След 18 септември, датата, в която iOS 7 сполетя много мобилни Apple устройства, на някои от моите приятели им се наложи отново да свикнат със своите телефони и таблети. iOS 7 не донесе само нов и по-изчистен интерфейс, но и промени в начина, по който …

Тази седмица тече национална кампания в подкрепа на донорството под патронажа на Изпълнителната агенция по трансплантация, Министерството на здравеопазването и под егидата на Столичната община. Събитията се организират от пациентските организации, застанали зад „БГдонор“ (bgdonor.com) и стават реалност, благодарение на десетките…

Има още →

Евгений Попов

Евгений Попов е едно от големите имена на съвременната руска белетристика. Критиката го нарича «най-веселият анархист на новата руска словесност». Попов е автор на разкази от съветската и постсъветска епоха изпълнени с черен хумор, сатирично аутопсиращи пред читателя абсурдния живот на някогашната една шеста част от земната суша-

Роден е през 1946 г. в Сибир. Дебютира през 70-те години в «Новий мир» по препоръка на Василий Шукшин. Скоро след това е изключен от Съюза на писателите за участие в забранения неофициален алманах «Метеропол». Десетилетия води живот на вътрешен литературен емигрант. Печата на Запад и се намира под непрекъснат контрол на КГБ.

Днес Евгений Попов е секретар на Съюза на московските писатели, пише неуморно и е печатан в руски и чуждестранни издания. Носител е на много литературни награди.

Публикувам този  текст на Евгений Попов от Грани.ру със съкровената надежда, че все някога ще се намери и български интелектуалец, който да опише безмилостно правдиво както унгарските му колеги и участието на българските «коминтерновци» и «интернационалисти» в кървавия болшевишки експеримент на XX век.

Например делата на зловещата фигура “Христофорович”, под което име Надежда Манделщам завинаги запечата в историята на руската литература българския комунист от Пещера Николай Христофорович Шиваров – следовател от НКВД, лично водил разпитите и загробил Клюев, Манделщам и много други нещастници в “Страната на победилия пролетариат”…

М.Р.

---

Неотдавна се проявих в необичайната за мен роля на екскурзовод. Развеждах кмета на Будапеща Габор Демски из нашите литературни и просто исторически места, свързани с двайсетте и трийсетте години.

Познавам Габор Демски отдавна, преди няколко години той дори бе гост у дома ми. Е, показах му, разбира се, и централната сграда на Лубянка, най-високата в Москва, откъдето, според стария анекдот, “можеш да видиш дори Колима”.

Показах му и Дома на крайбрежната, където са живели главните съветски тузове и величия, където ударникът Алексей Стаханов свирел на двора на акордеон, а днес се наслаждават на живота скромните потомци на оцелелите съветски аристократи и т.н. “нови руснаци”.

Бившето общежитие на Коминтерна, хотел “Централная”, чиито комунистически обитатели в по-голямата си част са преселени по затворите в края на 30-те по случай завършването на световната революция и началото на дружбата на Сталин с Хитлер.

Посетихме и клуба «Зуев» на Лесная улица, клуба «Русаков» на Строминка – шедьоври на конструктивизма. Дома-комуна № 1 на Болшая Садовая 10 (музея на Булгаков) и бункера на споменатия Сталин, построен в самото сърце на Черкизовския пазар … Прозорливият вожд започва да си обзавежда този бункер още от 1932 година и даже си прокарва до него подземно метро от Кремъл.

Дядото на Габор Демски, Рудолф заминава за СССР да доизгражда социализма и бащата на бъдещия кмет се ражда в мизерните околности на град Пишпек-Фрунзе-Бишкек, където пришълците измират от глад и непосилна работа. Дядото имал късмет, та успял по чудо да изфиряса от въжделения Съветски Съюз, но много от неговите земляци, прости работяги, така и се затрили в чуждата страна. Впрочем, не избягват съдбата си и пастирите, довели интернационалните ентусиасти. Те  са обвинени в края на своята кариера в шпионаж, вредителство, диверсии и Бог знае още в какво…

Но Господ си знае работата, все пак преди да загинат много от тях хубаво са се потрудили в полза на червените дяволи. Например другарят Бела Кун, който залива с кръв Крим или пламенният оратор другарят Карл Радек, който неуморно призовава пролетариите от всички страни да се присъединят към истинската си родина, Съветския Съюз.

А виж, другарят Мате Залка се разминава със затвора, защото тъкмо през годината на сталинския “голям терор” (1937) го убиват в Испания, където той под името “генерал Лукач” воюва като интербригадист

За онези, които се интересуват, съобщавам в допълнение, че по времето на Гражданската унгарецът “генерал Лукач” шари заедно с отрядите на сибирския бандит-партизанин Шчетинкин из Източен Сибир, а след това става домоуправител на писателската кооперация на Нашчокински переулок. където сред живущите са  Манделштам и Булгаков.

Самият Габор Демски “поема по друг път” и към залеза на унгарската съветска власт е “самиздатчик”, за което го осъждат на 6 месеца. Печата, впрочем, на циклостил “Кучешко сърце ” на същия Михаил Булгаков.

Из Москва кметът Демски и придружаващите го, сред които бе и великият кинорежисьор Миклош Янчо, се придвижваха с автобус и без охрана. Вярно, че пред нас за ускоряване на процеса се движеше милиционерска кола с буркан. Миклош Янчо е на 85 години, но си е съвсем с всичкия. Роден е в 1921 година и е успял дори да прекара известно време у нас като пленник. Бе много трогнат от това, че у нас го помнят и обичат, че на среща в Унгарския културен център, ръководен от Илона Киш, също бивша самиздателка, редактор на унгарското ъндеграунд-списание “Беседло” (в превод – “Свиждане в затвора”) дойдоха нашите велики – Марлен Хуциев и Александър Мита.

Габор Демски е написал една забележителна книга за дядо си и за неговото поколение. Четейки романа му “Източен Едем” аз окончателно се убедих, че революцията и Гражданската война са дело на банда международни разбойници и мръсници и на присъединили се към тях чисти идеалисти. В състава на тази банда влизат, разбира се, и нейните руски участници, макар че Червената Армия, особено в началото след създаването й, практически е армия от наемници.

Порази ме една цифра, приведена в друга книга – в труда на историка Вадим Аристов “Руският свят в Будапеща и Унгария” (Будапеща, 2003 г.), където на 82 страница се казва, че в началото на 1918 година цялата Червена Армия се състои от около 200 000 души, от които към 85 000 са унгарци. А в нея е имало и латвийци, немци, австрийци, китайци. Интернационалът и в Африка си е пак интернационал. А да не забравяме и “прогресивната общественост на Запада”, аплодираща успехите на болшевиките при усвояването на завоюваната страна – от Кремъл та до самата “перестройка”. След което “левичарите” нацупиха устни и заявиха, че ние сме строили неправилно социализма, защото сме варвари.

И каква излиза тя – безчинстват всички заедно, а сега да отговаря за всичко сама Русия…?

Разказват, че покойният Владимир Максимов, главният редактор на най-острото антисъветско списание “Континент”, участвайки на някаква конференция, посветена на поредната годишнина от потушаването на “Пражката пролет” и въвеждането на танковете в Чехословакия, задрямал. Като го смушкали в хълбока и го помолили да се изкаже, Максимов в просъница заявил следното:

- Ами да не бяхте предавали Колчак на комунистите през 1920-та година. Заплатихте с Колчак за безпрепятственото завръщане на вашите войски вкъщи, затова няма  какво да се чудите, че комунистите се добраха и до вас самите.

Ех, колко е печално, господа, че на света няма хармония, а историята никого на нищо не учи!

---

Превод на текста и бележки ©  Милен Радев

Тази седмица тече национална кампания в подкрепа на донорството под патронажа на Изпълнителната агенция по трансплантация, Министерството на здравеопазването и под егидата на Столичната община. Събитията се организират от пациентските организации, застанали зад “БГдонор” (bgdonor.com) и стават реалност, благодарение на десетките доброволци, които дават труда си в подкрепа на каузата. В десетки новинарски сайтове текстове се […]

За тези от вас, които не знаят, Кирил Христов е блогър и пътешественик. Той е решен на всичко да спечели най-добрата работа в света, а именно да го обиколи за период от 1 година. Състезанието е организирано от австралийския щат Куинсланд и бе обявено през …

Веселин Овчаров е със сигурност най-известният, опитен и професионален акро-парапланерист в България, за който работният офис е в небето. През изминалия септември той постигна нов световен рекорд по инфинити тъмблинг в синхрон заедно със сръбския акро-пилот Петар Лонкар. Двамата скочиха от самолет от 4000 метра над Приморско по време на фестивала за екстремни спортове X-Point....

Ексопланетата , която по размери 6 пъти е по голяма от Земята, е покрита с необичайна атмосфера , богата на вода, но водата там е в странна плазмоподобна форма.

Американски астрономи от Института по планетарни изследвания в Аризона и Центъра за космически полети Годдар са съобщили за откриването на Марс на супер-вулкани. По рано е било смятано , че техните кратери са се образували в резултат на падане на астероиди , но задълбочен анализ на направени от орбита снимки е показал , че тези кратери са вулканически калдери . Подробности са публикувани в Nature, а кратко резюме може да се намери в Nature News.

Ако приемем, че юнската вълна на протестите, предизвикана от натрупванията на политическа наглост на първенците, управляващи т.н. преход, затихна в началото на октомври, значи затишието през есента на нашето недоволство, натъкнало се на дебелокожието на тяхното задоволство в бункера на властта, дава възможност за някои обобщения, прогнози и дори-мечти.

На гребена на вълната някак си не беше редно да се надграждат мечти, дори и безобидно утопични от практическа гледна точка. Щеше да изглежда инфантилно и дори меркантилно в светлината на стандартното обвинение към знайни и незнайни сърфисти, популисти и други земноводни специалисти, с каквито гъмжи в нашата политическа фауна.

Това, че костенурката на властта си скри главата, изчака да попремине бурята и оцеля на този етап преди връхлитането на зимния политически студ и пролетния глад за нови идеи, не означава, че ще векува. Самата България, която костенурката носи на заден ход на гърба си, няма толкова живот. Казват го демографите.

В природата най-мощни са инстинктите на оцеляването и тъкмо те пораждат миграцията на милиони твари. Човекът не прави изключение. Само трябва да следваме пътя на миграцията, за да се ориентираме къде е спасението. Ориентирането показва категорично, че не е в Ориента, т.е. не е на Изток. Един вид- посоката говори за западниране.

Защо българите бягат от своя хабитат на Запад и никога на Изток, накъдето се опитва да ни води костенурката? Ако си отговорим на този въпрос достатъчно откровено, без предрасъдъците на идеологията, с която толкова много нашенци са заразени чернобилски, имаме шанса България най-после да признае единодушно очевидната истина: посоката на Запад е не просто правилната, но и единствената, обаче трябва да се следва, а не да пълзим крачка напред и две назад, следвайки самоубийствените завети на болшевишката религия.

Изоставането на българската костенурка в състезанието между европейските народи е толкова очевидно, че да се отрича този факт днес е просто невъзможно.

Кое ни прави толкова „уникални”, че у нас най-трудно, въпреки умерено континенталния климат, който споделяме с бившите си сълагерници от соцлагера в Европа, най-трудно се прихвана демокрацията след като криво-ляво изпълзяхме от блатото на тоталитаризма и пълзим все по-криво и по-ляво?

Твърдението, че зад нашето пълзене наднича историята ни са верни по отношение на веригата, която се опитва да ни задържи в клетката на близкото минало. Тя бе отпусната малко в краткия период, когато руската мечка беше изпосталяла, гладна, нещастна и просеше пред западните банки. Щом обаче заглади косъма с бликналия мед от петродолари, това моментално се отрази на устрема ни да спазваме мъчително постигнатото с национално съгласие усилие да се откъснем от нейната вековна прегръдка.

С възцаряването на Путин, в България рязко започна да укрепва кофражът на мрежата на руското влияние, бетонирано от старите зависимости и безчет нови дружества за дружба, форуми и какви ли не още о(с)ребрявания на гръбнака на руското влияние тук. Неговата цел бе формулирана откровено с метафората на руската дипломация за нашата страна като троянски кон на Москва в Европа. Резкият ръст на тази дейност по бетонирането на петата колона може лесно да бъде видян от една графика на публичната дейност на въпросните структури, поникнали във времето като гъби след напоителен дъжд от рубли.

Ако това е противоестествено за официално декларираната западна ориентация на България,теглена мощно на Изток например от проектите АЕЦ „Белене”и „Южен поток” от една страна и към дъното на Европа чрез увековечаването на едностранната ни зависимост в търговията с бившата ни колонизаторка, какво трябва да се направи срещу мъртвата хватка?

Очевидно е, че петата колона, състояща се от твърдоглави мекотели с многобройни пипала, е политически феномен, особено добре пригоден да паразитира на българска почва. Това е, което ни прави уникални на нашия континент.

Твърдоглавото мекотело вирее на въпросното европейски дъно, храни се мърша ( според израза на Славейков), чувства се тук отлично и практически няма естествени врагове, от които да се страхува у нас. То разчита на своята невидимост и първата задача е да бъде осветено.

Хищникът се наслаждава на своята неуязвимост, но резултатът е, че България е заплашена от изчезване.

Някой трябва да му се противопостави организирано по начин, по който отделни индивиди, подгонени от пипалата му, се опитват да водят индивидуална битка тук, на място, без да мигрират.

Българи, които се самоопределят като националисти, търсят спасение от тенденцията да се запишем в червената книга, в древното минало. Да си българофил обаче днес означава да се обърнеш към бъдещето и да посочиш решението без да се боиш, че ще бъдеш заклеймен като „слуга на Запада”.

Слугите на Изтока съдят по себе си и не могат да си представят хора, свободни от зависимостта на ирационалната любов към чужда държава или осребрения слугинаж към нея. Поради което обичат да товарят опонентите си с ограниченото си разбиране за ценностите на този свят по огледален принцип.

Красивите приказки за единство ( между хищника и неговата храна) нямат нищо общо с демокрацията, която черпи силата си от разделението и противопоставянето на обособени групи от обществото- самата етимология на думата „партия” в многопартийните общества е показателна за това.

Днес тук балансът го няма, освен на хартията, от която са съставени договорите с НАТО и ЕС. Русофилите си разиграват троянския кон, а прозападно настроените българи са пръснати, уязвими, остракирани, стресирани, натирени и едва ли не накарани да се чувстват виновни, че си позволяват понякога да се противопоставят единично на русофилите.

България има нужда от съпротива срещу пагубното русофилство, което ни се представя като безобиден културен феномен под формата на „руски пляски”, но всъщност е нещо много, много повече от това да харесваш нечия чужда култура или дори да се прекланяш сляпо по всичко, свързана с една чужда държава.

Тук русофилството е определящ фактор в политиката и подчинената й икономика. Това се вижда от безумието на всяка цена да се състои АЕЦ „Белене”- нещо като икономическа газова камера за цял един народ, който сам да си я постои, да си я плати, за да се запъти след това към нея под строй под тържествената музика, поръчана от колониалните ни владетели.

Ако ви се струва, че преувеличавам, изчакайте малко и ще видите колко много русофилско злорадство има заровено у нас в една евентуална предстояща победа на Русия над България по делото за АЕЦ „Белене” – нашите русофили с наслада очакват да бъдем осъдени от майчицата им за непослушание.

Русофилството роди феномена на сговора между партиите, които ни управляват в момента. Те би трябвало да живеят на различни политически планети според декларираните си автобиографии. Но амалгамата между БСП, ДПС и Атака е именно обвързаността им с петата колона в държавата, която и днес приковава България на колене чрез монопола си в ядрената енергетика и вноса на основните горива в страната ни.

Това е факт, стърчащ като паметника на съветския узурпатор над София. Той обаче напълно отсъства от публичния разговор в рамките на аморфните приказки за злодейските монополи в България.

Осъзнаването на тези реалности трябва да бъде артикулирано публично и ако това не направят съществуващите политически субекти, би трябвало да възникне нов: Българофили за противопоставяне на организираната проруска ерозия на страната.

Обичайното за демократичния свят разделение на ляво и дясно у нас не е онази конкуренция, която може да реши въпроса с цивилизационната ориентация на България. Тук сме разделени на българи, които искрено искат да бъдем като развитите народи в онази част от света, която ни посочват с бягството си децата ни и на русофили, чиито деца правят същото, но близките им са се запънали на местна почва да пречат с всички сили за истинската промяна, дърпайки назад и на Изток.

Носталгиците с обърнатите представи за прогреса, яхнали костенурката, си имат представителство под какви ли не форми. Тази несправедливост трябва да получи отпор.

Време е по неписания закон за конкуренцията на идеите, валиден в самата природа като принцип, на който се базира оцеляването и съхраняването на разнообразието на видовете, да им бъде противопоставен българофилски проект, обърнат към бъдещето.

Русофилите, разбира се, веднага ще се опитат да представят обичайната си теза, че насреща им са „русофоби”- етикет, който лепят на несъгласните с безрезервната им служба на съветско-руските интереси. Такова нещо като партия или каквато и да било друга структура на русофоби в България никога не е е имало и опитите да се профанизира прозападния избор на българите като „русофобия”, показва само безсилието на еднополюсния свят, в която русофилите живеят за сметка на истинското реформиране, модернизиране и проспериране на страната ни.

Ако някой се бои от руската мечка, която отдавна играе в нашия двор, да си стои в клетката и да чака костенурката да спечели европейската надпревара, в която засега се очертаваме като победители само по темповете на изчезване като народ.

Share on Facebook

Станаха учидващо сладки и лесни. Като един продуктов дизайнер, е голямо предизвикателство  за мен, да измислям  обемни занимавки...

С навлизането на протестите в третия им месец отговорът на въпроса кога ще бъдат изборите изглежда все по-труден. Управляващите удържат властта и героически отричат възможността за скорошни избори, но това, което се вижда е, че нещо се готви. Познати и непознати лица се прегрупират, основават партии, формират коалиции и отново обещават да сменят системата. Общото между тези активности са участвалите в различни управления стари муцуни, последователни в своята непоследователност политически фигури и бързината, с която въпросните играчи се появяват от една конфигурация в друга. Целият този водевил предизвиква всичко друго, но не и усещане за автентична политическа дейност.

“Държавата е наша и гората е наша”

След седмица предстои учредяването на новата партия на бившия земеделски министър Мирослав Найденов и на бившия депутат от ГЕРБ Емил Димитров. Представители на горския сектор публично казваха, че по време на предишното управление нищо при тях не е се случвало без Димитров. Негова е и репликата “Държавата е наша и гората е наша – ще правим каквото си искаме, с вас и без вас!”, произнесена пред недоволни от непрозрачните правила бизнесмени от сектора. Негова е и главната роля в несъстоялата се политическа организация начело с футболната легенда Христо Стоичков, която бе заявена пред няколко хиляди души, докарани с автобуси в най-голямата спортна зала в страната.

Сега тази гарнитура се готви за избори заедно с ВМРО и движение “Модерна България” на Борислав Цеков. Трудно могат да бъдат изброени както коалициите на ВМРО през годините, така и публичните самоличности на Цеков. От царски депутат, отцепник в “Новото време”, през пръв помощник на Меглена Кунева до почитател на “публичния” избор на членове на Висш съдебен съвет и главен прокурор.

Цеков беше на първия ред на протестите срещу назначението на Делян Пеевски, а после започна да обсъжда изборните правила със заместник-председателя на парламента Мая Манолова от БСП, когато повечето утвърдени неправителствени организации отказаха поканата.

“Не гласувайте за нас”

След като активно се включи в кампанията на БСП в полза на АЕЦ “Белене” в началото на годината, ВМРО издигна за водач на листата си във Варна популярния Емил Димитров-Ревизоро, който не влезе в парламента, но се озова като главен секретар в Областната администрация на Плевен в правителството на Пламен Орешарски. Преди това за кратко ВМРО се обвърза с бургаската партия “Средна европейска класа”, която е известна с две неща: че събираше кандидатите си по обява и че малко преди изборите един от нейните кандидати призова “Не гласувайте за нас, ние сме схема”.

Днес “Средната европейска класа” е в нова конфигурация заедно с националистическата партия на телевизия СКАТ и ГОРД на евродепутата Слави Бинев. Последният пукаше балони с лика на Бойко Борисов, когато беше негов конкурент за кметския пост през 2007 година. После отиде в Европейския парламент с бюлетината на “Атака”, която безрезервно подкрепяше ГЕРБ. После заведе рапъра Мишо Шамара в Европейския парламент, за да говорят за “диктатора Борисов”. Сега Бинев е в нов националистически блок, а Шамара организира контрапротестите в подкрепа на правителството.

Българската СИРИЗА

Прегледът на активизиралата се политическа фауна няма да е пълен без медийното острие на Пеевски Николай Бареков. След като в продължение на няколко месеца изучавал програмата на гръцката популистка сензация от миналата година СИРИЗА, днес Бареков основава ново политическо движение и директно поиска властта. Заявката му предизвиква усмивки сред едни и чувства за дежа вю сред други – след като Волен Сидеров успя да влезе от телевизионния екран в парламента, защо и Бареков да не успее.

Общото между всички описани лица и организации е доказаната им висока търпимост към силните на деня, които и да са те. Очевидно сигналът за създаване на шум в системата е даден. На този фон изоставането в организацията на протестиращите и на Реформаторския блок е натрапчиво. Откроилите се лица и групи от първите все още нямат отговор на въпроса биха ли се включили по някакъв начин в предизборния процес. А за вторите Кисинджър би казал, че все още нямат телефонен номер, на който да звъннеш, ако искаш да разбереш каква е позицията им.

Това поставя всички пред следния парадокс: тези, които най-настойчиво искат оставката на правителството и бързо провеждане на нови избори, изостават значително в подготовката си в сравнение с тези, които демонстрират близост със силните на деня и с радост ще се превърнат в патерици на единия или другия крак от днешното статукво.

DW

Когато ден преди кметските избори през 1995 г. вестник “24 часа” публикува фалшивата партийна книжка на кандидата на десницата Стефан Софиянски, това се превърна в събитие: възмущението бе предизвикано от фалшификацията, защото тогава знаехме, че медиите не трябва да лъжат. Затова и “партийната книжка на Софиянски” се превърна в нарицателно за медиите. Близо 20 години по-късно пресата всеки ден публикува “партийни книжки” и нищо не следва.

Привържениците на старите правила в журналистическата професия не приемаме за нормално антиправителствените протести да бъдат наричани “организирани и платени”, когато пред очите на всички правителството си организира и плаща за контрапротести. Не е нормално да не забелязваш как пред очите ти МВР обслужва правителствените мероприятия с усърдие, което не е видно по отношение на другите граждани. Не е нормално да твърдиш, че управляващите политици са получили народна подкрепа, след като пред очите на всички това се случва под строй, под охрана и през оградата.

Първо фактите:

Няколкостотин привърженици на правителството бяха събрани в центъра на София с логистичната подкрепа на БСП и ДПС. Хората сами разказваха как са получили обаждане от “едно момиче, дето е секретарка в бесепето, разби’ш ли”, как имат график кога да се върнат обратно към автобусите, как им раздали лозунги и знамена. Всички видяха как някои от подкрепящите правителството не знаят точно защо са тук, други не знаят кой е премиер и кой е президент, трети издигат лозунги, чиито думи не разбират /например “офшорки”/. Отрядници следяха хората си, напътстваха ги за маршрута, доставяха им минерална вода. Толкова по въпроса за спонтанността.

Що се отнася до независимостта на институциите, следват няколко не по-малко показателни факти: седмица преди мероприятието физическото лице Александър Александров внася в Столичната община заявление за шествие от президенството до парламента. Оставил е мобилен телефон, на който никой не отговаря. Ден преди събитието в МВР се явява един от познатите организатори на традиционния вече контрапротест Петър Витанов и подписва съгласувателно писмо, според което протестът трябва да е само пред президенството, за да няма сблъсък с антиправителствената демонстрация. Формална връзка между Александров и Витанов няма, пълномощно – също. Това не пречи процедурата да е завършена. На следващата сутрин точно силите на реда са тези, които повеждат събралите си хора към Народното събрание, конвоират ги по целия маршрут и накрая изблъскват събралите се противници на правителството, за да освободят място за правилните протестиращи. Някак от само себе си се появява и утвърден от МВР план за паркиране на десетките автобуси, за който Столичната община не е чувала.

Управляващите напускат сградата на Народното събрание и получават подкрепа от контрапротестиращите. Сергей Станишев, Лютви Местан и компания отиват само на едно конкретно място, защото точно там са разположени техните привърженици. Ръкуват се, целуват ги. Телевизиите предават на живо. Нищо в тази среща не бе оставено на случайността – от едната страна бяха допускани само хора от списъците на отрядниците на манифестацията /по думите на председателя на парламента Михаил Миков/, а от другата политиците бяха придружавани от охранителите от НСО. Но и това не беше достатъчно – между обичаните и обичащите имаше железни заграждения. Толкова по въпроса за народната любов.

След тях – и интерпретациите:

Можеш да кажеш, че докараните от автобуси хора са ти изглеждали по-искрени от другите; можеш да кажеш, че ги харесваш повече; можеш да кажеш, че това са истинските представители на българския народ; можеш да коментираш както си искаш събитието, защото правото на изразяване на мнение е основно конституционно право. Но не можеш да разменяш фактите, т.е. да лъжеш.

Подобна пропаганда компрометира честните хора, които са привърженици на правителството или не одобряват искането на протестиращите за бърза оставка и нови избори. Каквито и да са мотивите им, такива хора има и те вероятно никак не са малко. Точно тези хора станаха жертва на управляващите – сега в очите на публиката те изглеждат като удобна за транспортиране жива сила, а не като хора с различно мнение.

Пропагандната война в подкрепа на властта стигна дотам, че подмяната на фактите вече е основно занимание за многото медии на Пеевски и малкото на Сидеров. За огромно съжаление на привържениците на БСП, с бързи крачки натам се е запътил и техният вестник. Клише е, но хората все пак не са толкова прости. Каквото и да пишат вестниците, както и да се монтират телевизионните кадри, очевидното е очевидно. Тази акция по подмяна на реалността се издъни. Очакваме следващия номер.

DW

снимка: Найо Тицин

images from:
yourmothershouldknow.tumblr.com
lowesteastside.com
advancedstyle.blogspot.com

Оставка преди събора на БСП на Бузлуджа няма да има. Никой ли още не го е казал това? Наивно е да се очаква, че правителството ще предприеме такъв акт при положение, че лидерът на БСП Сергей Станишев говори от името на премиера Пламен Орешарски. Преди Бузлуджа за Станишев оставката на кабинета е немислима.

Говори се, че в самото БСП има гласове за оставка. Депутати социалисти и даже евродепутат от левицата предлагат да се посочи дата за предсрочни парламентарни избори през пролетта, догодина. Според тях това щяло да успокои протестиращите и да ги прибере от улиците и площадите. През това време управляващите можело да работят по ясна програма ден за ден и да изпълнят онези ангажименти, които поддръжниците им очакват от тях.

Става дума за така широко прокламирания социален пакет, който с по 5 лв. на месец ще подобри „качеството на живот” на българите.
Със зъби и нокти се брани и милиардния заем, заради който се актуализира бюджета. Както се разбра от публичното говорене на министър-председателя и на финансовия министър, тези пари били за буфер, нямало да се похарчат до края на годината и с тях щели да се платят задълженията към бизнеса, без да е ясно към кой бизнес и по какви правила.
Освен това в някаква схема се припомня и един емитиран дълг от 800 милиона лв. за плащания към земеделските производители, но както се обясняваше за тези пари още през февруари, те трябвало да дойдат от Брюксел като плащания по усвоени средства чрез оперативните програми. Кой обаче да ти каже истината. И понеже истината не я казват, а и да я кажат вече никой не вярва, ето за това се иска оставка.

Протестът по жълтите павета в София се ползва с много симпатии, но върху него тегнат и антипатии. Независимо от старанието на повечето отговорни медии да пресъздават събитията обективно, не са малко поддръжниците на оглавяваното от Пламен Орешарски правителство. Хората, които не знаят какво точно е Фейсбук и не могат да станат съпричастни на случващото тук и сега гражданско обединение, непосредствено и от сърце, вярват, че протестиращите са вандали и терористи.

Само че как да повярваш, че полицаи не са посягали на протестиращи като си го видял с очите си или красноречиво заснето на видео.

Аргументите за оставка от назначението на Пеевски през кадровите находки на различни нива, скрепени със задкулисни зависимости и зависимостта от гласа на доказано неуравновесен партиен лидер до милиардния нов заем без видима причина и друг от още 3 милиарда за „южен поток” от Русия може да не стигат.

Но от нощта след 40-тия ден на протести се натрупаха списък с нови мотиви за непригодността на управляващите. Някой измисли комисиите за дискусия за актуализиране на бюджета да се съберат в парламента в късния следобед. Някой не предвиди, че тези комисии ще свършат работата си към 19 часа, когато започват протестите. По някаква причина министри и депутати останаха да се мотаят из парламента и след това. След като се оказаха блокирани, някой реши „обичаните” от народа народни представители да си тръгнат с бял автобус през най-гъстата маса от протестиращи точно в 22 часа, когато започват новините на повечето телевизии. Някой каза на тежко оборудваните полицаи за тази цел да премахнат загражденията. Хората не влязоха в охраняваната зона, но някой беше разпоредил на жандармерията да ги изблъска и макар това да се видя добре по телевизорите, после се обясни, че хората сами се блъскали в полицаите. За всичко това също се носи отговорност и се подава оставка, та ако ще и след Бузлуджа заради едната чест на Станишев, който не искаше власт и не искаше да е премиер, но явно е искал да е шев и на премиера.

Готвени промени в Закона за вероизповеданията се препънаха. На фона на протести и политическа криза шепа народни представители се разбързаха да уредят въпроси, които са стояли с години не отговорени. По много причини. Зад доброто намерение се скри и плиткоумие. Това не попречи на Църквата да приветства намерението.
Правото на собственост върху манастири, храмове и молитвени домове, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени, може да принадлежи на Българската православна църква – Българска Патриаршия, на регистрираните вероизповедания и съответно на техните местни
поделения. Правото на собственост върху тези обекти не може да бъде придобивано по давност от други субекти, извън посочените в изречение първо.” Този текст от Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, внесен от група народни представители от трите парламентарни групи в парламента, се прие нееднозначно от обществото и тръгнаха коментари от чули и недочули. Затова и цитирам точно текстът, както е написан в законопроекта. В Изявление на Светия синод по този повод вече беше поставен въпросът: „А кому принадлежат храмовете и манастирите, в които всекидневно ние, Божиите съработници, отправяме молитва към Бога за доброто на боголюбивия ни народ?”
Казват, че целта на проекта е да се уреди собствеността на катедралния храм "Св. Александър Невски". Тъй като храмът не е споменат изрично обаче, се оказва, че нормата би върнала всички имоти на църквата, мюфтийството и еврейската общност, независимо от тяхното предназначение сега.
Тогава от БСП и особено от „Атака” поискаха уточнение. Хората на Волен Сидеров предложиха да има забранителен списък за религиозни имоти, които са паметници на културата. Мая Манолова от БСП уточни, че нормата ще се отнася само за действащи храмове.
И тъкмо в това е разликата дали става дума за имоти или за Божии домове, в които постоянно звучи молитва.
Някой попита дали на Църквата ще се дадат и частно построените параклиси. А защо да не й се дадат да ги стопанисва като са направени за слава на Бога, а не за индулгенция на ктитора.
Тези дни в Перник се заговори за възстановяване на древна базилика. Има идея да се направи и параклис на място с много ПТП-та. Мине, не мине и някой се сети, че в града трябва да има голяма черква. Хайде, холан, да напълним храмовете с народ, да ни станат тесни, да се чудят къде да служат голям брой свещеници и още повече монаси, пък тогава да се караме за имота на Църквата.

Правителството се разбърза на извънредно заседание да приеме решение за актуализацията на бюджета и взимането на 1 млрд. лева заем. Сериозна икономическа обосновка няма. Шепа хора са решили да вкарат държавата в дълг с още 1 милиард. Според собствените им сметки това е почти два пъти повече от нужното. Ако за социалните мерки парите ги има в непроменената рамка, и това са само пари за бизнеса, по какви правила ще се раздават, знае ли някой?

40 дни десетки хиляди хора излизат по улиците и правителството се прави, че не съществуват. Не подавали оставка, защото в тяхна подкрепа имало 200 000 подписа. Но неподаването на оставка и непоемането на политическа отговорност сега дават картбланш на следващите управляващи да правят още по-отвратителни неща, а това е недопустимо.

Не минава ден, без това управление, което ръководи оглавяваното от Пламен Орешарски правителство, да не сътворява гаф както в кадровата си политика, така и в управленските решения. Примерите са много. Днес е актуализацията на бюджета, вчера беше намерението за продажба на пенсионен фонд „Доверие”, който държи 30 % от пенсионните вноски в размер над 1,8 млрд. лева и засяга 1,3 млн. български граждани, но публичните обяснения тънат в мъгла.

Управляващото мнозинство не може да се прави, че въпросите, на които не е даден отговор, не съществуват или не го засягат.

Пари може да се заемат, има и кредити на доверие, но когато лимитът е изчерпан, процесите са необратими.
Докато сме роби на греха, сме свободни от правдата, но ако се освободим от греха, ще станем роби на правдата (по посланието на св. Ап. Павел до римляните). Толкова ли е трудно да се разбере, че имаме свободата да изискваме да не ни лъжат и обират ежедневно и тези, които са го проумели просто упражняват тази своя свобода. Ако нещо са постигнали 40-дневните протести в София, то е това, че който и да е във властта трябва да знае – повече така не може.

Премиерът Орешарски пита „Ако подам оставка какво да обясня на тези 200 000 души, които ме подкрепят? Ето това да им каже – че повече така не може…. Като има доверие, ще има и пари.

Чорба от девет овена е рекорда на курбана за Илинден в Бобошево. Благословено ястие на празника на свети пророк Илия се раздава всяка година край средновековната църква, посветена на светията, под местността Бялата пръст. За храма се грижи 70-годишната леля Николина и нейното семейство. Обикновено черковният двор се изпълва с народ.

Приготовленията за курбана това лято започнаха преди повече от седмица. Почистен е двора. Потегнати са специално направените огнища за чорбата от овче с много зарзават.

Храмът е построен през 1678 г. Стенописите от добре запазени. Медальоните по свода и горната част на стените са от 17 век, а другите фрески са от края на 19 век. Иконостасът е с нови икони, старите са прибрани в градския музей.


За поклонение е изложена само една наивистична икона на св. Петка и св. Неделя, случайно намерена в олтара, защото е изписана върху медна ламарина и била смачкана.

На поклонниците леля Николинка, която държи ключа и охотно посреща гости, показва и основния камък на храма. От него гръцки богослов чул гласове на безплътните сили от Небето и усетил голяма сила.
В Бобошево се правят 17 курбана на различни църковни празници през годината. В града и околностите има една ранно средновековна църква, две от късното Средновековие, голям възрожденски храм, два манастира и седем новопостроени параклиса, посветени на различни светии. За всяка от местностите, където се намират светите места има легенди, посветени на св. Йоан Рилски, роден в близкото село Скрино.

Държавната субсидия, която партиите получават за всяко спечелено депутатско място вече ще остава в касите на партийните централи, а няма да следва народния представител при митарстването му от група в група. Не че има опасност това да стане в този парламент, но за всеки случай нормата беше приета от народните представители в 42-то Народно събрание. Всеки изкушен от парламентарните новини, пък и други хора вероятно си спомнят как в предишния парламент депутати напускаха масово партиите си и прехвърляха субсидиите си на ГЕРБ. Това се сочеше като метод за купуване на народни представители, които получаваха като награда обратно част от прехвърлените субсидии. Имаше такъв и от Перник.

С приетите вчера поправки в Закона за политическите партии депутатите отхвърлиха на второ четене предложението на „Атака“ да отпаднат субсидиите за извънпарламентарните партии. Мотивът беше, че така ще се спестят държавни пари, но всъщност с такова решение управляващите партии просто щяха да бетонират статуквото на настоящия парламент и да го пренесат в следващия, като пресекат всяка възможност за истинска демократична алтернатива на партийния картел. Спестяването на държавни пари от субсидиране на партиите се отложи. Можело да стани с приемането на държавния бюджет за 2014зта.

Остава наложително и в Закона за политическите партии да залегнат много по-стриктни контролни механизми, които да не позволяват безотчетно харчене на субсидиите за цели далеч от политиката или в ущърб на демокрацията, каквито са практиките на купуване на гласове.

Снимка на мотриси, които са на едва възраст и са от една и съща серия. Когато държавата си е на мястото и не служи на интереси, например на тези на автобусната мафия, се вижда резултатът…

СРАМ!

Откакто влезе в сила новия график за движение на влаковете всеки ден излизат наяве глупавите връзки и маршрути сътворени след цяла година мислене от реформираното БДЖ. Но нека сега да обърнем внимание на един друг феномен, който процъфтява в последните години в сектора. От следната връзка към новините на БНТ можем да видим как една […]

Всички заедно да свалим Данчо Лазаров от поста му!    

В последните 1-2 години БДЖ изпитва сериозен недостиг на вагони и локомотиви. Това е и удобната причина от 2-ри април да се отменят още влакове. Подбалканската линия отново ще може да се похвали със 7-часов период от деня, в който няма да се движат влакове. Населението не протестира, явно е доволно След като през последните […]

Отново се повишиха цените на горивата и се започна с голямото мрънкане срещу Лукойл, срещу картели и тем подобни. Типично по български намерихме виновен и както винаги в нас няма никаква вина и те само ни използвали. Тъй като през миналата година 5 месеца живях в Швейцария ще ви опиша защо те не мрънкат за […]

В сайта на bTV е качен материал на зрител, който е заснел ученически автобус преминаващ през жп прелез при спунати бариери. Видеото можете да видите тук и сами да си направите изводите…

Днешните управляващи всеки ден ни лъжат, че всичките мерки(т. нар. реформа), които се взимат в жп транспорта, целят неговото оздравяване. Отмениха 1/4 от влаковете в България и чрез услужливите медии се опитват да убедят хората, че друг път нямало… От 1ви декември вече влязоха в сила нови цени на билетите за влаковете със задължителна резервация(бившите […]

Докато послушните общини с мълчанието си подкрепят премахването на близо 150 влака, някои други вече активно простират. Вече втори ден жители на Банско обявяват гражданско неподчинение, като застават на жп линията. Към гражданското неподчинение са се присъединили и цели общини, и кметове им, като например кметът на община Разлог е помолил синдикатите за помощ и […]

Нека да поставим началото с това писмо: ДО КМЕТОВЕТЕ НА: Община Златица Община Пирдоп Община Карлово Община Казанлък Община Твърдица Община Сливен Община Стралджа Община Карнобат Община Сунгурларе Община Дългопол Община Белослав Община Варна ОТВОРЕНО ПИСМО Уважаеми дами и господа, Изпращам Ви това писмо във връзка с предстоящото отменяне на влакове 3636 (София – Карлово […]

082-101

082. Забелязахме, че на български името на фирмата ни е с 25% по-дълго от това на английски и визуално тежи повече. Ако може да компенсирате тази разлика в бъдещите дизайни.


084. Мислехме си, че ще преосмислите цената на дизайна – все пак е криза навсякъде…

Сълзи от звездите за Доминик Милър в Пловдив
"Като хванах китарата, подпечатах билет за неизвестна дестинация. Не знам къде ще ме отведе това пътешествие, нито кога ще стигна" - каза пред студенти от академията преди два дни великолепният китарист Доминик Милър. За щастие, този път мина през Пловдив и го доведе до амфитеатъра. Доминик стъпваше по една странна лунна пътека, образувала се от мократа дървена сцена и осветлението на Античния. Гледката съвършено визуализира начина, по който се чувстваха близо 500-те богопомазани пловдивчани, които не се уплашиха от дъжда и майския хлад, а Милър им се отплати.



Китаристът на Стинг излезе на сцената със семплите си дрехи, с които три дни тръмбова из Пловдив- дънки, сива тениска, а над нея изчистен пуловер. Дойде пеш от хотел Одеон, където бе отседнал, въпреки, че запалена го чакаше гигантската 7-метрова лимузина на спонсора Туборг. Качи се на Античния с вечната си китара на гръб, която се е превърнала в естествена част от тялото му. С него пеш вървяха и другите три музикални диаманта- пианистът на Level 42 Майк Линдъп, белгийският басист Николас Фижман и мароканското чудо на перкусиите Рани Криджа. Без никакви ефекти и ненужни лиготии четиримата излязоха на сцената. И я запълниха така, сякаш на нея имаше цял филхармоничен оркестър. Беше странно и божествено, тъй като присъствието на музикантите се усещаше дори във вековния камък и трептенията на локвичките по дървената естрада. Милър вадеше най-чистото и красиво от малката си акустична китара, която дори не висеше през тялото му - през цялото време той я държеше в ръцете си. Прав изсвири емблематичното парче на Стинг, което той е музицирал- „Shape of my heart”, както и лиричните мелодии от новия си албум. Сменяше джаз с префинен рок, вкарваше етно елементи. Правеше всичко, каквото си поиска, без да импровизира излишно. Това място е невероятно, за нас е привилегия да сме тук, каза Милър в едно от малкото си обръщения към публиката. Това се случи, когато Доминик извади за няколко парчета електрическата си китара и показа рок зъби. Разходи се из целия си нов албум, а за кеф на меломаните около сцената извади няколко хита на Стинг, в които звучи неговата жица.


Беше странна нощ с този дъжд, вие я направихте фантастична, каза след незнайно как изнизалите се 90 минути Доминик Милър. И дори направи плах опит да се скрие от сцената, само за да чуе крясъците на публиката. Излезе за два мокри биса, а шоуто завърши с невероятната мелодия от песента на Стинг „Tears from the stars“. Днес не валя дъжд, а падаха сълзи от небето, бе посланието на супер музикантите. Няма думи как да опишеш красотата, отговори им публиката.



http://www.podtepeto.com/

Костас Монтис

Не ми почуквай. Знам.

И така, представете си 2018 г. Обикновено софийско жилище.

- Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.

- Така ли? Коя книга?

- Ами, на тоя… Вазов. “Под игото”.

- Че защо ще я купуваш? Имаме я.

- Супер! В кой файл е?

- Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.

- Пфу! Та тя е на хартия!

- И какво от това? На твоята възраст четох от нея.

- На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!

- Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…

- Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!

- Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?

- Да смъкна безплатно книга?!

- Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.

- Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?

- Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?

- На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?

- А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.

- Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?

- Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…

- Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.

- Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…

- Платих я. Thanks.

- Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.

- Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.

Екранът пъстрееше от мигащи обяви: “Дърводелски услуги – Марко и син”. “Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!”. “Рекламна служба `Метоха` – моментална известност навсякъде!”. “Кредити изгодно, ниски лихви”. “RADA-LESSONS.COM – всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!”…

- А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?

- Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.

- Това пък от кой зор?!

- Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща – как я виждаш тая…

- Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?

- Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.

- Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…

- Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…

… След 2 часа:

- Уфф. Привърших я най-сетне.

- Какво? За два часа си изчел “Под игото”?

- Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.

- Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?

- Кой?!

- Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…

- Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…

- Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!

- Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…

-------
Това е пост от 2006. Днес все по-актуално звучи.
До 2018 дано вече не е реалност (съвсем!)
http://www.gatchev.info/blog/?p=294

Бях я позабравила тази песен...
Красота за душата!!!

Велика комбинация!!!

The Mall Of Malashevci

http://bitaka.tumblr.com/ или

http://behance.net/variysky

"Ловецът на хвърчила" от Халед Хосейни

Интервю с Иван Кръстев, политолог

Преди 10 години формулирахте различията между поколенията БДС (Български държавен стандарт) и поколението Фонетик - първото използва клавиатурата на компютъра със стандарта на пишещата машина, второто пише на български с латиница. Но през тези десет години се появи ново поколение, какво прави то?

Мисленето в поколения е опасно, то е знак или за остаряване, или за идващ взрив. Защото това, което свързва хората в поколения, не е годината на раждане, а колективен опит. Войните и революциите раждат поколения, но дали технологичните революции раждат поколения?

Поколение БДС - нашето поколение, тези, родени между 1960-а и 1970-а, е поколението на границата. Ние помним кога за пръв път сме пресекли държавната граница, ние обичаме да разказваме живота си като пресичане на граници - социални, морални, психологически. За нас 1989-а е година граница. Ние сме живели достатъчно дълго преди промяната, за да мислим "преди" и "сега" като два различни свята, да правим непрестанни сравнения между тях. Поколението Фонетик е първото, което загуби усещането за граница, то заживя направо в света. И това не е защото младите днес много пътуват, в действителност голяма част от младите продължават да живеят на мястото, където са се родили, а защото пътуването вече не е пресичане на граница, а просто преместване. Новото поколение, за което ме питате, не пише на компютъра, то живее в него. Това е поколение родено не от революция в света на политиката, а от революция в света на технологията. Това поколение аз ще нарека поколението Е. Е като Exit, като изход, но и Е като Еnter, преминаване на нов ред.

Нека започнем с поколението БДС.

Поколението БДС е поколение на читатели. Ние разказваме живота си, общуването ни е размяна на разкази. Дори снимките, които правим, мислено ги подреждаме в албуми. Обичаме или мразим училището си, казармата, университета, в който сме учили. Първата характеристика на поколението Е е, че то е визуално и виртуално. То слуша музика, разменя си картинки, но вече не си разказва истории. То е първото, което изцяло мисли и общува чрез образи и звуци. Поколението Е, нито обича, нито мрази училището си, тези, които днес са на 20 години, много често не помнят училището, в което са учили до вчера, защото там нищо не се случва. За тях виртуалната реалност е реалната реалност. Нещата се случват във виртуалното пространство - там намираш приятелите си, идентичността си или по-точно там я сменяш непрекъснато. В предните поколения другите ти дават и твоето име и твоя прякор, в поколението Е ти избираш как да се наречеш и как да се измислиш. Дори семейството ти се случва във виртуалното пространство, защото много от новите млади са отгледани от скайп майки. Езикът започва да губи значение за това поколение. Те говорят на някакъв песенен английски и на някакъв осакатен български. Те дори не говорят в изречения. Това е поколение, което обича препинателните знаци, емотикони и не обича сложните изречения.

Това означава, че са неграмотни на няколко езика.

Те са грамотни на езика, на който се разбират. Те не са по-добри или по-лоши, те са различни. Това е поколение, което споделя главно емоции, то не споделя мисли. В едно свое изследване на новите млади Ивайло Дичев отбелязва, че те не планират живота си, те сърфират по него. На тях нещата им се случват. Те не се съпротивляват на света на възрастните, а най-често просто изпитват погнуса към този свят по същия начин, по който вегетарианецът изпитва погнуса към месото.

Другата характеристика на поколението Е е , че то няма отношение към историята. Това е поколение, в което ти непрекъснато общуваш с връстниците си и нямаш време да говориш с мъртвите. Днес е толкова тъжно да си възрастен човек, не просто защото парите са малко, а защото децата никога нямат време и любопитство да слушат твоята история. Това е поколение, в което историята я няма, нито семейната, нито националната. Това, което ги свързва с миналото, е Гугъл търсачката. Във въображението на това поколение географията е по-важна от историята.

Но родителите на тези младежи имат родовова памет и сигурно им е предавала по някакъв начин.

Ако вярваме на социологическите проучвания, това най-младо поколение декларира привързаност към България и българското. То се гордее с родното, но рядко го познава. В изследването на новите млади, което вече цитирах, се твърди, че делението националисти - почвеници определя противопоставянето в рамките на това поколение. Но това не е български феномен. В Европа като цяло поколението на хора между 16 и 22 години най-яростно отхвърля чуждото и чужденците. Това поколение не се бунтува срещу родителите си, то не ги забелязва. То няма никакъв интерес към стари неща – стари филми, стари книги... това е поколение, което е изцяло в новото, тук то е подчертано изнесено напред.

Как се вписва поколението Е в обществото?

За поколението Е потреблението е това, което е войната за военните поколения - формиращ опит. Това е поколение, което израства в моловете. За тях потреблението е връзката им със света и тяхното разбиране за политика е пряко свързано с опита им на потребители. Преди четири десетилетия икономистът Албърт Хършман очерта два основни начина, по които човек реагира на неудовлетворението си и търси промяна. Едната реакция, която той нарича глас, кара човек да промени света, който не му харесва, другата, която той нарича exit - изход, го кара да избяга от този свят. Гражданинът, както го описват учебниците по политология, избира "гласа" - той гласува, за да промени правителството, или с гласа си иска да промени начина, по който мобилните оператори надписват сметките, или пише възмутени писма, или съди държавата... Но това, което за мен определя новото поколение като поколение Е, е, че за новите млади естествената реакция не е желанието да промениш света, а да потърсиш друг свят. Младите не се развеждат, те се разделят, те не искат да свалят правителството, а да забравят за него. От гледна точка на това поколението Exit няма търпение да промени нищо. То непрекъснато сменя, избира, търси друг свят и затова не се застоява в този. На него революцията може да му се случи, но не повече от това.

Как се е получила тази асоциалност?

Не мисля, че става дума за асоциалност, а за друга социалност. Това е първото поколение, което изцяло е формирано от потреблението като начин на съществуване. Потреблението позволява на младите да усетят и правата, и силата си. То ги държи заедно, но в същото време прави колективните утопии демоде. В много отношения това ново поколение е по-малко комерсиално от предишните, то е способно на изключителен идеализъм и на изключителен цинизъм, но дори когато се борят с потреблението, представителите на поколението Е мислят и действат като потребители. И това тези дни може да бъде видяно на улиците на Лондон, където революцията неусетно приема формата на колективно пазаруване с отменено плащане. "Пробвай, преди да вземеш" е един от лозунгите на протеста.

Може би социалното за това поколение е, че то много бързо се организира за някакви акции?

Днес в рамките на часове огромни групи хора могат да се съберат на площадите на нашите градове. Те могат да се съберат там, защото са гневни или защото им е скучно, и най-важното е, че властта не се интересува защо се събират, а просто се страхува от възможността да се съберат толкова бързо. Но новите протестни движения се разпадат така лесно, както са се появили. Протестиращите нямат никаква трайна връзка. Част от тези хора са много интелигентни, граждански активни хора, пука им за неща, на които на други не им пука, като почнеш от природа, минеш през здравословен начин на живот и т.н. Но всичко това продължава в рамките на 3 до 5 минути.

Къде е отношението към държавата за това поколение?

То не знае за нейното съществуване. Това поколение е първото, което не живее в държавата, а в своите виртуални и невиртуални общности. Новите млади са спонтанни либератарианци. Новият свят, който описвам, е създаден от две сили - пазара и интернет, общото между тях е, че те овластяват човек да следва собствените си предпочитания, но в същото време заплашват обществото такова, каквото го познаваме. Ако позволиш на човек да прави каквото иска, той ще се вижда с хора, които приличат на него, които обичат музиката, която той обича, и които се вбесяват от нещата, от които той се вбесява. Това не можеше да се случи преди, защото държавата непрестанно смесва хората, тя иска да създаде общност и затова не обича създадените не от нея общности. Например в казармата попадаш в среда, в която не можеш да си представиш, че ще попаднеш. Изведнъж до теб е човек, който никога не си е мил зъбите, и ако не си бил войник, ти никога няма да знаеш, че съществуват такива хора. Сега ти можеш да избегнеш почти всички, които не харесваш. И постепенно младите започват да живеят в едни стерилен свят, много уютен, много защитен свят, но и много уязвим. Обществата са победили обществото. Това е първото поколение, което живее в ситуация на разпаднало се публично пространство. Но това поколение не знае нищо за държавата и защото държавата не прави нищо за това поколение. Ако погледнете Западна Европа, ще видите, че това е поколение, което най-вероятно ще живее по-бедно и по-трудно от поколението на родителите си.

Интересно е какво искат да постигнат?

В рамките на това поколение има повече различни амбиции и идеи за успех, отколкото в предните поколения именно, защото общото пространство е изчезнало. Днес няма признат модел за успех. В този свят мирно съвместно съществуват и тези, които искат да покорят Уолстрийт, и тези, които искат да го разрушат, и тези, които не знаят какво е Уолстрийт. Или с други думи, това, което прави това поколение, не е някаква обща политическа платформа.

Ако през 1968 г. студентите протестираха, защото не искат да живеят като родителите си, това поколение е гневно, защото вече не може да живее като родителите си. Не защото иска да промени света на родителите си. В този смисъл това е поколение на изчезващото благополучие.

Но ако погледнем форумите в интернет, ще видим една изключителна агресия в представителите на това поколение. Защо?

Това поколение е по детински жестоко, защото това е първото поколение, което е получило правото да бъде анонимно в своята агресия. Във виртуалното пространство за разлика от махалата, в която е израстало поколението на родителите им, ти можеш да удариш, без да се страхуваш, че ще те ударят. Един от новите феномени, които набира сила в много страни, е агресия чрез подмяна - някой създава дубликат на твоята фейсбук страница и се опитва да те скара с най-добрите ти приятели. Или с други думи, публичното пространство е заменено от партизанско пространство, в което нищо не е това, за което се представя. Не случайно в книгите и филмите, които поколението Е обича, е пълно с вампири.

А разбираме ли това поколение?

Не. И това е нормално, ние сме формирани от различен опит. Ние затова обичаме да говорим за поколения, за да се успокоим, че не разбираме. Когато преди няколко месеца неизвестни представители на поколението Е покриха паметника на Съветската армия с изображения на герои от американската масова култура, нашето поколение побърза да се възмути (едната част) и да се възхити (другата част), но и за едните, и другите изрисуването на паметника на Съветската армия не може да е нищо друго освен жест по отношение на Съветската армия. Ние дори не можем да допуснем, че някои може да рисува по този паметник и това да не са изказвания за комунизма. А в действителност това поколение родено след смъртта на СССР, може дори не знаят за неговото съществуване и този паметник е просто нещо голямо и грозно, паметник на неумиращия конформизъм.

Какво очаква поколението Е?

Този въпрос ми напомня за вица за двете гадателки, които се срещат и едната казва на другата: "Ти си добре, аз как съм." Голямата промяна, която навярно ще се случи в рамките на това поколение, е, че изведнъж младите ще загубят политическата и символическата си власт. През последните сто години всички се интересуваха какво мислят младите, какво купуват младите, какво искат младите, но светът, който идва е свят, в който не младите, а много старите ще имат значение, първо, защото ще са много, второ, защото ще са по-богати и, трето, защото не младите, а старите са бъдещето, поне когато става дума за Европа.

Какво значи бъдещето принадлежи на старите?

Ако вярваме на демографите през 2050 година, около 30 процента от жителите на стария континент ще са стари или по-точно на възраст над 60 години. В Европа ще живеят много хора, които ще са на възраст над 80 години. Представете си тази картина и ще се съгласите, че посивяването на Европа радикално ще промени и това как пазарът и това как политиката оценява различните поколения. Ако в края на 20 век, големият проблем на Европа е недостига на места в детските градини, то в идващите десетилетия големия въпрос ще е как да се грижи за възрастните хора. Днес "бабата" е една от малкото работещи институции в България, но утре, ще ни са нужни "баби", които да се грижат за бабите и дядовците. Демографската промяна, която описвам ще се отрази на всичко-на страховете ни, на надеждите ни, на това което предлага пазарът. Но остаряването на обществата в Европа ще промени не просто пенсионната възраст, но и самата ни идея за бъдеще. Ако през 20 век представата ни за стар човек е някой, който непрекъснато си спомня, какво е правил като млад, през този век, да бъдеш млад в голяма степен ще значи да мислиш непрекъснато за това, как ще живееш, когато остарееш. Или ако говорим за поколения, навярно вече е време да мислим не само за новите млади, но и за новите стари.
 
Капитал / интервюто взе Йово Николов / снимка Цветелина Белутова
http://www.capital.bg/light/lica/2011/09/15/1156885_pokolenieto_e/

:)) Хареса ми този анонс.
Да вземем да идем до там...

Нищо подобно фест 2011
...е музикален фест на открито, който се случва в град Стрелча.

Стрелча се намира през две преки от Пловдив, на две бири разстояние от София и вляво от пътя за морето.

Запазете си последната събота на август (27-ми) и елате при нас!

На стадиона сме!

Входът е свободен!!!

Спането също – носете си палатки и чували!!!

Стрелча не е пре(д)взета. Слуша от джаз до пънк. Полицаите тук пишат поезия, а светулките са по-големи от звездите!

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
...
Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам:

Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.

До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.

Последно - проветрих и стана прекрасно!

А беше толкова задушно и тясно...

Кристина Филипова

---

Стоят в една баня трима мъже – журналист, директор на пивоварна и земеделски производител. И на тримата им е до коленете – на журналиста езика, на директора корема, на земеделеца ръцете.

Да пием за онези мъже, които имат по-интересни неща до коленете.
---

Животът се състои от труд и удоволствия. Най-висша форма на труд е науката. Най-висше удоволствие - жената. Човек се старае да разпределя времето си между двете. Всяка от тях обаче изисква цялото време. Тогава? Да пием за онези, които знаят как да го правят.
---

Един източен мъдрец някога казал: "Пази се от козела отпред, от коня отзад и от жената отгоре."
Да пием за личния суверенитет!
---

Много се чудех как да ви кажа два грузински тоста на руски език. Знаете, че 50% от стойността на тези тостове е в разваления руски, на който грузинците говорят, или по-точно в специфичния им акцент. Затова ще ви ги предам на български и само там, където е невъзможен превод - на руски. Тоствете са от социалистическо време, и тъкмо поради това са много симпатични.

Живял някога един цар. Имал той прекрасна дъщеря. Веднъж, както се къпела в реката си изпуснала пръстена във водата. Тук пръстен, там пръстен - няма го. Посърнала тя и баща й издал заповед - който намери пръстена на дъщеря ми, ще я вземе за жена и ще получи в добавка половината царство. Ако не успее - ще му бъде отрязана главата. Дошъл един юнак. Левент и половина. Красавец и три четвърти. Скочил в реката. Търсил, търсил, не намерил пръстена. Отрязали му главата. (Тук се спира за кратък разбор на международната обстановка и най-вече да се отпие по глътка, след което се продължава) Дошъл втори. Още по-левент, още по-хубавец. Скочил във реката. Търсил, търсил, нищо не намерил. Отрязали му главата. (Пак почивка) Тогава дошъл трети. Несравним. Скочил във водата... Нищо не намерил. Отрязали му главата. (Почивка. Изобщо с почивките се продължава докато се вдигне достатъчно кръвното на компанията) И тогава дошъл... Отрязали му главата. (Тук вече нама почивка) И тогава... И тогава дошла съветската власт. Да пием за съветската власт, която прекрати всичките тези безобразия!

---
Имало едно време един момък. Левент и половина, красавец и... знаете колко. Само дето бил много беден. Дошло време да се жени, а той няма овен (баран - нали пусто там трябва да занесе овена като дар, че без него няма да му дадат момата). Посърнал той. Какво да прави? Отишъл при съседа си и му се примолил: Съседе, помогни, моля те. Услужи ми с един баран. Искам да се оженя, а нямам нито един. Съседът - мъдър и добър човек се почесал по кратуната, па рекал: Слушай сега, баран не мога да ти дам, щото нямам, обаче мога да ти дам един съвет. Ще отидеш при Мимино. Познаваш ли го Мимино? От съседното село? А така. Той има. Отиди при него и му кажи, че аз те пращам. Ще ти даде. Отива нашия при Мимино от съседното село и: Мимино, скъпи, праща ме моя съсед да ми услужиш с един баран. Ще се женя, а аз нямам. Почесал се Мимино по кратуната па рекъл: Абе аз баран не мога да ти дам щото нямам. Ама ще ти дам един съвет. Отиди при Гуладзе от съседното село. Той ми е пръв приятел. Ще ти даде, той има. Отива нашия при Гуладзе и почва всичко отначало... (Гуладзе естествено няма баран, но му дава един съвет - да иде при Мингеля. Мингеля му дава съвет да иде при Дунашвили... и така докато отново кръвното на компанията е качено на нужното ниво) ... Отишъл тогава нашия момък при... А той се погладил по брадата, почесал по главата, па рекъл: Не мога да ти дам баран. Нямам. Но мога да ти дам един съвет... Не издържал нашия и се развикал: -Не хочу я советов! Мне баран нужен. Тiь понимаеш? БАРАН! -Что тiь говориш молодой человек? - отговаря стареца - Тiь слiьшиш себе? Мiь страна советов дорогой мой, не страна баранов!
Да пием за мъдреците, от чиито съвети понякога се нуждаем.
---

Спросили у англичанина, у француза и у грузина, что висит у них ниже пояса? Англичанин ответил: "Ниже пояса у меня висит, то чем я горжусь".
Француз ответил: "Ниже пояса висит, то чем я горжусь и удовлетворяю женщин".
Грузин ответил: "Ниже пояса у меня висит кинжал, а то что у них висит, у меня стоит!".
Так выпьем за мужиков!
---

Дойде време още една програмка, на която разчитам всеки ден да движи сериозни неща, да бъде пусната като свободен софтуер.

tomcast чете mpegts по http, след което го вади на multicast. Може да се използва и за "преписване" на multicast групи като чете каналите от една и ги вади на друга.

Кодът не е особено зле (през 2010 явно не съм бил чак толкова некъдърен) и макар че има нужда да се модернизира и да напиша документация и в момента върши работа.

На който му трябва да дърпа tomcast 1.20.

Пуснат е с лиценз GPLv2 (както и другите ми биващи програмки - tsdecrypt, mptsd и tsdumper2.

Ако някой добър човек разбиращ от красиви и модерни web странички [1] удари едно рамо за страници на тези програмчета съм готов да почерпя поне три бири и да бъда добра компания за изпиването им (компанията може и да се skip-не по желание на черпения).

[1]: Красиви и модерни ще рече нещо, което ползва bootstrap (например), няма js и може да се поддържа лесно на ръка.

На това му се вика дълго канене. Имам теория, че една камара софтуер никога не бива пуснат като свободен защото авторите ги е срам от бозите, които са натворили.

През далечната 2009 ми трябваше програмка, която да чете mpegts от multicast и да записва резултата във файлове като на всяка минута започва да прави нов файл. Програмата я направих криво-ляво, а пък тя се оказа доста полезна и я използваме постоянно. Преди някоко дни седнах и я преписах и резултатът е tsdumper2 0.9.

С няколко години забавяне и с едно преписване, но поне върши работа. Сега ако си седна на гъза, оправя и пусна tschanstreamer, който използва записаните файлове и реализира timeshift с тях ще е направо екстра...

Мързела е по-голям от TODO-то, а това вече е лоша работа.

Да напуснеш милата ни родина вече често в социалните мрежи се окачествява с думата „евакуация“. В първия момент може да ви се стори смешно, както и на мен, но след съвсем кратка размисъл стигнах до заключението, че хората неслучайно я използват. Колко от хората виждат някакъв смисъл в жалкото си съществуване в нея, след като борбата е главно за да можеш да си осигуриш съвсем елементарни удобства, които в нормалните страни се свързват с жизнения стандарт на населението.

Какъв е жизнения стандарт в България? Оказва се, че голяма част от хората са с реални доходи под минималния праг и една съвсем малка част са с много по-големи от тях. Няма средна класа или поне тя е един мит, който беше разбит с годините. Ако някой смята, че средната класа трябва да съществува с доход до 1500-2000 лева (на семейство) може да погледне различни статистики, които доказват, че за едно 4 членно семейство в момента, за да живее то нормално са му нужни над 2500 лева. Не говорим за някакви удобства, а за едно съществуване, в което всеки член от това семейство ще може да си позволи не луксове, а жизненонеобходимите храна, облекло, да покрива разходите си и нищо повече.

Като изключим споменатите „екстри“ около всички живеещи в България, някои намират изход като решават да се евакуират. Пътищата са ясни. Страни с по-високо заплащане (сбогом беднотия), добра здравна система (защо да не забравят например, че „Спешна помощ“ само така се казва), ниска безработица (лесно да намират своето място предоставящо им препитание) и много други фактори, които изглеждат като приказка ако решат да ги сравняват с родината си.

Правилно ли е решението за напускане на България? Доста може да се поспори по този въпрос, но вече и най-заклетите оптимисти може би няма да искат да го дискутират. Всеки българин знае какво иска от живота, но може би го е страх дори вече и да си го помисли. Подобни мисли му изглеждат като една приказка, която е неосъществима и нереална. А дали е така или не?

Отдавна минаха времената, когото да имаш GSM беше лукс. Много трудно се намираха, защото имаше малко магазини, от които да си закупиш, а в тях се предлагаха само няколко модела, от които трябваше да се избира. По-интересни се продаваха втора употреба, внесени от някъде, които не приемаха картите и изискваха разкодиране. В момента можем да си купим всякакъв модел и марка с най-разнообразни екстри според предпочитанията и нуждите, които имаме. На много хора работа им е свързана с интернет и им е необходима постоянна връзка, а това вече не е проблем с добре подбран за тази цел апарат. Ще можете да работите независимо къде се намирате, защото вече почти навсякъде има зони с интернет и няма да ви се налага постоянно да носите със себе си лаптоп.

В днешни дни не можем да си представим дори един час без GSM, защото освен за разговори, използваме много от приложенията му. Например ако имате среща и ви се налага да чакате можете да играете на забавните игри и времето ще мине неусетно. С новите телефони ще направите и чудесни, качествени снимки на интересни и красиви места, на любими хора и приятели или забавни клипове.

На пазара все още могат да се намерят и модели, които са по-лесни за ползване за хора, които трудно се справят с новите технологии. Младите потребители обаче предпочитат да имат скъп и последен модел GSM и търсят да закупят всеки нов, които излиза на пазара, защото е по-добър от предишния, които са ползвали. Ако имате дете и ви се налага почти всяка година да му купувате нов, защото стария вече не е актуален, а не можете да си го позволите заради високите цени можете да се спрете на реплика на избрания от него телефон. По този начин то ще получи продукт, който е близък до това, което иска, а вие ще платите значително по-малка сума.

В началото, при появата на първите таблети, повечето потребители бяха категорични, че това е излишен разход, тъй като новите устройства не предлагат всички възможности на персоналните компютри или лаптопите. Виждаха им се футуристични и не разбираха как точно може да ги използват за работа, когато бяха свикнали с други начини и способи за изпълнението й. Изглеждаше, сякаш притежателите им задоволяват някаква жажда за лукс и стремеж да пробват всичко ново на пазара, независимо дали им е необходимо или не. Оказа се, че с тях може лесно да се свикне и бързо да се работи, дори по-бързо от лаптопи и персонални компютри. Днес, няколко години по-късно, този скептицизъм се оказа безпочвен. Таблетите се превърнаха в незаменим помощник в бизнеса и изцяло заместиха повечето мобилни устройства като източник на забавление за свободното време. Събирайки в компактна форма функционалността на лаптоп, смартфон, е-четец, мултимедия, те стават неизбежна част от цялото ежедневие. Мобилността в момента е основен критерий за някои професии и тези устройства намериха своята ниша точно в момент, в който бяха нужни на бизнеса. Все по-често потребителите на таблети признават, че това, което те самите донякъде са оценявали като каприз в началото, се е превърнало в необходимост много бързо. Това често е психологически ефект от минимизацията на устройствата, твърдят специалисти-психолози. Когато можеш да носиш нещо толкова многофункционално винаги в себе си, то скоро става неотделимо от теб. Да съчетаеш качествата на компютър, плеър, гейм-конзола и мобилен телефон в едно се наложи като устройството, което е било нужно на пазара за милиони потребите, които в момента го използват. В момента гигантите в бранша се мъчат да се наложат с нови модели, които обогатяват с нови функции и се стремят да подобряват качествените му характеристики като цяло. Ipad беше въведението в тази ниша, но в момента има вече много други производители, които предлагат различни модели и цени за тях.

Икономическата криза, която сполетя много страни по света в последните няколко години не е първата известна такава. Друга известна е "Голямата депресия", която започва през 1929 година и се проточва през тридесетте години на миналия век. През нея много страни и жителите им страдат от голяма безработица, а държавите отчитат спадове в брутните си вътрешни продукти, които показват и намалението на производството като цяло в тях. Фондовите борси също се сриват и цените на всички предприятия тръгват стремглаво надолу. Защо се случва всичко това и какво предизвиква подобни сривове на толкова страни, което влияе пряко на техните поданици?

Простият отговор според мен са липсата на средства в хората и фирмите като цяло. При липсата им се намалява и търсенето на разнообразни стоки, които не са от първа необходимост, което пък от своя страна свива и производството, защото на практика някои изделия, които се произвеждат не намират място на пазара и стават непродаваеми. Повечето от нас веднага ще се досетят, как през миналите 2-3 години спаднаха продажбите на автомобили, имоти и други много важни ниши в бизнеса, които са с най-големите приходи и стокооборот, когато пазара е в нормалното си състояние.

Когато тези печеливши ниши загубят чара и интереса към тях, много от финансите, които са насочени в предприемачите и търгуващите с тях, се замразяват за дълго време в банкови институции и други начинания, като избягват огромния евентуален риск, които те носят. От всичко казано до тук става ясно как повлиява тя на бизнеса, в който вземат активно участие жителите на страните и от него се влияят техните приходи, както и защо свежите пари се замразяват за известно време до нейното преминаване.

Ясно ни е какво се случва по време на криза, но дали тя можеше да се предотврати и кой можеше да го направи? Правилно ли функционира световният модел на управление и бизнеса в него? Тези два въпроса веднага ще ни наведат на мисли, които ще извикат въпросителни около управлението на света (както и всички страни в него) и бизнесът, който заема огромна отговорност за случващото се на нашата планета, било то добро или негативно за жителите и. Всички сме чували как някои корпорации (срещу които в момента се вдигна огромно недоволство и стачки на Уолстрийт) правят добрини и водят какви ли не кампании подпомагащи бедни или хора в затруднено положение, но това част от изграждането им на добра репутация ли е и с тях прикриват ли своите негативни страни? Голяма част от безработицата в последните години се предизвика и от автоматизацията в производството, което съкрати чувствително персонала на всяко предприятие, но оптимизирането на човешките ресурси също повлия върху нея немалко.

Щом става въпрос за пари, много фирми по света нямат скрупули и примерно при поглъщане на нови фирми не се свенят да оставят няколко хиляди души безработни, без доходи и на улицата. Техните собственици ли са виновни за всичко, което правят и се случва? Определено те не са "виновни" а светът е изграден така, всичко се върти около финансовата част във всяка сделка и тя е определящата за всички техни действия. Щом моделът, по който се управлява света е в ущърб на масата население, за кого се грижи той тогава? Отговорът също е много прост и предполагам сте чували, че много корпорации си имат лобисти в различни управления по света като единствената им цел е да увеличават приходите си, макар и с цената на влошени условия на живот на жителите на страните, в които са се прицелили. Невероятно е, но при едно по-дълбоко разсъждение върху заглавието на статията, което е и въпрос, можем да си дадем страшно много отговори на всичко, което ни заобикаля и предизвиква събитията на деня.

Може би ще продължаваме да гадаем, дали тя е можело да бъде предотвратена, но също така можем да се запитаме, след като във всяка държава има много институции, които се грижат за нейното финансово състояние и благоденствието на жителите й как може да се случи подобно нещо. Вършат ли те някаква работа или всичко е само привидно? Въпроси, въпроси, въпроси ... на които много хора могат да дадат точни отговори, но изглежда това няма да се хареса на масата ... политиката или бизнесът предизвикаха кризата? Това е въпрос като за яйцето и кокошката ...

Точно време

Ако погледнете часа в часовника си, GSM-а и компютъра си може би веднага ще забележите, че има разлика между тях трите. При три различни часа няма как точно да знаете, кое време е вярно и актуално и за това е добре да ги сверите от едно място, за да са актуални и трите. Преди години повечето хора сверяваха часовника си като ползваха услугата на домашните телефони, но с навлизането на интернет може да достигнете тази актуална информация и чрез компютъра си. Ако потърсите в интернет ще намерите доста сайтове с точно време, но за да си спестите търсенето съм подбрал няколко сайта, от които може да сверите точно часовника си веднага на момента.

В този сайт на почти целия екран ви е разположено точното време по което може да сверите вашите часовници Sofia, Bulgaria - current and accurate time

Тук има карта на планетата в която може да кликнете на страната за която ви интересува времето Точно време, часът е точно ...

И още три сайта за точно време:
Time.is

Timeticker.com

Speaking clock

Евтини разговори с Кипър (мобилен)

В последните няколко месеца ми се налага да говоря много с GSM в Кипър. Първоначално говорех от GSM-а си, но след една солидна сметка реших да провеждам разговорите си от домашния телефон. Естествено сметката намаля, но пак си беше доста висока (като се има в предвид, че разговорите са по няколко часа месечно, а цените на българските оператори надвишават в пъти другите възможности, за които ще стане въпрос след малко в статията). Това ме накара да потърся някакъв аналог в интернет. Започна се едно търсене и естествено попаднах на много други оферти, които бяха доста под споменатите в началото, но все пак си бяха високи. В случая говоря за около 20-28 цента на минута.

След много търсене случайно попаднах на различни форуми, в които се споменаваше и програмата LowRateVoip. Нужен ви е само компютър свързан с интернет за случая. Сайта и се казва също така и от него може да си изтеглите самата програма и да се регистрирате. Не и правя реклама, а просто споделям опита си, за да съм полезен и на други, които някой ден могат да търсят подобни по-евтини начини за връзка с близки и познати. Хубавото при нея е, че за 10 евро на месец получавате по 200 безплатни минути седмично към GSM в Кипър, а самите пари, които може да преведете с кредитна карта (в моя случай ползвам Мастеркард, но в опциите за плащане присъстват и много други начини за плащане) си остават в сметката ви и може да ги ползвате в последствие или като ви свършат безплатните минути като разговорите ви се таксуват по 3.5 цента или около 7 стотинки.

Вече няколко месеца я ползвам като превеждам 10 евро или с таксите около 12.60 и съм много доволен, защото приказвам с човека отсреща часове, а удоволствието ми струва около 25 български лева, което при българските оператори е в пъти по-високо за същото говорено време. Ако имате там познат или приятел излиза, че за по-малко от левче може да говорите всеки ден и в същото време да се вмествате в тази цена. Определено доста усилия ми струваше докато намеря най-изгодния начин за евтини разговори с GSM в Кипър и за това пиша статията, която съм сигурен, че ще бъде в огромна полза за доста хора.

Обичам кисело мляко и това си е

Всички сме чували за благотворните действия на киселото мляко върху човешкия организъм и няма как да го отречем, след като има направени много изследвания по целия свят и това е доказано. Обичам кисело мляко и колкото и да е странно почти всеки ден го консумирам с голямо удоволствие. Усещам, че при редовната му консумация нямам проблеми със стомаха, които иначе често се проявяват и са много дразнещи и непоносимо болезнени. В тази статия става въпрос за домашно кисело мляко, а заквасването си го правим в къщи като всяка седмица взимаме по няколко литра прясно мляко от "щастлива крава" :).

Каквото и кисело мляко да съм си купувал от магазин, мисля, че домашното не може да се замени с никакво подобно, защото то не може да го наподоби дори на 90%, но все пак има и много добри кисели млека, които наподобяват домашното. Киселото мляко се е правило от нашите прабаби, баби и майки и всички ние сме опитвали домашното производство, което наистина е превъзходно по вкусови качества. В българската кухня то се използва често в супи, сосове, десерти и други. Не минава лято, в което ние българите да не се насладим на чудесния таратор, който е отличен, когато е изстуден, а по-възрастните го използват доста често в комбинация с някои напитки, които са типично български също.

Напитка, която българите употребяват редовно е айрянът, който също се прави от кисело мляко. Сигурен съм, че тази напитка е много по-добра в комбинации с различни храни от безалкохолните напитки, които са пълни с разни изкуственяци. В интернет попаднах на няколко статии, в които се сравняват вкусовите качества на различни марки кисели млека и в повечето случаи само някои от тях са със сравнително добри и имат почти еднакви параметри като домашното кисело мляко. Други популярни български рецепти с кисело мляко са катък, крем супи, кекс, много разновидности на млечните салати, мусака и други. Независимо на какво кисело мляко ще се спрете бъдете сигурни, че консумацията му може само да ви е от полза.

Гнусните реклами по телевизиите продължават

Преди доста време бях писал за няколко реклами, които ни действаха повдигащо по време на вечеря или просто при похапване. За известно време те бяха спрели, но сега отново се появи подобна, не по-малко противна такава. В новата реклама на паста за зъби пак се виждат кървави храчки, които няма как да не ви отвратят. Дали това е посланието на рекламата не съм сигурен, но със сигурност това е точно което постига.

Интересно ми е какви пичове могат да измислят подобно нещо. Сигурно си разбират от работата, но и аз мога да спомогна за тяхното творческо развитие в бъдещи реклами. Например ако рекламата е за "запек" или "разстройство" в техния стил ще бъде много добро решение да покажат за какво точно става въпрос при приемане на хапчетата. Примерно преди пиене на хапчетата да покажат какви са изпражненията и какви точно са след техния прием. Мисля, че така ще придобием по-добра представа за нашите фекалии и как точно ще ни помогне въпросното хапче. Иначе не се хранете докато гледате предложението ни за реклама, че може пак да пребягате до тоалетната, но не по-голяма или малка нужда.

Българинът е много странен човек

Днешните недоволства заради цените на горивата изкараха хиляди хора по улиците в някои градове в страната. Разбирам негодуванието на хората, но мие чудно не се ли замислят защо им е скъпо горивото? Ами много просто, защото вземат малки заплати, като доста от тях са и безработни.

Дали цената на горивото е висока или доходите са ни ниски се питам в момента. То няма и какво повече да се питам като всичко е пределно ясно. Чудно ми е само, защо не излязоха на протести заради ниските заплати и безработицата, които са основните критерии за мизерното съществуване на българите, а заради цените на горивата. Изглежда трябва да ги разбирам, че искат цените на горивата да се смъкват, а за всички други цени на хранителни продукти и стоки от първа необходимост не им пука.

Казвам, че не им пука, защото в момента недоволствата са само заради горивата, а не за други неща, които също са непосилни за българите. Вярно е, че в днешни дни колите вече не са лукс, а необходимост, но нали ако доходите са по-високи хората ще си решат много проблеми от личния живот, като това ще са и много други, освен цените на горивата. В Португалия днес е имало огромен протест от около 300 000 човека, които са протестирали най-вече заради безработицата.

Ключови моменти за написването на добра статия

На първо място трябва да проучите внимателно темата, за която ще пишете. Колкото повече информация научите за нея, толкова повече ще имате какво да напишете и кажете на своите читатели.

През цялото време трябва да внимавате какво пишете и как точно го пишете, защото някои думи от личния ви живот няма да изглеждат професионално в статията. При писане на статии трябва да поддържате добрия тон и винаги да се обръщате към читателите си на Вие, освен ако не пишете само за собствените си приятели.

Винаги трябва да се стремите към яснота и простота в писането, за да може текстът да се чете лесно и да не затормозява читателя. Колкото по елементарно поднесете мисълта си толкова статията ще е по-лесна за четене.

Обикновено когато се пише за печатни издания статията е над 500 думи, но ако пишете за сайта си е най-добре тя да е от точните думи, били те и 400 думи. Така в една малка статия ще кажете много повече отколкото някой в статия от 1000 думи. Вярвам, че ви се е случвало някога докато четете някоя безбожно дълга статия тя вече да ви е безинтересна още в средата. Ако имате много за писане най-добрият вариант е да разделите статията на няколко части.

За да сте сигурни, че статията ще се хареса на читателите ще е нужно да се поставите и на тяхно място. Ако след като я напишете и прочетете отново и тя ви е скучна, бъдете сигурни, че тя ще бъде такава и за повечето читатели.

След като я завършите я прочетете няколко пъти, за да прецените дали всичко е правилно написано и ако е нужно направете промените, които ще я направят по-добра. Ако не сте сигурни дали всичко е правилно написано покажете я на близък или приятел, който също да я оцени.

Старайте се изреченията ви да не са много дълги и да са ясни, след като се прочетат един път. Сигурно сте срещали статии с изречения от по няколко реда, от които, когато стигнеш края вече не помниш за какво ставаше въпрос в началото.

Уводът на статията ви е много важен, защото от него зависи дали ще привлечете вниманието на читателите. Постарайте се в него да възбудите любопитството на читателите си, за да преминат и към основното съдържание.

Направете си няколко отправни точки за статията, от които логически да може да стигнете до заключението и.

Когато сте се подготвили предварително за статията, като сте прочели няколко материала, писането ще ви е по-лесно и работата ще ви спори.

Може да прочетете и предходната статия за писане на статии – Писане на статии е фасулска работа?

Писане на статии е фасулска работа?

Повечето хора си мислят, че писане на статии или някакъв смислен текст е съвсем елементарна работа. Като за начало е добре да знаете добре българската граматика и да не допускате елементарни грешки, за да не изглеждат вашите статии непрофесионални. Освен граматиката е нужно също така да имате въображение и богат речник, което ще превърне въображението ви в желания текст, който може да заинтригува много читатели. Всичко до тук е ясно, но за да напишете една интересна статия е добре да знаете какво вълнува повечето хора. Ако уцелите точния момент за вашата статия примерно с някаква топновина и оформите заглавието така, че да подтикне допълнително потребителя да я прочете, може да се смята, че сте постигнали успеха си на 100%.

До тук всичко звучи много добре и вие вече сте готов за написването на една пробна статия, за да видите какво би излязло. Важно е да се отбележи, че винаги когато пишете на определена тема е добре да се базирате на фактите за нея, а не на някакви предполагаеми величини и местоположения. В днешни дни в интернет почти всякаква информация се намира лесно, но все пак винаги, за да е интересна една статия е добре тя да е уникална сама по себе си. Това означава, че е добре да пишете за малко известни факти или за вече написани такива, но от друг ъгъл, като също така е добре да се вмъкнат и някои ваши мисли, за да може тя да се отличава от други подобни на нея статии. За всички решили да пробват с писане на статии в блога си или за други нужди пожелавам успех.

България - държавата на глобите

Навярно от миналата година сте забелязали, че глобите за абсолютно всичко нараснаха в пъти. Ако досега една глоба е била примерно 10 лева от тази година тя вече е 50 лева. На фона на кризата и обедняващото население държавата вече се мъчи да взема глоби като при някои управления случвали се в нашата страна преди стотици години. Може би вече трябва да очакваме и синовете да ни вземат, за да може после да им слогуват без пари и да ограбват майките и бащите си.

Тъжно е, но е факт, който не е единственият лош за последните години. За да не се чувстават отхвърлени предлагам да се въведе абонаментна програма за глоби, в която всеки българин трябва да участва задължително. Така на всеки ще може да му се смъкне кожата както трябва и най-важното е че всеки ще бъде глобен без да има пропуски.

Що да спира влака за двама човека :)

Групово пазаруване

Напоследък страшно нашумели са сайтовете за групово пазаруване. Има и защо. Чрез тях вие можете да получите качествени стоки и услуги със страхотни намаления от 50 до 90 процента. Отстъпките са основно за ресторанти, студия за красота или хотели предлагащи почивка, но се срещат и други промоции. Сайтовете за намаления са вече около 40, но 4-5 от тях са водещите. Deals.bg е един от първите и най-стабилни такива. Сайт, който държи едновременно на интересите и на потребителите си и на бизнесите, които пускат промоции в сайта. Големите отстъпки предлагани от сайта действат като магнит и за 3-4 дни могат да се продадат стотици и дори хиляди ваучери за определена стока или услуга. Сайтът предлага мейл абонамент, така че ще получавате офертите удобно за вас във вашата поща. За момента сайтът се стреми да разшири броя на офертите, които се предлагат за други градове. Ако искате да посетите скъп ресторант и досега или сте нямали възможност или не сте искали да харчите толкова пари сега тази възможност е напълно реална без това да се отрази значително на бюджета ви - просто посещавайте Deals.bg редовно и следете за подходящи за вас оферти и предложения.

Ако искате да отидете някъде на почивка също можете да следите офертите, защото понякога, макари и не често се появяват страхотни предложения за пътувания в чужбина, най-вече до съседни държави за един уикенд на страхотно атрактивни цени. Има предложения и за уикенди в България, в малки семейни хотели или в големи луксозни комплекси и в двата случая на изключително атрактивни цени. Вече няма нужда да си стоите у дома през уикенда, а вместо това можете да отидете на почивка и най-хубавото в това е, че няма да ви се отрази значително на джоба. Пожелаваме ви приятно пазаруване и търсене на отстъпки. Поглезете се и прекарвайте добре времето си, без да се тревожите много колко пари харчите.

Как да публикуваме обява в интернет?

В новия 21 век технологиите напреднаха главоломно. Може би много малък процент от хората нямат компютър в дома си и това говори, че останалите имат, а от там и че го ползват. Някои ползват компютрите си, за да играят игри, други за обработка на документи, а трети, за да сърфират в интернет и т.н. Независимо за какво ползвате компютъра си, когато в един момент търсите или сте решили да предложите някаква оферта обикновено ви се налага да влезете в сайт за обяви. Там подробно може да разгледате всички оферти, които ви интересуват или да сравните цените на вещ, която сте решили да продадете.

Освен информационно тези сайтове за обяви могат да ви послужат, за да публикувате и вашата обява в тях. Естествено добре е първо да си я напишете и редактирате, за да не се излагате като първолаче с правописни грешки, които може несъзнателно да допуснете. Пригответе си и поне 2-3 снимки, защото някои сайтове за обяви позволяват и качването на изображения към публикуваната обява, което е голямо предимство, защото клиентът може предварително да се запознае с визията на продукта, който предлагате. Ако примерно сте решили да публикувате обяви за имоти или автомобили бъдете сигурни, че имате шанс за по-голям успех ако обявата е придружена със снимки.

Третата стъпка е да намерите подходящи сайтове за обяви и да откриете бутона, който най-често е „добави обява“. В някои може да се публикува без регистрация, а някои сайтове изискват регистрация, за да може в следващия момент ако решите да я редактирате да имате неограничен достъп до своята обява. В следващата стъпка най-вероятно ще трябва да изберете точна категория, в която да публикувате вашата обява. Попълвате коректно всички полета от заглавие, съдържание и телефон за контакти и трябва да натиснете бутона „публикувай“. Мисля, че няма нищо сложно и всеки с малко познания за интернет средата може да се справи безпроблемно.

Сезонните обяви могат да помогнат на бизнеса ви

Има доста хора от нас, които имат сезонен бизнес. Какво включва той? Това са примерно хотели и заведения по морето и в зимните курорти, продаване на коледна стока, моторите и скутерите са предназначени също най-вече за през лятото, ски и скиорско оборудване и т.н. В общи линии разбрахте за какъв бизнес ще стане въпрос в тази статия.

Интересното при тези сезонни обяви е, че може да изпреварите времето и още предишния сезон, преди да дойде вашият чакан, може да пуснете обяви в различни сайтове за обяви, като по този начин ще привлечете вниманието на много потребители. Както споменахме, че вие трябва да започнете да пускате вашите обяви за хотели, обяви за заведения и други подобни малко по-рано, защото веднъж видяна обявата ако направи впечатление на потенциалния клиент, тя ще бъде запомнена и в по-късен период той може пак да я потърси, за да поръча стоката или услугата, която предлагате.

Вие може би имате сайт, на който сте поместили подробна информация за бизнеса си, но много сайтове за обяви също предлагат и добавяне на адреса на вашата страница в интернет към самата обява. Така когато някой е заинтересован може да кликне на линка, който води към вашия сайт и да разбере повече за определената оферта, а и всички останали, които са поместени на сайта. Добър търговски трик е промоция на сезонна стока, която още не е в сезона си. Ако тя примерно е на добра цена би накарала всеки заинтересован от нея да я закупи ако наистина сметне, че цената, за която я предлагате е наистина добра. При сезонните стоки може да направите и промоция на ваша стара стока останала от предни години, като наистина я пуснете с минимална печалба, за да може тя първа да се продаде и по този начин ще освободите капитал за закупуване на актуална за момента такава.