Гърция в историческа битка срещу данъчните измами

Хелен Колиопулу, Изабел Малсан

Гръцкото правителство води борба срещу данъчните измами, като преследва недекларирани басейни или трансфери на пари в чужбина, но предизвикателството да се трансформират гърците в граждани, които си плащат данъците, е с мащабите на кризата: историческо, според анализаторите.

Данъчните измами, представляващи “около 30 процента от брутния вътрешен продукт”, са кървящата рана на икономиката на една страна в тежка бюджетна криза, заявява в интервю за АФП Янис Капелерис, ръководител на гръцкия Отряд за борба с икономическата престъпност.

Получавайки през пролетта заема, който я спаси от фалит, Гърция се ангажира пред Международиня валутен фонд и Европейския съюз да увеличи до края на годината държавните приходи с 13,7 процента, но нейното правителство трябваше да признае в средата на септември, че увеличението е едва 4 процента от брутния вътрешен продукт.

В последния си доклад МВФ подчертава трудността на правителството на фона на “упорито наложилата се култура” на данъчни измами и на фона на вътрешната съпротива на данъчните служби. “Да се промени манталитетът, да се култивира гражданско съзнание и съзнание за социален договор е най-важното предизвикателство, което гръцкото правителство трябва да приеме”, заявява за АФП Йенс Бастиан, икономист в Общогръцката фондация за европейска политика.

В тази страна съществува “от години проблем за доверие в държавата, парите на данъкоплатците бяха прахосвани, училищата, болниците, социалните служби не са на адекватно ниво”, обяснява Томас Геракис, политически анализатор и ръководител на институтата за социологически проучвания Марк.

Пропуските в механизма за събиране на данъци, който често пъти е недостатъчен и корумпиран, засилиха недоверието, тъй като само служителите на заплата бяха стриктно облагани с данъци, докато високите доходи оставаха извън контрол. “Тъй като богатите успяват да се изплъзнат от това, човекът на заплата ще се опита да не декларира приходите от втора работа или наема от апартамент”, казва Геракис.

За да се опита да успокои социалното вълнение, предизвикано от обявените през пролетта намаления на заплатите на държавните служители и на пенсиите, правителството демонстрира решимостта си да накара отсега нататък да си плащат тези, които се изплъзваха от плащане на данъци. “Лекарите, нотариусите, адвокатите, гражданските инженери, почти всички свободни професии, но също така и нощните заведения и търговските обекти в туристически зони, където издаването на фактури е рядко явление, са на прицел”, подчертава Капеларис.

Отрядът за борба с икономическата престъпност, който бе реорганизиран наскоро, “е открил досега 1113 недкларирани басейни в северната част на страната и е наложил глоби в размер на 2,8 милиарда евро”, добавя ръководителят на отряда. Но правителственият механизъм не убеждава всички. “Инструментите не са още достатъчни, има институционен дефицит в капацитета на правителството да събере данъците”, смята Бастиан.

Още повече, че подготовката на закон за амнистия за данъчни измами от последното десетилетие в замяна на внасяне от нарушителите на предварително определена индексирана сума върху доходите им, е критикувана дори в редовете на социалистическото мнозинство като несправедлива мярка, насърчаваща към злоупотреби.

Правителството отговаря, че амнистията, предоставяна вече в миналото, ще бъде приложена за последен път, тъй като преструктурирането на държавната администрация се предполага, че ще поправи пропуските в данъчното управление. “Има известно осъзнаване по повод кризата, но промяната на нагласите ще отнеме време и за да се ускори това, трябва държавата да култивира доверието”, обобщава София Дросопулу, член на управителния съвет на Атинската адвокатска колегия.

По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: