06/30/10 21:30
(http://e-vestnik.bg/)

Смъртта на Камю - последният абсурд

Смъртта на Камю е „глупава смърт“ по собственото му определение на подобен инцидент и крайна абсурдност за човека, който назова абсурда. В джоба си Камю е имал билет за влак, за пътуване със семейството си, но в последния момент го убеждават да замине с кола до Париж със семейство Галимар и тяхната дъщеря Ан и кучето, да поемат по пътя на север, да хапнат в някой крайпътен ресторант и да преспят в малък хотел по пътя. В следобеда на катастрофата колата с Мишел Галимар зад волана и Камю на седалката до него се движи по права отсечка на шосе № 5 и вече наближават село Пти Вилблевин, област Бургундия, когато по думите на очевидци колата започва да криволичи, удря се в дърво край пътя, отскача и се забива в съседното. В резултат Камю е със счупен врат и издъхва почти веднага, Мишел е тежко ранен и умира няколко дни по-късно.

Твърде голямата скорост, която Камю по принцип не обича, повредата в мотора и вероятно твърде рязкото завъртане на кормилото се смятат за причина за все още неизясненото напълно произшествие. Камю е пренесен за кратко в близкото кметство, а по-късно и в дома си в Лурмарин, край него са Франсин, брат му Люсиен, Шар, Жан Грьоние, Роблес и още няколко близки приятели. Почти цялото село се стича в къщата сутринта на погребението и се включва в дългата процесия по виещите се улици към малкото гробище в края на града.

В биографиите и мемоарите, издадени след това, последните месеци от живота на Камю са белязани с неизменното „последен“ – последните му дни в Париж, последното му интервю, последното литературно есе, последната публична изява, последните му писма до Мария, Катрин и Ми, с които се среща в Париж. След това Камю сам си налага осеммесечна изолация в Прованс, за да завърши черновата на книгата, преди да се върне в града за първия театрален сезон на своя театър, с надеждата, че ще има дори и своя сцена, като планира следващото лято да се върне в Лурмарин, да редактира текста и да започне новата книга. Такива са били поне плановете му.

В спомените си някои от приятелите му твърдят, че той сякаш имал някакво предчувствие. В свое интервю в началото на ноември Камю говори за това колко мрази магистралите и скоростта и дори размахал билетите си за влак до Лурмарин като доказателство. Горчиво плакал при раздялата си с Мария в края на същата седмица. Съвсем нетипично за него по време на коледните празници споменал на Франсин, че би искал да бъде погребан в Лурмарин. Никакво национално погребение, но не и съвсем скромно. Всякакви такива истории, посочва Лотман, са началото на митологизирането.

Кучетата са една от много тънките, но все пак ясни нишки за връзка с Камю и когато най-сетне поех по каменните стъпала на дома на Катрин Камю в Лурмарин, наследен от баща є, бях посрещната от две лаещи едри кучета. По време на нашата първа среща, провела се в неофициален салон – аз на едно канапе, Катрин на стол до маса, отрупана с книги – кучетата Балу и Чупа не само присъстваха, но и придружени от една котка, не спираха да кръжат. Присъствието им бе така силно, че записът на нашия разговор често, и то на важни места, бе заглушен от гръмкия им лай.

„Папа, който бе много грижовен към нас и който се държеше с уважение към другите, се боеше само от…“ на лентата следваха яростен лай и гласът на Катрин, която се опитва да възстанови реда. Следва затишие. Когато вечерта в хотела прослушах записа, в първия момент страшно се разстроих, едва не се разплаках, ...

Публикувана на 06/30/10 21:30 http://e-vestnik.bg/9440/smartta-na-kamyu-posledniyat-absurd/
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване