• (б) е в нарушение на Конституцията, недопускаща данъчни облекчения и утежнения да се уреждат в подзаконов акт  – доколкото в проекта се предвижда неизвестните засега мерки да се дефинират в подзаконов акт на Министъра на културата;

• (в) е в нарушение на Конституцията, изискваща законите да създават еднакви правни условия за стопанска дейност, като не се допуска  нелоялна  конкуренция – докато тук без обосновка и по произволен начин (видимо от обсъжданията)  се определят прагове, съответно  привилегирован бизнес;

• (г)  е в нарушение на съвсем наскоро  поетия политически ангажимент  във връзка със Закона за горите

• (д) е напълно неясно като цели, обхват, предмет  и ефект (никой не казва какви ще са обектите и насърченията) – което е самостоятелен аргумент против. Например  – ако става дума за кино -  приетите впоследствие насърчения  е вероятно да се окажат срещу политиката на ЕС по отношение на отварянето на схеми за помощ за продукции, които не отговарят на дефиницията за европейски произведения. Европейската комисия е изразила вече мнение, че

Ако схемата е отворена за филми и телевизионни продукции, които не отговарят на определението за европейско произведение, максималният интензитет на помощта следва да бъде намален за по-високо бюджетните филми въз основа на регресивен мащаб.

В България изглежда да се прокарва обратна логика,  впрочем  тези аспекти изобщо няма следи  да са били обсъждани.  За което трябва да се пита вносителя Червенкондев и гласувалите за предложението.

Имаше опит подобна привилегия да мине в закон  преди години, не мина. Остава да видим дали  ще се опитва, докато мине.