Лицето на размириците в Близкия изток: младите искат работа

Асошиейтед прес

Само няколко дни преди да избяга от Тунис, преминалият към отбрана лидер застана пред националната телевизия, за да обещае 300 хиляди нови работни места през следващата година.

Египетският президент Хосни Мубарак направи почти същото в събота, когато размириците бяха обхванали Кайро и другите градове. Той предложи повече икономически възможности за страната, в която половината от хората живеят с по-малко от 2 долара на ден.

Обещанията, дадени под обсада, имат и друго сходство: признанието, че безпрецедентният гняв на арабските улици е по същество изблик на отдавна зреещото недоволство от десетилетията на икономическо неравенство, което облагодетелстваше политическия елит, а пренебрегваше мнозина други.

Учудващо бързото развитие на събитията в Египет - по-малко от два месеца след първите протести в Тунис - показа колко разклатени са системите, използвани от някои арабски режими за запазване на властта от 80-те години и отпреди това.

Страхотната някога смесица от икономическо връзкарство и твърда политика, за която понякога властите казваха, че е необходима заради борбата срещу ислямистите и евентуално срещу израелските шпиони, сега е подложена на сериозно изпитание от страна на обществата, които отхвърлят старата матрица.

Мубарак и другите арабски ръководители трябва само да погледнат какво става по улиците на Кайро - град с население от 18 милиона, над половината от които са под 30 години и вече не са удовлетворени от това да станат скромни държавни служители, а имат по-големи претенции.

Един демонстрант в Кайро развяваше университетската си диплома сред облаците сълзотворен газ и скандираше нещо, което най-добре обобщава с една дума комплексността на вълната от размирици: “Работа!”.

“Те гледат на нас с пренебрежение и не усещат нашето отчаяние”, казва друг протестиращ, строителният работник Садат Абдел Салам. “Това е въстание на народа и ние няма да замълчим отново.”

От самото начало на протестите се говори за икономическата несправедливост. “Режимите и лидерите са тези, които са под обстрел, но тук наистина става дума за отчаяние пред бъдещето”, казва Сами Алфарадж, директор на кувейтския Център за стратегически проучвания. “Сред лицата на протестите са млад мъж с университетска степен, който не може да си намери работа, или майка, която трудно изхранва семейството си.”

Тунизийския бунт, отстранил Зин ал Абидин бен Али, пламна, след като бедстващ 26-годишен абсолвент на университет се самозапали през декември, след като полицията конфискува неговата количка с плодове и зеленчуци.

Примерът му бързо бе последван в Египет, Йемен и в други страни. В Йемен, най-бедната страна на Арабския полуостров, спорадичните размирици принудиха президента Али Абдула Салех да направи бързи икономически отстъпки, вкл. да намали подоходните данъци наполовина и да установи контрол върху цените на храните и основните стоки.

В петък в Йордания хиляди демонстранти задръстиха улиците с искане за оставка на премиера Самир Рифаи и призиви за мерки за контрол върху растящите цени и безработицата. Мнозина скандираха: “Рифаи, махни се, цените са под обстрел, както и йорданците”.

Крал Абдула Втори също се опита да охлади страстите с обещание за реформи, а премиерът обяви пакет от 550 милиона долара допълнителни субсидии за горивата и основни продукти като ориз, захар, живи животни и природен газ за битови нужди.

Факторът, който поддържа пламъците, е един и същ в целия арабски свят: това са младежите, разширяващата се средна класа, която иска повече възможности и достъп до уебсайтове и чуждестранни телевизии като “Ал Джазира”, която подкопа държавния монопол върху медиите.

Няма ясни признаци дали ще избухнат още протести. Авторитарният режим в Сирия осъществява пълен контрол и прави постепенни стъпки за отваряне на своята икономика. Управниците в богатите държави от Персийския залив са в изгодното положение да властват над относително малобройно население, което в повечето случаи се ползват от щедри държавни облаги и подаръци.
Емирът ...

Свързани новини: