до момента в който стане безпринципно.
главната редакторка на в-к "дневник" сценарист на "четвъртата власт". 
държавата слята с корпорацията на демокрацията. 
О СТА ВКА!!!! ;)))

Театърът рано се превърна в моя първа и до момента най-голяма любов. Всеки допир със сцената е по своему магически, независимо дали стъпвам на нея, или я поглеждам отстрани с почит. Въпреки любовта ми към високите температури, лятото има и своя недостатък – успява за няколко месеца да ме отдели от него.

Началото на сезона е магическо време – време на очакване и на надежди. Наесен септември избухва в плакатните фойерверки на новия театър. Какво ти предстои не знае никой, но със сигурност ще те срещне с много нови приятели. И част от тях ще остане с теб и след това – героите никога не напускат.

Театърът е многолик. Затова сезон след сезон срещите ни винаги са интересни. Той ме очарова и разочарова, изненадва ме, кара ме да се влюбвам в него отново и отново или да му се сърдя, макар и за кратко. Театърът е моят най-любим приятел, най-голям довереник, най-умел любовник. В прегръдките му съм се смяла и плакала, слушала съм приказки и съм учила мъдрости. Връзката ни е здрава – нещо ме тегли обратно, месец след месец, година след година. Първата ни среща сред дълга раздяла ме изпълва с еуфория и очакване.

В театъра има магия. На сцената хората са по-истински, по-изненадващи и сложни. Реквизитът изведнъж оживява, декорите ти шепнат приказки. Отпускаш се на пухената сюжетна възглавница и отлиташ – далеко… далеко… към други светове. Театърът не свършва със завесата, а продължава да се движи. Послевкусът е по-силен от първата глътка, ехото надвиква мелодията. След добра постановка оставаш в света на театъра поне до края на пътя за вкъщи.

С театъра пораснах и станах себе си. В ролите намираш много по-често себе си, отколкото измислени герои. Като части от пъзел. Често се изненадваш колко добре пасват, но накрая ги приемаш. Театърът се вглежда в теб, накланя глава критично и ти обръща огледалото. Понякога дълго не разбираш какво се опитва да ти каже. След това се усмихваш, кимваш и тръгваш умълчано към дома. Мислиш за това, което ти е показал, приемаш и възприемаш. С една фраза, с едно движение, с един знак, той ти дава урока, който да помниш. Разделяте се с прегръдка. До скоро, до следващата ви среща.

___
снимка: ArchDaily

Постът Новият сезон е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Преди четири дни в АЕЦ „Козлодуй” е гостувал много високопоставен ядрен мафиот. Ето какво официално съобщение пуска отдела за връзки с жертвите на ядрената мафия: