Забранена за полети зона над Сирия все още може да бъде установена. Не с помощта на чужди сили, а благодарение на бунтовническите бойци, действащи така или иначе сами. Въздушната сила на властта в Сирия е едно невероятно предимство, което Свободната сирийска армия се опитва да притъпи.

По-рано въстаниците сваляха вертолети с подръчни средства, но вече има доказателства, че притежават ракети “земя-въздух”, които използват срещу изтребители. Най-вероятно оръжията са придобити при разграбването на няколко казарми и бази около Дамаск и Алепо, които Свободната сирийска армия превзе през последната седмица.

В същото време бунтовниците засилиха атаките си над военни бази, с което иззеха още зенитни оръдия, за да ги използват срещу самолети на правителството.

Става ясно, че Свободната сирийска армия предприема действия срещу по-малки военни бази, свързани с противовъздушната отбрана, за да могат да изземат ракетите и оръдията, складирани там. Това е както начин да има противопоставяне на въздушната сила на властта, така и начин да се постигне настъпление към Дамаск, каквото има от 27-ми ноември насам.

Междувременно администрацията на Обама, която се надява конфликтът в Сирия да свърши по-бързо и да не носи бремето на празните обещания, вижда “повратна точка” във войната. Съдейки по статията на New York Times по въпроса, САЩ се притесняват, че изпускат шанса си да имат влияние в Сирия след Асад. Основна причина за това е, че американската външна политика беше изпреварена от събития, случващи се “на земята” – т.е. настъплението на бунтовническите сили. САЩ може би ще има политическо влияние върху отделни партии, групи или фракции, но не и върху бойците, а именно бойците ще контролират територията.

За САЩ, както и всяка друга страна, която иска да има успех в Сирия (тук става дума и за Русия също, а и за ЕС със сигурност), идва време за решения и те трябва да бъдат направени бързо. В противен случай просто ще служат за доказателство, че арабите не могат да очакват нищо от големите държави.

Решение на ЕП и на Съвета за Европейската година на гражданите (2013)

2013 г.   да бъде определена за Европейска година на гражданите.

Цели на Европейската година на гражданите са:

• а) да повиши осведомеността на гражданите на Съюза за правото им на свободно движение и пребиваване в рамките на Съюза и в този контекст за всички други права, гарантирани на гражданите на Съюза, без дискриминация, включително правото да гласуват в местните и европейските избори във всяка държава членка, в която пребивават;

• б) да повиши осведомеността сред гражданите на Съюза, включително младите хора, за това, как реално могат да се възползват от правата на Съюза, както и за съществуващите политики и програми, подкрепящи упражняването на тези права;

• в) да насърчи дебати за въздействието и потенциала на правото на свободно движение и пребиваване като неотменен аспект на гражданството на Съюза с оглед на стимулирането и засилването на гражданското и демократичното участие на гражданите на Съюза относно политиките на Съюза и изборите за Европейски парламент.

Известното лого на тайванската компания HTC гласи "тихо брилиантни". Изглежда обаче това мото вече не ги устройства. От компанията са назначили нов шеф на отдела по маркетинг, чиято задача е да измисли нова бизнес стратегия за следващата година. Мисията на Бенджамин Хо ще бъде да даде тласък в разви...

Британският милиардер Ричард Брансън - собственик на компанията Virgin - стана първият регистриран потребител на социалната мрежа LinkedIn, който се сдоби с 1 милион последователи. По-интересното обаче, е че Брансън води с цели 500 милиона гласа втория най-популярен в бизнес сайта - президента на СА...

Преди малко повече от година зададох на Алекс Алексиев въпрос на една пресконференция в агенция „София прес” . Да си кажа правото, бях доста разочарован от видимото нежелание на нашия известен сънародник, може би най-влиятелния американец от български произход в Републиканската партия в САЩ, да се съгласи с критичния подтекст на моето питане по адрес на ГЕРБ и Бойко Борисов, които играят двойни игри между Русия и Запада.

Днес анализът на Алекс Алексиев, както и изказът му, вече е коренно различен в частта за пагубното поведение на българското правителство спрямо собствените ни национални интереси в енергийното заиграване с Русия.

Откроявам няколко акцента, останали „невидими” за българската публичност по повод подписването на „Южен поток” в явно нарушение на логиката, която би трябвало да изповядва натовска и европейска България:

-България на практика се съюзи с Путин срещу Украйна ( защото „Южен поток” е отмъстително руско заобикаляне на Украйна- бел. ivo.bg), която , въпреки комунистическото управление на Янукович, брани националните си интереси от „Газпром” много по-решително от България. Да не говорим за други държави по трасето на „Южен поток”, като Хърватия, която също беше подложена на руски натиск, но устоя…
-Властта в София дължи отговор защо избърза с подписването, знаейки, че се задават през март 2013 г. европейски мерки, които ще принудят „Газпром” да допусне други снабдители до своята газопреносна система и това ще пренапише правилата, наложени досега от руския монополист. Намекът тук за корупционния подтекст на мотивацията ( гарниран с обилен анализ на цялата корупционна същност на апетита за строителството на руски газопроводи от страна на руската газова мафия), е повече от очевиден. И е свързан с аналогични очевидности от българска страна…

Освен всичко останало, интервюто на Алекс Алексиев е като за „приятно прекарване” на Бойко Борисов в навечерието на мълниеносното му повикване за среща с Обама във Вашингтон на 3 декември, понеделник.

Ето и подробностите:

Алекс Алексиев: Южен поток е новият гаф на кабинета

30/11/2012 2

Алекс Алексиев, председател на Центъра за Балкански и Черноморски изследвания в София, пред Агенция “Фокус”

Фокус: Господин Алексиев, договорът на България с „Газпром” за „Южен поток” вече е факт. Какво е вашето мнение?

Алекс Алексиев: „Южен поток” е нов гаф на правителството в енергийната сфера, след мораториума за шистов газ. Въпросът е дали е гаф, който носи дългосрочни вреди на България, или е едно сравнително временно явление, без особено стратегическо значение. Отговорът на този въпрос зависи от по-нататъшните действия на правителството.

Фокус: Как може да е временно явление, ако е дългосрочен договор с ясно дефинирани задължения за двете страни?

Алекс Алексиев: Съвсем лесно. България може утре да се отрече от договора в момента, когато влезе в сила Третият Енергиен Пакет на ЕС (очакван през март 2013 г.) като се мотивира, че договорът с „Газпром” противоречи на европейски закон, задължителен за страната. Русия може да ни заплашва с даване под съд, но няма да стигне до никъде. Защо например, не желаят да съдят Украйна, която открито нарушава всички клаузи на договора си с „Газпром” от 2009 г.? Между другото, договор, който е почти същия като българския.

Фокус: Каква полза ще има България от подобен отказ?

Алекс Алексиев: Ползата за нас би била – евентуален отказ на Русия от монопола върху „Южен поток” под европейски натиск и даване възможност на други производители да използват тръбата за износ в Европа, след като се построи. Тогава тази тръба може да стане звено от системата за пренос на каспийски газ до Европа. Това би било добро решение за България, тъй като ние ще имаме и нови снабдители и допълнителни транзитни такси.

Фокус: Но не смятате ли, че това е малко вероятно, като се има предвид как ревностно „Газпром” защитава монополните си позиции?

Алекс Алексиев: Не вярвам, че подобен обрат на нещата е чак толкова немислим за „Газпром”. Те, разбира се, се репчат, и се правят на неподатливи, но практиката показва друго. Напоследък няколко европейски държави получиха от тях сериозни отстъпки в цената на газ, някои чрез Арбитражен съд, други тихомълком. Правят компромиси, защото са в доста уязвимо положение.

Да Ви дам само един пример. Всичките тръби на руснаците за износ в Европа имат капацитет около 255 милиарда кубически метра. Като прибавим 63 милиарда кубически метра за „Южен поток”, стават 318 милиарда кубически метра. Сравнете този капацитет с възможните годишни доставки от 158 милиарда кубически метра, които те са обявили за периода 2010 – 2025 г. и ще видите, че те нямат достатъчно газ и за половината от капацитета. И това може да видите лесно на практика.

Преди броени дни Путин откри с големи фанфари втората тръба на „Северен поток”, който общо има капацитет от 55 милиарда кубически метра. Това, което никой не посмя да каже по време на тържеството е, че първата тръба, която работи вече година, досега използва само 34 % от капацитета си. Досега няма случаи газопровод на „Газпром” да използва повече от 65 % от капацитета си. Същото ще стане и с „Южен поток”. Аз Ви гарантирам, че руснаците няма да могат да напълнят и половината от тези 63 милиарда кубически метра. Това, разбира се, значи, че ние ще останем с пръст в устата, от гледна точка на обещаните транзитни такси. Но също значи, че те вероятно ще клекнат, ако Европа ги натисне да пуснат други снабдители в полупразната тръба. Имайте предвид, че колкото и да се правят на велики, Путин и неговото обкръжение реагираха така остро на анти-монополното разследване срещу „Газпром” в ЕС, не защото са невинни, а защото ги е страх.

Фокус: Защо тогава правителството не изчака още няколко месеца да подпише, след като влезе в сила Третият пакет?

Алекс Алексиев: Това трябва да питате правителството, а не мен. По принцип, фактът, че ние, като че ли се подаваме на руски диктат по-лесно от много други, вреди доста на страната. „Газпром”, например употреби голям натиск и над Хърватия да подпишат „Южен поток” преди влизането на анти-монополния пакет, но хърватите, за разлика от нас, не се подадоха. Най-неприятното в цялата тази история е, че много хора на Запад вече ни смятат едва ли не – за руски васал. Преди няколко дни, шефът на ОМВ – Герхард Ройс, който агитира за построяването на „Транс Адриатик Пайплайн” (ТАП), използва като един от доводите си, че ТАП не минава през страни, които са „100% зависими от една страна”. Не е трудно да се сетим за кои страни говори той.

Фокус: Какви по-конкретно се ползите и възможните вреди от „Южен поток”?

Алекс Алексиев: За какви ползи може да говорим от един договор, който осъжда най-бедния народ в ЕС да плаща най-високите цени за газ и парно? Материални ползи, и то огромни, има само за руската газова мафия, нейните български лакеи и господарите им в Кремъл.

Фокус: За какво говорите?

Алекс Алексиев: Вместо отговор, ще Ви дам цитат от човек, който е отлично запознат с нещата – Евгени Шмал, отговорен за строителството на газопроводи в миналото и сега председател на Нефтогазовите индустриалисти в Русия: „Аз съм построил всички тези газопроводи, много хиляди километри, и си залагам главата, че при всякакви условия, тръбопровод не струва повече от 2 000 000 долара на километър, разбира се, ако не се смята корупционната част”. Но, тя се смята и тръбопроводите на „Газпром”, редовно са два или повече пъти, по-скъпи, от тези, които са построени на Запад, въпреки значително по-евтината работна ръка в Русия. Според мой колега-специалист, 412-километров участък на „Южен поток” у нас, трябва да струва 1.5 милиарда евро или 8.5 милиона евро на километър от „Газпром”. Само за тази отсечка отиват 2 милиарда евро в нечии джоб, директно от джоба на изстрадалия руски и български данъкоплатец. Ето защо, господата от „Газпром” много обичат да строят газопроводи, макар и да нямат газ за тях.

Фокус: Какви политически последствия може да има за България от „Южен поток”?

Алекс Алексиев: Първо, трябва ясно да се разбере, че мотивацията за този проект е изцяло политическа от страна на Путин, който взима всички важни решения на „Газпром”. Той цели да изолира Украйна и да я накара да се подчинява безропотно на по-големия брат. Второ, „Южен поток” има за цел да предотврати построяването на алтернативен газопровод от Каспийския басейн до Европа, през територии, неконтролирани от Русия.

Интересно е, че Украйна, ръководена от Янукович, един комунист, не по-малко скаран с демокрацията от Путин, взе много по-твърда позиция в защита на националните си интереси от нас. От гледна точка на политиката, съюзяването ни с Русия срещу Украйна не може да не повлияе лошо на отношенията ни с Киев за години напред. Също така, фактът, че с „Южен поток” ние отрязваме досегашните газови доставки на турските ни съседи, надали ще се интерпретира от тях, като приятелски акт.

Фокус: Има ли възможни последствия и в по-едър геополитически план?

Алекс Алексиев: Да, и то много важни. Фактът, че ние подписахме с „Газпром” преди да изчакаме Третият енергиен пакет да влезе в сила, говори съвсем ясно на Брюксел, че Русия ни е по-важна от законите на Съюза, и то точно, когато Европа започна да разследва грубите монополистични прийоми на „Газпром”.

Второ, и не по-малко важно за България е фактът, че ние, като че ли отново сме решили да тръгнем напред с руската гемия, в момент, в който тя бързо се пълни с вода, и е пред потъване.

Съвсем накратко, перспективите на руската газова индустрия, която е основен стожер, не само на руските финанси и икономиката, но и на самата власт на Путин, рядко са били по-нерадостни. Само преди четири години, през 2008 г., Путин се хвалеше на всеослушание, че цената на газта ще стигне 1000 долара на милиард кубически метра, че „Газпром” ще стане най-голямата компания в света с капитализация от 1 000 000 долара, че Русия ще превземе 10 – 15 % от американския пазар с износ на втечнен газ, както и китайския пазар с 68 милиарда кубически метра, годишен експорт и т.н. А каква е реалността днес?

Пазарната капитализация на „Газпром” в момента (158 милиарда долара) е повече от два пъти по-ниска, от тази през 2008 г. (365 билиона), акциите им се котират 60% по-ниско от 2008 г., „Газпром” не е изнесъл нито един варел за Америка, която междувременно стана най-големият производител на газ в света със своята шистова революция и Русия, въобще не е играч в бурно-развиващия се световен бизнес с втечнен газ. Китай отказва да работи с този огромен пазар изглежда безвъзвратно изгубен за Русия.

Не по-добри са новините от Европа, която остава главният пазар на „Газпром”. Само за няколко години доставките на втечнен газ стигнаха 30 % от общия внос и постоянно се увеличават за сметка на газпромските дългогодишни договори, индексирани на петрол, които са обречени. Нищо чудно, че руският експорт на газ тази година е около 24 % по-нисък от миналата, докато печалбите им през първите шест месеца са 34 % по-ниски.

А какво ще стане в следващите няколко години, когато Америка и Австралия се появят на пазара със силно конкурентни цени за втечнен газ, а страни като Полша, Украйна, Китай и Индия започнат масово производство на шистов газ? Всички тези необратими трендове карат известни специалисти като Михаил Карчуомкин от East European Gas Analysis да мислят, че „Газпром” има не повече от три – четири години преди банкрута.

Фокус: Можете ли да резюмирате накрая какво значи всичко това за България?

Алекс Алексиев: Правителството на ГЕРБ направи две кардинални грешки за една година с мораториума на шистовия газ и сега с подписването на „Южен поток”. То може лесно да ги коригира, като незабавно премахне мораториума, и се откаже от този пагубен договор с „Газпром” в момента, в който Третият енергиен пакет влезе в сила. Ако не го направи, страхувам се, че тази две абсолютно погрешни и анти-български инициативи ще останат в историята, като главното наследство на това правителство дълго след като ГЕРБ и Борисов са се оттеглили от сцената. Това ще бъде жалко, тъй като това правителство има не малко заслуги за разумната си фискална политика и финансовата стабилност, която то успя да постигне.

Share on Facebook

Теорията на Маршал Маклуън за "Глобалното село" от 1962 г. навърши половин век. Нейната актуалност обаче няма как да бъде поставена под въпрос. Защото примери за глобализацията можем да срещнем навсякъде в ежедневието си. Всяка сфера на обществото ни е подвластна на свободното движение на хора, стоки и капитали. Погледнете футбола - половината клубове в Англия се държат от руснаци или араби, а италианците няма да мирясат, докато не изкупят всички родни отбори с името "Ботев" (преди години беше Пловдив, този сезон - Враца). Талантливият писател Мирослав Пенков е роден в Габрово, живее в САЩ и е женен за японка. На този фон няма нищо странно, че български престъпници точат банкомати в екзотични дестинации като Филипините, Доминиканската република и Тайланд. Или че трима нигерийски граждани сформират наркоканал в София, чиито мулета в момента лежат по затворите в Бразилия и Турция. В "Глобалното село" няма как и престъпността да не е глобална. Но за разлика от футболистите ни,...

Авантика Шинде-Нилсен е родена в Индия. Живяла е в много различни държави. Омъжена е за датчанин, с който в момента живеят и работят в София. Завършила е ПР и Масови комуникации в Индия. В момента Авантика е президент на Международния женски клуб (IWC) в София. Тя преподава английски език в частно училище в столицата. Работила е като PR за популярно арткафе в Копенхаген. Преди това се е занимавала с планиране на медийните изяви на Международната рекламна агенция BBDO RK Swamy. Когато има време, Авантика се отдава на страстта си към изкуството и приложните занаяти. Тя е носител на много награди за творческо писане, рисуване, танци и др. Авантика обича много да чете и говори седем езика. - Госпожо Шинде-Нилсен, според древната духовна традиция Веданта работата в полза на другите е най-плодоносна. Улавянето на този плодоносен момент обикновено се случва спонтанно. Защо хората трябва да посетят коледния Благотворителен базар, организиран от Международния женски клуб? - Мога...

Авантика Шинде-Нилсен е родена в Индия. Живяла е в много различни държави. Омъжена е за датчанин, с който в момента живеят и работят в София. Завършила е ПР и Масови комуникации в Индия. В момента Авантика е президент на Международния женски клуб (IWC) в София. Тя преподава английски език в частно училище в столицата. Работила е като PR за популярно арткафе в Копенхаген. Преди това се е занимавала с планиране на медийните изяви на Международната рекламна агенция BBDO RK Swamy. Когато има време, Авантика се отдава на страстта си към изкуството и приложните занаяти. Тя е носител на много награди за творческо писане, рисуване, танци и др. Авантика обича много да чете и говори седем езика. - Госпожо Шинде-Нилсен, според древната духовна традиция Веданта работата в полза на другите е най-плодоносна. Улавянето на този плодоносен момент обикновено се случва спонтанно. Защо хората трябва да посетят коледния Благотворителен базар, организиран от Международния женски клуб? - Мога...

Снощи отидох в бара и докато си пиех кротко мартинито видях един 75-80-годишен мъж да стои сам самичък в ъгъла и да плаче над един коктейл. Така минал половин - един час, не се сдържах и отидох при него. Попитах го за какво страда толкова, а той ми отвърна: - Имам 22-годишен любовник вкъщи. Срещнах го преди месец в този бар. Люби ме всяка сутрин, прави ми палачинки с течен шоколад, прясно изцеден фреш от портокал и ми вари току-що смляно кафе Арабика. - Тогава защо плачеш? - Прави ми домашна пилешка супа за обяд и любимите ми кокосови кексчета за десерт и после ме люби цял следобяд. - Добре, но защо плачеш? - За вечеря ми приготвя телешки стек и червено вино и ме люби до 02.00 часа. - Добре, но защо по дяволите плачеш тогава?! - Не мога да си спомням къде живея... Усмихни се, България. И французинът Дидие Жамбар изпаднал в неудържим плач, когато разбрал, че е станал жертва на фармацевтичната индустрия, след като лекарство против Паркинсон го превърнало в гей, който си...

Египет се сдоби рекордно бързо с нова конституция, която плаши правозащитниците

Това време от годината е, когато тръпнем в очакване на предстоящите празнични дни. Все още няма преспи сняг, но един по един градовете палят коледните светлини и започват да се превръщат в разноцветни и красиви места от приказките. Търговците доволно потриват ръце в очакване на голямото пазаруване, тъй като по традиция по това време сърцето на българина се отпуска и той е склонен да харчи повече от скромния семеен бюджет. Настава времето на тежките трапези и семейните сбирки, придружени с обилно хранене и запой. След празниците отново ще четем за препили, преяли, осакатени от пиратки и пребити след пиянски свади. Защото за нас Коледа е всичко друго, но не и духовен празник, в който трябва да си припомним що е то милосърдието, състраданието и любовта към семейството и ближния. Големият християнски празник отдавна не е това, което е бил в миналото и само сладникавите коледни филми напомнят за неговия истински дух. В края на декември не се чества силата на човешката душа, а...

Dепутатът от ГЕРБ Диан Червенкондев внася предложение за изменение в Закона за насърчаване на инвестициите, според което могат да бъдат насърчавани инвестиции в права върху обекти на интелектуалната собственост, свързани с квалифицирани разходи в страната от над 1.5 млн. лв.

Впоследствие (второ четене в комисия) прагът е намален на 400 000, но това не променя обоснованите съмнения, че предложението

• (а) е в нарушение на Закона за нормативните актове, изискващ  мотиви относно:

Законът за горите, ако беше минал по този начин, който днес съм разпоредил в парламента, нямаше да има абсолютно никакви проблеми. Но те се възползват от политическия натиск, който се оказва, затова съм го върнал и ще мина да го проверя, а депутатите ще го гледат, докато нямат 100% консенсус

Мариан Вълев е роден във Варна, а през 1993 г. завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Енчо Халачев. Първата му изява на големия екран е във филма "Граница" на режисьорите Христиан Ночев и Илиян Симеонов. След известен престой в чужбина той се завръща у нас и става част от трупата на театър 199 "Валентин Стойчев". Този период е последван от ново, този път 12-годишно, "скитане" извън пределите на родината. През 2010 г. Мариан участва в лентата „HDSP: Лов на дребни хищници“, която дава нов тласък на кариерата му. Вълев изгради култовия образ на Росен Куката от сериала "Под прикритие", който със сигурност ще остане в аналите на българските телевизионни продукции. Бивш собственик на бар, страстен фен на Metallica и "Ливърпул", човек - обичащ професията и страната си. Мариан е всичко това, а и много повече... - За последните 20 г., откакто си завършил ВИТИЗ, доста си попътувал по света, но неизменно се завръщаш тук. Съдбата ти малко ми напомня тази на Тристан Лъдлоу -...

Идеята не е наша, но когато видях в книжарницата до нас да продават ГОЛЕМИ кламери ( 50 мм).....

YouTube е една онлайн вселена, пълна с повече клипове, от колкото бихме могли да изгледаме в живота си. Въпреки многообразието на съдържание, понякога ни се случва да намерим точното видео, но да не можем да го разберем, тъй като не говорим езика, използван в него. Отсега нататък, разбирането на чуж...

Очаквано не получих законно право на отговор според ЗРТ и според Етичния кодекс на българските медии, който ТВ7 са длъжни да спазват, въпреки, че са собственост на Цветан Василев и Дилян Пеевски. В момента подготвям жалба за клевета и обида срещу Бареков, както и жалба до СЕМ за нарушаване на разпоредбите на ЗРТ. Интерпретацията на Бареков обаче ме накара да се заинтересувам защо този непознат на мен колега толкова яростно и емоционално се опита да ме наклевети? Разследването стигна до много тесните и персонални контакти на Николай Бареков с олигархично-мутренски структури, които от много години върлуват по морето, но имат национална известност. Оказа се, че Бареков е близък познат с олигарха Чочо Александров, който стана известен като новобогаташ-милионер още на крехката възраст от 20 години.

В новия си Alert Mechanism Report 2013 Европейската комисия отчита, че дисбалансите в България са се стопили от 4 на 2 за една година. При това, единият от двата останали "дисбаланса" (отрицателна нетна инвестиционна позиция) самата комисия отчита, че не е никакъв дисбаланс, защото се дължи на чужди инвестиции. Остава само един дисбаланс – и това е пазарът на труда – а и за него не ни е нужна таблица, за да знаем, че е проблем (но той е проблем не заради причините, които ЕК отчита).

Проблемът на новия европейски подход към дисбалансите е, че изостава с години от реалните събития – например, още преди една година писахме в този блог, че миналогодишните отчетени дисбаланси отчитат стара информация, която отдавна е загубила какъвто и да е смисъл. А и начинът, по който са оформени индикаторите, дискриминира бедните страни.

Блогът за икономика 2012

Три са основните недоразумения относно спасението и неспасението на евреите в Царство България, твърди българската писателка Леа Коен. След като отразихме различни гледни точки по темата, сега даваме думата и на нея, пише "Дойче веле". Дискусията за спасението на българските евреи и за неспасението на тракийските и македонските евреи в окупирани от България територии през [...]

Осъдени да умрат в затвора

Министърът на правосъдието прогнозира отпадането на доживотния затвор без право на замяна

Георги Чамбов ще анализира 80 решения на Страсбург

Днес Петър и Биляна ще ни водят до една от финансовите и транспортни столици на Европа – Франкфурт на река Майн в Германия. Приятно четене:

Франкфурт на Майн

Някои неща се променят с времето! Само час път, десетина детски песнички и отново сме във…

Франкфурт

Имаме по-малко от половин ден, планът ни е стриктен, затова и слизаме на точно определената станция (Konstablerwache). Знаехме, че Франкфурт е по-скоро бизнес-център, но не сме и предполагали, че ще е такова мъртвило в неделя сутрин – само един заспал на пейката просяк и няколко заблудени като нас туристи…

    Спускаме се към

Музея на холокоста –

нямаме време да влезем, но стената с 12 000 имена на убити евреи говори достатъчно…

    Продължаваме надолу и стигаме до

брега на река Майн

Може би сме спали в часовете по география, но не знаехме, че Рейн е близо 10 пъти по-пълноводна от Майн. Но и Майн впечатлява с 527-те си километра дължина:

        Скоро към нас приближават лебеди – българските царевични пръчици (реклама: “Зайо Байо”) определено им харесват!

    Градът постепенно се пробужда и около нас се напълва с хора. Част от тях идват с трамвай, чиято спирка е до кея. Естествено, всичко, което може да остане зелено е зелено!

      Продължаваме към прочутия

площад Рьомер

И изненада – строително-ремонтни работи:

  Все пак, не сме дошли съвсем напразно – по-голямата част от площад “Ромерберг” е отворена за туристи.

  Трикорпусната сграда по-долу е от Средновековието, нарича се „Ромер“ и е една от най-важните забележителности на града. Някога трите къщи са били собственост на местните занаятчии.

      През 1405 г. тези къщи били купени от градския съвет на Франкфурт, като една от къщите била избрана за кметство. На това място са били короновани кралете на Германия, затова и в кметството имало стая, наречена “Зала на кралете”. През Втората световна война голяма част от “Ромер” и околните сгради са били разрушени от бомбардировките, но благодарение на запазените подробни архивни документи, днес е напълно възстановена и ако имате късмет, може дори да влезете вътре. Ние обаче продължаваме към вече

оживеното „стъргало“ на Франкфурт:

  Отбиваме се за кратка почивка и един последен “прос’т!” (на немски “Наздраве” е “Prosit!”):

        Биляна си поръчва спагети: - Спагети?!! – учудва се Петър – Все едно да отидеш в Италия, да седнеш в пицария и да удариш една свинска вратна пържола…

      Биляна и до днес се кълне, че това били най-вкусните спагети в живота й… (Петър: “Май ще взема да си поръчам свинска вратна пържола в някоя италианска пицария!”). (За протокола: най-хубавото еспресо в живота, редакцията е пила в Германия! Защо и спагетите да не бъдат най-добрите? :) - бел.Ст.)     Подгонваме гълъбите по площада и 80-сантиметровата тогава Вики застава на фона на 200-метровите небостъргачи в “ситито”:

     

Предварително сме си набелязали Main Tower

Плащаме си входа (по 5 EUR за Петър и Биляна; Вики и всички деца до 6 г. влизат безплатно) и след щателна проверка тип „летище малко след сигнал за бомба“ ни пускат да се качим в асансьора…  

    Асансьорът качва 56-те етажа за 45 секунди. Ако предпочетете стълбите, очакват ви само 1090 стъпала :) Скоро пред нас се разкрива

красивата гледка на Франкфурт

Огромните небостъргачи сега са леко под нас. Виждаме и ж.п. гарата, към която трябва да се устремим скоро (в долната лява част на снимката):

      От другата страна пък имаме страхотна гледка към р. Майн и вече изминатата от нас централна част на стария град (в дясната част на снимката):

    Вики се радва, че се наслаждава на всичко това от два метра по-високо     Няма как – времето за полета ни наближава и се отправяме към

ж.п. гарата.

Тя обаче не ни очарова – тъмни балкански, а и азиатски субекти ни гледат подозрително, докато се разминаваме; дюнерджийниците и секс-шоповете са повече от книжарниците и хранителните магазини, а в самата гара са ви необходими поне 10 минути и 50 цента, за да откриете единствената тоалетна, където се чудиш кое е по-отвратително – опашката от чакащи или вонята, която се носи отвътре…

 

Въобще Германия се е променила значително

(или поне това е впечатлението ни): когато Петър беше в Берлин през 2000 г., обстановката беше буквално стерилна – нямаше кьораво есенно листо по улиците, нямаше графити, нямаше неправилно паркирали автомобили, камо ли пък в зелените площи, които винаги бяха с перфектно подстригана трева… за разлика от 2011 г.:

    Нещо друго, което впечатляваше тогава – вестниците просто си стояха на улиците и хората чинно пускаха стотинка, взимаха си вестника и си продължаваха по пътя. Днес вестниците са здраво заключени в метални кутии, облепени, изподрани, с графити… започваме да разбираме възрастните немци, които не са щастливи от факта, че Германия е част от ЕС…

  А дали е така и в столицата Берлин, ще знаем съвсем скоро. На Петър му предстои пътуване по повод международното изложение за потребителска електроника IFA 2012… :) На Биляна и Вики нищо не им предстои по това време, така че приемат предложения за Тайланд, Коста Рика, Япония, Малдивите, Бразилия и кварталните кафенета в София. До скоро!

Изглежда психясването на телевизионния зрител е вече целенасочена политика в държавата, в която нищо, освен насочването на корупционните потоци, не е целенасочено. В това се убедих и тази сутрин, плувайки в националния ефир от канал в канал сред бурните страсти на разпенявени професори.

В тази битка на титаните ( срещу нашето здравомислие) вниманието ми завладя на абордаж един мой „стар познат” ( виждал съм как му се подмазваха, направо не можеха да си го поделят български студенти в Москва по времето, когато баща му Гриша Филипов беше премиер на НРБ).

Да, това е същият, за когото на 11 ноември в статията си „Ексмилиционер търси балами…”, написах следното:

„ В ТВ 7, слушаме от Лъчезар Филипов, сина на бившия член политбюро на ЦК на БКП и премиер на НРБ Гриша Филипов- без реплика от водещата Кулезич – че онази НРБ е била „трета сила в онази система СИВ“, съизмервайки българския соцправал с провалите на останалите от соцлагера …”

Но…”хайде да не политизираме”, почти чувам да ми опонират. Ок, връщам се на темата за психясването като такова…

В ранната утрин уфологът Лъчезар Филипов, утвърден вече като водещ специалист в България по въпросите на извънземните, ни беше представен с напълно сериозната си длъжност заместник-шеф на Института за космически изследвания на БАН. Поводът е участието му в конференция, за която първо се разчу като спонсорирана от католическата църква във Ватикана, но сега научихме, че просто е била в Рим. Филипов загадъчно намекна за ръката на италианските тайни служби като инициатор и приносител на страховитата информация за пъклените американски планове, оставяйки ни да гадаем дали пък Италия не е напуснала тайно ( от нас) НАТО и това да е причината за този „приятелски огън”.

От БАН не пожелали да командироват за научната конференция Филипов, но това не го е спряло: „реших този проблем”, сложи точка той на опитите да бъде попитан как се е озовал в Рим и на чии разноски се е борил там за разобличаването на смъртната американска заплаха за човечеството.

Темата на конференцията, с която Би Ти Ви реши да ни запознае, е очаквана „огромна манипулация” на американските военни, които щели изкуствено да се борят с несъществуващи нашественици от друг свят, за да утолят многомилиардния си милитаристичен апетит.

Филипов вметна, че това му приличало на нов план за „междузвездни войни”, т.е. някакво прераждане на онази хитрина от времето на Рейгън, която амбицира СССР да се впусне в нова оръжейна надпревара и в резултат на това империята на злото беше погълната от черната дупка на собствената си икономическа неадекватност. Др. Филипов мрази в червата др. Горбачов, който се хванал на американската въдица и погубил хубавия комунизъм, както стана ясно в онова предаване на ТВ 7… Но това са банални неща- да не се отклоняваме от сензацията, която ни поднасят с новия пъклен план на империализма.

В интернет могат да се прочетат някои насочващи мисли на Филипов по въпроса, които той спести от екрана:

„Щатите приключиха една война с терористите след 11 септември, убиха Бин Ладен, изчерпаха се мотивите им и сега си търсят нови оправдания за военните харчове. Има опасност от тази голяма манипулация, която е инспирирана от олигарсите”.

Олигарсите, според друг цитат, никак не са анонимни- те са от кръга на Рокфелер ( „любим” сатана на антисемитите у нас и по света) . Освен това са намесени и масоните, включително в Европа, където те финансират държавите. ”В момента САЩ и ЕС са пред разпад, а тайните общества се надяват да осребрят страховете на обществото”, предупреждава ни загрижено ученият уфолог.

Защо най-гледаната телевизия решава да подхване най-сериозно тези прозрения, това трябва някой друг да каже. Дали пък това не е поредният експеримент с населението колко лудост може да понесе, измерено този път не в бекерели, като беше с телевизионната „закачка” с взривяването на АЕЦ „Козлодуй преди повече от 20 години?

Най-известният в историята на масовите медии „социален експеримент” от подобно естество, който явно има своите последователи днес у нас, е случаят с радиопиесата по едноименния роман на Хърбърт Уелс “Война на световете”, когато актьорът Орсън Уелс, четейки по радиото художествената измислица, предизвиква (буквално) убийствена паника в няколко щата на САЩ – на самия Хелоуин на 30 октомври 1938 г.

Разликата , все пак, е в това, че там е ставало дума за недоразумение, предизвикано от една фантастична измислица за нападение на марсианци, схваната като факт от слушатели чули-недочули ( като правило пропуснали анонса, в който се обяснява фантастичния характер на пиесата). Докато сега сме нападнати от напълно сериозно говорещ коскоджамити български професор и неговите също толкова сериозно възприемащи го телевизионни домакини. А професорът никак „не пада от Марс”- той е известна „телевизионна звезда” ( за да не кажа „петоЛъчка”)!

Вероятно проверката на земния ни разум тества мазолите на нашето мислене, обръгнали на всекидневни психоатаки, срещу които единственото лекарство е традиционното българско недоверие спрямо онова, което му плямпат публично. Наричам това „синдрома на „Работническо дело”- четеш и си превеждаш смисъла обратно на онова, което ти внушават. Иначе казано, жива е традицията да се отглежда българския скепсис спрямо пропагандата в една държава, в която никой на никого няма доверие и на тази почва в мъглата процъфтява спасителният за големите крадци принцип „всички са маскари”.

Ето за илюстрация малко автентична атмосфера от дискусията в студиото, която ще се опитам да пресъздам без маска и без грим:

„Лъчезар Филипов :

До една година ще се организира огромна манипулация…
Начи, начи…вие вече виждате, че в медиите се просмукват информации…
Начи, подобно на това, което се случи с войната с тероризма…за да направи едно превъоръжаване вече на нивото на междузвездни войни…
Начи, аз първо, докато не вида документи, не мога да повярвам..
Начи ние имаме факти, че те ( извънземните- бел. ivo.bg) са ни посещавали…
Начи те ( извънземните – бел. ivo.bg) са могли многократно да ни унищожат…
Начи, доказателства няма…
Начи едно от нещата, за да поискаме ( от извънземните –бел. ivo.bg|), ние трябва да сме наясно със себе си…
Начи, що се касае до пряк контакт, това ше бъде едно стотина години…
Начи, до момента кръговете не се разчетени еднозначно..
Начи, ако военните могат да ги чертаят кръговете…
Начи, тая година се появиха изключително много…
Начи, колегите англичани са разчели думичката „мир”…
За мене, ако не съществуват извънземните, е нещастие за човечеството..Просто ше се самоунищожиме..
Начи, варианта с ограничението на човечеството не е нормално…”

Начи и аз това казвам, не е нормално!

Share on Facebook

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Правозащитници остро осъждат изменението в Изборния кодекс, което ограничава независимите наблюдатели на изборите

Продукти за 4 порции:
500г телешки шол
1ч.ч. прясно мляко
1с.л. бренди
2с.л. сладка горчица
400г Моцарела за пици
1с.л. риган
щипка сол
1- 2с.л. олио

Приготвяне:
Месото се реже на медальони. Слага се в тенджера. Налива се вода, колкото да покрие мръвките. Поръсва се щипка сол. Похлупва се. Месото се вари, на тих огън, 60 минути. След това се изваждат  мръвките, а бульонът се прецежда. Медальончетата се мажат с горчица. Слага се в тава. Поливат се с прясно мляко, бренди и 1ч.ч. прецеден бульон. Оставя се за 2 часа да се маринова. След готовност се поръсва риган. Пече се на умерена фурна 50 минути. Върху всеки медальон се поставя по плочка Моцарела. Връща се за допичане още 15 минути.

Иван Несторов-Амебата е основател на една от най-успешните музикални компании в България, която стои зад концертите на звезди като Мадона, „Депеш мод” и Лейди Гага у нас. Заедно със своя съдружник Фънки той се захваща с бизнеса още в зората на демокрацията и постига феноменален успех – първото шоу, организирано от „София мюзик ентърпрайсис”, е на немската метъл група „Содом” и събира 15 000 души. Амебата и Фънки са приятели и колеги още от рок група „Ера”, където Несторов е бас китарист. През последните години обаче музикантът не намира време да свири. Той обаче има друго хоби – пътува и вече е посетил над 100 държави. Потърсихме Иван Несторов, за да ни разкаже за най-успешните концерти през последните години в България, за предстоящите гостувания на световни звезди, както и за пътуванията, които все още не е направил, но тепърва му предстоят. -Много пъти сте казвал, че вашият бизнес е хазартен. Кой е най-големият ви успех и най-големият провал? -Ако говорим за финанси,...

Някъде там, в прокълнатия Ад, сред зловонния дим на горяща сяра, сред гниещите тела и дрипи на прокажени грешници, сред всякаква леш и вредни отпадъци, отвъд стените на Ерусалим, в огнената Геена, греейки се над казан с врящ катран седят голяма група хора. Вече съвсем се е смрачило и гърбовете им са тъмни, само огънят, на който е поставен казанът, хвърля мътночервени езици от грозна и лоша светлина върху лицата им. Ние се приближаваме тихо към тях, за да не смутим разговора им, и за да не бъдем забелязани. Макар че да бъдем забелязани е невъзможно, защото ние сме съвсем безплътни, само поглед, мисъл и въображение. Когато сме на около пет метра от групата, ние дочуваме, че те разговарят. Но не говорят с ясни гласове - те почти шепнат. Явно спорят разпалено, но тъмнината, огънят, зловещият пейзаж наоколо ги карат боязливо да снишават гласове. Ние напрягаме слуха си и долавяме, че говорят на най-различни езици. Но в Ада това няма значение. Ние ги разбираме, както и те се разбират...

В края на 1940 г. Хитлер вече се носеше върху крилете на завоевател, какъвто само година по-рано никой не можеше да си представи, че е възможно ХХ век да роди. При това в Европа! Полша бе изчезнала от географската карта, срязана през кръста и анексирана от СССР и Германия. Франция лежеше, просната в безпомощно състояние. Великобритания едва бе смогнала, след огромни жертви, да спаси при Дюнкерк част от бягащите си войски. Австрия беше се „съединила” с Райха, Чехословакия беше превърната в немска провинция, в Белгия, Холандия, Дания и Норвегия имаше нацистки окупационни войски. В Испания се разпореждаше Франко, а в Италия, разбира се, командваше Мусолини. Такава беше картината на Европа пред мен, 21-годишното софиянче, което бе току-що изслужило военната си повинност в кавалерийския ескадрон на Школата за запасни офицери, чиито спални помещения и конюшни се намираха на територията на Първи конен полк – точно, където днес са сградите на БТА и Полиграфическия комбинат. На...

Във връзка с провелата се в Брюксел конференция за българите в чужбина и приетия на нея Заключителен акт, Еврочикаго се обърна с въпроси към Държавната агенция за българите в чужбина и към Министерството на външните работи на Р. България. Отговорите, които получихме от ДАБЧ, са публикувани в нашето издание преди седмица. Oт Външно министерство, в отговор на нашите питания получихме едно кратко писмо. По наша информация, отговори на въпросите ни първоначално са били подготвени, но впоследствие, след санкция от министър Младенов, ни е изпратен само този кратък отговор. От него може да се заключи, че понеже по-голямата част от предложенията, записани в Заключителния акт на конференцията в Брюксел, са свързани с промени на съществуващото законодателство, нашето Външно министерство не смята, че дължи на българите в чужбина, а и на българите в страната, по-конкретен отговор. МВнР е предоставило своите мнения във връзка с готвения нов Закон за българите в чужбина, но не смята да ги огласява, както се вижда. Министерството не е дало конкретен отговор дори и на първия въпрос, който е свързан с това доколко сградният фонд на българските посолства и консулства по света може да бъде използван за помещения за български училища в чужбина и доколко дипломатическите ни представителства по места съдействат в това отношение.

“Може и да ми се смеят, да ме обвиняват в какво ли не, но за мен АТАКА все още е кауза“, казва Огнян Тетимов на 10 юни – шест месеца след като е напуснал парламентарната група на “Атака”. Кой е той ли?

От днес Огнян Тетимов, Валентин Иванов и Димитър Карбов са новите депутати на СДС, според обясненията на председателя на партията. Тримата са в парламента не с гласовете на сините избиратели, бяха избрани от листата на “Атака”, после се обявиха за независими, гласуват заедно с ГЕРБ, а от днес се обявяват за депутати на СДС. Не се питайте как е възможно това.

Когато депутат напусне групата си и декларира принадлежност към друга, с него се мести и държавната субсидия. Преди по-малко от година Цветан Цветанов обясни какво се случва после с парите:

“Това, което мога да кажа, и това, което е публично известно, има част от независимите депутати, които са прехвърлили своята субсидия и я получават от Политическа партия ГЕРБ за осъществяване на техния парламентарен...”

Информацията дали точно тримата са участници в тази схема не е публична. За нас остават само въпросите:

1.Кой сега ще “я получават от Политическа партия ГЕРБ”? И колко?

2.Как националисти, за които “АТАКА все още е кауза”, ще представляват избирателите на СДС?

3.Защо си мислят, че изглеждат сериозно на сцената?

снимка: сайта на СДС (нашите герои са в двата края на композицията)

Ако поезията трябва да отразява, то определено Златна Костова е чудесен наблюдател. 

На книга с миниатюри вероятно се полага и почти миниатюрно ревю, а повече не и нужно. Златна те хваща за ръката, повежда те сякаш в своите дни, в които сезоните се сменят, в които да обичаш не е трудно, в които да правиш любов е повече от нормално, в които от любовта се раждат страхотни деца, в които хората са истински и прями. в които есента има вкус на топла супа от пресни зeленчуци, а ние й изневеряваме с мисли за лятото...

А Златна и на живо е така прекрасна и добра, не само в книгата си с миниатюри.

Това е идеята на Ани (www. aneto.wordpress.com) за да си направите елхичка от две квадратни парчета плат и...

На 30 ноември 2011 г. в столицата на хумора в Украйна – гр. Одеса (Украйна) ще сe проведе втората игра от четвъртфинала на третия сезон на Бесарабската лига Клуб на веселите и Находчивите (КВН), за Купата на Конгреса на българите в Украйна. КВН е състезание, в което отбори, състоящи се предимно от студенти, се състезават по остроумие чрез отговори на въпроси, импровизации, предварително подготвени сценки и други. За българската общност в Одеса това е най-мащабното и най-очакваното събитие на годината. За трети път Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“, с подкрепата на Българския младежки клуб „Актив“, организира състезание по хумор между български отбори от Бесарабия.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ Двадесет и три години след създаването си, Съюзът на демократичните сили, най-значимата демократична организация на българския преход, се намира в процес на пълен разпад. Днес с Пламен Асенов ще обсъдим причините, смисъла и очакваните ефекти от това събитие за българския политически живот.

- Пламен, през последните дни СДС наистина се разпада пред очите ни. Добра или лоша е тази новина – оценките са твърде полярни…..

- Полярни са, Фили, но тази полярност в момента може да послужи повече за да се разбере кой кой е от оценяващите, какъв е и за какво се бори, отколкото да бъде реален политически ориентир. Но нека кажа първо как и какво стана. Всичко започна с едно изявление на премиера Бойко Борисов. Когато Венета Марковска бе бламирана като кандидат за конституционен съдия, той заяви, че ГЕРБ няма да издигат нов човек за поста, а ще подкрепят всеки, предложен от СДС. Това прозвуча, сякаш Борисов прави коледен подарък на сините, но щом те номинираха бившия президент Петър Стоянов, стана ясно, че панделката на лъскавия пакет всъщност е детонатор. Деветимата депутати от СДС се противопоставиха на кандидатурата на Стоянов и заявиха, че няма да я подкрепят по какъвто и да било начин. Трима от тях – доскорошният син лидер Мартин Димитров, Димо Гяуров и Ваньо Шарков, бяха изключени за тази позиция с мотива, че рушат единството и авторитета на партията. Останалите шестима обаче заявиха, че се чувстват пренебрегнати и ръководството да ги смята и тях за изключени. От Брюксел бившият лидер Надежда Михайлова, сега Нейнски, изпрати писмо, с което също заяви, че напуска СДС. „Всъщност, СДС напуска мен” – написа тя. Много бързо от върховете на синята партия кризата се пренесе по места, вече като буря. Цели организации, в Свищов, Велико Търново и други обявиха, че са срещу централното ръководство и заплашиха с напускане. А голямата ирония е в това, че междувременно бившият президент Стоянов отказа да приеме номинацията за конституционен съдия и така първоначалният повод за конфликта изчезна, но самият конфликт остана.

- Пламен, това ми напомня за политолога Румяна Коларова, която каза, че „случващото се в СДС е политическа катастрофа, която се дължи не само и не толкова на раздялата с разпознаваеми фигури, а най-вече на начина, по който то се случи.”

- Начинът – да, Фили, но сигурно има значение и фактът, че само за 23 години съществуване СДС натрупа зад гърба си поне 123 подобни политически скандали. На всички изглежда им писна, всички вече сякаш знаят какво ще стане, няма изненада, както няма и разум в ставащото. И затова, с риск да прозвучи парадоксално, аз бих казал, че на практика всички оценки за случващото се в СДС напоследък, колкото и да са полярни, всъщност са верни. Например  бившия син депутат Михаил Неделчев настоява СДС да спре конфликта срещу себе си. Вярно е, такъв конфликт има, при това не от вчера. Вярно е, че той е пагубен за самата дясна партия, защото през годините я виждаме постоянно да губи влияние и позиции. Не е ясно само доколко спирането на конфликта чак сега има някакъв смисъл, доколко в този момент негативната тенденция може да бъде обърната. Всъщност, ясно е по-скоро обратното – че не може. Затова и не по-малко вярно звучи мнението на социолога Мира Радева, според която ставащото в СДС дори вече никого не интересува.

- Тук аз веднага ще възразя, че, след като ние с теб коментираме случая, значи, някой все пак проявява интерес…..

- Така е, Фили, права си, ние с теб, пък и мнозина тук, в България, обсъждаме с интерес. Но това е като разликата между микроикономика и макроикономика. Нали се сещаш – на редовия гражданин изобщо не му пука дали общите икономически процеси в страната вървят добре, ако конкретният негов джоб е празен. И обратно. Та и в този случай е същото. Онова, което реално има предвид Мира е, че разпадът на СДС вече отдавна се е случил, ефектите от него до голяма степен са изконсумирани в българската политика, сега просто тече формалната процедура по погребението и на практика никой не се интересува от тленните останки. Тя също е права. Прав е и един друг, отдавна бивш, син активист, Емил Кошлуков, който каза, че краят на СДС може да бъде добро начало. От анализа, който Кошлуков прави обаче, така и не става ясно за кого началото може да бъде добро, след като партията се разпадне. Той изтъква три основни проблема, с които СДС не успя да се справи през годините – първо, проблема за собствената си история, второ, кадровия проблем, и трето – въпроса за бъдещето. Тоест, Съюзът на демократичните сили  никога не разбра кой е, какъв трябва да бъде и накъде отива. Аз бих казал почти същото, но по друг начин, Фили. Според мен СДС никога не успя да стане дясна партия в същинския смисъл на думата, защото една такава партия има базисни политически принципи и държи на тях, защото има реална обществена база и стъпва на нея и защото гради визията си за бъдещето развитие – собствено, но и обществено – върху тези здрави темели. А СДС през годините нямаше и не правеше нищо от това. Така – в хаос, а до голяма степен и в грях – беше зачената партията на 7 декември 1989, по всичко личи, че така и ще си отиде.

- Пламен, ти спомена нещо, което обаче не разви – въпроса кой може да използва разпада на СДС като свое добро начало.

- Един анализ, Фили, на Георги Даскалов, бивш главен редактор на бившия вестник „Демокрация”, орган на бившият вече СДС, донякъде дава отговор на това. Според Даскалов мненията по темата всъщност се разтрояват. Една част смята, че разпадът на сините е в полза на управляващата партия ГЕРБ и вероятно дори е тяхна разработка. В случая Даскалов визира изказванията както на самите изключени от СДС депутати, така и на хора от ДСБ на Иван Костов, но също и мнозина представители на БСП, начело със Сергей Станишев. Да, колкото и да е странно, такова единодушие между сини и червени в този случай наистина има. Втората група, тази на по-неутралните, казва Даскалов, смята, че ставащото е интрига на Иван Костов и ще облагодетелства най-вече неговата партия ДСБ. Има и трета група хора, които, по една или друга причина, още държат на оцеляването на СДС. Те пък казват, че в момента виждаме не неговия разпад и политическа смърт, а процес на пречистване и оздравяване. Тази група, естествено, е най-малобройна. Аз бих казал – и най-безперспективна от гледна точка на спечелването на какъвто и да е облог, Фили, свързан с оцеляването на синята партия. Защото дори в близките седмици от СДС да остане нещо, което мърда, то няма шанс да оцелее в близките месеци. Да не забравяме – наближават избори и много политически хиени искат да се нахранят, а плячката е твърде лесна и беззащитна.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Според проучване на NPD Group, продажбите на операционната система са спаднали с 21% след пускането на Windows 8.

Благодарение на последната актуализация, iTunes се сдоби с по-изчистен дизайн, който доста напомня на интерфейса на iOS

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

7-инчовият таблет на Apple сe сдоби с прякора "Mini the Cannibal", тъй като изяжда продажбите на по-големия си брат.

Здравето на човека е най-важно и това е неоспорим факт. Животът е изключително натоварен и нерядко не ни остава време за преглед или консултация при лекар. Помните ли апаратчето за измерване на кръвното налягане на бабите и дядовците ни? Изключително ценен и необходим уред за всеки дом. Към днешна дата тези антични вече уреди са заменени с електронни измервателни апарати, много от които са професионални, скъпи и изключително прецизни.

Компанията Withings се специализира в разработването на продукти за проследяване на физическото и здравословно състояние на човека. Техните уреди проследяват, събират и дешифрират информация за вашето здраве и ви спестяват честите посещения при лекаря. Технологията се е развила до толкова, че информацията, с която разполагате, може да бъде изпратена до вашия личен лекар, а той от своя страна да се увери, че сте здрави и няма причина за притеснение. Един от най-интересните им уреди е този за измерване и мониторинг на кръвното налягане, а и не само. Този апарат измерва мазнини, мускулна маса, ИТМ и сърдечната честота.

Устройството е съставено от стилен ръкав, в който се поставя ръката, със обиколка от 22 до 44 см. Към него са закачени цилиндрична помпа и кабел, който се свързва с iPhone, iPоd Touch или iPad. Захранва се с обикновени батерии AAA и е абсолютно точен. За да задействате системата, трябва да изтеглите безплатното приложение WiScale. Когато включите мобилното си устройство към ръкава, приложението стартира автоматично и така вече можете да започнете измерването. Приложението може да поддържа няколко профила, което означава, че можете да проследите резултатите на всеки член от семейството си. Също така, регистрирайки профил, можете да споделяте онлайн цялата информация както със семейството си, така и със личния лекар. Без посещение.

Апаратът  и приложенито могат да правят от 1 до 3 измервания, като при 3 се формира средноаритметичната стойност от трите измервания. След измерване на систолично и диастоличното кръвно налягане, както и пулса, цялата информация се изпраща и синхронизира с профила ви. След синхронизирането можете да получите по-детайлна информация. Зелената точка е показател за нормално или оптимално кръвно налягане, оранжевата се появява при лека хипертония. Ако имате червена точка, то и сигналът в главата ви трябва да свети в червено, защото това означава умерена до тежка хипертония, която определено си е за лекар. В приложението има и разработена секция с често задавани въпроси и техните отговори. В определени моменти това може да ви е от огромна помощ.

Като цяло този уред изглежда простичък. Но не го подценявайте – той може да ви помогне да откриете неподозиран проблем, да ви спести излишни прегледи и да ви каже кога точно е моментът за посещение при лекаря.

Цената на апарата е $129 и може да бъде закупен от сайта на Withings или от Apple Store.

Снимки: Withings

Подобни статии:

1. Христо Стоянов: новите интернет технологии въобще не се изчерпват само със социални мрежи
2. Стийв Возняк и Gizmodo за облачните технологии

Една идея, 119 дизайнери и над $1.4 млн. изплатени средства на младите таланти. 99designs е мястото, където можете да поръчате желания от вас дизайн, като дузина специалисти ще се борят за избора ви. Вие избирате идеята, вие избирате и цената. Мрежата от фрийленсъри вече има и своята версия на френски, като предишните две са на английски и немски, пише The Next Web.

Към момента над 180 хил. млади графични дизайнери са част от 99designs. Следващите две държави, в които се планува пускането на 99designs, са Италия и Испания.

Снимка: 99designs

Подобни статии:

1. Новите реклами на Apple за iPhone и Siri
2. Skype за Windows телефоните вече е факт. No #beta!

Когато Apple показаха какво ни готвят с обновения си iTunes през септември, ни обещаха още по-приятен и опростен дизайн, но и повече функции. Малко се забавиха с изпълнението, но iTunes 11 вече е свободен за сваляне. Снощи си го инсталирах, за да удовлетворя любопитството.

Първите впечатления са много добри – наистина изчистен и на пръв поглед удобен. Новият начин на представяне на дигиталната колекция радва. Едно щракване върху музикален албум и се показва прозорче с детайлите – всички снимки, оценките, продължителността на песните, обложката. А фонът на прозорчето е определя от цветновете по краищата на обложката.

Много хитра е и интеграцията на iTunes Store в прозореца. Преди беше на няколко клика разстояние, което вероятно им е спестило някоя и друга продажба. Сега можеш директно да видиш други албуми и песни на същия изпълнител или други подходящи хитове, с което значително скъсяват т.нар. “Long tail” концепция, от чиито ефекти страдат много творци. А купуването на песните става с едно натискане на бутон, разбира се.

Apple вкараха и нещо, което вероятно никога няма да използват – Up Next, или начина ти да определиш коя ще е следващата песен. Просто обичам изненадите, а и ме домързява. Хитра е интеграцията и на iCloud, благодарение на която можете да започнете някой някой подкаст или филм на едно устройство на Apple и да го довършите на друг, без да се чудите докъде сте били стигнали. Най-накрая с това решиха един проблем точно при подкастовете и аудио книгите. Доскоро синхронизацията беше само между мобилните устройства, но вече ще работи и под iTunes.

Новият iTunes Store също изглежда добре, признавам. Фонът радва повече от преди. Дано с него сменят фона и на Mac App Store. Е, сваляйте и се наслаждавайте на готиния дизайн. Сега ще пробвам и колко удобно пък ще да са направили добавянето на нови песни и албуми към плейлистите. И не забравяйте да обновите своя Remote за iPhone, iPod touch и iPad – най-якото музикално дистанционно.

Подобни статии:

1. Безплатна книжка за Yellow Submarine на Beatles от iTunes
2. И AC/DC в iTunes

Във Facebook всеки ден виждам толкова много споделени от приятели статуси и снимки на бранд страници, че често казано не мога да им хвана следата. Track Social, водеща компания за анализи и консултация в областта на социалните медии, направиха класация именно по този показал – кои са страниците във Facebook, чиито фенове споделят най-много техните публикации. В нея попадат различни имена – от телевизии и вестници до популярни напитки и вериги ресторанти за бързо хранене. Доминират страниците с информативна насоченост, но противно на очакванията на първо място не виждаме такава. Вижте кой е заел челната първа позиция и кой го следва по-надолу в топ 10. 

1. Disney – 12 713 споделяния дневно. Любимците на малки и големи! Те създават още по-празнично настроение около Коледа, сплотяват семейството и ви карат да се усмихнете. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2. The Huffington Post – 7996 споделяния дневно. Първенец в новините! Както ви информирахме по-рано, вестникът е основан от Ариана Хъфингтън, която е в класацията на 25-те жени с най-голямо присъствие в социалните медии. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3. National Geographic – 7151 споделяния дневно. Страницата събира на едно място всички любители на животните и природата. С невероятните си снимки и множество интригуващи изследвания NatGeo си спечелва почитното трето място. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4. Cheezburger – 6409 споделяния дневно. Компанията е събрала внушителен брой фенове и се справя доста успешно в комуникацията си с тях. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5. Fox News – 5870 споделяния дневно. Безспорен лидер при отразяването на новини, с над 2 700 000 фенове във Facebook. Значително повече от тези на Huffington Post, но въпреки това с няколко места по-надолу в класацията. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

6. Red Bull – 4905 споделяния дневно. Има ли нужда от допълнително представяне? Той просто ти “дава крила”! … или помага да учиш цяла нощ по време на сесия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

7. ABC News – 4864 споделяния дневно. Със стремеж да ни представят цялостната картина на събитията от света. Което ми напомня на нашите “всички гледни точки”. Пожелаваме им успех в нелеката задача да бъдат обективни и независими. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

8. GRANDPARENTS.COM – 3432 споделяния дневно. Дори през годината да не обръщаме достатъчно внимание на бабите и дядовците си, няма по-подходящо време, в което да им покажем колко ги обичаме, от празниците.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

9. Радио NPR – 3425 споделяния дневно. Последният новинарски източник в класацията. Въпреки развиването на технологиите и предимствата на информирането чрез интернет радиото все още е живо! 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

10. BMW – 3288 споделяния дневно. Любителите на скъпи автомобилни наистина не са малко. Според мен обаче това число е сравнително малко, имайки предвид, че почти няма мъж, който да не се захласва по лъскави возила. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коя е страницата, чиито постове вие споделяте най-често в социалните мрежи?

Снимки: Track Social

Подобни статии:

1. „Зайо Байо” води „Ариана”, или кои са най-популярните български страници във Facebook
2. X-Factor първа в Класацията на Българските Фейсбук страници за месец ноември

Руският интернет гигант Mail.ru обяви пред в.Известия приключването на взаимоотношенията си с Google от февруари 2013-а. Към момента Mail.ru регистрира над 40% от запитванията през собствената си търсачка, а останалите 60% минават през Google.

Mail.ru, известни още и като My.com, преподписаха договора си с Google през август 2010-а, като преди това търсенето минаваше през руския гигант Yandex, генериращ над 60.5% от трафика в Русия.

Причината за прекатяването на договора между Mail.ru и Google не е официално обявена, но най-вероятно става въпрос за финансови съображения, макар и специалистите от руската компания да твърдят, че собствената търсачка на гиганта е наравно с Google и Yandex. Друг продукт на Mail.ru е социалният браузър Amigo, пуснат няколко дни преди и другият основен конкурент на руска територия Yandex да направи същото.

Подобни статии:

1. Mozilla и Google нападат Yandex
2. Yandex придобива SPB Software