Статия в сп. “Нейчър” предупреждава за нищожните средства за наука в България

Да се прави наука в България и Румъния е трудно, повечето обещаващи млади учени емигрират щом могат и малцина се връщат. Все пак перспективите пред учените в Румъния се подобряват, докато в България те са изправени пред мрачно бъдеще. Това пише престижното научно списание “Нейчър” в обширна статия за положението на науката в България (виж тук).

В статията се подчертава, че двете страни отделят от години най-малко от брутния си вътрешен продукт за наука (виж графиката).

Да се прави наука в двете съседни балкански държави остава трудно, въпреки че от 2007 г. България и Румъния са членове на Европейския съюз. Твърде голяма част от научноизследователския пейзаж все така е доминирана от учени от “старата гвардия”, които не произвеждат резултати, съпротивяват се на въвеждането на международните стандарти в научните изследвания и блокират достъпа на свежа кръв до системата, пише “Нейчър”.

Според изданието е възможно е нещата да се променят за румънските учени. Правителството в Румъния отделя повече средства и изглежда е наясно как те да се изразходват разумно и как да се преодолее скептицизмът сред емигриралите учени. Румънското правителство има сериозен дългосрочен план за науката и това заслужава признание, отбелязва списанието.

Това оптимистично усещане обаче не се споделя от тези, които следят положението в България с растящо отчаяние. Българското правителство има само краткосрочен план, чиито дългосрочни последствия може да се окажат катастрофални, се казва в статията. Финансирането се съкращава, а правителството иззема от Българската академия на науките (БАН) контрола над десетки научноизследователски институти. Отделянето на приложните научни изследвания от академията не е непременно погрешен ход - това се доказва от статута на британското Кралско дружество и Френската академия - но българското правителство тепърва трябва да покаже, че знае какво да прави с институтите, които толкова държи да поеме, пише “Нейчър”.

Изданието признава, че БАН се нуждае от дълбока реформа. Под натиска от предишни правителства да повиши нивото си, академията организира международно оценяване на дейностите си и се смали спрямо размера си от по-богатите години в съветско време.

“Нейчър” препоръчва правителството заедно с учените да изготви спешно дългосрочен научен план за страната, стратегия за прилагането му и да предвиди гаранции за успеха му. То не може да си позволи да пренебрегне философията на ЕС за бъдеще, основано на икономика на знанието, се казва в публикацията.

Прочети цялата новина

Свързани новини: