А “Поетът на България” къде е?

03/26/13 18:55
(http://eneya.wordpress.com/)

А “Поетът на България” къде е?

Днес послушах половин час някакво радио, дето уж само нова българска музика въртяло и се хванах за главата. Много прекрасни гласове има, наистина, но ме мъчи един въпрос по отношение на текстовете или там както ги водят тези случайни думи нахвърляни без ред, форма и цел, докато върви музикалния съпровод.

Как на никой от организаторите/участниците/победителите в разните му там музикални състезания… не му/й хрумва/прави впечатление, че СЛЕД КАТО МИНЕ ШОУТО НИКОЙ ПОВЕЧЕ НЕ ЧУВА НИЩО ЗА ТЕЗИ ХОРА??? Тези предавания засрамват всичките му там “Защита на свидетелите”, защото докато първите имат за работа да изчезнат някого без много шум, тези състезания изтъпанчват изпълнените с желание за слава и популярност индивиди, размотават ги с месеци по екраните и след като мине финала… НИКОЙ, НИКОГА НЕ ЧУВА И НЕ ГИ ВИЖДА ТЕЗИ ХОРА… ИЗОБЩО.

От една страна е супер впечатляващо, от друга… ужасно безсмислено.

Да, ясно ми е, че това е малко преувеличение, има два, три примера на що-годе имащи “музикална кариера” изключения, но… как да кажем, нещата провисват, когато реално се опре до правене на музика, защото на българската музика основният й проблем не е липсата на гласове, а липсата на текстове.

Трудно се пишат музикални текстове, сложен ни е езикът и иска доста талант и мисъл да се напаснат музика, текст, смисъл и емоция. Накратко… не е лека работата и много ярко си проличава, особено когато трябва вече новоизлюпеният автор да поиздаде някаква авторска музика.

Вместо разните му там “Блей с мен” и вариации… или… по-дбре, паралелно, би било добра идея да се опитат да направят поне един, два конкурса за текстописци? Току виж сме проимали и някакви по-интересни текстове от това, което в момента циркулира по “бг чартовете”.

П.П. Докато търсех илюстрация на този пост попаднах на прима виста на този сайт.
Хе.