Докъде стигна външната политика на Турция през 2010 г.

в. Хюриет дейли нюз

Ако се опитаме да направим цялостна оценка на външната политика на Турция през 2010 г., трябва да вземем предвид различните усилия, предприети в различни посоки. В този смисъл нашата външна политика не се различава много от общата картина на вътрешната динамика в Турция.
Виждаме различни ориентации в картината както следва:

РАЗЛИЧИЕ В ОТНОШЕНИЯТА СЪС ЗАПАДА

Най-същественият външнополитически акт на Турция през 2010 г. беше, че тя не гласува в полза на решението за нови санкции срещу Иран в Съвета за сигурност на ООН. Турция застана до Иран, вместо до Запада по въпрос, по който международната общност постигна общ консенсус. Това е външнополитически избор, който може да засегне мнението на лидерите, които взимат решения и формират обществените нагласи в Съединените щати, по-специално по отношение на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), която е на власт в Турция.

Друг негатив през 2010 г. беше фактът, че преговорите за присъединяване между Турция и ЕС останаха на практика блокирани, макар че това не беше изрично обявено. Само една нова преговорна глава беше отворена през 2010 г. Досега 13 от общо 35 преговорни глави са били отворени, но само една - затворена. Хърватия, която започна преговорите за присъединяване по същото време като Турция през 2005 г., е отворила 33 от 35 преговорни глави и е затворила 28. Това сравнение дава представа за темпа на преговорите на Турция. Хърватия очаква да стане пълноправен член на блока най-късно през 2013 г.

Причината, поради която преговорите почти напълно спряха, са препятствията заради Германия, Франция и Кипър. Виждаме обаче, че Анкара се примирява с положението и не прави проблем от това. Съмнително е дали и днес неравният процес на турското присъединяване може да бъде поддържан както досега.

НАКЪДЕ ВЪРВИ ДАВУТОГЛУ?

Един общ преглед, включително на развитията с трансатлантическия и европейския лагер, показва, че турската външна политика понесе сериозен пробив на западния фронт. Заради дълбоките интереси САЩ и европейските държави остават близки на Турция. Това обаче не е достатъчно, за да се отстранят колебанията по въпроса.

Друг основен момент през 2010 г. беше инцидентът с кораба “Мави Мармара”, който създаде дълбока пропаст между Турция и Израел. Без съмнение, Турция реагира справедливо срещу израелското насилие и отправи няколко искания. Турция и Израел обаче доста преди този инцидент загубиха интерес към двустранните отношения заради действията на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган в Давос. Това ограничи възможността на Турция да бъде посредник в региона и създаде известни проблеми със Запада.

Ако оставим настрана подобни отрицателни моменти, вижда се, че Турция следваше изключително проактивна и енергична външнополитическа линия и се опита да максимализира националните интереси в региона. Автор на тази външна политика е Ахмет Давутоглу. Виждаме, че той следва стратегия за увеличаване на влиянието на Турция като регионален играч в световната политика.

СИНХРОНИЗИРАНЕ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА

Ако откриващите се възможности от безпрецедентната геополитическа ситуация, представата за политическа стабилност, внушителният растеж и икономическата динамика се добавят към картината, явно е, че международната общност има сериозен интерес към Турция. Проблемът е, че резервите и въпросителните спрямо Турция са също така важни, както и отдаваните й внимание и значимост.

Парадоксът на това ниво ни изправя пред критичен въпрос. Главната цел на външната политика на Турция трябва да е тя да не загуби усет за посоката, макар че във всяка посока се предприемат активни действия. Многоизмерността й може да обогати Турция, но не бива да струва на страната отношенията й със Запада. Една Турция, която отслабва връзките си със Запада, вероятно ще се препъне и в други посоки.

В този смисъл за Турция е от полза да хармонизира външнополитическите си действия съобразно Запада, така както трябва да се настройват музикалните инструменти от ...

Свързани новини: