Ода за бабата

„Кой е длъжен на бабата да й гледа внучето?”, питаше с насмешка преди години Любен Дилов-син. Риторичният му въпрос никак не беше лишен от смисъл и със сигурност десетки хиляди активно работещи българи към ден-днешен съжаляват, че обществено-икономическият строй на страната вече е различен и техните родители не са в състояние да им гледат отрочетата. Тук-там, разбира се, се срещат възрастни хора, които уплашено и недодялано се опитват да усмирят отчайващо стараещи се да се отскубнат от обятията им хлапета. При такива гледки обикновено се замислям, че да гледаш внуци в забързания до краен предел голям град си е чиста проба наказание. В това няма никакъв чар. Но вероятно моето мнение не е кой знае колко меродавно, защото то е силно повлияно от факта, че докато моите родители са били студенти, баба ми ме е взела като 20-дневно бебе и ме е отгледала до навършване на 2-годишна възраст. Вярно, сега ми се струва, че да мажеш тялото на бебе със свинска мас с дерматологична цел си е...

Прочети цялата новина

Свързани новини: