Тарт с малини и боровинки

Тарт с малини и боровинки

Ето, настъпиха прохладните есенни дни, а с тях ще дойде ред и за сгряващите есенни печива разнасящи спомени за летни благоухания. С напредване на дните, в които слънцето залязва все по-рано, ястията и десертите ще съдържат все по-силни аромати, плътни сосове, надграждащи се топли вкусове . Преди това, обаче имам нещо все още в летен дух, със слънчево излъчване и неустоима гледка. Това лято се случва да приготвям всичко в последния момент, необичайно за мен поведение, а тенденцията продължава с позакъснял тарт с малини и сини боровинки.

Тарт с малини и боровинки

Тартът, разбира се е толкова добър (имай предвид успешен и вкусен), че с каквото и да се гарнира ще пожъне все голям успех сред дегустиращите го. Аз се възползвах от последните малини и боровинки, преди да започна да се наслаждавам на крушите масловки и ябълковите пити. Бисквитеното тесто, от което се приготвя основата за тарта е лесно за изпълнение и без особено ангажиращите инструкции спрямо ронливото маслено тесто, при което трябва да се внимава да останат бучици масло и да не се преразбива. На френски това тесто звучи като pâte sucrée и има кремообразна структура за разика от класическото ронливо тесто pâte brisée и подсладеното ронливо тесто pâte sablée. Разликите в продуктите и технологията и на трите са минимални, но крайните резултати са със съществени разлики във вкуса и структурата. При настоящото лесно за приготвяне тесто, всички продукти се смесват в кухненски робот и се разбиват докато се получи гладка маса. Няма какво да се обърка, а единственото което следва е тестото да се охлади за известно време в хладилник за да може да се работи по-добре с него. Освен за основа на тарти и тарталети, тестото е подходящо и за изпичане на бисквити, а самите те имат богат маслен вкус, не са твърде ронливи и се топят в устата.

Тарт с малини и боровинки

Имам чувствуто, че възможносите на това тесто са неограничени, защото може да се изпече самостоятелно в различни форми, които после да се напълнят с крем или пък върху все още суровото тесто да се разпредели плънка, която да се пече заедно с него. Особено подходяща е плънката на любимия ми тарт Бейкуел, плънката от бадеми и шамфъстък при тарта с череши, които череши, разбира се могат да се заменят с подходящи сезонни плодове (опитай с боровинки, круши, грозде без семки или сини сливи) или пък розови тарталети ако си в изключително розово настроение и си си подготвил някое и друго бурканче със сладко от рози това лято. И тук може би е ненужно да споменавам, но все пак, ако не харесваш розите (помисли си пак), сладкото от тях може да се замени с всяко едно предпочитано плодово сладко, конфитюр или мармалад.

Тарт с малини и боровинки

Дотук ще приключа с тестото, само искам да обобщя от гореизложеното, че това тесто може да има широко приложение в домашната сладка кухня и ще се убедиш сам, колко е лесно за приготвяне и работа. Въпросът с крема, с който се запълва основата е сходен, защото това е семпъл сладкарски крем и е подходящ с всякакви плодове, особено с дребни червени и круши (според моя вкус). В зависимост от плодовете, с които се съчетава, а и от личните предпочитания, кремът може да придобие желан аромат само от една-две лъжици ароматен ликьор, ром или уиски ако щеш. Аз предпочетох да допълня вкуса на малините и боровинките със свежия лимонов аромат от домашното лимончело.

Малини и боровинки

Възможностите в началото на есента, с които да позапазя още малко от вкусовете на лятото са безброй и понеже нямам толкова време и сили за да представя всяка една идея поотделно, ще оставя това на твоя вкус и въображение, но за последно само ще подскажа, че тартът би бил неустоим с ароматизиран с лавандула крем, гарниран с поширани круши. Каквото и да предприемеш, насладата от последните слънчеви плодове и ароматни треви ще има силата да стопли в прохладните есенни вечери, а вкусът останал на небцето ще напомня дълго за отиващото си лято.

Тарт с малини и боровинки

Тарт с малини и боровинки

Адаптирано от книгата French Cooking: Classic Recipes and Techniques.

Тартът е най-вкусен след като престои една нощ, през която част от крема попива в тестото и то става изключително вкусно. За целта приготвената основа, с разпределения крем в нея се съхранява в добре затворена кутия в хладилник и се гарнира с плодовете преди сервиране, за да запазят свежия си вид.

За настоящата рецепта избрах да използвам култивирани сини боровинки, тъй като са по-издръжливи и по-сладки от дивите боровинки и отчасти компенсират по-киселия вкус на малините. Разбира се, както вече споменах, изборът на плодове може да варира според предпочитанията и възможностите.

Посочените дози са за 1 тарт с диаметър 27 см или 8 порции.

За тестото:

  • 125 г меко масло
  • 100 г захар
  • 1  яйце
  • 250 г бяло брашно
  • 1/2 чаена лъжица сол

Фурната се нагрява на 180°C. Подготвя се форма за тарт с диаметър 27 см с подвижно дъно.

В кухненски робот се смесват маслото, захарта и яйцето. Разбиват се докато се смесят. Добавят се брашното и солта. Разбиват се докато се образува меко тесто, което да не лепне. Тестото се изважда от купата на робота и се оформя на топка, която се притиска леко, така че да се образува диск. Увива се в стреч фолио и се охлажда в хладилник за 20 минути.

Подготовка на тестото за основата на тарта

Охладенто тесто се разточва върху леко набрашнена повърхност с дебелина 3-4 мм. С помощта на точилката се пренася във формата за печене и се притиска по дъното и стените ѝ. Излишното тесто по краищата се изрязва с остър нож. От него може да се приготвят бисквити, като тестото се разточи на дебелина 3-4 мм и от него се изрежат различни форми. Бисквитите се пекат на 180°C  за 8-12 минути в зависимост от размера им. 

Тестото във формата се надупчва с вилица на няколко места. Покрива се с алуминиево фолио върху което се изсипват тежести – керамични топчета, сух боб или леща. Основата с тежестите се слага да се пече в предварително нагрятата фурна за 20 минути. След това тежестите с фолиото се отстраняват и тестото се допича за още 8-10 минути или докато придобие златисто-кафяв цвят. Охлажда се във формата и след това внимателно се освобождава от нея. Основата се поставя в сервизна чиния или поднос.

За крема:

  • 500 мл прясно мляко
  • 1 ванилова шушулка
  • 3 жълтъка
  • 125 г захар
  • 60 г царевично нишесте
  • 15 мл (1 супена лъжица) лимончело

Прясното мляко се изсипва в тенджера. В него се добавят остърганите семенца от ваниловата шушулка и се загрява на умерен огън докато заври.

Отделно се разбиват жълтъците, захарта и царевичното нишесте. Сместа ще стане сравнително гъста. Към нея при непрекъснато разбиване се добавя врялото мляко на тънка струйка. Продължава се докато се добави цялото мляко и всичко се разбърква много добре. Течността се връща в тенджерата и се поставя на умерен към слаб огън. Разбърква се непрекъснато с телена бъркалка докато се образува гъст крем, който да заври. Вари се 2-3 минути, отново при непрекъснато разбъркване и се отстранява от огъня. Добавя се лимончелото и се разбърква.

Разпределяне на крема в основата за тарта

Кремът може още топъл (но не горещ) да се изсипе в изпечената и охладена основа. Ако се приготви преди основата за тарта да е готова, повърхността на крема се покрива със стреч фoлио и се оставя да се охлади. Преди да се разпредели в основата, кремът се разбива за кратко с миксер или енергично с телена бъркалка.

За гарниране:

  • 300-400 г смесени малини и култивирани сини боровинки
  • листа прясна мента

Плодовете се подреждат върху крема, до 1 час преди сервираето на тарта, за да запазят свежестта си. Декорира се с пресни ментови листа.

Тарт с малини и боровинки

Ако непосредственото аранжиране на плодовете не е възможно, то те може да се смесят с разреден с малко лимонов сок или вода кайсиев мармалад и тогава да се нанесат върху крема. Мармаладът ще предпази плодовете от изсъхване и ще им придаде апетитен гланц.

Тартът се съхранява в добре затворена кутия в хладилник до 3 дни.

Тарт с малини и боровинки

Кулинарно - в кухнята с Йоана

Тарт с малини и боровинки е публикация на от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Стига с тоя вампиризъм към младите!

Vamp

Изт: vampirebibliographica.com

С настъпването на първия учебен ден онлайн и офлайн започна да се пее една доста остаряла и изтъркана вече песен:

Младите са бъдещето, пред тях е животът! Нека те да решават!

Нуждаем се от млади учители за нашите деца!

Ето, този млад учител се заби да преподава в най-затънтеното село на света (срещу две европейски надници за чистач на клозети на месец). Какво постижение! Какъв героизъм! Какво себеотрицание!

Бизнесът се нуждае от млади кадри!

Младите да се върнат от чужбина! 

/Някой трябва да плаща пенсиите, все пак. Нали така, уважаеми социалисти?/

Младите, на младите да дадем властта!

Трябват чисти, млади и неопетнени хора в управлението!

Програми за развитие на млади специалисти.

Младежки инициативи.

Млад предприемач.

Няма работа за младите в малките градове.

Младите бягат в чужбина!

/О, ужас! А сещате ли се поне за две разумни причини да останат?/

В еди-кое-си предприятие работят само млади хора.

/Бас хващам, че не искате да знаете колко точно получават и колко често ги сменят/

Милена преди време беше призовала: „Аре на пангара!”. Става дума, естествено, пак за младите. Уважавам я дълбоко като „пишеща сестра”: публицист, сценарист, влиятелен блогър и автор, който прескочи огражденията. Но с това си изказване направо утрепа магарето, както викат на село. И понеже в блога й е почти невъзможно да се коментира, помолих я в личен имейл да върне дъщеря си от САЩ и персонално да й тури пангара, който препоръчва на чуждите млади у нас…

No offense. Just think before you blog. I usually don’t. That’s how I know. :)

Хехе, млад да си никак не е лесно в нашe време. „Дърпат те” отвсякъде. И все със скапани оферти. Всеки гледа да се възползва (ако може за жълти стотинки) от най-големия ти актив. А какъв е той? Кое е това, което младите притежават, а възрастните – не? Нарича се бъдеще. Плюс избора с какво точно да го запълниш. Но бъдещето и изборът не са for sale, уважаеми! Не и за няколко кирливи гроша.

Плюс това, с тоя вампиризъм за млада и свежа кръв, вие оскърбявате дълбоко и погрешно пренебрегвате старите. Хората с опит. Опитът е преимущество, което може да се натрупа само с годините. Кой ще ти проектира по-успешно къща? Архитектът с 40 годишен стаж или младият ентусиаст, току що завършил ВИАС, който няма търпение да изпробва доста „иновативни” (разбирай – непроверени) методи за строителство – от твоя джоб и с риск да се срутят върху собствената ти глава? Аз лично бих се доверил на архитекта с 40 годишен опит.

Или друг пример – популярното у нас отглеждане на дете посредством баба и дядо. Другите, по-изостанали в духовно отношение нации, започват да се усещат вече, че това, като че ли, не е чак толкова лоша идея… От една страна, за предпочитане е пред случаен au pair от чужбина, т.е човек, дошъл да гледа децата ти само защото е гладен и най-вероятно ще ти счупи кристалния сервиз, ще ти изпие бутилка отлежало вино от избата, ще те завлече с храна от хладилника и с уиски от бара, ще се обади на всичките си приятели в България / Бангладеш от домашния ти телефон и ще се напуши като гъз, докато теб те няма. Или всичките тези неща едновременно, при това – срещу заплащане и на практика без никаква загриженост за посеркото, който си му оставил.

Докато бабата… виж, бабата е друго нещо. Тя никога не иска пари, дори напротив – склонна е да инвестира в процеса по отглеждането на собственото ти дете. С нея часовете не са преброени и можеш да разчиташ на пълна, всеотдайна любов, плюс буквално обсебваща грижа и 100% внимание, 24/7, каквито никой друг човек на земята няма да даде на твоето дете. Западняците дори са измислили термин вече. Нарича се „дъ баба фактор”.

От такава „сделка” печелят всички. Първо, родителите са спокойни, че чавето им няма да остане без надзор и за една секунда, та да скочи под някой камион. Второ, така могат да се посветят изцяло на нещата, които ги вълнуват в момента: трупане на стаж (т.е работа без пари), градене на кариера (привикване с каишката и с намордника), изплащане на ипотека (купуваш един апартамент, плащаш три), не-спане пред компютъра по цели нощи за някой допълнителен лев (фрийленсинг), ремонт на къщата (още работа без пари), пътуване в чужбина (с двупосочен билет) или сексуални извращенийца у дома, които са невъзможни (и недопустими), когато малкият / малката са наоколо….

От тази „сделка” печелят също и бабата, и дядото (ако не се е превърнал в битов алкохолик). Несъмнено контактът с младото същество ги подмладява. Зарежда ги с естествени, неподправени положителни емоции. Болките в ставите отшумяват. Не им остава време за задълбочаване по темата за напразно пропиляния им живот в изкуствени, насадени от някой манипулатор лъжи за светлото бъдеще. Не им остава време да се оплакват и да се самосъжаляват от грижи по пълната с енергия хала, която вилнее около тях.

От тази „сделка” печели и детето. Бабите и дядовците го глезят като крез и му позволяват неща, които вкъщи никога не са били позволени. На бабата и на дядото не им е за първи път да отглеждат деца, от което естествено следва, че ще се справят по-добре от своите деца, превърнали се наскоро в родители, на които, обаче, им е за първи път, а такива неща не се учат от книгите и в интернет…

Освен това, бабата и дядото не са толкова вкопчени в крайния резултат: детето да стане отличник, брилянтен адвокат, талантлив музикант, богат художник, всепризнат артист, световно известен автор на бестселъри, маркетинг гуру, шеф на корпорация или политически лидер… Не. Отговорността за глупостта да обременяваш децата с постигането на неща, които ти самият не си успял да постигнеш принадлежи на родителите. Бабата и дядото полагат най-добрата грижа за подрастващото поколение в момента, като възможно най-малко го обременяват психически. А младите са свободни да се занимават през това време с многото неща, които животът в активната възраст изисква от тях. Включително и с изплащането на пенсиите.

Не подценявайте старите хора! В „Разговори с Бога” Нийл Донълд Уолш пише, цитирам по памет: “Защо се лишавате от най-опитните точно тогава, когато най-много имате нужда от тях? От тяхната помощ, съвет, от мъдростта на опита, който са натрупали? Пенсионирате ги, забранявате им да работят, затваряте ги в къщи и ги чакате да умрат от чувството, че вече са безполезни…”

Но има и обратна страна на медала. Това е „вампиризмът” към младите. Жаждата за свежа (и неопитна) кръв. Заблудата, че в техните ръце се крие „ключът от палатката” и, че те знаят отговорите на всички въпроси…

Да дадем властта на млади, неопетнени хора!

А какво ще кажете да ги пристрастим към хероина? Властта е долно, не-човеколюбиво занимание, което пристрастява. Да вкараме „млади, чисти и неопетнени” хора в сегашната политическа система означава да ги пристрастим към зловещ порок, за което те жестоко ще ни отмъстят след време. Прегледайте архивните снимки. Повечето лидери, които сега презирате са юноши бледни, когато са влизали в “играта”. Спомнете си за червените кхмери. Повечето серийни убийци от режима нямаха и 18 години… Не че сравнявам властта у нас с касапницата в Камбоджа, но “млади и неопетнени” – да си имаме уважението…

Нека старите, оцапаните и корумпираните да се занимават с това. Нека те да решават патови ребуси и всеки ден да режат клона, върху който седят. Нека на тяхната карма да се трупат грехове, тяхното (писано и неписано) „досие” с престъпления да расте. Нека новата информационна вълна да работи срещу тях, а не срещу младите, които я създават. Защото вече няма „скрито-покрито”, но инерцията от миналото е голяма сила. Нека те да отговарят за злоупотребите на своите братя по „професия”. Така или иначе, вече са затънали достатъчно надълбоко в блатото. Още един милиард народна пара в небитието и още един милион емигранти в чужбина няма да променят толкова много нещата. Така де, ако караш пиян, нямаш документи за колата и книжка, какъв е смисълът да си слагаш колан?

Младите и неопетнените, според мен, трябва да ги пазим като цвете в саксия. А не да ги набутваме да решават проблемите, които ние с десетилетия вече не успяваме да решим. Защото влизането в л*ата гарантира неприятен аромат след това. Няма начин да излезеш чист от там. Вие искате ли да пуснете собственото си дете в дупката на селския клозет? Тогава защо изисквате това от останалите? Пък и Делян Пеевски е млад човек, да е жив и здрав (не се шегувам)! Какво точно не му харесахте, ако младостта е единственият ви критерий? Не е ли? Ами тогава избирайте опитните и моралните, а не младите по дефолт. Стига с тоя вампиризъм към младите!

Всичко, което младите искат, е да ги оставите на мира. 

Защото медалът има и още една обратна страна. Ако, да речем, 40 години си бачкал като вол, осигурявал си се редовно, а накрая пенсията ти няма сто евро на месец и, освен всичко друго, ти вдигат възрастта за пенсиониране, нормално е да очакваш, че младите ще направят всичко възможно да НЕ последват твоя “светъл” пример… Ще избягват твоята професия. Ще странят от ангажиментите, които си поемал и от обещанията, които си давал. Защото водят до скапан резултат. Най-вероятно ще избягват и града, и държавата, където си работил и живял. Да не говорим колко упорито ще избягват всичките ти съвети. Защото никой не иска след 40 години бачкане пенсията му да е под сто евро на месец…

Стига с тоя вампиризъм към младите!

Припомнете си какво имат те, с което старите вече не разполагат:

Нарича се бъдеще.

Плюс избора с какво точно да го запълниш.

Нарича се право на грешки – не една, не две, а стотици, дори хиляди грешки.

Същото право, от което старите не са били лишени в младостта си.

И, от което са се възползвали многократно. Видно е по резултатите.

Бъдещето, свободата на избора и правото да грешиш не са за продан, уважаеми. Продан вече го няма. Той остаря, разболя се и умря. Спрете да си точите зъбите за свежата и наивна кръв на младите, а вижте по-скоро с какво можете да сте им полезни сега, докато все още ви има. За да имат пример един ден, когато дойдат на вашите години. Тогава, вдъхновени от вашия пример, те ще знаят, че младите не са, за да ги поучаваш, да гледаш на тях като на евтина работна ръка или като на източник за решенията на всичките ти проблеми (т.е да им гледаш сеира), а са там, за да внесат новото в твоя живот и в замяна, въпреки ужасните им грешки, да получават от теб само любов и грижа – като към цвете в саксия, което дори да не е най-красивото цвете в света, пак трябва да си го поливаме. Защото си е наше. И, защото все пак успява да задели някак стоте евро на месец, колкото и да са малко. В разрухата, която сме му оставили. Докато сме строили „живота нов” или „прехода” в „саксията”, в която сме расли. Като млади. И сме ползвали ежедневно правото си на грешки…

Тихомир Димитров


Земляческо дружество събира пари за възстановяване на Трънския манастир

Земляческо дружество на живеещи в София трънчани се захваща с възстновяването на манастир. Общото събрание на регистрираното като сдружение Трънско земляческо културно-просветно дружество „Руй” е излъчило Инициативен комитет за обновяване на Трънския манастир „Св. Архангел Михаил”. Гражданската инициатива си поставя за цел чрез различни инициативи да събира дарения от местни патриоти и фирми от цялата страна.

Инициативният комитет ще се събере на 26 септември 2013 г. от 17:30 часа в салона на Славянското дружество на ул.”Славянска” №6 в София и кани на срещата общественици, бизнесмени, дейци на културата и представители на различни институции, за да представи програмата си и да избере ръководство.

Поканен и и енорийският свещеник на Трън Николай Пешов, който е назначен за предстоятел на манастирския храм, за да даде повече информация за състоянието на манастирския комплекс в момента.

 През 70-те години на миналия век  по лична заръка на Людмила Живкова храмът е бил покрит с масивен дървен навес, но през годините той подаде и падна. Черквата е била обект и на иманярски набези. В нея се намира и обвеяна с много легенди римска  колона с надпис: "Марк Антоний Руф подарява на Божеството Сантос Казабонос".

Миналата година със средства, набрани от дарителска кампания по инициатива на доскорошния кмет на Трън Станислав Николов беше извършен частичен ремонт на храма. Финансова помощ оказа и Софийска митрополия.

Заради съмнения за правомерно изразходване на средствата при този ремонт, от Инициативният комитет си поставят задача да контролират начина на изразходване на събраните от тях дарения.

В Националния институт за недвижимо културно наследство има планове за възстановяването на храма и консервация на ценните стенописи.

Манастирът е основан през 13-14 век. През годините на османското владичество многократно е опустошаван, но и възстановяван. През най-добрите му времена  манастирското  братство е достигало до над 70 монаха. По народно предание в обителта е отсядал и Васил Левски.

Трънският манастир се намира над село Ломница, в близост до живописното ждрело на река Ерма, където наскоро беше осъществен проект за благоустрояване на околността.

Слово за първия учебен ден

Мили деца,

Ето че днес за първи път сядате на тези твърди чинове; подредени сте по височина или по азбучен ред, и ми се иска да вярвам, че ако ми приличате на кестеняви и жълти манатарки, нанизани за сушене, причината е само в годишния сезон. Вместо на щастливи четирилистни детелинки, както би трябвало. Някои от вас се въртят неспокойно по местата си, сякаш седят върху нагорещена печка. Други стърчат като заковани на чиновете си. Трети се заливат в глупав смях, а червенокосото момче от третата редица е вперило настръхнал поглед към черната дъска, сякаш вижда пред себе си мрачното бъдеще.
В душата ви се е настанила някаква плахост и не може да се каже, че инстинктите са ви излъгали. Вашият съдбоносен час е настъпил. Семейството ви с колебание ви е довело тук и ви е предало в ръцете на държавата. За вас започва живот по часовник и с това всъщност приключва животът. Оплетената от цифри и параграфи, йерархични степени и учебни планове тясна и все по-тясна мрежа обхваща вече и вас. От момента, в който сте седнали тук, вие вече принадлежите към определена класа. И при това към най-нисшата. Пред вас са класовите борби и годините на изпитания. Сега вие сте плодни семенца, ще трябва да се превърнете в добре подредени плодни дръвчета!
Живи и будни сте били до днес, от утре започва консервирането! Така, както направиха и с нас. От дървото на живота, към консервната фабрика на цивилизацията — това е пътят, който ви предстои. Нищо чудно тогава, че вашето смущение е по-голямо от любопитството ви.
Има ли някакъв смисъл да ви се дават съвети по такъв един път? И то от човек, на когото никакво противене не е помогнало и мирише точно толкова „на буркан“, колкото и другите? Все пак позволете му да опита и му признайте заслугата, че поне никога не е забравял, а и едва ли някога ще забрави какво му е било на душата, когато за първи път е прекрачил прага на училището. На онова сиво и извънредно голямо кубче за игра. И как му се е свивало сърцето тогава. Така ще можем да преминем към най-важния съвет, който би трябвало да набиете в главите си и добре да го запаметите, подобно на стара мъдрост от древна паметна плоча:

„Не позволявайте да ви унищожат детството!“

Погледнете повечето хора: те се освобождават от своето детство като от старата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който вече не важи. За тях животът има вид на безкраен салам, който те постоянно изяждат, и това, което са изяли, вече не съществува.
В училище вас усърдно ви придвижват от „долното“ през „средното“ до „горното“ стъпало. И когато най-сетне се озовете на върха и се мъчите да пазите равновесие, зад вас отрязват станалите „излишни“ стъпала и вие вече не можете да се върнете обратно. А не би ли трябвало в своя живот човек да може да се качва и слиза по стълбите като в къща? Колко струва най-хубавият първи етаж без килера и уханните лавици, отрупани с плодове? Или без партера със скърцащата входна врата и дрънкането на звънчето? Но повечето хора живеят така: стоят на най-горното стъпало без стълба и без дом и си придават важност. Някога са били деца, после са станали възрастни, а какво са сега? Само който стигне до почтена възраст и си остане дете, е човек! Не зная дали сте ме разбрали. Простите неща се обясняват толкова сложно! Е добре, да вземем тогава нещо по-трудно, може би него ще разберете по-лесно. Например:

„Не смятайте училищната катедра за трон или амвон!“

Учителят седи на по-високо място не за да му се кланяте, а за да можете да се виждате един-друг по-добре. Учителят не е нито класен фелдфебел, нито пък Дядо Господ. Той не знае всичко и не може всичко да знае. И ако въпреки това си дава вид на всезнаещ, простете му го, но не го вярвайте. Признае ли обаче, че не знае всичко, тогава го обичайте! С това той е спечелил любовта ви. И понеже сам той не печели кой знае колко, на вашата симпатия ще се радва от сърце. И още нещо: учителят не е магьосник, а градинар. Той може и ще се грижи за вашия растеж. Но да растете ще трябва вие самите!

„Съобразявайте се с онези, които се съобразяват с вас!“

Това звучи по-лесно, отколкото става в действителност. А понякога е страшно трудно. В моя клас имаше един ученик, чийто баща притежаваше магазин за риба. Бедното момче, името му беше Бройер, миришеше така силно на риба, че ни прилошаваше само като го видехме да се задава от ъгъла. Рибната миризма се бе пропила в косите и дрехите му, не помагаше никакво миене или четкане. Всички бягаха от него. А не беше виновен за нищо. Така живееше съвсем сам, подигран и отблъснат, сякаш бе чумав. Той до дъното на душата си се срамуваше, но и това не помагаше. И днес още, четиридесет и пет години по-късно, като чуя името Бройер, ми призлява. Толкова е трудно понякога да се съобразяваш. И не винаги ти се удава. Въпреки това човек трябва да опитва наново и наново.

„Не бъдете много прилежни!“

При този съвет мързеливците трябва да си запушат ушите. Той се отнася само до прилежните и е твърде важен за тях. Животът не се състои само от класни работи. Човек трябва да учи, само зубрите зубрят. Говоря от личен опит. Като малко момче бях направо на път да стана зубър. А че въпреки всички усилия не станах, ме учудва и до днес. Главата не е единственият орган на човешкото тяло. Който твърди обратното, лъже. А който повярва в тази лъжа, дори и да издържи блестящо всичките си изпити, пак няма да изглежда, както трябва. За човек е необходимо да умее да скача, да играе гимнастика, да танцува и пее, иначе със своята подута от знания глава се превръща в инвалид и в нищо повече.

„Не се надсмивайте над глупците!“

Те не са глупави по своя воля или за ваше удоволствие. И не бийте никого, който е по-малък или по-слаб от вас! Ако някой не може да схване това без по-нататъшни обяснения, не бих искал да имам работа с него. Мога само да го предупредя, че никой не е толкова умен или силен, за да няма по-умни или по-силни от него. Затова трябва да се пази. Сравнен с други, той също е слаб и пълен глупак.

„От време на време не вярвайте на учебниците си!“

Те не са създадени на Синайската планина, нито по някакъв друг разумен начин. Произлезли са от стари учебници, които са произлезли от други стари учебници, които са произлезли от още по-стари учебници, които пък на свой ред са произлезли пак от стари учебници. Това някои наричат традиция. Но нещата изглеждат съвсем иначе. Днешната война например е далече от онова, което описват поемите в учебниците. Тя няма вид на дева с обнажена сабя, бляскава ризница и развети пера на шлема, както навярно е било при битката за Гравелот или Марсово поле. Но в някои учебници това изобщо не личи. Не вярвайте също и на истории, в които човекът е представен като неизменно добър, а доблестният герой е смел двадесет и четири часа на денонощие. Не вярвайте и не учете това, моля ви, защото по-късно, когато влезете в живота, ще се чудите извънредно много! И още нещо: правилото за сложна лихва повече не ви е необходимо, макар че още фигурира в учебната програма. Когато бях малко момче, трябваше да изчислим колко пари биха се получили до 1925 година от един талер, вложен в спестовна каса от наш прадед в 1525 година, по време на царуването на Йохан Непроменливия. Това беше едно крайно сложно изчисление. Но си струваше труда. Доказаха ни, че с лихвите и техните лихви от този талер би се получило най-голямото състояние на света! Но дойде инфлацията и в 1925 година най-голямото състояние на света заедно с цялата спестовна каса не струваше даже и един талер. Обаче правилото за сложната лихва продължи необезпокоявано да шества в учебниците по смятане. После дойде паричната реформа и от спестяванията и спестовната каса отново нищо не остана. А учебниците по смятане пак не забелязаха нищо. И идва ден, когато вие взимате червен молив и дебело зачертавате урока за сложната лихва. Той вече е остарял. Точно така, както атаката при Гравелот или цепелинът. А и някои други неща.
И ето сега вие седите, подредени по височина или азбучен ред, и бързате да се приберете по домовете си. Идете си, мили деца! И ако нещо не сте разбрали, питайте родителите си. А вие, мили родители, ако нещо не сте разбрали, питайте децата си! 



Поколения

Поколения

Прабаба Цонка показва на Калина албум със снимки в Разград. Всяка година Ивелина произвежда един албум със снимки (от изминалата година), той бива разпечатан в далечна азиатска държава и доставен в България. След това “семейния мърчъндайзинг” с Калина се изпраща до всички роднини. Правим това около нова година и с това завършваме годината. Този албум, имаш истинска документална стойност, е една от основните причини да снимам Калина редовно по време на всичките ни пътешествия.

Разград // 2013

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване