03/02/11 22:45
(http://e-vestnik.bg/)

Фолкер Шльондорф: В България ме уволниха. Така написах автобиография

Фолкер Шльондорф. Снимка: личен сайт

През март 2007 г. работех в София по подготовката на голяма международна копродукция. Бяхме почти готови, имахме проекти за декора в студия „Бояна“, бяхме намерили места за снимки край Дунав, в планината и край морето, имахме екип, когато внезапно и за първи път в живота ми бях „уволнен“. Така България стана родно място на тази книга.

Проектът се наричаше „Папесата“. Сценарият, създаден по нашумялата тухла на американска писателка, трябваше да разкаже как в далечната 830 г. една жена успява да докаже превъзходството си над мъжете и да се възкачи на Светия престол. Как би изглеждал светът днес, християнският и другият, ако в последните хиляда години сред папите e имало и жени?

Седем години се занимавах с този въпрос: докато пишехме вариантите на сценария, избирахме места за снимки и търсихме актриса. След което получих съобщението за уволнението си, съставено от адвокат. Ние, продуцентите и аз, гръмогласно взаимно се обвинявахме, че другият иска да направи „грешния филм“. Накрая получих някакво нищожно обезщетение и изведнъж се оказах с много свободно време.

Исках да го използвам. Отдавна различни издатели ми бяха предлагали да публикуват автобиографията ми; трябвало само няколко дни да си поприказвам с определен журналист или „ghost writer“, после те щели да направят книгата. Само приятелят ми Михаел Крюгер бе достатъчно честен с мен и ме предупреди: ако искаш книга, трябва сам да си я напишеш. За този съвет днес съм много благодарен.

На тавана си бях натрупал – мъкнейки цял живот от една квартира в друга – кашони и куфари, пълни с писма, снимки и дневници. Пренесох ги в нает в съседство работен кабинет и ги струпах, подредени по години, върху две големи маси. По цял ден ровех из прашасалите папки.

От детството в Таунус, от младостта във Франция, от годините в Мюнхен, Ню Йорк и Берлин ми шепнеха меланхолични, укоризнени и нежни гласове, че най-после е дошло времето да си спомня и за тях. Дневниците, най-често започнати в мигове на възход или отчаяние, бяха прекъсвани след няколко дни или пък водени години наред, като се е отбелязвал и най-незначителният детайл. Това не интересува никого, а пък мен най-малко, казах си аз и отново оставих папките настрана.
Безразборно почвах да записвам всичко, което ми хрумваше в момента – в смели скокове напред и назад през живота ми. Постепенно добрата стара хронология беше възстановена, само от време на време проверявах из документите и дневниците точността на някое изречение или дата, а понякога просто цитирах оттам. След половин година бях нацапал с мастило 650 листа хартия. В киното бих нарекъл този проект „груб монтаж“ – следваше да се направи финият, което означаваше мъчителното отказване от вече сътвореното…

Един добър приятел веднъж ме бе упрекнал, че съм страдал от болезнена скромност. Този текст доказва колко много се е заблуждавал. Имам здраво самочувствие – по рождение, от детството или откъдето и другаде да е – „този носи много“, казваха за мен в училище. Затова и в последвалия текст нямах милост към себе си, но и към другите още по-малко.

В края на краищата след почти трийсет филма всичко трябва да се каже. Иначе защо да се пише още една книга? Тъй като често съм бил обвиняван, че не се показвам във филмите си, че се крия зад събитията…

Така е, собствените ми преживявания невинаги са ми се стрували важни. Но пък това, което съм чувствал при четене, винаги е било за мен откровение: едва след като открих в литературата собствените си чувства, започнах да ги възприемам сериозно; и дори при четенето се сблъсквах ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване