“Фейсбук” и поколението “Защо?”

11/14/10 22:45
(http://e-vestnik.bg/)

“Фейсбук” и поколението “Защо?”

Зейди Смит

Колко време е едно поколение в наши дни? Аз би трябвало да принадлежа към поколението на Марк Зукърбърг – делят ни само девет години – но по някакъв начин нещата не изглеждат така. И това, въпреки факта, че мога да кажа (като всеки друг, който е бил в кампуса на Харвард през есента на 2003), че съм „била там“ по времето, в което се е зачевал “Фейсбук”, че си спомням Фейсмаш[1] и врявата, която той причини. Също и онази мъничка, изящна филмова звезда, следвана от момчета-фенове където и да мръднеше, пък и самият отвратителен сняг, който караше палците на краката да посивяват, разрушаваше духа, доведе до безкръвната смърт на една малка катеричка близо до моето общежитие: замръзнала, бездиханна, перфектна – също като стъклените цветя от колекцията Блашка. Без съмнение, в продължение на години оттук нататък аз ще си въобразявам близостта до Зукърбърг – по същия начин, по който всички в Ливърпул от началото на 60-те сигурно са се „срещали“ с Джон Ленън.

По онова време обаче аз се чувствах много различна от Зукърбърг и всички хлапета от Харвард. Все още се чувствам много различна от тях, сега дори още повече, тъй като все повече се отдалечавам (по собствен избор, по принуда) от нещата, които те правят. Ние имаме различни представи за всичко. По-специално, ние имаме различни представи за това какво е една личност, или какво тя трябва да бъде. Често се безпокоя от мисълта, че представата ми за личността е носталгична, ирационална, неточна. Може би Поколението “Фейсбук” е изградило виртуалните си замъци с добри намерения, за да подслони Хората 2.0, които те наистина са – и ако аз се чувствам неудобно в тях, то е само защото съм заседнала в Личност 1.0. От друга страна, колкото повече време прекарвам с последните редици на Поколението “Фейсбук” (под формата на моите студенти), толкова повече се убеждавам, че донякъде софтуерът, който понастоящем оформя това поколение, е недостоен за тях. Те са по-интересни от него. Те заслужават нещо по-добро.

В лицето на “Социална мрежа” поколението “Фейсбук” получава един филм, който е почти достоен за тях – и този факт, бидейки толкова неочакван, прави филма да изглежда дори още по-възхитителен, отколкото той вероятно, обективно, е. Още от началната сцена вече е ясно, че това е филм за хора 2.0, направен от хора 1.0 (Арон Соркин и Дейвид Финчър, съответно на четиридесет и девет и четиридесет и осем години). Той е бъбрив, за Бога, с толкова думи на минута, колкото има и в His Girl Friday[2]. Едно момче, Марк, и неговото момиче, Ерика, седят на малка масичка в някакъв бар в Харвард, бърборейки непрекъснато, по неуморимия начин на Соркин, станал всеизвестен чрез Западното крило (макар че никой от двамата не казва „Следвай ме[3]“, за което трябва да бъдем благодарни).

Но нещо не е наред с този млад човек: очите му шарят непрекъснато; както изглежда, той не разбира най-обикновени изрази или езикови двусмислици; той е буквалист до степен, която е обидна, педантичен до агресивност. („Окончателен клуб[4]“, казва Марк, коригирайки Ерика, докато двамата дискутират онези специални харвардски обекти; „Не Окончателни клубове“). Той не разбира какво става, когато тя се опитва да скъса с него. („Почакай, почакай, това наистина ли е?“) Нито пък разбира защо. Той не разбира, че нещо, което за него звучи като факт, може да има за отсрещната страна някакво болезнено, лично значение:

ЕРИКА: Трябва да ходя да уча.

МАРК: Няма нужда да учиш.

ЕРИКА: Откъде знаеш, че не е нужно да уча?!

МАРК: Защото учиш в Бостънския университет!

Казано просто, той е компютърен фанатик, социален „аутист“: един тип, който е толкова разпознаваем за аудиторията на Финчър, колкото е и циничният журналист за онази на Хауърд Хоукс. За да създаде този ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 11/14/10 22:45 http://e-vestnik.bg/10409/feysbuk-i-pokolenieto-zashto/