Роналд Рейгън - великият комуникатор

Роналд Рейгън

На 100-годишнината от рождението на Роналд Рейгън американците и светът отново правят равносметка за мястото в историята на четиридесетия президент на САЩ, необичайна и ярка личност с дълъг живот (1911 -2004), белязан през последните години от борбата му с болестта. Предлагаме откъс от новата книга на проф. дфн Милко Петров “Америка - социалният тропик” (ИК “Сиела”).

Неочакваният избор на Роналд Рейгън за пореден път доказва цикличния характер на електоралните предпочитания в САЩ. Обществените очаквания за контрол върху непрозрачните, бюрократични институции, исканията за преразглеждане на концепцията за авторитарното, “имперско президентство” на Р. Никсън, което Дж.Форд се отива да тушира, но не успява, се конфронтират с икономическите недоволства на едрия и средния бизнес, притиснат в сложна система от федерални данъци и ограничения и претоварен с бремето на социалните програми.

Разкритията за ролята на ЦРУ и Държавния департамент в редица външнополитически авантюри са колкото шокиращи, толкова и обезпокоителни за средния американец, комуто медиите постоянно внушават картината за всеобща заплаха от околния свят, застрашаващ саморазобличаващия се морален и (защо не?) наивен в добродушието си чичо Сам.

На фона на агресивно провежданата в Африка и Латинска Америка “доктрина Брежнев”, както западните теоретици определят външнополитическата експанзия на СССР в Третия свят, очертаната заплаха изглежда правдоподобна. Съчетана с икономическата стагнация, възникнала след прилагането на нови цени на петрола от страните-износителки , членки на картелната си организация ОПЕК, тази представа само засилва американоцентричната реакция, основана на образа на фърстера-заселник, изправил се с пушка в ръка срещу останалия враждебен свят.

Тази представа стимулира освен американоцентризма и утвърждаването на един прагматичен консерватизъм, който е икономически изгоден за можещите да инвестират класи и пропагандно приемлив за редовите избиратели, уморени от проповедническото навикване от екрана, че “техните момчета са вършили лоши неща по света”.

А либералната, антирейгънова кампания, която го представя в предизборната надпревара като неудържим каубой (почти цялата европейска преса възприема безкритично този шарж, смятайки го за негативна квалификация) само допринася за изграждането на положителния му имидж в САЩ тъй като разбужда трайно залегнали в националното съзнание положителни идентификационни очаквания.

Освен този неочакван електорален подарък, Р. Рейгън получава още един при встъпването си в длъжност на 20 януари 1981 г. След 444 дни пленничество 52 американски заложници са освободени. Въпреки многобройните протести и молби на правителството на Картър това не е направено нито ден по-рано. 33 минути след произнасянето на президентската клетва самолетът със заложниците вече отлита от Техеран.

Подобно съвпадение на съдбоносни новини рядко се случва във вестникарската история и мнозина редактори се колебаят кое събитие да изведат на първо място, как да разположат фоторепортажите и жълтите подложки (в американската традиция жълтата лента е символ за очакването на нечие завръщане, заимствана от популярната песен “Завържи жълтата лента на стария дъб”).

Търсени са различни варианти: от пространното заглавие-шапка на “Ню Йорк таймс” - “Рейгън положи клетва като президент. Обещава “ера на национално възраждане”. Минути по-късно заложниците в Иран излетяха към свободата след 444 дневно изпитание”, през краткото “Чакането свърши” (”Милуоки джърнъл”) до обобщаващото “Изпитанието свърши. Започва нова ера” (”Морнинг юниън”) със слепени по диагонал фотографии на двете събития.

Но историята е капризна спътница. Особено за онзи, който самоуверено я е обявил за постоянна своя съжителка и не смята да заплаща по подобаващ начин получените от нея подаръци. Така става и с Рейгън. Продължителният безбурен период (осем месеца), през който пресата и телевизията го щадят, особено след хирургическата намеса след атентата срещу него на 30 март 1981 г., приключва. Настъпват времената на изпитание, когато са поставени много въпросителни към изработения успех на Рейгън.

Промъкват се сведения, че преди дебата с Картър помощниците на ...

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител