The big move? Някой друг път

Иглика Горанова

Покрай поредната свежа идея за предстоящо голямо местене на ведомства в държавата се сетих за проекта на инж. Юлий Бабин столицата да се премести в Луковит. През 2007 г. неговият екип представи пред журналисти вижданията си за административен център, който предвиждаше да бъдат преместени сградите на властта. А в изготвения устройствен план за новата столица се предвиждаше всички да живеят в еднакви къщи и да не карат коли в центъра. Топлата вода щеше да идва от слънцето, а парното и токът - от котли, работещи на царевица или други биогорива. Тази „слънчева“ перспектива, която щеше да разтовари София от десетки хиляди чиновници и техните семейства и да намали трафика по разкъртените улици на измъчения град, пропадна, удавена в подигравки – къде е Луковит, къде сме ние? А заедно с нея се сгромоляса и надеждата да бъдат съживени региони извън столицата, в която се концентрира животът на страната. И тогава имаше логични въпроси защо в една малка страна като България всичко трябва да се струпва в София, при положение че няма друг такъв европейски пример, но те не получиха отговор. Вероятно защото така ни харесва.
По същия безславен начин угасна и друга нелоша идея, която не развиваше регионите, но поне разтоварваше центъра. А именно – администрацията да се премести на Четвърти километър в старите казарми в столицата, собственост на МО. Предложението беше десетките агенции, комисии и прочее, за които държавата плаща баснословни наеми, да бъдат приютени на едно място в затворен комплекс по подобие на този в някои европейски столици. Разбира се, това не се случи и София продължи да се пренаселва. Казармите на Четвърти километър са също толкова грозни, колкото и през 2008 г., а наемите на агенциите без собствени сгради - чудовищно големи.
Ако сега се проследят някои реакции на решението за децентрализация на властта, поборниците на една по-чиста и разтоварена столица би трябвало сериозно да се притеснят. Защото идеята ИА по рибарство и аквакултури да отиде на морето, където й е мястото, а ИА на горите – в Пловдив, е на път да бъде провалена с мотива: а какво ще правят чиновниците и техните семейства... И откъде ще се вземат парите?

Защо е това местене?

Очевидно е, че в столицата ни има свръхконцентрация на власт. И не е логично въпросите на морската администрация да се решават на бул.“Дякон Игнатий“ 9. Както и на пристанищната инфраструктура на бул. „Шипченски проход“ 69. Също толкова удивително е решението въпросите, свързани с горите, да получават отговори на бул. „Христо Ботев“ 17.
Явно управлението си е дало сметка за тези очевидни несъответствия и преди около месец министрите решиха да огледат администрациите и да решат кои от тях могат да бъдат „командировани“ извън столицата. Мотивът, че така ще се преодолеят някои от диспропорциите на регионалното развитие (каквото изобщо липсва), също е логичен и трябва да бъде приветстван.
Не е нормално единствената агенция, която е извън столицата, да е ИА за нивото на река Дунав, която е в Русе. И това да е единственото логично решение на централната власт от много време насам.

Принципът на мобилността

Колкото до чиновниците, въпросът е решен в Закона за държавния служител. В него е записано, че когато временното преместване в друга администрация е свързано със смяна на населено място, органът по назначаването в тази администрация е длъжен да изплати на държавния служител пътните разноски за него и за членовете на семейството му. Като се прибави и обстоятелство, че голяма част от чиновниците са под наем в София заради недостиг на ведомствен жилищен фонд, разходите не изглеждат толкова големи.
Въпросът е, че за голямото местене у нас само се говори, а очакването за това е почти като да чакаш Годо.

Прочети цялата новина

Свързани новини: