10/07/13 07:46
(http://patepis.com/)

С катамаран из Карибско море (4): Карибски пирати на о.Сейнт Винсент

Продължаваме плаването из Карибско море заедно с Диана и нейния катамаран. Започнахме с  Остров Мартиника, о.Санта Лусия и о.Бекия, продължаихме със  Сейнт Винсент и Гренадини:  рифа Тобаго, о.Юниън и о.Меро, а за последно обиколихме Гренада – с островите Гренада, Кариаку и Пясъчния остров

Днес ще продължим към остров Сейнт Винсент и залива Порт Роял на световноизвестните Карибските пирати

Приятно четене:

 

С катамаран из Карибско море

част четвърта

Карибски пирати на о.Сейнт Винсент

 

Ден 9:

Сутринта трябваше да станем рано, за да се върнем до острова, да напазаруваме от някой магазин и да направим митницата. Градът отдавна се беше събудил и вече кипеше от живот, а отвсякъде дънеше музика.

Остров Кариаку, Гренада

С дингито до брега

Остров Кариаку, Гренада

На зеленчуковия пазар. Сградата отзад е автогара. Паркинг за автобусите не видяхме, може би сергиите бяха разположени на него, защото автобусите влизаха и излизаха буквално между сергиите.

Остров Кариаку, Гренада

Честа гледка из градовете

Остров Кариаку, Гренада

Да покажем новите прически :) Оказаха се много удобни, сутрин ставахме с готови прически, не се налагаше, да се решим, връзваме и т.н. Изкарахме с тях до последния ден. Лошото беше, че ни изгоря кожата на главата и след няколко дни се обелихме.

2 часа по-късно потеглихме за един по-дълъг и по-опасен преход към

остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

 

За щастие имахме късмет с хубаво време. Освен това през целия път се разминавахме и заобикаляхме от далече многото шквалове, които се образуваха. Това са силни ветрове, които отдалече приличат на торнадо и никак не е препоръчително, да влизаме в периметъра му.

остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Пореден залез

Вечерта в 20ч, пристанахме в едно заливче на остров St. Vincent. Името му е

Wallilabou

На това място са снимани части от филма „Карибски пирати“, а името на заливчето във филма е „Port Royal“

Wallilabou Bay, Saint Patrick, VC

 

За вечеря решихме, да сготвим паста. Но сладката вода ни беше вече на привършване и ние решихме, да я сготвим със солена от морето, понеже така или иначе трябваше, да се сложи сол. За съжаление се получи най-соленото нещо, което човек може, да си представи и се наложи, да я мием със сладка вода. Това спаси положението, но все пак не успяхме, да я изядем всичката и остана половин тенджера.

 

Ден 10:

Рано сутринта свалихме дингито и отидохме на сушата.

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Рано сутринта, гледка от катамарана към залива

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Гледка от залива към катамарана и една скала, която също е снимана в „Карибски Пирати“ – в началото на първата част на филма, на нея висяха обесени пирати.

Вече бяхме информирани, че там

декорите от филма са оставени

непокътнати за атракция и привличане на туристи. Беше страшно интересно. Още от кея ни посрещна една голяма статуя на пират, загатващ за мястото, на което се намираме.

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

След това започваше улица, която вървеше успоредно на брега, а по нея бяха наредени топове, сандъци и бесилки.

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

От другата страна на улицата имаше постройки, на които бяха подпрени отворени ковчези.

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

В  една от постройките влязохме в помещение, където бяха оставени различни предмети от филма. Стените бяха облепени със снимки от снимачната площадка, снимки от филма, снимки на героите, включително и цялата програма по заснемането на филма.

Аз съм голям фен на „Карибски пирати“

и това място много ме впечатли.

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Автографи на всички участници във филма. Този в средата, в черепа е на Джони Деп.

 

Една от постройките там я бяха направили на бар. От тавана висяха черепи, пиратски знамена и изкуствени паяжини, а за маси служеха ковчези. Навсякъде беше пълно с раци и гущери, ама по много. А пясъкът беше супер ситен, но черен! Никога не бях предполагала, че може да съществува черен пясък (това ми напомня, че Sandy Island имаше места и с розов пясък).

 

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Направихме си разходка из декорите, поснимахме и отидохме до края на плажа, където беше единствената жилищна къща. Това беше къщата на Бобо. Той ни видя, че се разхождаме и излезе да се запознае с нас. Разказа ни как по време на снимките на филма неговата къща била превърната в лечебница, за да може при инциденти, да има къде, да лекуват артистите. Бобо предложи, да ни покаже някакви водопади, който били на близо.

остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

По пътя към водопадите. Бобо е този с белите дрехи, а другият е негов приятел, който срещнахме

Успяхме за пореден път –

да ядем банани от дърво и да пием от кокосов орех

В такива моменти се замисляхме, как едно време банани имаше само по Коледа и бяха нещо страшно екзотично и интересно, а сега си ги късахме от дърветата. Водопадите не бяха нищо интересно и бързо си тръгнахме обратно. Попитахме Бобо дали иска да му дадем пастата от предната вечер и той много се зарадва. Поискахме му съд в която да я сипем, а той ни даде някаква гигантска кратуна. След това ние се върнахме на катамарана, а Бобо доплува с кануто си, за да си вземе обещаната паста. Аз му дадох и едно шишенце ракия, на която също много се зарадва.

остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Снощната паста в кратуната на Бобо

остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Бобо след като е опитал ракията :)

По обяд отново потеглихме,

това трябваше да е най-рисковия ни преход

за цялото плаване, поради това, че ще сме в открития океан и нещо свързано с ветровете. Но отново извадихме страшен късмет и всичко мина леко и безпроблемно. А в морето срещнахме акули, малки делфини и една гигантска змия, който се доближи за секунди и изчезна. Бяхме се запътили към Двата Питона, където бяхме преди няколко дни, но този път целта ни беше, да пристанем между самите питони.

 

Двата Питона, Санта Лусия

 

Според упътванията там трябваше да има един гъзарски хотел, страхотен плаж и едно-две ресторантчета. Още бяхме много далече от сушата, когато един welcome boy ни посрещна и

предложи да ни изпроводи до Суфриер

Обяснявайки му, че нашата цел е съвсем друга, той започна, да ни обяснява, че там, където сме се запътили няма свободни бочки (мъртви котви, за които да се вържем) и нямало смисъл, да ходим. Но ние решихме, да поемем риска. Тогава момчето изчезна. Но за наша изненада пак се върна след известно време и каза, че ни е намерил бочка и да го следваме. От далече се виждаше, че на брега наистина май има някакъв ресторант, със запалени огньове на плажа, изглеждаше доста шикозен. Но момчето ни закара в другия край на заливчето и започна, да ни обяснява, че тук нямало ресторанти и той можел, да ни закара в Суфриер на вечеря с негова лодка. В същото време на огромната яхта до нас настана някаква суматоха, екипажът почнаха, да обикалят, да гледат към нас, да звънят някакви телефони и да ни святкат с фенерче. След като момчето отиде, да види за какво е цялата тази работа, се оказа, че не можело, да спираме тук. Така и не разбрахме защо, но се наложи, да се преместим.

Така разбрахме, че все пак има повече свободни бочки, а не нито една, както по-рано ни излъга момчето. Определено това дете нещо ни баламосваше и искаше по всякакъв начин, да ни заведе в селото. Ние обаче отново решихме, да се убедим сами в думите му, свалихме дингито и няколко човека се запътихме към мястото с горящите факли, да търсим ресторант. Както вече казах, това беше доста далече и ни отне известно време. Оказа се, че

мястото с факлите наистина беше ресторант,

но супер изискан, на входа от към плажа имаше хостеса, а клиентите бяха с костюми и вечерни рокли. Може да си представите, как ни изгледаха всички с нашите „тоалети“. Решихме все пак да прегледаме менюто, за да може, да вземем решение, какво ще правим с вечерята. Цените бяха от 40 евро нагоре… Оставихме хората да си вечерят, а ние се запътихме, да обиколим наоколо и да потърсим друг ресторант. Оказа се, че ресторантът с факлите е част от огромен хотел с къщички със собствени дворчета и басейнчета и огромен парк с градини, палми, цветя, шезлонги, люлки и т.н. На много места в градината имаше сепарета със запалени огньове пред тях, а нямаше жив човек.

Определено

освен хотела, в този залив нямаше нищо друго

и се обадихме по радиостанцията, да съобщим на останалите. А те от своя страна поръчаха на момчето, да ни донесе вечеря от Суфриер. Това беше последната оферта на детето, която този път приехме. След по-малко от час имахме голяма тава с гигантски парчета опечена риба тон и едно супер мазно бурканче, обвито със смачкано найлоново пликче, пълно със съмнителна не еднообразна смес. Това се оказа някакъв невероятен сос, който ни бяха пратили от ресторанта за рибата. Това беше една от най-вкусните ни вечери до сега.

Карибска вечеря

 

Очаквайте продължението

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Караибско (Карибско) море – на картата:

 Караибско (Карибско) море

Публикувана на 10/07/13 07:46 http://patepis.com/?p=42651
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване