/Поглед.инфо/ Никога не съм изпълнявал поръчки, няма никакъв проблем да се закълна в "Да" или "Не". Това заяви Сашо Диков в собственото си предаване по Нова телевизия, което по изключение бе водено от колежката му от сутрешния блок Ани Цолова.

/Поглед.инфо/ Не смятам, че сериозен политически разговор с когото и да било трябва да се води по кафета и сладкарници. Това заяви в Пловдив водачът на социалистите Сергей Станишев по повод кафето, което изпиха в Кърджали, лидерите на ДПС и ГЕРБ Лютви Местан и Бойко Борисов.

/Поглед.инфо/ Неформалният лидер на ДПС Ахмед Доган днес получи множество подаръци по случай 60-годишния си юбилей. Оказа се, че той е сменил подарената му преди време от Бойко Борисов каракачанка с кавказка овчарка. Новата придобивка е дар от организацията на ДПС във Варна, съобщи "24 часа".

/Поглед.инфо/ "Тези, които се опитват да връщат миналото като настояще и да правят с него бъдещето на държавата и народа - трябва да бъдат осъдени (морално и всякак) като подстрекатели на нов траен граждански конфликт. Даже тип гражданска война!" - Гиньо Ганев, юли 1997 г.

/Поглед.инфо/ Русия не вижда друг път за развитие на Украйна, освен преход към федеративно устройство. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров в интервю по руската телевизия.

/Поглед.инфо/ Таско Ерменков е депутат от Коалиция за България. Завършил е международни икономически отношения в Московския институт за международни отношения. Работил в МТСП като координатор и ръководител на проекти, финансирани от Световната банка, бил е управляващ директор на проект „Модернизация и преструктуриране на ВиК дружествата“ по линия на Световната банка. През 2003 г. е назначен за изпълнителен директор на Агенцията по енергийна ефективност, а през 2010 г. е уволнен от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, защото имало „нужда от подобряване на работата на агенцията“.

/Поглед.инфо/ По инициатива на Национално Движение "БГ Патриот" със съдействие на Задграничното представителство на Българския Културен Клуб Скопие "П. Яворов" и Дискусионен клуб "280" съвместно организат публична среща-дискусия на тема:

/Поглед.инфо/ Агенцията за национална сигурност на САЩ подготвила повече от 300 доклада за канцлера Ангела Меркел, пише списание "Шпигел", като цитира информация, разгласена от бившия консултант Едуард Сноудън.

/Поглед.инфо/ Темата за електроразпределителните предприятия е важна и значима. ДКЕВР ще разгледа мерки спрямо ЕРП към 7 април. Готови сме на споразумение, но искаме парите да се върнат в НЕК, каза министърът на енергетиката Драгомир Стойнев на пресконференция в Хасково.

Фатална любов е вероятната причина за самоубийството на 63-годишния мъж в парка до детска градина на пловдивския район „Южен”. Рано...

снимки: "Струма" Мъж на 33 години от Петрич загина при тежка катастрофа, станала тази вечер на изхода на Петрич в посока Кулата, пише...

/Поглед.инфо/ Откакто започна онази лятна лудост, наречена „протест на умните и красивите", осъзнах нещо - аз не съм просто социалист, не просто ляво мислещ човек - аз съм бесепар и се гордея с това.

Вдовицата на загиналияна загиналия в Лясковец спецполицай Емил Шарков направи спеицлано обръщение в предаването „120 минути“ по Би Ти...

През нощта срещу неделя се очаква изясняване, вятърът чувствително ще отслабне, поради което минималните температури ще спаднат до минус...

Варено-пушен свински врат, който се продава в търговска верига в Бургас за 10 лева без една стотинка килограма, стресна читатели на...

Ловци от Тексас дълго преследвали странно същество с намерението да го убият. Един от тях, който заснел всичко това, на име Рик Дейер,...

Стотици млади хора се хванаха по двойки за танцов флашмоб пред Фестивалния и конгресен център днес. На финала завършиха дори с български...

Бомба от Втората световна война "отцепи” кооперация на столичната улица "Аспарух”. Бомбата е била открита по време на ремонт на тавана...

Милен Радев

Точно на днешния ден преди 90 години (по стар стил на 16 март 1924 г.) в Париж Иван Бунин произнася своето историческо слово “Мисията на руската емиграция”.

Откакто познавам този изключителен текст лелея желанието да го преведа. Още повече след като се убедих, че той е останал 90 години извън вниманието на културната ни публика и както изглежда не е издаван на български език. За успокоение на патриотично чувствителните ще добавя, че никога не е превеждан и на немски…

Словото на Бунин (напомням, че става дума за говорима, а не за литературно обработена реч) изплува от дълбините на времето и ни поразява точно сега със своята прорицателна сила. Звучи банално, но четейки го отново и отново наистина не мога да се освободя от усещането, че големият руски писател се обръща именно към нас, живеещите в поредната епоха на възход на Планетарния злодей…

Иван Бунин напуска Одеса с бялата армия през февруари 1920 г. и през Цариград, София и Белград се установява в Париж. През 1933 г. става първият писател-изгнаник, отличен с Нобеловата премия.

Малцина са авторите – страдалци и очевидци на болшевизма, които тъй разтърсващо и безмилостно както Бунин да описаха и осъдиха страшното зло, произлязло от дълбините на руския народ. В неговата хроника на “революционните” години “Окаяни дни”, в сборника “Под сърпа и чука” в публицистиката и в дневниците му се разкрива не само големият мислител и гениален художник на словото, но и един от най-убедените антисъветски автори, които познаваме.

А това е за мен едно от най-дефицитните и достойни за уважение качества.

Предлагам днес, на годишнината, първата част на превода, втората ще последва колкото може по-скоро.

Иван Бунин

Съотечественици,

Нашата вечер е посветена на беседа за мисията на руската емиграция.

Ние сме емигранти – думата „émigrer“ подхожда най-добре към нас. В огромното си мнозинство ние съвсем не сме изгнаници, а именно емигранти, тоест хора, доброволно напуснали своята родина. А мисията ни е свързана с причините поради които я напуснахме. На пръв поглед тези причини са разнообразни, но по своята същност те се обединяват в едно: тъй или иначе ние не приехме живота, който се възцари от известно време в Русия, бяхме в едно или в друго несъгласни, по един или друг начин водехме борба с този живот и след като се убедихме, че по-нататъшната наша съпротива ни заплашва само с безплодна, безсмислена гибел, се оттеглихме в чужбина.

Мисия звучи възвишено. Но и тази дума избираме съвсем съзнателно, помнейки нейния точен смисъл. Според френските тълковни речници „мисия означава власт (pouvoir), възложена на делегат да се отправи някъде и извърши нещо“. Под делегат се разбира лице, което има поръчението да действа от нечие име.

Може ли да се употребяват такива почти тържествени думи по наш адрес? Може ли да се говори, че ние сме нечии делегати, на които е възложено някакво поръчение, че ние представляваме някого?

Целта на нашата среща тази вечер е да напомни, че това е не само възможно но е и задължително. Някои от нас са вече много изморени и са може би готови, подложени на различни злостни влияния, да се разочароват от делото, на което тъй или иначе са служили, готови са да нарекат своето пребиваване в чужбина ненужно и дори осъдително и срамно.

Нашата цел е да кажем твърдо: вдигнете глави! Мисия, именно мисия, тежка, но и възвишена мисия възлага съдбата върху нас.

Ние, пръснатите по света, сме около три милиона. Изключете от тази грамадна цифра десетките и даже стотици хиляди, попаднали в емигрантския поток съвсем несъзнателно, съвсем случайно; изключете и онези, които, макар и да бяха противници (по-точно съперници) да днешните властелини на Русия, са всъщност техни кръвни братя; изключете техните съучастници, които пребивават в нашата среда само с една цел – да ни позорят пред лицето на чуждоземците и да ни разлагат: остава все пак такова множество, което дори само със своята численост говори за страшната важност на събитията, които създадоха руската емиграция и ни дава пълното право да ползваме възвишен език.

Но нашата численост далеч не е всичко. Има още нещо, което възлага на нас особена длъжност. И това нещо се дължи на факта, че в нас се въплъщава наистина един страшен знак за света, че ние сме предани борци за вечните, божествени основи на човешкото съществуване, разклатени днес не само в Русия, но и навред.

Дори нашият изход от Русия да бе само инстинктивен протест срещу душегубството и разрушението, възцарили се там, то и тогава би било нужно да се каже, че върху нас лежи мисия с определено значение:

„Погледни, свят, връз този величайши изход и осмисли неговото значение. Ето пред теб стоят милион от най-добрите руски създания, свидетелстващи за това, че далеч не цяла Русия приема властта, низостта и злодеянията на своите завоеватели; пред теб стоят един милион души, загърнати в най-дълбок траур, души, на които бе съдено да видят гибелта и срама на едно от най-могъщите земни царства и да знаят, че това царство е тяхна плът и кръв, съдено им бе да напуснат домовете и гробовете на бащите си, често поругани, да оплачат с най-горчиви сълзи хиляди и хиляди невинно убити и до смърт измъчени, да се лишат от всяко човешко благополучие, да познаят враг тъй подъл и свиреп, че дори име не съществува за подлостта и свирепството му, да се мъчат от всички египетски наказания при своето отстъпление пред него, да понесат всички мислими унижения и страдания по пътищата на чуждоземното скиталчество: погледни, свят, и знай, че в твоите летописи се изписва една от най-черните и, може би, съдбоносни за теб страници!“

Така щеше ла бъде, казвам аз, ако ние бяхме просто една огромна маса бежанци, които чрез самото си присъствие вопият против извършеното в Русия, ако бяхме, според прекрасния израз на един руски писател, ивикови жерави *, разлетели се по цялата поднебесна шир за да свидетелстват против московските убийци.

Но това не е всичко. Руската емиграция има право да каже за себе си много повече. Стотици хиляди из нашата среда въстанаха напълно съзнателно и действено против врага, който сега е установил столицата си в Русия, но ламти за световно владичество, стотици хиляди му противоборстваха по всеки възможен начин, в пълната мяра на своите сили, с много смърти засвидетелстваха те своето противоборство. И все още не е известно, какво щеше да се случи с Европа, ако го нямаше това противоборство.

В какво се състои нашата мисия, чии делегати сме ние? От чие име трябва да действаме и кого представляваме? Самата истина е: ние действахме, въпреки всички наши човешки падения и слабости, от името на нашия Божествен образ и подобие. И още – от името на Русия: не на онази, която предаде Христа за трийсет сребърника, за позволението да върши грабежи и убийства и която потъна в мерзостите на всевъзможни злодеяния и всевъзможна нравствена проказа, но на другата Русия, която е под ярема, която страда и все пак не е покорена докрай. Светът се отвърна от тази страдающа Русия, само от време на време той влизаше в ролята на онзи римски войник, който поднесе към устните на Разпнатия гъбата с оцет. Европа мигновено задуши болшевизма в Унгария, не допуска Хабсбургите в Австрия, Вилхелм в Германия. Но когато стане въпрос за Русия, Европа тутакси се сеща за принципа за ненамеса във вътрешните работи на съседа и спокойно гледа на руските „вътрешни работи“, тоест на шестгодишния погром, траещ до днес в Русия. А ето, че сега Европа стига дори до там, да узаконява този погром. И пак и пак се изпълнява по този начин словото на Писанието: „И ето ще излязат седем мършави крави и ще изядат седемте тлъсти крави, но от това самите няма да станат по-тлъсти… Ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак – народите … И лицето на поколението ще бъде кучешко …“

Но толкова по-важна е мисията на руската емиграция.

Какво се случи?

Случи се велико падение на Русия, а заедно с това и падение на човека изобщо. Падението на Русия с нищо не може да бъде оправдано. Неизбежна ли бе руската революция или не? Никаква неизбежност разбира се нямаше, защото въпреки всички слабости и недостатъци, Русия процъфтяваше, растеше, развиваше се с приказна бързина и се видоизменяше във всички отношения. Революцията, казват, била неизбежна, защото народът жадувал да получи земя и питаел ненавист към своя бивш помешчик и въобще към господата. Но ако това е така, защо тази уж неизбежна революция не засегна например Полша, Литва? Нима там нямаше господари, нямаше недостиг на земя и въобще нямаше неравенство? И по каква причина пък в революцията и във всичките й зверства участваше Сибир с неговото допотопно изобилие на крепостни окови? Не, никаква неизбежност нямаше, а деянието все пак бе извършено. Но как и под какво знаме? Извършено бе по ужасяващ начин, а знамето им бе и е интернационално. Претендират, че това било знаме на всички народи, което щяло да даде на света, наместо синайските скрижали и Планинската проповед, наместо древните божествени заповеди, нещо ново и дяволско.

Съществуваше Русия, съществуваше един велик, изпълнен до горе с всякаква покъщина дом, населен с огромно и във всяко отношение могъщо семейство, създаден с благословения труд и усилия на много и много поколения, осветен от богопочитание, от паметта за миналото и от всичко онова, което се нарича култ и култура. И какво направиха от него? Заплатиха за събарянето на стопанина с пълното разгромяване на буквално целия дом и с нечувано братоубийство, с цялата тази кошмарно-кървава вакханалия, чиито чудовищни последствия са неизброими и, може би, вовеки веков непоправими. И целият този кошмар, повтарям, е толкова по-ужасен, защото той даже се прославя по всеки възможен начин, провъзгласява се за земен рай и продължава с години при снизходителното одобрение на целия свят, който отдавна беше длъжен да се вдигне на кръстоносен поход срещу Москва.

Какво се случи?

Колкото и да беше безумна революцията по време на голямата война, все пак огромна част от бъдещите бели ратници и емигранти я приеха. Новият стопанин се оказа ужасен по своята всестранна негодност, но въпреки това ние почти всички го защищавахме едва ли не с гърдите си. Но Русия, насъсквана и подпалвана от „планетарния“ злодей, който превърна развилнялата се власт на тълпата и всички нейни най-долни свойства в истинска религия, тази Русия вече бе обезумяла – самият министър-председател заяви на московското съвещание през август 1917 година, че вече са зарегистрирани – само официално зарегистрираните! – десет хиляди зверски и безсмислени народни „саморазправи“, т.е. линчувания. А какво се случи от там нататък? Случи се най-огромното световно погазване и обезчестяване на всички основи на човешкото съществуване, започвайки с убийството на Духонин и „мизерния мир“ в Брест-Литовск и стигайки накрая до човекоядство. А планетарният злодей, озарен от знамето с подигравателния призив за свобода, равенство и братство възсядаше високо на шията на руския дивак и призоваваше целия свят да тъпче в калта и съвест, и срам, и любов, и милосърдие, да троши на прах и пепел скрижалите на Моисея и Христа, да издига паметници на Юда и Каин, да изучава „Седемте заповеди на Ленин“.

И дивакът трошеше всичко и всичко газеше, и дори дръзна да извърши онова, от което би се ужасил и самият дявол: той нахлу в самата Светая светих на своята Родина, в мястото на онова страшно и благословено тайнство, където от векове почиваше най-великият неин Стожер и Заступник, поруга реликвария на Преподобния Сергий, ковчега, пред който от векове падаха ничком цели процесии от руски души в най-високите мигновения на своето земно съществуване.

Боже, нима точно на този дивак съм длъжен да се явя за да му се кланям и да му служа? Той ли ще е държавният стопанин на цялата нова Русия, осъществяващ своите „заветни мечти“ за сметка на съседа си, когото е заклал за половин декар „земица“ в повече?

Миналата година, четейки лекция в Сорбоната приведох думите на великия руски историк Ключевски: „Краят на руската държава ще настъпи тогава, когато се разрушат нашите нравствени основи, когато угаснат кандилата над гробницата на Преподобния Сергий и се затворят портите на неговата Лавра“. Велики слова, днес станали ужасни! Основите са разрушени, портите са затворени и кандилата са угасени. Но без тези кандила не е възможно да пребъде руската земя – и не бива, престъпно е да се служи на нейния мрак.

(следва II част)

* ивиковите жерави или Жеравите на Ивик от едноименната балада на Шилер – нарицателно за вестоносци, прогласяващи по света за извършено страшно престъпление

Превод: © Милен Радев

Милен Радев

Точно на днешния ден преди 90 години (по стар стил на 16 март 1924 г.) в Париж Иван Бунин произнася своето историческо слово “Мисията на руската емиграция”.

Откакто познавам този изключителен текст лелея желанието да го преведа. Още повече след като се убедих, че той е останал 90 години извън вниманието на културната ни публика и както изглежда не е издаван на български език. За успокоение на патриотично чувствителните ще добавя, че никога не е превеждан и на немски…

Словото на Бунин (напомням, че става дума за говорима, а не за литературно обработена реч) изплува от дълбините на времето и ни поразява точно сега със своята прорицателна сила. Звучи банално, но четейки го отново и отново наистина не мога да се освободя от усещането, че големият руски писател се обръща именно към нас, живеещите в поредната епоха на възход на Планетарния злодей…

Иван Бунин напуска Одеса с бялата армия през февруари 1920 г. и през Цариград, София и Белград се установява в Париж. През 1933 г. става първият писател-изгнаник, отличен с Нобеловата премия.

Малцина са авторите – страдалци и очевидци на болшевизма, които тъй разтърсващо и безмилостно както Бунин да описаха и осъдиха страшното зло, произлязло от дълбините на руския народ. В неговата хроника на “революционните” години “Окаяни дни”, в сборника “Под сърпа и чука” в публицистиката и в дневниците му се разкрива не само големият мислител и гениален художник на словото, но и един от най-убедените антисъветски автори, които познаваме.

А това е за мен едно от най-дефицитните и достойни за уважение качества.

Предлагам днес, на годишнината, първата част на превода, втората ще последва колкото може по-скоро.

Иван Бунин

Съотечественици,

Нашата вечер е посветена на беседа за мисията на руската емиграция.

Ние сме емигранти – думата „émigrer“ подхожда най-добре към нас. В огромното си мнозинство ние съвсем не сме изгнаници, а именно емигранти, тоест хора, доброволно напуснали своята родина. А мисията ни е свързана с причините поради които я напуснахме. На пръв поглед тези причини са разнообразни, но по своята същност те се обединяват в едно: тъй или иначе ние не приехме живота, който се възцари от известно време в Русия, бяхме в едно или в друго несъгласни, по един или друг начин водехме борба с този живот и след като се убедихме, че по-нататъшната наша съпротива ни заплашва само с безплодна, безсмислена гибел, се оттеглихме в чужбина.

Мисия звучи възвишено. Но и тази дума избираме съвсем съзнателно, помнейки нейния точен смисъл. Според френските тълковни речници „мисия означава власт (pouvoir), възложена на делегат да се отправи някъде и извърши нещо“. Под делегат се разбира лице, което има поръчението да действа от нечие име. Може ли да се употребяват такива почти тържествени думи по наш адрес? Може ли да се говори, че ние сме нечии делегати, на които е възложено някакво поръчение, че ние представляваме някого?

Целта на нашата среща тази вечер е да напомни, че това е не само възможно но е и задължително. Някои от нас са вече много изморени и са може би готови, подложени на различни злостни влияния, да се разочароват в делото, на което тъй или иначе са служили, готови са да нарекат своето пребиваване в чужбина ненужно и дори осъдително и срамно.

Нашата цел е да кажем твърдо: вдигнете глави! Мисия, именно мисия, тежка, но и възвишена мисия възлага съдбата върху нас.

Ние, пръснатите по света, сме около три милиона. Изключете от тази грамадна цифра десетките и даже стотици хиляди, попаднали в емигрантския поток съвсем несъзнателно, съвсем случайно; изключете и онези, които, макар и да бяха противници (по-точно съперници) да днешните властелини на Русия, са всъщност техни кръвни братя; изключете техните съучастници, които пребивават в нашата среда само с една цел – да ни позорят пред лицето на чуждоземците и да ни разлагат: остава все пак такова множество, което дори само със своята численост говори за страшната важност на събитията, които създадоха руската емиграция и ни дава пълното право да ползваме възвишен език.

Но нашата численост далеч не е всичко. Има още нещо, което възлага на нас особена длъжност. И това нещо се дължи на факта, че в нас се въплъщава наистина един страшен знак за света, че ние сме предани борци за вечните, божествени основи на човешкото съществуване, разклатени днес не само в Русия, но и навред.

Дори нашият изход от Русия да бе само инстинктивен протест срещу душегубството и разрушението, възцарили се там, то и тогава би било нужно да се каже, че върху нас лежи мисия с определено значение:

„Погледни, свят, връз този величайши изход и осмисли неговото значение. Ето пред теб стоят милион от най-добрите руски създания, свидетелстващи за това, че далеч не цяла Русия приема властта, низостта и злодеянията на своите завоеватели; пред теб стоят един милион души, загърнати в най-дълбок траур, души, на които бе съдено да видят гибелта и срама на едно от най-могъщите земни царства и да знаят, че това царство е тяхна плът и кръв, съдено им бе да напуснат домовете и гробовете на бащите си, често поругани, да оплачат с най-горчиви сълзи хиляди и хиляди невинно убити и до смърт измъчени, да се лишат от всяко човешко благополучие, да познаят враг тъй подъл и свиреп, че дори име не съществува за подлостта и свирепството му, да се мъчат от всички египетски наказания при своето отстъпление пред него, да понесат всички мислими унижения и страдания по пътищата на чуждоземното скиталчество: погледни, свят, и знай, че в твоите летописи се изписва една от най-черните и, може би, съдбоносни за теб страници!“

Така щеше ла бъде, казвам аз, ако ние бяхме просто една огромна маса бежанци, които чрез самото си присъствие вопият против извършеното в Русия, ако бяхме, според прекрасния израз на един руски писател, ивикови жерави *, разлетели се по цялата поднебесна шир за да свидетелстват против московските убийци.

Но това не е всичко. Руската емиграция има право да каже за себе си много повече. Стотици хиляди из нашата среда въстанаха напълно съзнателно и действено против врага, който сега е установил столицата си в Русия, но ламти за световно владичество, стотици хиляди му противоборстваха по всеки възможен начин, в пълната мяра на своите сили, с много смърти засвидетелстваха те своето противоборство. И все още не е известно, какво щеше да се случи с Европа, ако го нямаше това противоборство.

В какво се състои нашата мисия, чии делегати сме ние? От чие име трябва да действаме и кого представляваме? Самата истина е: ние действахме, въпреки всички наши човешки падения и слабости, от името на нашия Божествен образ и подобие. И още – от името на Русия: не на онази, която предаде Христа за трийсет сребърника, за позволението да върши грабежи и убийства и която потъна в мерзостите на всевъзможни злодеяния и всевъзможна нравствена проказа, но на другата Русия, която е под ярема, която страда и все пак не е покорена докрай. Светът се отвърна от тази страдающа Русия, само от време на време той влизаше в ролята на онзи римски войник, който поднесе към устните на Разпнатия гъбата с оцет. Европа мигновено задуши болшевизма в Унгария, не допуска Хабсбургите в Австрия, Вилхелм в Германия. Но когато стане въпрос за Русия, Европа тутакси се сеща за принципа за ненамеса във вътрешните работи на съседа и спокойно гледа на руските „вътрешни работи“, тоест на шестгодишния погром, траещ до днес в Русия. А ето, че сега Европа стига дори до там, да узаконява този погром. И пак и пак се изпълнява по този начин словото на Писанието: „И ето ще излязат седем мършави крави и ще изядат седемте тлъсти крави, но от това самите няма да станат по-тлъсти… Ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак – народите … И лицето на поколението ще бъде кучешко …“

Но толкова по-важна е мисията на руската емиграция.

Какво се случи?

Случи се велико падение на Русия, а заедно с това и падение на човека изобщо. Падението на Русия с нищо не може да бъде оправдано. Неизбежна ли бе руската революция или не? Никаква неизбежност разбира се нямаше, защото въпреки всички слабости и недостатъци, Русия процъфтяваше, растеше, развиваше се с приказна бързина и се видоизменяше във всички отношения. Революцията, казват, била неизбежна, защото народът жадувал да получи земя и питаел ненавист към своя бивш помешчик и въобще към господата. Но ако това е така, защо тази уж неизбежна революция не засегна например Полша, Литва? Нима там нямаше господари, нямаше недостиг на земя и въобще нямаше неравенство? И по каква причина пък в революцията и във всичките й зверства участваше Сибир с неговото допотопно изобилие на крепостни окови? Не, никаква неизбежност нямаше, а деянието все пак бе извършено. Но как и под какво знаме? Извършено бе по ужасяващ начин, а знамето им бе и е интернационално. Претендират, че това било знаме на всички народи, което щяло да даде на света, наместо синайските скрижали и Планинската проповед, наместо древните божествени заповеди, нещо ново и дяволско.

Съществуваше Русия, съществуваше един велик, изпълнен до горе с всякаква покъщина дом, населен с огромно и във всяко отношение могъщо семейство, създаден с благословения труд и усилия на много и много поколения, осветен от богопочитание, от паметта за миналото и от всичко онова, което се нарича култ и култура. И какво направиха от него? Заплатиха за събарянето на стопанина с пълното разгромяване на буквално целия дом и с нечувано братоубийство, с цялата тази кошмарно-кървава вакханалия, чиито чудовищни последствия са неизброими и, може би, вовеки веков непоправими. И целият този кошмар, повтарям, е толкова по-ужасен, защото той даже се прославя по всеки възможен начин, провъзгласява се за земен рай и продължава с години при снизходителното одобрение на целия свят, който отдавна беше длъжен да се вдигне на кръстоносен поход срещу Москва.

Какво се случи?

Колкото и да беше безумна революцията по време на голямата война, все пак огромна част от бъдещите бели ратници и емигранти я приеха. Новият стопанин се оказа ужасен по своята всестранна негодност, но въпреки това ние почти всички го защищавахме едва ли не с гърдите си. Но Русия, насъсквана и подпалвана от „планетарния“ злодей, който превърна развилнялата се власт на тълпата и всички нейни най-долни свойства в истинска религия, тази Русия вече бе обезумяла – самият министър-председател заяви на московското съвещание през август 1917 година, че вече са зарегистрирани – само официално зарегистрираните! – десет хиляди зверски и безсмислени народни „саморазправи“, т.е. линчувания. А какво се случи от там нататък? Случи се най-огромното световно погазване и обезчестяване на всички основи на човешкото съществуване, започвайки с убийството на Духонин и „мизерния мир“ в Брест-Литовск и стигайки накрая до човекоядство. А планетарният злодей, озарен от знамето с подигравателния призив за свобода, равенство и братство възсядаше високо на шията на руския дивак и призоваваше целия свят да тъпче в калта и съвест, и срам, и любов, и милосърдие, да троши на прах и пепел скрижалите на Моисея и Христа, да издига паметници на Юда и Каин, да изучава „Седемте заповеди на Ленин“.

И дивакът трошеше всичко и всичко газеше, и дори дръзна да извърши онова, от което би се ужасил и самият дявол: той нахлу в самата Светая светих на своята Родина, в мястото на онова страшно и благословено тайнство, където от векове почиваше най-великият неин Стожер и Заступник, поруга реликвария на Преподобния Сергий, ковчега, пред който от векове падаха ничком цели процесии от руски души в най-високите мигновения на своето земно съществуване.

Боже, нима точно на този дивак съм длъжен да се явя за да му се кланям и да му служа? Той ли ще е държавният стопанин на цялата нова Русия, осъществяващ своите „заветни мечти“ за сметка на съседа си, когото е заклал за половин декар „земица“ в повече?

Миналата година, четейки лекция в Сорбоната приведох думите на великия руски историк Ключевски: „Краят на руската държава ще настъпи тогава, когато се разрушат нашите нравствени основи, когато угаснат кандилата над гробницата на Преподобния Сергий и се затворят портите на неговата Лавра“. Велики слова, днес станали ужасни! Основите са разрушени, портите са затворени и кандилата са угасени. Но без тези кандила не е възможно да пребъде руската земя – и не бива, престъпно е да се служи на нейния мрак.

(следва II част)

* ивиковите жерави или Жеравите на Ивик от едноименната балада на Шилер – нарицателно за вестоносци, прогласяващи по света за извършено страшно престъпление

Превод: © Милен Радев

В понеделник, 31 март, служители на “Дезинфекция, дезинсекция, дератизация” ще обработят 70 декара тревни площи в Аспаруховия парк във...

През нощта вятърът почти ще стихне. Над повечето райони от Западна и Централна България ще остане със значителна облачност, докато над...

Хандбалистите на Локомотив победиха Спартак с 28:24 (16:11) в дербито на кръга в „А“ група в Камчия. След успеха наставникът на Локо Никола...

снимка: архив Възрастна жена е с опасност за живота след като била нападната от два питбула, съобщи „Русе нюз“. Инцидентът станал...

Специализираната операция срещу наркопроизводители е прецакала сватба, която трябвало да се проведе днес, съобщи "Блиц", позовавайки се...

снимка: БулФото, архив Не вярвам Борислав Манджуков да е бил толкова значим фактор в контрабандата на България, че да ни занимават с...

Със събрани 1 200 килограма хартия за рециклиране в НАП-Силистра е предотвратено изсичането на 20 дървета – с рециклирането на 1 тон хартия...

10 кучета, спасени от улиците на руския град Сочи, пристигнаха в САЩ за осиновяване. Това е резултатът от международна кампания,...

Община Аксаково представи резултатите от изпълнението на проект “Обучението - ключ за ефективна администрация”, ОП: “Административен...

снимка: БулФото, архив Заемите, които страната ни ще вземе през тази година, ще се използват, за да се платят стари дългове. В края на тази...

снимка: bTV Има неща, които не могат да се обяснят, защото много хора биха се отказали. Това каза в студиото на „120 минути” по bTV Александър...

Община Варна ще изключи осветлението на сградата си в центъра на града за един час. Това ще бъде част от световната инициатива "Часът на...

"Ужасно жалък мазник си срещу този в студиото ти" - SMS с такова съдържание изпрати Николай Бареков на Сашо Диков, докато той интервюираше...

Отборът на Калиакра изгуби у дома от Раковски с 0:1 и утежни положението си в „Б“ група. Кандидатът за второто място Добруджа пък направи...

Треньорът на Спартак 1918 Атанас Атанасов изрази задоволство от играта на отбора до третияя гол при успеха с 3:0 в Свищов. „До 3:0  всичко бе...

Отборът на Спартак 1918 победи Академик с 3:0 в мач от "Б" група в Свищов. Варненци откриха резултата в 9-ата минута след показна комбинация и...

снимка: Дарик, архив Хулигани са счупили стъкло на партийния офис на "Атака" във Варна, който се намира на бул. “Цар Освободител“, съобщи...

Федералният съд в Чикаго отказа да пусне под гаранция димитровградчанката Теменуга Колева и я остави в ареста, предате Bulgarian International...

Руският президент Владимир Путин се е обадил в петък вечерта по телефона на държавния глава на САЩ Барак Обама, за да обсъдят ситуацията в Украйна, предадоха световните агенции, позовавайки се на съобщения от Белия дом и Кремъл. В разговора, продължил според Ройтерс един час, Обама е казал на Путин Русия да даде "конкретен писмен отговор" на американските предложения за излизане от кризата по дипломатически път.

снимка: архив Удобните и качествени обувки са необходими, за да се чувстваме комфортно по време на дългия ден, който често прекарваме...

След тежко боледуване почина ветеранът на Варненския драматичен театър Васил Ляпчев (1933-2014). Погребалната церемония ще се състои утре от...

снимка: БулФото, архив "Повече от 400 метра от оградата по границата с Турция вече е изградена в окончателен вид, това са около 800 метра по...

Ина Друмева, "Преса" „Има една сцена във филма „Гладиатор“, в която главният герой разбира, че са убили семейството му. Никога няма да я...

С Георги Илиев в състава Шъдзяджуан записа първа загуба в китайската втора дивизия. Отборът изгуби у дома от Чонджинг Лифан с 2:3 в мач от...

Влизането в болниците да бъде подобно на преминаване през граничните пунктове- само с лична карта. За тази идея, залегнала като временна...

Отборът на Спартак 1918 води на Академик с 3:0 през второто полувреме на мача в Свищов. Варненци откриха резултата в 9-ата минута след...

Отборът на Спартак 1918 води на Академик с 2:0 през второто полувреме на мача в Свищов. Варненци откриха резултата в 9-ата минута след...

"Маг Руми - наследница на Ванга, вижда минало, настояще и бъдеще. За нея няма граници във времето, с вашите имена и години тя ще промени...

/Поглед.инфо/ Над 2000 неизвинени отсъствия на депутатите за по-малко от 10 месеца работа. Това показва справка в регистрите на Народното събрание, съобщи Би Ти Ви.

Отборът на Спартак 1918 води на Академик с 2:0 след първото полувреме на мача в Свищов. Варненци откриха резултата в 9-ата минута след...