Говори Пловдив: ВДЪХНОВЯВАЩИ ИСТОРИИ

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Много станаха вдъхновяващите истории, които се разиграват наоколо, граждани, и това взе малко да ме плаши. Най-вече защото от вдъхновението до надеждата крачката е само една, а ми се струват верни думите на Шекспир, че надеждата е последната опора на отчаяния човек. Но въпреки това, въпреки това…..

Душата ми се въздигна до високи висини онзи ден, когато чух идеята на градските власти в руския град Челябинск. Те официално решиха да сътворят паметник на метеорита, който едва не изби гражданите им. Мъдро! Толкова мъдро, че в Пловдив веднага се появи следният проруски коментар – това е голям прогрес в отношенията управляващи-народ, защото доскоро властите там издигаха паметници само на Ленин, Сталин и другите, които реално избиваха гражданите им.

И това ако не е вдъхновение от последна инстанция!

Както си представям нещата, самият паметник на метеорита в Челябинск би трябвало да се състои от парче метеорит, нали? Най-логично е – няма да изваят образа му от бетон и стъкло, я. Пък може и да го изваят, знаеш ли ги – ако внезапно се полакомят за малко комисиони. Или ако не успеят да намерят нито едно късче от небесната материя. Нали Джордж Клуни в един филм викаше, че руснаците не могат да намерят дори снега през зимата…..

Но, от друга страна пък – паметник на метеорит! Все едно да издигнеш паметник на необятната руска душа, собственост на онзи мужик, който сутрин праща жена си да проституира на магистралата, за да има пари за водка, а вечерта със спечелените от нея пари си купува водка и се напива от мъка, защото жена му проституира на магистралата.

Или все едно някой си народ, който живее далеч на запад от Челябинск, да издигне паметник неръкотворен на простотията небесна, сполетяла го в незнаен ден и час – и останала завинаги при него. Не казвам кой народ да бъде, за да не ме обвините в национален нихилизъм, но вие сами се досещате.

Тъй де, няма да им се даваме на руснаците по безумна оксиморонност – все пак ние сме европейците в случая, не те.

Сетих се, че ги надцакваме по тази скала, докато вчера ми разказаха съвършено европейската история за едно умно момче-българче, което притежава вятърен парк. Нали знаете – цяла гора огромни перки за добив на енергия от вятъра. Само по себе си похвална дейност, без капка ирония го казвам, защото съм сигурен, че там е бъдещето. Но знаете също, че в момента, точно за да стимулира скъпата инвестиция в добива на зелена енергия, държавата с нашите пари изкупува тока от въпросните перки по цени, по-високи от цените, на които общият енергиен микс се продава на пазара.

И сега стигаме до същината на историята. Нашият умен човек решава при безветрие, вместо да не произвежда и да не печели нищо, да включва перката в контакта и по този начин да я задвижи. Така той напълно избива шараните от българското потребителско езеро, като от едната страна потребява и плаща общия евтин ток, а от другата – произвежда и ни продава своя по-скъп. С други думи, реализира онази чисто марксова формула, която описва гнусното капиталистическо печелбарство и която преди време реалният социализъм съзнателно и с голям успех внедри в мозъците на будните  български граждани. Говоря за формулата „моето си е мое, общото – пак мое”, по която и досега тук мнозина се ръководят.

Бас държа, че никой европеец не би се сетил за подобна далавера, граждани. Пък и да се сети, няма да посмее да я реализира, защото знае, че властите тутакси финансово ще му резнат главата от кръста. Но тъкмо в това се състои европейската парадигма на цялата работа, де – ние тук хем се сещаме за немислимото, хем не ни пука от никого, хем продължаваме да си бъдем истински европейци.

Поне е сигурно, че точно както и истинските европейци в момента, протестираме по улиците и поставяме абсолютно неизпълними искания.

Чета, че в Португалия тълпата издигнала лозунга – вън кредиторите, а вътре всички налични пари да се раздадат на народа, за да си ги харчи по свое усмотрение.

Много социалистическо. Много марксово. Много поучително.

И с много голям заряд за развитие на много голям кеф – възхищават се в Пловдив по този повод. `Щото всеки веднага бърза да си представи количествата „Порто”, които ще се леят допълнително по кръчмите и знойните португалки, които ще му ги наливат, ако неочаквано въпросният „всеки” се види с голяма сума безотчетни бюджетни пари в джоба.

Помня, че като по-млад и аз изпадах понякога в такава ситуация на пълно блаженство. Щом взема заплата, за три дни опуквах всичките пари в кръчмите на Кърджали, заобиколен от едни и същи, но винаги добре развеселени младежи, както и от различни, но винаги твърде мили с нас, младежите, девойки. А после до другия месец карах на боб и цигари от заплатата на жена ми.

Човещина е, всеки рано или късно минава през такъв етап от живота си. Ама Португалия и България са държави, бе, граждани, те нямат любяща съпруга, на чиято добра воля ние като народи да разчитаме за изхранването си, след като изпукаме наличните в хазната кинти…..

Никой не чува обаче. А, честно казано, май и не мисли. Поне не достатъчно. Защото иначе как да си обясним издигнатия вчера от протестиращите по българските улици лозунг – „да бдим, за да не ни излъжат”. Че те ако мислеха достатъчно, отдавна щяха да разберат, че сами се лъжат с останалите лозунги, които издигат.

Да вземем за пример искането на улицата – не служебно, а програмно правителство и този Парламент да продължи да работи. Подтекстът най-често не се добавя публично, но все пак го чух от устата на един протестиращ. Надявам се, че ми вярвате. Аз, колкото и да се напъвам, не мога да си го измисля, защото той гласи – Парламентът  да остане да работи, пък ние от улицата ще му казваме какви закони да гласува.

Това е все едно яйцата от тигана да ми дават акъл как да ги изпържа. Или нотите да казват на Моцарт как да ги подреди, за да се превърне горката му малка нощна музика в по-голяма…..

Също и лозунгът, че за добруването на българското общество партиите трябва да се разпуснат и занапред повече да не съществуват, е много забавен. Освен ако не сте отчаян привърженик на демократичните принципи, де – тогава ще го приемете за много опасен. Но, слава Богу, такива педанти, влюбени в демокрацията, са малцина в нашето общество. И макар то като един да изповядва вярата в базисните европейски ценности, все пак със същата сила споделя и вярата в тяхното пълно безсмислие от гледна точка на „обикновения народ”. Така че ситуацията е изцяло шизофренична.

Но нали това и е хубавото на една ситуация. Иначе как тя ще успее да ни вдъхнови дотолкова, че да се сдобиваме с нова надежда всеки път, щом изгубим напълно старата.

Прочети цялата новина

Свързани новини: