Строс-Кан: Латинска Америка трябва да намали колебанията при растежа

„Блумбърг“

Латинска Америка трябва да редуцира волатилността на икономическия си растеж и усилията на отговорните лица трябва да се концентрират върху постигането на финансова стабилност и диверсификацията на икономиките в региона, заяви Доминик Строс-Кан, управителен директор на Международния валутен фонд (МВФ).
„Растежът в повечето икономики от Латинска Америка се върна към потенциалните си максимални равнища и много от тях вече показват явни признаци на прегряване“, предупреди Строс-Кан в изявление на среща на Междуамериканската банка за развитие в Калгари. И добави: „Въведените икономически стимули очевидно трябва да бъдат премахнати.“

Няма шаблони за всички икономики

Разрастването на региона ще се забави до 4,5% през тази година след отбелязаните 6,1% през 2010 г. заради инфлацията и растящите лихвени проценти, твърди Институтът за международни финанси. На среща на финансовите министри от тази част на света преди седмица Строс-Кан заяви, че ръководеният от него фонд не е против използването на механизми за контрол на движението по капиталовата сметка с цел овладяването на валутните курсове. Това очевидно е отстъпление от изповядваната от МВФ макроикономическа философия през последните 20 години, посочва Хуан Карлос Ечевери, ресорен министър на Колумбия.
„Имаме основание да гледаме с подозрение на мерките за капиталов контрол“, заяви Ечевери на пресконференцията. И поясни: „Икономиките в Северна и Южна Америка са разнообразни по размер и степен на развитие. Няма шаблони, които да вършат работа на всички.“
Нововъзникващите пазари се ориентират към различни политики в борбата си с поскъпването на националните си валути и застрашителната инфлация. Централната банка на Колумбия заяви на 25 февруари, че ще удължи ежедневните покупки на щатски долари на местния пазар с поне още три месеца. Много страни – от Бразилия до Чили и Южна Корея, прибегнаха до похвати като покачване на данъците за чуждестранните инвестиции в облигации, за да спрат вредното за напредъка на износа им поскъпване на националните парични единици.

Различна роля

Многостранните кредитори се съсредоточават по-скоро върху консултирането на латиноамериканските държави как да инвестират ефективно, вместо да заемат огромни средства за реализацията на инфраструктурните си проекти, казва Памела Кокс, вицепрезидент на Световната банка за Латинска Америка и Карибския регион.
„Ролята ни е вече различна, посочва тя. Няма нужда да изливаме цимент, те добре знаят как да строят пътища, но вероятно ще са им необходими доста съвети по логистиката или интеграцията на транспортните системи.“
Финансовите министри на страните от Карибския регион са притеснени от растящите цени на хранителните продукти, докато износителите на селскостопанска продукция от Бразилия и Аржентина печелят от поскъпването на суровините, пояснява Кокс. Прогнозите за инфлацията из региона се влошиха след скока в цената на петрола през последния месец, който бе провокиран от страховете, че вълненията в Либия ще ограничат предлаганите количества на суров петрол. Тези опасения пък на свой ред засилиха спекулациите за прегряване на икономиките в Бразилия, Перу, Колумбия, Чили и Аржентина.
„Вече е в ход затягане на паричната политика в няколко от тези страни и очакванията ни са да ги последват и други до края на тази година, прогнозира Фредерик Ясперсен, директор за Латинска Америка към Института за международни финанси. Това, в съчетание с постепенното оттегляне на фискалните стимули, ще забави икономическия растеж.“
Регионът вече е по-силно интегриран в глобалните пазари, така че ще се окаже и по-уязвим за наплива от спекулативни инвестиции и макар капиталовият контрол да е полезен „в някои случаи“, все пак не бива да замества въвеждането на по-сериозна регулация, предупреждава Строс-Кан.
„За предотвратяване на прегряването и овладяване на кредитния цикъл могат да бъдат използвани редица политики, включително по-подходящото съчетание от парични и фискални мерки, както и адекватните финансови регулации, а също и някои мерки за ограничения на макроикономическо равнище“, посочва в изказването си управителният директор на МВФ.
Регионът е залят от външни инвестиции, като нетният приток е около $237 млрд. през тази година, разкрива Ясперсен.

По-силни валути

Тези притоци ще продължат да оскъпяват валутите в региона, а мерките за капиталов контрол, като например въведените от Бразилия, няма да имат особен ефект, казват от Института за международни финанси, в който членуват 430 финансови институции от цял свят.
„Затягането на фискалната политика ще доведе до по-ниски лихвени проценти, което пък по-трайно ще облекчи натиска за покачването на бразилския реал“, се посочва в общия преглед на региона, извършен от специалистите на Института за международни финанси.
Страните в Латинска Америка вдигат лихвите от началото на годината, за да смъкнат инфлацията и търсенето.
Бразилската централна банка увеличи целевата си овърнайт лихва (Selic) с половин процентен пункт до 11,75% на 2 март. Уругвай направи възходяща корекция в основната си лихва с цял процентен пункт (което беше повече от очакваното) до 7,5% на 23 март. Перу, Чили и Колумбия също вдигат цената на заемния капитал.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на Бразилия, най-голямата икономика в Латинска Америка, ще нарасне с 4,8% през тази година, този на Мексико ще се увеличи с 4,5%, а БВП на Чили ще се разшири с 6,5%, се посочва в доклада на Института за международни финанси. Икономическият растеж в целия регион ще достигне 4,6% през 2012 г.

Прочети цялата новина

Свързани новини: