Днес е 2 януари 2016 , но имам повод да си спомня за 6 юни 2012, когато осъзнах нагледно какво (не) е 6 юни 1944 година за нас, пребиваващите в постколониалната зона на Империята на злото.

Бях в Брюксел на 6 юни 2012 г. по покана на Европейския парламент за участие в конференция на 7 юни, посветена на смачканата свобода на словото в Русия и нейната периферия ( беше формулирано иначе, но това беше смисълът на упражнението).

Истинското събитие за мен обаче, колкото и банално да звучи, се състоя на 6 юни чрез бърза рутинна проверка на телевизионните канали с помощта на дистанционното в хотелската стая. Филмовата вечер, видно от програмите на различни европейски телевизии, беше посветена на D-Day, т.е. на най-големия десант в човешката история, когато съюзниците, водени от САЩ, стоварват на френския бряг в Нормандия през 1944 година най-големия десант в човешката история с участието на около 2 милиона души.

Европа, погледнато от Брюксел, гледа ( основателно) на този десант като на нова ера, вододел, чудо, предопределящо нейното благоденствие. Но понеже то не идва в България, където пристигат ордите на Червената армия, окупират, подчиняват, разоряват и съветизират европейска България без дадат нито една жертва от български куршум, жертвата, включително на пропагандната интерпретация на историята по московски вкус, си остава България. В днешната постсъветска зона на юг от Дунав тази дата не значи нищо за зомбираните от съветизацията българи.

На 2 януари 2016 –та обаче се задава нов D-Day. Не със същия военен заряд от 1944 година, но с подобен освободителен потенциал спрямо енергийно зависимата от Империята на злото Европа.

Такъв е смисълът на новината, че за първи път от 1975 г. насам към бреговете на Европа тръгват американски танкери с петрол. http://www.dnevnik.bg/sviat/2016/01/01/2678393_za_pruv_put_ot_40_godini_sasht_iznesoha_petrol/

Share on Facebook

В навечерието на 2015 година явно сме си пожелавали някои неща, които се случиха на принципа „внимавай какво си пожелаваш”. С което, уви, окончателно ми стана ясно, че Господ може и да е българин, но или не дочува, или си прави шеги с нас поради греховете ни.

От незапомнени времена в рамките на едно поколение ( май за толкова ни стига „колективната памет”) си пожелаваме например прекалено амбициозно да ни сбъдне швейцарската мечта и да станем Швайцария на Балканите. И ето че познахме през 2015 г., но в руския смисъл на думата. Превърнахме се във вратар на входа на Европа, т.е. в портиер.

С това свое постижение сме особено горди в страната на Горда стара планина. В предишни години сме се напъвали да се гордеем ту с розовото масло и киселото мляко, ту пък с друго нещо. През 2015 – та година избуя обаче националната гордост в държавата на Охранителя, че охраняваме както никой друг вратата към Европа.

Швейцар или привратник

С ТАЗИ СНИМКА РУСКАТА ВИКЕПЕДИЯ ИЛЮСТРИРА ПОНЯТИЕТО ”

ШВЕЙЦАР”. ДОБАВЕТЕ ГЕНЕРАЛСКИ ЛАМПАЗИ И ЩЕ ПОЛУЧИТЕ БЪЛГАРСКИЯ ЕКВИВАЛЕНТ ЗА 2015 Г.

Руската дума за портиер, отново да напомня, е швейцар. Така че си имаме швейцар на Балканите- една сбъдната мечта!

“Над 10 милиона емигранти се очаква да влязат в България”, заяви пред журналисти в Брюксел Бойко Борисов, позовавайки се на писмо от премиера на Турция Ердоган. Запомнил съм думите му, защото бяха казани в деня, когато Ердоган откри в Москва заедно с Путин най-голямата джамия в Европа на 23 септември 2015 г. Който не ми вярва, че нашият швейцар е направил такава прогноза, може да изгледа видеото и лично да се увери в казаното от него ( около втората минута) от монолога .му)https://offnews.bg/news/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_8/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D0%9D%D0%B0%D0%B4-10-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%B0%D1%82-%D0%B2-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE_562076.html?pagewhich=10

За такива прогнози във Факултета казват: и ние послъгаваме, ама този ще ни вземе хляба, лъже като дърт швейцар.

Прогнозата на нашия швейцар не само не се сбъдна, но тъкмо напротив: България се оказа най-нежеланата дестинация за бежанците, чиято вълна се натъкна на най-правилно построената отбрана срещу жени, деца и невъоръжени мъже в мирно време в новата човешка история. Съответно страховитите мигранти сами пожелаха да ни заобикалят.

Чудото на нашия швейцар на Балканите привлече вниманието лично на впечатления Дейвид от Великобритатания, който дойде да се запознае с подвига на родния Голиат. Дейвид и Голиат се разходиха заедно покрай съоръжението, невиждано по бреговете на Великобритания дори по време на опасността от нацистка инвазия.

Горд от постижението си, нашият швейцар многократно се похвали, включително пред Дейвид, че цяла Европа може да се поучи от него.

Най-удивителното е, че в края на годината се изяви още един претендент за швейцар на годината в България. С речта си в защита на Русия от Турция на българска територия този портиер на вратата към Европа през Босфора направо изпревари в класацията по охраняване на московските интереси самия Охранител, който не можа да направи нищо по-добро от това да се съгласи с Босфорския европеец, че Турция се меси в България и така се присъедини ловко към мнението на своя колега по портиерски функции при раздаването на руските порции у нас.

С това обаче не се изчерпват недоразуменията Господни в изпълнението на молбите ни за спорна 2015-та, което наистина я превърна в спорна.

От кога се молим за повече сигурност и ефективност в борбата с престъпността! С пълно основание се жалваме най-много от битовата, масовата престъпност. В резултат на което осъмваме през 2016 г. с обещанието, че всинца масово ще дадем пръстови отпечатъци, ако имаме нещастието да се обърнем за опазване на здравето ни към родното здравеопазване. Очаквам догодина към изискванията да се добави и снимка в профил и анфас към пръстовите отпечатъци. Ето защо не посмях да си пожелая повече светлина през 2016-та, за да не се изтълкува от Всевишния като заявка за повече светкавици в болниците, превърнати в полицейски участъци.

Има е още резултати от явно разваления телефон между пожеланията ни и тяхното изпълнение .

Нашият последовател на култа към Винету неуморно ни строи магистрали, но ни ние си позволихме да си пожелаем да повиши все пак качеството на строителството на базата на обоснованото ни предположение, че много се краде от европейските милиарди, раздавани в рамките на обществената тайна за обществените порции, лапнати от близки до властта строителни фирми. Ние ли се грешно молихме или Началника ни грешно разбра какво да нареди на подчинения си, но последователят на Винету за наказание ни повиши цената на винетките.

Русофилите вкупом се молеха за нови подаръци на дядо си Мраз, а той ги заплаши с мраз от 1 януари 2016-та в навечерието на руската Коледа.

Да обобщим дотук: швейцар, вместо Швейцария на Балканите; пръстови отпечатъци за нас, а не белезници за престъпниците; вместо повишено качество на строежите на вожда Винету, повишена цена на винетките; заплаха с мраз, вместо подаръци от дядо Мраз. Това получихме през 2015 г.

Един съвет към еротоманите: не си пожелавайте шведска тройка, че като нищо ще ви връхлети руска.

Аз казах, хау! Пък дали ще ползвате моето ноу хау, I don’ know.

Бележка на автора за почитателя на Винету, ако е почел с вниманието си този текст: ноу хау не е индианско заклинание, а I don’t know в превод на балкански швейцарски език означава „снишавам се, докато не ми кажат да се изпъча пак на ясен руски език”.

Share on Facebook

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ 2016 година е различна от 2015 в астрономически план, но дали ще е различна и в политически – или светът, Европа и България ще застанат пред предизвикателства, които вече са виждали? В първия ден на новата година темата коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, преди да се потопим в утрешните проблеми – днес можеш ли да кажеш нещо оптимистично за 2016 година?

– Мога, Фили, но няма, защото оптимистичното ми е само едно и всички ще се нахвърлят да ми го вземат. Или – да, мога да кажа нещо оптимистично, но накрая, защото ако го кажа сега, хората ще спрат да ни слушат нататък.
Шегувам се, разбира се. Но ако това наистина помага, мога да издам моя личен повод за оптимизъм – и той е, че реалността упорито не ни дава да забравим за нея, но въпреки това животът е красив.

– Тогава кажи ми – коя част от реалността би искала да забрави днес България.

– Бедността, простотията, завистта и претенцията. Добре, де, пак се шегувам – аз искам България да забрави тези неща, но не съм сигурен, че и тя иска. Поне не всичките.
Да, искаме да забравим бедността, но дали това важи за глупостта и завистта?
Не си ли живеят тук глупавите завистници в психически комфорт, без да им пука, че точно заради това личният им и обществен джоб е празен.
Да не говорим пък за всеобщата претенция, най-общо казано – онази, че всеки друг е длъжен да се грижи за теб и да ти дава; че, каквото и да става, аз трябва да се забавлявам, а не да се мъча; че може да съм чел една книга, а друг хиляда, но моето мнение е равно на неговото.
Това са сериозни обществени болести, Фили, но не съм сигурен, че 2016 ще ни помогне да се отървем от тях, поне няма индикации за подобно развитие.

– Пламен, до се върнем на политиката – през есента в България ще има президентски избори и това вероятно е основният фокус на общественото внимание във вътрешен план, така ли е?

– Президентските избори до голяма степен започнаха. Ако погледнем назад, ще видим, че до скоро президентът Росен Плевнелиев беше неистово атакуван от левицата – БСП, Атака, АБВ. А отдясно беше мълчаливо оставян да се оправя сам – както от ГЕРБ, чиито човек беше преди пет години, така и от РБ, които не намериха общ език с него, въпреки близостта в позициите им по важни въпроси. Но, така или иначе, атаките срещу президента всъщност затихнаха, след като стана ясно, че през 2016-та той със сигурност няма отново да е кандидат на ГЕРБ.

– Не може ли Росен Плевнелиев да се бори за втори мандат с подкрепата на гражданското общество, от името на инициативен комитет?

– Технологично може, Фили, но най-вероятно няма, защото всички са наясно, че няма шанс.
В публичното пространство обаче вече се лансират кандидати за славата, които са по-скоро политически мюрета. Един от тях е 80-годишният бивш български цар и бивш премиер Симеон Сакскобургготски, когото лъстиви царедворци отупаха от праха. После той сам се появи публично, за да отрече, че ще се кандидатира за президент, но неговото отричане го знаем от случая, когато Симеон се закле, че няма да се коалира с бившите комунисти, а седмица по-късно го направи.
И други одиозни фигури излизат на бял свят, Фили, но това е само вдигане на пушилка и начин реалните кандидати на основните партии да се предпазят от изхабяване, преди да е дошло правилното време.

– Пламен, може ли отсега все пак да се направи някаква прогноза, колкото и условна да е, например – на базата на резултата от местния вот да кажем, че кандидатът на ГЕРБ, който и да е той, има най-големи шансове да спечели президентския вот?

– Можем дори с огромна сигурност да го кажем, Фили, особено ако на президентските избори ДПС /текстът е записан далеч преди последните развития в ДПС, но случилото се с нищо съществено не променя казаното тук – б. а./ се държи както на местните, тоест, ако не мобилизира електората си в своя полза, а го остави да се разпилява.

– А не може ли ДПС да влезе в политическа комбинация, с която да победи ГЕРБ?

– Конфигурацията на политическите сили в страната е такава, Фили, че ДПС няма потенциален партньор за подобно нещо. Пък и не съм сигурен, че в момента партията има нужда от голяма политическа победа. По-скоро обратното – има нужда да е близка с победителите, без това да се афишира публично.
Така че, да, ДПС отново ще играе ключова роля в президентските избори, но вероятно не за името на крайния победител, а само за времето и категоричността на победата му, в смисъл – дали тя ще е още на първи тур или ще се влачим до втори.

– Пламен, а коя ще е ключовата тема в кампанията за президентските избори?

– Мога да кажа коя според мен би трябвало да бъде, Фили, не и коя ще е. И със съжаление ще прогнозирам, че темата, която имам предвид, всъщност няма да е в центъра на кампанията. Ще се изразя още по-драстично – няма да се допусне да бъде в центъра.

– Добре, де, какъв е този толкова страшен въпрос, който дори не бива да се коментира?

– Е, не чак, че не бива да се коментира, но сегашният силен български премиер Бойко Борисов откровено предпочита това да не се прави, така че вероятно няма да го прави и бъдещият президентски кандидат на ГЕРБ.
А въпросът, който ще продължи да ни мъчи през 2016, пък и доста след това, е за отношенията на България с Русия. Именно през неговото развитие можем да правим реалистични прогнози за демократичното бъдеще на България, за мястото и ролята и в ЕС, за икономическото развитие на страната, за нейното оцеляване в сложния свят на съвременните предизвикателства.
Русия води хибридна война срещу България и това е ясно на всички. Лесно се вижда, че дори начинът, по който този факт се отрича, е част от въпросната хибридна война. Нейният интензитет няма да намалее през 2016, защото, погледнато в по-широк план, в момента Русия май е на път да извади известни политически дивиденти от агресивното си поведение изобщо.
На всичкото отгоре, слабата американска администрация ще бъде в Белия дом още цяла година, а това е сигнал за Путин да побърза, защото след Обама може да няма повече възможности.
Ето защо очаквам руската агресивност спрямо България и други страни в подобно положение, да се засили. За съжаление, очаквам също ЕС и НАТО да продължат с политиката на широко затворени очи за ролята на Москва, както и с политиката на самозалъгване, че могат да привлекат диктатора Путин за честно сътрудничество във войната с тероризма.
Наред с очакваната ескалация на тероризма и продължаващия огромен проблем с бежанците на Стария континент, както и с все по-изтъняващото европейско единство по темата, не виждам, Фили, особени основания за оптимизъм по отношение развитията през следващата година. Е, ако много иска, човек винаги може да намери начин да се излъже сам, но има ли смисъл да го правим, или по-добре е да погледнем реалността в очите – за да не погледне тя нас изотзад.

Политическият коментатор Пламен Асенов в първата част от нашия разговор за предизвикателствата пред България през започващата 2016 година.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Честита нова 2016 година!!!

Я да видим какво сме писали преди 365 дни:

Какво ни предстои през 2015 г.

• Да попътуваме поне малко из Европа (а знае ли човек, може и не само там) с децата (време е!)
• Едно страхотно QA събитие, което подготвяме с група колеги…
• Да поработя над докторантурата си, надявам се.
• Да довършим някои от статиите в блога си, останали във времето… нищо не обещаваме, само се надяваме.
• Куп чудесни неща, за които дори и не подозираме…

Да попътуваме поне малко из Европа – checked!

Посетихме гръцката столица Атина, при това с децата… И без малко да останем без една прекрасна дамска чанта, но и тя дойде в София в крайна сметка.

С нашите кумци си направихме чудесна разходка до Букурещ, Брашов и Бран в Румъния със замъка на граф Дракула, Черната църква и една от най-тесните улици в Европа – и за това трябва да пишем някой ден

Бяхме и в Амстердам, при това за Парада на цветята и Денят на краля. За самата столица на Холандия още не сме писали, но пък разказахме за прекрасните градини Кьокенхоф и увеселителния парк Ефтелинг.

Направихме и стандартното гръцко моренце по направление Ставрос-Олимпиада-Стагира-Стратони.

След тежкия ни опит с децата, в края на годината решихме да отидем на нещо като втори меден месец и в Обединените арабски емирства, като посетихме Дубай и Абу Даби. Очаквайте включване по темата

Имайки предвид, че поскитахме доста и из България – Триградското ждрело и Орлово око, розобер край Казанлък, разходка из Арбанаси, Горна Оряховица и Търново, сватби в Бургас и Благоевград, баби и дядовци в Русе и Пловдив, не е като да не вдигнахме пушилка и из България…

Накратко – няма как да се оплачем от към пътуване.

Едно страхотно QA събитие, което подготвяме с група колеги – checked!

QA: Challenge Accepted се получи чудесно и се превърна в една сбъдната мечта на Петър. Между впрочем, новото издание ще е на 26.03.2016 г. и повече можете да научите от www.qachallengeaccepted.com.

Да поработя над докторантурата си, надявам се – checked!

Първата научна статия на Петър излезе, академичният свят е в потрес, читателите – в екстаз… В края на годината излезе и втора научна статия, така че Петър изобщо няма от какво да се оплаче, особено като добавим и това, че във връзка с докторантурата си ходи за пореден път до Лондон и за първи път в Москва…

Да довършим някои от статиите в блога си, останали във времето – partially checked!

Като цяло нещата, които за които имаме да пишем в края на годината са дори повече, а времето за писане все не стига. Така и трябва!

Куп чудесни неща, за които дори и не подозираме – checked!

В началото на 2015 г. изобщо не предполагахме, че ще посетим седем различни държави, ще ходим на розобер, ще се возим на лимузина, Биляна ще се отдаде на ново хоби (готварство и кулинария), а Петър – на дегустирането на резултатите от новото хоби на Биляна, че ще направим „Черешката на тортата“ с приятели, ще се запалим по настолни игри…

Накратко – great year, както се казва в ей този непреведим виц:

Q: What’s the difference between a tire and 365 used rubbers?
A: One’s a Goodyear; the other’s a great year.

На 2016 г. ще ѝ е много трудно да бие 2015 г. в личната ни класация за яки години, но стискаме палци да е още по-добра!

За финал оставаме верни на традицията да извадим любимите ни публикации по месеци:

• Януари – 5 любими настолни игри
• Февруари – Питка „Плитка“
• Март – QA: Challenge Accepted – една моя сбъдната мечта
• Април – Атина – градът с древни и модерни руини
• Май – Работодатели, един SSD диск може да Ви спести 9504 лв.
• Юни – Баба ме учеше…
• Юли – „Шапка ти свалям…“, ама къде точно?
• Август – 40 грешни схващания на програмистите (или защо QA е нужен)?
• Септември – 4 свежи идеи за съхранение на продукти в хладилник
• Октомври – Search Terms IX
• Ноември – Москва: Колекция от долнопробни факти
• Декември – Почивни дни и официални празници през 2016 г.