Медийният преход - революции и манипулации

Милко Петров*

Медийният преход е по-скоро реплика на политическия преход, той следва духа на времето, като приема определени институционални форми под влиянието на отделни политически събития – оставката на директора на Българската телевизия през 1990 г., под натиска на студентската стачка, приемането от Великото народно събрание на Основни положения на временния статут на БНР и БНТ и др.

Почти десетилетие след промяната, аналогично на европейската практика, у нас е изграден дуалистичен модел за функциониране на обществените и на търговските медии, Народното събрание приема необходимата регулаторна рамка, създадени са органите, които упражняват надзор върху дейността на електронните медии.

Успоредно с извършените промени в областта на медийното законодателство и на регулацията, при електронните медии започва процес на еманципация на БНР и БНТ от идеологическата опека, отделянето им от влиянието и контрола на партията-държава, промяна в тяхните програми и водещи послания. Този процес се оказва по-дълъг от очакваното, доколкото и политическият преход не приключва в желаните кратки срокове.

Бързото разширяване, разнообразяване и усложняване на електронната медийна среда, поражда един от главните ефекти на медийния преход – новите политически послания, облечени в медийни образи, думи и звуци, които се превръщат в символ на обществената промяна.

Новият речник на медийния преход включва христоматийни фрази като: „За бога, братя, не купувайте!” на Димитър Попов, „Днес е хубав ден за българската демокрация” на Александър Йорданов, „Не ме гледай тъпо, българино!” на Жорж Ганчев, предизборни клипове като „Последният валс”, налагането на цветовете като партийни символи чрез телевизионната изборна пропаганда.

Електронните медии преекспонират политическия плакат, който в годините на прехода се разгърна между „червената карта” на БСП - и ярко оцветените задници в плаката на „Нов избор”. Българската телевизия през двайсетте години преход създаде публична тежест на политическите персони, изгради медийния образ на новата политическа класа, който в зората на демокрацията преливаше от утопични обещания и розов оптимизъм, често гарнирани с антикомунистическа риторика и яростно отрицание на близкото минало.

Телевизията се оказа онази „разделителна бразда”, която отдели променящата се комунистическа партия – от многобройните демократични партии, организации и движения, които на кръглата маса през 1990 г. в безкрайните телевизионни часове на прякото й отразяване, не успяват да постигнат съгласие с комунистическата партия за миналото, но постигат известно съгласие за бъдещето.

Медийният преход в посттоталитарния период е неотделим от екранните манипулации, манипулатори и манипулогеми, които първоначално превземат улицата, а след това и телевизионния екран. Електронните медии стават „хранителна среда” за политически слухове и манипулации, но и те самите произвеждат собствени медийни измами.

Прословутата реплика на президента Петър Младенов „най-добре е танковете да дойдат”, многократно излъчвана в предизборното студио на СДС през 1990 г. като отговор на монтираните кадри на хората на Емил Кошлуков в съседство на кадри от филма „Кабаре” на Боб Фос, показващи фашистките отряди „Хитлерюгенд”. Или пък тайното внасяне и монтиране в новините „По света и у нас” на Българската телевизия на клип в подкрепа на Стефан Софиянски по време на общинските избори.

Христоматийна медийна манипулация остава „новината” за мним ядрен взрив в атомната централа в Козлодуй в студентското телевизионно предаване „КУ-КУ” по Българска телевизия, която предизвика паника сред населението, независимо от предупредителните надписи и шаржиращия музикален фон. Фразеологията „червени бабички” и „сини комунисти” е наложена в политическия и в медийния речник с активната намеса на телевизионните камери, които в първите години на прехода често проявяват пристрастия и необективност.

Медийният преход довежда и до голяма промяна в програмните стратегии и усилването на конкуренцията между търговските медии. В последните десет години, програмните стратегии на частните национални телевизии се фокусират върху телевизионното развлечение, което печели зрителя главно като обикновен консуматор на печалби, получени чрез участие в телевизионни игри и лотарии, в риалити формати, SMS аукциони и ...

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител