От антикризисните мерки оцеляха само социалните

От всичките 60 антикризисни мерки, съгласувани между правителство, работодатели и синдикати преди повече от два месеца, засега са на път да заработят само около една трета, свързани предимно със социалната сфера. Това показа проверка на "Сега". Има голяма вероятност те да станат факт от 1 юли, тъй като са минали през парламентарните комисии и скоро ще влязат в пленарна зала. Равносметката е, че мерките, свързани с икономиката, на които най-много се разчиташе да донесат бързи единични приходи в бюджета, се провалиха. Промените в Кодекса на труда и в Кодекса за социално осигуряване например вече минаха на първо четене в социалната комисия на парламента. В КТ се въвеждат серия от мерки за гъвкаво работно време със срок на действие до края на 2010 г. Дотогава се увеличава двойно времето, през което работодателят може да пуска в неплатен отпуск по икономически причини работника без негово съгласие - от 30 дни на 60. Скоро ще влязат в пленарна зала и промените в КСО, които предвиждат отпадането на тавана на обезщетенията за безработица, и то завинаги. Те вече ще бъдат 60% от средния осигурителен доход за 9 месеца назад. В пакета от промени е и отлагането за началото на 2012 г. увеличаването на вдовишките добавки от пенсията на починалия съпруг, както и обещаните добавки за пенсионери над 75 г. с пенсии до 300 лв. В КСО влиза и предложението до края на годината работодателите да плащат по 70% от среднодневното брутно възнаграждение за първите три дни от болничните, а НОИ да се включва с 80% от четвъртия. В същото време правителството реши да даде на Агенцията за социално подпомагане допълнително 142 млн. лв., още 10 млн. лв. на Агенцията по заетостта за мерки срещу безработицата. А по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" тръгва специална схема за осигуряване на първа заетост на младежи, които не са започнали работа след завършването на средно или висше образование, което също е сред антикризисните мерки. На този фон две от трите идеи, които общо трябваше да вкарат в хазната 1.5 млрд. лв., пропаднаха или по тях не се работи усилено - продажбата на въглеродни емисии и приватизацията. Затова се наложи третата - съкращаването на разходите в администрацията да се засили и от 450 млн. лв. сумата на намалението да стигне 900 млн. лв. От търговия с емисии кабинетът се надяваше в хазната до края на годината да влязат 500 млн. лв. В началото на май обаче Европейската комисия наложи на България мораториум върху търговията с въглеродни газове. Приватизацията на миноритарните държавни дялове пък стартира само теоретично - беше регистрирана Държавната консолидационна компания, но тепърва в нея ще се вкарват държавни дружества и акции от тях. Въвеждането на данък върху печалбите от тотото, а също и на данък лукс се отлага, защото мерките се оказаха необмислени и с прекалено малък ефект. Новият начин за облагане на застрахователните дружества също бе оставен за неопределено време след дебати в парламента. Единствено вдигането на авансовия данък печалба с 10% се очаква да мине с актуализацията на бюджета. Облекчаването на инвестиционните ограничения за пенсионния Сребърен фонд още не се е случило и дори не се е чуло да има подготвен законопроект за целта. Една от малкото реализирани до момента мерки е орязването на субсидиите за партиите с 15%. Разплащането с бизнеса на стари дългове на държавата пък се представя като работеща мярка, но до момента се знае само, че едва 3 фирми са на път да получат парите си. В същото време още не са подготвени законовите промени, с които трябваше да се обяви "лихвена ваканция" за фирмите, които имат да взимат пари от държавата, а в същото време бавят свои плащания за данъци и осигуровки. Не са съкратени и сроковете за производството по несъстоятелност, което е друга антикризисна мярка. ПРОЗРАЧНОСТ В пакета от 60 мерки има няколко, които са свързани с увеличаване на прозрачността на държавната администрация, а по тяхното осъществяване отдавна никой не говори. Все още няма например регистър за дължимите пари на фирми по обществени поръчки, ДДС, акцизи и европроекти. Финансовото министерство нито е започнало да публикува подробни данни за състоянието на фискалния резерв, нито дава обяснение защо не го прави. И министерството на земеделието все още работи по електронните регистри на земите от държавния поземлен фонд и по процедурите за продажба на земя с предплатена аренда, но няма краен срок, в който да свърши тази работа. [...] » прочети още

Прочети цялата новина

Свързани новини: