Княз Кирил Преславски: Късметлия съм, че съм оптимист, събуждам се сутрин доволен, че започвам нов ден

Интервюто на Калина Папазова е публикувано в българското издание на списание "Hеllo", чийто първи брой излезе от печат тази седмица     Нека тръгнем от детството ви. Какво си спомняте за онези години?Спомените ми са за едно наистина щастливо детство. Бих го нарекъл и анонимно. Живеехме в Испания, страна с прекрасен климат, имахме спокоен и съвсем обикновен живот. Типичните преживявания за едно дете - училище, игри. Един ден - отлични оценки, друг ден - лоши. Хубавото е, че Испания, именно заради климата, предоставяше възможности да правим много неща на открито, на въздух. Все пак във вените ви тече царска кръв?Така е, но у дома не се говореше за това. Дори мисля, че родителите ми положиха усилия да израснем съвсем нормално, без темата за монархическия ни произход да е главна в семейството. Как стана така, че отидохте да учите в САЩ, в престижния университет "Принстън"?Стана случайно. Бях завършил френския лицей в Мадрид, профил математика. Един от съучениците ми беше американец и ми препоръча да отида там. Направих нужното проучване и изпратих документите си. След като ме одобриха от "Принстън", отидох при нашите и им казах, че много ми се иска да отида там да уча, че са ме приели. Те не са знаели за плановете ви?Не, не знаеха. А и дори да са се досещали, просто са мислели, че това не е много сериозно и че едва ли ще ме одобрят. Завършихте физика в "Принстън", при това най-добрият от випуска. Как се насочихте към финансите?стЗавърших физика и в онези години се запознах с един преподавател от университета Йейл, французин. Той отиде да работи на "Уолстрийт", в инвестиционната банка "Лемън брадърс". Един ден ме покани в Ню Йорк и ми каза: "Ела да обядваме, после ще ти покажа аз с какво се занимавам тук, сигурен съм, че ще ти хареса". И оттам започна моят интерес към света на финансите. В началото започнах с изчисляване на опции - най-чисто математическата част от финансите. Това бяха първите ми стъпки на "Уолстрийт". Тогава ли избрахте финансите за ваша бъдеща професия?Имах две възможности. В университета познавах много студенти по физика, които учеха за докторат. От тях разбрах какъв тип човек трябва да си и какъв профил е необходим, за да направиш академична кариера. Това е призвание. Както, ако решиш да ставаш свещеник. Трябва да забравиш за всичко останало и изцяло да се отдадеш на академичното поприще - проучвания, изследвания в областта на физиката... Не бях много сигурен дали имам нужното призвание за това. От друга страна, възможността да се занимавам с изчисления и да покажа математическите си познания в областта на финансите, ми се струваше доста предизвикателна и интересна. Тогава избрах програма от две години. Ако работата в банката ми вървеше и продължавах да я харесвам, щях да остана, ако не - щях да се върна отново към физиката и научните изследвания.
Източник: Информационна агенция КРОСС

Прочети цялата новина

Свързани новини: