Ето, настъпиха прохладните есенни дни, а с тях ще дойде ред и за сгряващите есенни печива разнасящи спомени за летни благоухания. С напредване на дните, в които слънцето залязва все по-рано, ястията и десертите ще съдържат все по-силни аромати, плътни сосове, надграждащи се топли вкусове . Преди това, обаче имам нещо все още в летен дух, със слънчево излъчване и неустоима гледка. Това лято се случва да приготвям всичко в последния момент, необичайно за мен поведение, а тенденцията продължава с позакъснял тарт с малини и сини боровинки.

Тартът, разбира се е толкова добър (имай предвид успешен и вкусен), че с каквото и да се гарнира ще пожъне все голям успех сред дегустиращите го. Аз се възползвах от последните малини и боровинки, преди да започна да се наслаждавам на крушите масловки и ябълковите пити. Бисквитеното тесто, от което се приготвя основата за тарта е лесно за изпълнение и без особено ангажиращите инструкции спрямо ронливото маслено тесто, при което трябва да се внимава да останат бучици масло и да не се преразбива. На френски това тесто звучи като pâte sucrée и има кремообразна структура за разика от класическото ронливо тесто pâte brisée и подсладеното ронливо тесто pâte sablée. Разликите в продуктите и технологията и на трите са минимални, но крайните резултати са със съществени разлики във вкуса и структурата. При настоящото лесно за приготвяне тесто, всички продукти се смесват в кухненски робот и се разбиват докато се получи гладка маса. Няма какво да се обърка, а единственото което следва е тестото да се охлади за известно време в хладилник за да може да се работи по-добре с него. Освен за основа на тарти и тарталети, тестото е подходящо и за изпичане на бисквити, а самите те имат богат маслен вкус, не са твърде ронливи и се топят в устата.

Имам чувствуто, че възможносите на това тесто са неограничени, защото може да се изпече самостоятелно в различни форми, които после да се напълнят с крем или пък върху все още суровото тесто да се разпредели плънка, която да се пече заедно с него. Особено подходяща е плънката на любимия ми тарт Бейкуел, плънката от бадеми и шамфъстък при тарта с череши, които череши, разбира се могат да се заменят с подходящи сезонни плодове (опитай с боровинки, круши, грозде без семки или сини сливи) или пък розови тарталети ако си в изключително розово настроение и си си подготвил някое и друго бурканче със сладко от рози това лято. И тук може би е ненужно да споменавам, но все пак, ако не харесваш розите (помисли си пак), сладкото от тях може да се замени с всяко едно предпочитано плодово сладко, конфитюр или мармалад.

Дотук ще приключа с тестото, само искам да обобщя от гореизложеното, че това тесто може да има широко приложение в домашната сладка кухня и ще се убедиш сам, колко е лесно за приготвяне и работа. Въпросът с крема, с който се запълва основата е сходен, защото това е семпъл сладкарски крем и е подходящ с всякакви плодове, особено с дребни червени и круши (според моя вкус). В зависимост от плодовете, с които се съчетава, а и от личните предпочитания, кремът може да придобие желан аромат само от една-две лъжици ароматен ликьор, ром или уиски ако щеш. Аз предпочетох да допълня вкуса на малините и боровинките със свежия лимонов аромат от домашното лимончело.

Възможностите в началото на есента, с които да позапазя още малко от вкусовете на лятото са безброй и понеже нямам толкова време и сили за да представя всяка една идея поотделно, ще оставя това на твоя вкус и въображение, но за последно само ще подскажа, че тартът би бил неустоим с ароматизиран с лавандула крем, гарниран с поширани круши. Каквото и да предприемеш, насладата от последните слънчеви плодове и ароматни треви ще има силата да стопли в прохладните есенни вечери, а вкусът останал на небцето ще напомня дълго за отиващото си лято.

Тарт с малини и боровинки

Адаптирано от книгата French Cooking: Classic Recipes and Techniques.

Тартът е най-вкусен след като престои една нощ, през която част от крема попива в тестото и то става изключително вкусно. За целта приготвената основа, с разпределения крем в нея се съхранява в добре затворена кутия в хладилник и се гарнира с плодовете преди сервиране, за да запазят свежия си вид.

За настоящата рецепта избрах да използвам култивирани сини боровинки, тъй като са по-издръжливи и по-сладки от дивите боровинки и отчасти компенсират по-киселия вкус на малините. Разбира се, както вече споменах, изборът на плодове може да варира според предпочитанията и възможностите.

Посочените дози са за 1 тарт с диаметър 27 см или 8 порции.

За тестото:

• 125 г меко масло
• 100 г захар
• 1  яйце
• 250 г бяло брашно
• 1/2 чаена лъжица сол

Фурната се нагрява на 180°C. Подготвя се форма за тарт с диаметър 27 см с подвижно дъно.

В кухненски робот се смесват маслото, захарта и яйцето. Разбиват се докато се смесят. Добавят се брашното и солта. Разбиват се докато се образува меко тесто, което да не лепне. Тестото се изважда от купата на робота и се оформя на топка, която се притиска леко, така че да се образува диск. Увива се в стреч фолио и се охлажда в хладилник за 20 минути.

Охладенто тесто се разточва върху леко набрашнена повърхност с дебелина 3-4 мм. С помощта на точилката се пренася във формата за печене и се притиска по дъното и стените ѝ. Излишното тесто по краищата се изрязва с остър нож. От него може да се приготвят бисквити, като тестото се разточи на дебелина 3-4 мм и от него се изрежат различни форми. Бисквитите се пекат на 180°C  за 8-12 минути в зависимост от размера им. 

Тестото във формата се надупчва с вилица на няколко места. Покрива се с алуминиево фолио върху което се изсипват тежести – керамични топчета, сух боб или леща. Основата с тежестите се слага да се пече в предварително нагрятата фурна за 20 минути. След това тежестите с фолиото се отстраняват и тестото се допича за още 8-10 минути или докато придобие златисто-кафяв цвят. Охлажда се във формата и след това внимателно се освобождава от нея. Основата се поставя в сервизна чиния или поднос.

За крема:

• 500 мл прясно мляко
• 1 ванилова шушулка
• 3 жълтъка
• 125 г захар
• 60 г царевично нишесте
• 15 мл (1 супена лъжица) лимончело

Прясното мляко се изсипва в тенджера. В него се добавят остърганите семенца от ваниловата шушулка и се загрява на умерен огън докато заври.

Отделно се разбиват жълтъците, захарта и царевичното нишесте. Сместа ще стане сравнително гъста. Към нея при непрекъснато разбиване се добавя врялото мляко на тънка струйка. Продължава се докато се добави цялото мляко и всичко се разбърква много добре. Течността се връща в тенджерата и се поставя на умерен към слаб огън. Разбърква се непрекъснато с телена бъркалка докато се образува гъст крем, който да заври. Вари се 2-3 минути, отново при непрекъснато разбъркване и се отстранява от огъня. Добавя се лимончелото и се разбърква.

Кремът може още топъл (но не горещ) да се изсипе в изпечената и охладена основа. Ако се приготви преди основата за тарта да е готова, повърхността на крема се покрива със стреч фoлио и се оставя да се охлади. Преди да се разпредели в основата, кремът се разбива за кратко с миксер или енергично с телена бъркалка.

За гарниране:

• 300-400 г смесени малини и култивирани сини боровинки
• листа прясна мента

Плодовете се подреждат върху крема, до 1 час преди сервираето на тарта, за да запазят свежестта си. Декорира се с пресни ментови листа.

Ако непосредственото аранжиране на плодовете не е възможно, то те може да се смесят с разреден с малко лимонов сок или вода кайсиев мармалад и тогава да се нанесат върху крема. Мармаладът ще предпази плодовете от изсъхване и ще им придаде апетитен гланц.

Тартът се съхранява в добре затворена кутия в хладилник до 3 дни.

Тарт с малини и боровинки е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Изт: vampirebibliographica.com

С настъпването на първия учебен ден онлайн и офлайн започна да се пее една доста остаряла и изтъркана вече песен:

Младите са бъдещето, пред тях е животът! Нека те да решават!

Нуждаем се от млади учители за нашите деца!

Ето, този млад учител се заби да преподава в най-затънтеното село на света (срещу две европейски надници за чистач на клозети на месец). Какво постижение! Какъв героизъм! Какво себеотрицание!

Бизнесът се нуждае от млади кадри!

Младите да се върнат от чужбина! 

/Някой трябва да плаща пенсиите, все пак. Нали така, уважаеми социалисти?/

Младите, на младите да дадем властта!

Трябват чисти, млади и неопетнени хора в управлението!

Програми за развитие на млади специалисти.

Младежки инициативи.

Млад предприемач.

Няма работа за младите в малките градове.

Младите бягат в чужбина!

/О, ужас! А сещате ли се поне за две разумни причини да останат?/

В еди-кое-си предприятие работят само млади хора.

/Бас хващам, че не искате да знаете колко точно получават и колко често ги сменят/

Милена преди време беше призовала: „Аре на пангара!”. Става дума, естествено, пак за младите. Уважавам я дълбоко като „пишеща сестра”: публицист, сценарист, влиятелен блогър и автор, който прескочи огражденията. Но с това си изказване направо утрепа магарето, както викат на село. И понеже в блога й е почти невъзможно да се коментира, помолих я в личен имейл да върне дъщеря си от САЩ и персонално да й тури пангара, който препоръчва на чуждите млади у нас…

No offense. Just think before you blog. I usually don’t. That’s how I know.

Хехе, млад да си никак не е лесно в нашe време. „Дърпат те” отвсякъде. И все със скапани оферти. Всеки гледа да се възползва (ако може за жълти стотинки) от най-големия ти актив. А какъв е той? Кое е това, което младите притежават, а възрастните – не? Нарича се бъдеще. Плюс избора с какво точно да го запълниш. Но бъдещето и изборът не са for sale, уважаеми! Не и за няколко кирливи гроша.

Плюс това, с тоя вампиризъм за млада и свежа кръв, вие оскърбявате дълбоко и погрешно пренебрегвате старите. Хората с опит. Опитът е преимущество, което може да се натрупа само с годините. Кой ще ти проектира по-успешно къща? Архитектът с 40 годишен стаж или младият ентусиаст, току що завършил ВИАС, който няма търпение да изпробва доста „иновативни” (разбирай – непроверени) методи за строителство – от твоя джоб и с риск да се срутят върху собствената ти глава? Аз лично бих се доверил на архитекта с 40 годишен опит.

Или друг пример – популярното у нас отглеждане на дете посредством баба и дядо. Другите, по-изостанали в духовно отношение нации, започват да се усещат вече, че това, като че ли, не е чак толкова лоша идея… От една страна, за предпочитане е пред случаен au pair от чужбина, т.е човек, дошъл да гледа децата ти само защото е гладен и най-вероятно ще ти счупи кристалния сервиз, ще ти изпие бутилка отлежало вино от избата, ще те завлече с храна от хладилника и с уиски от бара, ще се обади на всичките си приятели в България / Бангладеш от домашния ти телефон и ще се напуши като гъз, докато теб те няма. Или всичките тези неща едновременно, при това – срещу заплащане и на практика без никаква загриженост за посеркото, който си му оставил.

Докато бабата… виж, бабата е друго нещо. Тя никога не иска пари, дори напротив – склонна е да инвестира в процеса по отглеждането на собственото ти дете. С нея часовете не са преброени и можеш да разчиташ на пълна, всеотдайна любов, плюс буквално обсебваща грижа и 100% внимание, 24/7, каквито никой друг човек на земята няма да даде на твоето дете. Западняците дори са измислили термин вече. Нарича се „дъ баба фактор”.

От такава „сделка” печелят всички. Първо, родителите са спокойни, че чавето им няма да остане без надзор и за една секунда, та да скочи под някой камион. Второ, така могат да се посветят изцяло на нещата, които ги вълнуват в момента: трупане на стаж (т.е работа без пари), градене на кариера (привикване с каишката и с намордника), изплащане на ипотека (купуваш един апартамент, плащаш три), не-спане пред компютъра по цели нощи за някой допълнителен лев (фрийленсинг), ремонт на къщата (още работа без пари), пътуване в чужбина (с двупосочен билет) или сексуални извращенийца у дома, които са невъзможни (и недопустими), когато малкият / малката са наоколо….

От тази „сделка” печелят също и бабата, и дядото (ако не се е превърнал в битов алкохолик). Несъмнено контактът с младото същество ги подмладява. Зарежда ги с естествени, неподправени положителни емоции. Болките в ставите отшумяват. Не им остава време за задълбочаване по темата за напразно пропиляния им живот в изкуствени, насадени от някой манипулатор лъжи за светлото бъдеще. Не им остава време да се оплакват и да се самосъжаляват от грижи по пълната с енергия хала, която вилнее около тях.

От тази „сделка” печели и детето. Бабите и дядовците го глезят като крез и му позволяват неща, които вкъщи никога не са били позволени. На бабата и на дядото не им е за първи път да отглеждат деца, от което естествено следва, че ще се справят по-добре от своите деца, превърнали се наскоро в родители, на които, обаче, им е за първи път, а такива неща не се учат от книгите и в интернет…

Освен това, бабата и дядото не са толкова вкопчени в крайния резултат: детето да стане отличник, брилянтен адвокат, талантлив музикант, богат художник, всепризнат артист, световно известен автор на бестселъри, маркетинг гуру, шеф на корпорация или политически лидер… Не. Отговорността за глупостта да обременяваш децата с постигането на неща, които ти самият не си успял да постигнеш принадлежи на родителите. Бабата и дядото полагат най-добрата грижа за подрастващото поколение в момента, като възможно най-малко го обременяват психически. А младите са свободни да се занимават през това време с многото неща, които животът в активната възраст изисква от тях. Включително и с изплащането на пенсиите.

Не подценявайте старите хора! В „Разговори с Бога” Нийл Донълд Уолш пише, цитирам по памет: “Защо се лишавате от най-опитните точно тогава, когато най-много имате нужда от тях? От тяхната помощ, съвет, от мъдростта на опита, който са натрупали? Пенсионирате ги, забранявате им да работят, затваряте ги в къщи и ги чакате да умрат от чувството, че вече са безполезни…”

Но има и обратна страна на медала. Това е „вампиризмът” към младите. Жаждата за свежа (и неопитна) кръв. Заблудата, че в техните ръце се крие „ключът от палатката” и, че те знаят отговорите на всички въпроси…

Да дадем властта на млади, неопетнени хора!

А какво ще кажете да ги пристрастим към хероина? Властта е долно, не-човеколюбиво занимание, което пристрастява. Да вкараме „млади, чисти и неопетнени” хора в сегашната политическа система означава да ги пристрастим към зловещ порок, за което те жестоко ще ни отмъстят след време. Прегледайте архивните снимки. Повечето лидери, които сега презирате са юноши бледни, когато са влизали в “играта”. Спомнете си за червените кхмери. Повечето серийни убийци от режима нямаха и 18 години… Не че сравнявам властта у нас с касапницата в Камбоджа, но “млади и неопетнени” – да си имаме уважението…

Нека старите, оцапаните и корумпираните да се занимават с това. Нека те да решават патови ребуси и всеки ден да режат клона, върху който седят. Нека на тяхната карма да се трупат грехове, тяхното (писано и неписано) „досие” с престъпления да расте. Нека новата информационна вълна да работи срещу тях, а не срещу младите, които я създават. Защото вече няма „скрито-покрито”, но инерцията от миналото е голяма сила. Нека те да отговарят за злоупотребите на своите братя по „професия”. Така или иначе, вече са затънали достатъчно надълбоко в блатото. Още един милиард народна пара в небитието и още един милион емигранти в чужбина няма да променят толкова много нещата. Така де, ако караш пиян, нямаш документи за колата и книжка, какъв е смисълът да си слагаш колан?

Младите и неопетнените, според мен, трябва да ги пазим като цвете в саксия. А не да ги набутваме да решават проблемите, които ние с десетилетия вече не успяваме да решим. Защото влизането в л*ата гарантира неприятен аромат след това. Няма начин да излезеш чист от там. Вие искате ли да пуснете собственото си дете в дупката на селския клозет? Тогава защо изисквате това от останалите? Пък и Делян Пеевски е млад човек, да е жив и здрав (не се шегувам)! Какво точно не му харесахте, ако младостта е единственият ви критерий? Не е ли? Ами тогава избирайте опитните и моралните, а не младите по дефолт. Стига с тоя вампиризъм към младите!

Всичко, което младите искат, е да ги оставите на мира. 

Защото медалът има и още една обратна страна. Ако, да речем, 40 години си бачкал като вол, осигурявал си се редовно, а накрая пенсията ти няма сто евро на месец и, освен всичко друго, ти вдигат възрастта за пенсиониране, нормално е да очакваш, че младите ще направят всичко възможно да НЕ последват твоя “светъл” пример… Ще избягват твоята професия. Ще странят от ангажиментите, които си поемал и от обещанията, които си давал. Защото водят до скапан резултат. Най-вероятно ще избягват и града, и държавата, където си работил и живял. Да не говорим колко упорито ще избягват всичките ти съвети. Защото никой не иска след 40 години бачкане пенсията му да е под сто евро на месец…

Стига с тоя вампиризъм към младите!

Припомнете си какво имат те, с което старите вече не разполагат:

Нарича се бъдеще.

Плюс избора с какво точно да го запълниш.

Нарича се право на грешки – не една, не две, а стотици, дори хиляди грешки.

Същото право, от което старите не са били лишени в младостта си.

И, от което са се възползвали многократно. Видно е по резултатите.

Бъдещето, свободата на избора и правото да грешиш не са за продан, уважаеми. Продан вече го няма. Той остаря, разболя се и умря. Спрете да си точите зъбите за свежата и наивна кръв на младите, а вижте по-скоро с какво можете да сте им полезни сега, докато все още ви има. За да имат пример един ден, когато дойдат на вашите години. Тогава, вдъхновени от вашия пример, те ще знаят, че младите не са, за да ги поучаваш, да гледаш на тях като на евтина работна ръка или като на източник за решенията на всичките ти проблеми (т.е да им гледаш сеира), а са там, за да внесат новото в твоя живот и в замяна, въпреки ужасните им грешки, да получават от теб само любов и грижа – като към цвете в саксия, което дори да не е най-красивото цвете в света, пак трябва да си го поливаме. Защото си е наше. И, защото все пак успява да задели някак стоте евро на месец, колкото и да са малко. В разрухата, която сме му оставили. Докато сме строили „живота нов” или „прехода” в „саксията”, в която сме расли. Като млади. И сме ползвали ежедневно правото си на грешки…

Тихомир Димитров

Прабаба Цонка показва на Калина албум със снимки в Разград. Всяка година Ивелина произвежда един албум със снимки (от изминалата година), той бива разпечатан в далечна азиатска държава и доставен в България. След това “семейния мърчъндайзинг” с Калина се изпраща до всички роднини. Правим това около нова година и с това завършваме годината. Този албум, имаш истинска документална стойност, е една от основните причини да снимам Калина редовно по време на всичките ни пътешествия.

Разград // 2013