11/23/10 22:50
(http://e-vestnik.bg/)

Циганин как страда

Има такава песен, последната от творчеството на непрежалимата Зорница Попова, в изпълнение на чудесния дует „Ритон“: „Циганин как страда, щом остане сам…“. Когато я чух за първи път по радиото, веднага си спомних за един манго от моите ямболски пациенти.
Карах поредното си дежурство в „Бърза помощ“, когато ни подадоха адрес в циганската махала до хълма Боровец. „Млад мъж, опит за самоубийство“, съобщи по радиотелефона фелдшерът. Не му беше за първи път на нашия екип. Веднага се метнахме с шофьора Сава в линейката. Давай, Сава, да спасяваме нещастно влюбени души…
Още го помня този двайсетинагодишен мургавелко, как виеше като жена: разкъса ризата си и се млатеше по главата с юмруци, а тя кънтеше, сякаш бе тъпан. Милата му тринайсетгодишна Айша го напуснала, и то със собствения му брат, та – потресен от предателството и на двамата, изпил две лъжици веро плюс половинка ракия. И сега от устата му излизаха мехурчета като от развалена пералня.
Не ми беше до смях, защото трябваше по всички правила на спешната помощ да му промия стомаха. (Дадох му да изпие цяла кана вода, после го натиснах по корема и той избълва в обувките ми сигурно цял леген сапунена вода и лиги.) После го транспортирахме до интензивното, да му прелеем една-две банки глюкоза с кофеин и да наблюдаваме състоянието на безценния му живот.
… След няколко месеца нов случай ме отведе в същата циганска махала. Банална патология – някаква женица с бъбречна колика. След като й инжектирах венозно броматропин и изтеглих иглата, зърнах в дъното на къщурката, сред скупчените близки, и бившия самоубиец.
Циганите много уважават лекарите си. Понеже трябваше да остана още трийсетина минути, за да видя ефекта от инжекцията, започнаха да ме канят на масата си. Седнах, колкото да не ги обидя. И тогава попитах момчето дали ме помни. Затръска утвърдително сплъстените кичури по главата си.
– Е, мина ли ти любовната мъка? Тогава беше готов да умреш.
– Лапешка работа…
– И какво стана с това твое невярно Айше, върна ли се?
– Ами, знам ли я, аз не исках да я виждам повече, брат ми и той я натири. Сега тя живее с братовчед ми.
– А ти прости ли на брат си?
– Ами, какво да правя, брат ми е, да го коля ли?
– И къде е той сега?
– Ами, духна някъде в Северна България, не се е обаждал, не ме интересува.
– А ти ожени ли се?
– Ами, да, че сам ли да стоя?
– За коя?
– Ами че откраднах буля си.
– Какво значи буля?
– Ами, на другия ми брат жената.
Та думата ми беше, циганин как бил страдал…

ДЕСЕТ ЛИТРА УРИНА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ

Като стажант-лекар обичах да се навъртам край ръководителя на Пловдивската клиника по дерматовенерология професор Иван Толев. От него научих много интересни любовни истории, част от които съм разказал и тук. Професорът беше изключително духовит и приятен човек, знаеше вицове, ръсеше неповторими сентенции. (От него чух онова безсмъртно изречение: „Пловдив е провинция, но не на София, а на Рим!“, което тогава ме хвърли във възторг като фанатичен фен на Вечния град.)
В клиниката работеше и един главен асистент, ще го наречем доктор Х. В противовес на професора, той беше мрачен и необщителен, действаше задълбочено и сериозно и никога не пускаше шеги. Иначе бе много добър лекар.
Затова се изненадах, когато той пожела да изследва урината на един пациент, който имаше някаква елементарна екзема. Диагнозата едва ли го налагаше, но после приех, че е решил да изследва функцията на бъбреците му, макар да не бе интернист. Още по-странно обаче бе нареждането ...

Публикувана на 11/23/10 22:50 http://e-vestnik.bg/10472/tsiganin-kak-strada/
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване