Александър Йоцев, председател на Съюза на търговците на храни: Големият износ на зърно не означава здравословен растеж

Александър Йоцев е завършил УНСС. От 1994 г. до 2005 г. е изпълнителен директор на "Булгарплод". Бил е вицепрезидент на Световната организация на тържищата и председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. В момента е председател на Съюза на търговците на храни в България и е собственик на консултантска фирма. Председател на работната група по ос 1 на Програмата за развитие на селските райони.

---

- Г-н Йоцев, от известно време зрее сериозен конфликт между производители и търговски вериги. Вие как ще коментирате случващото се?
- Наред с многото си добри практики търговските вериги прилагат и лоши, които са възможни в по-неразвити общества. Понякога се държат, все едно ние сме аборигени. Договорите, които те си позволиха да предлагат, са просто невъзможни за реализация примерно в Германия, Австрия или Франция. В развитите държави нещата са малко по-рафинирани, докато при нас веригите поставят много тежки условия на производителите, които предлагат стоките си. Но именно големите вериги реализират сериозен процент от търговията на дребно - приблизително 70% в големите градове София, Варна, Пловдив, Бургас, където е съсредоточена и основната част от населението. Всъщност те дават облика на този бизнес и осъзнавайки своята власт, чрез различни похвати си позволяват да изнудват самите производители, които зависят от тях. Това са причините, поради които се създава недоволство.

- От Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ съобщиха вчера, че големи хранителни вериги са извършили нарушение, защото нерегламентирано са координирали търговската и маркетинговата си политика.
- Аз твърдя, че съобразно значителния им дял в търговията на дребно, веригите имат поразително обща политика. Смятам, че антимонополният орган е реагирал така, както трябва, и по начина, по който го е правил и друг път по други поводи.

- Намеквате, че щом КЗК се самосезира за браншови организации, които говорят за цени, е логично да направи същото спрямо търговски вериги, които предлагат еднакви условия в договорите си на производителите?
- Така мисля. Параметрите при сключване на договори за промоции и различни рекламни продажби са просто идентични.

- Добре, но това да не се окаже война между българския бизнес и западните вериги?
- Няма война между българския бизнес и западните вериги. Има война между един тип мениджмънт, който опитва да се налага тук, в България. Тези западни вериги не правят така у дума.

- Но сега пък може да последва ново поскъпване на стоките? С една сума свърши купонът на промоциите.
- Те не са луди да режат клона, на който седят. Кажете ми по какъв начин ще привличат клиенти, ако техните цени са равни на другите наоколо?

- Това ли е начинът държавата да се намесва в този спор - чрез КЗК?
- Държавата трябва да бъде там, където трябва, да предостави равно представителство и еднакви възможности, независимо кой къде е в цялата тази схема на реализация. Защото търговските вериги, имайки възможността да извиват ръцете на производителите, си отрязват апетитен дял от печалбата, с който покриват част от т. нар. промоции. И с просто око се забелязва, че редица стоки се продават значително под пазарната цена. Бананите не могат само да достигнат до Европа на цена от 1 лев за килограм, по колкото се продават понякога.
Тази практика може да е добре дошла за обеднелия народ, но разсипва родния бизнес.

- Но има ли забрана да се продава под доставна цена?
- Навремето имаше опити да се наложи подобно нещо. В момента смятам, че казусът е в обсега на КЗК, защото не можеш да продаваш стока на цена под себестойността й. Това означава, че целта ти е да убиеш конкуренцията. Затова смятам, че тук може да се намеси държавата. Но потребителят трябва да е наясно, че само временно ще има полза от нереално ниските цени. В крайна сметка ще бъде ощетен. Когато ти наложат цена, която е по-ниска от реалните ти разходи по технология, ти просто започваш да не спазваш технологията.
Любопитно е и друго нещо. Говорим за големи западноевропейски вериги, но дошъл тук, мениджмънтът им много бързо намира пролука в закона. От тях се искат големи печалби и те не се свенят да ги постигат по всякакъв начин. Отгоре на всичко не те плащат целия купон. Големите дискаунти изкупуват даден вид стока, която, да кажем, за една седмица продават под цена. Понеже стоката вече е тяхна, привидно те калкулират загуба. Всъщност не е така, защото според договорите, когато се прави промоция, производителят поема и част от цената. Ние имаме закони колкото искаш, но проблемът е някой да има смелостта да ги приложи.

- С други думи да се сложи ред в търговията...
- За ред в търговията по начина, по който се разбираше преди, сега не е възможно да се говори. Но ред, в смисъл на лоялност и прозрачност, премахване на лоши практики, действително трябва да има. Опити за унищожаване на конкуренцията, за натиск върху производителите се правят в цял свят. Само че в развитите държави всичко това е уредено с местни регулации и закони.

- Тук е мястото да кажем, че и без това стоката на българския производител излиза скъпа. Защо в масовия случай не се повишава производителността, след като вече четири години сме част от ЕС и получаваме европейска подкрепа?
- В действителност трябва да се изравнят правилата за всички членове на ЕС, защото в момента нашите земеделски производители получават 40% от субсидиите на колегите си от старите държави членки. Но като говоря да се изравнят правилата, аз нямам предвид само това. Ние много искаме да се изравнят привилегиите ни, но страшно не искаме да се изравнят задълженията ни. Хубаво е, че искаме да получаваме по равно субсидии, но същевременно как преструктурирахме нашето селско стопанство, за да го направим печелившо? Годишно в земеделието ни се изливат милиарди от европейските фондове. Но с какво станахме по-добри?

- Утвърждаваме се като износител на зърно примерно.
- Зърното си го имахме и преди да можем да използваме европейските фондове. Зърното не е най-добрият показател, с който може да се покаже модерно селско стопанство, защото е с характера на суровина. Има едни от най-ниските производствени разходи, процентното съотношение между субсидирането и разходите на декар е най-голямо. Субсидията надхвърля 20% от себестойността. Докато при производството на плодове и зеленчуци например този процент е нищожен. И друго - много по-добре е зърното да влезе в животновъдството, а да се изнесат кисело мляко, сирене, кашкавал, колбаси и т.н., въобще продукти с висока добавена стойност. Ние изнасяме сурово зърно и се хвалим, че имаме голям растеж на износа. Това не е растеж.

- Така е, но субсидията е на площ - колкото повече декари, толкова повече пари падат. А зърното е екстензивна култура и никой не е луд да отглежда домати, след като ще получи същата субсидия срещу многократно по-големи разходи. Изглежда, че зърнопроизводството е наложено от самата европейска селскостопанска политика.
- Ето, значи има нещо калпаво в цялата обща селскостопанска политика, която основно ще бъде променена след 2013 г.

- Затова толкова е важна българската позиция, която впрочем трябва да е готова до 15 юли, когато се очаква първото законодателно предложение на комисар Дачиан Чолош.
- Българската позиция за реформата на ОСП трябваше вече да бъде готова и да намери израз в документ, който да има характер на доктрина, т.е. да е приемлив от всички политически партии, да е приет от парламента, за да стане задължителен и неподлежащ на промяна, независимо кой ще е на власт. Сега, по това време на годината, нашата позиция трябваше да търси съмишленици сред другите държави, за да се координират действията и да може да предлагаме приемливи промени. Вместо това ние тепърва се питаме какво да искаме. Така е, защото нямаме дългосрочни идеи. Но то и краткосрочните са хаотични. Българската позиция ще бъде винаги по-зле приета, докато зад нея няма национален консенсус. Много искам нашите политици да си вдигнат очите и да видят какво става в Турция или в Полша например. Защо тези държави не се оплакват от световната икономическа криза? Защото си имат доктрини за земеделието. Независимо в какви състояния е изпадала Турция, от средата на 80-те години на миналия век не само си осигурява храни за собственото население, но произвежда в пъти повече, отколкото й е необходимо. Преди това страната внасяше храни, от които немалка част бяха български.

- Понеже сте председател на работната група по ос 1 на Програмата за развитие на селските райони, бихте ли коментирали твърденията на собственици на малки ферми, че не могат да се възползват от европейските пари и да преустроят производствата си според европейските стандарти. А преходният период изтича в края на т.г., след което ще бъдат затворени.
- Трябва да се знае, че в проектите, дадени особено от малките ферми, бракът е огромен. Смятам, че, образно казано, на всеки чиновник от агроведомството трябваше да се връчи по един списък с определен брой ферми. И да не се връща обратно този чиновник, докато фермата не постигне подобрение. Да ни предлагат пари, в същото време ние постоянно да приказваме колко не ни стигат парите, а да не можем да ги усвояваме, е абсурдно. Да не говоря, че понякога условията са просто неприложими.

- Основно големите производители и преработватели успяват да спечелят проекти, защото те са в състояние да ги напишат. Така беше и при САПАРД.
- Точно така, Програмата за развитие на селските райони е продължение на САПАРД. Но целта трябваше да е баланс. Предварително да е ясно какво и къде ще се развива, в кой регион и защо точно там. Трябваше да се приложи регионален подход и да се постигне териториален баланс. А производителите да бъдат насочвани.


Интервюто взе Маргарита Димитрова
m.dimitrova@klassa.bg

Прочети цялата новина

Свързани новини: