НЦИОМ: Българите най-много се страхуват да не загубят работата си

За 3 месеца премиерът Бойко Борисов е загубил 3% от одобрението към него, а вътрешният министър Цветан Цветанов - 11%. Това показват данните на Националния център за изследване на общественото мнение за общественото политическите нагласи сред българите, предаде репортер на БГНЕС. Изследването е проведено в периода 4-11 март тази година сред 1000 българи в цялата страна. Изследването показва, че от декември миналата година до март тази година повечето институции губят одобрението за работата си. Единствено изключението е за полицията и прокуратурата. Одобрението към тяхната работа нараства минимално с по 1%. Според НЦИОМ през март полицията е най-одобряваната държавна институция, а съдът най-малко одобряваният. През март парламентът е загубил 2% от одобрението към него спрямо декември. Кабинетът губи 4% от одобрението за работата си за трите месеца от декември до март, а в сравнение с март миналата година губи 10% одобрение. Бойко Борисов продължава да бъде най-одобряваният лидер на държавна институция. 56% от българите подкрепят работата му, 4% е паднало одобрението към работата на президента Първанов. Най-одобряваните лидери на парламентарни групи през март са Сергей Станишев и Волен Сидеров. Най-одобряваните министри в кабинета са Росен Плевнелиев, Мирослав Найденов и Николай Младенов. Най-изразително е нараснало одобрението към Николай Младенов с 6%. С по 4 % е нараснало одобрението към министрите Росен Плевнелиев и Мирослав Найденов. Според НЦИОМ, Бойко Борисов е най-одобряваният български политик през март. 56,3% одобряват работата му, следва го Росен Плевнелиев с 55,9%, Мирослав Найденов, Йорданка Фандъкова, Николай Младенов, Цветан Цветанов. Президентът Георги Първанов е едва седми с одобрение от 40,9%. 31% от хората заявяват, че биха гласували за чисто нова политическа партия, различна от досега съществуващите у нас. 63% от българите посочват, че през последната година жизненият им стандарт се е влошил, а едва 5% смятат, че от миналата година досега жизненият им стандарт се е подобрил. Най-голям процент от българите – 32 се страхуват от това да останат без работа. 29% се страхуват от ниски доходи и нередовно изплащане на заплатите им. Обществените представи за приоритетите на правителството За разлика от началото на управлението на ГЕРБ през 2009 г., сега като основен управленски приоритет се посочва предприемането на адекватни мерки за справяне с икономическата криза. През 2009 г. борбата с престъпността и корупцията оглавяваха класацията на управленските приоритети – посочвани от 48% от пълнолетните българи. Вторичният анализ показва, че сега икономическата криза се определя като управленски приоритет номер 1 от всички социално-демографски групи. Акцентът, който общественото мнение поставя върху справянето с кризата, от една страна е в резултат на реалното усещане за влошаване на икономическото положение и спад в личния стандарт. Наред с това хората днес по-често са склонни да възприемат борбата с престъпността и корупцията като едно сериозно намерение на кабинета, поради което относителната тежест на този приоритет остава много висока, но минава на втори план. 41% от българите (предимно възрастни хора) биха приели да се ограничат някои техни граждански права, ако са убедени, че това ще доведе до спад на престъпността. 36% не биха приели подобни ограничения, като по-често така мислят мъжете, хората със среден и по-висок стандарт, младите на възраст под 30 години и жителите на големите градове. Нагласите в настоящото изследване се различават от регистрираните в началото на управлението на тройната коалиция. На същия въпрос на НЦИОМ през ноември 2005 г. 59% са посочили, че за тях е допустимо да бъдат ограничени гражданските им права, ако това води до намаляване на престъпността. Едва 21% от българите са били против подобни ограничения през 2005г. През март 2011 г. 63% от пълнолетните българи посочват, че през последната година жизненият им стандарт се е влошил. Най-засегнати са икономически уязвимите обществените прослойки: възрастните, необразованите, крайно бедните и представителите на етническите малцинства. Привържениците на опозиционните партии, както и политически апатичните, по-често от останалите са на мнение, че през последната година стандартът им на живот се е понижил. Освен обективни икономически фактори, данните показват, че зад подобни позиции често стоят и чисто политически пристрастия. Едва 5% от интервюираните смятат, че от миналата година досега личният им жизнен стандарт се е подобрил. 44.7% считата, че Бойко Борисов би бил добър президент, 32.7% - Цветан Цветанов и 31.7% - Меглена Кунева. Проучването е направено от 4 до 11 март сред 1000 пълнолетни български граждани. /БГНЕ /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: