Издателката на в. “Папарак” беше осъдена на 2 г. и 4000 лв. глоба за кражба от e-vestnik

12/08/10 23:15
(http://e-vestnik.bg/)

Издателката на в. “Папарак” беше осъдена на 2 г. и 4000 лв. глоба за кражба от e-vestnik

Основателят на в. “Папарак” (вторият отдясно наляво) и другарчетата му на делото на Слави Трифонов срещу тях преди няколко години. Сега в съда за кражба попадна издателката, на която той е прехвърлил фирмата. Снимка: архив “Шоуто на Слави”

Таня Иванова, управител на фирмата издател на в. „Папарак”, беше осъдена вчера от Районен съд София на 2 г. лишаване от свобода с 5-годишно отсрочване на изпълнението на присъдата и 4000 лв. глоба. Така завърши първото наказателно дело за кражба на авторски права в печатно издание у нас. Кражба от e-vestnik…

Читателят може да се стресне - какво пък толкова? Ето какво. От лятото на 2007 г. читатели и колеги съобщават в редакцията на e-vestnik, че някои интервюта и текстове са ги видели препечатани в „Папарак”. Някои от тях - с кресливи заглавия, не като при нас.

Що е то „Папарак”? Т. нар. жълт вестник. Не, по-зле. Много ниско равнище. Тоя поръчал оня, тоя го арестуват, оня умира и т. н. Съчинителства, преписвации от други вестници и прочее. „Папарак” се прочу, след като Слави Трифонов показа издателите му в своето шоу и обяви, че ги съди за клевети (виж снимката).

Но… ако си мисли някой, че лесно може да се добереш до издателите да ги съдиш…
Абонирахме се за в. „Папарак” (о, Боже). За около 2 години на страниците му прочетохме около 150 статии и интервюта, взети от нашия сайт e-vestnik. И още повече снимки. Който иска да се порови в рубриката „Интервю” на вестника, може да види какви имена са интервюирани за тия 2 години. Всяко по-известно и по-малко известно от тях беше препечатано в „Папарак”. Някои от тях доукрасени, в устата им сложени думи, които не са изричали…

Интервю със сина на писателя Димитър Талев - Братислав. Той не е и подозирал, че като дава интервю за e-vestnik, то ще се появи и в “меродавния” в. “Папарак”.

Едно уточнение - нашият сайт плаща (поне преди година плащаше) наеми, абонаменти за снимки, агенции, на репортери, хонорар на външни автори и т. н., а един крадлив вестник (ох, де да беше един) препечатва и продава всичко това на хартия. Без да си мръдне пръста, копи-пейст, както си седят двама души в една стая и ровят из интернет. Само турят по-атрактивно (по техните стандарти) заглавие. И така правят вестника. Така са направени и още се правят много вестници у нас. Но да не се отклонявам.

За онези, които не им се вярва дали това е кражба, няма да цитирам закони, да поровят сами. И в Наказателния кодекс, и в Закона за авторското право и сродните му права е описано подробно кое и какво е кражба, като изрично е упоменат интернет. Уточняват се видове текстове, пък за фотографии е съвсем ясно.

Във в. „Папарак” нямаше адрес на редакция, а само пощенска кутия и редакционно каре. За главен редактор беше изписан Иван Абаджиев. Не става дума за треньора по щанги от близкото минало. А някой си. Но в журналистическата колегия няма такъв журналист, никой не чувал за него. Измислено име… В редакционното каре присъстват и досега още няколко имена - едно турско, едно еврейско, едно арменско, няколко български. Направо мултиетническа редакция. Но и тези журналисти не са познати в журналистическата колегия…