но все пак, доколкото за първи път имаме национален референдум, мисля че много институции ще са изправени пред предизвикателството да намират ad-hoc решения. Иван Стамболов: Аз пък бих върнал разговора с няколко изречения по-назад, когато така брилянтно коментирахме, че НС е органа, който трябва да реши дали ядрената енергетика я правим – тогава защо е нужен референдум? Кое от двете е вярно? Константин Павлов: Референдумът може да отнеме част от правомощията на Народното събрание... Атанас Славов: Точно така. Референдум се провежда по въпроси, които са от компетенцията на Народното събрание и изрично не са изключени от възможностите за провеждане на референдум... Иван Стамболов: Хипотетично, ако референдумът каже да на така точно формулирания въпрос, какви задължения произтичат за НС? Атанас Славов: Аз не мога да кажа директните задължения, доколкото това е един продължителен процес. Но, ако трябва ад се предвидят средства за това в бюджета за догодина, те да се предвидят. Но, има нещо друго, което трябва да кажа. Това е един референдум. След една година, казва закона, може да се провежда референдум със същия въпрос. Константин Павлов: След една или след две? Атанас Славов: Може би трябва да го проверим точно как беше хипотезата, но така или иначе, това не е решение веднъж завинаги. Което означава, че при преценка, че имаме проблем с така взетото решение, референдум може да бъде проведен отново, може да бъде конкретизиран. Още нещо, което се изпуска тук. Имаме един въпрос, правителството, както и НС, както и президента, имат правомощията да инициират друг въпрос да бъде решен, свързан с първия, да бъде решен на този референдум. Т.е., имаме възможност за т.нар. „контра предложение“. Ако правителството не е съгласно с този въпрос, или депутатите, или президента, те могат да формулират алтернативен въпрос и двата въпроса да бъдат решени на референдум. Константин Павлов: Това ли е всъщност т.нар. „редакция“ на въпроса без да се изменя смисъла или това е нещо друго? Атанас Славов: Това е друго. Редакцията, действително, означава да бъде фокусиран въпроса така, че да няма двусмислие. Както е въпросът в момента (На подписката за АЕЦ Белене – бел.ред.) не е съвсем коректно зададен. Докато контрапредложението е формулиране на нов въпрос по същата тема. Константин Павлов: Т.е., ако аз разбирам правилно, напълно възможно е, ако някой ден на нас хипотетично ни се налага да ходим до някоя тъмна стаичка да пускаме бюлетини за референдум, вътре да има няколко въпроса, част от въпросите да бъдат свързани с това, което Инициативния комитет е предложил, част от въпросите да бъдат свързани с това, което някой от властта там, хората, които имат право да... Атанас Славов: Точно така, но затова трябва отново да бъде придвижен процес, въпроса да бъде обсъден от НС и т.н. За такова нещо времето почти изтича, т.е. това трябва сега да се случи, ако искаме да минем в тази хипотеза. Иван Стамболов: Всъщност, въпросите могат да бъдат три – на инициатора, на кабинета и на президента. (...) Константин Павлов: Има ли максимален брой въпроси? Атанас Славов: Няма ограничения. Където аз съм наблюдавал референдуми, често пъти въпросите са действително много. Даже има обявени три дати в годината, в които се решават най-различни въпроси. Някой път листа може да е и от 10-15 въпроса. Иван Стамболов: Аз бих призовал парламента да се ограничи до два въпроса. Първият, да има ли АЕЦ Белене и втория – да няма ли АЕЦ Белене. Константин Павлов: Сигурен съм, че с тези въпроси можеш да докараш безсънни нощи на много хора. На мен обаче много ми е интересен въпроса със застъпниците на алтернативните позиции. Извинявайте ,че непрекъснато ви връщам на тези застъпници на алтернативни позиции. Но, реално, ако тука на тази маса трябва да наместим един човек от Инициативния комитет и няколко човека от застъпниците на алтернативната позиция, виждате, залата е ограничена, т.е., ние реално не можем да съберем всички. Кажете ми как си го представяте това да стане? Дори и да няма в момента точна процедура това как да стане, аз ще ви прочета, например, Избирателния кодекс какво пише точно за тази част: „Чл. 138. Доставчиците на медийни услуги, с изключение на електронните медии, предоставят едни и същи условия и цени на всички регистрирани за участие в изборите партии, коалиции от партии и инициативни комитети, които се обявяват на интернет страницата им не по-късно от 40 дни преди изборния ден и се изпращат незабавно на Сметната палата и на Централната избирателна комисия. Заплащането се извършва предварително.“ Ясно е – половината от уравнението го знаем... Атанас Славов: Другата половина са решенията на ЦИК, които неминуемо ще трябва да се вземат, за да се организира процеса. Без тези решения и без конкретиката, която тя (ЦИК – бел.ред.) дава, можем много да си разсъждаваме хипотетично, но в крайна сметка ще тане това, което ЦИК, като независим орган, надявам се, вземе решение как да се организира процеса. Константин Павлов: Ето, ние сме граждани – дайте да измислим решение. Ето ти, като конституционалист и човек, който се занимава с избори и референдуми, как може да се реши този проблем? Атанас Славов: Ако аз съм кмет на община и при мен дойдат застъпници, които са упълномощени по съответния ред от Инициативния комитет, аз не бих им създал пречки. Константин Павлов: Но, това е ИК за провеждане на референдума, а застъпниците на алтернативната позиция, те какво трябва да направят. Да речем, аз трябва да се регистрирам в ЦИК, че съм застъпник на алтернативната позиция ли? Атанас Славов: Това не мога да го кажа. Аз също трябва да си попълня знанията, практически, във връзка с организацията на самия процес. Константин Павлов: Иване, ти имаш ли идеи? Иван Стамболов: Идеи за какво? Според мен целият този процес, независимо какво ще се случи и независимо какво ще се организира и какво ще се направи, резултата ще бъде един и същ. Ще се случи това, което има да се случва, независимо дали ще се проведе референдума, независимо какво ще кажат хората. Това практиката го е показвала. Народното събрание вече веднъж реши, че няма да има Белене, това не произведе нищо. Какво значи да се спре проекта Белене? Решението на НС явно не стига. Сега, хубаво, ще има някакъв референдум, който ще каже едно или друго нещо, НС ще бъде длъжно да излезе с някакво решение и това решение може да си увисне там и там да си остане. Моята прогноза е, еч независимо от това какво ще се случи на този референдум, ще има да става това, което има да става и по-добре да не се правят такива неща и да издевателстваме върху съзнанието на хората. Атанас Славов: Аз мисля, че за да имаме смислени референдуми в България, все пак трябва да се коригира законовата база. Защото, по намина, по който е разписано, като процедура и акто изискване, за да имаме валиден референдум, трябва да са гласували поне толкова хора, колкото са гласували на последните парламентарни избори. Последните изчисления показват, че стигаме до 70% кворум за действителност, което е абсурдно. Никъде, където се провеждат референдумите, няма такъв кворум за действителност. Ако искаме да работи този инструмент на гражданското участие, точно това трябва да бъде променено. Нези, които правихме закона, предлагахме процента да не е повече от 25. От една страна да имаме известна спирачка пред крайните предложения – фундаменталистки, радикални предложения, и от друга страна, обаче, да имаме едни легитимни референдуми. Има държави, в които няма изобщо такъв праг за участие. И, втората ми критика към закона, това е високия брой подписи, които трябва ад се съберат. Това означава, че един инструмент, който е предвиден да работи в интерес на гражданите, става по-скоро инструмент в ръцете на добре организираните партийни машини с това високо изискване за подписи. Иван Стамболов: Аз съм много против това нещо. Това отваря вратата за зверски популизъм. Направим ли това нещо, което д-р Славов казва, това значи, че утре БКП ще излезе и ще каже – искате ли пенсиите да са от 500 лв., нужни са им 200 гласа... Атанас Славов: Нека да рафинираме малко тезата. Подписката за иницииране на референдум е едно, а решението да се отиде на референдум е второ и след това, колко ще гласуват на този референдум, е нещо трето. Така, че подписки, да речем със 100 хиляди, ще отидат на референдум, но очевидно няма как 100 хиляди гласа да решат въпрос, който са призвани да решават... Иван Стамболов: За 100 хиляди гласа да правим много тежки разходи е... Атанас Славов: Аз не мисля, че демокрацията оправдава разговора за финансирането, т.е., не мисля, че финансите трябва ад пречка за демократичния процес. Демокрацията заслужава такива разходи. Константин Павлов: Нека кажа нещо за разходите. Законът изрично казва, че двете гледни точки трябва да са равнопоставени в публичното пространство, да има начин те да се комуникират. От едната страна ще има пари, т.е., със сигурност ще се финансира едната гледна точка, но кой ще финансира другата? Иван Стамболов: И не само (...) Константин Павлов: Имаме другата гледна точка, която изисква финансиране. Ако не се появи такъв Инициативен комитет и за другата гледна точка, защото е напълно възможно да не се появи, тогава, според мен, за да се изпълни закона държавата трябва тя да финансира, т.е., ние всички от данъците си трябва да финансираме другата гледна точка така, че тя да бъде равнопоставена в медиите. Иначе няма как да се изпълни закона, нали така? Атанас Славов: Държавата финансира информационна кампания, която равнопоставено отразява двете тези. Константин Павлов: Това не го разбирам как ще стане, при положение, че едната теза не е финансирана. Второто нещо, за моите любими застъпници. Аз виждам, че не ви се говори на тази тема, но аз си мисля, че трябва едни първични избори за застъпници на алтернативната теза да се направят... Иван Стамболов: За да бъде демократично... Константин Павлов: ...за да бъде демократично. Аз се шегувам, разбира се, но показвам една голяма дупка в закона, която, според мен, компрометира информирания избор, така компрометира и целия закон и, за съжаление, донякъде компрометира и цялата идея за пряката демокрация. Тя е свързана с информирания избор, той е свързан с това разясняване, а то от своя страна е свързано с равнопоставеност на двете гледни точки и тяхното доро представяне в медиите и в цялото общество. Атанас Славов: Законът вече функционира от 3 години, на местно ниво има проведени референдуми, които са изпълнили изискването на закона, част от тези референдуми са покрили кворума за действителност, валидни са, нямаме фрапантни нарушения на начина, по който са проведени. Макара уредбата за местни референдуми да не е много по-детайлна и по отношение на информационната кампания. Голямата възможност, предоставена ни от този закон, е все пак да сме едно общество на активни граждани, които защитават различни позиции, често пъти противоположни. Доколкото имаме инструмента това да се случва, аз по-скоро бих говорил в подкрепа на референдума, отколкото в негативен план. Референдумите не са изолиран инструмент. Те трябва да се мислят задено с парламентарното управление, заедно с формите на демокрацията на участието, които не споменахме тук, но те също са толкова важни. Така също и с формите на демокрацията на обсъждането – т.нар. „делиберативна демокрация“. Т.е., едни възможности за участие на гражданите за вземане на решения на различните нива на държавното управление. Веднъж на избори, втори път – на референдум, трети път – в различни обществени комисии, форуми, заседания, четвърти път – чрез обществени консултации на законопроектите. Доколкото комбинирания ефект от тези различни форми на гражданското участие го имаме случващ се на практика, бихме имали един по-отворен, по-демократичен политически процес. Аз не бих се фокусирал единствено и само върху пряката демокрация. За да завърша този малък обзорен разговор, бих казал така. Всичко това има смисъл, ако принципа на върховенство на правото бъде гарантиран. Ако нямаме rule of law, в някакъв смисъл обезсмисляме и представителната, и пряката, и делиберативната демокрация. Константин Павлов: Ето един конкретен въпрос. Имаме ли в България правова държава... Атанас Славов: Правова държава, върховенство на правото... Константин Павлов: ...имаме ли в България върховенство на правото и правова държава? Иван Стамболов: Не, това е най-големия проблем. Атанас Славов: Направили сме заявка, още, обаче, не сме извървели пътя. Константин Павлов: Говорим за недостатъците на закона. Вече стана дума за това, че прага е твърде висок за гражданска инициатива. Всъщност, понеже ти (Атанас Славов – бел.ред.) си участвал в самия процес, кой депутат или коя парламентарна група поставиха този висок праг? Атанас Славов: Ще ти кажа направо – ДПС. Те се страхуваха, че референдумите могат да бъдат използвани срещу тях по един или друг начин. Т.е., като филтър срещу възможни радикални предложения, свързани с ограничаване на малцинствени права. Но, за да стане закон, означава, че са грасували много повече от депутатите на ДПС. Залогът беше такъв – или имаме нов приет закон, който дава право на гражданите да инициират референдуми, и това беше компромисът, който те (ДПС – бел.ред.) направиха тогава или изобщо нямаше да имаме нов закон, щяхме да си останем със стария рестриктивен закон за допитване до народа. Константин Павлов: Т.е., възприе се философията – по-добре лош закон, но закон, така ли? Атанас Славов: Така решиха политиците. Константин Павлов: Кой гласува против, имаше ли някой, който да гласува против или се прие с голямо мнозинство? Атанас Славов: Сравнително голямо мнозинство се постигна. Изработването на целия този закон включваше представители от различни политически сили. Аз бих казал, че този закон имаше привърженици от всички политически сили и врагове от всички политически сили. Визията не беше ляво-дясно-център и т.н. Константин Павлов: Да поговорим за последиците от един проведен референдум. Има ли някакма юридическа процедура, според която, резултатите от този референдум да бъдат касирани, като изборите, например? Четох в закона, че Върховния административен съд (ВАС) се занимава с това нещо. Какво би могло да се случи, за да каже ВАС, че все едно не се е провел референдум? Атанас Славов: Това, което се случва и на парламентарни избори – фалшификации, манипулаци... Т.е., ако имаме многобройни опити за манипулиране на вота по един или друг начин, това може да е аргумент пред ВАС да обяви вота за невалиден. Но, примерът, който имаме с парламентарни избори, за нарушения, те не водят до касиране на целите избори, а на определени секции, в определени райони. Т.е., шансът да имаме касиране на целия избор, е минимален. Константин Павлов: Да поговорим отново за кампанията. Имаме въпрос от Интернет. Все пак, референдумът е един граждански инструмент. Необходимо ли е, тук и в Избирателния кодекс, и в Закона за допитване до населението, се говори за платени кампании, възможно ли е по някакъв начин да бъде... Честон казано, аз малко се колебая дали е възможно обществения интерес да бъде представен само чрез платени кампании, как ще гарантираме, че ще има безпристрастни мнения, как става това нещо? Иван Стамболов: Това е трудно за референдума и не толкова трудно за местни и парламентарни избори. Защото, при референдума имаме един инициатор, който формулира един въпрос както намери за добре и казва – отговорете. Тогава вече трябва да се формира някакъв друг субект, който да защити някаква противоположна теза. Друг е въпросът дали тази теза ще лъде противоположна, защото въпроса може да бъде така формулиран, че да няма противоположна теза. Тогава става трудно да се комуникират двата избора. Ако трябва да ги приравним към казуса за местните и парламентарните избори, то аз отдавна смятам, за което доста хора са ме критикували, защото може би е наивно схващането ми, но за да има една горе-долу равнопоставеност в комуникационните кампании, те трябва ад бъдат максимално еднакви и максимално задължителни. Всяка страна трябва да има един пакет от комуникационни медиини форми, които може и трябва да изпълни. Иначе, грубо казано, ние сме две страни – ти казваш за АЕЦ Белене, аз казвам – против, ти си длъжен да направиш 10 клипа, 10 билборда и 10 листовки, аз съм длъжен да направя 10 клипа, 10 билборда и 10 листовки. Оттам нататък кой да го финнасира това нещо... може да го финансира и бюджета. Това, което ти прочете преди малко, че трябва медиите да предоставят една и съща цена на всички участници, е дълбоко несправедливо. Примерно, ГЕРБ в момента като управляваща партия има 20 млн.лв. субсидия. Кой може да се мери с тях? Константин Павлов: Така е, макар, че ние не знаем какво е точно тяхното мнение. Няколко пъти вече аз, малко да се отклоня от темата. Когато с колегата Асен Генов бяхме лично при министър-председателя, той каза – абсолютно съм приключил въпроса с Белене, документално и всякак. Виждаме, обаче, че в момента цяла България ври и кипи по този въпрос. Така, че всяко решение е предпоследно. Да поговорим пак за последиците от референдума. След като се случи този референдум, неговите последици..., т.е., той на-вероятно няма давност. Веднъж, след като народът реши, теоретично и след 200 г. Неговите резултати продължават да са валидни, така ли е? Атанас Славов: Ако не са отменени от същия този народ. Т.е., ако не е проведен нов референдум, който да има отрицателен резултат по същия въпрос. Иван Стамболов: Какво произтича от това е въпросът. Какво от това? Атанас Славов: Какво от това, че е проведен референдум. Държавата, в лицето на своите институции, трябва да предприеме мерки да изпълни решението. Това може да е процес, отнемащ години наред. Иван Стамболов: Т.е., нищо. Атанас Славов: Не, не е нищо. Това означава нещо, въпроса е, че резултатите може да ги видим напред във времето. Константин Павлов: Не знам как на юридически език да се каже, но по-задължителни ли са резултатите от референдума за правителството, отколкото едно решение на НС, има ли по-голяма тежест? Иван Стамболов: То едното трябва да се превърне в другото. Константин Павлов: Задължително трябв ада се превърне в другото, така ли? Атанас Славов: Зависи вече от вида въпроса на референдума. Случаят с Белене, който е един наистина сложен въпрос, без участието на НС, на правителството, този въпрос не може да бъде решен. Но, ако имаме референдум да отменим член еди-кой си на съответния закон, то той се отменя този член по силата на самия референдум, без гласуване в парламента и повече не е необходимо да се прави. Т.е., в зависимост от материята, която е поставена на референдум, имаме съответно нови решения, поредица от решения или нямаме такива. Случаят с Белене задължително ще има в една или друга посока стъпки. Константин Павлов: Време е вече да приключваме, ми се иска да приключим с някакви ваши препоръки как да се подготвим, ние в студиото, вие, обществото, най-добре за бъдещи референдуми, в какви посоки е необходимо да се действа спешно, неотложно, така че нещата да се развиват добре за България и за обществото. Говорим тек, че има проблеми в този закон, за проблемите в разяснителната кампания и т.н. Кажете вие двамата стъпките, които сега трябва абсолютно да се направят, за да не направим някоя голяма глупост с идущия референдум? Иван Стамболов: Предвид този референдум, който идва? Константин Павлов: Ако искаш предвид на идващия референдум, ако искаш кажи и по принцип. Иван Стамболов: По принцип, аз съм приверженик на представителната демокрация и против пряката демокрация – това няма какво да го обсъждаме – това са мои убеждения. Предвид идващия референдум, който така или иначе вероятно ще се състои, не знам какво да кажа. Той ще бъде опорочен, той ще бъде донякъде смешен, той ще бъде безсмислен. Това не е толкова страшно, защото от него нищо няма да произлезе. Атанас Славов: Това дали има или няма пряка демокрация в България, е въпрос решен от Конституцията. Според мен, в България има както представителна, така и пряка демокрация, на първо място. На второ място, трябва да сме достатъчно бдителни и достатъчно отговорни. Както преценяваме, когато купуваме нов автомобил, така да си направим сметката като отиваме да гласуваме на референдум. Рациото, което се изисква и в едната, и в другото посока, не се различават принципно. Иван Стамболов: Имам само едно опасение, ако ми позволиш. Аз се страхувам, че е решено вече нещо доста нечистоплътно и в момента се търси начин то да бъде ратифицирано чрез народа и чрез Народното събрание. Константин Павлов: Мислиш, че някой „ще си измие ръцете“? Иван Стамболов: Ще поживеем и ще видим. Константин Павлов: Въпрос от Интернет – Янаки Стоилов е вносител на високите прагове. Това така ли е? Атанас Славов: Не. Янаки Стоилов бе защитник на по-либерален режим. Константин Павлов: Мисля, че се получи страхотна дискусия. Искам да благодаря и на двамата ми гости – Иван Стамболов и Атанас Славов. Благодаря на всички, които ни задаваха интересни въпроси и онлайн. Приключваме за днес. Очаквайте ни следващия път.

Не, това не е евтин порноид в няколко десетки нюанса, това е биографията на един от най-скандалните готвачи в Ню Йорк. Антъни Бурдейн е същият този Джак Бурдейн, който всички умираме да гледаме в сериала "Поверително от кухнята", изпълняван по суперсекси начин от Брадли Купър. Спомнете си ТВ-поредицата, извадете дребните опити за гениалничене на сценаристите и добавете суровата действителност в крайните квартали на няколко американски щата - и "та-даам" - получавате ето тази книга.

Признавам, че в различни периоди от детството си съм искал да бъда различни неща - адвокат, моряк, летец, журналист, готвач. Е, ако бях прочел "Поверително от кухнята" по-рано, определено щях да се спра на последното. И да кажем, че нямаше да е заради "привилегията" да можеш да изчукаш булката на нечия чужда сватба само защото си направил страхотни ордьоври (да, скандално си е), както обяснява Бурдейн.

Една от причините да обичам да чета биографии на яки копелета или на кофти типове е, че обикновено и самите текстове са написани в такъв стил. Бурдейн разказва за половината си живот, преминал на различни наркотици, и в същото време говори с любов за жена си, която е била неотлъчно до него през цялото време. Говори за това колко кофти неща се случват в ресторантите и че същевременно никога не би отказал да си поръча нещо екстравагантно, въпреки познанията си за обстановката, в която е приготвено. Обяснява спецификите на шефовете-задници и в същото време им благодари за хилядите неща, които е научил от тях.

Е, ако трябва да съм задник, бих искал да съм точно такъв задник. Защото има няколко неща, от които човек никога не бива да се отказва в живота - хубавата жена, хубавата храна, хубавото вино и хубавата книга. ОК?

Износът на стоки расте с 6.2% през август – доста по-добре от 0.8 през юли. За първите 8 месеца увеличението е 2.3%, далеч от двуцифрените темпове миналата година. Основен пробем е спадът на износа към ЕС, който обаче се компенсира от растеж на износа към трети страни. Общо за първите 8 месеца износът е 26.6 милиарда лева.

Блогът за икономика 2012

В пощенската услуга Gmail се появи функция, която позволява превод на думи, въведени с латински букви, в други езици. Това се съобщава на девети октомври в официалния блог на Gmail. Услугата предлага превод в 19 различаващи се от латинския езикови разновидности. Функцията се включва от нас...

В тази рубрика отдавна спряха да се появяват просто добри реклами и останаха само маркетингови подходи, които са наистина иновативни. Затова тук попада и американската верига Target. Вместо да пуснат нова реклама (или може би в допълнение към такава), те направиха за потребителите си филм – но не обикновена продукция, а истински сериал за консуматори.

Убедена съм, че идеята е вдъхновена от някоя дама в екипа, защото ние често страдаме от един и същи проблем: гледаме филм, харесваме си чанта/рокля/картина и после прекарваме часове в Google в търсене на желания продукт. Е, Target ще ни спестят малко време. Те подготвят специален интерфейс, който ви позволява докато гледате техния сериал, да следите предметите, които се показват на екрана. Ако си харесате, например, чанта, можете да я добавите към своите любими продукти с един клик и после да си купите избраните продукти. Разбира се, целият реквизит е от портфолиото на Target.

Кратката романтична история на “Falling for You” (fall=падам/есен) се развива в три епизода, а кулминацията е специално събитие за есенната модна колекция на Target. За щастие, идеята не се е зародила просто като маркетингов трик, а като много добър пример за брандирано съдържание – в сериала участват Кристен Бел и Закари Абел, и двамата чести герои в романтични комедии, а видеата се режисират от номинирания за награда Emmy и режисьор на “Момчетата от Медисън Авеню” Фил Ейбрахам. Изгледах първия епизод и като истинска маркетинг-кифла ще изгледам и останалите – непретенциозната любовна история за двама съревноваващи се събитийни мениджъри е доста забавна. Пари за екип явно не са пестени, а трейлъра набляга на историята и само бегло споменава продуктите:

Идеята е много интересна и ще се радвам Target да дадат информация за резултатите откъм продажби. Каквито и да са те обаче, инициативата си струва дори само от PR гледна точка, щом медии от ранга на списание ELLE правят цели интервюта по темата.

Основателят на сайта WikiLeaks, Джулиан Асанж, ще бъде съавтор на книга за бъдещето на глобалната мрежа, пише The Guardian. Книгата, наречена "Cypherpunks: Freedom and the Future of the Internet", ще бъде представена на 26 ноември, 2012. Заедно с Асанж съавтори ще бъдат американският изследовател...

През тази седмица марсианският роувър Curiosity разрови за първи път повърхността на Червената планета, за да вземе проба от нея, която да изследва във вградената лаборатория, с която разполага. Докато дълбаеше пясъците машината засече странен блестящ обект, който изглежда металически. Изображен...

Пл. Христо Ботев във Враца, есента на 2012 г., снимка: Юлия Кръстева

сн. Юлия Кръстева

Редмъндският гигант Microsoft е една от най-богатите компании в света и се ръководи от Стив Балмър, който заема длъжността на изпълнителен директор. Оказва се обаче, че най-отговорната позиция в компанията не е и най-добре платена. В Microsoft има други висши служители, които си докарват повече ...

Продукти за 4 порции:
2 патладжана
3 тиквички
2 моркова
2 зелени чушки
1 шарена чушка
4- 5 картофа
1 пащърнак
1ч.ч. царевица от консерва
2ч.ч. доматен сок
1 глава лук
3 скилидки чесън
1ч.л. сол
1ч.л. кафява захар
1ч.л. червен пипер
1ч.ч зехтин /олио/

Приготявне:
Патладжана и тиквичките се белят и измиват. Режат се на кръгове с дебелина половин сантиметър. Патладжаните се поръсват със сол и се оставят настрани, за да се отдели горчивия сок. Всички останали зеленчуци се почистват и измиват. Картофите се режат на кубчета с къдраво ножче, а морковите и пашърнака- на колелца. Чушките се режат на ленти, а лукът се скълцва на дребно. Взема се тиган. Налива се мазнина. Съдът се поставя на включен котлон. Патладжаните и тиквичките се пържат до златисто, След това съдът се оттегля. Взема се гювеч. Редят се патладжаните и тиквичките, като леко се застъпват. Отгоре се разпределят равномерно останалите зеленчуци, царевицата и скилидките чесън. Полива се 2ч.ч. доматен сок и 1ч.ч. вода. Поръсва се сол, захар и червен пипер. Полива се зехтин. Поръсва се сух девесил и целина. Съдът се похлупва. Пече се на умерена фурна, 40- 50 минути.

В Съединените щати ще има дело за интернет пиратство, при което ще се разгледа въпросът за това дали само по един IP адрес може да се разбере кой е човекът, стоящ зад нарушението. Това ще стане на съдебен процес в щата Пенсилвания, съобщи BBC. В основата на проблема е праводържател на порнографск...

Да, предишния път далеч не бях прав. Това не е второто споменаване на Борисов в интернет по хронология. Не е и най интересното (но е близо). Напоследък се споделя една още по-интересна статия от миналото на премиера. Добре че Капитал качиха онлайн и най-старите си архиви. Ето го Борисов (цитат) как “добива светска популярност неотдавна, когато на коктейла по случай първия рожден ден на SIC се нагърби с нелеката задача на контактьор с медиите.”

SIC духна свещичка под звуците на роял

Отляво надясно: Венцислав Стефанов, съдружник в Интергруп, вицепрезидент на Славия и БфС, Румен Николов-Пашата, Бойко Борисов, шеф на фирма Ипон, Николай Златев, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на ТСБанк

Година след създаването си известната със спорна слава застрахователна компания SIC (Security Insurance Company), или просто СИК, се вижда на четвърто място сред застрахователите и мечтае за приходи от милиарди. По повод на светлата годишнина застрахователите с борчески дух вдигнаха коктейл, който беше уважен от видни личност предимно от банковите и спортните среди. “Нас, вас и другите, които сме поканили, но не дойдоха, ни свързват истинско приятелство и сърдечна дружба”, прочете с известни приписания шефът на СИК Красимир Маринов-Маргин от лист, подвързан в алена папка. (Червеният цвят може да се окаже емблематичен за групировката, тъй като с него е оцветен и нейният символ.)

(...)
прочетете останалата част от Архивите винаги са лоши 2 (527 думи)

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Ашли Фанц и Салма Абделазиз, CNN.

Въпреки, че бомбите са на километри от дома й, младата жена от Дамаск все още ги усеща в стомаха си. Бум! Нейните прозорци се разтърсват, докато тя се затичва към компютъра си.

- “Какво се случи !?!?”, пише тя яростно в Скайп, изпращайки съобщения до приятелите си.

Онова, което Алксия Жаде чува е гръмотевичния взрив на две коли бомби, експлодирали извън сградата на военновъздушното разузнаване в Дамаск в понеделник вечер.

Мрежата от потребители в Туитър, Фейсбук и Скайп, които помагат на младите сирийци да са информирани за войната, която бушува в страната им през последната година и половина, отговаря бързо.

“Беше момент на лек шок, когато узнах, че взривът е бил в разузнавателния отдел на ВВС. Винаги съм чувала истории за това място. Бивши задържани го наричат Адска дупка. Това със сигурност е един от най-лошите центрове за задържане.”

Алексия не е истинското й име. Младата жена е активистка, протестираща срещу сирийското правителство и настоява да се използва псевдонима й, за да се защити срещу репресивни мерки за това, че е говорила пред репортери.

Военновъздушното разузнаване, AFI (“Идарат ал-Мухабарат ал-Джауиия”) се смята за елитна основна агенция в системата за разузнаване на Сирия. Има 17 клона на службите за разузнаване и сигурност, според експерти. Президентът Башар ал-Асад разчита на AFI, за да събира информация за бунтовниците, борещи се да го свалят.

Опозиционната Сирийска обсерватория за правата на човека предполага, че “стотици сили на режима” са били убити при нападението, но конкретни цифри за произшествието не е възможно да се изведат. Правителствени опоненти заявиха също, че се страхуват за живота на “стотици, ако не и хиляди антиправителствени задържани, които се намират в мазетата на сградата на разузнаването.”

Атаката може да навреди на ал-Асад, защото разузнавателната агенция е много важен клон на сигурността и шпионския апарат на президента.

“В зависимост от броя на убитите, може да е тежък удар за режима”, казва Дейвид Леш, професор по история на Близкия изток в Trinity University, който е прекарал много време при Асад в Сирия преди въстанието, интервюирал го е, както е и написал две книги за Сирия и фамилията Асад.

“Атака в лагер, като този, може да е голям символен удар, но също и практически с всички подслушвателни устройства, които може би са унищожени.”, казва той.

Агенцията за разузнаване към ВВС е отговорна за множество арести в големите градове. В доклад на Human Rights Watch от тази година, бивши задържани описват как са били бити, пускано им е ток и са заливани с гореща вода и киселина в център, управляван от ВВС. Някои от арестуваните са били държани провисени за ръце с часове.

Използването на изтезания като тези са документирани.

Сузан Ахмад, 31-годишна учителна, която живее в предградие на Дамаск, се изпълва с тревога всеки път, когато минава покрай сградата.

“Това беше мръсно място, ужасяващо”, казва тя. “Знам, дълбоко в сърцето си, че има невинни хора, които са измъчвани там. Можех да помириша кръвта и да чуя писъците. Чувствам, че смъртта е там.”

Тя също така усетила бомбите.

“Беше много шумна и забързана нощ”, казва тя. “Имаше много експлозии около Дамаск.” Квартала й е обстрелван като отмъщение от правителствените сили.

“Беше ясно, че са полудели и просто стреляха на случаен принцип. Те наистина се уплашиха и когато се страхуват, те започват да обстрелват всичко, което се движи в Дамаск.”

“Това е най-лошото чувство на света”, продължава тя, “звукът на снаряда, когато лети директно над къщата ви – сссссссс – губите дъха си за миг и знаете, че някой там е бил убит. Това е наистина болезнено. Бих предпочела да бъда обстрелвана, отколкото да чувам звука на обстрела над други райони.”

Бунтовници заявиха пред CNN, че се страхуват, че много задържани са били убити при взривовете. Опозиционните сили не поемат отговорност за атентатите в сградата на разузнаването.

“Ние…се страхуваме за живота на стотици, ако не и хиляди антиправителствени задържани, които са в мазетата на сградата на военновъздушното разузнаване”, казва Рами Абдулрахман от опозиционната Сирийска обсерватория за правата на човека.

Сенчестата джихадистка група, наречена “Фронт Ал-Нусра”, се твърди, че стои зад бомбите, според онлайн изявление, което се появи на уебсайта им във вторник.

Организацията стана известна по време на сирийското въстание и пое отговорност за няколко нашумели удара в сърцето на сирийската столица през последните няколко месеца. Групата обяснява, че атаката е имала три етапа: първи, когато кола, натъпкана с 9 тона експлозиви се взривява пред вратите на сградата; втори, 25 минути по-късно, атентатор взривява линейка с 1 тон взривни вещества на мястото, където вече се събират правителствени сили и трети, обстрел с гранати на мястото на взривовете.

Леш посочва, че дори цялата сграда да бъде унищожена, много други части на разузнавателния апарат ще продължат работа. Семейство Асад създава сложна мрежа, за да се гарантира, че ако една група бъде подкопана, то други да могат да се намесят.

Леш обяснява важността на военновъздушното разузнаване, което се проследява до Хафез Асад, бащата на Башар. Хафез Асад бил главнокомандващ на военновъздушните сили през 1960 година, преди преврата да му даде възможност да поеме контрола над Сирия през 1970 година.

Докато войната се проточва, Башар ал-Асад многократно обвини “терористи” за насилието в страната му. Опозиционни бойци обвиняват режима му за причиняване на повечето от кръвопролитията. Между тези две версии стои това, което става все по-очевидно – има вероятност от действащи чуждестранни бойци в Сирия. Някои от тези бойци са  групи, свързани с Ал Кайда.

Тяхното присъствие, смятат много експерти, прави по-малка вероятността Западът да се включи в сирийски конфликт.

През септември миналата година, казва Алексия, сирийски офицер от военновъздушното разузнаване насочва оръжието си към главата й. Военновъздушните сили опитват да разбият анти-асадски протест. “Имаше само едно нещо в очите му”, казва тя, “Застреляй целта. Нямаше значение, че съм жена.”

Някои от протестиращите отклоняват вниманието му, като крещят и викат срещу него. Той се обръща и всички се разпръсват. Алексия и нейните приятели успяват да избягат, но четирима души са убити в този ден. “Всички се страхуват от разузнаването на ВВС на сирийската армия”, казва тя.

Сузан Ахмад смята, че режимът е увеличил огневата си мощ, за да отвърне на онези, които го нападат. Тя също използва псевдоним, страхувайки се от репресии, ако тя говори пред репортери.

“Те арестуват повече хора, унижават повече хора, тормозят повече хора”, казва тя. “Може би това е начин за засилване на доверието на войниците. Позволяват им да правят каквото си искат и да убият, когото си искат.”

Във вторник сутринта, Ахмад отива към работата си в центъра на Дамаск. Тя не може да вземе обществен транспорт. Всички пътища, водещи към столицата са затворени, а на контролните пунктове повечето цивилни са спирани. Градът е затворен. Фирмите са затворили.

Взривовете, пороят от експлозии, стрелбата и обстрела в района на Дамаск във вторник сутринта, предполагат, че гражданската война може да се съсредоточи по-нататък в сирийската столица.

“Това беше най-силният взрив, който съм усещал от началото на въстанието”, казва Омар ал-Хани, активист. “Един от прозорците ми излетя, а съдове на съседите бяха съборени от масата на земята.”

По-малко от половин час по-късно, казва ал-Хани, има друга експлозия, последвана от стрелба и плътен дим започва да се рее над столицата.

В дамаското предградие Хараста насилието продължава под формата на обстрел, казват опозиционни активисти. Най-малко един човек е убит, а няколко къщи унищожени поради безразборното и тежко бомбардиране на центровете на местните комитети.

Бунтовническите сили поеха пълен контрол над град Маарат Нуман в провинция Идлиб след 48 часа на сблъсъци и обстрел. Магистралата, свързваща Дамаск и Алепо, преминава през града.

Омар Абу ал Хода, журналист в провинция Идлиб, заяви пред CNN, че преди повече от година сирийските войски са създали осем военни поста в града, който има 140-хилядно население. Създадени са бази за защита на магистралата от атаки на опозицията, като всеки пост има между 70 и 100 войника, придружени от танкове и тежки и леки оръжия.

Местните жители твърдят, че войските използват постовете като бази за атаки срещу жилищни райони.

В понеделник следобед, хиляди бунтовници преодоляват военните постове, използвайки ракетен обстрел и гранатомети, казва ал Хода. Режимът отговаря с тежки оръжия. Някои войници бяха убити, разказва журналисти, а други пленени от опозицията.

В друго предградие на Дамаск, Дарая, най-малко 25 тела са намерени изгорени, съобщава местният координационен съвет. Опозиционните сили казват, че във вторник са били убити 140 души из цялата страна.

CNN не е в състояние самостоятелно да потвърди докладите за жертви или насилие, поради трудният достъп на чужди журналисти в Сирия.

Пазарната оценка на технологичния гигант Apple е намаляла чувствително след излизането на смартфона iPhone 5. Това означава, че инвеститорите са сметнали, че с оглед на показаното през последните седмици, стойността на Apple е надценена. На 21 септември, когато новият iPhone излезе на пазара, компан...

Нови данни от космическата сонда Voyager 1 подсказват, че тя вече е напуснала рамките на Слънчевата система. Това може би е станало още преди два месеца, но учените не са сигурни и проверяват данните. Корабът напусна Земята на 5 септември 1977 година и до този момент е пропътувал 18.2 милиарда к...

3313 събития, над 7000 изложители от цял свят, един град с близо 700 000 души население. Очарователно, нали? Това е Франкфуртският панаир на книгата, който започва днес и ще продължи до неделя, 14 октомври.

Пет дни, на които издателите просто трябва да присъстват. Панаир на книгата във Франкфурт неслучайно си е извоювал славата на най-известното подобно събитие в света, посещавано от над 700000 посетители всяка година и отразявано на живо от близо 10000 журналисти. Той се провежда в този си формат от 1949 година, но първите "бюхермесе" около р. Майн са се случвали още през 15-ти век.

Фокусът във Франкфурт 2012 е поставен отново върху няколко основни теми, сред които са детските книги, литературата за пътуване и туризъм, гурме културата, образование и наука, както и задължителната секция "Права и Co.", превръщаща фанкфуртския панаир в задължително място за посещение от най-добрите издателства и литературни агенции в света. По време на първия по рода си Ден на лицензите и мърчъндайзинга в петък, 12 октомври, Панаирът на книгата във Франкфурт ще опита да събере на едно място издатели и мърчъндайзъри, за да развият допълнително формулата за успешна книга. Не е за изпускане и случващото се в секцията "SPARKS", където с различни дискусии и провокативни формати организаторите разпалват още по-силно искрата на книгоиздаването.

 

Наред с хилядите щандове на изложители, Франкфуртската (книжна) академия организира двудневния панел StoryDrive, съсредоточен върху кросмедийното взаимодействие между издатели и производители на мултимедийно съдържание, както и конференции с четири основни тематични насочености - "Иновация и технологии" за новите формати за публикуване на електронно съдържание, "Права и лицензи" за лицензионния бизнес в изключително бързо развиващата се дигитална среда, "Нови бизнес модели" с акцент върху отдаването на електронни права и облачното издаване и "Пазари и тенденции" с участието на издатели от новоразвиващи се пазари като Бразилия, Русия, Индия и Китай.

Почетен гост на панаира тази година е Нова Зеландия, а програмата на "кивитата" ще протече под мотото "He moemoēa he ohorere - Докато спяхте". Участието на страната е част от по-голям проект за представяне на новозеландската култура в Германия, който стартира още на Museumsurferfest в края на август и ще птиключи на 30 октомври 2012. От гостуващата страна дори са се постарали и са създали мобилно приложение, с което лесно да бъдат проследени всички участия на техни представители по време на Франкфуртския панаир на книгата. През 2013 г. Почетен гост във Франкфурт ще бъде Бразилия.

 

Янита ще ни води до провинциална Холандия – да видим в какви градчета се организират джаз-фестивалите там :) Приятно четене:

До Епе на джаз-фестивал

Холандия

    24 юли, неделя. Лятото в България беше в разгара си с типичните за сезона юлски горещници.

„Лятото” в Холандия лениво протегна живакът в термометрите до 12 градуса

и това разми крехката ми надежда за топъл, сух и евентуално слънчев работен ден. Нямаше грешка: синоптичната програма и в компютъра, и в телефона ми обещаваше поредния студен дъждовен ден, в който трябваше да пътувам до Епе.                                        

Панорама: http://www.360cities.net/image/epe-forest-rainbow#610.08,1.26,70.0   

На път за Епе, Холандия

  В източната холандска провинция Гелдерланд, в близост до Девентер, Апелдорн и Зволе, се намира

малкото градче Епе

Със сигурност числото на обитаващите този град хора не надвишаваше числото на кварталните жители в някой голям български град, но в ден като този се очакваше уж голяма навалица, поради провеждането на

традиционния ежегоден джаз фестивал

в града. Джаз обикновено слушам само, ако попадна на парти на Джазпрофилактика, но този път изключението се налагаше безкомпромисно, все пак за мен си беше работен ден.   [caption id="" align="aligncenter" width="608"] Epe Marktwand, Холандия[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="608"] Епе, Холандия[/caption]   Пристигнахаме по обяд. Светът наоколо сякаш се състоеше само от два цвята: тъмносивото на небето и яркозеленото на дърветата. Студен вятър свистеше по украсените с празнични знамена улици, чиито дървета шумяха така, сякаш вали невидим дъжд. Листата им се блъскаха едно в друго като аплодисменти от единствени зрители. Мислех си, дали наистина музикалната изключителност на този фестивал би извадила холандците от обичайната им неделна апатия и би ги повела към джаз сцената, която белееше на централния площад, опряла лакти във фасадата на красива средновековна църква.   Четете пълния текст>>>

Приятно гледане/четене! :)

Една интересна игра се появи в онлайн пространството в България, която ще се проведе посредством платформата на социалната мрежа Facebook. Играта „Мисия: VIP Награди“ се организира от „Нова Броудкастинг Груп“ и е насочена само към фенове на социалната мрежа и предаването VIP Brother. Потребителите, харесващи страницата на предаването, ще имат възможност да се възползват от 17 награди, като сами ще изберат какво да спечелят.

Играта “Мисия: VIP Награди“ прави впечатление с това, че дава право на избор на потребителите на Facebook какво точно искат да спечелят. Освен това поставя състезанието за седемнайсетте награди в техни ръце. По този начин вероятността да се появят недоволни участници се свежда до минимум. Добро впечатление прави също лесният механизъм, по който се осъществява цялата игра във Facebook. На практика участниците прочитат правилата в секция „Условия“ и играят. Наистина една от най-лесните и неангажиращи игри, създавани за Facebook у нас. Знаем колко е важно участниците да не са затруднени и да не дават куп данни, за да участват. Тук се нуждаят само от име, e-mail и добри приятели.

На практика участниците трябва да съберат най-много гласове за себе си от свои приятели. Това става посредством уникален линк, генериран и изпратен на техните пощи. Следващата стъпка е приятелите им да гласуват за тях, но за да го направят, трябва да станат фенове на страницата на предаването. Прекрасен начин за събиране на фенове и тяхното последващо ангажиране. Ето и какви са правилата на играта:

За участие за съответната награда потребителят се регистрира със своето име и e-mail адрес. Един потребител може да се регистрира за участие само с един свой профил и за една награда, избрана от него. Всеки участник в играта при успешна регистрация ще получи уникален линк, който може да препрати на своите Facebook приятели, за да го подкрепят с гласа си за получаване на наградата. Всеки изпозвал уникалния линк приятел и станал фен на страницата на VIP Brother Bulgaria носи на участника по една точка.

Ще бъде интересно дали поредният опит за динамична връзка между ТВ предаване и социалната мрежа Facebook ще сработи. Ние ще следим с нетърпение и какви ще са резултатите от тези събрани фенове, защото освен те да бъдат натрупани трябва да се ангажират подобаващо. 

Снимка: Socialevo

Подобни статии:

1. Днес стартира конкурс Български награди за уеб 2012
2. За първи път у нас Facebook награди за страници, групи и кампании

Euro RSCG Австралия променя името си на Havas Worldwide. Но това не е единственото нещо, което ще се промени. Екипът стартира „Проект Промяна“ – серия от действия, целящи да спомогнат за положителна промяна по света. Първото нещо, което екипът забелязал, е колко нещастни хора пътуват до своята работа. След проведени изследвания те открили, че 97% от австралийците са недоволни от своето пътуване до работното място. Веднага взели решение, че е време да се направят някои промени.

Екипът на агенцията пече няколкостотин бисквитки, оборудват подобаващо един стар Форд Мустанг и решават да излязат по улиците в най-пиковите часове в градовете Сидни, Мелбърн и Бризбей. Това, което правят, е да почнат да „продават“ вкусните, току-що изпечени бисквитки. Продажбата е успешна, защото те продават бисквитките на много ниска цена, подходяща за всички. Само за една усмивка. Еха, кога ли ще видим такива усмихнати бисквитки и по улиците на София?

Кампанията е много готина. Разпространява се не само щастие, но вероятно и видимост за бранда с новата кампания. Че кой не харесва усмивките от непознати? Може да е малко странно, но приятно, нали? Особено в сив ден на път за работа. Искам усмивка!

Ето и прекрасното рекламно клипче от Havas Worldwide, с което екипът на SocialEvo.Net ви пожелава един усмихнат ден. Ако срещнеш непознат, усмихни му се!

http://www.youtube.com/watch?v=-cRXRxepsKo

Рекламна агенция: Havas Worldwide, Сидни, Австралия
Изпълнителен творчески директор: Стив Кол
Криейтив: Лукас Ятоба
Ръководител на телевизия: Моник Пардави
TV Режисьор: Алекс Литъл
Редактор: Бю Симънс

 

Снимка: Havas Worldwide

Подобни статии:

1. Google+ Hangouts: Погледни ме в очите и се усмихни
2. Как да запазим анонимността си в интернет (когато желаем)?

От 2 до 5 октомври се проведе деветнадесетото издание на Международния рекламен фестивал Golden Drum в Порторож, Словения. В рамките на фестивала бяха оценявани най-добрите агенции и техните проекти. През тези четири дни се състояха интересни лекции, креативни обучителни програми и работилници.

Проектът 20 years of drumming на двама креативни българи беше отличен с първо място и наградата Piran Portorož Poster Awards за изготвянето на специален рекламен постер по случай предстоящото през 2013 година отбелязване на 20-годишнината на рекламния фестивал Golden Drum. Бойко Тасков и Иван Райков получават 1000 евро парична награда и възможността да присъстват като специални гости на фестивала следващата година.

Последният ден от рекламния фестивал винаги е специален и завършва с официална галавечер, на която се обявяват най-успешните агенции и техните рекламни кампании за 2012 година. Президентът на Словения връчи и специалните награди за най-добра агенция на годината (Golden Rose Award) и за най-добра независима рекламна агенция на фестивала (Tartini Award) на Look at Media, която беше обявена за победител и в още четири категории. Третата специална награда (Golden Net Award за най-успешна мрежа от рекламни агенции) беше присъдена на Leo Burnett. The Village взеха наградата Brand Grand Prix за най-добре рекламиран бранд.

Гранд при победителите, отличени в различните категории, са:

Film
Бранд/Рекламодател: The Peres Center for Peace
Blood Relations
Агенция: BAUMANN BER RIVNAY SAATCHI & SAATCHI, Израел

Press
Бранд/Рекламодател: Reporters Without Borders
Obama Clinton, Cameron, Putin
Агенция: MEMAC OGILVY, Либия

Radio
Бранд/Рекламодател: A1 Telekom Austria AG/bob
Bomb
Агенция: Demner, Merlicek & Bergmann, Виена

Outdoor
Бранд/Рекламодател: Bay Insaat / 42 Maslak
Artful construction vehicles
Агенция: TBWA ISTANBUL, Истанбул

Digital
Бранд/Рекламодател: ROMA
Romanians are smart
Агенция: Mccann Erickson, Букурещ

Mobile
Бранд/Рекламодател: The Village
Parking Douche
Агенция: LOOK AT MEDIA, Москва

New or innovative
Бранд/Рекламодател: Magyar Telekom Zrt.
Cheer from your heart!
Агенция: DDB BUDAPEST, Будапеща

Direct communications
Бранд/Рекламодател: Fisherman
„Fisherman“ rubber boots
Агенция: Good Media, Almaty

Design of Brand & Corporate Identity
Promotional items
The stationary
Агенция: TBWA ISTANBUL, Истанбул

Integrated communication campaigns
Бранд/Рекламодател: Fonecta B2B
How Three Small Businesses Got to Sponsor F1 Star
Агенция: SEK & GREY, Хелзинки

Direct campaigns
Бранд/Рекламодател: McDonald’s
Hamburger Timetable
Агенция: DDB, Варшава

Digital campaigns
Бранд/Рекламодател: The Village
Parking Douche
Агенция: LOOK AT MEDIA, Москва

Mobile campaigns
Бранд/Рекламодател: The Village
Parking Douche
Агенция: LOOK AT MEDIA, Москва

Events
Бранд/Рекламодател: The Peres Center for Peace
Blood Relations
Агенция: Ramat Gan

Public relations
Бранд/Рекламодател: A Bet for a National Conscience
A Bet for a National Conscience
Агенция: Leo Burnett, Бейрут

Innovative campaigns
Бранд/Рекламодател: The Village
Parking Douche
Агенция: LOOK AT MEDIA, Москва

Останалите наградени от рекламния фестивал Golden Drum 2012 можете да разгледате на официалния им сайт: http://www.goldendrum.com/

От: Мария Ангелова

Подобни статии:

1. Mеждународен фестивал за дизайн – Sofia Design Week 2012, 1-8 юни
2. Шампионите във ФАРА 2012

От известно време следя рекламната кампания на ABSOLUT VODKA във Facebook. Ако трябва да съм честна, по-скоро хвърлях по едно око. Постоянно се качваха снимки с много красиви цветни комбинации и кратки, гъделичкащи любопитството ми събщения за новия външен вид на лимитираната серия, наречена ABSOLUT UNIQ.  Последва още една лимитирана серия също толкова впечатляващи бутилки – ABSOLUT CITIES.

В края на лятото вече доста сериозно следях новините и ето че попаднах на черешката на тортата. Представям ви лимитираната серия ABSOLUT BLANK. Това е предизвикателство към свободното въображение. Компанията залага на група международни артисти, които да украсят известната бутилка по начина, по който я виждат. Без ограничения, без рамки. В проекта вземат участие имена като Adhemas Batista, Aestethic Apparatus, Alex Trochut, Brett Amory, David Bray, Good Wives & Warriors, Jeremy Fish, Mario Wagner, UVA, Will Barras, Zac Freeman и др. Всяка бутилка носи подписа на автора си. За да видите цялостната идея, съветът ми е да посетите www.absolut.com/blank/.

Там ви очаква още една изненада специално създадено приложение за вашия мобилен телефон, което ще ви направи част от тази щура рекламна кампания. То ви дава възможност да погледнете на света през очите на артиста, да създадете свое творение и когато смятате, че е готово, да го публикувате в страницата на ABSOLUT. Приложението заснема и записва звуци и картини и ги пречупва по един модерен и различен начин. Ужасно пристрастяващо е, повярвайте ми. Всичко започва с ABSOLUT BLANK. Какво ще се случи по нататък, зависи от вас.

Във Великоритания проектът ABSOLUT BLANK показа още една креативна идея. Хората успяха да изпитат едно невероятно музикално и арт усещане, наречено ABSOLUT BLANK Live. Влизайки в специална шумоизолирана бутка, те имаха възможността да изберат любимата си песен и да потанцуват. Докато правят това, специална технология за проследяване на движенията улавя техния танц и го превръща в цифрови пътеки в реално време, използвайки телата им като дигитални четки. Така се създава един индивидуален и непринуден цифров artwork.

Специално за България кампанията направи изложба с всички атр произведения от лимитираната версия. Но събитията тепърва предстоят. През месец октомври български творци се вкючват в проекта. Очаквам с интерес с какво ще се представят нашите артисти.

Снимки: Absolut

Подобни статии:

1. Юсейн Болт, най-бързият човек на Земята, в новата рекламна кампания на Visa
2. Жестока шведска коледна кампания