Кризата сви доходите на една трета от българите

Кризата е посегнала на доходите на 33% от българите. Това показва представително изследване, направено от Световната банка и "Отворено общество". То е проведено сред 2400 семейства през февруари-март 2010 г. и обхваща данни за доходите им за година назад. На 29% от домакинствата им се налага да пестят дори от консумацията на основни храни, показва проучването. "Докато в други страни, като Румъния например, хората задължително си купуват хляб, мляко и други основни храни, в България се намаляват разходите и за тях", казва Сароджини Хиршлайфер, икономист от Световната банка. В 8% от семействата пропускат по едно хранене през деня, а значителна част - 41%, започват да пестят от отоплението и водата. След като са изчерпали всички други възможности за справяне в кризата, редица домакинства предприемат доста неподходящи стратегии. Например редуцират драстично своите разходи за здравеопазване и образование. Не си купуват редовно лекарства, много по-рядко ходят на лекар. Намаляват разходите за частни учители на децата си или за транспорт до училище. Около 10% от населението - най-бедните, твърдят, че вече не си плащат здравните и социалните осигуровки. Българите, които оцеляват със средства под прага на бедността, в момента са 21% от населението. През 2007 г. те са били 14%. Прагът на бедност за 2010 г. е 211 лв., но той се изчислява по данни за две години назад. Според най-новите предварителни данни за физическото оцеляване на хората трябват малко повече средства, твърди Боян Захариев от "Отворено общество". Основната причина за изпадане в бедност у нас е сривът в пазара на труда, докато в други държави върху това влияят по-скоро кредитните пазари. За година безработните у нас са се увеличили два пъти и вече са над 360 000. Само в 1/4 от домакинствата има по двама членове, които работят. Намаление на заплатите се отчита основно в частния сектор и в неформалната икономика. Възнаграждението е намалено при 16.4% от работещите, но работата им не е по-малко, докато други 15.8% получават по-малко възнаграждение, защото са минали на намален работен ден. Друга причина за увеличаване на бедността у нас е намаляването на трансфера на пари и възможностите за достъп до неформалните системи за социална защита, което ще рече вземане на заеми от приятели, използване на спестявания и др. 77% от домакинствата нямат никакви спестявания, а от тях 23% трупат и дългове. Хората в 60% от най-бедните и засегнати от кризата домакинства са се опитвали без успех да намерят втора работа. Изследването отчита, че и образовани и заможните с намален заради кризата доход си търсят нова заетост и успяват по-лесно от по-необразованите. Едва след като изчерпат всички други възможности за оцеляване, хората се обръщат към формалната мрежа за социална защита. ОПТИМИЗЪМ След пика на безработицата през февруари, когато достигна 10.26%, или 374 000 регистрирани в бюрата по труда, вече втори месец тя върви леко надолу, похвали се социалният министър Тотю Младенов. Към 12 май е 9.89%, или около 366 000 безработни по данни на Агенцията по заетостта. Младенов се надява тенденцията към намаляване да продължи до края на лятото. [...] » прочети още

Прочети цялата новина

Свързани новини: