Надявал се бе, че ще мине без есен.
Изведнъж – сняг. Аскетично и бяло. И точността на студа.
От днес малкото ще има повече смисъл,
а голямото ще се бори да оцелее.

Нека всичко да свърши. Стига с това
продължаващо с месеци капане на листата,
с това разсипническо разопаковане,
от което ти иде да закачиш листата обратно на клоните.

Надявал се бе, че ще мине без дъжда,
под който от часове градината втасва така,
че само миг слънце трябва, за да засъска ...
О, къде ли е времето, когато всичко отминаваше леко
и не трябваше толкова дълго да трае!

Херман де Конинк

А аз се надявах на още малко лято. Защото не ми стигна въобще, почти не усетих, че го е имало. Затова сега тоя дъжд не само, че не ми създава никакъв уют, ами ми лази и по нервите.
Беше импулсивно, простете!

Nicolas Lancret The Four Ages of Man - Childhood . 1735 г.

Nicolas Lancret The Four Ages of Man - Youth. 1735 г.

Nicolas Lancret The Four Ages of Man - Maturity. 1735 г.

Nicolas Lancret The Four Ages of Man - Old Age . 1735 г.

средностатистическото възмущение не е повод човек изобщо да сяда да пише. винаги съм предпочитала яростта пред тъгата, защото тя е по-склонна да създаде движение. лиричните лирични герои в литературата и в живота винаги са ми били скучни. опитвам се да направя живота си по-интересен, и ви предоставям възможността с текстовете ми и вашият да стане такъв. нищо друго не ме интересува освен да съм вярна на себе си. свикнала съм от малка да се изчанчвам от ситуациите извън контекста. всеки контекст ми омръзва, всяка масово подкрепяна теза също. това са характерологични особености, които ме карат да се чувствам жива и щастлива, и за които не дължа нито извинения, нито обяснения на който и да било. бог ще ме съди или не.

както се казва, който не ме харесва, да върви в друга гимназия. е, в училище всъщност тези, които не ме харесваха, ме изключваха, но пък котка по гръб не пада. имам стотици гърбове и те са за всяка ситуация в която се чувствам задушена. свободата и енергията произведена от свободата са храната за космонавти. и нищо по-малко от това всъщност не ме интересува. понякога се налага да слагам скафандър разхождайки се между сънародниците си, въздухът е спарен, мирише на лошо и не достига, но изборът е мой. разходките ще спрат когато въздухът започне да привършва, и ще трябва да напусна планетата българия в търсене на други светове където има друг вид живот.

добре дошли в екстремизма, който споделям с вас. ако ви е заболяло от текстовете ми по каквато и да е причина - неудобство, срам от себе си, от мене, омраза, завист, нетърпимост, тъга, несъгласие, непримиримост, агресия - аз съм постигнала това, което ме интересува. не съм убола с игла труп, а жив човек. щастието си го търсете сами, то не е в моите текстове. животът ми е един и всеки ден благодаря на бог, че ме води в избраната от него посока. това знание ме кара да се усмихвам всеки ден на всяка безнадеждна мисъл в главата ми. пожелавам ви същото, защото то няма нищо общо с територията на която се намирате. то е единствената истинска свобода и се нарича вяра в нещо по-голямо от себе си. политик никога не може да запълни този размер;)

При вестта за влизането на Съединените щати във войната Чърчил открито ликува и с основание. Както по-късно той пояснява: „Съдбата на Хитлер е решена. Съдбата на Мусолини е решена. Колкото до японците, те ще бъдат сринати със земята. Всичко останало е само въпрос на правилното прилагане на смазващ натиск" Подобна увереност през 1942 и първата [...]

The post Пол Кенеди: Дори в края на 1944 г. руснаците губят петима или шестима срещу всеки един германски войник. Правилото на смазващия натиск appeared first on ExtremeCentrePoint.