Чиновниците и чинопочитанието са на почит в битките на Борисов

10/04/10 21:45
(http://e-vestnik.bg/)

Чиновниците и чинопочитанието са на почит в битките на Борисов

Иво Инджев

Класически метод за общуване в дипломацията е избягването на конфликтните въпроси и търсенето на допирните точки като база за преговори. В този смисъл , ако исках да съм „дипломатичен“, за да се харесам на доста сънародници, би трябвало да се присламча към раздразнението на премиера Борисов от френския посланик Етиен дьо Понсен, изразено днес. Това със сигурност ще се хареса на мнозина като смела демонстрация на суверенното право на българския премиер да защитава собствено мнение пред „чужденците“. Така ли е обаче?

По повод призива на френския посланик България да заяви позицията си за членството на Турция в ЕС, Борисов реагира повече от бурно; нарече с йерархично мотивирано презрение представителя на Париж „един чиновник“: зададе риторичния въпрос дали президентът Саркози би търпял българския посланик там да прави подобни изявления; после изрази убеждение, че Саркози би изгонил незабавно българския дипломат. Ами защо тогава не изгони Етиен дьо Понсен, щом е толкова просто и лесно?

Няма да се впускам в предположения какво би направил Саркози, но едно е сигурно: Етиен дьо Понсен говори в София от името на Саркози. И ако не е ясно на г-н Борисов, това пък не говори добре за неговата ориентация в елементарната дипломация. Саркози, както и всеки друг държавен глава на нормална държава, би изтеглил посланика си само като жест на категорично несъгласие с политиката на страната домакин или ако не говори онова, което му е наредено да каже. Изразявайки пренебрежние към посланика на Франция, българският премиер всъщност обижда самата Франция и конкретно онзи, който го е назначил. И е особено неадекватно да се демонстрира това спрямо страната, с която София се солидаризира по собствения си болезнен ромски въпрос и практически изпадна в нещо като френско-българска изолация в ЕС, където в момента се обсъжда наказателна процедура срещу Париж.

Преди да ми възразите, че Борисов е постъпил „мъжки“ и „така трябва“, се запитайте, защо Борисов не показва същия подход спрямо други посланици. Или се изяви в случая точно поради усещането си за близост до Саркози по парливата тема за ромите си мисли, че може да разчита на него като на побратим да издърпа ушите на Дьо Понсен?

Случката се развива в деня, когато тук на посещение са един след друг турският премиер Ердоган и грузинският Гилаури. Да, Ердоган си спечели големи симпатии у дома и в целия арабски свят, когато демонстрира национална гордост (да не кажа горделивост) с избухването си на форума в Давос на 30 януари 2009 г. Той се засегна на национална чест, но направи скандал не на „един чиновник“, а на носителя на нобелова награда за мир Шимон Перес. Прав или не, Ердоган се опълчи на опонент със световна известност и голямо влияние. Как на този фон изглежда избухването на българския премиер по адрес на „един чиновник“? С „един чиновник“ всеки може да се „сбори“.

И още един въпрос: как така в дневния ред на преговорите с грузинския министър-председател Нико Гилаури няма и дума по най-острия конфликт край нашата граница? Нали не мислите, че малката, православна Грузия, сама не е пожелала да чуе публичен жест на солидарност в тежката й конфронтация с Русия? Явно голяма „дипломатичност“ тресе София, която продължава много да внимава да не дразни Кремъл, макар руският „чиновник“ в Брюксел Чижов на два пъти да нарече България „руски троянски кон в Европа“.

Вярно, това се случи по време на тройната коалиция. Управлението на ГЕРБ започна обаче със заявка за край на това раболепно поведение – споменете си нечуваните от доста години по нашите земи изявления на министър Плевнелиев и на вицепремиера Дянков, че тук вече няма да се разпорежда Русия. А къде сме сега? Обратно ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 10/04/10 21:45 http://e-vestnik.bg/10109/chinovnitsite-i-chinopochitanieto-sa-na-pochit-v-bitkite-na-borisov/