Над 50% от българите се притесняват за консумацията на алкохол сред техни приятели и близки

Мила Григорова, "Галъп интернешънъл"
Специално за „Класа“

57% от българите считат, че сред техните познати има хора, които може би консумират алкохол над мярката. Това сочат данните от специално национално представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на в. „Класа“.
Мярката, разбира се, е трудно да бъде дефинирана точно, макар че дори според някои лекари една чаша вино на ден е по-скоро полезна, отколкото вредна. Общественото мнение у нас обаче се притеснява, че като цяло българите употребяваме твърде много алкохол и че този проблем засяга всички демографски групи - и млади и стари, и по-бедни, и хора с добри финансови възможности.
Цитираният по-горе процент е по-висок сред 41-55- годишните, сред жителите на селата и нискообразованите. Тоест в тези групи значително мнозинство от анкетираните познават поне един човек, за когото смятат, че злоупотребява с алкохол, независимо какъв и колко често. Не можем да кажем въз основа на тези резултати дали прекаляващите с алкохола са наистина толкова много у нас, защото за това е нужно медицинско изследване по съответните критерии. Можем да кажем със сигурност обаче, че сред тези групи обществото вижда консумацията на алкохол като сериозен проблем, независимо какви са реалните му статистически измерения.
Затова е донякъде обяснимо, че всеки трети пълнолетен българин у нас се обявява в подкрепа на увеличаването на цените на алкохола като метод за намаляване на употребата му. Друг е въпросът, доколко ефективна би била такава мярка в България предвид обстоятелството, че в почти всяка селска (и не само) къща се произвежда домашна ракия, и то вероятно често над законовото ограничение от 50 литра на домакинство.
Най-много поддръжници на по-високите цени на алкохола у нас откриваме сред жените, хората над 55-годишна възраст, жителите на малките градове, както и сред българите с по-високи доходи.
По-нататък обаче българите схващат злоупотребата с алкохол като проблем на волята, възпитанието и пр., а не като медицински проблем, който изисква специализирана помощ за попадналите в него. Наскоро бяха оповестени данни от медицински изследвания, според които алкохолът поражда наркотична зависимост и в този смисъл би могъл да е по-вреден дори от хероина. Хората у нас обаче не са склонни да се съгласят с това - 17% приемат, че алкохолната зависимост всъщност трябва да бъде обект на превенция и лечение, подобно на наркотичната, 44% не са убедени. Това е доказателство, че обществена чувствителност към злоупотребата с алкохол има, но хората у нас все още са склонни да подценяват колко сериозна и продължителна трябва да е битката с явлението, за да бъде ефективна.
Всъщност по-малко от една пета от анкетираните у нас са съгласни с мнението, че хората, които злоупотребяват системно с алкохол, трябва да бъдат третирани като болни, подлежащи на грижи от институциите за лечение и социална адаптация, срещу 60% несъгласни. Все още у нас преобладава нагласата, че употребата на алкохол е проблем главно на употребяващия. Все пак регистрираме по-висок дял на подкрепящите социалните грижи за хората с проблеми с алкохола сред най-младите (18-25 г.), населението на малките и областните градове.





Изследването е проведено през първите дни на месец януари, национално представително е и обхваща 1010 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

Прочети цялата новина

Свързани новини: