Честита Нова Година!!!

Стана традиция в началото на всяка нова година да правим кратка равносметка на това какво ни се е случило през предходната… 2012 започна с нови ски и няколко чудесни спускания с Данчо в Пампорово и Боровец. Заради любимия певец на Биляна (Янис Плутархос), отскочихме до Солун за 24 часа, където бяхме на невероятен концерт. Петър смени работата си през април, но си направи чудесна разходка до Триград, а по-късно и до Белоградчик със старите колеги. За тези места все не остава време да разкажем, но пък има снимки в добрия стар Facebook (Триград | Белоградчик). С новите колеги пък дестинацията беше Трявна. В списъка с посетени български градове за годината влязоха още “обичайните заподозрени” Русе и Пловдив, както и Варна, Велинград, Троян и Вършец. Направихме си и един чудесен уикенд в Истанбул, за който поне разказахме подробно. Наложи ни се да пътуваме в чужбина и поотделно. Петър беше в Карпатите (близо до Брашов, Румъния) и на международното изложение за електроника IFA в Берлин, Германия. Биляна и Вики пък направиха едно гостуване в Лондон, за което се наложи да минем по цялата процедура с декларации и паспорти…

Лятото на 2012 г. ни донесе едно чудесно и едно ужасно събитие. Сестрата на Петър се омъжи. Месец по-късно, за съжаление, загубихме вуйчо Митко – изключително мил и обичащ човек, страхотен певец с голямо сърце и душа. Почивай в мир, вуйчо!

През 2012 г. излезе и римейк на любимата компютърна игра на Петър – XCom: Enemy Unknown – игра, която е толкова добра, че нанесе трайни увреждания на семейната ни хармония Специално за Биляна – благодаря ти, че ме изтърпя, докато я превъртя няколко пъти… Но дори и на 30, Петър понякога си остава дете

Като цяло 2012 г. ни донесе шарен букет от много нови знания и умения (например, основи на дегустацията на вино и дрънкането на синтезатор), неочаквани случки, красиви моменти и интересни места за посещаване! Дано новата 2013 г. е още по-добра, още по-смислена и ни донесе още повече неща, за които си струва да си кажем “Наздраве!”.

За финал, 12 избрани публикации от 2012 г. по месеци:

• януари – Мъжки джиджавки vs. Женски дрънкулки
• февруари – Можете ли да разпознаете скъпата от евтината мода?
• март – Кратък наръчник с 10 полезни съвета за Вашата почивка
• април – Родната полиция ни пази… с BMW X1
• май – “Катюша” на различни езици
• юни – Rapportive, RightInbox и Boomerang – три полезни инструмента за GMail
• юли – Хартиен vs. Електронен билет за градския транспорт
• август – Блиц-курс по търсене с Google
• септември – 15 интересни социални мрежи
• октомври – Sofia Tube Map (Карта на столичното метро)
• ноември – Мажори и минори
• декември – Официални празници през 2013 г. (и кога да си вземете отпуск)

(Май го казахме, но…)

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

Да обобщим някои уникални постижения на властта през изминалата 2012, с които страната ни може да кандидатства за„рекордите на Ганьо”.

1. В нормалния свят властта си избира охраната. У нас избрахме охранител да властва над нас.

2.В нормалния свят еколозите протестират срещу властта. У нас властта протестира срещу еколозите- дясната ръка на премиера, неговият заместник Цветанов и нейно превъзходителство шефката на парламента Цецка фон плевенско подкрепиха протест с искане за повече писти и ски лифтове в Банско ( срещу което възразяват природозащитници).

3.В нормалния свят съдебната власт контролира всички останали, включително изпълнителната. У нас изпълнителната власт доказа, че контролира съдебната чрез явната си намеса в кадруването със съмнителни кандидатури и несъмнени протежета.

4.В нормалния свят в годината след Фукушима ядрената енергетика взе завой към затихване. У нас се надигна вой в полза на нови и нови ядрени мощности, който не стихва.

5.В нормалния свят протестиращите сънародници срещу заплахите от строителство на ядрени централи са единни, че въпросните съоръжения са еднакво опасни на Север и на Юг. У нас на Север организират протести „за” ядрената енергетика, а на Юг- „против” нея.

6.В нормалния свят хората гласуват на референдуми за решаване на проблеми от общонационално значение. У нас управляващите прегърнаха идеята на лявата опозиция за референдум с цел протакане, подчинено на принципа: колкото по-дълго, толкова повече комисионни.

7.В нормалния свят левите протестират срещу опасностите от екологично естество, като ядрените централи. У нас левите са влюбени в „мирния атом” по традиция, създадена от покойния, но все така братски СССР.

8.В нормалния свят лидерите говорят в множествено число: „ Ние, народът на …”. У нас шефовете на взетата от тях под аренда държава се надпреварват да ни натякват, че ни дават и строят (с нашите пари)- премиерът се провиква като кум на сватба час по час „ давам на младите магистрали”, а неговият имитатор Вежди дьо Лувърски ни дарява с музеи.

9.В нормалния свят при противопоставяне между управляващи и леви, които са в опозиция, се предполага, че управляващите са десни. У нас левите вдигат топката на властта с удобен референдум, от които заедно да спечелят ( нови комисионни по веригата).

10.В нормалния свят Моника е запленена от властта, която за нея е афродизиак. У нас властта засипа Моника с комплименти колко по-умна била от мъжа си Станишев- Моника се оказа афродизиак за властта.

Share on Facebook

Пет минути преди часовникът да удари 12 часа в полунощ на Нова година, трима приятели дремат на отрупаната трапеза, правят си равносметка за отминалата година и всеки си мисли за предстоящата: Оптимистът казал: - Новата година ще е по-добра от старата! Що магистрали се построиха, що молове изникнаха, все ще изплуваме от тази коварна финансова криза. Песимистът обаче, черноглед до последно, контрирал: - Новата година ще бъде по-лоша от старата, сигурен съм! Не виждаш ли от колко години ги разправят тия оптимистични прогнози, но все по-бързо летим надолу! Няма да се оправи тая държава! Реалистът седял, гледал ги, пък си дошъл на думата като всяка година по това време: - Добра - лоша, аз през тази година пак ще се напия като за последно, пък за другата не знам! Усмихни се, България! Въпреки хилядите обещания да спрем алкохола и цигарите, които си даваме всяка година точно в 12 часа, пак осъмнахме с пияни тийнейджъри в токсикологията на "Пирогов". Някои пък посрещнаха 2013 г....

Да си пич е супер яко. Как да станеш такъв обаче? Лесно е, просто трябва да умееш да поглъщаш пиячката със скоростта на попивателна или поне на самотна и пресъхнала кухненска гъба. Не се притеснявай, пак ще си готин, ако одрайфаш всичко около себе си. Все пак най-добре е да те завлекат до токсикологията в несвяст, защото само тогава наистина можеш да си сигурен, че ще станеш действащо лице в училищния фолклор и всяка мацка ще припада от екстаз при мисълта за тебе. Подобни „съвети” не се срещат в някой малоумен справочник с инструкции за системно запиване, а в промитите мозъци на голяма част от българската младеж. Защото за тях е абсолютно задължително да повдигнат празничния градус със солидна доза алкохол. Така пък ние ставаме свидетели на техните „подвизи” в токсикологията. За поредна година тийнейджъри посрещнаха Новата година в спешния институт „Пирогов” след тежък запой. Напоследък тези случаи толкова зачестиха, че вече не учудват никого. Тъга буди тоталната неспособност...

През изминалата година, 2012, блогът Intidar претърпя няколко промени и катаклизми. Те бяха породени от редица обстоятелства, всяко от което има своята причина да се появи.

На първо място трябва да кажа, че катаклизмите, които блогът претърпя са дълбоко свързани с личните ми позиции, като създател на Intidar. През 2011 година Арабската пролет донесе множество промени и разтресе арабските страни из основи. Когато ставаше дума за Тунис, Египет, Либия, Йемен или Бахрейн, положението беше ясно. Знаех, че съм срещу режимите там, че трябва да бъдат подкрепени хората – знаех го от първия ден – на 17 декември 2010 година. Но Сирия промени всичко.

Бях объркан от самите си принципи. Онези, които четат блога от дълго време, както и приятелите ми, знаят, че преди време подкрепях безусловно правителството в Сирия – до степен на глупост. Но всичко се промени на 15 март 2011 година. Когато започнаха протестите в страната вярвах, че всичко ще свърши до месеци. По онова време още не можех да осъзная, че правителството в което вярвах ще отговори с танкове и тежки оръжия срещу едни обикновени протести и стачки. В крайна сметка хората искаха едни прилични и достойни права. Но всичко се обърка. Светът ми, както и този на мнозина като мен, се срина, принципите се изпариха, оказали се един балон с горещ въздух. Гражданската война в Сирия, в която се превърнаха протестите под натиска на правителствените репресии, промени всичко.

Блогът Intidar получи много критики – както и аз самият. В началото почти не пишех, а ако го правех беше плахо. Семейството ми беше под натиск, притесняваха роднините ми в Сирия. Не можех. Дори една дума накриво и това се отразяваше веднага. Започнах да пиша под псевдоним, включих се в онлайн групи на сирийци, живеещи извън Сирия, разговарях с активисти без някой да разбира това. И критиките в този случай, без да знае какво става на заден план, бяха основателни. Лъжа ще е, ако кажа, че това не ми се отразяваше. Губех читатели – това беше най-малкото последствие. Най-лошото, което се случи е, че се разбиха стари приятелства.

Наскоро видях снимка на мъж, погребал двамата си сина под различни флагове – изключителен символ на която и да е гражданска война. Докато за Египет и Тунис обществото беше единно в позицията си, то за Либия и Сирия не беше така. Мнозина сметнаха, че става дума за конспирация и удар върху суверенитета на тези две държави. Едната заради петрола си, другата заради стратегическото си местоположение.

Без да се отрича напълно версията за уговорка преди удара над Либия, ще трябва да кажа, че конспиративните теории винаги са в ущърб на народните въстания. Лично аз смятам, че някои от тези теории имат своето обяснение, но не мога да приема, че трябва да се подкрепи един режим за сметка на народа, защото можело да се окаже конспирация на чужди държави. Заради това си виждане получих критики от мои приятели, които виждат в гражданската война в Сирия изображение на империалистическите интереси на САЩ и Великобритания. Смятам, че тези виждания са остарели и по един начин влияят лошо на левите идеи. За първи път виждах какво означава силата на пропагандата – до степен, че не се прави разлика между реалност и нереалност.

Като човек, определящ се в лявото пространство, не мога да приема много неща в световната политика. Но в арабските протести, изключително за Сирия и Либия, левите загубиха много потенциални и стари последователи, заради липсата на подкрепа за народа и анахронични виждания за геополитиката. Затова се намесиха ислямистите, които можеха да нямат подобно влияние, ако левите движения бяха достатъчно сигурни в себе си. Не мислете, че това е наивен поглед върху ситуацията – ясно е, че държавните интереси са важни, ясни, че се подкрепя една религиозна вълна от отделни държави, като Саудитска Арабия, но основата на протестите, онова, заради което те избухнаха, беше потулено зад конспирации и липса на международна подкрепа.

В такава обстановка блогът и аз лично, изпитахме проблеми да продължим работа. Често си мислех, че трябва да спра блога и да оставя само Facebook страницата му, или да пиша само в Twitter. За щастие имам добри приятели, които ме разубедиха.

Изминалата 2012 година беше една от най-тежките в личен план. С една доза щастие я изпращам, защото се надявам 2013 да бъде по-мирна и по-успешна. Надявам се, че онези читатели на Intidar, които бяха загубили вяра в него и в мен в частност, да се върнат или да се опитат да разберат защо е имало моменти на спад през годината.

Смятам, че когато човек е наясно със себе си, той може да пише и да изразява себе си, въпреки натиска и загубите. Нещо повече – той трябва да продължава, защото е длъжен заради всички останали, които имат доверие в него. Именно заради това ще продължа да пиша, поне докато имам и един читател.

Надявам се също, че през 2013 година ще мога да пиша и за по-весели и разнообразни теми. За съжаление в момента публикациите са главно за смърт, мъка, загуба и сътресения. Но няма как – такава е реалността в арабския свят. Ако се опитваме да затворим очи или извърнем лице от истината, то ставаме съучастници в убийството на толкова хиляди невинни. Не става дума само за Сирия или Бахрейн – за който и да е конфликт по света. Светът остава двуполюсен малко или много – няма значение дали харесвате САЩ или Русия, събитията се случват и обществото трябва да умее да използва това в своя полза, защото която и страна да изберете, последствията почти винаги са едни и същи. Нужно е обновление и повече вяра в силата на хората. През 2012 година аз се разочаровах от идеологиите като цяло и разбрах, че може да се подкрепи единствено човешкото. Надявам се, че 2013 година ще предложи нещо ново, нещо достатъчно силно, за да обедини повече хора около самите тях, защото само по този начин може да се търси справедливост и да се излезе от анахронизма, който е обхванал света ни, сякаш е застинал в своята леност.

Николай Урумов е сред най-популярните и харесвани български актьори. През 1990 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Николай Люцканов. Една от най-известните му роли е на Бай Ганьо по Алеко Константинов, драматизация на Георги Данаилов, за която има много номинации и награди. Познат е и от филми като ”А сега накъде”, „Граница”, „Дунав мост”, „След края на света”, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Наскоро изигра стотното представление на моноспектакъла „Лалугер”. На огромен успех се радват и други два негови моноспектакъла – „Живот в кашони” и „За секса, политиката и други проЗташки неща”. Сега се превъплъщава и в ролята на сър Джон Фалстаф във „Фалстаф и веселите уиндзорки” по Шекспир, която влиза в репертоара на театър „Сълза и смях” през февруари. - Г-н Урумов, на какво се дължи успехът на „Лалугер” – моноспектакълът, който вече има 100 представления за два сезона? - На 17.12.2012 г. в Добрич се игра 100-тното представление на "Лалугер". Според...

Разказаха ми една интересна история. В шест къщи в един квартал на партера имало заведения. Пет от тях били, да кажем, по-скромни. За шестото, собственикът хвърлил повече труд и средства, направил го по-луксозно. Петте от тях се давали под наем (примерно) за 1500 лв. на месец, а шестото се давало за около 3000 лв. месечно. Минали данъчни инспектори в района. Проверили и шестте заведения – договори за наем и всичко друго. След известно време данъчните викат наемодателя на шестото, луксозното заведение. Питат го защо е толкова висок наемът, задават му и други въпроси. След това казват: “Донеси банкови извлечения и други документи за платения наем.” После пак се наложило да ходи – за трети път при данъчните. Този собственик на луксозното заведение се оплакал на общите ни познати. Казал: “Гледай какво нещо. Аз съм честен, изряден към държавата. Получавам най-висок наем от всичките 6 заведения, съответно плащам най-високи данъци от всички. И данъчните точно в мене се огледаха, мене...

Пристигаме на гарата в Абъристуит (Уелс) към 11.30 часа вечерта. Началото на март е, годината – 2004-а. Сърцата ни направо преливат от щастие. Тук се печелят лесни и бързи пари. Ще работим в супер модерна фабрика за консерви от пилешко месо. Ще живеем в луксозни британски къщички с джакузи и бърз интернет. Два милиона млади българи ни завиждат. На гарата вместо собственика на фабриката ни посрещат други млади българи. Те са тук от януари. Питат ни дали си носим гумени ботуши, топли дрехи, чаршафи и одеала. Това ме озадачава. Обясняват ни, че няма да живеем точно в града. Обясняват ни, че ще ни закарат дотам с кола. Колата е малък товарен ван, в който след като си нареждаме чантите, едва остава място за нас. След дълго кандилкане по неосветените уелски пътища, се оказва, че сме пристигнали. Още със слизането ми става ясно, че от агенцията, която ни намери тази работа, са ни излъгали. Ще живеем в каравани. Караваните са зад фабриката. Фабриката е извън селото. Селото е на 6 мили...

Бохемът – онова същество с шантаво и неуместно усмихнатите очи, които се открояват на фона на черните палта и кишата по улиците, ви ограбва пасивно. Онзи весел тип с артистично нахлупения каскет, какъвто никога не би ви хрумнало да си сложите, а пък и всичките шалчета, намотани около врата му... – той никога не дупчи билет в градския транспорт, а дори и ви моли за някой лев назаем или пък да пуснете някоя и друга стотинка в шапката му като награда за прекрасното музикално изпълнение. Той живее гратис, биха казали старите претенциозни дами – бивши дейци на културата. Винаги съм била на страната на изкуството и свободния дух. Не разбирам досадата на рутината в офиса, нито пък еснафското ежедневие. Но съвсем съзнателно се питам за мястото на така наречените бохеми в системата. Защото ние все пак сме в система – пазарна икономика, макар и още в преход към нея. Тълковният речник дава такова обяснение за бохем: човек от изкуството, културата и от литературата, който води весел и...

Обещах си десерт с мармалада от сушени сини сливи и след един не толкова успешен експеримент за шоколадови петифури (пак се хвърлих в дълбокото с неусъвършенствани методи), реших че ще е по-добре да се придържам към нещо по-обичайно и изпитано. След неуспешен експеримент почти винаги си мисля за простотата на нещата и обикновено последва правене на точно това, което по принцип не правя. А именно, да е лесно, просто и много познато.

В ранните си детски години (сега съм в късните), майки ми често приготвяше руло, което навиваше най-често с домашно сладко от ягоди и поръсваше обилно с пудра захар. Беше много вкусно след 2-3 дни, когато ароматът на ягодите попиваше в платката, а пудрата захар отгоре се разтопяваше и също напояваше сухия пандишпан.

Сега се получи почти същото, като мармаладът от сушените сини сливи остави своята диря от ром и канела в пухкавия пандишпан. Шоколадовият ганаш допълни с мекотата си и даде чудесен маслен вкус в композицията, който иначе липсва. В сравнене с маминото руло, новото тук е и бадемовата пралина, която обогатява вкуса и допринася за хрупкава нотка в общата текстура.

Без предхождащите обяснения мога съвсем кратко да кажа, че това руло е още един вариант на класиката и според мен е идеално за всякакви случаи – от съботно събиране с приятелки, през неделни обеди със семейството или за тържествени вечери. Простотата на приготвянето му и неочакваните аромати в него го правят универсално, но и интересно. С малко по-богата декорация, това руло наистина дава повод за празник на всички сетива.

Много важно ми се струва да отбележа, че рулото не е преситено от сладост, което е в негов (по-скоро твой) плюс и дава резон да се яде не само с кафе или чай. Другото важно нещо е използването на точно този мармалад от сушени сини сливи. Това е всичко. Наслади се!

Шоколадово руло с мармалад от сушени сини сливи и бадемова пралина

Основна рецепта за пандишпан взаимствах от книгата Step-by-Step Baking. Основна рецепта за бадемовата пралина взаимствах от книгата The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes from the world’s top chefs.

Посочените дози са за 1 руло с дължина 30 см или 15 порции.

За бадемовата пралина:

• 60 г бланширани бадеми
• 80 г захар
• 5 мл (1 мерителна чаена лъжица) лимонов сок

Бадемите се накълцват с нож. Загряват се в сух тиган на умерен огън.

В малка тенджерка се смесват захарта и лимоновият сок. Загряват се на умерен огън, като вътрешните стени на тенжерата се минават с натопена във вода четка. Сместа се оставя да заври без да се разбърква. Вари се няколко минути докато се образува карамел със светъл цвят. Тогава към карамела се добавят затоплените бадеми. Разбъркват се за кратко и се изсипват в намазана с масло тава. Крокантът се оставя да изстине и да стегне добре. Когато е напълно изстинал се начупва на парчета и се смила в кухненски робот. Пралината е готова. От нея се отделят 1-2 супени лъжици за декорация. Останалото количество се използва в плънката за рулото.

За плънката:

• 400 г мармалад от сушени сини сливи
• бадемовата пралина (от цялото количество се отделят 1-2 супени лъжици за декорация, останалото се използва за пълнежа)

За шоколадовия ганаш:

• 200 г натурален шоколад
• 200 мл сметана 35 %
• 1 супена лъжица портокалов ликьор (или 1 чаена лъжица настъргана портокалова кора)

Шоколадът се нарязва на ситно и се поставя в купа.

Сметаната се загрява до завиране. Шоколадът се залива с врялата сметана и се разбърква докато се образува гладка и лъскава смес. Добавя се портокаловият ликьор, разбърква се и ганаша се оставя на стайна температура да се охлади. Докато се охлажда се разбърква периодично. Необходимо е да стегне леко, но не прекалено, така че да бъде удобен за намазване и декорация. На стайна температура може да отнеме около 2-3 часа.

За пандишпана:

• 4 яйца, със стайна температура
• 130 г пудра захар
• щипка сол
• 100 г брашно
• 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 1 чаена лъжица ванилова есенция

Фурната се нагрява на 200°C.

Подготвя се тава с размери 40×32 см. Намазва се с растителна мазнина и се покрива с хартия за печене. Хартията също се намазва с малко мазнина.

На котлона се слага тенджера, която се напълва с малко вода (около 4-5 см) и се слага на умерен огън докато започне да ври. Водата не трябва да ври буйно, а да къкри леко, затова ако е необходимо котлона се намаля.

Взима се огнеупорна купа, която може да се постави върху тенджерата, така че дъното на купата да не опира във водата. В нея се смесват яйцата, захарта и солта. Купата се поставя върху тенджерата и съставките в нея се разбиват с миксер на бързи обороти за 5 минути, докато сместа се сгъсти и стане обемна. Купата се маха от водната баня и разбиването с миксера продължава още 2 минути, докато сместа леко се охлади и обемът стане устойчив.

Отделно се смесват брашното и бакпулверът. Пресяват се 2-3 пъти. Добавят се към яйчната смес и всичко се разбърква внимателно с шпатула.

Сместа се изсипва в подготвената тава, разпределя се равномерно и се заглажда на повърхността.

Пандишпанът се пече в предварително нагрятата фурна на 200°C за 12 минути. След като се извади от фурната се оставя за 2-3 минути да се охлади. С остър нож се минава по краищата, така че пандишпанът да се отлепи от стените на тавата.

Взима се голямо парче тензух или кухненска кърпа и се намокря със студена вода. Излишната вода се изцежда. Тензухът се растила върху работен плот. Върху него се обръща тавата с пандишпана и внимателно се отделя от нея. Също внимателно се отлепва хартията за печене. Заедно с влажния тензух пандишпанът се навива на руло и се оставя така за десетина минути.

Когато мине това време рулото се развива и е готово за запълване с мармалада и бадемовата пралина.

Сглобяване:

Развитият пандишпан се намазва равномерно с мармалада. Върху мармалада се поръсва бадемовата пралина (от цялото количество се заделят 1-2 супени лъжици за декорация). Завива се на стегнато руло.

От шоколадовия ганаш се отделят 3-4 супени лъжици за декорация и с останалото количество рулото се намазва богато.

Заделеният ганаш се поставя в сладкарски пош, с подходящ накрайник (розетка или звезда) и рулото се декорира на повърхността. Поръсва се с отделената бадемова пралина.

Шоколадово руло с мармалад от сушени сини сливи и бадемова пралина е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Еврочикаго пожелава на всички читатели, приятели и сътрудници много здраве, щастие и късмет през Новата 2013-та година!