Възраждането на Тодор Живков

11/28/10 16:52
(http://e-vestnik.bg/)

Възраждането на Тодор Живков

в. Ню Юръп

Надежда Нейнски. Снимка: сдс

Този месец един въпрос разбуни духовете в България, отекна в Брюксел и чака своя отговор. Случайно ли бяха изпуснати думите, с които десният Борисов величае заслугите на Първия, както преди години обичаха да наричат Тодор Живков, или изказването му беше добре премислен ход?

И докато по-близки и по-далечни поддръжници на българския премиер търсеха начин да извинят или омаловажат думите му, отговорът дойде закономерно не от кого да е, а от внучката на Живков, която в интервю отбелязва следното: “Смятам, че τова е една оценка на политик от новото поколение, която той даде, смятам, искрено, защото, надявам се, наистина вижда и чувства нещата по този начин. Това е една оценка, която до този момент никой друг политик от ранга на премиер или от позицията на Бойко Борисов, не е давал. И смятам, че това е изключително ценно и достойно от негова страна, защото моето мнение е, че той наистина мисли така.

Отговорът обаче съвсем не изчерпва проблема. Всъщност той е само върхът на айсберга, който постепенно изплува от морето на обществената апатия. Истинският дебат не е кой е “за” и кой е “против” Живков. Един човек дори ми каза преди дни: “Няма какво да се връщаме назад, Живков е покойник и това е минало.” Големият дебат, който днес повече от всякога е актуален за България, е дебатът за оценката на последните 20 години от българската история. Тази оценка разделя хората в България не просто на леви и десни - разделя ги на демократи и недемократи.

Погледнато от този ъгъл, нещата започват да се подреждат съвсем логично и да се очертават съюзниците от едната и другата страна. Когато преди дни в Брюксел на форума “Изстраданата Европейска мечта на България 1944-1989″, организиран от евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев, аз заявих, че нашите потомци трябва да знаят онази морална граница, която никога да не прекрачват, имах предвид точно тази линия, разделяща демократична България от нейното тоталитарно минало.

Каква е оценката на Европа за тоталитаризма може всеки да прочете в резолюциите на Европейския парламент и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Само ще припомня, че на нито един политик в Европа, дори на шега, не му хрумна да възвеличае Хитлер или Сталин, въпреки че, ако следваме логиката на Борисов, и двамата сигурно са били силни в строителството.

Може би защото в Европа са по-чувствителни към страданията на хилядите, чийто съдби и животи бяха унищожени от режима. Може би, защото помнят разделението и Студената война, лагерите и Берлинската стена. Или може би защото техните граждани и до ден днешен плащат, за да върнат икономиките на бившите комунистически страни към европейските стандарти. И когато председателят на ЕП (2007-2009) и председател на борда на директорите на Фондация Конрад Аденауер - Ханс Герт Пьотеринг, постави знак на равенство между фашизма и комунизма, и нарече Хитлер и Сталин “дяволи за Европа”, това беше категоричен знак, че дясна Европа ще бъде гарант тоталитаризмът завинаги да остане в миналото.

В същото това време в България от години тече една подценявана, но очевидно напълно обмислена стратегия на обезценяване на всичко постигнато през последните 20 години. Тезата “всички са маскари”, която мнозина се изкушаваха да използват през годините, за да мачкат политическите си противници и да печелят кредит на доверие като най-големи реформатори, най-големи европейци, като нов морал или ново време, всъщност съзнателно или не обслужваше определени среди. За да се стигне до днешното управление на ГЕРБ- партията членка на ЕНП и националистическата партия “Атака”, чиито лидери за първи път открито налагат тезата, че през последните 20 години в България:

- само се е крало и приватизирало,
- че демокрацията ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 11/28/10 16:52 http://e-vestnik.bg/10509/vazrazhdaneto-na-todor-zhivkov/