2016 – ДА ПОГЛЕДНЕМ РЕАЛНОСТТА В ОЧИТЕ

01/01/16 15:23
(http://asenov2007.wordpress.com/)

2016 – ДА ПОГЛЕДНЕМ РЕАЛНОСТТА В ОЧИТЕ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ 2016 година е различна от 2015 в астрономически план, но дали ще е различна и в политически – или светът, Европа и България ще застанат пред предизвикателства, които вече са виждали? В първия ден на новата година темата коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, преди да се потопим в утрешните проблеми – днес можеш ли да кажеш нещо оптимистично за 2016 година?

– Мога, Фили, но няма, защото оптимистичното ми е само едно и всички ще се нахвърлят да ми го вземат. Или – да, мога да кажа нещо оптимистично, но накрая, защото ако го кажа сега, хората ще спрат да ни слушат нататък.
Шегувам се, разбира се. Но ако това наистина помага, мога да издам моя личен повод за оптимизъм – и той е, че реалността упорито не ни дава да забравим за нея, но въпреки това животът е красив.

– Тогава кажи ми – коя част от реалността би искала да забрави днес България.

– Бедността, простотията, завистта и претенцията. Добре, де, пак се шегувам – аз искам България да забрави тези неща, но не съм сигурен, че и тя иска. Поне не всичките.
Да, искаме да забравим бедността, но дали това важи за глупостта и завистта?
Не си ли живеят тук глупавите завистници в психически комфорт, без да им пука, че точно заради това личният им и обществен джоб е празен.
Да не говорим пък за всеобщата претенция, най-общо казано – онази, че всеки друг е длъжен да се грижи за теб и да ти дава; че, каквото и да става, аз трябва да се забавлявам, а не да се мъча; че може да съм чел една книга, а друг хиляда, но моето мнение е равно на неговото.
Това са сериозни обществени болести, Фили, но не съм сигурен, че 2016 ще ни помогне да се отървем от тях, поне няма индикации за подобно развитие.

– Пламен, до се върнем на политиката – през есента в България ще има президентски избори и това вероятно е основният фокус на общественото внимание във вътрешен план, така ли е?

– Президентските избори до голяма степен започнаха. Ако погледнем назад, ще видим, че до скоро президентът Росен Плевнелиев беше неистово атакуван от левицата – БСП, Атака, АБВ. А отдясно беше мълчаливо оставян да се оправя сам – както от ГЕРБ, чиито човек беше преди пет години, така и от РБ, които не намериха общ език с него, въпреки близостта в позициите им по важни въпроси. Но, така или иначе, атаките срещу президента всъщност затихнаха, след като стана ясно, че през 2016-та той със сигурност няма отново да е кандидат на ГЕРБ.

– Не може ли Росен Плевнелиев да се бори за втори мандат с подкрепата на гражданското общество, от името на инициативен комитет?

– Технологично може, Фили, но най-вероятно няма, защото всички са наясно, че няма шанс.
В публичното пространство обаче вече се лансират кандидати за славата, които са по-скоро политически мюрета. Един от тях е 80-годишният бивш български цар и бивш премиер Симеон Сакскобургготски, когото лъстиви царедворци отупаха от праха. После той сам се появи публично, за да отрече, че ще се кандидатира за президент, но неговото отричане го знаем от случая, когато Симеон се закле, че няма да се коалира с бившите комунисти, а седмица по-късно го направи.
И други одиозни фигури излизат на бял свят, Фили, но това е само вдигане на пушилка и начин реалните кандидати на основните партии да се предпазят от изхабяване, преди да е дошло правилното време.

– Пламен, може ли отсега все пак да се направи някаква прогноза, колкото и условна да е, например – на базата на резултата от местния вот да кажем, че кандидатът на ГЕРБ, който и да е той, има най-големи шансове да спечели президентския вот?

– Можем дори с огромна сигурност да го кажем, Фили, особено ако на президентските избори ДПС /текстът е записан далеч преди последните развития в ДПС, но случилото се с нищо съществено не променя казаното тук – б. а./ се държи както на местните, тоест, ако не мобилизира електората си в своя полза, а го остави да се разпилява.

– А не може ли ДПС да влезе в политическа комбинация, с която да победи ГЕРБ?

– Конфигурацията на политическите сили в страната е такава, Фили, че ДПС няма потенциален партньор за подобно нещо. Пък и не съм сигурен, че в момента партията има нужда от голяма политическа победа. По-скоро обратното – има нужда да е близка с победителите, без това да се афишира публично.
Така че, да, ДПС отново ще играе ключова роля в президентските избори, но вероятно не за името на крайния победител, а само за времето и категоричността на победата му, в смисъл – дали тя ще е още на първи тур или ще се влачим до втори.

– Пламен, а коя ще е ключовата тема в кампанията за президентските избори?

– Мога да кажа коя според мен би трябвало да бъде, Фили, не и коя ще е. И със съжаление ще прогнозирам, че темата, която имам предвид, всъщност няма да е в центъра на кампанията. Ще се изразя още по-драстично – няма да се допусне да бъде в центъра.

– Добре, де, какъв е този толкова страшен въпрос, който дори не бива да се коментира?

– Е, не чак, че не бива да се коментира, но сегашният силен български премиер Бойко Борисов откровено предпочита това да не се прави, така че вероятно няма да го прави и бъдещият президентски кандидат на ГЕРБ.
А въпросът, който ще продължи да ни мъчи през 2016, пък и доста след това, е за отношенията на България с Русия. Именно през неговото развитие можем да правим реалистични прогнози за демократичното бъдеще на България, за мястото и ролята и в ЕС, за икономическото развитие на страната, за нейното оцеляване в сложния свят на съвременните предизвикателства.
Русия води хибридна война срещу България и това е ясно на всички. Лесно се вижда, че дори начинът, по който този факт се отрича, е част от въпросната хибридна война. Нейният интензитет няма да намалее през 2016, защото, погледнато в по-широк план, в момента Русия май е на път да извади известни политически дивиденти от агресивното си поведение изобщо.
На всичкото отгоре, слабата американска администрация ще бъде в Белия дом още цяла година, а това е сигнал за Путин да побърза, защото след Обама може да няма повече възможности.
Ето защо очаквам руската агресивност спрямо България и други страни в подобно положение, да се засили. За съжаление, очаквам също ЕС и НАТО да продължат с политиката на широко затворени очи за ролята на Москва, както и с политиката на самозалъгване, че могат да привлекат диктатора Путин за честно сътрудничество във войната с тероризма.
Наред с очакваната ескалация на тероризма и продължаващия огромен проблем с бежанците на Стария континент, както и с все по-изтъняващото европейско единство по темата, не виждам, Фили, особени основания за оптимизъм по отношение развитията през следващата година. Е, ако много иска, човек винаги може да намери начин да се излъже сам, но има ли смисъл да го правим, или по-добре е да погледнем реалността в очите – за да не погледне тя нас изотзад.

Политическият коментатор Пламен Асенов в първата част от нашия разговор за предизвикателствата пред България през започващата 2016 година.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com