Мустакът като униформа за турския политик

Следващите избори в Турция ще се проведат след около година, но едно е сигурно: следващият министър-председател на страната ще има мустаци.
През последните две десетилетия мустаците на мъжете се превърнаха от признак на мъжественост в символ на определена класа. До началото на 90-те години почти всеки турчин имаше мустаци, а сега мустаци носят хората от бедняшките квартали на работническата класа, известни като “варош”. Тези бетонни предградия с неприятен вид обкръжават всички градове в Турция като паметници на един период на масова индустриализация и градска миграция.
Въпреки че турската нация се превръща в общество на средната класа, предградията “варош” засега представляват по-голямата част от избирателите. Доста е вероятно през следващия юли Турция да избере министър-председател от тези квартали, точно като настоящия премиер Реджеп Тайип Ердоган - суров мъж с мустаци от квартала Касъмпаша в Истанбул. Шофьорите на таксита обичат Ердоган. Както каза един от тях неотдавна: “Ердоган изглежда като един от нас”.

Партията на справедливостта и развитието на Ердоган, наричана ПСР, дойде на власт през 2002 г., като дълготрайното й управление се дължи повече на способността на Ердоган да поддържа връзки с хората от тези предградия, отколкото на ислямистката идеология. ПСР два пъти е печелила избори, достигайки до подкрепа от 47 процента, въпреки проучванията, според които едва 15 процента от турците подкрепят ислямизма.
Турската политика се придържа към едно просто правило: жените и техните съпрузи с мустаци предпочитат мъже с мустаци за свои лидери. Турският премиер не само изглежда като човек от предградията, но и ходи и говори като такъв - например ругае по телевизията, когато си пожелае.

Затова изглеждаше като малка революция това, че през май опозиционната Народнорепубликанска партия свали своя гладко избръснат лидер с вид на човек от висшата класа Дениз Байкал заради сексскандал и го замени с бюрократа Кемал Кълъчдароглу - мъж с бакенбарди от предградията. За първи път от 2002 г. насам ПСР е изправена пред истинска конкуренция: Кълъчдароглу се свързва с предградията по начин, по който неговите предшественици не можеха.

Партията на Кълъчдароглу набира преднина в анкетите и събитията разчистват пътя пред него. Това лято беше белязано от актове на насилие, извършени от Кюрдската работническа партия, която западните столици определят като терористична групировка. Турците са обезпокоени както от надигането на кюрдския национализъм, така и от неспособността на ПСР да гарантира сигурността им.

Кълъчдароглу, етнически кюрд, който избягва кюрдския национализъм, може да натрупа точки като турски Обама, обещавайки да преодолее етническото разделение. За тази цел Кълъчдароглу ще трябва “да обещае повече свободи за всички жители на страната” и да подкрепи кандидатурата на Турция за членство в ЕС, от която ПСР се отказа заради ислямски тенденции, казва журналистът Аслъ Айдънтазбаш.
Турция най-сетне има шанса да избере неислямистки лидер, който да е в позиция да поднови ключовите усилия на страната да се присъедини към Европа. Понякога едни мустаци могат да променят значително ситуацията.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: