Холивудски звезди у нас? По ли е зле журналистиката от… каквото и да е в България?

Една статия в e-vestnik разбуни духовете – случаят с фалшивия Джони Деп в Бургас (виж тук). Авторката описва целия механизъм на измамата, с който са си послужили организаторите на рекламната кампания. Той е разчетен изцяло на повърхностното отношение на медиите към такива новини.

Медиите са дори по-зле, отколкото читателите забелязват. Само хората, които сме имали поглед отвътре, можем да кажем точно. Ако продължим по повод случая с Джони Деп, можем да изтъкнем още един абсурд. Всички телевизии и вестници скочиха да обясняват, че той бил у нас, а когато у нас наистина дойде звезда от подобен ранг, те мълчат и не проявяват интерес към нея.

Например в България престоя един месец в хотел на пъпа на София носителката на два Оскара Хилари Суонг и нито един български журналист не стигна до нея, не се опита дори. Телевизиите са готови да излъчват папарашки кадри менте, но не могат да направят свои – поне да я снимат как влиза и излиза от хотела за снимки.

Месец преседя тук и Колин Фарел, любимец на милиони момичетата по света и у нас. Нямаше медия, която да го издебне в кои заведения ходи, да се опита да го интервюира или да разкаже как живее тук, какво прави, като не е на снимки. Имаше плахи опити, а фотограф от един вестник успя да го снима една сутрин пред хотела, на отиване на снимки заедно с Ед Харис, как скромно пият кафе в пластмасови чашки. Но иначе нашите вестници са пълни със звезди като Христо Сираков (кой е тоя?) или разни Златки…
А примерно това, че успяхме да видим малко кадри с Антонио Бандерас в София се дължеше не на интереса на местните медии, а на неговите пиари, които организираха публичните му прояви.

Да, ние журналистите, можем да направим най-точните оценки на медиите. Познаваме ги отвътре, критикуваме ги, посочваме най-болезнените места.
И даваме повод на читатели, които не харесват съвременните вестници и телевизии, да се подиграят с тях. Разговорът за папагалската и копи-пейст журналистика е дълъг.

Но… вестниците не правят изключение в обществото. Дори са по-напред в много отношения от други сфери. Например медиите ли са по-европейски в България или полицията? Медиите ли са по-европейски или здравното обслужване? Или да сравним с образованието. Както има примери на журналистическа глупост или мързел, така има чудовищни примери с лекари и учители. За полицията пък дълго може да се говори. Ефектните акции, с които въпросните медии правят обслужваща пропаганда на правителството, често са пример на безобразен непрофесионализъм, който после се вменява като вина на съда. Пак с кампании с помощта на същите тези медии.
Те просто са огледало на обществото. Криво огледало.

Прочети цялата новина

Свързани новини: