виж от архив

Дип с майонеза и пушен кашкавал

http://www.babapena.com/?p=7217

Продукти:
200г майонеза
100г пушен кашкавал
щипка сол
щипка червен пипер
2 варени картофа
3 скилидки чесън
няколко обезкостени маслини

Приготвяне:
В студеното време кремообразните разядки присъстват редовно на трапезата. Можеш да ги намажеш на парче топла питка, да си гарнираш месо или да ги поднесеш като мезе на ракия, водка. Идеята ми е да приготвя дип с майонеза. Картофите са ми предварително добре сварени. Смачквам ги на пюре. Кашакавала рендосвам на ситно. Обелвам скилидките чесън и ги смачквам на крем. В купа смесвам всички продукти и ги обърквам. Поръсвам червен пипер и сол. Оставям на хладно за половин час. Гъстия сос поднасям в купичка. Заглаждам и украсявам с обезкостени маслини.

Rating: 0.0/10 (0 votes cast)

Прочети цялата новина

виж от архив

“Няма повече да ви бият” взриви Югославия, помните ли?

http://ivo.bg/2014/12/13/%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%87%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d0%b2%d0%b8-%d0%b1%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%b2%d0%b7%d1%80%d0%b8%d0%b2%d0%b8-%d1%8e%d0%b3%d0%be%d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%b2/

Министър на здравеопазването Петър Москов, който ясно заяви намерението си да забрани на линейки да посещават циганските гета в България и пожъна овациите на българите от всичка партии, съсловия и населени места, вече се чувства достатъчно сигурен на върха на тази лична, невиждана от завръщането на Симеон Сакскобугготски слава, за да си позволи да смени тона и да изрече няколко дни по-късно от екрана на БНТ неща, които трябваше да каже от самото начало, вместо да заплашва цял един етнос с лишаване от здравеопазване.

Иначе казано, презрените правозащитници и либерали, които станаха обект на нападки, иронизиране и маргинализиране ( в медиите например, където въпросните либерали просто отсъстват), в крайна сметка се оказаха прави в неравния спор с монолозите на оркестъра от възторжени певци на правдата, която била изречена от министерската уста ( според аполгетите).

Незнайните, непоказаните либерални гадове промълвиха нейде извън микрофоните и камерите своето „така не може да се говори” и макар да не им дадоха думата никъде, откъдето се лееше разговорът, на практика се оказаха косвено прави, както си видя от оправданията на министъра. Но това го разбират само онези, които разглеждат изригването на страстите под микроскоп с повишената чувствителност на анализа- за масата народ, облъчвана от радостната вест за началото на дългоочакваната битка срещу популацията, циганските банди ( думи на Москов, за които той се извини някак по принцип ,без да ги десакрализира), едва ли има значение смекчаването на министерската ярост.

Митичните правозащитници и либерали „от центъра на София”, обиждани още с опорната точка „грантови” ( термин, изкован от путиновата пропаганда за обозначаване на възразяващи опоненти от неправителствения сектор, подпомаган от Запада), днес не просто се дамгосани като най-големият враг на масово бликналата родолюбива омраза към по-нисшия етнос, но остават и единствен такъв ( ако изключим спекулиращите открай време с нещастието на ромите хитреци от ДПС).

Възможно ли е „за една нощ” една демократична партия или коалиция, като Реформаторския блок, да надскочи своя антипод „Атака” в езика на омразата?

Този въпрос се поражда от декларативната подкрепа за министър Москов от страна на реформаторите чрез специална декларация в парламента, която се опитва да неглижира употребения език на омразата – фатално употребен, според мен, защото няма как да се отрече факта на провокираната вълна от антициганска възбуда в обществото.

Балканската история познава пресен пример за това как югославските комунисти, клели се десетилетия в принципите на самоопределението, автономията, правото на културно различие и интернационализма буквално за една нощ се преродиха в най-върлите националисти в държавата си в противоречие на собствената конституция. За целта беше достатъчно тлеещата омраза, подклаждана години наред преди това от сръбски интелектуалци ( борци срещу някакви си либерали и правозащитници) да бъде канализирана от едно единствено изказване на Свободан Милошевич в Косово.

И какво толкова изрече той, че така преобърна историята, довела до гражданска война, разпад на Югославия и намесата на НАТО накрая?

„Вече никой няма да ви бие”, каза Милошевич на сърбите в Косово и скоро след това настана голям бой, най-кървавият в Европа от Втората световна война насам. Тогава обаче речта му на Косово поле беше посрещната с масов националистически сръбски ентусиазъм. Дори и световно известният югославски дисидент Милован Джилас, изградил десетилетна репутация на разобличител на комунизма, не можа да превъзмогне в себе си болестта на етническата омраза.

Реформаторите може да не са като онези сръбски другари, сменили за една нощ интернационализма с национализма. Но за съжаление направиха крачка назад по критериите на демокрацията, която изисква политическа коректност не заради нечии паркетни претенции в столицата, а (поне) заради правото на хората да разграничат демократа от атакиста и от такива, като Джамбазки, който се похилква над „политическата коректност” в телевизионните си изяви, наричайки „лицемери” липсващите в студиото маргинализирани опоненти.

Такива, като Джамбазки и Сидеров, сега триумфират, че реформаторите са им пристанали, ревнуват дори, че друг осъществява тяхната идея да сплоти народа около омразата срещу циганите. И понеже не им останаха при това положение врагове, извън ДПС, бенефициента на подарения нов коз за сплотяване, евродепутатът Джамбазки, покатерил се до огромната си заплата по гърба на другия популист –Бареков, днес формулира фронтовата ситуация така: не ме е яд на тях ( т.е. на циганите, той вече е снизходителен като представител на победителите!), а на самозваните, лицемерните правозащитници ( саксиени, грантови и т.н.).

Така е, някакви неназовани , недоубити от възторга на циганомразието лицемери още виреят нейде, но и те ще бъдат смачкани при първа възможност от истинските патриоти- това е посланието му.

С някои персонални изключения от тази картина на маршируващото самодоволство липсват наистина знаково тъкмо тези, които най-много се подиграваха на малцинството българи и роми ( имаше и такива), протестиращо година и половина на емблематичните като внушен символ на разглезения либерализъм жълти павета.

Къде са възмутените другари и другарки да кажат нещо за равенството на хората? Къде са дежурните им интелектуалци, цели 100 на брой, които подписаха писмо под надслов „Слепи водят луди” срещу признаването на Косово само защото бе подкрепено от Запада и оспорено от Русия ( а дали беше в интерес на България- нямаше значение за тях)?

Едно е вярно: някои от нас действително си живеем луксозно, но не защото уж не сме виждали гето, пък си позволяваме да се възмущаваме за някакви си права на някакви си цигани.

Голям лукс е днес да не маршируваш по стъпките на Сидеров и Джамбазки. Да му мислят онези, които ги легализират като пример за подражание и приемат нищетата на етническата омраза като възвишено прозрение на висшата раса.

Пламен Асенов
19. 11. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100487172/velikite-evropeici-anders-celzius-celzii

Знаете ли, че водата завира при нула градуса, а замръзва при сто? Всъщност знаете точно обратното, само че то не е вярно. Поне не е вярно според оригиналната сто-градусова температурна скала, предложена през 1742 година от великия шведски астроном, математик и физик Андерс Целзиус, познат ни като Целзий.

Звук на вряща вода

Ето ви звук от онова, което се случва в една от онези модерни кани, дето сутрин ни стоплят душата. Но, както казах, според Целзий температурата в нея би трябвало не да се вдига от нула до сто по-бързо от спидометъра на някое Ферари, а да спада от сто към нула, за да си направим обикновен топъл чай. Целзий всъщност стига до идеята за своята температурна скала и съответния термометър, покрай метеорологичните си наблюдения. Той публикува статия със заглавие „Наблюдение на два постоянни градуса на термометъра” и в нея отбелязва две много важни, напълно научно коректни и от днешна гледна точка неща – температурата за замръзване на водата не се влияе от географската ширина и атмосферното налягане, докато за нейното завиране промяната на тези условия дава разлики. Затова и поставя условието, че кипене при нула градуса означава процес, който се извършва при налягане от 1 атмосфера. Скалата и термометърът на Целзий са приети от Кралското научно общество в родния му град Упсала, но година след смъртта му друг шведски учен, прочутият Карл Линей, обръща тази скала за по-голямо удобство при реализация на редица практически научни цели. Така тя добива днешния си вид и влиза в масово производство. Учените бързо свикват с нея, използват я като официална и повечето държави по света, в момента изключение правят само САЩ и Ямайка. В продължение на три века обаче хората са наричали изобретението просто Шведския термометър или Шведската скала. Едва през 1948 година деветата генерална конференция по мерки и теглилки в Париж я преименува на „скала Целзий”. През 54-та пък е възприет вече по-точния съвременен подход и оттогава, вместо с точката на замръзване и точката на кипене на водата, „градус Целзий” се определя като 1/273,16 част от температурната разлика между тройната точка на водата и абсолютната нула. Но не ме карайте да ви обяснявам също какво е тройната точка на водата, да не прекаляваме неподготвени с науката, защото утре ще имаме мускулна треска на мозъка.

Йохан Агрел, Шест сонати за соло клавесин

Андерс Целзиус е роден през 1701-ва година край шведския град Упсала в имението Hogen, което значи „купчина”, „могила”. Това е на шведски, а на латински celsus също означава „височина”, „могила”. С други думи, фамилията Целзиус или Целзий идва от поколения назад и, както е обичайно по онова време за хората от по-издигнатите родове навсякъде из Европа, всъщност е латинизиран вариант на името на семейния чифлик. Тогава латинският все още не е изместен от френския като общ европейски език, което се случва малко по-късно през същия този ХVІІІ век. На всичкото отгоре семейството на Целзий е силно свързано с науката, за която латинският безспорно е задължителен атрибут. Неговият баща Нилс е професор по астрономия, преди това в университета в Упсала преподават и двамата му дядовци – Магнус, е известен математик, а Андерс също е астроном. Както се казва, още от детството си Андерс Целзий младши има астролабии за играчки и учи математически формули заедно с буквите от азбуката. Въпреки това обаче на 17 той всъщност записва първо юридически науки в университета в Упсала, но после сменя факултета и се захваща с астрономията. Въпреки сериозните пробиви, направени вече от Галилей и някои други изследователи на небето, в началото на ХVІІІ век астрономите продължават в някаква степен да бъдат считани за „звездобройци” или дори „астролози”, тоест, в тяхното изследователско поле влиза не само наблюдението на небесните тела, но и търсене на пряката им връзката със земните събития. Те трябва да отговорят дали и как звездите и техните движения влияят на климата, на приливите и отливите, каква е връзката им с избухването на войните или подписването на мир, дори – определят ли и по какъв начин звездите дали даден човек ще умре млад или ще доживее дълбока старост. Някои от тези теми съдържат истински научен заряд, други са чисто спекулативни. Но всъщност това е обяснението за голямата житейска и научна активност в най-различни, на пръв поглед несвързани пряко с астрономията, сфери, активност, която Андерс Целзий поддържа през целия си кратък, но изпълнен с научни приключения живот.

Йохан Агрел, Синфония, оп. 1, №1

От най-популярния портрет на Андерс Целзий ни гледат очите на един изключително фин човек с аристократични черти, слаб, с характерната за епохата бяла перука, с дълъг любопитен нос, способен очевидно да се навре навсякъде и изражение, което казва, че често го прави. В университета в Упсала, което е най-старото и много престижно висше училище в Швеция, курсът по астрономия включва още метеорология и геология, така че разбираемо е, че Целзий учи сравнително дълго. Междувременно той прави редица експерименти, първоначално под прякото ръководство на баща си, който обаче умира, когато Андерс е на 23, а след това сам поема щафетата. Когато е на 29, Целзий издава първия си научен труд – „Нов метод за определяне на разстоянието от Земята до Слънцето”. Това се превръща в един от трите негови най-големи приноси за науката, защото книгата включва разработка на идеята за пряката връзка между Северното сияние и промяната в магнитното поле на Земята. С изследване на Северното сияние и ефектите от него Андерс Целзий се занимава още от 15-годишен и има натрупан много емпиричен материал. Това изследване му носи професорската титла и преподавателско място в родния университет. Водеща идея за него по това време става създаването в Упсала на истинска, сериозна астрономическа обсерватория, окомплектована с най-модерните телескопи и други прибори. Такива липсват в Швеция, затова той се отправя на дълга „творческа командировка” из Европа с цел не само да види, но и да купи. Междувременно обаче Целзий и пряко участва в научния живот на континента – в Германия издават негова книга, в Париж се застъпва пред научната общност измерването на дъгата на меридиана за определяне формата на Земята да се извърши в Лапландия, а през 1936 година участва и в експедицията, организирана от Френската академия на науките с тази цел.

Йохан Агрел, Синфония в Д мажор

За да се изчислят точните размери и да се определи истинската форма на земното кълбо, учените трябва да измерят дължината на астрономическия меридиан в един градус от земната повърхност на екватора и на някой от полюсите. Да се стигне до полюса обаче по онова време е задача твърде непосилна, затова Целзий предлага изследването да се извърши в Лапландия, най-северната точка на Швеция, като после се направят и необходимите математически корекции. Той самият се включва в експедицията, ръководена от френския математик Пиар Мопертю, правят се съответни измервания, които се сравняват с тези, извършени по същото време от аналогична експедиция в земите на днешен Еквадор и така се доказва предположението на Нютон, че Земята всъщност не е кълбо, а овоид, че е сплескана на полюсите. Успехът на експедицията е голям, Андерс Целзий получава своя дял от славата и издава книгата „Наблюдения върху определянето на формата на Земята”. Респектиран е не само научният свят, но и шведските власти, които отварят по-широко кесията за неговата нова астрономическа обсерватория и през 1841 година тя е открита. В нея Целзий веднага започва серия от наблюдения, при които да опише и категоризира яркостта на някои звезди. Това се смята за първи опит да бъде измерен интензитета на звездната светлина с нещо повече от обикновеното човешко око. Въпреки вече недоброто си здраве, Андерс Целзий извършва наблюдения на слънчеви затъмнения и различни астрономически обекти, а също публикува каталог за яркостта на над 300 звезди, като използва своя собствена фотометрична система. Междувременно, само две години преди смъртта си, той публикува и идеята за прочутата температурна скала.

Йохан Агрел, Двоен концерт за флейта и клавесин

Андерс Целзий е роден в лутеранската вяра и с типичното за протестантите усърдие като учен цял живот изследва великото божие творение. Казват за него също, че е истински математически магьосник. Въпреки многото текстове, които прерових обаче, никъде не намерих сведения за личния му живот, за любовта и другите приключения на духа в него, извън любовта и приключенията, свързани с науката. Може пък наистина да не му е стигнало времето за това. Целзий умира едва на 42 години от много тежка форма на туберкулоза, която засяга не само белите дробове, но също костите и други части на тялото. Погребан е като истински викинг, редом до своя дядо, Магнус Целзиус, в църквата на Гамла Упсала, на пет километра от града Упсала. Гамла е село, известно от древността като шведски религиозен център, за който се смята, че е бил една от резиденциите на бог Один.

Йохан Агрил, Концерт за флейта, фортепиано и струнни

/Поглед.инфо/ Френският посланик хвърли един донос. От къде на къде той влиза в частни интереси на българска територия без да има информация за случая. Той говори по чужди думи.

Прочети цялата новина

виж от архив