Няма човек, който има модерна музикална култура и да не е чул поне едно парче на Крийм в живота си - по радиото, или по телевизията, като озвучаване на филм или предаване. Или пък да не си е тактувал на някой от многобройните им кавъри.

Тоест, освен заради Клептън, Крийм са си важна група по принцип.

Филмът е конструиран около прощалния им концерт в Роял Албърт Хол, на 26-ти ноември 1968г. и освен че включва доста песни от него, има ретроспективни включвания и интервюта с Джак Брус, Джинджър Бейкър и Ерик Клептън.


Въпреки гениалността си, винаги ми е идвал малко отгоре техния джангър. Те са за купони, на които да си пуснеш волумето на мах и да издивееш, което значи, че не стават много като фон за учене, например. Тоест стават, ако не държиш особено на оценките.

Разбрах, че силният шум е част от от музиката им и грохотът от барабаните на Джинджър Бейкър си е бил съвсем преднамерен.

Филмът е заснет на видео, а не на кинолента, и това го прави по-слаб визуално, липсва топлината на кинолентата. Някои хора критикуват и кофтито заснемане в самата зала – еднообразните планове, например. От днешна гледна точка, когато камерите хвърчат във всички посоки на залата вероятно е така, но говорим за края на 60-те, хора, когато една професионална ТВ камера тежи към 300 кила и може само да се бута на количка или да се вдига с истински кран.



Да се гледа ли?

Подходете внимателно ;). На хора, които не харесват особено Крийм, силния шум и музиката на 60-те, може да им дойде малко досаден. Не всеки може да издържи 10-минутно барабанно соло или безкрайните обяснения на Клептън каква техника използва при свирене (на мен тази част ми беше супер интересна) , но колкото и да ги харесвам, след филма главата ми беше бръмнала и ме отказа от „Куин в Будапеща“, който беше следващия по програмата.

Ето и целия филм